ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360

гр. Пловдив, 16.02.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдията ЧАД № 551 по описа на съда за 2018 год. и се запозна със събраните материали, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. чл. 60, ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 188 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на ЕТ „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Е.Г.С.против издаденото на осн. чл.60 ал.1 от АПК Разпореждане за предварително изпълнение на принудителна административна мярка „запечатване на обект и забрана за достъп до същия за срок от 3 дни“, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка с №ЗО-0299549, издадена на 13.02.2018г. от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- град Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане в издадения административен акт, като жалбоподателят счита, че няма основателни причини за предварително изпълнение на процесната заповед, тъй като тази мярка се явява прекомерна, че не съществува опасност да се осуети изпълнението на административният наказателен акт, защото са съгласни доброволно да заплатят санкцията, като според него от обективна страна липсва проявление на хипотезите, посочени в разпоредбата на чл.60 ал.1 от АПК. Счита, че допускането на предварително изпълнение на административният акт ще доведе до непоправима вреда за цялото дружество. Прилага и съответните писмени доказателства.

Ответната страна- ТД на НАП-Пловдив, чрез становище на процесуалния представител юрк.А., представено с приложената административна преписка, касаеща издаване на процесната заповед, застъпва становище за неоснователност на постъпилата жалба и законосъобразност на процесната Заповед и допуснатото предварително изпълнение на административният акт. По същество се моли жалбата да не бъде уважена, а направените разноски за юристконсултско възнаграждение да се присъдят.

С Разпореждане от 15.02.2018г. е изискано представянето на цялата административна преписка, касаеща издаване на процесната заповед. С писмо вх.№3615/16.02.2018г на Административен съд- Пловдив същата е постъпила, заедно с писмено становище на ответната страна и списък за разноски.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на спора е издадено на основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на административния акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка, връчена на 15.02.2018 година, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗДДС е постановено запечатване на обект „павилион за цветя“ и забрана достъп до него за срок от 3 (три) дни, стопанисван от ЕТ „***“ - Асеновград, намиращ се на адрес в ***. Като основание за взимане на мярката и допускането на нейното предварително изпълнение  са посочени констатациите в Протокол за извършена проверка №0299549/08.02.2018година, към който са прикрепени и съответните писмени доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок - три дни от връчването и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено, че според чл. 188 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от същия закон, с която се налага ПАМ подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при наличие на предпоставките регламентирани в  разпоредбата на чл. 60 ал.1 от АПК. За да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички предпоставки, визирани в тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се налага с оглед реалната необходимост да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; наличие на реална опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или че от закъснението на изпълнението е налице реална възможност да последва значителна или трудно поправима вреда, както и при предпоставка по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, в който случай тя следва да представи гаранции.

В настоящия случай, за да обоснове необходимостта от издаване на оспореното разпореждане, ответния административен орган е посочил в мотивите си три групи основания: 1. Защита на особено важни държавни интереси; 2. Опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и 3. От закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета. Наличието на първата предпоставка е обосновано с обстоятелството, че се налага защита на особено важни държавни интереси, свързани с предотвратяването на нови нарушения относно неспазване на фискалната дисциплина по отчитане на извършените продажби на фискални устройства, което да доведе до отклонение  от данъчно облагане. Изложил е подробни аргументи, че при проверката за контролна покупка на стойност 5.00 лева не е бил издаден фискален бон, както и обстоятелството, че е установено разминаване между действително установената касова наличност в размер на 133.50 лева и отразения в наличните фискални устройства оборот в размер само на 18.50 лева, която разлика сочи на неотчитане на продажбите през касовия апарат. От тези факти е направил обоснован извод, че е нарушено законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице. От там той е обосновал изводите си, че неправилното определяне на реализираните от дружеството доходи пряко влияе на размера на неговите публични задължения. Направен е анализ на създадената организация в обекта, което е довело до извода, че целта пред търговеца е била да  се стигне до отклонение от данъчно облагане на част от получените средства от извършени продажби. На следващо място, той е обосновал и следващият си аргумент за допуснатото предварително изпълнение на издадената принудителна административна мярка – непосредствена опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, с анализ на констатираните при проверката факти, свързани с установени обстоятелства по спазване на реда и начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, касаещи изпълнение на задължението да се отчита чрез фискалните касови бележки, издавани от фискално устройство извършените продажби. От този анализ е направил извод, че трайното поведение на жалбоподателя е насочено неспазване на данъчното законодателство, което обосновава реалната според него опасност да се извърши промяна в правната форма на стопанисващото обекта дружество или същият да бъде предоставен за стопанисване на друг данъчен субект, с което няма да има възможност да се изпълни целта на наложената ПАМ. На трето място, в мотивите си административният орган е посочил, че са налице обстоятелства, при които съществува реална възможност от закъснение на изпълнението на ПАМ да настъпят значителни или труднопоправима вреда. Тяхното обосноваване е изведено от съдържанието на установеното антифискално поведение на данъчно –задълженото лице, свързано с насоченост към избягване на данъчното облагане. Конкретните обстоятелства той е изложил отново във връзка с разминаването, касаещо установената при проверката касова наличност и реално отчетената такава на регистрираните в обекта фискални устройства.

Тези изводи на административният орган напълно се споделят и от настоящият съдебен състав. Задължение е на всяко данъчно задължено лице да отчита всяка една продажба на наличните в обекта фискални устройства, което следва да става още в момента на тяхното извършване, което действие се удостоверява с издаването и връчването на потребителя на съответният фискален бон. Предпоставка за тази обосновка на административният орган се явява и констатираното административно нарушение на разпоредбите на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на министерство на финансите, свързано с неотчетена на 08.02.2018 година продажба на стойност 5.00 лева, което е в пълен синхрон с установените при проверката обстоятелства. Дори да няма издаден АУАН, респ.Наказателно постановление за наложена санкция, това не е в противоречие с изискванията на чл.188 от ЗДДС, вр. чл.186 ал.1 т.1 б.а-д от ЗДДС. С така изложените мотиви административният орган напълно е обосновал конкретна необходимост от защита на особено важни държавни интереси, което налага извод за наличие на основание за допускане на предварително изпълнение на административният акт по наложената ПАМ. Целите на предварителното изпълнение на ПАМ са обосновани с оглед на конкретните факти и обстоятелства и конкретният случай. Безспорен и несъмнен е извода на административният орган, че ако не бъде допуснато предварителното изпълнение на наложената ПАМ, то не би се стигнало до адекватна и необходима защита на особено значими държавни и обществени интереси- непосредствената опасност да се стигне до отклонение от данъчно облагане, което пряко влияе на постигането на други обществено значими цели, свързани с охраняваните обществени отношения.

Все в тази насока следва да се добави, че в настоящият случай не е налице общо посочване на визираните в разпоредбата на чл. 60 ал.1 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт, а конкретно описание на настъпилите обстоятелства по извършената проверка. При издаване на  разпореждането за предварително изпълнение са спазени изискванията за принципа на истинност, визиран в разпоредбата на чл.7, ал.1-3 от АПК. Административният акт е основан на действителните факти от значение за случая, като е извършена преценка на всички основания и доводи, които са били от значение за допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ. Тяхната истинност е установена по реда и със средствата, предвидена в съответният нормативен акт. Административният орган в тази връзка е мотивирал наличието на всички онези предпоставки, обосновани с конкретни фактически основания, които дават наличната пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между констатираното административно нарушение и посочените реални опасности за държавния и обществен интерес, наличие на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществуващата реална възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета. Допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ не води до нарушаване на принципа на съразмерност, предвиден в разпоредбата на чл.6, ал.1 от АПК. Ето защо съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат според съда извода, че оспореният административен акт е законосъобразен в частта си, касаеща издадено разпореждане, с което е допуснато неговото предварително изпълнение по реда на чл.60 ал.1 от АПК, вр. чл.188 от ЗДДС, съобразен е с целта на закона съгласно изискванията на чл.6 ал.1 от АПК, поради което същият ще следва да бъде потвърден, а подадената жалба да бъде отхвърлена.

По отношение на направеното с жалбата искане на основание чл.166 ал.2 от АПК да бъде спряно Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ „запечатване на обект „павилион за цветя““ и „забрана достъп до него за срок от 3 (три) дни“, то също се явява неоснователно. Спирането на допуснатото предварително изпълнение става само и единствено в случаите, когато то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Такива конкретни основания относно тяхното наличие в подадената жалба се навеждат в едно изречение, свързано с обстоятелствата, че в обекта работят множество хора, както и че при спирането на обекта, дружеството ще претърпи вреди. Липсват конкретни доказателства, от които да се направи извод за обоснованост на твърдението, че спирането ще доведе до треуднопоправими вреди за жалбоподателя. Доказателства за съществуването на преки и непосредствени вредни последици от допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ не се сочат. От посочените по – горе аргументи, които са съотносими по своите изводи и към така направеното искане за спиране на Разпореждане за допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съдът счита, че липсват конкретни значителни или трудно поправими последици за жалбоподателят от изпълнение на постановеното запечатване на обект „павилион за цветя“ и забрана достъп до него за срок от 3 (три) дни . Ето защо и в тази си част поради недоказаност подадената жалба следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора и в предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват за ответната страна. На основание чл.143 ал.3 и 4 от АПК в полза на ТД на НАП- гр. Пловдив се дължат сторените разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение, които се констатираха в размер на 500.00 /петстотин/ лева, което е съобразено с минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В предвид на изложеното на основание чл. 60 ал.5 от АПК и чл.166 ал.3 от АПК Съдът,

ОПРЕДЕЛИ  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Е.Г.С., против Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка „запечатване на обект „павилион за цветя“ на адрес в ***и забрана за достъп до същия за 3 /три/ дни“, наложени със Заповед  ЗО-0299549/13.02.2018година, издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ „***“, с ЕИК*** за СПИРАНЕ на осн. чл.166 ал.2 от АПК на Разпореждане за допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия за три дни), наложени със Заповед  ЗО-0299549/13.02.2018година, издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив.

ОСЪЖДА Едноличен търговец „***“ с ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Е.Г.С.да заплати на ТД на НАП - град Пловдив, сумата в размер на 500.00 /петстотин/ лева, разноски за юрисконсултска защита.

    Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България по реда на АПК.

СЪДИЯ: