Р Е Ш Е Н И Е

№ 2141

        гр. ***, 11.11.2016г.

         В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д   А

Административен съд- ***, ІХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети  септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                   Председател:  Велизар Русинов

при секретаря В. Е., като разгледа административно дело №1558 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.160 от ДОПК.                          Жалбоподателят „***" ЕООД - гр. ***  с ЕИК*** , с адрес за кореспонденция : гр.*** ,ул.”***  обжалва Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1403595-091-001/11.03.2015г., издаден от  органи по приходите в ТД на НАП ***, потвърден с Решение № 441/28.5.2015г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/гр.*** пи ЦУ на НАП, с който е отказано правото на ползване на данъчен кредит в размер на 43014,20лв. с прилежащи лихви-14987,44 лв., както и допълнително установен корпоративен данък за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., съответно в размер на 2450.00 лв., 12524.20 лв. и 6017.00 лв., с прилежащи лихви 989.68 лв., 3761.03 лв. и 1189.33 лв. В жалбата ,о.с.з. и пис.бележки се твърди,  че оспореният  ревизионен акт, потвърден с  проц. Решение на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/гр.*** пи ЦУ на НАП е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, поради което се иска неговата отмяна.Претендират се съдебни разноски по основен и доп. Списъци,като основният списък с разноски на жалбоподателя е оспорен от ответника ,чрез проц.представител,своевременно.                                                Ответникът – Директор Дирекция „ОДОП“-***, чрез процесуален представител  в о.с.з. и пис.защита изразява становище за неоснователност на жалбата, като претендира и съдебни разноски. В представена защита  се излагат  съображения по същество.        Окръжна прокуратура -  ***, не  излага заключение.                                        

Административен съд- *** в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от  страна, която пряко е засегната от ревизионния акт и за която той установява нови задължения, в преклузивния  срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ орган след проведено задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество  е неоснователна. Съдът като съобрази по отделно и в тяхната съвкупност  събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното :Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил  относно   отказано правото на ползване на данъчен кредит в размер на 43014,20лв. с прилежащи лихви-14987,44 лв., както и допълнително установен корпоративен данък за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., съответно в размер на 2 450.00 лв., 12 524.20 лв. и 6 017.00 лв., с прилежащи лихви 989.68 лв., 3 761.03 лв. и 1 189.33 лв.При така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. ***, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, жалбата е допустима,а по същество е неоснователна .РА е издаден от орган при ТД на НАП гр.***,  от  Заповед №Р-16-1403595-01/11.08.2014 г. и съгласно  упълномощителна Заповед №РД-09-518/30.04.2014г. по делото следва , че  ревизионния акт е издаден от материално компетентен орган. На жалбоподателя е извършена данъчна ревизия относно правилно прилагане от жалбоподателя на:  ЗДДС,ППЗДДС и ЗКПО и  обхваща периодите : по ЗДДС от  01.01.2010г.  - 31.12.2012г. и по ЗКПО от  01.01.2010г.  - 31.12.2012г .Производството е започнало с ЗВР  №Р-16-1403595-01/11.08.2014 г., изменена със ЗВР , приложени по делото.Издаден е Ревизионен доклад/РД/ №16-1403595-092-001/16.02.2015г.,връчен на жалбопадетеля , като срещу него  е посъпило възражение ,заедно със доп.доказателства от жалбопадетеля, след което в законовия срок е постановен и процесния РА, връчен на жалбопадетеля .Предмет на ревизионното производство, завършило с издаване на  проц. ревизионен акт/РА/, е правилното прилагане от страна на жалбоподателя на ЗДДС, ППЗДДС и ЗКПО.Ответникът в хода на ревизията е установил следните факти и обстоятелства ,които се споделят от състава: относно непризнат данъчен кредит периодът на извършваната ревизия е от 01.01.2010г. до 31.12.2012г.Ответникът е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1,чл.69,ал.1,т.1 от ЗДДС,  в общ размер на 43014,20лв. и са начислени лихви за забава в размер на 14987,44лв.по фактури, описани  в РД и РА, издадени от доставчиците „***" ЕООД ; „***" ЕООД ; „***" ЕООД; „***" ЕООД; като по време на ревизията на доставчиците са извършени насрещни проверки, документирани по реда на ДОПК. На жалбоподателя е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с всяка една от издадените му фактури, по които то претендира данъчен кредит.С цел установяване действителното извършване на фактурираните доставки на стоки/материали и услуги подробно от ответника са проучени предмета на доставките , начина на индивидуализирането или фактическото предаване на материалите , движението им т.е.транспортиране, съхраняване и наличието на необходимите документи за осъществяването на тези действия , лицата осъществили тези действия и наличието на необходимата техническа и кадрова обезпеченост за извършването им.От ответника при  анализа на всички събрани документи е установено : по Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ревизията обхваща периода 01.01.2010г.-31.12.2012г. Дейността на дружеството през този период е производство на електро заварена мрежа на различни отвори и размери- оградни панели с полимерно покритие, крепежни елементи за лесна сглобка.Предмет на обжалване е отказан данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС. В хода на ревизията органите по приходите, на основание чл.45 от ДОПК са извършили насрещни проверки на доставчици на ревизираното лице; на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК са връчили  искания за представяне на документи и писмени обяснения на  задълженото лице; с протокол № 069637/30.01.2015г. са присъединили към преписката документи от информационната система на НАП и от данъчно осигурителните досиета на фирмите доставчици на „***” ЕООД- справки за подадени различни декларации, данни за наети лица,  справки за задълженията към бюджета.След преглед на събраните в хода на ревизията документи и писмени обяснения, органите по приходите са установили следната фактическа обстановка относно фирми, издали фактури на ревизираното лице, по които то е приспаднало данъчен кредит:„***” ЕООД с ЕИК 201620892 е издало на ревизираното лице/жалбоподателя/ фактура № 279/18.07.2012г. с данъчна основа 5 159,00лв. и ДДС 1 031,80лв. и предмет на доставка поцинкована тел. При извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-16001614027886-141-01/10.11.2014г., представител на  този доставчик не е открит на адреса за кореспонденция и след връчено чрез прилагане към досие искане за представяне на документи и писмени обяснения, такива не са представени.Установено е, че на дружеството са извършени 2 броя ревизии по ЗДДС, в чийто обхват попада и периода, в който е издадена фактурата на жалбоподателя . При тези ревизии са установени задължения към бюджета в особено големи размери. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. От страна на жалбоподателя ревизираното дружество във връзка с фактурата са представени договор за сътрудничество и съвместна дейност между двете фирми; приемно-предавателен протокол; хронологични записвания от счетоводни регистри на „***” ЕООД; писмено обяснение. Според последното, стоката е заведена по сметка 302 и представлява основен материал за дейността. Тя е доставена в склада на дружеството и превозът е за сметка на доставчика.Органите по приходите посочват, че не са представени доказателства за наличието на транспортно средство и извършен превоз от страна на доставчика, данни за закупуването от негова страна на този вид стока, както и за съхранението й.Жалбоподателят не доказва използването на закупените стоки и последващата им реализация. Във фактурата като начин на плащане е записано „отложено плащане”; По време на ревизията не са представени доказателства за извършено такова плащане.Ответникът е приел,което съставът споделя, че в хода на ревизията не е установено доставчикът да е придобил собствеността върху процесните стоки, която впоследствие да прехвърли на жалбоподателя. Ответникът  правилно е приел , че събраните документи не доказват безспорно извършването на доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и отказват данъчен кредит по фактура № 279/18.07.2012г.Жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в общ размер 15 330лв. по 11 броя фактури, издадени от „***” ЕООД с ЕИК 201274846 ,твърдян за  доставчик с предмет услуги- монтаж и боядисване на оградна система.Насрещната проверка на доставчика, документирана с протокол № П-22002314027492-141-01/13.11.2014г., е извършена само по данни от данъчно-осигурителното досие на дружеството, тъй като след връчено му искане, не са представени документи и писмени обяснения във връзка с фактурите, по които е претендиран данъчен кредит.За фактурите е установено, че са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.  В периодите, през които са издавани процесните фактури, в дружеството не е имало назначени по трудови договори лица. При извършена проверка в информационните масиви на НАП е констатирано, че за периода на издаване на процесните фактури, на доставчика са извършени две ревизии по ЗДДС, като с ревизионните актове са установени задължения към бюджета в особено големи размери и той е дерегистриран по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. За 2011г., когато са издадени 07 от фактурите, не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО и не са отчетени приходи от дейността. Не е подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения, т.е. не е доказано наличието на хора, които да извършат фактурираните услуги.От страна на жалбоподателя са представени договор за извършване на строително-монтажни работи от 15.11.2010г.; приемо-предавателни протоколи и хронологични записвания по негови счетоводни регистри; фактури за продажби към клиенти, свързани с услугите, фактурирани от „***” ЕООД; писмени обяснения, според които готовите изделия, произвеждани от „***” ЕООД са получавани от склада на дружеството и са превозвани до клиенти на дружеството чрез транспорт на „***” ЕООД, където са извършвани довършителни работи по боядисване и монтаж на обекти на „***” ЕООД.Ответникът след преглед на представените документи правилно е приел, че от тях не е се установява по безспорен начин какъв обем работа е възложена и съответно извършена от доставчика и къде е мястото на доставката. В приемно-предавателните протоколи липсва информация каква точно работа, в какъв обем, от кого  и на кой обект е извършена. Във фактурите, издадени от „***” ЕООД на клиенти като предмет на доставка е посочено полимерно прахово боядисване, за което се изисква специална техника, докато във фактурите, издадени от „***” ЕООД, предметът на доставка е само боядисване на оградна система.Ответникът от така установеното е направил верен извод, че събраните в хода на ревизията документи и писмени обяснения не доказват извършването на доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС по процесните фактури, поради което правото на приспадане на данъчен кредит по тях е отказано.Жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в общ размер 25 792,40лв. по 16 броя фактури, издадени от „***” ЕООД с ЕИК ***,твърдян за  доставчик, с предмет услуги- боядисване на оградни пана; монтаж и боядисване оградна система и врата.Доставчикът, след връчено му ИПДПОТЛ № П-22220614027606-040-01/03.10.2014г., е представил копия на издадените фактури; свидетелство за регистрация на ЕКАФП; два броя договори между двете дружества; приемно-предавателни протоколи; трудови договори и ведомости за изплатени работни заплати; договор за наем на транспортно средство; оборотни ведомости; писмени обяснения. Според писмените обяснения, „***” ЕООД е извършвало довършителни работи по боядисване и монтаж на готови изделия, произведени от „***” ЕООД, както и транспорт на същите до клиенти на последното, чрез собствени транспортни средства.  След монтаж на готовите изделия те се боядисват на място от работници на това дружество, като за извършената работа не е необходима специална квалификация. При проверка в информационните масиви на НАП е установено, че на доставчика са извършени два броя ревизии по ЗДДС, които обхващат периодите, в които са издавани фактури на жалбоподателя, при които са определени задължения към бюджета в особено големи размери. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. За 2012г. не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО и не са отчетени приходи от фактурираната дейност. Не е подавана справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по извън трудови правоотношения.Жалбоподателят е представил договорите за СМР с доставчика; извлечения от счетоводни документи; писмени обяснения и фактури за извършени от него доставки към клиенти. Според обяснението, готовите изделия са получавани от склада на дружеството и са превозвани до клиентите  с транспорт на „***” ЕООД, където са извършвани довършителните работи по тях.След преглед на представените договори е направен правилен извод, че не може да се установи какъв обем работа е възложена и съответно извършена от доставчика, при какви условия, къде е извършена и по какъв начин са транспортирани стоките. В представените приемно-предавателни протоколи също липсва информация за конкретния вид прита работа и за кой обект се отнася тя.В представени договор за наем на транспортно средство се съдържат н е в е р н и данни относно наемателя /ЕИК на наемателя/ и органите по приходите приемат, че той е съставен за целите на ревизията. Пред ответника от страна на доставчика не са представени никакви документи за извършени транспортни разходи, командировъчни на служители, разходи за гориво и различни консумативи, както и документи, доказващи разплащане между наемателя „***” ЕООД и наемодателя на превозното средство Н.П.Н.. Това лице не е подало ГДД по ЗДДФЛ за 2011г. и не е декларирало приходи от наем на транспортното средство. То е посочило, че е отдало под наем притежаваното от него транспортно средство на „***” ЕООД, но няма договор, не е издавал и квитанции за платен наем.Органите по приходите посочват, че в представените от жалбоподателя писмени обяснения и фактури, видът на извършените от него  услуги е полимерно прахово боядисване, а в издадените му от доставчика фактури е посочено само монтаж и боядисване на оградна система. Ответникът в резултат на  изложеното е достигнал до обоснован извод, че събраните в хода на ревизията документи не доказват извършването на фактурираните услуги и за жалбоподателя не възниква право на данъчен кредит.Жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 860лв. по фактура № 136/29.09.2012г. с предмет боядисване на оградна система. „***” ЕООД с ЕИК ***,твърдян за доставчик не е представил поисканите му от органи по приходите документи и писмени обяснения във връзка с издадената фактура. При проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурата е отразена в съответните дневник за продажби и справка-декларация по ЗДДС. За 2012г. доставчикът не е подал ГДД по чл.92 от ЗКПО и не е отчел като приход фактурираната услуга.От страна на ревизираното дружество са представени хронологични записвания от счетоводни регистри; фактури за извършени продажби към клиенти; писмени обяснения. Според последните, получената фактура е отчетена като разход от „***” ЕООД. Тъй като това е услуга, свързана с произведени готови изделия, стойността й е взета предвид при формиране на продажната стойност.Не е представен договор между двете дружества, поради което не може да бъде установено какъв обем работа е възложен на доставчика, какъв обем работа е извършен и къде. Не е представен и приемно-предавателен протокол, от който да са видни тези обстоятелства.Доставчикът не е представил доказателства за извършено транспортиране на готови изделия, изработени от ревизираното дружество и за извършени последващи довършителни работи по тях.Предвид изложеното е прието, че събраните по преписката документи не доказват извършването на доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС и основание за издаване на процесната фактура, както и за приспадане на данъчен кредит по нея.Жалбоподателят посочва, че констатациите на органите по приходите са неправилни, незаконосъобразни и немотивирани. Посочва представените в хода на ревизията документи, които според него доказват извършването на доставки по смисъла на ЗДДС и правото на данъчен кредит по процесните фактури. Твърди, че не може да носи отговорност за своите доставчици и действията им. Цитира текстове от Решение на СЕС от 21 юни 2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 по казус, който според него е аналогичен с разглеждания.Една от предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка по конкретните фактури е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт /прехвърлянето на правото на собственост върху стоката или извършването на услуга/, при чието проявление възникват съответните правни последици. В тежест на лицето- получател по една доставка,  е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Понятието доставка по смисъла на ЗДДС включва в себе си две страни- доставчик и получател, и за да бъде извършена законосъобразна преценка за това дали е налице такава, следва да бъдат изискани и разгледани представени и от двете страни документи и писмени обяснения. Именно събирането на доказателства и от двете страни по доставката и разглеждането им в хода на ревизията, е била целта на извършените насрещни проверки на доставчиците и връчените им искания  за представяне на документи  и писмени обяснения. Упражняването от данъчнозадължено лице на правото на приспадане на данък върху добавената стойност във връзка с доставката на стоки или услуги от друго данъчнозадължено лице, може да се осъществи само по отношение на действително дължимите данъци, т.е. данъци, съответстващи на сделките, върху които е начислен данък добавена стойност или е платен такъв, доколко е бил дължим. Тя не се прилага за данъците, които се дължат единствено, защото са посочени във фактурата. За да се определи възникнало ли е за получателя по фактура правото на приспадане на начисления по нея ДДС, е необходимо въз основа на специфичните характеристики на фактурираната доставка да се конкретизират и изследват съответните релевантни факти, чието обективно и съвкупно проявление може да установи действителното извършване на конкретната доставка. В тази връзка и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, получателят на твърдяната доставка, в качеството му на страна, която претендира принадлежност на материалното право на приспадане на данъчен кредит, следва да установи по реда на главното и пълно доказване относимите доказателствени факти, а от там и проявлението на правопораждащия юридически факт, обуславящ възникването на спорното право - осъществената облагаема сделка. Доколкото предмет на доставка по фактура № 279/18.03.2012г., издадена от „***” ЕООД са родово определени вещи /поцинкована тел/, собствеността върху които се прехвърля с индивидуализацията /предаването/ на вещта, по аргумент от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, то именно установяването на положителните факти на реалното съществуване, движение, транспортиране, съхранение, предаване и приемане на стоките, са от съществено значение за настоящия случай. От значение е и фактът, дали доставчикът на жалбоподателя е притежавал правото на собственост върху тези стоки към датата на издаване на процесните фактури, което право да прехвърли на жалбоподателя, за да се приеме, че е налице реална доставка по смисъла и за целите на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. В хода на ревизията към фактурата е представен Договор за сътрудничество и съвместна дейност между „***” ЕООД и „***” ЕООД, сключен на 19.11.2009г. със срок една година, от което следва, че договорът е с изтекъл срок. Освен това, в него са посочени само намерения за осъществяване на съвместна дейност, без никакви конкретни параметри и липсват доказателства за извършване на такава дейност. Представен е и приемно-предавателен протокол, подписан от двете дружества, но същият като частен документ, правилно не е зачетен от органите по приходите. Посоченото в него обстоятелство по предаване/приемане на стоката- 3 350 кг поцинкована тел, не е доказано с други събрани в хода на ревизията доказателства. Твърдението на ревизираното лице е, че стоката е доставена в склада му с транспортно средство на доставчика. В хода на административното обжалване се извърши проверка в информационните масиви на НАП и се установи, че доставчикът няма регистрирано в КАТ моторно превозно средство, с което да извърши превозът на стоката. Освен това, не е доказано, че той е разполагал с това количество тел, за да го предаде на купувача. Към преписката не са налице данни за претеглянето на това количество поцинкована тел, за да може то да бъде прието от ревизираното лице. Относно позовававането в жалбата на Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С -80/11 и С -142/11 ,правилно е прието от ответника, че разглеждания случай не може да попадне в регулациите на  Директива 2006/112 и разглеждания в това решение  казус, тъй като в него не се оспорва извършването на облагаема доставка, каквъто е настоящият случай, в който имаме само един издаден данъчен документ.  Работите, посочени в издадените от „***” ЕООД, „***” ЕООД  и „***” ЕООД фактури, са услуги с веществен характер, отново без конкретни параметри. В тях е описан предметът на услугата – напр. „Боядисване на оградна система” и общата й стойност, но липсват данни за количеството извършена работа и мястото на извършването й. По тази причина тези фактури не могат да бъдат обвързани с фактурите, издадени от ревизираното лице на негови клиенти, в които фактури са отбелязани конкретните видове работи с мярка, единична цена и количество.  Освен това, реалното изпълнение на услугите, фактурирани от тези доставчици, изисква престиране на труд, но от представените в хода на ревизията документи такова обстоятелство не е доказано безспорно.  От друга страна, самия жалбоподател, който претендира правото на данъчен кредит по процесните фактури, представя писмено обяснение, според което тези доставчици са получавали от склада му готовите изделия, произведени от него, превозили са ги до обекти на клиентите чрез собствен транспорт, където са извършвали довършителни работи по боядисване и монтаж.  В потвърждение на това обяснение не са представени никакви документи, нито такива, произхождащи от ревизираното лице, нито такива, съставени от доставчиците. В хода на административното обжалване се извърши проверка в информационната система на НАП, при която се установи, че и трите дружества- „***” ЕООД, „***” ЕООД  и „***” ЕООД, нямат закупени и регистрирани в КАТ моторни превозни средства, с които да превозят произведените от жалбоподателя готовите изделия от неговия склад до обектите на клиентите му.Предвид изложеното, не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че от негова страна са представени всички изискващи се от закона документи, които му позволяват законосъобразното упражняване на данъчен кредит, но органите по приходите са игнорирали същите. Констатацията за отказан данъчен кредит в размер на 43 014,20лв. като правилна, следва да бъде потвърдена.По Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/ предмет на обжалване са допълнително установените корпоративен данък и лихви, в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от с.з., съответно в размер на 24 500.00 лв., 125 242.00 лв. и 60 170.00 лв. Видно от констативната част на РД и обжалвания РА, посочените суми представляват отчетени от „***” ЕООД разходи за услуги (монтаж, боядисване, поцинковане) по сметка 602, въз основа на множество фактури, подробно описани в РД, издадени от „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***” ЕООД. В мотивната част на РД/РА е записано, че анализирайки документите, събрани в хода на извършените насрещни проверки на посочените доставчици, подробно описани в частта по ЗДДС, както и тези предоставени от самото РЛ, ревизиращият екип стига до извод, че фактурите, по които се претендира данъчен кредит (респ. разход) представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени доставки на услуги. Описано е, че доставчиците не притежават кадрова, техническа и материална обезпеченост да извършат процесните услуги; системно не се отриват на декларирания от тях адрес, не представят документи и редовна счетоводна отчетност, като по отношение на същите са проведени ревизионни производства по чл. 122 от ДОПК; не са подавали ГДД, т.е. не са декларирали извършване на каквато и да било стопанска дейност; във фактурите е посочено, че плащането е в брой, но не са представени и няма данни за реално осъществено такова и съответно издадени касови бележки от регистрирано ФУ („***” ЕООД няма рег. ФУ) и пр. В тази връзка са цитирани нормите на чл. 26, т. 2, чл. 10 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и чл. 7, ал. 1 от ЗСч.Жалбоподателят излага мотиви и аргументи основно срещу констатациите по ЗДДС и изтъква, че органите по приходите не са направили констатации по повод отчетените разходи, а - препращане към констатациите по ЗДДС. Сочи се и нарушение на счетоводния принцип за съпоставимост между приходи и разходи и се навеждат доводи за неправилно отказване на разходи за дейността и същевременно признаване на приходи по повод тези разходи.Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. С ал. 4 от същия чл. е предвидено, че данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.Жалбоподателят не е ангажирал нови доказателства, които да оборят констатациите в ревизионния акт, а в хода на ревизията са представени документи във връзка с процесните фактурирани услуги, но те не удостоверяват и не доказват реалното им извършване, т.е. същите не доказват по несъмнен начин реалното осъществяване на услугите от издателя на спорните фактури. След като иска да бъдат признати процесните разходи за данъчни цели, в негова тежест е да докаже, че същите са свързани с дейността и по отношение на същите са спазени изискванията на ЗСч. и ЗКПО. С оглед изложените факти и обстоятелства в РД и РА, както и събраните по преписката доказателства, органите по приходите правилно са установили, че по фактурите от посоченото лице не е доказано реално изпълнение на договорените стопански операции. Реалното наличие на доставка не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводни регистри за съответния период. Наред с това е необходимо да се установи обективността на извършените доставки, в случая посочените като предмет в процесните фактури доставки на описаните услуги. Освен това, не е достатъчно същите по принцип да са извършени, а е необходимо да са извършени от лицето, посочено като доставчик във фактурите. За целта доказателства за извършването им следва да бъдат изискани по надлежния ред, предвиден в ДОПК, както от доставчиците, така и от самото ревизирано лице. В хода на извършеното ревизионно производство не са представени годни доказателства, удостоверяващи действителното изпълнение на изследваните стопански операции. Относно представените от жалбоподателя договори и приемо-предавателни протоколи, ревизиращите органи  обосновано не са ги кредитирали, тъй като, от една страна, същите представляват частни документи, а от друга страна – не доказват конкретно свършена работа по обем, вид, обект, а са общи, бланкетни и формални. Същите не могат да бъдат приети и за достоверни, тъй като при извършените насрещни проверки на процесните доставчици, служебни проверки в информационните масиви на НАП и от направения анализ събраните и представени документи в хода на ревизията, безспорно е установено, че тези лица нямат ресурс и реалната възможност да осъществят процесните услуги.За целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. Като е отчело в разходите за дейността стойността на услугите (описани в спорните документи), ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период. С чл. 7, ал. 1 от ЗСч. законодателят е установил изчерпателно и кумулативно задължителните реквизити, които трябва да съдържа първичният счетоводен документ. Наличието на всички реквизити, предвидени в посочената правна норма, е условие за допустимост на счетоводните документи, като доказателства в ревизионния процес, но тези реквизити следва да удостоверяват  вярно и честно извършените сделки между контрагентите. В конкретния случай реквизитите във фактурите не отразяват вярно реално извършена стопанска операция. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за ДЗЛ, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване. От страна на жалбоподателя, както в хода на ревизията, административно производство и в настоящето не бяха  представени безспорни доказателства относно реалност на стопанските операции, за които са осчетоводени разходите, оспорени от ревизиращите органи. В процесния случай в издадените първични счетоводни документи е записана стопанска операция, за която липсват данни да е извършена от посочения във фактурите доставчик. По този начин първичните счетоводни документи не отразяват вярно стопанска операция. Според чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Освен това, констатацията, че липсват доказателства за реалното осъществяване от посочените услуги предпоставя и извод за прилагане на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, считащ за отклонение от данъчно облагане и заплащането/начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Изложените аргументи в жалбата относно съпоставимостта между приходите и разходите са необосновани, тъй като видно от дадените обяснения и приложените фактури за продажби на  жалбоподателя , в случая между процесните разходи за услуги и отчетените приходи от реализация (оградни панели, мрежа, колонки, скоби, врати, изработка на оградни системи и т.н.) не е налице идентичност.По горните съображения, предвид събраните в хода на ревизията доказателства, както и направените констатации в РД/РА, обоснован е изводът на органите по приходите за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 от ЗКПО . С оглед това, процесните разходи правилно не са признати за данъчни цели и законосъобразно е увеличен счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане, съответно доначислен е и полагащия се корпоративен данък за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Съгласно чл. 175 от ДОПК,  чл. 9 от ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, върху допълнително установения корпоративен данък са дължими и прилежащи лихви.Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като от установените в хода на ревизията фактически констатации е формиран извода, че по процесиите фактури не са осъществени реални доставки, поради което не е възникнало данъчно събитие и съответно не е възникнал данъчен кредит, който да бъде приспаднат.Във връзка с издадена от „***" ЕООД фактура № 279/18.07.2012г. с предмет- доставка на поцинкована ламарина, на същия е извършена насрещна проверка и след връчено чрез прилагане към досие искане за представяне на документи и писмени обяснения, такива не са представени.От страна на ревизираното дружество/жалбоподател/ във връзка с фактурата са представени Договор за сътрудничество и съвместна дейност между двете фирми; приемно-предавателен протокол; хронологични записвания от счетоводни регистри на „***" ЕООД; писмено обяснение. Според последното, стоката е заведена по сметка 302 и представлява основен материал за дейността. Тя е доставена в склада на дружеството и превозът е за сметка на доставчика.Жалбоподателя  не доказва използването на закупените стоки и последващата им реализация. Във фактурата като начин на плащане е записано „отложено плащане". По време на ревизията не са представени доказателства за извършено такова плащане.При насрещната проверка от доставчика не са представени доказателства, че същият е разполагал с транспортно средство, с което да извърши транспорта и доказателства за транспортирането на стоката. Не са представени доказателства, че „***44 ЕООД е закупил и разполагал с този вид и количество стока, както и за съхранението й.„***“ ЕООД е издал 11 бр. фактури с предмет услуги- монтаж и боядисване на оградна стена. Насрещната проверка на доставчика е е извършена само по данни от данъчно-осигурителното досие на дружеството, тъй като след връчено му искане, не са представени документи и писмени обяснения във връзка с процесиите фактури.При извършена проверка в информационните масиви на НАП е констатирано, че за 2011г., когато са издадени 7 от фактурите, не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО и не са отчетени приходи от дейността. Не е подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения, т.е. не е доказано наличието на хора, които да извършат фактурираните услуги. В периодите, през които са издавани процесиите фактури, в дружеството не е имало назначени по трудови договори лица.По отношение на тези доставки на услуги от жалбоподателя са представени, подробно посочени документи, след анализа на които е формиран извода, че от тях тях не е видно какъв обем работа е възложена и съответно извършена от доставчика и къде е мястото на доставката. В приемно-предавателните протоколи липсва информация каква точно работа, в какъв обем, от кого и на кой обект е извършена. Във фактурите, издадени от „***" ЕООД на клиенти като предмет на доставка е посочено полимерно прахово боядисване, за което се изисква специална техника, докато във фактурите, издадени от „***" ЕООД, предметът на доставка е само боядисване на оградна система.Данъчен кредит в размер на 25 792,40 лв. е отказан и по 16 бр. фактури издадени от „***" ЕООД с предмет услуги- боядисване на оградни пана; монтаж и боядисване оградна система и врата. При извършена му насрещна проверка доставчикът е представил: два броя договори между двете дружества; приемно-предавателни протоколи; трудови договори и ведомости за изплатени работни заплати; договор за наем на транспортно средство; оборотни ведомости; писмени обяснения.Установено е че за 2012г. „***" ЕООД не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО и не са отчетени приходи от фактурираната дейност. Не е подавана справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по извън трудови правоотношения.От страна на доставчика не са представени никакви документи за извършени транспортни разходи, командировъчни на служители, разходи за гориво и различни консумативи, както и документи, доказващи разплащане между наемателя „***" ЕООД и наемодателя на превозното средство Н.П.Н.. Това лице не е подало ГДД по ЗДДФЛ за 2011г. и не е декларирало приходи от наем на транспортното средство. То е посочило, че е отдало под наем притежаваното от него транспортно средство на „***" ЕООД, но няма договор, не е издавал и квитанции за платен наем.При анализ на документите представени от ревизираното дружество е установено, че видът на извършените от него услуги е полимерно прахово боядисване, а в издадените му от доставчика фактури е посочено само монтаж и боядисване на оградна система.„***" ЕООД е издал фактура № 136/29.09.2012г. с боядисване на оградна система. Доставчикът не е представил поисканите му от органите по приходите документи и писмени обяснения във връзка с издадената фактура.При проверка в информационната система на НАП е установено, че за 2012г. доставчикът не е подал ГДД по чл.92 от ЗКПО и не е отчел като приход фактурираната услуга.В хода на ревизията както от доставчика, така и от жалбоподателя не е представен договор между двете дружества, поради което не може да бъде установено какъв обем работа е възложен на доставчика, какъв обем работа е извършен и къде. Не е представен и приемно-предавателен протокол, от който да са видни тези обстоятелства.Доставчикът не е представил доказателства за извършено транспортиране на готови изделия, изработени от ревизираното дружество и за извършени последващи довършителни работи по тях.В тежест на лицето- получател по една доставка, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право.Доколкото предмет на доставка по фактура № 279/18.03.2012г., издадена от „***" ЕООД са родово определени вещи /поцинкована тел/, собствеността върху които се прехвърля с индивидуализацията /предаването/ на вещта, по аргумент от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, то именно установяването на положителните факти на реалното съществуване, движение, транспортиране, съхранение, предаване и приемане на стоките, са от съществено значение за настоящия случай. От значение е и фактът, дали доставчикът на жалбоподателя е притежавал правото на собственост върху тези стоки към датата на издаване на процесиите фактури, което право да прехвърли на жалбоподателя, за да се приеме, че е налице  доставка по смисъла и за целите на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.Представеният в хода на ревизията Договор за сътрудничество и съвместна дейност между „***" ЕООД и „***" ЕООД, сключен на 19.11.2009г. със срок една година, от което следва, че договорът към момента на издаване на фактурата е с изтекъл срок. Освен това, в него са посочени само намерения за осъществяване на съвместна дейност, без никакви конкретни параметри и липсват доказателства за извършване на такава дейност.Представен е и приемно-предавателен протокол, подписан от двете дружества, но същият като частен документ, правилно не е зачетен от органите по приходите. Посоченото в него обстоятелство по предаване/приемане на стоката- 3 350 кг поцинкована тел, не е доказано с други събрани в хода на ревизията доказателства. Твърдението на ревизираното лице е, че стоката е доставена в склада му с транспортно средство на доставчика. В хода на административното обжалване се извърши проверка в информационните масиви на НАП и се установи, че доставчикът няма регистрирано в КАТ моторно превозно средство, с което да извърши превозът на стоката. Освен това, не е доказано, че той е разполагал с това количество тел, за да го предаде на купувача. Към преписката не са налице данни за претеглянето на това количество поцинкована тел, за да може то да бъде прието от жалбоподателя.Работите, посочени в издадените от „***" ЕООД, „***" ЕООД и „***" ЕООД фактури, са услуги с веществен характер, отново без конкретни параметри. В тях е описан предметът на услугата -напр. „Боядисване на оградна система" и общата й стойност, но липсват данни за количеството извършена работа и мястото на извършването й. По тази причина тези фактури не могат да бъдат обвързани с фактурите, издадени от ревизираното лице на негови клиенти, в които фактури са отбелязани конкретните видове работи с мярка, единична цена и количество.Представените в хода на съдебното производство документи, както от жалбоподателя, така и тези, по които е работило вещото лице(както се твърди, без да са посочени в самото заключение) не са нови доказателства. Същите са били предмет на анализ още в хода на ревизията и са взети в предвид при формиране на крайния извод от органа по приходите. Т.е. те не оборват констатациите и изводите в ревизионния акт.Следва да се има предвид също, че при изготвяне на първото и основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице не е успяло да отговори на всички въпроси касаещи доставчиците на ревизираното лице поради причината, че нито един от тях не е  бил открит на посочените адреси. Т.е. вещото лице на практика не е извършило проверка в счетоводствата на дружествата-доставчици, поради което не са установени съществени за възникване на правото на данъчен кредит обстоятелства.Допълнително изготвеното заключение на ССЕ беше оспорено от ответника като некомпетентно и немотивирано. При разпита на вещото лице беше изрично заявено, че вещото лице не е извършил проверка на счетоводствата на доставчиците, макар за отговора на поставените му въпроси да е била нужна тази проверка. От вещото лице  по ССЕ беше изрично заявено, че изводите си е формирал единствено и само въз основа на представените от дружествата декларации, което прави заключението неправилно и немотивирано.В настоящия случай липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че доставките са фактически осъществени. Не са представени и документи, които да доказват наличие на техническа обезпеченост осъществяване на услугите, че доставчика „***" ЕООД е разполагал с процесиите стоки(поцинкована ламарина), нито че ги е предал на жалбоподателя. При това положение констатациите на ревизиращият орган остават необорени, а ревизионния акт правилен и  обоснован.В хода на процесното ревизионно производство са извършени редица процесуални действия, в резултат на които са събрани доказателства, които са подложени на обективна преценка и анализ.На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 от същия закон допълнително е установен корпоративен данък за 20Юг., 2011г. и 2012г. в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат със суми представляващи разходи за разходи за услуги (монтаж, боядисване, поцинковане) отчетени по сметка 602, въз основа на множество фактури, подробно описани в РД, издадени от „***" ЕООД, „***" ЕООД и „***" ЕООД.Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.За целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. Като е отчело в разходите за дейността стойността на услугите (описани в спорните документи), ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен периоooд.Предвид горното и доколкото в хода на съдебното производство не бяха събрана опровергаващи констатациите и изводите на ревизиращите доказателства, то съставът споделя доводите на ответника, че обжалваният Ревизионен акт е правилен и като такъв следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна следва да биде оставена без уважение.Относно искане с входящ № 17791 от 2.11.2016г., на осн.чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, на  Ответника Директор на Дирекция Обжалване и Данъчно-Осигурителна Практика *** при ЦУ на НАП ,в която се иска производството да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. §2 от ДР на ДОПК, до приключване на тълкувателно дело № 10/2016г. на ВАС , съставът намира същата за неоснователна. Според ТР№8/007.5.2014г., по Т.Д. №8/2013г. на ОСГК на ВКС при образувано тълкувателно дело по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.От всичко изложено, съдът намира, че оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен в оспорената част,предмет на настоящото производство, поради което жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на Дирекция „ОДОП”*** при ЦУ на НАП , същото като основателно следва да бъде уважено и на основание чл.161, ал.1 ДОПК да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на5625.97/пет хиляди шестотин двадесет и пет  лева и дедеведесет и седем стотинки/лева , определен съгласно Наредба № 1 на ВАдвС от 09.007.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 и чл.161, ал.3 ДОПК Административен съд - ***, І отделение, ІХ състав,

Р       Е        Ш       И:

Отхвърля жалбата на „***" ЕООД - гр. ***; ЕИК*** , с адрес за кореспонденция : гр.*** , ул.”*** против Ревизионен акт /РА/ №Р-16-1403595-091-001/11.03.2015г., издаден от  органи по приходите в ТД на НАП ***, потвърден с Решение № 441/28.5.2015г. на Директора , на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/гр.*** пи ЦУ на НАП. Препис от акта да бъде изпратен на страните.                                                                           Осъжда „***" ЕООД - гр. ***; ЕИК*** , с адрес за кореспонденция : гр.*** , ул.”*** да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/гр.*** пи ЦУ на НАП,разноски в размер на5625.97/пет хиляди шестотин двадесет и пет  лева и дедеведесет и седем стотинки/лева .                  Решението може да бъде оспорено с касационна жалба пред ВАС на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14 дневен срок от съобщаването и връчването му на страните.

                                                                                            Прeдсeдател;