РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 № 403

 

 

гр. Пловдив, 26.02.2018 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХIІ състав, в закрито заседание на двадесет и  шести февруари две хиляди и осемнадесета година  в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                    

разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 623 по описа за 2018 год. и взе предвид следното:

Производството е образувано по искове предявени от С.Т. ***  с правно основание чл. 71 от Закона за защита от дискриминация срещу Община Карлово с искане за установяване на нарушението, за преустановяване на същото и за осъждане на ответника да му заплати сумата 7 000 лева, като обезщетение за причинените му от незаконосъобразните действия/бездействия неимуществени вреди - създаване на чувство за малоценност, уронване на човешкото му достойнство, изживяване на постоянен стрес и постоянна физическа болка, изпитване на ярост, изнервеност, безсилие и отчаяние. Твърди се, че действията на дискриминация, срещу които ищецът търси защита, се изразяват в пряка и непряка дискриминация на основание - изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, с оглед обстоятелството, че е лице с увреждания, със 100% пожизнена, намалена работоспособност, с чужда помощ.

С Определение № 1042/12.12.2017год., постановено по гр.д. № 1921 по описа на Районен съд – град Карлово за 2017 год., образуваното по горните искове производство е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – град Пловдив. Съдът е приел, че делото не му е подсъдно тъй като се претендират вреди произтичащи не от отношения на равнопоставеност, а от отношения при които е налице упражняване на властнически правомощия, поради което и исковете следва да бъдат квалифицирани като такива във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 3 и т. 5 от АПК, с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация и с чл. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд - град Пловдив.

Възприемайки правилността на тези изводи Окръжен съд – град Пловдив с Определение №  277/01.02.2018год., постановено по ч.гр.д. № 17 по описа на съда за 2018 год.,  по пътя на инстанционния контрол  е потвърдил правилността на съдебния акт на Районен съд - град Карлово. Изложил е съображения, че двете норми - тази на чл. 71 и на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация уреждат правото на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното законодателство. Доколкото разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация въвежда изискване вредите да са причинени от незаконосъобразна дейност на държавни органи и длъжностни лица, тя следва да се приеме за специална спрямо общото правило на чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. В първия случай компетентен да се произнесе е съответният административен съд, а по искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения между равнопоставени субекти, делата са родово подсъдни на гражданските съдилища.

Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото намира, следното:

Обстоятелствената част на исковата молба обосновава извод за правилност на дадената от ищеца правна квалификация на предявените искови претенции, доколкото в случая липсва изрично изявление за оспорване на административен акт, издаден в нарушение на законите, уреждащи равенство в третирането по смисъла на чл. 73 от Закона за защита от дискриминация, както и липсва искане за присъждане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 74 от Закона за защита от дискриминация, причинени от дискриминационен акт, действие или бездействие на административен орган, който иск съгласно чл. 74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на административните съдилища.

В нормата на чл. 71 от Закона за защита от дискриминация е предвидено, че извън случаите по раздел Първи, всяко лице, чийто права по този закон или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска:

1.установяване на нарушението; 2.осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и 3.обезщетение за вреди.

По силата на чл. 128, ал. 2 АПК компетентността на административните съдилища по установителни искове е субсидиарна - когато не е налице друг ред за защита. В случая по силата на чл. 71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация е предвиден друг ред за защита, а именно исков ред пред съответния районен съд. Административните съдилища по аргументи от чл. 14, ал. 1 от ГПК и чл. 128, ал. 2 от АПК не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни искове и осъдителни искове, различни от искове за обезщетения за вреди в хипотезите на чл. 128, т. 5, чл. 203 и чл. 204 от АПК. Компетентността на административните съдилища по установителни искове е само при липса на друг ред за защита (чл. 128, ал. 2 от АПК). Следователно всички спорове, извън изброените в чл. 128 от АПК подлежат на разглеждане от гражданските съдилища. В конкретния случай законодателят дори изрично е определил като процесуалната възможност лицата, които считат, че са неравностойно третирани да предявят иск за установяване и преустановяване на това нарушение пред районния съд, ако не са се възползвали от възможността да сезират Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Следователно засегнатото лице,  има право на избор относно реда за защита за установяване на дискриминация и преустановяването й: административното производство пред КЗД или съдебното производство пред районния съд, но не и по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК, допустим само при липса на друг ред защита.

В казуса търсената от ищеца защита е за установяване на нарушението;  осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; обезщетение за вреди.

В тази насока е произнасяне по т.д.№ 1/16г. на ОССК на ВАС и ОСГК на ВКС, съгласно което след като е налице решение по делото, с което е прието по Въпрос №1, че исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация са родово подсъдни на районния съд, същото разрешение следва да бъде възприето и по отношение на исковете с правна квалификация чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация, тъй като няма основание за различното им третиране. Това налага да отпадне приложимостта на т.4 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. по т.д. №2/2014 г.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че от изложеното в исковата молба може да се установи какъв е предмета на предявената искова претенция, което обосновава разглеждането й от Карловски районен съд по общия исков ред на основание чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.

Така и в този смисъл е Определение № 20/22.02.2018г. на Върховният административен съд и Върховният касационен съд на Република България - Смесен петчленен състав по адм.дело № 82/2017г. Също така в този смисъл са и Решение № 15675/19.12.2017г. по адм.дело № 7442/2016г. на Върховен административен съд, трето отделение и Решение № 980/29.01.2016г. по адм.дело № 2738/2015г. на Върховен административен съд, трето отделение.

Това налага прекратяване на образуваното пред Административен съд - град Пловдив съдебно производство и повдигане на спор за подсъдност между Административен съд – град Пловдив и Районен съд – град Карлово.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5, вр. с ал. 3 от АПК, Административен съд - Пловдив

     

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 623/2018 год. по описа на Пловдивския административен съд.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд -  град Пловдив и и Районен съд – град Карлово.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Върховен административен съд за разрешаване на спора по реда на чл. 135, ал. 3 от АПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: