О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1131

Пловдив;07.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, ІХ-ти състав, в закрито заседание на  шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                          Председател:   Велизар Русинов

 като разгледа частно административно дело №79 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 147 , ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Н.А.И.,***, против Решение №19 от 14.12.2017г. на Началник; на Отдел “Местни приходи и контрол” (О”МПК”) при община С., с което е оставена без разглеждане жалба на И. против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) с №1563-1от30.11.2016г., издаден от И.Р.П.- главен специалист “Местни данъци и такси” в О”МПК” при община С., с който на жалбоподателя И. е установено задължение за данък върху недвижими имоти (ДНИ) по смисъла на закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г. в общ размер от 86,32 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 33,68 лв.; установено е задължение за такса за битови отпадъци (ТБО) по ЗМДТ за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г. в общ размер от 384,61 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 129,38 лв .От изложените в жалбата оплаквания се налага извод, че се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при нарушение на процесуалнните разпоредби на ДОПК. Подателят  жалбата сочи, че не е бил уведомен по установения в закона ред за издаването на Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК (АУЗ) с №1563-1 от 30.11.2016г., издаден от И.Р.П.- главен специалист “Местни данъци и такси” в О”МПК” при община С., с който на жалбоподателя И. е установено задължение за данък върху недвижими имоти (ДНИ) по смисъла на закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г. в общ размер от 86,32 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 33,68 лв.; установено е задължение за такса за битови отпадъци (ТБО) по ЗМДТ за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г. в общ размер от 384,61 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 129,38 лв.и същият не  бил редовно връчен на жалбоподателя.Поради това според жалбоподателя решаващият орган е следвало да приеме, че депозираната пред него жалба срещу Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК (АУЗ) с №1563-1 от 30.11.2016г., издаден от И.Р.П.- главен специалист “Местни данъци и такси” в О”МПК” при община С., е била подадена в установения от чл. 107, ал.3 от ДОПК срок и да я разгледа по същество. Моли да се обяви за нищожно Решение №19 от 14.12.2017г. на Началник  Отдел “Местни приходи и контрол” (О”МПК”) при община С., с което е оставена без разглеждане жалба на И. против Акт за установяване на задължения (АУЗ) с №1563-1от30.11.2016г., издаден от И.Р.П.- главен специалист “Местни данъци и такси” в О”МПК” при община С.,алтернативно се иска да се отмени като незаконосъобразно и неправилно процесното решение и се произнесе по същество на спора или  съставът да  отмени като незаконосъобразно и неправилно процесното решение и задължи ответника да се произнесе по същество на спора, претендира разноски. Пред съда от жалбоподателя са представени като доказателства заверени от него копия от процесното решение и ,плик от писмо относно кореспонденция между страните/л.9/от делото,както и незаверено копие на експертно решение/л.36/ от делото,както и незаверено копие на катетеризационен  протокол/л.37/ от делото. Ответникът по жалбата - Началник  Отдел “Местни приходи и контрол” (О”МПК”) при община С., чрез писмен отговор  оспорва  жалбата с доводи  за неоснователност на същата и иска жалбата да бъде отхвърлена. Представя като доказателства по делото документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на процесния Акт за установяване на задължения (АУЗ) с №1563-1от30.11.2016г., издаден от И.Р.П.- главен специалист “Местни данъци и такси” в О”МПК” при Община С., описани в съпроводително писмо /л.13/ от делото.       Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК (АУЗ) с №1563-1 от 30.11.2016г., издаден от И.Р.П.- главен специалист “Местни данъци и такси” в О”МПК” при община С. е връчен лично на жалбоподателя на 5.12.2016г.,видно от известие за доставяне/л.26/от делото.Преклузивният срок за обжалване е изтекъл на 20.12.2016г. .Жалбата е подадена на 08.11.2017г. десет месеца и 18 дни след изтичане на преклузивния срок за оспорване.Относно ттвърдението за нищожност,същото е неоснователно , предвид приета по делото Заповед №80 от 01 .03.2016г. на Кмет на Община С. ,за определяне на длъжностни лица  с права и задължения на орган по приходите в производства по установяване и събиране на местни данъци и такси  в Община С.- включително И.Р.П.-издател на процесния Акт за установяване на задължения (АУЗ) с №1563-1от30.11.2016г., издаден от И.Р.П.- главен специалист “Местни данъци и такси” в О”МПК” при Община С..Решаващият орган, след обсъждане на доказателствата, събрани в хода на проверката, на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК, е оставил жалбата без разглеждане, като просрочена. Решението е било връчено на задълженото лице. Жалбата по която е образувано настоящото производство  е допустима ,съгласно Опр.№6795/23.5.2018г. по а.д. №5721/2018 на ВАС,но неоснователна. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните изводи:Жалбата е подадена от правоимащо лице, пред компетентния да я разгледа съд и в рамките на преклузивния 07-дневен срок по  чл. 147, ал. 3 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваното решение е издадено от оправомощено за това лице, изпълняващо длъжността „Началник Отдел „Местни приходи и контрол“ при Община С..Спорен по делото е въпросът в кой момент съобщението за изготвянето на Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК (АУЗ) с №1563-1 от 30.11.2016г., издаден от И.Р.П.- главен специалист “Местни данъци и такси” в О”МПК” при община С. , е било редовно връчено на жалбоподателя и с оглед на това - кога изтича срокът за обжалването на посочения акт. Основното възражение в жалбата е относно невръчване на жалбоподател на съобщението за изготвянето на акта, поради неизпълнение от страна на органа, издал Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК (АУЗ) с №1563-1 от 30.11.2016г./АУЗ/, на задълженията му по закон. В жалбата са развити и доводи, че жалбоподателя не бил уведомен от ответника за издаване на Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК (АУЗ) с №1563-1 от 30.11.2016г.Така изложените доводи настоящият състав намира за неоснователни. За да стигне до заключението, че жалбата по административен ред е подадена след установения в чл. 107, ал. 4 от ДОПК преклузивен срок, Началник Отдел „Местни приходи и контрол“ при Община С. е приел, че Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК (АУЗ) с №1563-1 от 30.11.2016г. е бил редовно връчен по реда на чл.29,ал.3 от същия кодекс,чрез изпращане на писмо с обратна разписка  на дата5.12.2016 година. При това положение 14-дневният срок за обжалване изтича на дата 20.12.2016 г. - присъствен ден. Жалбата е била подадена на дата 08.11.2017 година, т. е. много след крайния срок и поради това се явява недопустима за разглеждане, на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК. Тези изводи на решаващия орган се споделят изцяло от съда. Съгласно установеното в чл. 29, ал. 1 от ДОПК, връчването на съобщенията следва да се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, определен по реда на чл. 28 от същия кодекс.Това е основното правило, установено при връчване на съобщенията в административното производство. Обратно, от съдържащите се в делото доказателства за начина на връчване на АУЗ, се налага извод, че на практика задълженото лице-жалбоподател е влизало в контакти с приходната администрация като е получило лично обратната разписка с която му е връчен процесния АУЗ,видно от известие за доставяне /л.26/по описа на делото. Поради горните съображения не може да бъде възприето становището на жалбоподателя че е налице нередовно връчване на АУЗ. Актът е бил редовно връчен , както правилно е преценил и ответника.Срокът за обжалване на АУЗ по административен ред, е този по чл.107,ал.4 и е 14-дневен от връчването му. В конкретния случай, същият е изтекъл на 20.12.2016 г., присъствен ден. Жалбата е подадена на 08.11.2017 г., т. е. близо единадесет  месеца след изтичане на срока за обжалване. След като е подадена след изтичането на определения от закона срок за оспорване  по административен ред, то жалбата се явява просрочена. Срокът за обжалване по чл.107,ал.4 от ДОПК е преклузивен и пропускането му погасява правото на обжалване, което съгласно чл. 147, ал. 1,вр. чл.107,ал.4 от ДОПК, се явява предпоставка за допустимостта на жалбата и разглеждането й по същество от компетентния горестоящ орган. Като се е произнесъл в този смисъл и е оставил подадената пред него жалба без разглеждане, Началник Отдел „Местни приходи и контрол“ при Община С.е постановил законосъобразно решение.По изказаните съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата на Н.А.И.,***, против Решение №19 от 14.12.2017г. на Началник; на Отдел “Местни приходи и контрол” (О”МПК”) при община С., с което е оставена без разглеждане жалба на И. против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) с №1563-1от30.11.2016г., издаден от И.Р.П.- главен специалист “Местни данъци и такси” в О”МПК” при Община С., за неоснователна и че като такава същата следва да бъде отхвърлена.Водим от горното и на основание  чл. 147, ал. 3 от ДОПК, Съдът;

О П Р Е Д Е Л И:

Отхвърля жалбата, подадена от Н.А.И.,***, против Решение №19 от 14.12.2017г. на Началник; на Отдел “Местни приходи и контрол” (О”МПК”) при община С. , с което е оставена без разглеждане като просрочена жалба против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) с №1563-1 от 30.11.2016г., издаден от И.Р.П.- главен специалист “Местни данъци и такси” в О”МПК” при Община С.. Определението да се съобщи на страните; чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.                        Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                    Съдия;