РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1561

 

гр. Пловдив, 03.07.2018 год.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХV с., в открито заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

 

Председател:  Любомира Несторова

 

 при секретаря М.Г.като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 882 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 268, ал.2 от ДОПК.

 Образувано е по жалба на  Директора на Областна дирекция на МВР-Кюстендил, депозирана чрез пълномощника Г.Б., против Решение № 73 от 23.02.2018г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 267, ал.2, т.5 от ДОПК е оставена без разглеждане жалба с  вх. №13-00-196/09.02.2018 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, подадена от Е.В.С., Директор на Областна дирекция на МВР - гр. Кюстендил, с адрес за кореспонденция ***, срещу Разпореждане №РД-13-3#1/30.01.2018 г., с което е отказано образуване на производство по принудително изпълнение, издадено от М.Т.на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 226 от ДОПК.

Жалбоподателят навежда оплаквания относно незаконосъобразност на оспорения административен акт. Излага подробни съображения, претендира отмяната на оспорения акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък на разноските.

Ответникът в производството - Директорът на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне.  Претендира разноски по делото и представя списък на разноските.

   След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

   Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.

  Съдът установи следната фактическа обстановка:

  С оспореното решение Директорът на ТД на НАП- Пловдив, на основание чл. 267, ал.2, т.5 от ДОПК е оставил без разглеждане жалба с  вх. №13-00-196/09.02.2018 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, подадена от  Директора на Областна дирекция на МВР - гр. Кюстендил, срещу Разпореждане №РД-13-3#1/30.01.2018 г. на М.Т.на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив, с което е отказано образуване на производство по принудително изпълнение.

  Съдът установи, че с Разпореждане № РД-13-3#1/30.01.2018 г. на М.Т.на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП е отказано образуването на производство за принудително изпълнение по реда на ДОПК за задължения по: изпълнителен лист /ИЛ/от 10.07.2014 г., издаден от Районен съд Дупница по НОХД №263/2014г. за сумата от 352,78 лв., представляваща разноски за вещо лице, дължими от Е.Т.Г. и Б.М.Б.; ИЛ от 22.10.2013 г., издаден от Районен съд Дупница по НОХД №1031/2013г. за сумата от 124,00 лв., представляваща разноски за вещо лице, дължими от Н.И.П.; ИЛ от 25.09.2015 г., издаден от Районен съд Дупница по НОХД №1226/2013г. за сумата от 111,00 лв., представляваща разноски за вещо лице, дължими от Д.М.С..

 Изброените изпълнителни листове са издадени в полза на ОД на МВР гр. Кюстендил за направените разноски за вещо лице в хода на досъдебните производства.

 Публичният изпълнител е отказал образуване на производство за принудително изпълнение и е постановил връщане на изпълнителните листове на взискателя,тъй като е приел, че претендираните вземания не са публични държавни вземания, а са частни държавни вземания, същите такива подлежат на събиране по общия ред.

За да постанови обжалваното решения териториалният Директор е приел, че вземанията, по отношение на което е поискано образуване на производство за принудително събиране, не са публични, а частни такива. Изложени са аргументи, че вземанията за разноски по съдебни дела не могат да се определят като публични, тъй като не са изрично предвидени в разпоредбата на чл.162 ал.2 ДОПК, а в ал.4 на същата разпоредба всички останали вземания, извън изброените изрично, са изключени и са определени като частни.

Така постановеното решение е НЕПРАВИЛНО.

С оспореното Разпореждане №РД-13-3#1/30.01.2018 г. на М.Т.на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив е отказано образуването на принудително изпълнение по реда на ДОПК. Посочено е, че изпълнителните листове следва да се върнат на взискателя.

С връщането на изпълнителните листове е преградена възможността за образуване на изпълнително производство по ДОПК за събиране на вземания на ОДМВР – Кюстендил, представляващи изплатени суми за възнаграждения на вещи лице в хода на досъдебни производства.

Изпълнителните основания, въз основа на които са издадени изпълнителните листове, са влезли в сила съдебни актове по наказателни дела, с които привлечените към наказателна отговорност лица са осъдени да заплатят направените в хода на досъдебните производства разноски за изготвени експертизи. Спор по тези обстоятелства между страните не се формира.

 Спори се за това дали тези вземания попадат в кръга на изброените по чл. 162 ал.2 ДОПК вземания, а от тук и дали подлежи на събиране по реда на ДОПК,с оглед разпоредбата на чл.163 ал.1 ДОПК.

 Съгласно  чл. 162, ал.2 от ДОПК публични са държавните и общинските вземания:1. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., бр. 85 от 2017 г.) по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. (нова - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. - изм., бр. 32 от 2009 г.) за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;9. (предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. - изм., бр. 32 от 2009 г.) лихвите за вземанията по т. 1 - 8.

Съгласно чл. 162, ал.4 от ДОПК частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.

Редът за събиране на публичните вземания е определен в ДОПК. Публичните вземания се събират по реда, определен в ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал.1 от ДОПК.

Публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго.

Съгласно чл. 163, ал.2 от ДОПК частните държавни и общински вземания се събират по общия ред.

В нормата на чл.162 ал.2 ДОПК са изброени видовете публични вземания, но изброяването макар и изчерпателно, определя отделните публични вземания с техни общи признаци, при което и отделните хипотези се нуждаят от тълкуване.

В т.1 от цитираната норма на чл. 162, ал.2 се посочват като публични вземания, освен изброените данъци, акцизи, митни сборове и задължителни осигурителни вноски, и други вноски за бюджета. В т.2 също се използва изразът - други вноски. В т.3 като публични се определят вземанията за държавни и общински такси, но не изчерпателно изброени, а такива, установени по основание със закон.

От анализа на чл.162 ал.2 ДОПК следва, че законодателят изхожда от няколко критерия, за да определи едно вземане за публично. На първо място това е кредиторът по правоотношението. Във всички случаи това следва да бъде Държвата/различни държавни органи/, община или ЕС.

Вторият критерий е характерът на самото правоотношение, част от което е вземането. Анализът на отделните хипотези по чл.162 ал.2 ДОПК водят до извод, че се отнасят за правоотношения едната страна, по които е Държавата, община или ЕС и тези субекти действат като носители на властнически правомощия.

Следователно правоотношението е свързано с упражняване на държавна власт, в тях частноправните субекти не са равнопоставени, а Държавата и общините участват не като субекти на частното право, а на публичноправни такива.

В конкретния казус процесните вземания са такива, които са  присъдени в полза на държавен орган-ОД на МВР, представляващи на второ място разноски, извършени в хода на досъдебни производства/плащания за експертизи/, тоест при осъществяване на държавната власт и в частност на наказателната политика на Държавата. Отнася се за плащания извършени в хода на образувани досъдебни производства от бюджета на ОД на МВР – Кюстендил, в които Държавата /нейните органи/ категорично действа в качеството си на субект на публичното право. Самите вземания са установени с постановени по реда на НПК и влезли в сила съдебни актове.

Налице са следователно всички предпоставки за квалифициране на процесните вземания като публични такива на основание чл.162 ал.2, т.6 ДОПК, според която норма за публични вземания се определят тези по влязъл в сила съдебен акт - присъда, решение, определение в полза на Държавата или общините.

Освен това е необходимо да се съобрази, че разпоредбата е неясна, тъй като не посочва кои са тези публични вземания. Буквалният и прочит налага извод, че се касае за публични вземания, изброени в другите точки на чл.162 ал.2 ДОПК, но такъв буквален прочит е неправилен. Ако това е така, то т.6 на чл.162 ал.2 ДОПК няма свое собствено приложно поле, тъй като вземанията вече са обявени за публични и съществуването на тази точка се обезсмисля. Вземанията, изброени в предходните точки на чл.162 ал.2 ДОПК са публични именно на тези самостоятелни основания, а не на основание тяхното посочване и във влязъл в сила съдебен акт.

Налага се извод, че публични на основание чл.162 ал.2, т.6 ДОПК, са не тези вземания, които са изброени и в останалите хипотези на чл.162 ал.2 ДОПК, а тези, по които взискател е Държавата, общините, установени и посочени са във влязъл в сила съдебен акт или в решение на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ и са свързани с осъществяване на властническите правоотношения на последно посочените публичноправни субекти.

Вземанията по върнатите изпълнителни листове, отговарят на последно коментираните изисквания, при които и отказът на ответната администрация да образува изпълнителни производства за тяхното събиране по реда на ДОПК е неправилен.

 

По изложените съображения, Съдът намира, че жалбата е основателна. Обжалваното решение следа да се отмени, ведно Разпореждане №РД-13-3#1/30.01.2018 г., с което е отказано образуване на производство по принудително изпълнение, издадено от М.Т.на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП и преписката да се върне с указание за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземанията по приложените изпълнителни листове.

   Съдът намира, че не следва да се присъдят в полза на жалбоподателя разноски по делото, тъй като не е осъществено процесуално представителство в хода на съдебните заседания.

Воден от горните мотиви  Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ОТМЕНЯ Решение № 73 от 23.02.2018г. на Директора на ТД на НАП Пловдив КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

 ОТМЕНЯ Разпореждане №РД-13-3#1/30.01.2018 г., с което е отказано образуване на производство по принудително изпълнение, издадено от М.Т.на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 226 от ДОПК

 ИЗПРАЩА административната преписка на  публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, Дирекция „Събиране“ за произнасяне по исканията на ОД на МВР – Кюстендил, в съответствие с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател: /П/