РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

559

 

гр. Пловдив, 16 март 2018 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

разгледа докладваното от Председателя ч. адм.дело № 831 по описа за 2018 год. и взе предвид следното:

Производство по реда на чл. чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

            Образувано е по жалба предявена от „Г.М.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.В.К., против Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ЗО-0299566/06.03.2018 г., издадена от Х.Х.– Директор Дирекция „Контрол при ТД на НАП гр. Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като се иска неговата отмяна, както и спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба на основание чл. 60, ал. 5 АПК.

С писмо вх. № 5493/16.03.2018 г. по описа на съда, по делото е постъпила административната преписка по издаване на процесната заповед, ведно със становище от И.А. - гл. юрисконсулт в ТД на НАП гр. Пловдив, който счита жалбата за неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прилага списък на разноските.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

С посочената заповед е разпоредено запечатване на обект магазин № 44, находящ се в гр. Пловдив, подлез на централна гара, стопанисван от „Г.М.” ЕООД, и забрана достъп до него за срок от 7 (седем) дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на административния акт.

За да постанови този резултат, ответният административен орган е констатирал, че при осъществена оперативна проверка на 14.02.2018 г. в 11.25 часа на търговски обект - магазин № 44, находящ се в гр. Пловдив, подлез на централна гара, стопанисван от „Г.М.” ЕООД, е установено, че дружеството в качеството му на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало и отчитало всяка извършена продажба на стоки чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на цитираната наредба. Все в тази насока е посочено, че за извършена контролна покупка на един брой „шурикен“ (звездичка на нинджа) на стойност 5,00 лв. и един брой бокс на стойност 7,00 лв., двете на обща стойност 12,00 лв. платени в брой от клиенти, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. Като доказателство за резултатите от проверката са съставени Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0299566 от 03.02.2018 г. и ПИП сер. АА № 0299568 от 14.02.2018 г. При това положение е направен извод, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответния документ за продажба, издаден по установения ред за продажба.

От съдържанието на цитираните протоколи обаче, съдът констатира, че проверките са извършени по повод подаден сигнал (неясно от кого и кога подаден, защото такъв не е представен с административната преписка), във връзка с твърдение на неизвестно лице за извършени покупки на 15.01.2018 г. на горните стоки, т.е. в случая не става въпрос за контролна покупка (както се твърди в заповедта). Именно поради тази причина при втората проверка от 14.02.2018 г. е отпечатан КЛЕН /отчет контролна лента/ за 15.01.2018 г. По делото липсват каквито и да било данни събрани от страна на приходна администрация във връзка с истинността на това твърдение.

Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС - запечатване на обект и съпътстващата я забрана достъпа до обекта, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Следователно, текстът на закона препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административните актове, уредени в чл. 60, ал. 1 от АПК. В последния са предвидени хипотезите, при наличието на които органът, издал акта, може да разпореди предварителното му изпълнение - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

В настоящия случай, за да обоснове необходимостта от издаване на оспореното разпореждане, ответният административен орган е посочил в мотивите си три групи основания:

1. Защита на особено важни държавни интереси - тази предпоставка най-общо е мотивирана със съждения относно характера и целта на наложената ПАМ. Посочено е още, че „…Издаването на документ за всяка една продажба заплатена в брой е нормативно установено задължение… Предвид неспазване на реда за издаване на касова бележка и като бъдат преценени местоположението на търговския обект – на особено оживено място, характера на дейността – търговия с промишлени стоки…, ниската стойност на предлаганите стоки, доказаното неиздаване на касови бележки, всички…обстоятелства…сочат, с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи…Необходимостта от предварително изпълнение тук е предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Въпреки че е запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския обект и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността за неотчитане на приходите от негова страна, както и другите допуснати нарушения на действащото законодателство. Също така и да се коригира неговото поведение към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните обороти.“;

2. Опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта  - тази предпоставка е мотивирана по следния начин: „Горепосоченото свидетелства за липса поведението на лицето към неспазване на данъчното законодателство и дава предпоставки за налагането на административната мярка. Предварителното изпълнение е необходимо съответно, за да може преследваната цел за превъзпитаване поведението на данъчния субект към спазване на фискалната политика да се реализира, като не бъде сериозно затруднена ЗНПАМ, от допълнително възникнали обстоятелства“ и

3. От закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета, което е обосновано с наличието на „съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект“, съответно „това нарушение препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост“.

На първо място, следва да се констатира, че заповедта за налагане на ПАМ, съдържаща процесното разпореждане, е издадена 20 дни след констатираното административно нарушение (нарушението е констатирано на 14.02.2018 г.), което само по себе си говори за липса на значим държавен интерес, а и изобщо за наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, които да налагат допускането на предварителното изпълнение на наложената на дружеството принудителна административна мярка. Вярно е, че неиздаването на фискален бон за продажба е сериозно нарушение на данъчното законодателство и за това нарушение жалбоподателят трябва да понесе последиците от неправомерното си поведение, ако твърденията на приходна администрация бъдат доказани (доколкото по настоящото преписка липсват каквито и да било доказателства кой, кога и как е извършил процесните покупки на стоки), като няма никаква пречка това да стане след влизане в сила на процесната заповед за налагане на ПАМ (ако същата не бъде отменена по съответния ред). Извършването на обсъжданото административно нарушение явно не застрашава особено важни държавни интереси, след като органите по приходите не са предприели незабавни действия за налагане на ПАМ (запечатване на обект и забрана за достъп до същия) и допускане на предварителното й изпълнение. Казано с други думи, дали Заповедта за налагане на ПАМ № ЗО-0299566/06.03.2018 г. ще бъде изпълнена сега (един месец след установеното нарушение на реда за издаване на съответен документ за продажба) или след влизането й в сила, очевидно към настоящия момент няма съществено значение за интересите на държавата, още по-малко за особено важни такива, при положение, че същата е издадена едва на 06.03.2018 г. при констатирано нарушение на 14.02.2018 г. Късното налагане на ПАМ в конкретния случай обезсмисля допускане на нейното предварително изпълнение, защото в случая тя вече няма да има превантивен и/или преустановителен характер (от 15.01.2018 г., когато се твърди да е извършено нарушението до настоящия момент не е установено жалбоподателят да е извършил друго подобно нарушение на данъчното законодателство), а единствено ще бъде израз на административна принуда, която така или иначе ще бъде понесена от дружеството, но в по-късен момент (след влизане в сила на процесната заповед).

В този смисъл, изложените мотиви не съдържат конкретно установени факти, последица от проявлението или липсата на които е състояние, при което ако не бъде допуснато предварително изпълнение на процесната заповед, ще настъпят всички или част от цитираните в чл. 60, ал. 1 неблагоприятни последици (а именно ще се засегнат особено важни държавни интереси, ще бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и/или от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета). Предварителното изпълнение в случая не произтича по силата на закона, а е следствие на волеизявление на административния орган, т.е. законът не презюмира наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, само защото е извършено административно нарушение, което се субсумира в някоя от хипотезите на чл. 189, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, така както впрочем приема административния орган.

Очевидно е, че с така изложените мотиви, включително и с бездействието на администрацията в продължение на почти месец, ответният орган не доказва конкретна необходимост от защита на особено важни държавни интереси.

По отношение на втората и третата предпоставка за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, следва да се добави, че общото посочване на визираните в разпоредбата на чл. 60 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт, не освобождава органа от задължението да мотивира наличието на тези предпоставки, като изложи конкретни фактически основания, така че да е възможно съдът да прецени дали е налице пряка и непосредствена опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществува ли реална възможност от закъснението на изпълнението, да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета.

Не на последно място, следва да се констатира, че към настоящия момент нито се твърди, нито се установява на дружеството да е издадено наказателно постановление за описаните в процесната заповед нарушения. Това от своя страна лишава жалбоподателя от възможността, предоставена му от чл. 187, ал. 4 от ЗДДС (а именно принудителната административна мярка да бъде прекратена от органа, който я е приложил, по молба на лицето след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло), макар в заповедта тази възможност да е изрично указана.

При това положение, допускането на предварително изпълнение на наложената ПАМ преди издаване на наказателно постановление, води до ограничаване правото на защита на засегнатото лице.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което същият ще следва да бъде отменен.

Според чл. 60, ал. 5 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Именно на това основание в жалбата е направено и искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение като изложените по-горе съображения обосновават неговата основателност.

При това положение, на основание чл. 60, ал. 5 АПК допуснатото предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирана в процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка, следва да бъде спряно.

 

Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав, 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

            ОТМЕНЯ Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0299566/06.03.2018 г., издадена от Х.Х.– Директор Дирекция „Контрол при ТД на НАП гр. Пловдив на „Г.М.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.В.К..

СПИРА допуснатото предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0299566/06.03.2018 г., издадена от Х.Х.– Директор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив на „Г.М.” ЕООД, с ЕИК ***, до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: