РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

463

 

гр. Пловдив, 02.03. 2018 год.

 

 

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в закрито заседание на втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                             ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от чл. съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 649 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

След като служебно се занима с въпроса, касаещ допустимостта на така подадената жалба от ******* ЕООД със седалище и адрес на управление *******настоящият съдебен състав намира, че оспорването от търговското дружество срещу нормата на чл. 57, ал.2  от действащата на територията на Об­щина – Перущица общинска Наредба за управление на отпадъците, е процесуално недо­пус­ти­мо, поради липса на личен, непосредствен/пряк/ интерес от оспорващия правен субект.

Всъщност от самата жалба депозирана директно в съда е видно, че по - голямата част от нея/пункт I/ обхваща именно въпроса за допустимостта на фор­му­лираното оспорване на общинската подзаконова уредба, действаща на територията на Община - Перущица.

Самият жалбоподател претендира, че за него е налице интерес от оспорване на атакуваната правна норма на вторична правна уредба, тъй като същият е търговско дружество, занимаващо се със събиране и транспортиране на отпа­дъци, вкл. и на излезли от употреба пътни превозни средства и то на терито­рия­та на цялата страна/представя се в тази връзка решение по ЗУО, издадено на дружеството от Директор РИОСВ - София/. Сочи се още в жалбата, че тъй като безспорно атакуваната в случая правна норма има действие спрямо субекта и по време, и по място, то за него е налице интерес - да атакува законосъобраз­ност­та и пред съответния местно компетентен административен съд/сочи се и практика на ВАС на РБ в тази насока/.

Въпреки така направената обосновка, настоящият съдебен състав счита, че досежно правния интерес за казуса следва да се имат предвид следните няколко обстоятелства.

Не е спорно, че юридическото лице е субект на частното право/търговец по правно-организационна форма/, със седалище и адрес на управление на тери­торията на Община - София, за който е издадено по тази причина и разреше­ние по ЗУО от Директор на РИОСВ - София.

Твърдението на дружеството е, че неговата дейност, касаеща събирането и транспортирането на излезли от употреба пътни превозни средства от различни физически и юридически лица на територията на страната, включително и на Община Перущица може да попадне в санк­ционния обхват на нормата на чл.57, ал.2 от общинската Наредба, респ. при консумиране на състав на нарушение в обхвата на правната уредба, дадена с подзаконовия акт, съществува опасност незаконосъобразно при административното му наказване, чрез издаване на наказателно постановление за конкретно вменено нарушение, последното да бъде издадено не само от Кмета на Общината, но и от „...от упълномощено от него длъжностно лице.“ В тази насока се сочи, че част от правилото за поведение противоречи на чл.22 ал.5 ЗМСМА и чл.47 ЗАНН, а ге­нерално се явява и нищожна с оглед новелата на чл.8 ЗНА.

В казуса не е спорно, че жалбоподателят не е бил и не е в производство по налагане на административно наказание в обхвата на атакуваното правило.

Или от една страна безспорно, че оспорващият не е със седалище и адрес на управление на територията на общината, нито претежава собственост или има трайни търговски отношения на нейна територия, респ. не се установява осъществяването от него, на база издаденото му разрешително, на дейност, касаеща събирането и транспортирането на излезли от употреба пътни превозни средства на територията на Община - Перущица.

От друга страна нормата на чл.186 от АПК сочи, че право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Законода­телят е въвел изиск­ване за наличието на правен интерес от обжалване на под­за­конов нормативен акт. С решение № 5/17.04.2007 год. по к. д. № 11/2006 год. на Консти­ту­цион­ният съд на Република България е прието, че разпоредбата на чл.186 ал.1 от АПК е в съответствие с чл.120 ал.2 от Конституцията на РБ. Засег­нати по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК са тези субекти, до които админист­ративният акт се разпростира, като интересът трябва да е обоснован. Активна легитима­ция имат всички правни субекти в случаите, в които подзаконовият нормативен акт засяга пряко, непосредствено и лично права, законни интереси, свободи или създава задължения за тях. За да е налице пряк интерес е необхо­димо със само­то отменяване на оспорения административен нормативен акт непосредст­ве­но да се отстрани настъпилата или настъпващата щета от изпъл­нението на адми­нистративния акт, да е налице действително и незабавно удовлетворява­не на лицето. Личният правен интерес предполага физическото или юридичес­ко лице да има право на жалба само в защита на своите субективни права, сво­бо­ди и законни интереси, а не на други лица. Правният интерес е непосредст­вен, когато оспореният нормативен административен акт засяга прав­ната сфе­ра на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противо­за­конно създава задължения за него. Наличието на правен интерес е от катего­рията на абсолютните процесуални предпоставки за подаване на жал­ба и под­лежи на доказване от оспорващия. Липсата му има за правна пос­ле­дица недо­пус­тимост на жалбата и прекратяване на делото.

От събраните по делото доказателства се установява, че на първо място не са налице каквито и да било доказателства, че жалбоподателят е трайно свър­­зан с Община – Перущица в дейността си/т.е да има по-конкретна, а не абстрактна връзка с Община – Перущица/, така че предвиденото в оспо­рената разпоредба евентуално издаване на НП и то от упълномощени от Кмета на Общината длъжностни лица да засяга правната му сфера.

За да се приеме, че разпоредбите на подзаконовия акт реално и непосредст­вото застраша­ват правата и интересите на оспорващия, е необходимо да е налице една трайна връзка между него и населените места или обекти на територията на Общината, каквато не се твърди и не се установява от данните по делото. Също така, за да бъде издадено едно НП срещу оспор­ващия, подписано от упълномощено от Кмета длъжностно лице, е толкова ве­роят­но, колкото да бъде издаден такъв правен акт и на всеки един субект - физическо или юридическо лице, а от това следва изводът, че неговите права и законни интереси не са засегнати лично и непосредствено от разпоредбата на Наредбата. Възможността да се за­сегнат права и законни интереси по смисъла на чл.186 ал.1 АПК и по чл.120 ал.2 КРБ от оспорения акт следва да съществу­ва реално, а не хипотетично. В слу­чая такова засягане на правната сфера на жалбоподателя не се установява/така по подобни оспорвания: Определе­ние №13999 от 20.11.2017г. по адм. дело №12395/2017г.; Оп­ре­деление №13901 от 16.11.2017г. по адм. дело №12393/2017г.; Определе­ние №13946 от 16.11.2017г. по адм. дело №12430/2017г.; Определение №13137 от 01.11.2017г. по адм. де­ло №11836/2017г.; Определение №13335 от 06.11. 2017г. по адм. дело №12394/ 2017г. и Определение №13559 от 08.11.2017г. по адм. дело №11762/ 2017г. всич­ките на ВАС на РБ/.

Освен това за жалбоподателя е налице реален път за защита в производството по евентуално оспорване на издаденото му НП, тъй като за същия е налице безспорно възможността да се позове за сочената несъобразеност на вторичната правна уредба с тази на първичната/ЗМСМА и ЗАНН/, като за ра­йон­ния съдия или касационният състав на административния съд е налице въз­можността да приложат пряко правилото на чл.15 ал.3 от ЗНА, а именно, че „Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нор­мат­ивен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-ви­со­кия по степен акт“.

Освен всичко друго прави впечатление в случая и обстоятелството, че в деня на входиране на настоящата жалба, ******** ЕООД е подало и други седем жалби срещу разпоредби, приети от различни други общински съвети на територията на Пловдивска област/образувани са общо осем административни дела с № №645 до 651/, поради което очевидно търговското дру­жест­во е насочило активно дейността си в тази насока, чрез завеждане на мно­жест­во дела на територията на цялата страна, по които при позитивен изход ще се дължат и разноски за уговорените възнаграждения по наличното упълномощаване от управителя на жалбоподателя – Ю. В. С. на съд­руж­ници - адвокати в Адвокатското дружество „Р.Д.П. и П.“, като дружеството безспорно не е в положението на сдруженията по ЗЮЛНЦ, регистрирани за осъществяване на дейността си в обществена полза.

Изложеното по – горе  обосновава извода на съда - за оставяне жалбата без разглеждане и прек­ратяване на съдебното производство на основание чл.159 т.4 АПК.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХІІ състав :

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „********** ЕООД със седалище и адрес на управление ********** срещу нормата на чл.57, ал.2 от действа­щата на територията на Община – Перущица общинска Наредба за управле­ние на отпадъците.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 649/2018г. по описа на Административен Съд – Пловдив – ІІ отд., ХІІ състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до жалбоподателя за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                            

 

 

                                                                                                            2.