О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер     101             Година    2018,16.01.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, ІІ отд.,  VII състав

 

на  16 Януари 2018

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ ч.адм. дело номер 24 описа за  2018 година и като обсъди:

 

             Производство по чл.41 ал.3 във вр. с чл.127ж ал.1 ДОПК.

Постъпила е жалба от „Д.Д.А.“ЕООД с адрес на управление гр. *** срещу действията на орга­ните по прихо­ди­те за обез­­печаване на доказателствата при извършване на фискален конт­рол вър­ху движението на стоки с висок фискален риск, собст­веност на дру­жест­­во­то, обективирани в Про­токол за извършена проверка на стоки с висок фис­ка­лен риск №050900 761263_3 от 15.12.2017г., пот­вър­­ден с ре­ше­ние №521 от 19.12.2017г. на Ди­ректор ТД на НАП – Плов­­див.

С жалбата се навеждат множество твърдения за незаконосъобразност на оспорените действия и решение на Директор ТД на НАП – Пловдив, пора­ди което се настоява за отмяната на административното решение на от­вет­ника и отмяна на действията на органите по приходите, обективирани с цити­ра­ния протокол и решение. Претендират се разноски.

Ответният Директор ТД на НАП – Пловдив в становище от изготвилия ги, упълномощен юрисконсулт, счита жалбата за неоснова­телна и настоява за отхвърлянето и. Претендира раз­носки. Прави възраже­ние за прекомер­ност на претендираното адвокатско въз­награждение от стра­на на жалбо­пода­те­ля.

Настоящият състав, след като разгледа жалбата, намира същата за про­­­цесуално ДОПУСТИМА, а по същество и за ОСНОВАТЕЛНА.

Със свое решение от 19.12.2017г. Директор ТД на НАП – Пловдив отхвър­­лил жалбата на дружеството при осъществено задължително адми­нист­ративно обжалване срещу действия на органи по приходите от същата Ди­рекция за обезпечаване на доказателствата при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, собственост на дру­­жеството, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050900761263_3 от 15.12.2017г. за пред­прие­ма­не дейст­вия по обезпечаване на доказателствата.

Фактическата страна не е спорна между страните, като е установено, че на 14.12.2017г. през ГКПП Видин – Дунав-мост 2 е влязло МПС – това­рен авто­­мобил, превоз­ва­що стока–картофи общо 24 000 кг не­то, собст­­ве­ност на жалбоподателя, предмет на внос от ЕС/Германия/.

Доколкото изброените стоки попадат в обхвата на стоките с висок фис­кален риск, на превозното средство е било поставено техническо средство за контрол същия ден в 15,49 часа на територията на ГКПП. Впоследствие е било установено, че зеленчуците са би­ли доста­вени и разтоварени на заяве­но­то от водача място – борса село Огняново, обл.***, склад №9.

След съставяне на протокола за извършена проверка, на търговеца е било посочено, че стоката ще бъде освободена при представяне на обезпе­че­ние в пари върху стойността и – 30% от пазарната и цена без ДДС, а имен­но сумата от 3 528 лева, която е била внесена своевременно от задъл­жения субект на 15.12.2017г..

Последните действия са предприети, тъй като е прието, че в казуса са налице основанието по чл.121а ал.2 ДОПК, а именно органите по приходите са уста­новили, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

В Протокола за извършена проверка №050900761263_3 от 15.12.17г. е посочено, че това се налагало след прилагане на единните критерии за риск към проследената данъчно-осигурителна информация, проверена чрез справ­ка в ПП „Система за управление на приходите“, от която е установено, че търговецът има налични изискуеми и неразплатени задължения по ДДС в размер на 30 424,88 лева. Прието е така, че са налице несъответствия меж­ду декларациите на дружеството и данните в информационните масиви на НАП, а също така са налице реално извършени доставки, които не са били документирани по установения за това законодателен ред.

Ответният Директор ТД на НАП – Пловдив, след като обстойно анали­зи­рал приложимия правен ред, отхвърлил жалбата, като на свой ред посочил и обстоятелствата: установени съществени разминавания при извършена на 07.09.17г. от служители на приходната администрация проверка на стоково-материалните запаси на дружеството в склада му в село Огняново, изразя­ващи се в разминавания между наличната стока и тази по счетоводни данни, както и между оборотите по счетоводните регистри и оборотните салда по сметките в оборотните ведомости. Сочи се, че няколко поредни месеца не са били включени значителен брой протоколи за закупени от търговеца стоки на обща стойност 250 000 лева, като при извършената инвентаризация в склада на търговеца са констатирани драстични разминавания в количество­то стоки и най-вече при картофите.

Настоящият състав, след като се запозна с пълната административна пре­писка, намира че оспореното решение се явява незаконосъобразно.

При иначе правилно установена фактическа обстановка, ответният Ди­ректор е извел неправилни крайни изводи за законосъобразност на оспоре­ни­те от търговеца действия, предприети по глава ХV-та “а” от ДОПК.

Основание за обезпечаването е посочена хипоте­зата по чл.121а ал.2 ДОПК, която за разлика от тази по ал.1 е бланкетна, т.е. необходимо е позо­ва­ването на нея да е съпроводено с визиране на конкрет­ни основания.

Действително в цитирания протокол, а и в решението на ответника се сочат конкретни факти, вкл. твърдения за извършен някакъв “анализ” от ор­ганите по приходите, след прилагане на единните критерии за риск към прос­ледената данъчно-осигурителна информация, като са били посочени някои от т.н. “рис­кови фактори”. Даже в становището на упълномощения по делото юрисконсулт се визират и допълнителни такива/невключени общо 145 броя про­токоли, издадени от земеделски производители за закупени от дружест­во­то стоки на обща стойност 286 756,50 лева/.

Във връзка с изложените от приходната администрация факти в административната преписка не се съдържат никакви годни писмени доку­менти, които да ги установяват, а напротив при дължимото от оспорващия нас­рещно доказване, се установяват факти, които разколебават провеж­да­­ното от служителите на НАП главно доказване/видно е дори от Удосто­ве­рението по чл.87 ал.6 ДОПК от 29.11.2017г., че дружеството няма за­дъл­же­ния към фиска/. Всъщност, ако сочените твърдения са верни /неот­чи­тане на извършени придобивания на стоки на значителна стойност/, то това е основание за установяването на им чрез способа на ревизионното производство, в което в пълна мяра могат да се предприемат всякакви обез­печения, вкл. и върху придобиваните активи на търговеца от сочения внос от ЕС.

В рамките обаче на хипотезата на чл.121а ал.2 ДОПК се дължи обез­печаване единствено и само на задълженията за данъци, произтича­щи от конкретната доставка и когато се установи от органите по приходи­те, че при последващо разпореждане със стоката събирането им ще бъде не­възможно или значително ще се затрудни. Т.е. това производство не е об­що обезпечително за всякакви данъци, а често и за дължими осигури­тел­ни вноски, а касае само данъчните задължения, които биха били с ос­нования в конкретната доставка/в случая внос от страна ЕС/.

Или следва да се обобщи, че освен, че твърденията на органа по приходите, обективиран оспорените действия с протоколи, а и на Дирек­тор ТД на НАП – Пловдив, са голословни/липсват документи, които да ги подкрепят/, то и прилаганият ред всъщност не се обосновава/дори и да се приеме за безспорно установена/ от описаната фактическа постановка в ак­товете им.

При това положение на нещата единствения възможен извод е, че на­ло­жените мерки, а и ре­шението на ответника, са незаконосъобразни, пос­та­­новени при неправилно прилагане на материалния закон и са неподкрепе­ни от наличните в преписката доказателства, за да бъдат те подведени под хи­потезата на чл.121а ал.2 ДОПК.

Това налага категоричния извод на този състав на Съда – за отмяна на акта на ответника и на потвърдените с него действия по обезпечение, обек­тивирани в посочения Протокол  от 15.12.2017г.

По разноските.

Оспорващият претендира заплащане на разноски по представения списък на разноските в размер на общо 550 лева, от които 500 лева адво­катски хонорар и 50 лева пла­тена държавна такса. От страна на ответника се възразява се прекомер­ност на уговореното адвокатско възнаграждение.

В тази връзка следва да се посочи, че договореният размер не се явява прекомерен, като се държи сметка, че установения минимум по чл.8 ал.3 от Наредбата за минималните размени на адвокатските възнаграж­де­ния е 500 лева, колкото се претендира и от ТД на НАП – Пловдив. Няма уста­новено правило, че въз­наг­раждението, платено на адвокат, следва да се при­съжда на страната в рам­ките на установения минимум, а сумата от 500 ле­ва е на минимума. Или на жалбоподателя се дължат нап­раве­ните в произ­водството раз­носки в размер на общо 550 лева.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отд., VІІ състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОТМЕНЯ действията на органите по приходите при извършване на фис­­кален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, собст­веност на „Д.Д.А.“ЕООД с адрес на управление гр.***, обекти­ви­рани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фис­ка­лен риск №050900761263_3 от 15.12.2017г., пот­вър­­ден с ре­ше­ние №521 от 19.12.17г. на Директор ТД на НАП – Плов­­див, ка­то НЕЗА­КО­НО­СЪОБРАЗНИ.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, *** да заплати на „Д.Д.А.“ЕООД с адрес на управление гр.*** сумата от общо 550/петстотин и петдесет/ лева разноски по де­лото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :