РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1355

 

15.06.2018 г., гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           Пловдивският административен съд, петнадесети състав, в  публично съдебно заседание на седми юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

При секретаря Марияна Георгиева

Като разгледа докладваното АД № 984 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

           Образувано е по жалба на „М.С.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.В.С., чрез адв. Ч.,***, срещу Решение № 87 от 13.03.2018г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 197, ал. 1 от ДОПК са потвърдени Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С170026-023-0003898/07.11.2017г., Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С170026-023-0004219/01.12.2017г. и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С180026-023-0000498/12.02.2018г., издадени от Д.П.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК.

          Жалбоподателят намира, че оспореното Решение № 87 от 13.03.2018г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, респективно  потвърдените с него постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки, са неправилни и незаконосъобразни като претендира тяхната отмяна. Твърди се, че срокът по чл. 121, ал. 4 от ДОПК е изтекъл по отношение на първата предварителна обезпечителна мярка, като с изтичането му се прекратява не само първата наложена предварителна обезпечителна мярка, а изобщо наложените обезпечителни мерки. Поради тази причина, след изтичане на 4-месечния преклузивен срок всички наложени предварителни обезпечителни мерки се смятат за прекратени.

         На следващо място, се излагат твърдения, че в обжалваните постановления не са посочени фактическите и правни основания за издаването им, което лишава неговия адресат от възможността да прецени дали са издадени в съответствие с целта на закона и при неговото правилно приложение.

         На следващо място, се излагат твърдения за свръхобезпеченост на евентуалните задължения по РА, който ще бъде издаден в един по-късен момент, като при ревизионното производство „са добавяни“ данъчни периоди, което е довело до искания за „дообезпечаване“ на публични задължения. Според жалбоподателя недопустимо е да се правят искания за дообезпечаване на публични задължения, след като със Заповед № Р-16002617005901-023-001/02.02.2018г. ревизията е спряна и при спряна ревизия не могат да се извършват процесуални действия.

         Иска се отмяна на решението на горестоящия административен орган и отмяна на потвърдените с него постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Подробни съображения са изложени в депозирана от пълномощника на жалбоподателя писмена защита. Претендира се присъждане на присъждане на направените по делото разноски.  

         Ответникът - Директор на ТД на НАП - гр. Пловдив, чрез пълномощника си юр. Ш., оспорва жалбата и моли Съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирано по делото становище (л. 22 – 23).

          Жалбата е депозирана в срок и от лице, което има правен интерес от оспорването. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е връчено на дружеството по електронен път на 13.03.2018г. (удостоверения на л. 13 и л. 26), а жалбата е подадена по пощата на 19.03.2018г.

          Разгледана по същество е частично основателна.

          С постановленията за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкова сметка *** „ТБ Ю.Б.“ АД в общ размер на 130 042,85лв. Изготвени са запорни съобщения изх. №№ С170026-146-0012555/07.11.2017г. за сумата от 33 333,33лв., С170026-146-0014793/01.12.2017г. за сумата от 39 803,61лв. и С180026-146-0001047/12.02.2018г. за сумата от 56 905,91лв., връчени на банката, като е постъпил отговор, че са наложени исканите запори върху банкови сметки на „М.С.“ ЕООД.

         Предварителните обезпечителни мерки са наложени въз основа на искания вх. №№ Р-16002617005901-039-002/03.11.2017г. (л. 69), Р-16002617005901-039-003/30.11.2017г. за дообезпечаване (л. 75) и 1111/09.02.2018г. (л. 82) на ръководителя на ревизия, възложена със ЗВР № Р-16002617005901-020-002/04.10.2017г., със срок на извършване до 05.12.2017г., като е посочен очакван размер на публичните задължения, които ще бъдат установени – съответно 33 333,33лв., 73 136,94лв. и общ размер 130 042,85лв. В последното постановление е посочено, че се изисква увеличаване на сумата, която следва да бъде запорирана в банковата сметка на дружеството в „Ю.Б.“ АД, като е съобразен отговорът на банката, че наличността по сметката не е достатъчна за покриване на цялата посочена в запорното съобщение сума.

        Преди постановяване на решението на горестоящия административен орган с постановление № С170026-024-0026622/19.10.2017г. (л. 35) е отменено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С170026-023-0003509/05.10.2017г. и запорно съобщение изх. № С170026-003-0248493/05.10.2017г. по отношение постъпващите суми по банкова сметка ***, а с постановление № С180026-024-0006625/06.03.2018г. е отменено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С170026-023-0003509/05.10.2017г. и запорно съобщение изх. № С170026-003-0248493/05.10.2017г. по отношение постъпващите суми по банкова сметка ***.

        С искане вх. № 1000/14.02.2018г., отправено до Административен съд – Хасково, е поискано продължаване срока на наложените с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С170026-023-0004219/01.12.2017г., като е постановено определение № 5/27.02.2018г. по описа на съда, с което срокът на продължаване на предварителните обезпечителни мерки е до приключване на ревизионното производство, възложено със ЗВР № Р-16002617005901-020-001/05.09.2017г. с издаването на ревизионен акт или до неговото прекратяване (л. 89 – 90).

        По делото са приети доказателства за образувано ревизионно производство на жалбоподателя с предмет данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди мм. 07 – 09.2017г.: заповед за възлагане на ревизия № Р-16002617005901-020-001/05.09.2017г. (л. 55); заповед за изменение на на заповед за възлагане на ревизия № Р-16002617005901-020-003/03.11.2017г. (л. 56); заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16002617005901-020-004/05.12.2017г. с краен срок до 05.02.2018г. (л. 59), заповед № Р-16002617005901-023-001/02.02.2018г. за спиране производството по извършване на ревизия на „М.С.“ ЕООД, възложена със ЗВР № 16002617005901-020-001/05.09.2017г., изменяна със заповеди за изменение на ЗВР №№ 16002617005901-020-002/04.10.2017г., 16002617005901-020-003/03.11.2017г. и 16002617005901-020-004/05.12.2017г. (л. 60).

        С жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство, са представени допълнително следните писмени доказателства: искане за отмяна на обезпечителна мярка вх. № ВхК-712/05.02.2018г. за отмяна на наложените обезпечителни мерки с постановление № С170026-023-0003509/05.10.2017г.; искане за предоставяне на копия на документи във връзка с наложени на „М.С.“ ЕООД предварителни обезпечителни мерки вх. № ВхК-1072/22.02.2018г.; придружително писмо изх. № С180026-179-0000999/23.02.2018г. за предоставяне на „М.С.“ ЕООД на заверени копия на постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № С170026-024-0026622/19.10.2017г., постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С170026-023-0004219/01.12.2017г. и постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С170026-023-0000498/12.02.2018г.; разпечатка от екран на „Пощенска банка“ на разплащателната сметка на „М.С.“ ЕООД за блокирана по нея сума в размер на 130 117,85лв. (л. 14 – 17).

          В хода на съдебното обжалване не са представени допълнително доказателства от страните и не са направени доказателствени искания.                              

 С оглед установеното от фактическа страна Съдът стига да следните изводи:

 Спорният предмет между страните по делото се изразява в това налице ли е необходимост от налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, и то във вида, посочен в постановленията – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на «М.с.» ЕООД в «Ю.Б.» АД, както и издаване на постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки за «дообезпечаване» на публични задължения, доколкото възложеното ревизионно производство не е приключило с издаването на РА, с който са установени по основание и размер допълнителни данъчни задължения. Спорен между страните е и въпросът правомерно ли са наложени предварителни обезпечителни мерки с потвърдените с решението на горестоящия административен орган ПНОМ, доколкото по отношение на ПНОМ от 05.10.2017г. е изтекъл срокът по чл. 121, ал. 4 от ДОПК.

По отношение на твърдението за изтекъл срок по чл. 121, ал. 4 от ДОПК на наложена с ПНОМ от 05.10.2017г. предварителна обезпечителна мярка – запор върху постъпващи суми по банкови сметки следва да бъде съобразено следното: към момента на налагане на тази предварителна обезпечителна мярка дружеството декларира, че на 04.10.2017г. е титуляр на новооткрита сметка в банката, в която декларира, че желае да му бъде възстановена сума на ДДС за възстановяване (л. 76 – 77). С мотивирано искане на ръководителя на ревизията, възложена с ЗВР № Р-16002617005901-020-002/04.10.2017г. е поискано налагането на предварителни обезпечителни мерки, като е посочен предполагаем размер на същите: 23 572,58лв. В постановлението е посочено, че дружеството не притежава други активи/имущество, освен банкови сметки, а в хода на ревизията са установени съмнения за извършена реална доставка по тристранна операция, водеща до отклонение от данъчно облагане. Предстои издаване на АПВ по чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, поради което ревизиращият екип е предложил налагане на обезпечителна мярка – запор върху банковата сметка в «Ю.Б.» АД, по която дружеството е декларирало, че желае да му бъде преведено ДДС за възстановяване.

Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 05.10.2017г. е отменено изцяло с постановления №№ С170026-024-0026622/19.10.2017г. и С180026-024-0006625/06.03.2018г., като независимо от твърденията в жалбата отново се излагат твърдения във връзка с продължителността на предварителните обезпечителни мерки. В тази връзка, следва да бъде съобразено обстоятелството, че първата наложена обезпечителна мярка, по отношение на която следва да бъде извършена преценка относно срока по чл. 121, ал. 4 от ДОПК е тази, наложена с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С170026-023-0003898/07.11.2017г.

Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от ДОПК когато в срок до 4 месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт, наложените обезпечителни мерки се смятат за прекратени, освен ако е направено искане за продължаването им пред административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 5 от ДОПК при подадено искане от публичния изпълнител или от ревизираното лице съдът проверява наличието на условията по ал. 1 за налагане на предварителни обезпечителни мерки и изпълнението на изискванията на ал. 3 и се произнася с определение в 14-дневен срок от постъпване на искането. Ако уважи искането, съдът определя срок за продължаване на мерките, не по-дълъг от срока за приключване на ревизионното производство.

Съдът констатира, че по делото е приложено определение № 5/27.02.2018г., постановено по частно адм. дело № 154/2018г. на Административен съд – Хасково, с което на основание чл. 121, ал. 5 от ДОПК е продължен срока на предварителните обезпечителни мерки, наложени с ПНОМ изх. № С170026-023-0004219/01.12.2017г. до приключване на ревизионното производство с издаването на РА. Искането на основание чл. 121, ал. 4 от ДОПК е подадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково и е мотивирано с обстоятелството, че е издадена заповед за спиране на ревизионното производство, считано от 02.02.2018г. до получаване на отговор по запитване съгласно чл. 34, ал. 8 от ДОПК и ревизионният акт няма да може да бъде издаден в срока по чл. 121, ал. 6 от ДОПК. Доколкото в съдебният акт е посочено, че се иска продължаването на предварителни обезпечителни мерки, наложени с ПНОМ от 01.12.2017г., настоящият съдебен състав констатира, че не е продължен срока на предварителните обезпечителни мерки, наложени с ПНОМ от 07.11.2017г. и към момента подаване на жалбата пред горестоящия административен орган – 07.03.2018г. срокът по чл. 121, ал. 4 от ДОПК е изтекъл. В решението си горестоящият административен орган е приел жалбата против това постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки за допустима, предвид липсата на данни за връчването му, но не е съобразил обстоятелството, че независимо дали е връчено на лицето или не, началният момент на срока по чл. 121, ал. 4 от ДОПК е налагането на предварителната обезпечителна мярка. Такова възражение е изрично направено пред горестоящия административен орган, като неправилно е прието от него, че към момента на постановяване на решението е продължен срокът на предварителните обезпечителни мерки, наложени с ПНОМ от 01.12.2017г. По делото не е представено цитираното в решението искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С180026-006-0000139/12.02.2018г., за да се установи по несъмнен начин, че искането на публичния изпълнител се отнася и до ПНОМ от 07.11.2018г., не само до ПНОМ от 01.12.2017г.

Само на това основание, решение № 87/13.03.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, в която е потвърдено ПНПОМ № С170026-023-0003898/07.11.2017г. е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съдът намира за неправилни твърденията, че след като е изтекъл срокът по чл. 121, ал. 4 от ДОПК по отношение на първата предварителна обезпечителна мярка, наложена с ПНПОМ от 05.10.2017г. или след изричната й отмяна с ПНПОМ от 07.11.2017г. всички следващи предварителни обезпечителни мерки са незаконосъобразни. От една страна, както беше посочено по-горе в настоящото решение, действието на наложената предварителна обезпечителна мярка с ПНПОМ от 01.12.2017г. е продължено до датата на издаване на РА, а действието на предварителната обезпечителна мярка, наложена с ПНПОМ от 12.02.2018г. не е изтекло към момента на постановяване на решението на горестоящия административен орган, който именно е административният акт, подлежащ на съдебно обжалване по реда на чл. 197 от ДОПК.

Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че независимо, че с един акт на горестоящия административен орган се потвърждават 3 ПНПОМ, същите са издадени въз основа на подадени три отделни искания на ръководителя на ревизията, възложена на жалбоподателя, в които са посочени различни размери на предполагаемите публични задължения, в т.ч. един общ предполагаем размер на публичното задължение към момента на издаване на третото ПНПОМ. В постановленията, противно на твърденията в жалбата, са посочени фактическите и правни основания за издаването им, а именно съмнения за извършена реална доставка по тристранна операция, водеща до отклонение от данъчно облагане, с уточнението че не са спазени изискванията на чл. 9 от ППЗДДС за доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС. Това означава, че за ревизираното лице тези доставки/придобивания ще се обложат по общите правила на закона, съответно ще бъдат определени публични задължения по ЗДДС.

Не следва да бъдат обсъждани възраженията за неправомерно включване в обхвата на ревизията на допълнителни данъчни периоди, което оказва влияние и върху предполагаемия размер на данъчните задължения, които ще бъдат установени в последствие с издадения след приключване на ревизионното производство ревизионен акт. В случая, публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и е обвързан с посочените стойности на предполагаемите публични задължения в исканията, отправени до него от ръководителя на възложеното ревизионно производство. В настоящия случай, исканията за „дообезпечаване“ на публичните задължения са направени след разширяване обхвата на ревизионното производство и е нормално да се различават от първоначално посочените предполагаеми размери на публичните задължения.

По отношение твърденията за свръхобезпеченост на публичните задължения, следва да бъде съобразено следното: в мотивите си контролният административен орган  е приел, че целта на предварителните обезпечителни мерки е да се съхрани имуществото на ревизираното лице и да му се попречи да се разпореди с активите си, преди да е започнала евентуална процедура по принудително събиране. При предприемането на действия по предварително обезпечение публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност по отношение предполагаемия размер на бъдещите задължения, както и по отношение мотивите, обуславящи налагането на предварителните обезпечителни мерки, и се ползва от преценката на ревизиращия орган по приходите. Предварителните обезпечителни мерки се налагат в хода на ревизията или при издаване на ревизионен акт, за обезпечаване на бъдещи публични вземания, чиито размер ще бъде окончателно установен след приключването й.

Единственото условие, за да бъде отменена наложената предварителна обезпечителна мярка съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, е представянето от жалбоподателя на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. В случая, органът по приходите, ръководител на ревизията, е отправил мотивирани искания до публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки, като видът на обезпечителната мярка е съобразен с обстоятелството, че дружеството не притежава друго имущество, освен банковата сметка в „Ю.Б.“ АД, по която се очакват постъпления на парични средства. Изборът на публичния изпълнител на вида на обезпечителната мярка, която да бъде наложена, е обусловен в най-голяма степен от гарантиране на събирането на държавни вземания, които ще бъдат установено по основание и размер в един по-късен момент с издаването на РА и които стават изискуеми след изтичане срока на доброволно изпълнение. На адресата на тези предварителни обезпечителни мерки са предоставени средства за защита чрез правата за предоставяне на обезпечение в пари, ценни книжа и безусловна и неотменяема банкова гаранция, подаване на искане за разрешаване на неотложни плащания по смисъла на чл. 229 от ДОПК, както и искането за замяна на наложена обезпечителна мярка от един вид с обезпечителна мярка от друг вид. Във всички случаи компетентен да се произнесе е публичният изпълнител, като преценката му зависи от защитата на държавния интерес за събиране на публичното вземане, съответно препятстване разпореждането с имущество от длъжника, което да препятства събирането на публичното вземане.

На следващо място, настоящият съдебен състав констатира, че при издаването на процесните, потвърдени по административен ред постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки, публичният изпълнител е спазил предпоставките на чл. 121, ал. 1 и 195, ал. 1-3 от ДОПК за налагането им.

Решението, с което са потвърдени ПНПОМ е издадено от компетентен орган, съгласно приетата по делото упълномощителна Заповед № ЗЦУ-ОПР-13 от 02.03.2018г. на Изпълнителния директор на НАП и доказателства за отсъствие на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив на датата на постановяването му.

В заключение съдът намира, че решението на ответника е частично незаконосъобразно и следва да бъде отменено, в частта му, с която е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК № С170026-023-0003898/07.11.2017г. В останалата си част обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен, съответно жалбата против него – неоснователна.

При този изход на спора и своевременно направените искания от страните, следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.

Съгласно представен списък с разноските на л. 103 жалбоподателят претендира направени разноски в общ размер на 1 550лв., в т.ч. за заплатена държавна такса 50лв. и адвокатско възнаграждение 1 500лв. По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, от процесуалния представител на ответника е направено изрично възражение, че същият е прекомерен и не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 161, ал. 2 от ДОПК за основателно, доколкото предмет на делото е решение на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, постановено в производство по чл. 197 от ДОПК. Доколкото пълномощникът на жалбоподателя не е осъществил процесуално представителство по делото и не е направил доказателствени искания, процесуалното му поведение се ограничава само до изготвянето на жалби пред горестоящия административен орган и до съда. Освен това решаващо значение има обстоятелството, че в случая частично е уважена жалбата. В тази връзка, съдът намира, че договореното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде редуцирано до сумата от 750лв., като бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение е 500лв. При частично уважаване на жалбата, следва да бъде присъдена сумата в размер на 400лв. (четиристотин лева).

Претенцията на ответника за разноски следва да бъде удовлетворена частично, като предвид частичната отмяна на обжалвания административен акт следва да му бъде присъдена сумата в размер на 250лв. (двеста и петдесет лева).

По компенсация, ответникът  следва да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 150лв. ( сто и петдесет лева).

Така мотивиран и на основание чл. 197, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административният съд - Пловдив, петнадесети състав

Р Е Ш И:

         ОТМЕНЯ по жалбата на „М.С.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.В.С., чрез адв. Ч.,***, Решение № 87 от 13.03.2018г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 197, ал. 1 от ДОПК, е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С170026-023-0003898/07.11.2017г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково.

           ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

            ОСЪЖДА ТД на НАП – гр. Пловдив да заплати в полза на „М.С.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.В.С., сумата в размер на 150лв. / сто и петдесет лева/, изчислена по съразмерност и компенсация.

            Решението е окончателно.

 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: