О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 495

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в закрито заседание, проведено на 08.03.2018 г. по АХД № 761 по описа на съда за 2018 година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Г.А.Х., ЕГН **********,*** срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка със Заповед за налагане на принудителна административна мярка(ПАМ) № 319398-0077736/19.02.2018 г., издадена от Директора на Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на НАП-Пловдив.

 

 Със заповедта е наложена ПАМ запечатване на търговски обект/описан подробно в същата/ и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл.186 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. С разпореждане на органа е допуснато предварително изпълнение на наложената ПАМ и e определен ден и час за запечатване на търговския обект, за която жалбоподателят е уведомен, видно от представената разписка.

Изложени са доводи, че в обжалваната заповед не са посочени конкретни мотиви, доказващи необходимостта от защита на особено важни държавни интереси.

Ответният административен орган взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Според чл.188 от ЗДДС, заповедта по чл.186, ал.1 от същия закон, с която се налага ПАМ, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при наличие на предпоставките регламентирани в чл.60 от АПК.

Следователно, за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички предпоставки, визирани в тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се налага, за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

В административния акт защитата на особено важен държавен интерес е мотивирана със спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява в интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения.

 В акта са налице мотиви относно предпоставката значителна или трудно поправима вреда, която е мотивирана от органа със съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект. Мотивите, че това нарушение препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост, както и че целта е да се промени установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска, обосновават възможността да настъпи значителна вреда за фиска.

 Видно е, че в акта са посочени като обстоятелства констатираната липса на касов апарат и значителния период на извършване на дейността-от м.09.2017 г. Обсъдено е и местоположението на търговския обект, характера на извършваната дейност, както и констатираното на 100% неотчитане на продажбите.

 Тези обстоятелства не са свързани директно с държавния интерес, но те обосновават възможността да настъпят значителни и труднопоправими вреди, които административният орган е мотивирал със съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект. Разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ПАМ по чл. 60, ал. 1 АПК е законосъобразно при наличието на едно от предвидените основания, каквото в случая е налице - констатираното нарушение обосновава извода за укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер в тяхната съвкупност. Това нарушение води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Следователно с процесното предварително изпълнение се осъществява защита на интереса на фиска, свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните приходи от продажби. Разпореждането е съобразено и с характера и целта на наложената ПАМ, а именно: преустановителен и превантивен характер с цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане. Именно с оглед на това и отлагането на ПАМ във времето би попречило за постигането на посочените цели. Охраняването на държавния бюджет безспорно обосновава наличието на хипотеза на защита на особено важен държавен интерес, изразяваща се в гарантиране и осигуряване на постъпленията в него чрез спазване на фискалната дисциплина. Обстоятелството, че търговецът не е издал надлежно оформен фискален бон при продажба в проверения обект в деня на извършената проверка, препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, което от своя страна води до ощетяване на фиска. Превенцията срещу този нежелан резултат за фиска, а от там и за държавата и обществото е именно разпореждането за предварителното изпълнение на ПАМ. Предвид гореизложеното, при издаване на разпореждането си за предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, административният орган е изложил достатъчно конкретизирани мотиви по чл.60, ал.1 от АПК.

Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно исканото спиране на допуснатото предварително изпълнение до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт, съдът счита, че основен принцип в административния процес е принципът за съразмерност. Разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК въвежда забрана с административния акт и неговото изпълнение да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. Имущественият интерес на жалбоподателката не може да се противопостави по значимост на интереса на фиска. Жалбоподателката не е посочила какви нейни интереси и права са засегнати повече от необходимото. По тези съображения съдът приема, че предварителното изпълнение не нарушава принципа за съразмерност на мярката със засегнатия интерес. Предвид горното следва да се приеме, че не са налице основания за исканото спиране на допуснатото предварително изпълнение до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.

При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая представителството осъществено от юрисконсулт се изчерпва със становище по съществото на спора, както и казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед гореизложеното и на основание чл.60, ал. 5 от АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.Х., ЕГН **********,*** срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка със Заповед за налагане на принудителна административна мярка(ПАМ) № 319398-0077736/19.02.2018 г., издадена от Директора на Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на НАП-Пловдив.

 

ОТХВЪРЛЯ искането за спиране на допуснатото със Заповед за налагане на принудителна административна мярка(ПАМ) № 319398-0077736/19.02.2018 г., издадена от Директора на Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на НАП-Пловдив предварително изпълнение до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.

 

ОСЪЖДА Г.А.Х., ЕГН **********,*** да заплати в полза на ТД на НАП - гр. Пловдив сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

 

Определението подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от съобщението до страните с частна жалба пред ВАС.

 

 

 

СЪДИЯ: