О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 739

 

гр. Пловдив, 13 април 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в закрито заседание на 13.04.2018г. в състав:

                                                         

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 555 по описа за 2018 год. и взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по Заповед № АК-04-6 от 15.02.2018г. на Областния управител на област Пловдив, с която, на основание чл. 45, ал.4 и 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е оспорено Решение № 1246, взето с протокол № 37 на редовно заседание на Общински съвет Асеновград.

Изложени са възражения за това, че оспорваното решение е постановено при липса на материална компетентност за общинския съвет, поради което и е налице нищожно волеизявление с характера на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР по смисъла на чл.135,ал.3 от ЗУТ, но без правомощие за това. Иска се прогласяване на нищожност.

Ответникът Общински съвет гр.Асеновград, чрез процесуалния си представител прави възражение за недопустимост на оспорването и евентуално иска същото да се остави без уважение, като неоснователно.

В срока за произнасяне, Съдът, като разгледа приложената преписка намери, че оспорването е недопустимо.

Касае се за решение, с което се дава съгласие за изготвяне на проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ V-236,239, 238,240, кв.7 по регулационния план на гр.Асеновград, ПЗ“Север“ за СОЗ за сондажен кладенец № 6 и се предлага на кмета на общината да издаде заповед за изготвяне на проект за изменение на ПУП-ПР.

Като основание за издаване на решението са посочени разпоредбите на чл. 21, ал.1, т.8 и т.11 и ал.2 от ЗМСМА и чл.134, ал.1, т.2 от ЗУТ.

Оспорването на Областния управител на област Пловдив се основава на предвиденото в чл.31, ал.1, т.5 от Закона за администрацията /ЗА/ правомощие на Областния управител, да упражнява контрол за законосъобразност на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация. В съответствие с тази разпоредба е регламентирано и правото на Областния управител по чл.45, ал.4 и ал.8 от ЗМСМА да осъществява контрол за законосъобразност върху актовете на общинските съвети, включително чрез оспорването им по съдебен ред. Става въпрос обаче само за онези актове, които подлежат на съдебен контрол. Видно от преписката е,че в случая става въпрос за решение, прието при упражняване на правомощието по чл. 21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, а именно за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на ЗУТ. От своя страна, ЗУТ въвежда специална правна регламентация на съдебното оспорване на индивидуалните административни актове по устройство на територията, като в разпоредбата на чл.124б, ал.4 от ЗУТ изрично е предвидено,че решенията и заповедите по чл.124 и 124а от ЗУТ не подлежат на оспорване. Става въпрос именно за такова решение за изработване на ПУП-ПР, което слага началото на производство по изменение на устройствен план по реда на чл.134 и сл. от ЗУТ вр. с чл.124 и сл. от ЗУТ, като евентуалните пороци в това решение могат да бъдат предмет на съдебен контрол едва при издаването на акт, приключващ започналата процедура по изменение. В този смисъл няма как да се вземат предвид възраженията за липса на компетентност при издаването на оспорваното решение.

 Обстоятелството,че в самото решение не е посочена разпоредбата на чл.124 от ЗУТ не го прави акт с различно правно основание. Самото съдържание на решението сочи именно това,че се касае за разрешение за израбоване на проект за именение на ПУП, а не за нещо друго.

Доколкото се касае за приложение на специален закон, тук не може да се обоснове наличието на право на оспорване за областния управител от общата разпоредба на чл.45 от ЗМСМА във връзка с чл.21,ал.1, т.8 от ЗМСМА, като за акт, с който се извършва действие по управление на общинска собственост или още по-малко на разпореждане с такава, или пък като такъв по чл.6 или по чл.35 от ЗОС. Касае се за акт, представляващ част от производството по изменение на действащ устройствен план , който не е и по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК индивидуален административен акт. Затова и изрично в ЗУТ е изключен от възможност за оспорване.

При прилагането на чл.124б, ал.4 във вр. с чл.136, ал.1 от ЗУТ и след като решението за изработване на ПУП не подлежи на обжалване, не подлежи на оспорване и решение, с което се дава съгласие за това, което е едно и също.

По изложените съображения съдът намира оспорването за недопустимо. Поради това ще следва да се отмени определението за даване ход по същество на делото и искането на областния управител да се остави без разглеждане на основание чл.159 т.1 от АПК.

Водим от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.04.2018г. за даване ход по същество на адм.д.№ 555/2018г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Заповед № АК-04-6 от 15.02.2018г. на Областния управител на област Пловдив, с която, на основание чл. 45, ал.4 и 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е оспорено Решение № 1246, взето с протокол № 37 на редовно заседание на Общински съвет Асеновград.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 555/ 2018г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив, ХХV състав.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: