О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

510

 

гр. Пловдив, 09.03.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в закрито заседание на 09.03.2018г. в състав:                                                          

                  

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 582 по описа за 2018 год. и взе предвид следното :

         Производството е по чл.197 от АПК с искане и за възстановяване на срок по чл.161 от АПК.

         Делото е образувано по жалба вх. № 3604/16.02.2018г. на ****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*********,чрез управителя *********, против уведомление № 01-2600/6524 от 25.10.2016г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Изложено е в жалбата, че уведомлението не е мотивирано и е издадено в противоречие с материалния закон, тъй като е следвало да се разгледа подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане. Твърди се,че е допуснато и процесуално нарушение,тъй като не е дадена възможност от административния орган за отстраняване на констатираните несъответствия. Иска се отмяна на оспорвания акт. Формулирано е и искане за възстановяване на срока за обжалване,тъй като пропускането му се дължало на поведение на администрацията,въвело в заблуждение дружеството. Никъде в уведомлението не се сочело,че подлежи на обжалване или,че се слага край на образуваното административно производство.

Ответния административен орган,чрез процесуален представител юрисконсулт *********, моли да се остави без разглеждане жалбата и производството да се прекрати. Прави възражение за липса на надлежен индивидуален административен акт,подлежащ на оспорване, както и за просрочие на жалбата. Претендира разноски.

Съдът като разгледа представените към жалбата доказателства и становището на ответната страна с приложената към него  административната преписка, намери следното:

С уведомлението, срещу което е насочена жалбата, дружеството жалбоподател е уведомено, че поради неотстранени непълноти на заявлението за подпомагане, то няма подадено заявление за подпомагане за кампания 2016г.

По същността си това уведомление е изричен отказ на административния орган да се разгледа отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт.  Затова и подлежи на оспорване на основание чл.197 от АПК.

Видно от представената попреписка обаче е, че оспорването е направено след изтичане на преклузивните за това срокове.

Уведомлението е получено от жалбоподателя на 31.10.2016г. според приложеното известие за доставяне.

Доколкото в самото уведомление не е указано, че подлежи на обжалване и пред кой орган, то според нормата на чл.140,ал.1 от АПК срокът за обжалване се удължава на два месеца, които очевидно от 31.10.2016г. са изтекли.

Изтекли са и шестте месеца по чл.140,ал.2 от АПК, нищо че тази хипотеза в случая не е налице.

Ако се приеме, че с подаденото на 23.11.2016г. възражение жалбоподателят е предприел действия по административно обжалване, то и тук сроковете са пропуснати. Административният орган изрично му е отговорил с писмо изх.№ 01-2600/6524 от 06.12.2016г., което е изпратено  като копие в Министерство на земеделието на 06.12.2016г., от когато следва да се приеме е започнал да тече срок за произнасяне по възражението срещу отказа да се разгледа заявлението за подпомагане. Този срок за министъра, като непосредствено по-горестоящ административен орган, е изтекъл на 20.12.2016г. От тогава до момента на подаване на жалбата пред съда на 16.02.2018г. са изтекли всички възможни срокове в различните хипотези на чл.149 от АПК.

Ето защо съдът намира, че жалбата, с която е сезиран е недопустима, поради липсата на право на обжалване, поради което, на основание чл.159,т.5 от АПК, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Искането за възстановяване на срока за обжалване, направено с жалбата, както изрично е предвидено като възможност в разпоредбата на чл.161,ал.1 от АПК, ще следва да се отхвърли.

Жалбоподателят не сочи особени непредвидени обстоятелства за пропускането на срока, а се позовава на поведението на администрацията. Възраженията му обаче се свеждат до обстоятелства, които изрично са предвидени от законодателя като основания за продължаване на срока за обжалване. Така, в императивната норма на чл.140 от АПК е разписано изрично каво се случва, когато не е указан срок за обжалване, а и нещо повече, когато е  указана погрешно необжалваемост на административния акт. Това според съда изключва възможността обстоятелствата по чл.140 от АПК да са и такива по чл.161 от АПК. Незнанието за възможността да се обжалва и липсата на преценка, доколко един акт засяга правата на адресата си, в контекста на твърдението,че за жалбоподателя не било ясно дали се слага край на образуваното административно производство, не са основания за възстановяване на срока за обжалване. Ignorantia legis neminem excusat.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143,ал.4 от  АПК във връзка с чл.144 от АПК и чл.78, ал.4 и ал.8 от ГПК, в полза на ответния административен орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на ЗПП.

Водим от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 582/2018 година по описа на Административен съд – Пловдив, ХХV състав.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 3604/16.02.2018г. на ****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*********,чрез управителя *********, против уведомление № 01-2600/6524 от 25.10.2016г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

 

ОСЪЖДА ДЕМИ АЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*********  да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100/сто/ лева разноски.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението до страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /П/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ