РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 466

 

гр. Пловдив, 02 март 2018 год.

 

 

 

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                             ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 644 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба предявена от „Р.А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.В.С., чрез адвокат Ю.Д., против чл. 77, ал. 2 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Раковски, приета от Общински съвет Раковски.

Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото намира, че жалбата е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.

От съдържанието на самата жалба (депозирана директно в съда) се установява, че в по-голямата си част (пункт I), същата третира именно въпроса свързан с допустимостта на оспорването на общинската подзаконова уредба, действаща на територията на Община - Раковски.

В тази връзка жалбоподателят претендира, че за него е налице интерес от оспорване на атакуваната правна норма, тъй като същият е търговско дружество, занимаващо се със събиране и транспортиране на отпа­дъци, вкл. и на излезли от употреба пътни превозни средства и то на терито­рия­та на цялата страна (представя се в тази връзка решение по ЗУО, издадено на дружеството от Директор РИОСВ – София). Сочи се още в жалбата, че тъй като безспорно атакуваната в случая правна норма има действие спрямо субекта и по време, и по място, то за него е налице интерес - да атакува законосъобраз­ност­та и пред съответния местно компетентен административен съд (цитирана е практика на ВАС на РБ в тази насока).

Така направената обосновка досежно наличието на правен интерес от оспорване на процесната наредба не се споделя от настоящия съдебен състав.

Не е спорно, че юридическото лице е субект на частното право, със седалище и адрес на управление на тери­торията на Община  София, за който е издадено разреше­ние по ЗУО от Директора на РИОСВ - София.

Твърдението на дружеството е, че неговата дейност, касаеща събирането и транспортирането на излезли от употреба пътни превозни средства от различни физически и юридически лица на територията на страната, включително и на Община Раковски може да попадне в санк­ционния обхват на нормата на чл. 77, ал. 2 от общинската Наредба, респ. при консумиране на състав на нарушение в обхвата на правната уредба, дадена с подзаконовия акт, съществува опасност незаконосъобразно при административното му наказване, чрез издаване на наказателно постановление за конкретно вменено нарушение, последното да бъде издадено не само от Кмета на Общината, но и от „... оправомощени от него длъжностно лице.“ В тази насока се сочи, че част от правилото за поведение противоречи на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА и чл. 47 ЗАНН, а ге­нерално се явява и нищожна с оглед нормата на чл. 8 ЗНА.

В казуса не е спорно, че жалбоподателят не е бил и не е в производство по налагане на административно наказание в обхвата на атакуваното правило.

Безспорно по делото е, че оспорващият не е със седалище и адрес на управление на територията на общината, нито притежава собственост или има трайни търговски отношения на нейна територия, респ. не се установява осъществяването на дейност от негова страна на територията на Община Раковски, касаеща събирането и транспортирането на излезли от употреба пътни превозни средства, въз основа на издаденото му  разрешително.

В тази връзка следва да се посочи, че според нормата на чл. 186 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Очевидно законодателят е въвел изиск­ване за наличието на правен интерес от обжалване на под­за­конов нормативен акт. С решение № 5/17.04.2007 год. по к. д. № 11/2006 год. на Консти­ту­цион­ният съд на Република България е прието, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК е в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Засег­нати по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК са тези субекти, до които админист­ративният акт се разпростира, като интересът трябва да е обоснован. Активна легитима­ция имат всички правни субекти в случаите, в които подзаконовият нормативен акт засяга пряко, непосредствено и лично права, законни интереси, свободи или създава задължения за тях. За да е налице пряк интерес е необхо­димо със само­то отменяне на оспорения административен нормативен акт непосредст­ве­но да се отстрани настъпилата или настъпващата щета от неговото изпъл­нение, да е налице действително и незабавно удовлетворява­не на лицето. Личният правен интерес предполага физическото или юридичес­ко лице да има право на жалба само в защита на своите субективни права, сво­бо­ди и законни интереси, а не на други лица. Правният интерес е непосредст­вен, когато оспореният нормативен административен акт засяга прав­ната сфе­ра на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противо­за­конно създава задължения за него. Наличието на правен интерес е от катего­рията на абсолютните процесуални предпоставки за подаване на жал­ба и под­лежи на доказване от оспорващия. Липсата му има за правна пос­ле­дица недо­пус­тимост на жалбата и прекратяване на делото.

Каза се, в случая от събраните по делото доказателства не се установява дейността на жалбоподателя да е свър­­зан по какъвто и да било начин с Община Раковски (т.е да има конкретна, а не абстрактна връзка с Община Раковски), така че предвиденото в оспо­рената разпоредба евентуално издаване на НП и то от упълномощени от Кмета на Общината длъжностни лица да засяга правната му сфера.

За да се приеме, че разпоредбите на подзаконовия акт реално и непосредст­вено застраша­ват правата и интересите на оспорващия, е необходимо да е налице една трайна връзка между него и населените места или обекти на територията на Общината, каквато не се твърди и не се установява от данните по делото. Също така, за да бъде издадено едно НП срещу оспор­ващия, подписано от упълномощено от Кмета длъжностно лице, е толкова ве­роят­но, колкото да бъде издаден такъв правен акт и на всеки един субект - физическо или юридическо лице, а от това следва извода, че неговите права и законни интереси не са засегнати лично и непосредствено от разпоредбата на Наредбата. Възможността да се за­сегнат права и законни интереси по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК и по чл. 120, ал. 2 КРБ от оспорения акт следва да съществу­ва реално, а не хипотетично. В слу­чая такова засягане на правната сфера на жалбоподателя не се установява. В този смисъл Определе­ние № 13999 от 20.11.2017 г. по адм. дело № 12395/2017 г., Определение № 13901 от 16.11.2017 г. по адм. дело № 12393/2017 г., Определение № 13946 от 16.11.2017 г. по адм. дело № 12430/2017 г., Определение № 13137 от 01.11.2017 г. по адм. де­ло № 11836/2017 г., Определение № 13335 от 06.11.2017 г. по адм. дело № 12394/2017 г. и Определение № 13559 от 08.11.2017 г. по адм. дело № 11762/ 2017 г., всич­ки по описа на ВАС на РБ.

Освен това за жалбоподателя е налице реален път за защита в производството по оспорване на евентуално издадено му НП, в хода на което същия може да се позове на сочената несъобразеност на вторичната правна уредба с тази на първичната /ЗМСМА и ЗАНН/, като за ра­йон­ния съдия или касационния състав на административния съд е налице въз­можността да приложат пряко правилото на чл. 15, ал. 3 от ЗНА (според което ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нор­мативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-ви­со­кия по степен акт).

При това положение, жалбата на „Р.А.“ ЕООД против чл. 77, ал. 2 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Раковски, приета от Общински съвет Раковски, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по делото производството следва да бъде прекратено, като недопустимо съгласно чл. 159, т. 4 АПК.

 

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Р.А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.В.С., против чл. 77, ал. 2 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Раковски, приета от Общински съвет Раковски.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 644 по описа за 2018 г. на Административен съд Пловдив.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                            

 

 

                                                                                                            2.