О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   112                                                  гр. Пловдив,                      17 януари 2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в закрито заседание на 17.01.2018 година в състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

разгледа докладваното от Председателя ч. адм. дело № 26 по описа за 2018 год. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 41 ал. 3, във връзка чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба вх.№203/04.01.2018г. на “*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от управителя Г.Н.Д.,  против действия на органите по приходите за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900762714_4 /17.12.2017г., потвърдени с Решение № 519 от 19.12.2017 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

Жалбоподателят излага в жалбата си подробни възражения срещу незаконосъобразността на атакуваните действия и моли за тяхната отмяна.  Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт Атанасова, в писмено становище счита жалбата за неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно и законосъобразно – да бъде потвърдено. Изложени са възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни, намери за установено следното:

За допустимостта:

Процесните действия са обжалвани в предвидения за това срок пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който с Решение № 519/19.12.2017 г. е отхвърлил жалбата.

Така постановеният от горестоящия в йерархията административен орган резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

Видно от приложената административна преписка е, че на 16.12.2017 г. в пункт за фискален контрол ГКПП Видин-Дунав-мост 2 органи по приходите при Дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, са извършили фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България по реда на Глава Петнадесета А от ДОПК, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900762714К1 /16.12.2017г. Предмет на проверката са били стоки, превозвани с МПС марка VOLVO, рег. №  **** и ремарке рег. № ****, като същата е осъществена в присъствието на шофьора.

В хода на проверката органите по приходите са извършили действия по идентификация по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове /наричана по-долу само Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г./, като от придружаващите стоката превозни документи са снети данни за получателя, превозвача, за доставчика, за вида и количеството на стоката, мястото на получаване, датата и часа на разтоварване.

При проверката на основание чл.127б, ал. 3 от ДОПК, респ. чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г., на транспортното средство е поставено техническо средство за контрол № 0337209.

На 17.12.2017г., в присъствието на управителя на “*****” ЕООД е съставен оспорвания протокол, наименован протокол за извършена проверка на стоки с високфискален риск, но обективиращ и такъв по предприемане на действия за предварително обезпечение при фискален контрол.

След като са осъществени действия по установяване съответствието между вида и количеството на стоките, съобразно данните от превозните документи и фактически установените такива на място при разтоварването, е констатирано наличието на несъответствие между декларациите на задълженото лице и данните от информационните масиви на НАП, а именно реално извършени доставки, които не са документирани по установения ред.

Впрочем, доказателства по преписката за последното няма.

При разтоварването е констатирано съответствие между декларираното и установеното количество стока.

В протокола, на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК е определено обезпечение, както следва:

- вид на стоката: „Лук и други лукови зеленчуци,пресни или охладени“; количество: 23520 кг.; пазарна цена за 1 брой: .46 ; обща стойност на пазарната цена 10819,20 лв.; размер на обезпечението 3245,76 лв.

Изрично е посочено, че сумата за обезпечение следва да се преведе по цитираната в протокола банкова сметка ***. Пловдив, а банковата гаранция или платежното нареждане за преведена сума следва да бъдат представени на Дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП София в срок от 72 часа, който започва да тече от крайния час на приключване на проверката.

Посочено е още, че на основание чл. 121а, ал. 4, в случай, че обезпечението не се представи в срок до 72 часа от изземването, а при бързо разваляща се стока - до 24 часа, стоката се смята за изоставена в полза на държавата.

В протокола е посочено още,че във връзка с описаните факти и обстоятелства органите по приходите предприемат действия за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите се изземват.

Контролираното дружество е представило преводно нареждане за извършено плащане по банковата сметка на ТД на НАП, което покрива размера на обезпечението, след което е снета забраната за разпореждане със стоката. За последното няма спор между страните.

За да потвърди описаните действия, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е приел, че има вероятност при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци да бъде невъзможно или значително да се затрудни. Мотивирано е, че са установени съществени разминавания между наличната стока при проверката на дружеството и тази по счетоводни данни, както и между оборотите по счетоводни регистри и салдата по сметки в оборотните ведомости. При извършена инвентаризация на налични стоки било установено несъответствие в количествата, най-съществено при картофите.

При така гореизложеното, съдът намира за необходимо от процесуална страна да се отбележи, че напълно погрешно и в решението на директора на ТД на НАП, и в становището на процесуалния му представител в настоящото производство, като обжалваем акт се разглежда самото решение.

На съдебен контрол подлежат самите действия на органите по приходите, а не потвърждаващото ги решение/чл.41,ал.3 от ДОПК/. Това от една страна.

От друга страна, действително, съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите има оперативната самостоятелност при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци,които биха възникнали в изрично изброените в ал. 1 и ал. 2, хипотези. Нарушения в тези хипотези в случая обаче не са установени.

Действията на органите по приходите са основани на възможността по чл.121а, ал. 3 от ДОПК, според която разпоредба мерките по ал.1 могат да се наложат, когато се установи, че при  последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Касае се за предполагаема невъзможност или затруднение при събиране на публичните задължения, което обаче трябва да е достатъчно добре обосновано и мотивирано така, че да е вероятно основателно предположението.

В случая органите по приходите не са мотивирали обосновано действията си. От една страна, мотивите в протокола са различни от тези в потвърждаващото действията решение на директора на ТД на НАП. Първоначално е прието, в хода на извършвания фискален контрол,че има недекларирани по установения ред реално извършени доставки, а след това е мотивирано,че имало несъответствие между наличната стока и счетоводните регистри.

Нито едно от двете посочени от приходната администрация обстоятелства не води до обоснован извод за вероятна невъзможност или затруднение при събирането на данъците. Коментираните доставки не става ясно кога са извършени и дали става въпрос за тези,предмет на които е проверената стока или за предходни такива. А и видно от решението на директора е,че се обосновават изводи на база на проверки от месец септември. Т.е. вероятно става въпрос за несъответствия по доставки,нямащи нищо общо с процесните стоки,предмет на извършените действия по фискален контрол.  Несъответствията между налична стока и записванията в счетоводството на проверяваното лице също не са обвързани от конкретната стока.

Нормата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК може да се приложи само при такива обстоятелства, които да правят вероятно затруднението при събирането на дължими данъци.

В случая даже не е уточнено за какви данъчни задължения става въпрос – свързани като задължение с разпореждането с конкретната стока или вече възникнали такива.

Следва да се отбележи тук,че нито в протокола за предприемане на действието, нито впоследствие в рамките на проведеното административно обжалване са посочени конкретни декларирани, установени или предполагаеми задължения на дружеството.

С оглед на това, съдът намира, че обжалваните действия за обезпечаване на доказателства не са обосновани с установена по един категоричен начин констатация на органа по приходите за наличие на хипотеза на чл.121а, ал. 2 от ДОПК.

С оглед на това и по изложените съображения съдът намира,че действия за предварително обезпечаване са необосновани и поради това и незаконосъобразни.

 

За разноските:

При посочения изход на спора на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски в размер на 550лв. - заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Неоснователно се явява възражението на ответния административен орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение /500 лв./, с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело.

Касае се за оспорване на действия на органите по приходите пряко и непосредствено засягащи имуществената сфера на жалбоподателя, което определя настоящия административноправен спор като такъв с материален интерес. В този смисъл, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е в размер близък до минималния, доколкото съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения следващото се възнаграждение е 457лв. Затова и последното не може да се определи като прекомерно.

Водим от горното, Съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ действията на органите по приходите за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900762714_4 /17.12.2017г., потвърдени с Решение № 519 от 19.12.2017 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

 

ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Пловдив да заплати на “*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от управителя Г.Н.Д., сумата от 550/петстотин и петдесет/ лв. разноски.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/