РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№1402

 

гр. Пловдив, 11.07. 2016 год.

 

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година  състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1595 по описа за 2015 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

 

За характера на производството, исковата молба и становищата на страните :

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът Ж.К.К., ЕГН **********,***, представляван от адвокат З.З. *** да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв., за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 408/15.05.2013г., издадено от Заместник – Кмет в Община – Пловдив и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по н.а.х.д № 3233/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд) разноски за договореното адвокатско възнаграждение, както и да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 408/15.05.2013г., издадено от Заместник – Кмет в Община – Пловдив и на извършените незаконосъобразни действия, изразяващи се в призоваване в ОД на МВР – Пловдив на 23.04.2013г., чрез съобщение, връчено му на 22.04.2013г., в това число съставяне на тази дата на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 031051 от 23.04.2013г., от Л.Р.Р. на длъжност Началник сектор „ООРТП” при ОД на МВР – Пловдив, оправомощен от Кмета на Община – Пловдив на основание Заповед № 12 ОА 221/27.01.2012г., издадена от Кмета на Община – Пловдив, за периода от 22.04.2013г. – датата на връчването на съобщение за явяване пред органите на ОД на МВР – Пловдив, до 12.11.2013г. – датата на влизане в законна сила на Решение № 2624 от 17.10.2013г., съставляващи преживени силни негативни емоции във връзка с несправедливо постановения акт на властовия орган - страх, нервно напрежение, неспокойство и тревожност, с оглед неизвестността от предстоящите действия на властовия орган, за които е призоваван в ОД на МВР – Пловдив на 23.04.2013г. и опасения от възможността да се отнесат с него, както това е сторено с друг участник в протестите, а също и стрес, нервно напрежение и неспокойство по време на висящността на процеса – 7 месеца от м.04.2013г., когато бил призован от органите на ОД на МВР – Пловдив, до влизане в сила на решението през м.11.2013г. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски, в това число и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Община - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.К. прави възражение за недопустимост на исковите претенции поради насочването им срещу ненадлежен ответник – Кмет на Община – Пловдив, който не разполага с процесуална легитимация по смисъла на чл.205 от АПК да отговаря по предявените искове. Алтернативно, застъпва се становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, за което подробни съображения са изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че искът е доказан по основание, но не и по размер, в който смисъл следва да бъде уважен частично.

 

 По допустимостта :

            Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г./ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност в посочения нормативен текст е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК. Впрочем, въпросът относно подсъдността на спора е окончателно разрешен с Определение № 54 от 22.06.2015г. на Върховния административен съд и Върховния касационен съд на Република България – Смесен състав по адм.дело № 33/2014г., като в този смисъл понастоящем е и т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

           В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявения иск по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете,  предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ незаконосъобразността на действието или бездействието, като тези въпроси се преценяват преюдициално.

             Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В този смисъл е изричното правило на посочения нормативен текст : “Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобазен акт, действие или бездействие са причинени вредите”.  Следователно, ответник по иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт или незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията, е юридическото лице. В случая такова юридическо лице е Община – Пловдив, което се представлява от Кмета, като правилно искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице, а не спрямо административния орган, който е негов представител по разпореждане на закона или спрямо конкретните лица, издали отменения акт или извършили незаконосъобразните действия. В този смисъл и с уточняваща молба на л.16 от първоначално образуваното а.х.дело № 238/2014г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив, с оглед напътствията от съда ищецът изрично е уточнил ответника срещу който са насочени исковите претенции, а именно Община – Пловдив, като юридическо лице по смисъла на чл.205 от АПК. Ето защо оплакванията на ответника за липса на пасивна процесулна легитимация по предявените искове, обосновани с обстоятелството, че същите били насочени срещу Кмета на Община – Пловдив, са неоснователни и не се основават на данните по делото и на закона, защото противно на твърденията на ответника, с оглед изричното уточнение на ищеца, искът се счита за предявен, не вече срещу Кмета на Община – Пловдив, а срещу общината като юридическо лице. В тази насока е изричното правило на чл.101, ал.2 от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, съгласно която поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. Тоест, с оглед поправянето на нередовността на исковата молба, същата се счита за предявена срещу надлежния ответник – Община – Пловдив, от момента на предявяването й.

    Следователно, настоящият състав намира, че от страна на ищеца е формулирана редовна и допустима искова претен­ция във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като се твърди, че от незаконосъобразни акт и действия на ответника при или по повод изпълнение на администра­тивна дейност от длъжностни лица, надлежно овластени от Кмета на Община – Пловдив с правомощия във връзка с административнонаказателното производство (на основание  Заповед № 11 ОА 3290/21.12.2011г. и Заповед № 12 ОА 221/27.01.2012г., издадени от Кмета на общината), са произлезли твърдените от него вреди.

    Следва да се посочи в тази връзка, че в исковото производство/вкл. и по АПК/ това е напълно достатъчно, тъй като е от значение какво е правното твърдение на ищеца, а в случая то е такова, че сочи дейността, свързана с отмененото НП, за адми­нист­ра­тивна, поради което и незаконосъобразността му, както и незаконосъобразността на свързаните с него действия,  представлява укоримо поведение, от което ищецът твърди да са настъпили и описаните в неговата сфера вреди.

   Дали и доколко това твърдение отговаря на истината, настоящият състав на Съда може и следва да отговори само с решението си по делото, тъй като в исковото производство /дори и по АПК, в който няма особени правила в тази насока/ това е въпрос по същество на правния спор, а никога по неговата допустимост.

            При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че предявената искова молба е процесуално ДОПУСТИМА, като предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в нея, че като гражданин ищеца е претърпял имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на административни органи и длъжностни лица по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. 

             Разгледана по същество,  същата е и ОСНОВАТЕЛНА.

 

            За фактите :

  Няма спор по делото, че с НП № 408/15.05.2013г., издадено от А.Д. - Заместник кмет на Община - Пловдив на ищеца на основание чл.32 ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10/28.05.2009г. на Общински съвет – Пловдив, му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 250 лв. за нарушение на чл.16 ал.3 от Наредбата.  

 Оправомощаването на административнонаказващия орган произтича от приложената към н.а.х.д № 3233/2013г. по описа на Районен съд – Пловдив, Заповед № 11 ОА 3290/21.12.2011г., издадена от Кмета на Община – Пловдив, с която на основание чл.44, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във вр. с чл.47, ал.1, б ”а” и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл.25, ал.5 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Д. е овластен от Кмета на общината с правомощието да издава наказателни постановления по реда на Наредбата за осигуряване на обществения ред, приета от Общински съвет – Пловдив.

 По делото не е спорно и това се установява от данните по приложеното н.а.х.д № 3233/2013г. по описа на Районен съд – Пловдив, че Ж.К. *** е призован да се яви на 23.04.2013г. в ОД на МВР – Пловдив, с оглед съставяне на АУАН, като на 23.04.2013г. му е съставен АУАН № 031051/23.04.2013г. от Л.Р.Р., Началник Сектор  „ООРТП” в ОД на МВР – Пловдив, за това, че на 21.04.2013г. за времето от 11.00 до 12.00 часа в гр.Пловдив, като организатор на митинг – протест /съгласно внесено лично уведомление до Кмета на Община – Пловдив с вх.№ 13 П 5072/18.04.2013г./ не спазва разрешеното място за провеждане на мероприятието – Цар Симеоновата градина – южно от Симфония, указано в писмена разрешение № 13 П 5072/19.04.2013г. на Заместник - кмет ОРТ в Община Пловдив и въпреки наложената забрана с посочения документ, провежда митинга на пл.Централен в гр.Пловдив, без надлежно разрешение по реда на чл.16 ал.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред на Общински съвет – Пловдив, с което нарушава установения ред за организация и провеждане на протестни мероприятия на територията на гр.Пловдив.

  Оправомощаването на актосъставителя да съставя актове за административни нарушения произтича от приложената към н.а.х.д № 3233/2013г. по описа на Районен съд – Пловдив, Заповед № 12 ОА 221/27.01.2012г., издадена от Кмета на Община – Пловдив, с която на основание чл.44, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във вр. с чл.37, ал.1, б ”б” и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания, чл.14, ал.2 от Закон за събранията, митингите и манифестациите, чл.25, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред, чл.54, т.1 от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община – Пловдив, чл.44, ал.1 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на Община – Пловдив, чл.39, ал.1 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община – Пловдив, Кмета на общината е определил длъжностни лица от Областна дирекция на МВР – гр.Пловдив, които да осъществяват контрол и съставят актове за нарушения по реда на Закона за събранията, митингите и манифестациите и Наредбата на Общински съвет – Пловдив за осигуряване на обществения ред, както следва : държавните служители от структурните звена на ОД на МВР – Пловдив, измежду които и тези от Сектор „Опазване на обществения ред и териториална полиция” /”ООРТП”/.

НП е обжалвано по съдебен ред. С решение № 2624 от 17.10.2013 г., постановено по н.а.х.д № 3233/2013г., състав на РС Пловдив е отменил наказателното постановление. Решението е влязло в законна сила на 12.11.2013г.

 За защитата си по така образуваното и водено н.а.х.д Ж.К.К. е ангажирал адвокат, като е сключил Договор за правна защита и съдействие  от 02.06.2013г. с адвокат З.З. ***, и въз основа на този договор е заплатил в брой на адв.З.  сумата от 300 лв., което е отбелязано в самия договор за правна защита и съдействие, приложен по делото (л.26 гръб от н.а.х.д №3233/2013г.). Не е спорно, че Ж.К.К. действително е бил защитаван по визирания по - горе договор, като упълномощения адвокат е осъществил процесуално представителство на К. в проведените по делото публични съдебни заседания.  

             С оглед доказване на твърденията в исковата молба, по настоящото дело е изискано за прилагане и е приобщено към доказателствения материал приключилото с влязло в сила съдебно решение н.а.х.д № 3233/2013г. на Районен съд  – Пловдив.

              С оглед доказване на твърденията в исковата молба във връзка с преживени от ищеца силни негативни емоции, вследствие на незаконосъобразния акт на ответника и дейността във връзка с администра­тивнонаказателното преследване, към доказателствения материал по делото са приобщени и материалите по прокурорска преписка № 3947/2013г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, образувана по жалба на В.Д.Т.  във връзка с неправомерни действия на полицейски служител спрямо него, извършени на 22.04.2013г., осъществяващи състав на престъпление по чл.387, ал.1 от НК. Преписката е приключила с постановление от 25.07.2013г. на прокурор при Районна прокуратура - гр.Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство и прекратяване на преписката.

             С оглед доказване на твърденията в исковата молба във връзка с преживени от ищеца силни негативни емоции по делото е приобщена и разпечатка от интернет  страницата на  TV 7 (tv7.bg) относно материал, излъчен по  TV 7 на 26.04.2013г., по повод протестите в гр.Пловдив, озаглавен „Недопустим натиск над протестиращите”.

             С оглед доказване на твърденията в исковата молба по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, като са разпитани като свидетели Н.П.Д. и М.С.К..

           Н.П.Д., участник в протеста. Същият заявява, че познава ищеца по повод участието му в протеста на 21 април 2013г. На следващия ден – 22 април 2013г. му се обадил Ж.К. да му каже, че В. (В.Т.) е задържан в полицията, уж за проверка на документи, прибран е в РПУ - то събличан е, карали го да кляка, прибрали са го в полицията под предтекст, че радиостанцията не работи, говорили са по нея. В РПУ - то са го карали и да разпознава хора от протестите по снимки. Същата вечер,  се събрали в едно заведение Ж.К., свидетелят и В.Т., който им показал протокола от обиска. След като го прегледали подробно, тримата заедно взели решение да се обърнат към медиите, тъй като бил задържан участник в протестите. Разговорът между тримата бил в тази насока, относно задържането на Т. в РПУ - то. Сигнализирали за случая ТВ – 7 и същата вечер Ж.К. провел разговор с Н.Б. – тогава журналист, който бил възмутен, че е задържан участник в протестите.

           М.С.К., майка на ищеца. Същата заявява, че синът й бил участник в протестите през 2013г. Споделил й, че му била връчена призовка за явяването му в ОД на МВР – Пловдив, не било ясно за какво го викат. Един ден, събота или неделя дошли от Общинска полиция и връчили на Ж.К. призовка, за това че следва да се яви на следващия ден – в понеделник за разпит. Това го притеснило силно, защото един от участниците в протестите вече бил викан в полицията, а синът й е разказвал много неприятни подробности около пребиваването му в ОД на МВР. Поради това Ж.К. се притеснил много във връзка със задържането на В.Т., и дори по този повод се наложило да посети лекар. Заради този факт – призоваването на Ж.К. в полицията същият станал неспокоен, нервен и започнал да вдига кръвно, разстроил се съня му, изгубил апетит, забелязала се чувствителна промяна в поведението му в тази насока. Това състояние на сина й продължило, не само до като траело делото, но и до момента продължавал да вдига кръвно на нервна почва. В.Т. не познавала лично, имала смътни спомени за него, слабо, високо момче, но синът й споделял, че същия бил задържан, и й разказвал неприятни подробности около задържането на Т. в полицията. Не знае за колко време Т. бил в полицията, задържан бил защото нямал лични документи. Синът й е споделял, че и други участници в протестите били задържани и затова К. се разтревожил, че и него го викали в полицията  - от неизвестността какво ще се случи с него. Синът й е споделял също, че потърсил съдействие по случая от ТВ 7, и дори ходил в гр.София да вземе материалите от протеста, обещали да му ги дадат.

 

За правото :

           В случая предвид заявените фактически основания и формулиран петитум на исковата молба, съдът квалифицира същата, като такава  по чл. 203 АПК във вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно осъдителен иск  за заплащане на обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК за претърпени имуществени и неимуществени вреди от издаване на незаконосъобразен административнонаказателен акт и от незаконосъобразни действия на административни органи и длъжностни лица при и по повод упражняване на административнонаказателна дейност, заявен под формата на две субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искови претенции.

В тази насока е необходимо да се посочи, че за да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК), е каза се административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт), като изключение от това правило, каза се е налице когато се претендира обезщетение от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия и бездействия. В този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че НП № 408/15.05.2013г., издадено от Заместник – кмет на Община - Пловдив, е отменено по съответния ред Решение № 2624/17.10.2013г., постановено по н.а.х.д № 3233/2013г. по описа на Пловдивски районен съд), като се претендират и незаконосъобразни действия осъществени във връзка с административннонаказателното производство, за които съдът дължи произнасяне преюдициално.

Относно предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

 Каза се, че ищеца претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 408/15.05.2013г., издадено от Заместник – Кмет в Община – Пловдив.

 От материалите по приложеното н.а.х.д № 3233 по описа за 2013 г. на ПРС и според констатациите на решаващия съд, изложени в отменителното решение, НП № 408/15.05.2013г., издадено от Заместник – кмет на Община - Пловдив, е издадено в при неправилно приложение на  материалния закон, и като такова се явява незаконосъобразно. Решението на съда е влязло в законна сила на 12.11.2013г., т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт от административен орган.

              В този смисъл следва да бъде изоставено становището, застъпвано в съдебната практика, преди приемане на Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ.

             Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по повод налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

            Налице са в случая и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, причинена пряко от отменения акт. В тази връзка не може да се приеме становището на ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Такъв един извод се основава на съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не е пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия - издаването на незаконосъобразния акт, какъвто е процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало имуществена вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Ж.К.К., вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвиканно от издаването на наказателното постановление, с което е наложена глоба, която той е считал за незаконосъобразно наложена. В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

             В изложения смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (така например решение № 248/4.06.2009г. по гр.д. № 4808/2007г. на ІІІ г.о.; решение № 355/03.08.10г. по гр.д. № 1651/2009г. на ІІІ г.о. ; решение № 126/10.05.2010г. по гр.д. № 66/2009г.на ІV г.о.; решение № 586/ 16.05.2011г. по гр.д. № 1486/2009г. на ІІІ г.о.;решение № 781/ 30.11.2010г. по г.д. № 511/2010г. на ІV г.о. и други.). В този смисъл е и решение № 12455/20.11.2015г. на Върховен административен съд, Трето отделение, по адм.дело № 1090/2015г. и решение № 93/05.01.2016г. на Върховен административен съд, Трето отделение, по адм.дело № 185/2015г. и други.

             Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди.

             Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

             Относно предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

             Каза се, че ищеца претендира обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, описани по – горе,  в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 408/15.05.2013г., издадено от Заместник – Кмет в Община – Пловдив и на извършените незаконосъобразни действия, за които от данните по делото се установява, че са такива във връзка с административнонаказателното  производство и се изразяват в призоваване на ищеца в ОД на МВР – Пловдив на 23.04.2014г., чрез съобщение, връчено му предишния ден (така и в този смисъл са изричните показания на св.К.), с оглед съставяне на АУАН, в това число съставяне на тази дата на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 031051 от 23.04.2013г., от Л.Р.Р. на длъжност Началник сектор „ООРТП” при ОД на МВР – Пловдив, оправомощен от Кмета на Община – Пловдив на основание Заповед № 12 ОА 221/27.01.2012г., издадена от Кмета на Община – Пловдив.

              В тази насока и по отношение на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, досежно претендираните неимуществени вреди от незаконосъобразно издаденото отменено наказателно постановление,  несъмнено важи изложеното по – горе във връзка с претенцията за имуществени вреди. То впрочем е изцяло относимо и досежно претенцията на ищеца за вреди от незаконосъобразните действия на административни органи и длъжностни лица при или по повод реализиране на административнонаказателната отговорност, като в обсъжданата насока е необходимо да се добави още следното :

        В случая без всякакво съмнение се касае за действия длъжностни лица, които са част от административнонаказателното производство по ЗАНН, във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност с издаването на наказателното постановление, който е крайния акт, приключващ това производство, и който както се каза по-горе, е издаден от административен орган и представлява властнически акт на орган на администрацията, който е израз на правомощието във връзка с осъществяване на държавната репресия. Действията или бездействията, извършени в рамките на дейността по реализиране на административнонаказателната отговорност, без всякакво съмнение не подлежат на самостоятелно обжалване, а подлежат на контрол по повод обжалване на наказателното постановление по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, като отмяната му води до субективното право на увреденият да потърси правата си по общия ред, в случай, че е претърпял вреди от тези действия, така, както е предвидено за наказателните постановления.

 От данните по приложеното н.а.х.д № 3233/3013г. на ПРС, както и от показанията на разпитаната свидетелка К., на които съдът дава вяра като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, държейки сметка за възможната им заинтересованост, се установява, че ищецът е бил призован да се яви в ОД на МВР – Пловдив на 23.04.2014г., чрез съобщение, връчено му предишния ден(каза се в този смисъл са изричните показания на свидетелката), с оглед съставяне на АУАН, какъвто му бил съставен на 23.04.2013г., от Л.Р.Р. на длъжност Началник сектор „ООРТП” при ОД на МВР – Пловдив, оправомощен с правомощия за това от Кмета на Община – Пловдив на основание Заповед № 12 ОА 221/27.01.2012г., издадена от Кмета на Община – Пловдив, като въз основа на акта, впоследствие е издадено отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 408/15.05.2013г., издадено от Заместник – Кмет в Община – Пловдив. Казано с други думи,  въпросните действия, които са част от административнонаказателното производство по ЗАНН във връзка с издаването на наказателното постановление, следва да се приемат за незаконосъобразни по силата на отмяната като незаконосъобразно на наказателното постановление. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен акт, включително и извършване на незаконосъобразни действия, във връзка с административнонаказателното производство по ЗАНН.

             Налице са и останалите елементи от коментирания по - горе фактически състав – незаконосъобразният акт, е издаден от Заместник - кмета на Община Пловдив, във връзка с осъществяване на административна дейност, респективно незаконосъобразните действия във връзка с административнонаказателното производство по ЗАНН, са извършени от Л.Р.Р. на длъжност Началник сектор „ООРТП” при ОД на МВР – Пловдив, овластен с такива правомощия от Кмета на Община – Пловдив, на основание Заповед № 12 ОА 221/27.01.2012г., издадена от Кмета на Община – Пловдив,  и ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт, респ. незаконосъобразните действия във връзка с административнонаказателното производство. Впрочем, в случая именно овластяването на Началник сектор „ООРТП” при ОД на МВР – Пловдив от Кмета на общината, на  основание посочената заповед на Кмета на община – Пловдив, е и основанието претенцията за вреди вследствие незаконосъобразните действия на това длъжностно лице, да бъде насочена, респективно реализирана, именно по отношение  на ответната Община – Пловдив, представлявана от Кмета.

             Относно неимуществените вреди, претендирани от ищеца, причинната връзка и техния размер, е необходимо да се посочи следното : Тази категория вреди, макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество и размер също подлежат на установяване посредством допустимите в процеса доказателствени средства, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства. Именно защото неимуществените вреди не могат да бъдат измерени с количествени показатели, законодателят в чл. 52 от ЗЗД е приел, че те се определят от съда "по справедливост". Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. Това обуславя необходимостта от обективно, всестранно и пълно обхващане на всички, настъпили в резултат на увреждането неимуществени вреди. В правната теория и съдебната съдебната практика се приема, че в понятието “неимуществени вреди” се включват претърпените болки и страдания,  които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време. Затова законът е въвел справедливостта като критерии за тяхното обезщетяване. Понятието “справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, като обем, интензитет и продължителност на претърпените болки и страдания, физическите, психологическите и социалните последици за увредения, възрастта на увреденото лице.

        В случая от показанията на разпитаната по делото свидетелка М.К. се установява по безспорен начин, че на ищеца е причинено негативно психическо състояние, изразяващо се в преживени силни негативни емоции във връзка с несправедливо постановения акт. Действията на административните органи по повод реализиране на административнонаказателното преследване, приключили с издаване на незаконосъобразното наказателно постановление, са провокирали у ищеца множество негативни емоции – страх, нервно напрежение, неспокойство и тревожност, с оглед неизвестността от предстоящите действия на властовия орган, за които е призоваван в ОД на МВР – Пловдив на 23.04.2013г. и опасения от възможността да се отнесат с него, както това е сторено с друг участник в протестите, а също и стрес, нервно напрежение и неспокойство по време на висящността на процеса – 7 месеца от м. 04.2013г., когато бил призован от органите на ОД на МВР – Пловдив до влизане в сила на решението през м.11.2013г. Показанията на свидетелката в тази насока са обективни, логични и последователни, затова съдът ги кредитира изцяло, като достоверен източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства, като ги преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, независимо от обстоятелството, че по делото липсват доказателства свидетелката да е „майка” на ищеца (според нейно изрично изявление в съдебно заседание).

             Казано с други думи, в случая се установява по несъмнен начин, че от издаването на обсъждания противоправен акт, включително и от действията във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност, предшестващи издаване на акта, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в преживени силни негативни емоции (страх, нервно напрежение, неспокойство и тревожност, прихоемоционален стрес). Впрочем, за така претърпените от ищеца неимуществени вреди дори не е нужно да се ангажират конкретни доказателства, тъй като в случаи от категорията на процесния - когато без основание се извършват съответните действия, свързани с реализиране на административнонаказателната репресия на Държавата, обусловили издаване на властнически акт,  всеки нормален човек би изпитал стрес и тревожност.

              Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца са доказани по основание.

              Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, респ. незаконосъобразните действия във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност и настъпилите за лицето вреди, като последните са пряка и непосредствена последица от тези действия,  поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление и извършените спрямо него действия във връзка с осъществяване на административнонаказателната репресия.

              Претенцията спрямо ответника следва да се уважи, така като е заявена от ищеца, като се присъди обезщетение в пълния претендиран размер – 1000 лв. В тази насока, изхождайки от горепосочените критерии, съдът съобрази на  първо място обстоятелството, че ищецът е бил организатор на протестните действия, които са били повод за реализиране на административнонаказателната репресия спрямо него, което обстоятелство значително е увеличило негативните емоции и е засилило възприятията му за социална несправедливост от предприетите действия. От друга страна, следва в случая да се съобразят продължителността и интензитета на негативните емоции, преживяни от ищеца, както и последиците които те са оказали върху неговото емоционално състояние. В случая, без всякакво съмнение се касае за немалък период от време от 22.04.2013г. – от когато ищецът е бил призован от органите на ОД на МВР, с оглед реализиране на административнонаказателната отговорност, до отмяната на наказателното постановление с влязло в сила решение – 12.11.2013г., през който период ищеца е преживял силни негативни емоции (страх, нервно напрежение, неспокойство и тревожност, стрес), като последният (стресът) е продължил според показанията на свидетелката К., и до момента на завеждане на настоящото дело. При преценката на размера на претърпените вреди, несъмнено следва да се отчете и обстоятелството, че увредата в случая е настъпила не само в резултат на незаконосъобразното наказателно постановление, но и в резултат на незаконосъобразните действия във връзка с реализиране на административнонаказателната репресия спрямо ищеца, които, каза се, са такива по силата на отмяната на наказателното постановление, а именно : призоваването му в ОД на МВР – Пловдив, с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение на 23.04.2014г., чрез съобщение, връчено му предишния ден, които, освен това са предизвикали на свой ред у ищеца основателен страх, притеснение и тревожност, с оглед неизвестността от предстоящите действия на властовия орган. Последните действия несъмнено са предизвикали у ищеца посочените негативни психически изживявания, с оглед безспорно установените по делото данни досежно призоваването и явяването пред органите на ОД на МВР на друг участник в протестите – В.Т., в деня, предхождащ явяването на ищеца пред тези органи – 22.04.2013г., станали достояние на ищеца още същия ден. В този смисъл, са данните от приложената по делото прокурорска преписка № 3947/2013г. по описа на Районна прокуратура – гр.Пловдив и показанията на разпитания свидетел Н.Д., на които съдът дава вяра като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в претендирания размер на 1000 лева, който е най–справедлив и най–точно и съответно ще овъзмезди претърпените неимуществени вреди от незаконосъобразото наказателно постановление и извършените спрямо него действия във връзка с осъществяване на административнонаказателната репресия.

            Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

 

            За разноските :

            С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Те се констатираха в размер на 236 лв., съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, внесени държавни такси, банкови комисионни.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

  ОСЪЖДА Община - Пловдив, да заплати на Ж.К.К., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв., за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 408/15.05.2013г., издадено от Заместник – Кмет в Община – Пловдив и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по н.а.х.д № 3233/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд) разноски за договореното адвокатско възнаграждение, както и да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 408/15.05.2013г., издадено от Заместник – Кмет в Община – Пловдив и на извършените незаконосъобразни действия, изразяващи се в призоваване в ОД на МВР – Пловдив на 23.04.2013г., чрез съобщение, връчено му на 22.04.2013г., в това число съставяне на тази дата на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 031051 от 23.0..2013г., от Л.Р.Р. на длъжност Началник сектор „ООРТП” при ОД на МВР – Пловдив, оправомощен от Кмета на Община – Пловдив на основание Заповед № 12 ОА 221/27.01.2012г., издадена от Кмета на Община – Пловдив, за периода от 22.04.2013г. – датата на връчването на съобщение за явяване пред органите на ОД на МВР – Пловдив, до 12.11.2013г. – датата на влизане в законна сила на Решение № 2624 от 17.10.2013г., съставляващи преживени силни негативни емоции във връзка с несправедливо постановения акт на властовия орган - страх, нервно напрежение, неспокойство и тревожност, с оглед неизвестността от предстоящите действия на властовия орган, за които е призоваван в ОД на МВР – Пловдив на 23.04.2013г. и опасения от възможността да се отнесат с него, както това е сторено с друг участник в протестите, а също и стрес, нервно напрежение и неспокойство по време на висящността на процеса – 7 месеца от м.04.2013г., когато бил призован от органите на ОД на МВР – Пловдив, до влизане в сила на решението през м.11.2013г., както и сумата в размер на 236 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, държавни такси, банкови комисионни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :