РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

    РЕШЕНИЕ

 

                                                     

                                                          № 1309

 

 

                                     гр. Пловдив,  20.07.2017 год.

 

                                           В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IІ отделение, XIІ състав в публично заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                                  

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1020 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по оспорване на „Р.44М-З.и с.“ СД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК : ***, чрез представляващия А.Д.З. против Ревизионен акт № Р-16-1402835-091-01/09.01.2015г., издаден от З.Д.В., на длъжност  началник сектор “Ревизии“ при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и Ф.Г.К.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 236 от 26.03.2015г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта, относно определените задължения за ДДС за внасяне в размер на 109 482,79 лв. и съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета  в размер на  35 499,17 лв.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна от съда.

Твърденията са, че фактическите констатации, изложени в РД, са напълно необосновани.

Поддържа се също така, че в рамките на ревизионното производство са събрани писмени доказателства, които не са обсъдени в мотивите на РД. Според жалбоподателя, тези доказателства обуславят по категоричен начин извода за фактическо осъществяване на доставките, по които с РА е отказано право на данъчен кредит.

Иска се оспорения ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникт – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк.Д, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив.

 

ІІ. За допустимостта :

4. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в прежде посочената негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”  гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За процедурата:

5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1402835/27.06.2014г., издадена от З.Д.В., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция “Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, е възложено извършване на данъчна ревизия на „Р.44М-З.и с.“ СД с обхват, установяване на задълженията по данък добавена стойност за периода от 01.11.2010г до 30.09.2013г. Крайният срок за извършване на ревизията е съответно продължен със Заповед за изменение  на ЗВР  № Р-16-1402835-020-02/08.10.2014г. Заповедите са надлежно връчвани на ревизираното лице, включително и по електронен път.  

В хода на това ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад  № Р-16-1402835-092-01/19.12.2014г. Не се констатира в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, да е подадено възражение от страна на ревизираното лице. Въз основа на РД е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт.

Този резултат е обжалван от ревизираното лице с жалба от 29.01.2015г, като с Решение № 236 от 26.03.2015г., Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите е потвърдил  процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

Последвало е подаването на жалба на основание и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, с която спора относно законосъобразността на ревизионния акт в посочената част, е отнесен пред Административен съд гр.Пловдив,  по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото дело.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 и чл.119, ал.2 от ДПОК, по делото е представена Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив.

Изложеното до тук налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионния доклад, така и ревизионния акт са съставени в предвидената за това  форма. Ревизионният акт е валиден административен акт и е издаден от материално компетентен, териториално компетентен и компетентен по степен административен орган, в съответствие и с приетото от Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016г. Съгласно това решение, ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен.

 

ІV.За фактите:

Относно допълнително определените задължения по ЗДДС, ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит.

6. Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, органите на приходната администрация не са признали претендираното от ревизираното дружество право на  приспадане на данъчен кредит общо в размер на 107 883,15 лв. по данъчни фактури, индивидуализирани в ревизионния доклад,  издадени от доставчиците „Е.Е.Ш.“ ЕООД, “Т.-2001“ ЕООД, “Е.“ ЕАД, „П.И.“ ЕООД, “В.С.“ ЕООД,“С. 3“ ЕООД, „КС а.г.“ ЕООД, „Ф. - 11“ ЕООД, В.П.“ ЕООД, „А.Д.“ ЕООД.

Правото на приспадане на данъчен кредит не е признато на ревизираното дружество по коментираните фактури, на основание чл. 70, ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, като е прието, че не са  налице осъществени доставки на стоки по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.6, ал.1 и от ЗДДС по обсъжданите фактури.

Прието е в тази насока от страна на органите по приходите, че нито от  ревизираното дружество, нито от неговите доставчици е представена в хода на ревизията необходимата пълнота от данни, въз основа на които да е възможно да се установи по безпротиворечив начин фактическото предаване на стоките, поради което от органите по приходите е формиран решаващия извод, че не са  налице  действително осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС по обсъжданите фактури, издадени от доставчиците „Е.Е.Ш.“ ЕООД, “Т.-2001“ ЕООД, “Е.“ ЕАД, „П.И.“ ЕООД, “В.С.“ ЕООД,“С. 3“ ЕООД, „КС а.г.“ ЕООД, „Ф. - 11“ ЕООД, В.П.“ ЕООД, „А.Д.“ ЕООД на жалбоподателя.

6.1. Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.04 и м.05.2012г.  в размер на  702,10 лв. по данъчна фактура № 1000000563/26.04.2012г. и данъчна фактура № 1000000576/03.05.2012г.,  издадени от „Е.Е.Ш.“ ЕООД.  Предмет на доставките са облекла и платове.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури, При насрещната проверка на представител на проверяваното лице е връчено ИПДПОЗЛ касаещо представяне на документи и писмени обяснения относно издаване на процесните фактури и отразяването им в дневниците за продажби и в подадените справки - декларации за съответния данъчен период, документи относно приемо - предаването, транспортирането, съхранението на стоките, в т.ч и установяващи времето и начина, по които е осъществено приемо – предаването и транспортирането на стоките, лицата, които са участвали в приемо - предаването и транспортирането на стоките,  документи касаещи плащането и осчетоводяването по фактурите, документи касаещи предходните доставки и наличието на персонал и активи във връзка с осъществяване на дейността. Във връзка с връченото ИПДПОЗЛ са представени копия на процесните  фактурите, за които е установено, че са отразени в дневника за продажби и в СД за съответните данъчен период. Относно разплащането дружеството е представило свидетелство за регистрация на ЕКАФП. Относно наличието на складови помещения, търговски площи са представени фактури за наем на склад, издадени от „Филтранс“ АД. Не е представен договор за наем, нито доказателства за извършени плащания на наемната цена. Относно предходни доставчици по сделките са представени инвойс фактури с гръцки доставчик с VIN № ***. При извършена проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че VIN номерът на контрагента е невалиден. Относно транспорта на стоките дружеството е представило международна товарителница за транспорта на стоките от Гърция до България. Не са представени документи относно това чия собственост са транспортните средства, с които е извършен превозът - регистрационни талони на МПС, фактури за извършени транспортни услуги и пр. Относно транспорта на стоките дружеството – доставчик е декларирало, че разходите са за сметка на клиента. Дружеството - доставчик е декларирало, че няма търговска кореспонденция между него и клиентите. Не са представени доказателства кои лица са участвали при приемането/предаването на стоките, предмет на доставките.

Установено е, че „Е.Е.Ш.” ЕООД е регистрирано лице по ДОПК на 03.11.2009г. и по ЗДДС  на 05.11.2009г.

В хода на ревизията на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК до ревизираното лице е отправено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури. По повод връченото му ИПДПОЗЛ от ревизираното лице са представени единствено процесните фактури. Други доказателства не са представени, в т.ч и доказателства относно извършен транспорт(товарителници, пътни листове, експедиционни бележки, пътно - прехвърлителни разписки, кантарни бележки, тахошайби, доказателства относно вида и собствеността на транспортните средства, идентифициращи данни за шофьорите), съпътстващи фактурите документи, доказателства, установяващи обстоятелствата свързани с приемо-предаване на стоките(приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, складови разписки за изписване на стоки от склад), относно предходните доставчици, счетоводни документи във връзка с осчетоводяване на доставките – сметки от гр.20, 30, 40 и пр. Не са представени и доказателства за извършено плащане по процесните фактури.

6.2.     Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период  м.09.2013г. в размер на 8004,04 лв. по данъчна фактура № 0000004803/21.09.2013г., данъчна фактура № 0000004809/24.09.2013г., данъчна фактура № 0000004815/26.09.2013г. и данъчна фактура № 0000004824/30.09.2013г., издадени от „Т.-2001“ ЕООД. Предмет на доставките са платове и дрехи.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури, При насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ касаещо представяне на документи и писмени обяснения относно издаване на процесните фактури и отразяването им в дневниците за продажби и в подадените справки - декларации за съответния данъчен период, документи относно  приемо - предаването, транспортирането, съхранението на стоките, в т.ч и установяващи времето и начина, по които е осъществено приемо – предаването и транспортирането на стоките, лицата, които са участвали в приемо - предаването и транспортирането на стоките,  документи касаещи плащането и осчетоводяването по фактурите, документи касаещи предходните доставки и наличието на персонал и активи във връзка с осъществяване на дейността. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като при извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството – доставчик, не е открит представляващия дружеството, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите, в резултат на което от „Т.-2001“ ЕООД не са представени изисканите документи и писмени обяснения във връзка с извършване на доставките по процесните фактури.

Допълнително от страна на доставчика „Т.-2001“ ЕООД са постъпили документи след срока на приключване на насрещната проверка. Представени са копия на процесните фактури, приемо-предавателни протоколи с посочено място на предаване в гр.Пловдив,  хронология на счетоводни сметки.

От страна на ревизиращите органи е прието, че представените документи не са събрани в хода на насрещната проверка, при която доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция, като органите по приходите, извършващи проверката, не са се извършили цялостна проверка на воденото счетоводство в „Т.-2001“ ЕООД, поради което и представената хронология на счетоводни счетки, също както и приемо - предавателните протоколи не могат да се приемат за достоверен източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства.

В хода на ревизията на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК до ревизираното лице е отправено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури. По повод връченото му ИПДПОЗЛ от ревизираното лице са представени единствено процесните фактури и пътни листове. Други доказателства не са представени, в т.ч и доказателства относно извършен транспорт (товарителници, експедиционни бележки, пътно - прехвърлителни разписки, кантарни бележки, тахошайби), съпътстващи фактурите документи, както и доказателства, установяващи обстоятелствата свързани с приемо-предаване на стоките(стокови разписки, складови разписки за изписване на стоки от склад), относно предходните доставчици, счетоводни документи във връзка с осчетоводяване на доставките – сметки от гр.20, 30, 40 и пр. Не са представени и доказателства за извършено плащане по процесните фактури.

Установено е, че „Т.-2001“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС,  считано от 14.09.2013г. и с голям размер на задълженията към бюджета. Извършената проверка в информационната система на НАП е установила, че „Т.-2001” ЕООД няма назначени лица по трудови правоотношения към месец 09.2013г., в резултат на което е прието, че дружеството няма физически лица, които да осъществят с личен труд предмета на доставките по описаните фактури.

6.3. Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период  м.04.2012г. в размер на 3994,04 лв. по данъчна фактура № 0000000056/29.04.2012г. и данъчна фактура № 0000000057/29.04.2012г., издадени от „Е.“ ЕАД. Предмет на доставките са платове.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури, При насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ касаещо представяне на документи и писмени обяснения относно издаване на процесните фактури и отразяването им в дневниците за продажби и в подадените справки - декларации за съответния данъчен период, документи относно  приемо - предаването, транспортирането, съхранението на стоките, в т.ч и установяващи времето и начина, по които е осъществено приемо – предаването и транспортирането на стоките, лицата, които са участвали в приемо - предаването и транспортирането на стоките,  документи касаещи плащането и осчетоводяването по фактурите, документи касаещи предходните доставки и наличието на персонал и активи във връзка с осъществяване на дейността. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като при извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството – доставчик, не е открит представляващия дружеството, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите, в резултат на което от „Е.“ ЕАД не са представени изисканите документи и писмени обяснения във връзка с извършване на доставките по процесните фактури.

Извършената проверка в информационната система на НАП е установила, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби и в подадената справка – декларация за съответния данъчен период. „Е.” ЕАД е регистрирано лице по ДОПК на 30.01.2001г., по ЗДДС на 08.08.2001г. и е дерегистрирано по ЗДДС от 10.09.2012г. по инициатива на орган по приходите. Декларираната в подадената ГДД за 2011г. дейност е „Строителство на жилищни и нежилищни сгради”. За периода 01.03.2012г. – 31.05.2012г. в  дружеството има лица, назначени на трудови договори на длъжности, относими към осъществяваната дейност. За същия период не е подавана информация съгласно декларация обр.1 за осигурителен доход за осигурени лица, както и декларация обр.6. В резултат на така установеното е прието, че дружеството няма физически лица, които да осъществят с личен труд предмета на доставките по описаните фактури.

В хода на ревизията на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК до ревизираното лице е отправено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури. По повод връченото му ИПДПОЗЛ от ревизираното лице са представени единствено процесните фактури и пътни листове. Други доказателства не са представени, в т.ч и доказателства относно извършен транспорт (товарителници, експедиционни бележки, пътно - прехвърлителни разписки, кантарни бележки, тахошайби), съпътстващи фактурите документи, доказателства, установяващи обстоятелствата свързани с приемо-предаване на стоките(приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, складови разписки за изписване на стоки от склад), относно предходните доставчици, счетоводни документи във връзка с осчетоводяване на доставките – сметки от гр.20, 30, 40 и пр. Не са представени и доказателства във връзка с плащането по процесните фактури.

6.4. Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период в.12.2011г. в размер на 1007,00 лв. по данъчна фактура № 3000000615/28.12.2011г. и данъчна фактура № 3000000616/30.12.2011г., издадени от „П.И.“ ЕООД. Предмет на доставките са рекламни материали.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури, При насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ касаещо представяне на документи и писмени обяснения относно издаване на процесните фактури и отразяването им в дневниците за продажби и в подадените справки - декларации за съответния данъчен период, документи относно  приемо - предаването, транспортирането, съхранението на стоките, в т.ч и установяващи времето и начина, по които е осъществено приемо – предаването и транспортирането на стоките, лицата, които са участвали в приемо - предаването и транспортирането на стоките,  документи касаещи плащането и осчетоводяването по фактурите, документи касаещи предходните доставки и наличието на персонал и активи във връзка с осъществяване на дейността. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като при извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството – доставчик, не е открит представляващия дружеството, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите, в резултат на което от „П.И.“ ЕООД не са представени изисканите документи и писмени обяснения във връзка с извършване на доставките по процесните фактури.

При насрещната проверка е установено, че процесните фактури не са отразени в дневника за продажби и в подадената справка – декларация за съответния данъчен период. „П.И.“ ЕООД е регистрирано лице по ДОПК на 24.10.2008г., по ЗДДС на 10.11.2008г. и е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите на 19.03.2012г.

В хода на ревизията на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК до ревизираното лице е отправено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури. По повод връченото му ИПДПОЗЛ от ревизираното лице са представени единствено процесните фактури и пътни листове. Други доказателства не са представени, в т.ч и доказателства относно извършен транспорт(товарителници, експедиционни бележки, пътно - прехвърлителни разписки, кантарни бележки, тахошайби), съпътстващи фактурите документи, доказателства, установяващи конкретния предмет на доставките, посочени общо във фактурите като „рекламни материали“, както и относно обстоятелствата свързани с приемо-предаване на стоките  (приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, складови разписки за изписване на стоки от склад), относно предходните доставчици, счетоводни документи във връзка с осчетоводяване на доставките – сметки от гр.20, 30, 40 и пр. Не са представени и доказателства във връзка с плащането по процесните фактури.

6.5. Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен пеиод м.12.2010г. в размер на 3890,24 лв. по данъчна фактура № 0000000050/15.12.2010г., данъчна фактура № 0000000147/30.12.2010г. и данъчна фактура № 0000000149/30.12.2010г., издадени от „В.С.“ ЕООД. Предмет на доставките са хавлии, дрехи, памук и др.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури, При насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ касаещо представяне на документи и писмени обяснения относно издаване на процесните фактури и отразяването им в дневниците за продажби и в подадените справки - декларации за съответния данъчен период, документи относно  приемо - предаването, транспортирането, съхранението на стоките, в т.ч и установяващи времето и начина, по които е осъществено приемо – предаването и транспортирането на стоките, лицата, които са участвали в приемо - предаването и транспортирането на стоките,  документи касаещи плащането и осчетоводяването по фактурите, документи касаещи предходните доставки и наличието на персонал и активи във връзка с осъществяване на дейността. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като при извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството – доставчик, не е открит представляващия дружеството, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите, в резултат на което от „В.С.“ ЕООД не са представени изисканите документи и писмени обяснения във връзка с извършване на доставките по процесните фактури.

При насрещната проверка е установено, че процесните фактури са отразени в в дневника за продажби и в подадената справка – декларация за съответния данъчен период. „В.С.“ ЕООД е регистрирано лице по ДОПК на 09.10.2007г., по ЗДДС  на 21.05.2008г. и е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите на 18.05.2012г.

В хода на ревизията на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК до ревизираното лице е отправено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури. По повод връченото му ИПДПОЗЛ от ревизираното лице са представени единствено процесните фактури. Други доказателства не са представени, в т.ч и доказателства относно извършен транспорт (товарителници, пътни листове, експедиционни бележки, пътно - прехвърлителни разписки, кантарни бележки, тахошайби, доказателства относно вида и собствеността на транспортните средства, идентифициращи данни за шофьорите), съпътстващи фактурите документи, доказателства, установяващи обстоятелствата свързани с приемо-предаване на стоките (приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, складови разписки за изписване на стоки от склад), относно предходните доставчици, счетоводни документи във връзка с осчетоводяване на доставките – сметки от гр.20, 30, 40 и пр. Не са представени и доказателства за извършено плащане по процесните фактури.

6. 6.    Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.03 и м.04.2012г. в размер на 4212,67 лв. по данъчна фактура № 0000000302/14.03.2012г., данъчна фактура № 0000000306/25.03.2012г., данъчна фактура № 0000000310/28.04.2012г. и данъчна фактура № 0000000311/30.04.2012г., издадени от „С. 3“ ЕООД. Предмет на доставките са ел. табла.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури, При насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ касаещо представяне на документи и писмени обяснения относно издаване на процесните фактури и отразяването им в дневниците за продажби и в подадените справки - декларации за съответния данъчен период, документи относно  приемо - предаването, транспортирането, съхранението на стоките, в т.ч и установяващи времето и начина, по които е осъществено приемо – предаването и транспортирането на стоките, лицата, които са участвали в приемо - предаването и транспортирането на стоките,  документи касаещи плащането и осчетоводяването по фактурите, документи касаещи предходните доставки и наличието на персонал и активи във връзка с осъществяване на дейността. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като при извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството – доставчик, не е открит представляващия дружеството, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите, в резултат на което от „С. 3“ ЕООД не са представени изисканите документи и писмени обяснения във връзка с извършване на доставките по процесните фактури.

При насрещната проверка е установено, че  издадените фактури са отразени в в дневника за продажби и в подадената справка – декларация за съответния данъчен период. „С. 3“ ЕООД е данъчно регистрирано лице на 17.08.1999г., регистрирано по ЗДДС на 25.09.2001г. и е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите на 14.06.2012г.

В хода на ревизията на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК до ревизираното лице е отправено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури. По повод връченото му ИПДПОЗЛ от ревизираното лице са представени единствено процесните фактури и пътни листове. Други доказателства не са представени, в т.ч и доказателства относно извършен транспорт (товарителници, експедиционни бележки, пътно - прехвърлителни разписки, кантарни бележки, тахошайби), съпътстващи фактурите документи, доказателства, установяващи обстоятелствата свързани с приемо-предаване на стоките(приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, складови разписки за изписване на стоки от склад), относно предходните доставчици, счетоводни документи във връзка с осчетоводяване на доставките – сметки от гр.20, 30, 40 и пр. Не са представени и доказателства във връзка с плащането по процесните фактури.

6.7. Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.12.2011г. в размер на 1700,56 лв. по данъчна фактура № 0000000967/05.12.2011г. и данъчна фактура № 0000000970/12.12.2011г., издадени от „КС а.г.“ ЕООД. Предмет на доставките са материали за ел.табло и ел.табло.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури, При насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ касаещо представяне на документи и писмени обяснения относно издаване на процесните фактури и отразяването им в дневниците за продажби и в подадените справки - декларации за съответния данъчен период, документи относно  приемо - предаването, транспортирането, съхранението на стоките, в т.ч и установяващи времето и начина, по които е осъществено приемо – предаването и транспортирането на стоките, лицата, които са участвали в приемо - предаването и транспортирането на стоките,  документи касаещи плащането и осчетоводяването по фактурите, документи касаещи предходните доставки и наличието на персонал и активи във връзка с осъществяване на дейността. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като при извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството – доставчик, не е открит представляващия дружеството, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите, в резултат на което от „КС а.г.“ ЕООД не са представени изисканите документи и писмени обяснения във връзка с извършване на доставките по процесните фактури.

При насрещната проверка е установено, че процесните фактури не са отразени в дневника за продажби и в подадената справка – декларация за съответния данъчен период. „КС а.г.“ ЕООД е регистрирано лице по ЗДДС на 17.11.2009г. и е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите на 08.03.2012г. Извършената проверка в информационните масиви на НАП е установила, че  през процесния период дружеството не е имало назначени лица по трудов договор, в резултат на което е прието, че дружеството няма физически лица, които да осъществят с личен труд предмета на доставките по описаните фактури.

В хода на ревизията на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК до ревизираното лице е отправено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури. По повод връченото му ИПДПОЗЛ от ревизираното лице са представени единствено процесните фактури и пътни листове. Други доказателства не са представени, в т.ч и доказателства относно извършен транспорт (товарителници, експедиционни бележки, пътно - прехвърлителни разписки, кантарни бележки,тахошайби), съпътстващи фактурите документи, доказателства, установяващи обстоятелствата свързани с приемо-предаване на стоките (приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, складови разписки за изписване на стоки от склад), относно предходните доставчици, счетоводни документи във връзка с осчетоводяване на доставките – сметки от гр.20, 30, 40 и пр. Не са представени доказателства във връзка с плащането по процесните фактури.

6.8. Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.06.2011г. в размер на 23016,60 лв. данъчна фактура № 0000000692/06.06.2011г., данъчна фактура № 0000000694/09.06.2011г., данъчна фактура № 0000000696/11.06.2011г., данъчна фактура № 0000000698/16.06.2011г., данъчна фактура № 0000000699/20.06.2011г., данъчна фактура № 0000000701/23.06.2011г., 0000000702/25.06.2011г., данъчна фактура № 0000000703/27.06.2011г., данъчна фактура № 0000000705/28.06.2011г. и данъчна фактура № 0000000706/30.06.2011г., издадени от „Ф. - 11“ ЕООД. Предмет на фактурите са платове.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури, При насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ касаещо представяне на документи и писмени обяснения относно издаване на процесните фактури и отразяването им в дневниците за продажби и в подадените справки - декларации за съответния данъчен период, документи относно  приемо - предаването, транспортирането, съхранението на стоките, в т.ч и установяващи времето и начина, по които е осъществено приемо – предаването и транспортирането на стоките, лицата, които са участвали в приемо - предаването и транспортирането на стоките, документи касаещи плащането и осчетоводяването по фактурите, документи касаещи предходните доставки и наличието на персонал и активи във връзка с осъществяване на дейността. ИПДПОЗЛ е връчено на 01.10.2014г. лично на представляващия дружеството Б.А.И., но в законоустановения 7- мо дневен срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

При насрещната проверка е установено, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби и в подадената справка – декларация за съответния данъчен период.

В хода на ревизията на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК до ревизираното лице е отправено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури. По повод връченото му ИПДПОЗЛ от ревизираното лице са представени единствено процесните фактури и пътни листове. Други доказателства не са представени, в т.ч и доказателства относно извършен транспорт (товарителници, експедиционни бележки, пътно - прехвърлителни разписки, кантарни бележки,тахошайби), съпътстващи фактурите документи, доказателства, установяващи обстоятелствата свързани с приемо-предаване на стоките (приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, складови разписки за изписване на стоки от склад), относно предходните доставчици, счетоводни документи във връзка с осчетоводяване на доставките – сметки от гр.20, 30, 40 и пр. Представени са документи - фискални бонове единствено към данъчна фактура № 0000000692/06.06.2011г., данъчна фактура № 0000000694/09.06.2011г., данъчна фактура № 0000000696/11.06.2011г., данъчна фактура № 0000000698/16.06.2011г., данъчна фактура № 0000000699/20.06.2011г. и данъчна фактура № 0000000701/23.06.2011г., в които като начин на плащане е посочено „отложено плащане“.  Не са представени доказателства във връзка с плащането по данъчна фактура № 0000000702/25.06.2011г., данъчна фактура № 0000000703/27.06.2011г., данъчна фактура № 0000000705/28.06.2011г. и данъчна фактура № 0000000706/30.06.2011г.

6.9. Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.01.2012г. в размер на 7409,50 лв. по данъчна фактура № 0000000248/18.01.2012г., данъчна фактура № 0000000249/24.01.2012г. и данъчна фактура № 0000000250/30.01.2012г., издадени от „В.П.“ ЕООД с Булстат 115810445. Предмет на доставките са платове.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури, При насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ касаещо представяне на документи и писмени обяснения относно издаване на процесните фактури и отразяването им в дневниците за продажби и в подадените справки - декларации за съответния данъчен период, документи относно приемо - предаването, транспортирането, съхранението на стоките, в т.ч и установяващи времето и начина, по които е осъществено приемо – предаването и транспортирането на стоките, лицата, които са участвали в приемо - предаването и транспортирането на стоките,  документи касаещи плащането и осчетоводяването по фактурите, документи касаещи предходните доставки и наличието на персонал и активи във връзка с осъществяване на дейността. ИПДПОЗЛ е връчено на дружеството на електронния адрес, понеже при извършените посещения на декларирания адрес за кореспонденция, е установено, че на деклариряния адрес не съществува офис на дружеството. В законоустановения 7-мо дневен срок от страна на дружеството – доставчик „В.П.“ ЕООД не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

Извършената проверка в информационните масиви на НАП е установила, че  процесните фактури не са отразени в дневника за продажби и в подадената справка – декларация за съответния данъчен период. „В.П.” ЕООД  е регистрирано лице по ЗДДС на 28.01.2004г. и е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите на 08.12.2014г. Деклариран е търговски обект магазин в гр. Велинград. През процесния период в дружеството не е имало назначени по трудов договор лица, в резултат на което е прието, че дружеството няма физически лица, които да осъществят с личен труд предмет на доставките по описаните фактури. Дружеството има задължения към бюджета над 425 хил.лв.

В хода на ревизията на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК до ревизираното лице е отправено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури. По повод връченото му ИПДПОЗЛ от ревизираното лице са представени единствено процесните фактури и фискални бонове от ЕКАФП за плащане в брой по процесните фактури. Други доказателства не са представени, в т.ч и доказателства относно извършен транспорт (товарителници, пътни листове, експедиционни бележки, пътно - прехвърлителни разписки, кантарни бележки, доказателства относно вида и собствеността на транспортните средства, идентифициращи данни за шофьорите), доказателства, установяващи обстоятелствата свързани с приемо-предаване на стоките (приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, складови разписки за изписване на стоки от склад), относно предходните доставчици, счетоводни документи във връзка с осчетоводяване на доставките – сметки от гр.20, 30, 40 и пр.

6.10. Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.06 и м.07.2011г. в размер на 53946,40 лв. по 28 бр. фактури, издадени от „А.Д.“ ЕООД, както следва : данъчна фактура № 0000001226/03.06.2011г., данъчна фактура № 0000001227/10.06.2011г., данъчна фактура № 0000001228/15.06.2011г., данъчна фактура № 0000001161/17.06.2011г., данъчна фактура № 0000001230/22.06.2011г., данъчна фактура № 0000001179/27.06.2011г., данъчна фактура № 0000001197/30.06.2011г., данъчна фактура № 0000001223/21.07.2011г., данъчна фактура № 0000001245/22.07.2011г., данъчна фактура № 0000001246/22.07.2011г., данъчна фактура № 0000001247/22.07.2011г., данъчна фактура № 0000001248/25.07.2011г., данъчна фактура № 0000001249/25.07.2011г., данъчна фактура № 0000001254/25.07.2011г., данъчна фактура № 0000001255/25.07.2011г., данъчна фактура № 0000001257/26.07.2011г., данъчна фактура № 0000001294/26.07.2011г., данъчна фактура № 0000001362/26.07.2011г., данъчна фактура № 0000001363/26.07.2011г., данъчна фактура № 0000001364/27.07.2011г., данъчна фактура № 0000001298/27.07.2011г., данъчна фактура № 0000001307/27.07.2011г., данъчна фактура № 0000001309/28.07.2011г., данъчна фактура № 0000001310/28.07.2011г., данъчна фактура № 0000001315/28.07.2011г., данъчна фактура № 0000001317/29.07.2011г., данъчна фактура № 0000001366/29.07.2011г., данъчна фактура № 0000001367/29.07.2011г.

Предмет на доставките са платове.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури, При насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ касаещо представяне на документи и писмени обяснения относно издаване на процесните фактури и отразяването им в дневниците за продажби и в подадените справки - декларации за съответния данъчен период, документи относно  приемо - предаването, транспортирането, съхранението на стоките, в т.ч и установяващи времето и начина, по които е осъществено приемо – предаването и транспортирането на стоките, лицата, които са участвали в приемо - предаването и транспортирането на стоките,  документи касаещи плащането и осчетоводяването по фактурите, документи касаещи предходните доставки и наличието на персонал и активи във връзка с осъществяване на дейността. ИПДПОЗЛ е връчено на дружеството на електронния адрес, понеже при извършените проверки на декларирания адрес за кореспонденция не е открит представител на дружеството. В законоустановения 7-мо дневен срок, изтекъл на 26.06.2014г. от страна на дружеството – доставчик „А.Д.“ ЕООД не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

Допълнително след изтичане на 7 - мо дневния срок, на 30.09.14г. в деловодството на ТД на НАП офис Смолян са постъпили документи от страна на доставчика „А.Д.“ ЕООД : копия на процесните фактури, стокови разписки, фактури от предходен доставчик „Д. АХ“ ЕООД, договор за наем на имот в ***хронологични регистри на счетоводни сметки  и др.

От страна на ревизиращите органи е прието, че представените документи не са събрани в хода на насрещната проверка, при която доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция, като органите по приходите, извършващи проверката, не са се извършили цялостна проверка на воденото счетоводство в „А.Д.“ ЕООД, поради което и представената хронология на счетоводни счетки, също както и стоковите разписки не могат да се приемат за достоверен източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства.

Проверката в информационните масиви на НАП е установила, че „А.Д.“ ЕООД е регистрирано лице по ЗДДС на 30.11.2007г. и е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите на 12.10.2011г. През процесния период в дружеството не е имало назначени лица по трудов договор в резултат на което е прието, че дружеството няма физически лица, които да осъществят с личен труд предмета на доставките по описаните фактури. Няма регистриран обект на адрес в ***.

В хода на ревизията на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК до ревизираното лице е отправено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с извършване на доставките по процесните фактури. По повод връченото му ИПДПОЗЛ от ревизираното лице са представени процесните фактури и стокови разписки към тях. Представени са и пътни листове, към  фактурите, издадени през м.06.2011г. В пътните листове е посочено МПС с рег. № ***.

Прието е от страна на органите по приходите, че съгласно представените документи от ревизираното дружество, дружеството е имало товарен автомобил марка Фолксваген ЛТ 28 Д с рег. № ***, като за същия е посочено, че на 18.01.2013г. е предаден за разкомплектоване. След това е имало лек автомобил, за който са издадени пътни листове през 2013г.

При извършена проверка в счетоводството на ревизираното дружество е извършена проверка на всички пътни листове, съставяни от страна на дружеството. Проверката е установила, че пътните листове не следват хронологичен порядък и не се водят в хронологичен ред, въз основа на което е прието, че представените пътни листове не могат да се приемат за достоверен източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства.

Въз основа на представените пътни листове органите по приходите са приели следното :

1. Пътен лист  № 391800 от дата 03.06.2011г.  -  няма посочен начален и краен километраж, съответно няма посочени изминати километри, издаден за кола № ***- посочено е че е по фактура № 0000001226/30.06.2011г.

2. Пътен лист  № 391807 от дата 10.06.2011г. -  няма посочен начален и краен километраж, съответно няма посочени изминати километри, издаден за кола № ***- посочено е че е по фактура № 0000001227/10.06.2011г.

3. Пътен лист № 391814 от дата 15.06.2011г. -  няма посочен начален и краен километраж, съответно няма посочени изминати километри, издаден за кола № ***- посочено е че е по фактура № 0000001228/15.06.2011г

4. Пътен лист №  391818 от дата 17.06.2011г. - няма посочен начален и краен километраж, съответно няма посочени изминати километри, издаден за кола № ***- посочено е че е по фактура № 0000001161/17.06.2011г

5. Пътен лист № 391823 от дата 22.06.2011г. -  няма посочен начален и краен километраж, съответно няма посочени изминати километри, издаден за кола № ***- посочено е че е по стокова разписка от 22.06.2011 г. не е посочена фактура.

6. Пътен лист № 391827 от дата 27.06.2011г. - няма посочен начален и краен километраж, съответно няма посочени изминати километри, издаден за кола № ***- посочено е че е по стокова разписка от 27.06.2011г. няма посочен номер на фактура.

7. Пътен лист  № 391834 от дата 30.06.2011г. - няма посочен начален и краен километраж, съответно няма посочени изминати километри, издаден за кола № ***- посочено е че е по фактура № 0000001197/30.06.2011г.

Въз основа на горното е прието, че при непосочен начален и краен километраж не може да се преценят изминатите километри, разходваното гориво, което от своя страна изключва възможността органите по приходите да извършат количествено - стойностен анализ между изминатите километри и направените разходи за горива. Освен това е прието, че ревизираното лице не е представило документи за успешно преминат технически преглед на МПС, като по този начин не може да се докаже, че въпросният автомобил с рег. № *** е бил годен за движение по републиканската пътна мрежа през процесния м.06.2011г., като се има предвид, че същият е предаден за разкомплектоване на 18.01.2013г.

7. Така, от страна на органите по приходите е формиран крайният извод, че не са налице осъществени доставки на стоки по смисъла, вложен в разпоредбите на чл.6, ал.1 от ЗДДС по процесните фактури, издадени от сочените доставчици на ревизираното дружество, които не удостоверяват действително осъществени доставки на стоки от вида на процесните и възникнало данъчно събитие.    

Предвид изложеното, и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС органите по приходите, са отказали да зачетат декларираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в  размер на 107 883,15 лв. по обсъжданите данъчни фактури, издадени от посочените десет доставчика.

Относно допълнително определените задължения по ЗДДС, ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, произтичащи от невнасяне в законоустановения срок на декларирания ДДС за внасяне по справки - декларации за данъчни периоди от м.10.2012г. до м.07.2013г.

8. С обжалвания ревизионен акт допълнително е начислен ДДС в размер на  1599,64 лв. и са определени лихви за несвоевременното разчетане с бюджета  на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ в размер на 302,40 лв. Основание за това е констатацията на ревизиращите органи, че ревизираното дружество не е внесло в законоустановения срок съгласно чл.89 от ЗДДС декларираният ДДС за внасяне по справки-декларации за ревизираните данъчните периоди от м.10.2012г. до м.07.2013г. в общ размер на 1599,64 лв.

9. В хода на съдебното производство към доказателствения материал по делото са приобщени следните писмени   доказателства : Писмо от  ТД на НАП – Пловдив с изх.№ 11-00-953/23.10.2015г., съдържащо данни относно регистрирани ЕКАФП от „А.Д.“ ЕООД и „В.П.“ ЕООД (л.717-л.719, том ­­III); Писмо от  ТД на НАП – Пловдив с изх.№66-20-1095/16.11.2015г., съдържащо данни относно регистрирани ЕКАФП от „А.Д.“ ЕООД и „В.П.“ ЕООД (л.723-л.724, том ­­III); Писмо от  ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик с изх.№ 24773#2/09.11.2015г., съдържащо данни относно регистрирани ЕКАФП от „Ф. - 11“ ЕООД (л.720-л.721, том ­­III); Писмо от  ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик с изх.№ 25848#1/05.10.2016г. (л.811 -л.816, том ­­III) и Писмо от  ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик с изх.№  31742#1/12.12.2016г. (л.832 -л.843, том ­­III), съдържащи данни относно отразяване на процесните фактури, издадени от „Ф. - 11“ ЕООД в дневника за продажби и справката - декларация за м.06.2011г.; Писмо от  ТД на НАП – София, офис Красна поляна с изх.№ 11 10 -00-20/10.10.2016г., съдържащо данни относно отразяване на процесните фактури, издадени от „П.“ ЕООД в дневника за продажби и справката- декларация за м.12.2011г.  (л.819, том ­­III); Писмо от  ТД на НАП – Пловдив с изх.№ 11-00-920#1/12.10.2016г., съдържащо данни относно отразяване на процесните фактури, издадени от „А.Д.“ ЕООД в дневника за продажби и справката  - декларация за м.06. и м.07. 2011г., с изключение на фактура № 1228/15.06.2011г., за която е констатирано неотразяване в отчетните регистри (821-л.822, том ­­III); Писмо от  ТД на НАП –София, офис  София област с изх.№ 24-00-1961/17.10.2016г., съдържащо данни относно липса на отразяване на процесните фактури, издадени от „КС а.г.“ ЕООД в дневника за продажби и справката - декларация за м.12.2011г.  (л.824, том ­­III).

Приобщени към доказателствения материал по делото са и следните писмени   доказателства, представени от страна на жалбоподателя : Справка за актуално състояние на всички трудови договори към дата 22.06.2016г.,Трудов договор от 05.10.2010г., сключен между „Р. 44 М - З. и с.“СД и В.Р.К., Допълнително споразумение от 21.01.2011г. към Трудов договор от 05.10.2010г., сключено между „Р.44М-З.ис.“ СД и В.Р.К., Допълнително споразумение от 13.09.2011г. към Трудов договор от 05.10.2010г., сключено между „Р.44М-З.ис.“ СД и В.Р.К., Допълнително споразумение от 09.05.2012г. към Трудов договор от 05.10.2010г., сключено между „Р.44М-З.ис.“ СД и В.Р.К. Допълнително споразумение от 28.05.2012г. към Трудов договор от 05.10.2010г., сключено между „Р.44М-З.ис.“ СД и В.Р.К.,  Допълнително споразумение от 21.01.2013г. към Трудов договор от 05.10.2010г., сключено между „Р.44М-З.ис.“ СД и В.Р.К., Допълнително споразумение от 21.01.2014г. към Трудов договор от 05.10.2010г., сключено между „Р. 44 М - З. и с.“СД и В.Р.К. (л.771 - л.781,том III).

По реда на чл.192 от ГПК са изпратени молби за представяне на документи от доставчиците „Е.Е.Ш.“ ЕООД, “Т.-2001“ ЕООД, “Е.“ ЕАД, „П.И.“ ЕООД, “В.С.“ ЕООД,“С. 3“ ЕООД, „КС а.г.“ ЕООД, „Ф. - 11“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД, „А.Д.“ ЕООД (л.742-л.751,том III), по които не са представени документи, съответно  съобщенията са върнати в цялост поради неоткриване на доставчиците на посочените техни адреси.

10. В хода на съдебното производство е изслушано и прието без заявени резерви от страните и заключение на вещото лице Л.М.М. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/, л.731 и сл.,том III. Вещото лице, въз основа на данните по делото и извършване на необходимите проверки е дало следното заключение по поставените въпроси:

Относно СД "Р.44М-З.ис." за процеснuя период счетоводната отчетност е водена съгласно Закона за счетоводството и действащите счетоводни стандарти.

През процесния период съгласно осъществяваната стопанска дейност са извършвани и съответните записвания от страна на СД "Развитие 44 М- Захариев и сие" - за закупуване на материали, стоки, рекламни услуги и реализирани продажби.

Процесните фактури са надлежно отразени и осчетоводени в регистрите на дружеството съгласно изискванията на ЗКПО и ЗДДС.

При повечето от фактурите е спазван Закона за счетоводство и са попълванu необходимите реквизити в първичните документи. Изключение правят няколко  фактуpи, на които липсва начин на плащане, което не намалява тежестта на документа, а подежи на проверка и доказване на плащането със съответния документ, с какъвто дружеството разполага.

Относно фактурите на “Ф. - 11" ЕООД липсват подпис на издал фактурата, данни и подпис на получил стоката и дата на данъчно събитие.

Към всяка фактура е приложен приемо-предавателен протокол, който е на датата на всяка фактура и подписан двустранно.

На фактурите на "КС а.г." ЕООД, "С. 3" ООД и "П.И." ЕООД липсват данни за лице издало документа.

На фактурите на "В.П." ЕООД не е посочена дата на данъчното събитие и получил стоката, но към фактурите са приложени стокови разписки, от които е видна датата на предаване на стоката.

Фактурите на "Т.-2001" ЕООД са платени в брой, но в документите не е посочен начин на плащане. Към всяка фактура е прикрепен касов бон от ЕКАФП.

Относно "В.П." ЕООД процесните фактури фигурират в  счетоводстовото на това дружество.

Относно "А.Д." ЕООД процесните фактури фигурират в счетоводстовото на това дружество.

Относно "Т.-2001" ЕООД процесните фактури фигурират в счетоводстовото на това  дружество.

Относно "Е.Е.Ш.", "Е." ЕАД, "П.И." ЕООД, "С. 3" ООД, "Ф. - 11" ЕООД, "В.С.” ЕООД, "КС а.г." ЕООД вещото лице не е отговорило поради непредставени  първични документи и регистри.

В този контекст вещото лице е заявило при разпита си в съдебно заседание, че счетоводните документи на доставчиците „Т.-2001“ЕООД,“А.Д.“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД са представени в офиса на вещото лице, находящ се на бул.“България“ № 9, но не може да посочи лицата, които са представили тези документи.

Относно "В.П." ЕООД процесните фактvpи са включени в дневниците за продажби за съответните периоди.

Относно "А.Д." ЕООД процесните фактури са включени в дневниците за продажби за съответните периоди.

Относно "Т.-2001" ЕООД процесните фактури са включени в дневниците за продажби за съответните периоди.

Относно "Е.Е.Ш.", "Е." ЕАД, "П.И." ЕООД, "С. 3" ООД, "Ф. - 11" ЕООД, "В.С.” ЕООД, "КС а.г." ЕООД вещото лице не е отговорило поради непредставени  първични документи и регистри.

Относно "В.П." ЕООД от представените документи може да се направи извода, че прихода по процесните фактури е включен в общия финансов резултат за 2012 г .

Плащанията по трите фактурите са в брой, което счетоводно е отразено. В регистрите на дружеството не е отразено и осчетоводено плащане в размер на 15766,32 лв. и същото е като салдо дължимо от СД  „Р. 44 М З. и с.".

Относно "А.Д." ЕООД от представените документи не може да се направи извода, че прихода по процесните фактури е включен в общия финансов резултат за 2012 г.

Плащанията по фактурите са в брой въпреки, че на повечето от тях е посочено по банков път. Не са представени справки от дружеството за осчетоводяването на плащанията. Не са представени данни за счетоводния резултат и сформирането му за 2011г.

Относно "Т.-2001" ЕООД от представените документи не може да се направи извода, че прихода по процесните фактури е включен в общия финансов резултат за 2012 г.

Плащанията по фактурите са направени и  осчетоводени в брой. Приходите по процесните фактури фигурират в общия приход по представената оборотна ведомост. Не са представени данни за счетоводния резултат и сформирането му за 2013 г.

Относно "Е.Е.Ш.", "Е." ЕАД, "П.И." ЕООД, "С. 3" ООД, "Ф. - 11" ЕООД, "В.С.” ЕООД, "КС а.г." ЕООД вещото лице не е отговорило поради непредставени  първични документи и регистри.

11. В хода на съдебното производство са ангажирани и гласни доказателствени средства, като е разпитана свидетелката Д.Г.З.. Разпитана по делото свидетелката е заявила, че за периодите  1997г. - 1998г. и 2010г. - 2013г. е работила в “Р. 44М- З. и и.”  СД,  в което е управител съпругът й, работила е на длъжност оперативен счетоводител. Изпълнявала всякакви дейности - счетоводство, кроене, товарене, шев, гладене. За периода 2010г. - 2013г. във връзка с извършването на товаро - разтоварните дейности бил ангажиран съпругът й, в дружеството имало и шофьор, свекър й и синът й също участвали в товаренето и разтоварването. Транспортът на стоките го извършвал съпругът й, шофьорът и свекър й с микробус и пикап. В дружеството имало няколко микробуса - микробус Мерцедес, който катастрофирал, след това имало Мерцедес Спринтер, пикап, фолксваген, както и бус Ивеко. Дружеството закупувало стоки - основно платове, хасе, вата, плат за ризи от Мездра, Хасково – завода, Силистра, София, Горна Оряховица, Пловдив, от много места. Дружеството произвеждало работно облекло, пердета, завеси за хотели, болници и ресторанти. Свидетелката е заявила, че дружеството закупувало стоки  от “А.” – Хасково, купували от там хасе, плат от “Ф. - 11” ЕООД, от “В.П.” ЕООД и от “А.Д.” ЕООД. Много пъти свидетелката придружавала съпругът й при товаренето. След като закупували материалите, ги извозвали до цеха, разтоварвали ги там. Някой от поръчките свидетелката ги е кроила лично, ушивали ги и ги продавали на кафета, болници, ресторанти. Дружеството шиело за ресторанти “Т. 2000”, шиело им ризи. Основното дружеството извършвало шев на пердета, работни облекла, покривки. При пристигането на стоката в дружеството свидетелката я е проверявала и описвала, случвало се е и да пропусне да опише дадена стока.

 

V.За правото :

12. В случая, на първо място следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е постановен в изискваната от закона писмена форма и съдържа законоустановените реквизити съобразно разпоредбата на чл. 120 от ДОПК.

Впрочем спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото.

Относно административноправния спор, касаещ допълнително определените задължения по ЗДДС, ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит.

13. Разрешаването на текущия административноправен спор по същество, налага в случая да се констатира, че противоположните становища на страните, поддържани в производството се концентрират по отношение на наличието на осъществени доставки, в случая на стоки, като проявени юридически факти, последица от който е възникването на съответните данъчни права и задължения за страните по тях.

14. Описаните в предходния раздел на решението данни, налага да се приеме за установено следното :

Пряко приложимото в случая национално право, предвижда следното:

Според чл. 6, ал.1 от ЗДДС – Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

Съответно, според другата легална дефиниция, възведена в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

В чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС пък предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

15. Разрешаването на текущия административноправен спор, налага да се съобразят и някои разрешения, дадени от Съда на Европейския съюз по отправени до него и то от български съдилища преюдициални запитвания.

Така в Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Е.-К" ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението", София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното:

„…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали „Е.-К” може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни. Във връзка с това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба……… Това е така, когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС……… Обратно, не е съвместимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112 да се санкционира с отказ да се признае това право данъчно задължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извършената от данъчно задълженото лице е свързана с измама с ДДС….“.

В решението, отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.

Повече от ясно е че, няма никаква причина, цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския съюз, да не бъдат съобразени в пълнота при разглеждането на конкретния административноправен спор, с който е сезиран административният съд.

16. Несъмнено е, че процесните първични счетоводни документи, касаят не нещо друго, а договори за продажба на родово определени вещи – облекла, платове, хавлии, дрехи памук, ел.табла, материали за ел.табла, рекламни материали.

Договора за търговска покупко – продажба на вещи определени по своя род е – двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип. Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността /чл.183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл.187 от ЗЗД/. Другото съществено условие от съдържанието на договора за търговска покупко – продажба на вещи, разбира се е  възнаграждението, което следва да плати насрещната страна.

Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.

Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24 ал.2 от ЗЗД. То се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито, са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

Очевидно, определянето или предаването на родово посочените вещи е фактическото действие, което има за последицата преминаването им във владение на получателя по доставката и съответно на добиването на възможността, той да се разпорежда с тях като собственик (независимо от обстоятелството, дали това вещно право е било в патримониума на неговия доставчик или не).  17. В този контекст, отчитайки спецификата на обществените отношения, имащи за предмет облагане на оборота на стоки с данък върху добавената стойност, чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г.), не държи сметка за прехвърлителното правоприемство, като вещноправна последица от покупко - продажбата на стоки, а изрично дефинира, че - „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

18. Изложените до тук съображения, съотнесени с конкретиката на текущия казус, налагат да се посочи, че за да се установи наличието на процесните доставки като позитивно проявени факти, необходимо бе да се установи конкретното, фактическо определяне или предаване на индивидуализираните по своя род вещи на получателя и съответно да се приеме, че нему е прехвърлено правото за разпореждане със стоките като собственик. Именно, съотнасянето на посочените до тук правни норми, налагаше в настоящият процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача в разпореждане на купувача по сделката. Все в тази насока, необходимо бе в хода на производството да се установи къде е било местонахождението на стоките към момента, в който те са изпратени или е започнал превозът им, кога и как са били превозени към получателя, от кого и на кого са предадени.

В тази насока очевидно би следвало да се установи по несъмнен начин времето и начина на фактическо осъществяване на доставките и съответно предоставянето на стоките във владение на жалбоподателя.

Тези именно данни следваше да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи.

В тази именно насока, нему бяха дадени изрични указания във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса. 

В хода на административната и съдебната процедура са представени  изобилие на писмени документи, така както бяха описани в предходния раздел на настоящото решение.

Действително, те съдържат някакви данни за извършването на сделки с процесните стоки, но тези данни, включително преценени в тяхната съвкупност, не дават конкретен и ясен отговор на посочените въпроси – къде, кога и как дружеството - жалбоподател е придобило владението върху стоките и съответно правото да се разпорежда с тях като собственик.

19. Съотнасянето на изложените до тук съображения с фактите по делото налага да се приеме по отношение на елементите от състава на процесните търговски правоотношения следното:

От данните по делото се установява единствено плащането (в брой) по отношение доставките от „Е.Е.Ш.“ ЕООД, “Т.-2001“ ЕООД, „Е.“ ЕАД, “П.И.“ ЕООД, “В.С.“ ЕООД,“С. 3“ ЕООД, „КС а.г.“ ЕООД, „Ф. - 11“ ЕООД (по данъчна фактура № 0000000692/06.06.2011г., данъчна фактура № 0000000694/09.06.2011г., данъчна фактура № 0000000696/11.06.2011г., данъчна фактура № 0000000698/16.06.2011г., данъчна фактура № 0000000699/20.06.2011г. и данъчна фактура № 0000000701/23.06.2011г.), „В.П.“ ЕООД, „А.Д.“ ЕООД, за което са представени съответните фискални бонове.

Не се установява плащане по данъчна фактура № 0000000702/25.06.2011г., данъчна фактура № 0000000703/27.06.2011г., данъчна фактура № 0000000705/28.06.2011г. и данъчна фактура № 0000000706/30.06.2011г., издадени от  „Ф. - 11“ ЕООД.

По делото не се установява обаче вторият елемент от този фактически състав, а именно прехвърляне правото на собственост върху стоките и съответно предоставянето им във владение на жалбоподателя.

20. Според жалбоподателя са налице реално извършени доставки на процесните стоки, като в тази насока, са ангажирани доказателства.

21. Данните по делото обаче, сочат следното:

 - По отношение на доставчиците „Е.Е.Ш.“ ЕООД, “Тони 2001“ ЕООД,“Е.“ ЕАД, „П.И.“ ЕООД,“В.С.“ ЕООД,“С. 3“ ЕООД, „КС а.г.“ ЕООД, „Ф. - 11“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД, „А.Д.“ ЕООД е установено, че същите не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост необходима за действителното изпълнение на спорните доставки. Дружествата - доставчици нямат декларирани търговски обекти, складови бази, нямат назначени лица по трудови и граждански договори, притежаващи съответните квалификации, относими към процесните доставки, липсват данни да притежават транспортни средства;

- По делото липсват каквито и да било данни от които да е възможно да се установи конкретният вид на рекламните материали по фактурите, издадени от доставчика „П.И.“ ЕООД (рекламни брошури, рекламни пана и пр.).

- По делото липсват каквито и да било данни за местонахождението на стоките по процесните фактури, издадени от доставчиците Е.Е.Ш.“ ЕООД, “Тони 2001“ ЕООД, „Е.“ ЕАД, “П.И.“ ЕООД, “В.С.“ ЕООД,“С. 3“ ЕООД, „КС а.г.“ ЕООД, „Ф. - 11“ ЕООД, В.П.“ ЕООД, А.Д.“ ЕООД към момента, в който те са изпратени или е започнал превозът им, кога и как са били превозени към получателя, от кого и на кого фактически са предадени - дори твърдения липсват от жалбоподателя в тази насока;

- Не са представени надлежно съставени съпътстващи доставките документи (приемо - предавателни протоколи, складови разписки, стокови разписки, кантарни бележки, експедиционни бележки, пътни листове, товарителници или др.). Действително следва да се констатира, че към издадените от „Т.-2001“ ЕООД четири броя данъчни фактури още в хода на ревизионното производство са представени от ревизираното лице приемо - предавателни протоколи. В хода на съдебното производство с жалбата до Административен съд – Пловдив са представени и приемо - предавателни протоколи към издадените от „Ф. - 11“ ЕООД десет броя данъчни фактури. Същите обаче не са достатъчни да обосноват извод в желаната от жалбоподателя насока. От приемо-предавателните протоколи към обсъжданите фактури, не може да се установи конкретното лице, което фактически е предало, съответно получило стоката, тъй като за „предал“ и „приел“ са положени единствено парафи. Същото се отняся и до представените в хода на съдебното производство с жалбата до Административен съд – Пловдив три броя стокови разписки от 18.01.2012г. от 24.01.2011г. и от 30.01.2012г., към процесните фактури, издадени от доставчика „В.П.“ ЕООД, от които също не може да се установи конкретното лице, което фактически е предало, съответно получило стоката, тъй като за „предал“ и „приел“ са положени единствено парафи.

Действително по отношение на доставчиците „Е.Е.Ш.“ ЕООД, „КС а.г.“ ЕООД, „Т.-2001“ ЕООД, „Е.“ ЕАД, „П.И.“ ЕООД, „С. 3“ ЕООД,“Ф. - 11“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД, „А.Д.“ ЕООД, както в хода на административната процедура, така и с жалбата до Административен съд – Пловдив са представени пътни листове, във връзка с твърденията на жалбоподателя за осъществен транспорт по доставките от страна на „Захариев 44 М - Захариев и сие“ СД,  подкрепени и с представени трудови доковори на конкретните водачи на МПС и свидетелства за регистрация на МПС. Относно доставчика „В.С.“ ЕООД не са представени пътни листове. Така представените писмени доказателства очевидно не дават задоволителен отговор на основния по делото въпрос кога, на кого и къде са предадени стоките по процесните фактури.

Както вече бе казано в 7 броя от представените пътни листове към фактурите, издадени от доставчика „А.Д.“ ЕООД, индивидуализирани в т.6.10 от настоящото решение, липсва посочен начален и краен километраж, което е пречка да се преценят изминатите километри, съответно изразходваното гориво, а оттам да се формира извод за съответствие между изминатите километри и изразходваното гориво. Действително по отношение на отстаналите пътни листове към фактурите, издадени от доставчика „А.Д.“ ЕООД, представени както в хода на ревизионното производство, така и с жалбата до Административен съд – Пловдив, е посочен начален и краен километраж. В така представените пътни листове е посочен маршрут между две населени места в гр.Пловдив между които е осъществяван транспорта с посочване на конкретните адреси : ул.“Йордан Гавазов“ № 23 - ул.“София“ № 66Б и обратно. Както е установено обаче в хода на ревизията в гр.Пловдив, ул.“София“ № 66Б (което е адреса на управление на доставчика „А.Д.“ ЕООД) няма регистриран търговски обект. Все в тази насока следва да се констатира, че от страна на жалбоподателя не са представени документи относно преминат технически преглед на МПС с рег. № ***, вписано в обсъжданите пътни листове към фактурите, издадени от „А.Д.“ ЕООД, като по този начин не може да се установи, дали и доколко въпросният автомобил е бил годен за движение по републиканската пътна мрежа през процесния период м.06 и м.07.2011г., като се има предвид, че същият е предаден за разкомплектоване на 18.01.2013г.

По отношение на представените пътни листове към фактурите, издадени от доставчиците „Т.-2001“ ЕООД, „Е.“ ЕАД, „П.И.“ ЕООД, „С. 3“ ЕООД пък следва да се посочи, че в представените пътни листове, е посочен единствено маршрут между две населени места или конкретното населено място, в което е осъществяван транспорта, без конкретизация на отделните адреси и търговски обекти, които са посетени от шофьорите.

Действително следва да се констатира, че представените пътни листове към фактурите, издадени от доставчиците „Е.Е.Ш.“ ЕООД, „КС а.г.“ ЕООД, “Ф. - 11“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД и част от пътните листове към фактурите, издадени от „А.Д.“ ЕООД се съдържа, както начален и краен километраж, така и конкретизация на отделните адреси и търговски обекти, които са посетени от шофьорите. По отношение на тези пътни листове, както и по отношение на останалите пътни листове (по фактурите издадени от доставчиците „Т.-2001“ ЕООД, „Е.“ ЕАД, „П.И.“ ЕООД, „С. 3“ ЕООД и 7 броя пътни листове по фактурите, издадени от доставчика „А.Д.“ ЕООД), в които каза се тези реквизити не се съдржат, следва да се посочи че същите са представени във връзка с твърденията на жалбоподателя за осъществен транспорт по доставките от страна на „Захариев 44 М - Захариев и сие“ СД. По делото обаче липсват каквито и да е данни относно извършени от жалбоподателя и осчетоводени в счетоводството му разходи за закупуване на гориво (фактури за закупувано гориво и пр.), относно съответната разходна норма за гориво, от където да се обоснове извод за наличие на съответствие между изминатите километри, посочени в пътните листове и разходваното гориво. Каквито и да е твърдения в обсъжданата насока дори липсват по делото.

В обсъждания контекст следва да се посочи и това, представените, както в хода на административната процедура, така и с жалбата до Административен съд - Пловдив стокови разписки към фактурите, издадени от „А.Д.“ ЕООД, в част от които дори липсва подпис на получател (Стокова разписка № 0000000001/03.06.2011г., л.117, Стокова разписка № 0000000002/10.06.2011 г., л.120, Стокова разписка № 0000000003/15.06.2011г., л.123, Стокова разписка № 0000000004/17.06.2011г., л.180, Стокова разписка № 0000000005/22.06.2011 г., л.129, Стокова разписка № 0000000006/27.06.2011 г., л.177 и Стокова разписка № 0000000007/30.06.2011 г., л.126), сами по себе си, не дават задоволителен отговор на въпроса какво е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя, от кого и на кого фактически е предадена.

Изложените по - горе обстоятелства, наред с липсата на надлежно съставени приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на каквито и да е други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад като складови разписки, искания за отпускане на материални ценности и др. подобни, налагат извод за невзможността в случая да се установи конкретното, фактическо определяне или предаване на индивидуализираните по своя род вещи на получателя и съответно да се приеме, че нему е прехвърлено правото за разпореждане със стоките като собственик.

- Несъмнен извод за наличието на действително осъществени доставки на процесните стоки не може да бъде обоснован въз основа на данните по делото за извършени плащания в брой по процесните фактури (с изключение, каза се по данъчна фактура № 0000000702/25.06.2011г., данъчна фактура № 0000000703/27.06.2011г., данъчна фактура № 0000000705/28.06.2011г. и данъчна фактура № 0000000706/30.06.2011г., издадени от  „Ф. - 11“ ЕООД, по които не са установени плащания). Фактът на извършено плащане, сам по себе си е недостатъчен да обоснове извод за действително осъществяване на доставките по коментираните фактури, при положение, че по делото не се установи конкретното, фактическо определяне или предаване на индивидуализираните по своя род вещи на получателя, за да може съответно да се приеме, че нему е прехвърлено правото за разпореждане със стоките като собственик. В този контекст следва да се преценяват и приобщените по делото данни съгласно писмата от съответните ТД на НАП, описани в т.9 от настоящото решение относно наличие на регестрирани ЕКАФП от доставчиците „А.Д.“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД и „Ф. – 11“ ЕООД през процесния период.

- Несъмнен извод за наличието на действително осъществени доставки на процесните стоки не може да бъде обоснован и въз основа на показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.Г.З.. Следва да се посочи, че в случая свидетелските показания следва да се преценяват при условията на чл.172 от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на § 2 от ДР ДОПК, като заинтересовани в полза на жалбоподателя и на практика съставляващи негова защитна теза. В тази насока е достатъчно да се посочи, че свидетелката е служител в дружеството - жалбоподател през процесния период и по сведения на самата свидетелка, е и съпруга на управителят и представляващ дружеството – жалбоподател. Независимо от горното следва да се посочи, че така дадените показания са твърде общи, дори в определени части неясни, за да е възможно да се формира въз основа на тях някакъв категоричен извод относно конкретните доставки, а именно, че стоките предмет на спорните фактури са фактически предадени от доставчиците „Е.Е.Ш.“ ЕООД, “Т.-2001“ ЕООД, “Е.“ ЕАД, „П.И.“ ЕООД, “В.С.“ ЕООД, “С. 3“ ЕООД, „КС а.г.“ ЕООД, „Ф. - 11“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД, „А.Д.“ ЕООД на жалбоподателя.

- Изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза също така не може да формира извод за действително извършени доставки на стоки по спорните фактури. В този смисъл по отношение на експертните изводи, дадени в отговора на въпроси № № 1, 2 3, касаещи осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на жалбоподателя и издаването на редовни от външна страна данъчни фактури, следва да се посочи, че обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени от страна на жалбоподателя и са издадени редовни от външна страна данъчни фактури, не е достатъчно да обоснове извод за фактическо предаване, съответно получаване на стоките от жалбоподателя. Впрочем от заключението на вещето лице в т.3 от същото се установява, че част от фактурите са нередовни от формална страна. Така относно фактурите, издадени от “Ф. - 11" ЕООД липсват подпис на издал фактурата, данни и подпис на получил стоката и дата на данъчно събитие, във фактурите, издадени от "КС а.г." ЕООД, "С. 3" ООД и "П.И." ЕООД липсват данни за лице издало документа, във фактурите, издадени от "В.П." ЕООД не е посочена дата на данъчното събитие и получил стоката. По отношение на експертните изводи, дадени в отговора на въпроси № № 4,5,6 касаещи осчетоводяване на процесните фактури и на плащанията по тях в счетоводството на доставчиците следва да се посочи, че същите не се кредитират от съда. В този контекст вещото лице е заявило при разпита си в съдебно заседание, че е работило единствено по счетоводни документи на доставчиците „Т.-2001“ЕООД,“А.Д.“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД, които са представени в офиса на вещото лице, находящ се на бул.“България“ № 9, но не може да посочи лицата, които са представили тези документи. Въпросните счетоводни извлечения (от които по никакъв начин не става ясно от кого и в какво качество са изготвени), не съставляват годно доказателство, доколкото не е установено, че са създадени или ползвани от лицата, които са ги представили, с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК. Цитираната разпоредба гласи, че органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент, като се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол. Такава проверка в счетоводството на доставчиците не е извършена, поради което така представените счетоводни извлечения, от които не става ясно от кого и в какво качество са изготвени не могат да се приемат като достоверен източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства. Наред с изложеното, и по отношение на обсъжданата част от заключението на вещото лице, следва в случая да се посочи, че вещото лице не е формирало извод относно редовността на воденото счетоводство на доставчиците по см. на чл.51, ал.1 от ДОПК във връзка с осчетоводяване на доставките. Счетоводните документи, като частни писмени документи не се ползват със задължителна доказателствена сила, като същите се преценяват от съда, съобразно всички данни по делото,  и с оглед редовността на извършените вписвания в тях. Доказателствената сила на счетоводните документи е производна, като съгласно чл.146 от ГПК/отм./ и съответстващия му чл.182 от ГПК, се предпоставя от изискването същите да бъдат редовно водени. В този смисъл е  и  разпоредбата на  чл.51 от ДОПК, съгласно която вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност и в съответствие с изискванията на закона за счетоводството и с оглед другите обстоятелства по делото. Редовността на счетоводните книги и регистри и вписванията в тях, не се предполага, а следва да бъде доказана от страната, която черпи настъпването на благоприятни последици от тях. Такова доказване в случая не е проведено от жалбоподателя, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, и при положение, че не е вършена проверка в счетоводството на доставчиците и не е установено редовно водено счетоводство за процесните периоди, не може да се приеме, че вписванията в счетоводните книги и регистри са достоверни и отговарят на нормативноустановените  изисквания. В тази насока, и както бе казано изпратените в хода на съдебното производство молби по реда на чл.192 от ГПК за представяне на счетоводните документи от процесните десет доставчика, не бяха връчени поради неоткриването на доставчиците на посочените адреси. Изложеното по - горе, е пречка да се кредитират експертните изводи на вещото лице в частта, в която е даден отговор на въпроси № № 4, 5 6. Независимо от горното дори и посочените обстоятелства, за които е даден отговор на въпроси № № 4, 5 6 да бяха безспорно установени, то в случая следва да се посочи, че обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени от страна на част от доставчиците („В.П.“ ЕООД, „А.Д.“ ЕООД, „Т.-2001“ ЕООД), вкл. и са осчетоводени част от плащанията по тези фактури, не е достатъчно да обоснове извод за фактическо предаване, съответно получаване на стоките и услугите от жалбоподателя.

- Горните изводи не се променят в никаква степен, с оглед приобщените по делото данни относно отразяване на процесните фактури, издадени от доставчиците „Ф. - 11“ ЕООД, „КС а.г.“ ЕООД, „П.И.“  и „А.Д.“ ЕООД в дневниците за продажби и в справките – декларации за съответните данъчни периоди, съгласно данните в писмата от съответните ТД на НАП, описани в т.9 от настоящото решение.

Обстоятелството във връзка с отразяването на процесните фактури, издадени от доставчиците „Ф. - 11“ ЕООД и „А.Д.“ ЕОД в дневниците за продажби и в подадените справки - декларации за съответните данъчни периоди не е спорно по делото. Спорно е отразяването на фактурите в отчетните регистри на доставчика „КС а.г.“ ЕООД, за които съобразно горните данни се потвърди неотразяването им в отчетните регистри и от доставчика „П.И.“ ЕООД, за които, противно на приетото при ревизията, се установи отразяванто им в отчетните регистри. Тези обстоятелства обаче не могат в никаква степен да преодолеят наложилият се извод за невзможността в случая да се установи конкретното, фактическо определяне или предаване на индивидуализираните по своя род вещи на получателя и съответно да се приеме, че нему е прехвърлено правото за разпореждане със стоките като собственик.

22. Повече от очевидно е, че прежде посочените данни, изключват възможността процесните стоки - облекла, платове, хавлии, дрехи памук, ел.табла, материали за ел.табла, рекламни материали да са предадени от съответния доставчик в разпореждане на „Р. 44 М – З. е с.»  СД, така както това е отразено в процесните фактури и съпътстващите ги приемо - предавателни протоколи, стокови разписки и пътни листове.

Впрочем, в обсъжданата насока, следва да се добави, че всички тези съпъстващи документи са съставени напълно еднообразно, съдържат еднотипна информация и преценени във връзка с останалите данни по делото, не дават дори елементарно задоволителен отговор на въпроса кога, как и при какви условия, прежде описаните стоки са били във владение на доставчиците „Е.Е.Ш.“ ЕООД, “Тони 2001“ ЕООД, “Е.“ ЕАД, „П.И.“ ЕООД, “В.С.“ ЕООД, “С. 3“ ЕООД, „КС а.г.“ ЕООД, „Ф. - 11“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД, „А.Д.“ ЕООД. Несъмнено в случая обсъжданите протоколи, пътни листове и пр. съпътстващи доставките документи са частни писмени документи и съдържанието им не се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с тях факти и обстоятелства, а същите се преценяват наред с всички останали доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Именно констатираните по- горе непълноти и несъответствия в данните, съдържащи се в тези документи, преценени ведно с обстоятелствата, установени при насрещните проверки на доставчиците, в.т. число и липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, дискредитират напълно доказателствената стойност на обсъжданите частни писмени документи, поради което и въз основа на тези доказателства не е възможно да се обоснове категоричен извод за действително извършване на процесните доставки на стоки от посочените доставчици в поддържания от жалбоподателя аспект.

Впрочем, въпреки изрично дадените от съда указания, обстоятелствата свързани с времето, мястото и начина на предаване на стоките и предоставянето им в  разпореждане на жалбоподателя, дори не бяха заявени с необходимата конкретизация от страна на жалбоподателя.

Несъмнено е, че ако процесните доставки бяха действително проявени юридически факти, то посочването и установяването на времето, мястото и начина на предаване и получаване на стоките в разпореждане на жалбоподателя не би съставлявало, каквото и затруднение за последния.

23. С оглед конкретиката на текущия казус, извод за фактическото осъществяване на спорните доставки не може да се направи, единственно от наличието на самите пър­вич­ни сче­то­водни документи – процесните данъчни фактури и тяхното счетоводно отразя­ва­не във вторичните сче­то­вод­ни регистри в поддържания от жалбоподателя аспект.

Каза се, според чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. - „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Тоест, не съставянето на данъчна фактура или друг данъчен документ, а прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ е факта от действителността, който правната норма релевира като „доставка“ и съответно свързва с проявлението му, възникване на задължение за начисляване и разчитане на косвения данък с бюджета и съответно пораждане  на право на данъчен кредит за получателя по доставката.

Следва в тази насока да се добави, че с оглед родово определения характер на процесните стоки, фактическото осъществяване на доставките не може да бъде установено въз основа на данни и във връзка с последващата им реализация, посредством влагането им в производство или разпореждане в полза на последващ приобретател.

Крайният извод е че жалбоподателя в чиято тежест бе това задължение, с оглед общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим във връзка с нормата на §2 от ДР ДОПК, не установи с предвидените от процесуалния закон доказателствени средства, физическото съществуване на процесните стоки, като обекти носители на вещни права и тяхното фактическо предаване от съответния доставчик в разпореждане като собственик на жалбоподателя. 

24. Все в тази насока, трябва да се добави, че указанията и поясненията дадени от Съда на Европейския съюз в сочените от жалбоподателя решения по дела С-80/11 и С-142/11, не променя в никаква степен възприетите вече изводи.

Действително, несъмнено е че при наличието на осъществена доставка на стока, спрямо получателя не следва да бъде отказано право на данъчен кредит, само заради това, че неговият доставчик не е предоставил необходимите данни и респективно не разполага с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките или пък, че доставката не е извършена от посоченото във фактурата лице. Вярно е също така, че лице, което упражнява право на данъчен кредит, не може да носи обективната отговорност във връзка с получените от него фактури, които редовно е отразило и не е длъжно да доказва в случай на нарушение на издателя на фактурата, че изискванията на закона са спазени.

Това обаче е приложимо, единствено ако отразената в данъчната фактура доставка е действително проявен юридически факт. Невъзможността поради липса на конкретни данни, както е в случая, да се направи несъмнен и еднозначен извод в тази насока, не може да бъде заменена, посредством придаване на някаква отнапред установена, обвързваща доказателствена сила на първичния счетоводен документ, както очевидно счита жалбоподателя. Такава доказателствена сила не придадена на данъчната фактура нито от националното законодателство, нито от установения в рамките на Съюза нормативен ред, нито пък следва по какъвто и да е начин от решенията на Съда на Европейския съюз.   

Следователно, в случая по отношение на обсъжданите доставки, следва  да се приеме, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит  на жалбоподателя на основание разпоредбите на чл.70, ал.5 от ЗДДС, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

Относно административноправния спор, касаещ допълнително определените задължения по ЗДДС, ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, произтичащи от невнасяне в законоустановения срок на декларирания ДДС за внасяне по справки - декларации за данъчни периоди от м.10.2012г. до м.07.2013г.

25. Както вече бе казано, с обжалвания ревизионен акт допълнително е начислен ДДС в размер на 1599,64 лв. и са определени лихви за несвоевременното разчетане с бюджета в размер на 302,40 лв. Основание за това е констатацията на ревизиращите органи, че ревизираното дружество не е внесло в зконоустановения срок съгласно чл.89 от ЗДДС декларираният ДДС за внасяне по справки-декларации за ревизираните данъчните периоди от м.10.2012г. до м.07.2013г. в общ размер на 1599,64 лв.

В жалбата липсват конкретни доводи по отношение на тази констатация. Независимо от липсата на конкретни доводи в жалбата, предвид нормата на чл.160 от ДОПК, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на РА, извършвайки цялостна проверка на акта в посочената обжалвана част, доколкото РА се обжалва изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗДДС - Когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.

В случая от страна на органите по приходите е констатирананото невнасяне от страна на дружеството – жалбоподател в законоустановения срок съгласно чл.89 от ЗДДС на декларираният ДДС за внасяне по справки-декларации за ревизираните данъчните периоди от м.10.2012г. до м.07.2013г. в общ размер на 1599,64 лв.

Каквито и да е данни за обратното нито се твърдят, нито се установяват по делото.

Няма причина при това положение да не се приеме, че тези факти са точно установени от органите на приходната администрация.

С оглед точното определяне на конкретния размер на дължимия данък и следващите се акцесорни задължения, следва да се приеме, че в тази насока от страна на ревизиращите органи не са допуснати нарушения на закона.

При това положение, законосъобразно органите по приходите са приели за дължим към бюджета невесения в законоустановения срок ДДС за внасяне по справки-декларации за посочените данъчни периоди, и са го определили за внасяне с процесния РА, ведно със съответните лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета, съгласно чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.

26. Изложеното до тук, налага да се приеме, че оспорения административен акт е валиден и законосъобразен, постановен от снабдения с правомощията за това, компетентен орган на администрацията. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не са налице нарушения на материалния и процесуалния закони. При постановяването му е спазена в пълнота, целта която закона преследва с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

Жалбата на „Р. 44 М - З. е с.  СД е изцяло неоснователна и ще следва да се отхвърли.

 

VІ. За разноските:

27. С оглед, констатираната неоснователност на жалбата, на ответната администрация се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения то се констатира в размер на 3 979,82  лв.

Ето защо, Пловдивски административен съд, IІ отделение, XIІ състав

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Р.44М-З.и с.“ СД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК : ***, чрез представляващия А.Д.З. против Ревизионен акт № Р-16-1402835-091-01/09.01.2015г., издаден от З.Д.В., на длъжност  началник сектор “Ревизии“ при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и Ф.Г.К.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 236 от 26.03.2015г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта, относно определените задължения за ДДС за внасяне в размер на 109 482,79 лв. и съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета  в размер на  35 499,17 лв.

ОСЪЖДА „Р.44М-З.и с.“ СД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК : ***, представлявано от А.Д.З. и Димитър А. Захариев заедно и поотделно, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 3 979,82 лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :