О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 29

 

гр. Пловдив, 04 януари 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на четвърти януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 като разгледа частно административно дело №23 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.60, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 и чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).  

            ФИРМА, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от Д.М.Б.- управител, обжалва разпореждане, издадено от Х.Г.Х.- директор на Дирекция “Контрол” (Д”К”) при Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), и А.Г.И.- инспектор по приходите в НАП, с което, на основание чл.60 от АПК, е допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) с №ЗО-0300125 от 19.12.2017г. на директора на Д“К” при ТД- Пловдив на НАП, представляваща запечатване на търговски обект- ****, стопанисван от ФИРМА, и се забранява достъпа до обекта за срок от петнадесет, считано от 06.01.2018г. от 12:00ч. 

            Претендира се отмяна на оспореното разпореждане поради незаконосъобразност. 

Според разпоредбата на чл.188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 (от ЗДДС) подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

А според разпоредбата на чл.60, ал.4 от АПК, разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

В случая, ЗНПАМ с №ЗО-0300125 от 19.12.2017г. (листи 12-14, 18-20) е връчена на 03.01.2018г. на Д.М.Б.- управител на дружеството жалбоподател, според нарочна разписка (лист 14а, 20а).

            От своя страна, жалбата (листи 4-6) постъпва в съда на 04.01.2018г. или в рамките на преклузивния срок за обжалване на разпореждания от вида на процесното.

Следователно, като подадена при наличието на правен интерес и в законоустановения срок, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК, разпореждане за предварително изпълнение на административен акт се допуска, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, при изискване на гаранция от страната в последния случай.

Съответно, за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички предпоставки, визирани в тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

В случая, от страна на ответния административен орган в мотивите на процесната заповед е посочено, че “Предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид и за да се допусне предварително изпълнение на настоящата заповед, е съобразено наличието на предпоставките, изчерпателно изброени в чл.60, ал.1 от АПК, а именно ... (лист 13).

Освен това, според мотивите на процесната заповед, на 23.11.2017г. е извършена оперативна проверка в 15:30ч. на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС- ****, стопанисван от дружеството жалбоподател, за резултатите от която проверка е съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) с №0300830 от 23.11.2017г. (листи 7-8). Също така, на 12.12.2017г. е съставен ПИП с №0300125, по повод подадена на жалба от физическо лице. Въз основа на отразените в двата протокола констатации, е прието за установено, че ФИРМА, в качеството си на лице по смисъла на чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №Н-18), извършва продажба на услуги без функциониращо фискално устройство. Прието е за установено, че дружеството жалбоподател е извършило продажба на услуга- цялостно пребоядисване на автомобил, за която е заплатена в брой сумата от 1 740,00 лв. “на ръка” на Д.М.Б.- управител на ФИРМА. За тази услуга не е издаден платежен документ, предвид липсата на функциониращо фискално устройство. Направена е справка в информационните масиви на НАП, при което е установено, че дружеството няма регистрирано фискално устройство, но въпреки това предоставя услуги, които се заплащат “на ръка” в момента на изпълнението им.

Прието е за установено, че е нарушен съставът на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Предвид приетото за установено от фактическа страна и извършеното нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.”б” от ЗДДС за прилагане на ПАМ на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, последва издаване на процесната заповед, както и оспореното в настоящето производство разпореждане за нейното предварително изпълнение.

Видно от съдържанието на процесната заповед, дори не се твърди към датата на нейното издаване (19.12.2017г.) да е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), нито пък дори се твърди да е издадено наказателно постановление (НП) за приетото за констатирано административно нарушение по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което нарушение в разпоредбите на чл.185 от ЗДДС е предвидено налагането на административни наказания.

Посоченото обстоятелство лишава дружеството жалбоподател от възможността, предоставена от нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, а именно принудителната административна мярка да бъде прекратена от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, която възможност също не е указана на жалбоподателя в процесната заповед.

При това положение, допускането на предварително изпълнение на наложената ПАМ преди евентуалното издаване на НП ограничава правото на защита на засегнатото лице, още повече, че в случая мярката е наложена за срок от петнадесет дни, а предварителното изпълнение е насрочено за 06.01.2018г., т.е. до 21.01.2018г., на която дата би следвало допуснатото предварително изпълнение да приключи, вероятността да бъде издадено НП е малка, още повече, че не се доказа по делото дори съставянето на АУАН за соченото като установено административно нарушение.

Дори хипотетично да се приеме, че действително дружеството жалбоподател е предоставило услуга по цялостно пребоядисване на автомобил, за която е заплатена “на ръка” сумата от 1 740,00 лв., то същата представлява доставка на дребно и съобразно установеното от нормите на чл.67, ал.3 от ЗДДС и чл.53, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), посочената сума от продажба на услуга представлява данъчна основа (ДО) по смисъла на ЗДДС в размер от 1 450,00 лв. и ДДС в размер от 290,00 лв.

Според настоящия състав на съда, неотчитането на еднократна продажба на стойност от 1 450,00 лв., респективно неначисляването на ДДС в размер от 290,00 лв., не предпоставя извод, че евентуално настъпилите вреди за държавния бюджет биха представлявали значителни и/или трудно поправими по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото разпореждане е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ разпореждане на Х.Г.Х.- директор на Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, и А.Г.И.- инспектор по приходите в НАП, с което, на основание чл.60 от АПК, е допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка с №ЗО-0300125 от 19.12.2017г. на директора на Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, представляваща запечатване на търговски обект- ****, стопанисван от ФИРМА, ЕИК *********, и се забранява достъпа до обекта за срок от петнадесет, считано от 06.01.2018г. от 12:00ч.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:/П/

/Н.Бекиров/