ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 548

гр. Пловдив, 15.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в закрито заседание на петнадесети март,  2018 г.  в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

като разгледа ч. адм. дело № 619 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 41, ал. 3 от ДОПК, във връзка чл. 121а, ал.3, във връзка с чл. 40 от ДОПК.  Образувано е по жалба на  „ЕД“ ЕООД с ЕИК ****, с посочен адрес:  с.Б., общ.П., обл.П.,  представлявано от управителя Ж.Д.Г.срещу действия за обезпечаване на доказателства, извършени от органи по приходите от Дирекция “Фискален контрол”, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 260300789907_6 от 22.01.2018 г., потвърден с Решение № 46/ 07.02.2018 г. на Директора на ТД на НАП – П., като се претендира отмяна по съображения, изложени в жалбата. Претендират се разноски.

Директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, П. в писмено становище оспорва жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна.

Жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен интерес от оспорването, след проведено обжалване по административен ред, което налага да се приеме, че същата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

На първо място не е основателно възражението за нищожност на обжалваните действия, тъй като заповедта за оправомощаване била издадена от предишния изпълнителен директор на НАП, който  е действал не в лично качество, а като  длъжностно лице, което действа от името на НАП, поради което и издаването на нова заповед не е необходимо.

В хода на извършените на дружеството проверки е установено, че поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост, транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларирания от водача час, дата и място, като при разтоварването на стоката не е установено  несъответствие между декларираното и установеното количество стока. Други фактически констатации не се съдържат в протокола, както и в предхождащите го такива. В същите няма изложени съображения, нито относно факти и обстоятелства, свързани с конкретната доставка, нито относно някакви други причини, поради които се приема, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК, органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства, водещи до този извод. Неизлагането на всички относими факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл.121а, ал.2 от ДОПК, водят до немотивиране на акта, което от своя страна представлява съществено нарушение на чл.59, ал.1, т.4 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

В решението на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив е направен опит да се коригира липсата на мотиви, като са изложени такива във връзка с наличието на хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК. Всички констатации на решаващия орган в тази насока обаче, освен че не се основават на никакви конкретни доказателства, сами по себе си не могат да обосноват извод в желаната от администрацията насока. В случая следва да е налице конкретно установяване от органа по приходите (а не предположение) на точни факти, последица от проявлението или липсата, на които е състояние, при което след разпореждане със стоката, несъмнено събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В тази връзка следва да се отбележи, че не може единствено с предходно поведение на лицето/негови представляващи /около осем месеца преди извършената на 22.01.2018 г. проверка/, които касаят други стоки и проверки, да се мотивира, че при последващо разпореждане със стоката, обект на проверката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.   Фактическите основания в случая следва да бъдат във връзка с конкретната стока, а не да са основани единствено на предходно поведение на субекта, което би било основание за реализиране на административнонаказателна отговорност и/или възлагане на ревизия.

Основателно на следващо място е оплакването, че цената, посочена като пазарна, е произволна и общо определена, без да бъдат използвани нормативни методи, съгласно §1, т.10 от ДР на ДОПК вр. с Наредба Н-9 от 14.08.2006 г.  В случая определянето на пазарната цена на стоките не е основано на отделно индивидуализирани правни сделки, извършени между точно определени правни субекти. В решението на контролния административен орган е посочен „методът на сравнимите неконтролирани цени“, но не са посочени каквито и да е данни за конкретно съобразени сделки и начина по който е определена въпросната пазарна цена.    Липсата на данни за определяне размера на дължимото от жалбоподателя обезпечение в съответствие с нормативно установения за това ред, без съмнение нарушава правата и законно установените интереси на същия в хода на административната процедура.

 

 

Изложените до тук съображения са достатъчни да обосновават извод за незаконосъобразност на оспорените действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в оспорения протокол, поради което и те следва да бъдат отменени.

При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в 390 лв., от които 50 лв. платена държавна такса за образуване на съдебно производство и 340 лв. възнаграждение за един адвокат. Последното е към минимума, поради което съдът намира неоснователно направеното от процесуален представител на ответника възражение за прекомерност.  

Мотивиран от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ  :

 

ОТМЕНЯ действия за обезпечаване на доказателства, извършени от органи по приходите от Дирекция “Фискален контрол”, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 260300789907_6 от 22.01.2018 г., потвърден с Решение № 46/ 07.02.2018 г. на Директора на ТД на НАП – П.

ОСЪЖДА ТД на НАП – П. да заплати на „ЕД“ ЕООД с ЕИК ****, с посочен адрес:  с.Б., общ.П., обл.П.,  представлявано от управителя Ж.Д.Г., разноски в размер на 390,00 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Административен съдия :