Р Е Ш Е Н И Е

 

 

   1321                                         гр. Пловдив                               27 юни 2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на четиринадесети април  през две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                  

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1993 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „АТОМЕНЕРГОРЕМОНТ-ГЪЛЪБОВО” ЕООД, с адрес по чл.8 от ДОПК гр. ***, ЕИК по Булстат *********, представлявано от К.К.К., против Ревизионен акт № Р-24-1402456-091-001/16.04.2015г., потвърден с Решение № 527/02.07.2015г. на Директора на Дирекция “ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008г. в размер на 107 630,38лв. с прилежащи лихви 68 133,54лв и за 2009г. в размер на 299 087,29лв. с прилежащи лихви 154 677,03лв.,както и относно отказано право на данъчен кредит в размер на 170 580лв. по фактури, издадени от „Лариса трейд“ ЕООД и в размер на 100 234лв. по фактура,издадена от „Машино комплекс груп“ ЕООД, с прилежащи лихви общо в размер на 181 672,81лв.  

Жалбоподателят моли да се отмени оспорвания ревизионен акт. Прави възражение за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на задължителни указания на изпълнителния директор на НАП, в незачитане на силата на влезли в сила предходни ревизионни актове и в липса на посочени правни основания,въз основа на които е прието третирането на процесните активи като безвъзмездно придобити. Оспорва изводите на ревизиращия екип за липса на реално получени облагаеми доставки. Излага доводи за това, че по спорните фактури доставки има. Позовава се на пракиката на СЕС/решения С-80/11, С-18/13, С-285/11 и С -142/11, както и на практиката на ВАС. Твърди неоснователно  да е преобразуван финансовия резултат за процесните данъчни периоди. В подкрепа на твърденията си педставя писмени и гласни доказателствен исредства. Претендира разноски.

Ответникът директор на дирекция „ОДОП“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да се потвърди оспорвания акт. Поддържа изложените в решението на директора доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

За допустимостта :

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество :

Извършената ревизия е повторна и е възложена във връзка с решение № 522/02.06.2014 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив. С това решение е отменен РА № 16251300316/07.02.2014г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт.

Началото на повторното ревизионно производство е сложено със Заповед №  1402456/06.06.2014г., издадена от началник сектор “Ревизии”, Д „Контрол“ при ТД на НАП - Пловдив на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК и с предмет прилагане на ЗДДС за данъчни периоди – м.септември, м.декември 2008г. и месец април 2009г., както и корпоративен данък за периода 01.01.2008г. – 31.12.2009г.

Срокът на ревизията последователно е удължаван с последващи ЗВР/ листове 4631-4658 от делото/ след надлежни искания за това,като производството междувременно е било и спирано на основание чл.34 от ДОПК.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложена по делото Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив и Приложения № 1 и 2.

Съставен е Ревизионен доклад №  Р-24-1402456-092-001/18.03.2015г. в срока по чл.117 от ДОПК,а въз основа на него и оспорвания ревизионен акт,в който изцяло са възприети мотивите в ревизионния доклад.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган.

Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.

С обжалвания ревизионен акт не е признато право на данъчен кредит за м.септември 2008г. в размер на 170 580лв. по фактури № 30/12.09.2008г./лист 3955/ и № 40/23.09.2008г./лист 3958/ издадени от „Лариса трейд“ЕООД с предмет покупка на струг С-13 и на машина за шевна заварка МТ32-0, както и е отказан данъчен кредит за м.април 2009г. в размер на 100 234лв. по фактура № 20/20.04.2009г./лист 4122/, издадена от „Машинокомплекс груп“ ЕООД с предмет услуга по договор. Отделно от това е определен корпоративен данък за 2008г. в размер на 107 630,38лв. и за 2009г. в размер на 353 263,03лв. На основание чл.175 от ДОПК върху определените задължения са начислени лихви за просрочие.

Доколкото констатациите по ЗКПО частично са обусловени от тези по ЗДДС, следва първо да се разгледат тези по спорното право на данъчен кредит.

Правото на данъчен кредит е отказано на основание основание по чл.70 ал.5 ЗДДС. Органите по приходите, след като са разгледали всички събрани в хода на ревизията доказателства са приели, че не се доказва факта на извършване на доставките.

1.По отношение на доставчика „Лариса трейд“ЕООД в рамките на ревизионното производство е извършена насрещна проверка,при която доставчикът не е представил изисканите документи.

Установено е при извършена служебна провека,че фактурите са отразени в дневник за продажби на „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД, както и,че дружеството не е декларирало трудови договори за наети лица по трудови правоотношения. 

С протокол № 1408773 от 05.08.2014г., са присъединени доказателства, събрани при предходната ревизия,а именно представените от  ревизираното дружество / лист 3945 до 3991 том 13/ договор за покупко-продажба от 27.08.2008г., процесните две фактури, приемо­-предавателни протоколи към тях от 11.09.2008г. и от 23.09.2008; хронологични описи по сметка 411 на доставчика, дневник на синтетични и аналитични сметки и оборотна ведомост на доставчика, фактури № 200/10.09.2008г. и № 212/18.09.2008г.,издадени от „Марек комюникейшънс“ЕООД на доставчика „Лариса трейд“ЕООД,в които като предмет на доставката са записани и продадените на ревизираното лице машини- машина за шевна заварка МТ32-0 на стойност 434 500лв. и струг С 13 на стойност 412 450лв.

Представени са два броя актове за приемане и предаване на ДМА относно процесните машини/лист 2108 и 2116 том 7/.

Представени са и Ревизионен акт № 806445/22.05.2009г., Ревизионен доклад №806445/31.03.2009г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки върху ДМА, придобити от доставчик „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД - 3 броя.

Останалите представени доказателства не касаят спорните доставки.

От представените документи от страна на ревизираното дружество се установява,че по силата на договор за прокупко-продажба продавачът „Лариса трейд“ ЕООД се е задължил да прехвърли на купувача  „Атоменергоремонт Гълъбово” ЕООД следните машини: струг модел С 13 , машинен център ; фрез машина модел ФУ 251 и машина за шевна заварка модел МТ 32-0 ,като предаването на владението е следвало да стане в срок от 60 дни от подписване на договора. Договорена е продажна цена,която за процесните две машини е 525 060лв. за машината за шевна заварка и 498 420лв. за струга, която продажна цена е следвало да се заплати в срок до 6 месеца от издаване на фактурите.

Установява се, че данъчните основи по фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 204 „Машини, съоръжения и оборудване” в кореспонденция със сметка 401 „Доставчици”,а ДДС е осчетоводен по дебит на сметка 4531 „Данъчен кредит” в кореспонденция по кредита на сметка 401 „Доставчици”.

По отношение на плащането е представен договор за прехвърляне на вземане от 29.09.2008г.,сключен между доставчика „Лариса трейд“ЕООД като цедент и „Девита флор“ЕООД, като цесионер, ведно с приемо-предавателен протокол към него.

Представено е и уведомление/лист 2100/, съгласно което на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД уведомява ревизираното дружество за сключения  договор за цесия от 29.09.2008 г. с „ДЕВИТА ФЛОР” ЕООД.

Представено е споразумение от 15.12.2008г./лист 2123/, сключено между ревизираното дружество и цесионера по договора за цесия с доставчика „Лариса трейд“ЕООД,“Девита Флор“ЕООД, съгласно което „Атоменергоремонт-Гълъбово“ЕООД се задължава в рамките на 5 години да погаси задължения към последното дружество в размер на 4 004 940лв.

По отношение на транспорта са представени протоколи за унищожаване на пътните листове на ревизираното дружество за периода от 01.10.2006г. до 31.12.2009г.

С протокол № 1200796/06.03.2012г. на ТД на НАП Пловдив е документирана проверка на място в град Гълъбово, на територията на „Брикел” АД, като обект на проверката са машини, собственост на „Атоменергоремонт Гълъбово” ЕООД. В същия процесните две машини не фигурират.

Представена е ГДД за 2008 г. - вх. № 2213002007 от 31.03.2009г., Баланс и Отчет за приходите и разходите за 2008 г. на „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД, от които е видно деклариран финансов резултат загуба в размер на 1 154895.07 лв. Съгласно представения Отчет за приходи и разходи, „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД няма декларирани разходи за суровини и материали, външни услуги, разходи за възнаграждения, разходи за амортизации и др. Дружеството няма декларирани договори за наети лица по трудови правоотношения.

Приложен е ревизионен акт № 806445/22.05.2009 г.,ведно с ревизионен доклад за извършена на доставчика ревизия по ЗДДС за периода от 26.08.2008 г. до 30.09.2008 г. с установени задължения в размер на 4 730 808.08 лв. В хода на ревизионното производство „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД не е представило фактури, издадени от „ХАРЛЕЙ 2004” ЕООД и „МАРЕК КОМЮНИКЕЙШЪНС” ЕООД. При извършени насрещни проверки на „ХАРЛЕЙ 2004” ЕООД с БУЛСТАТ ********* – посочен като доставчик на ДМА и на „МАРЕК КОМЮНИКЕЙШЪНС” ЕООД с БУЛСТАТ 175039228 – сочен за доставчик на стоки на „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД, е установено, че посочените две дружества не са отразили в дневник за продажби и СД по ЗДДС фактури, издадени на „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД. В хода на ревизията на „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД, е направен извод, че не са налице извършени доставки от „ХАРЛЕЙ 2004” ЕООД и „МАРЕК КОМЮНИКЕЙШЪНС” ЕООД.

В хода на съдебното производство по отношение на същия доставчик не се установява нещо по-различно.

От заключението на вещото лице инж.М.М. по допуснатат по делото съдебно-техническа експертиза става ясно,че въпросния струг С13 с инвентарен номер 1561,който номер впрочем е установен и в хода на ревизията от ревизиращия екип, е тип универсален, произведен е през 1972г.,производител е Машстрой-Троян и се намира в РМЦ Брикетно производство. Другата машина- машина за шевна заварка с инв.№ 1562 е установено от вещото лице да се намира в Шлайф участък без да е установена годината на производство, точния модел и производител.

От заключението на вещото лице Т.Р. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че машините, предмет на доставката по процесните фактури, са заведени като дълготрайни активи по дебита на сметка 204/4 „производствени машини и оборудване“ по фактурна стойност, ДДС по фактурите е  отразен като вземане от бюджета по дебит сметка 4532, а общата стойност на фактурите е отразена като задължение към доставчик по кредита на сметка 401“Доставчици“.

По отношение на плащането е констатирано от вещото лице,че въз основа на представеното споразумение от 15.12.2008г. задължението към „Девита флор“ ЕООД е преквалифицирано от задължение към доставчик- отразявано до момента по кредит на сметка 401, като задължение към кредитор,отразено по кредита на сметка 159 „Други заеми и дългове“.

В експертното заключение е отразено, че счетоводно окончателното погасяване на задълженията по процесните две фактури е направено въз основа на договор за цесия от 24.09.2010г., по силата на който договор, според вещото лице ревизираното дружество е прехвърлило на „Девита флор“ всички свои вземания от „Брикел“ЕАД.

Доказателства за вземанията от „Брикел“ЕАД като размер и вид няма представени, нито същите са конкретизирани поне като твърдения от страна на жалбоподателя.

При така събраните доказателствени средства, съдът намира,че изводът на приходната администрация за липса на установен фактически състав за признаване на претендираното право на данъчен кредит е правилен.

В нито едно от събраните доказателствени средства машините,предмет спорната доставка не са индивидуализирани по марка, модел производител, технически характеристики, фабричен номер. Касае се за специфични машини, които при продажбата са описани само общо без индивидуализиращи ги белези. Защото описанието „струг С13“ или „ „машина за шевна заварка МТ 32-0“ е равносилно например на „Фолксваген Голф“.

Вещото лице инж.М. в заключението си твърди, че обикновено при сделки с такъв тип машини рядко има технически паспорти. Но това не изключва необходимостта от индивидуализиране на продаваните вещи по серия, година на производство, фабричен номер. Защото те са описани по такъв начин в представените документи, че не биха могли да се квалифицират като индивидуално определени вещи, а само като родовоопределени такива, при което фактът на приемане и предаване също би следвало да е несъмнен в контекста на доказване факта на доставката. Същевременно, естеството на предмета на доставката е такова,че касае индивидуално определени вещи,които,каза се изобщо не са индивидуализирани.

В случая и предаване не е доказано, тъй като в протоколите за приемане-предаване липсват  данни за мястото, където е станало предаването на активите, отразен е само адресът на управление на „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД. Няма данни за МПС, с които е извършен превозът от „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД до „АЕР-Гълъбово” ЕООД, липсва яснота за мястото, на което са се намирали вещите преди продажбата, от къде са превозени. Все пак става въпрос за транспорт,при който според експертното мнение на вещото лице М. е необходимо използването на камиони, подемни кранове или поне мотокари. Такива вещото лице констатира да са налични на площадката на ревизираното дружество, но дали същите са придвижени до мястото от където са демонтирани машините при доставчика изобщо не се установява. Вярно е, че транспортирането на стоката не е елемент от фактическия състав на чл. 68 от ЗДДС, но същото е от значение за установяване на реалността на доставките.

Същевременно, не се установяват данни за наличие на обект на доставчика, в който именно са се намирали машините преди продажбата.

Основателен е аргументът на приходната администрация, че не може да бъде установено дали фактурираните активи са тези, които са намерени в наличност, и които са посочени от „Атоменергоремонт Гълъбово” ЕООД като предмет на доставките от „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД. Не може да бъде установено по безспорен начин, че тези машини са същите, които са закупени от дружеството, поради факта, че в посетените цехове и работилници са разположени машини и оборудване от същите видове, собственост, както на „АЕР ­Гълъбово” ЕООД, така и на „Брикел” ЕАД и същите са заведени единствено с инвентарен номер.

Констатира се от съда известно противоречие в мотивите на ревизиращия екип, доколкото противоречиво приема наличие на машини от типа  на процесния, а същевременно отрича,че такива машини изобщо има. Установено е,че наличните активи са придобити и монтирани в много по-ранен момент и са били част от оборудването на производствените помещения. Следователно, не е вярно,че не са налице изобщо машини, а просто не е доказан фактът на доставката, както и не може да се потвърди, че намерените при проверката машини представляват активи, получени по процесните фактури.

Не без значение е обстоятелството,че по отношение на доставчика също не е установена наличноста на процесните машини към момент преди доставката. Вярно е,че само това обстоятелство не е основание да се откаже данъчен кредит,но съпоставено с останалите обстоятелства по делото, то е аргумент в полза на тезата на приходната администрация.  Така, по представените фактури от „МАРЕК КОМЮНИКЕЙШЪНС” ЕООД по фактури с № 200/10.09.2008г. и 212/18.09.2008г. се установява, че по влезли в сила ревизионни актове е отказано право на данъчен кредит на доставчика, като за  „МАРЕК КОМЮНИКЕЙШЪНС” ЕООД е установено, че не е декларирало извършена продажба с „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД.

Неустановен е и факта на плащане по процесните фактури. Представените договори за прехвърляне на вземания и счетоводните записвания в тази насока са твърде неубедителни. Първо, изобщо не се установява въведените като твърдения цесии да са намерили счетоводно отражение в счетоводствата на останалите страни в правоотношението по прехвърлените вземания. От друга страна, някак си недоказана е каузата на договорите за цесия. От една страна са отношения между два други субекта- доставчикът ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД и цесионерът „ДЕВИТА ФЛОР” ЕООД по договор за цесия от 29.09.2008 г.,в рамките на които не се установява какви задължения на цедента се погасяват и дали изобщо се погасяват с прехвърленото вземане. Но плащане би могло да се приеме,че е налице,ако все пак ревизираното дружество беше платило дължимото на цесионера. Вместо това се въвежда ново прехвърляне на вземания, вече с дата 24.09.10 г., при което длъжникът по първата цесия прехвърля на  цесионера си свои вземания срещу нов длъжник- „БРИКЕЛ” ЕАД. Тоест, става на свой ред цедент, като счетоводно се установи да са преквалифицирани задълженията и в крайна сметка заличени. Има ли наистина вземания към длъжника по втората цесия длъжникът по първата цесия не е ясно. А и остава тайна прехвърлянето на вземанията на „АЕР-Гълъбово“ЕАД съобщено ли е на длъжника „Брикел“ЕАД, така щото то да има действие по отношение и на длъжника, и на третите лица. Нещо повече, видно от приложеното по настоящото дело адм.д.№ /2923/12г. по описа на АС-Пловдив, с договор за цесия от 31.03.2010 г. ревизираното дружество е прехвърляло свои вземания към същия длъжник и в полза на друг субект- „СТАРТ УНИВЕРС” ЕООД. С договор за цесия са прехвърляни вземания и на други доставчици на ревизираното дружество, напр. „Имей“ЕООД, което е прехвърлило задълженията на „АЕР-Гълъбово“ ЕАД към него в полза на същото „Стар универс“ЕООД. Създава се впечатление за схема, при която между няколко субекта-участници в определен,обективиран с едни фактури стокооборот, се прехвърлят ваимно вземания и задължения така,щото същите взаимно се прихващат и,в крайна сметка реално плащане няма.

Не на последно място следва да се съобрази и твърде високата продажна цена на машини, които дори и към 2008г. не са били с такава стойност. Освен това една от машините със сигурност се установи да е произведена през 1972г., продажбата на която през 2008г., при наличие на нови, технологично по-съвременни машини със същото предназначение е твърде необоснована от гледна точка на стопанския интерес на купувача.

 

2.По отношение на втория доставчик „МАШИНО КОМПЛЕКС ГРУП” ЕООД:

В хода на ревизионното производство са извършвани насрещни проверки, при които не са представени изисканите доказателства.

От страна на ревизираното лице са представени договор за изработка от 26.01.2009г.,с предмет СМР на обект „Пребетониране на площадките К3 и К4 на територията на „Брикел” ЕООД гр.Гълъбово”.,ведно с оферта към него от изпълнителя.

Представени са протоколи за извършена работа,подписани от доставчика, процесната фактура № 20 от 28.04.2009г. с предмет услуга по договор на стойност 501 170лв., протокол за установяване завършването на строителните работи от 28.04.2009г.,подписан от двете страни, ажурни сметки, справки, рекапитулация.

Представени са и ревизионен доклад № 1005696/27.08.2010г. и ревизионен акт № 2001005838 от  07.10.2010г., издадени на „МАШИНО КОМПЛЕКС ГРУП” ЕООД.

При извършена служебна проверка в информационните масиви на НАП е установено, че „МАШИНО КОМПЛЕКС ГРУП” ЕООД не е подало уведомления за наети работници по трудови правоотношения; не е подало справка по чл.73 от ЗДДФЛ за 2009г., за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения. Не декларира притежавани ДМА в ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2009г; не публикува ГФО за 2009г. в Търговски регистър.

Органът по приходи е отбелязал, че предвид извършването на услугата на територията на „Брикел” ЕООД, където е въведен пропускателен режим за лица и превозни средства, от ревизираното лице не са представени доказателства работници и техника на „МАШИНО КОМПЛЕКС ГРУП” ЕООД да са преминавали на обекта на „Брикел” ЕООД за извършване на СМР.

Предвид горното прието е, че „МАШИНО КОМПЛЕКС ГРУП” ЕООД не разполага с материална и ресурсна обезпеченост за извършване на отразените във фактурата доставка на строителни услуги.

Аргументирано е,че в представения протокол за отчитане действително извършените строително-монтажни работи не се установява кое лице е предало описаните работи. В същия има само подпис без имена.

Констатира се също от органите по приходите, че за периода 06.02.2009 г. – 31.01.2010 г.,в който е издадена процесната фактура, на „МАШИНО КОМПЛЕКС ГРУП” ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС. С издадения РА № 2001005838/07.10.2010 г. не е признато извършване на доставките, като ДДС е начислен на основание чл.85 от ЗДДС.

Тук,с оглед възражението на жалбоподателя следва да се отбележи,че  независимо, че  не са извършени корекции в съответните периоди, влезлите в сила ревизионни актове не съставляват безспорно доказателство за осъществяването на доставката. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд по аналогични казуси, както и практиката на СЕС, намерила израз в Решения на Съда (трети състав) от 31.01.2012г. по дело С – 642/11 и дело С 643/11,съгласно които ”… Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че:

– данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка,

– само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт и данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка…”   

Прието е още от приходната администрация да не се установява действителното извършване на услугите, тъй като не е ясно кой песонално е извършвал строителните работи, както и поради това,че не е установено по отношение на доставчика да е налице техническа обезпеченост за осъществяване на подобен вид услуги. Не е установено дружеството доставчик да разполага с персонал и с техника.

Освен това е установено, че адресът на търговска регистрация на дружеството доставчик е непълен, невъзможно е да се осъществи контакт с доставчика, не  се установяват данни да е заведена счетоводна отчетност. Отчетено е,че дружеството доставчик е регистрирано само няколко дни преди сключването на процесния договор на стойност близо 600 000лв.

Мотивирано е още, че за изпълнение на договорените услуги се изисква наличие на багер, самосвал, булдозер, виброваляк, къртач, каменотрошачка. Няма доказателства за наличие на такава тежка строителна техника у соченото като доставчик дружество,нито за нает квалифициран персонал за управлението на посочената техника.

Не са събрани доказателствени средства и за доставките на материалите,най-вече бетон, необходим за изпълнение на възложените работи.

С оглед на това е прието,че се касае за сделки, оформяни само документално, без да е налице фактическо приемане-предаване и реално осъществяване на доставки,че издадената фактура не отразява действителни стопански операции, т.е. действителни данъчни събития.

В хода на съдебното производство не са представени доказателства,които да опровергават изводите на ревизиращия екип. Представената справка за подадени уведомления по чл.62 от КТ от доставчика не съдържа никаква информация.

Представените нови писмени доказателствени средства изобщо не могат да се обвържат със спорните правоотношения.

Общият извод, по отношение и на двамата разгледани доставчици е, че не се установява по несъмнен начин наличието на съответните доставки като проявени юридически факти, последица от които е възникването на съответните данъчни права и задължения за страните по тях.

Според чл. 6 от ЗДДС - Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Според чл. 8 от ЗДДС пък - Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съответно, според другата легална дефиниция, възведена в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; В чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Разрешаването на текущия административноправен спор, налага да се съобразят и някои разрешения, дадени от Съда на Европейския съюз по отправени до него и то от български съдилища преюдициални запитвания.Така в Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К" ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението", София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното:„…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали „Евита-К" може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни. Във връзка с това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба……… Това е така, когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС……… Обратно, не е съвместимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112 да се санкционира с отказ да се признае това право данъчно задължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извършената от данъчно задълженото лице е свързана с измама с ДДС….".В решението, отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския съюз, да не бъдат съобразени в пълнота при разглеждането на конкретния административноправен спор, с който е сезиран административният съд.

Несъмнено е, че процесните първични счетоводни документи, касаят не нещо друго, а договори за продажба на родово определени вещи - машини и съответно за изработка – строителна услуга.

Според легалната дефиниция, възведена в чл. 258 от ЗЗД /във връзка с чл. 288 от ТЗ/ - С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Това налага да се определи, че договорът за изработка е: двустранен /задължения възникват за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформален. Договорът за изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да "изработи нещо" - един предмет на труда, един трудов резултат.

Съответно, договорът за търговска покупко - продажба на вещи определени по своя род е - двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип. Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността /чл.183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл.187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24 ал.2 от ЗЗД. То се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито според въприетото по-горе са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Очевидно, определянето или предаването на родово посочените вещи е фактическото действие, което има за последицата преминаването им във владение на получателя по доставката и съответно на добиването на възможността, той да се разпорежда с тях като собственик /независимо от обстоятелството, дали това вещно право е било в патримониума на неговия доставчик или не/. Напълно аналогична е ситуацията при договора за изработка, по отношение на трудовия резултат, който изпълнителят се е задължил да престира.

Отчитайки спецификата на обществените отношения, имащи за предмет облагане на оборота на стоки с данък върху добавената стойност, чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г.), не държи сметка за транслативната сукцесия (прехвърлително правоприемство), като вещноправна последица от покупко - продажбата на стоки, а изрично дефинира, че - „Доставка на стоки" означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. В този смисъл, транспонирането на цитирания текст в националното ни законодателство е некоректно, доколкото чл. 6 от националния ЗДДС, определя доставката на стоки именно като прехвърлително правоприемство.

От тук, за да се установи наличието на процесните доставки като позитивно проявени факти, необходимо беше да се установи конкретното, фактическо определяне или предаване на индивидуализираните по своя род вещи на получателя и съответно да се приеме, че нему е прехвърлено правото за разпореждане със стоките като собственик. От данните по делото не се установи от къде и от кого са взети,респ. превозени процесните машини,а само се установи,че ги има,но незнайно от кога и най-вероятно от време много преди издаване на фактурите. Съответно,  при процесните доставки на строителни услуги, би следвало да се установи по несъмнен начин времето и начина на фактическо осъществяване на конкретния трудов резултат по договора за изработка.

Тези именно данни следваше да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи. В тази  насока му бяха дадени изрични указания във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса. Както в хода на административната процедура, така и в хода на съдебното производство се представиха изобилие на писмени документи, така както бяха описани в предходния раздел на настоящото решение. Действително, те съдържат някакви данни за извършването на сделки с процесните стоки и услуги, но тези данни, включително преценени в тяхната съвкупност, не дават конкретен отговор на посочените въпроси - дали, къде и най-вече кога и как дружеството жалбоподател е придобило владението върху машините, съответно е  получило, конкретния резултат за който се е задължил съконтрагента му по сделките за предоставяне на услуги.

Впрочем, тук неизяснени остават отношенията между ревизираното дружество, като възложител и дружеството „Брикел“ЕАД, на чиято територия са извършвани строителните работи.

Отделно от това, прави впечатление,че всички съпъстващи документи са съставени напълно еднообразно, съдържат еднотипна информация и преценени във връзка с останалите данни по делото, не дават дори елементарно задоволителен отговор на въпроса, кога, как и при какви условия са извършени доставките.

Несъмнено е че ако процесните доставки бяха действително проявени юридически факти, то посочването и установяването на времето, мястото и начина на предаване и получаване на стоките и услугите не би съставлявало, каквото и затруднение за жалбоподателя.

С оглед конкретиката на текущия казус, извод за фактическото осъществяване на спорните доставки не може да се направи, единственно от наличието на самите първични счетоводни документи - процесните данъчни фактури и тяхното счетоводно отразяване във вторичните счетоводни регистри.

Според чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. - „Доставка на стоки" означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Тоест, не съставянето на данъчна фактура или друг данъчен документ, а прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ е факта от действителността, който правната норма релевира като „доставка" и съответно свързва с проявлението му, възникване на задължение за начисляване и разчитане на косвения данък с бюджета и съответно пораждане на право на данъчен кредит за получателя по доставката.

Нещо повече, в практиката на СЕС,на която правилно се позовава приходната администрация , в Решение от 13 декември 1989 г., „Genius Holding BV” срещу „Staatssecretaris van Financiën” /C-342/87, Recueil, стр. 04227/ и Решение от 19 септември 2000 г. „Schmeink & Cofreth AG & Co. KG” срещу „Finanzamt Borken” и Manfred Strobel срещу „Finanzamt Esslingen” /C - 454/98/ изрично се приема, че фактура, в която не документира реално осъществена облагаема доставка на стоки или услуги, е с невярно съдържание. Издаването и използването от получателя, за упражняване на право на данъчен кредит, на фактура с невярно съдържание, може да се счита за част от данъчна измама.

В този смисъл е решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т.49. Аналогично и в решение по дело С-454/98 /т.62/ е прието, че общностното право не изключва възможността държавите-членки да считат съставянето на фиктивни фактури, посочващи неправомерно ДДС, като опит за данъчна измама и да прилагат в тези случаи глобите или санкциите, специално предвидени в националните им законодателства. Упражняването на данъчен кредит с фактура, по която не е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит.

Указанията и поясненията дадени от Съда на Европейския съюз в решения по дела С-18/13 от 13.02.2014 г. ; С-80/11 и С-142/11, на които се позовава жалбоподателят, не променя в никаква степен възприетите вече изводи. Действително, несъмнено е че при наличието на осъществена доставка на стока или услуга, спрямо получателя не следва да бъде отказано право на данъчен кредит, само заради това, че неговият доставчик или подизпълнителят му не е предоставил данни и респективно не разполага с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставката или пък че доставката не е извършена от посочените във фактурата лица. Верно е също така, че лице, което упражнява право на данъчен кредит, не може да носи обективната отговорност във връзка с получените от него фактури, които редовно е отразило и не е длъжно да доказва в случай на нарушение на издателя на фактурата, че изискванията на закона са спазени. Това обаче е приложимо, единствено ако отразената в данъчната фактура доставка е действително проявен юридически факт. Невъзможността поради липса на конкретни данни, както е в случая, да се направи несъмнен и еднозначен извод в тази насока, не може да бъде заменена, посредством придаване на някаква отнапред установена, обвързваща доказателствена сила на първичния счетоводен документ, както очевидно счета жалбоподателя. Такава доказателствена сила не е придадена на данъчната фактура нито от националното законодателство, нито от установения в рамките на Съюза нормативен ред, нито пък следва по какъвто и да е начин от решенията на Съда на Европейския съюз.

Изложеното до тук, налага да се приеме, че оспорения административен акт е валиден и законосъобразен в разглежданата част по ЗДДС, постановен от снабдения с правомощията за това, компетентен орган на администрацията. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не са налице нарушения на материалния и процесуалния закони. При постановяването му е спазена в пълнота, целта която закона преследва с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

 

Относно констатациите по ЗКПО:

Предмет на обжалване e извършената корекция на декларираното от ревизираното лице намаление на счетоводния финансов резултат за 2008 г. и 2009 г.

Прието е, че въз основа на констатации по предходна ревизия, завършила с РА № 241200796/22.05.2012 г., по отношение на който има и влязло в сила съдебно решение (потвърден в частта за ДДС с решение № 1156 от 20.05.2013 г. на Административен съд гр. Пловдив, ІІ-ри състав, адм. дело № 2923 по описа за 2012 г., потвърдено в същата част с решение № 8136/13.06.2014 г. по адм. дело № 10164/2013 г. на Върховният административен съд на Република България - Първо отделение), е установена липсата на доставка относно доставчици „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ МАРКЕТИНГ ЕКСПОРТ ИМПОРТ” ЕООД („ИМЕИ” ЕООД), „ЗЕРА ТРЕЙД” ЕООД и „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД.

Взети са предвид констатациите и в оспорвания в настоящото производство ревизионен доклад относно недоказаност на доставки с предмет машини от „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД по разглежданите по-горе две фактури.

Мотивирано е, че придобитите машини, доколкото е установено, че такива са налични в активите на ревизираното дружество, следва да се третират като безвъзмездно придобити. Визиран е чл. 53, ал. 1 от ЗКПО, според който данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. По чл. 53 ал. 2 ЗКПО начислената данъчна амортизация е сумата от годишните данъчни амортизации за съответния актив. Според изр.2 начислената данъчна амортизация не може да превишава данъчната амортизируема стойност на актива. В случай на безвъзмездно придобити активи по чл. 53 ал. 1 ЗКПО стойността на актива се намалява със стойността на дарението, която е равна на стойността на актива и данъчната амортизируема стойност е 0.

Прието е, че дружеството неправомерно е включило в ДАП и е начислило данъчни амортизации, които според закона трябва да са нула.

Установява се, че същите активи са заведени в сметка 204/4 „Производствени машини и оборудване“.

Впрочем последното се установява и посредством заключението на вещото лице Т.Р. по допуснатата ССЕ, за това, че амортизациите са включени в счетоводният и данъчен амортизационни планове на дружеството със стойността, посочена в издадените фактури; като върху стойността на 18-те на брой машини/ подробно описани в заключението по СТЕ/ е начислена амортизация за 2008г. общо в размер на 1 076 303,75лв.,а за 2009г. общо в размер на 2 990 873лв.

Начислената амортизация, видно от експертното заключение, е отразена като разход по дебита на сметка 603 „Разходи за амортизация“ и участва във формиране на финансовия резултат за отчетните две години.

Приема се от ревизиращия екип,че дружеството не е отчело приход в с-ка 709- Други приходи и съответно не се е възползвало от нормата на чл. 68 от ЗКПО.

Двете суми от 1 076 303,75лв. за 2008г. и  2 990 873лв. за 2009г. не са  признати от ревизиращия екип като данъчна амортизация по смисъла на чл.54,ал.1 от ЗКПО и с тях е увеличен финансовия резултат за текущата година.

Съдът намира изводите на приходната администрация за правилни като краен резултат, но не и като мотиви за увеличение на финансовия резултат, тъй като, позовавайки се на установената липса на доставки, приходната администрация е прибягнала до използването на една съчинена от самата нея фикция, непредвидена в закона, за това, че липсата на доставка означава безвъзмездно придобиване, дори нещо повече, дарение.

Последното не е вярно,но независмо от това, съдът констатира да е налице основание за изменение на финансовия резултат за спорните две години.

Тук следва да се отбележи, че приетото с влезлите в сила съдебни решения по приложеното административно дело № 2923/12г. на АСП е със сила на присъдено нещо, която рефлектира и върху настоящия спор. В този смисъл, съдът приема,че спорът относно наличието или не на доставки, които са били предмет на предходната ревизия и,по отношение на които е отказано право на данъчен кредит, е разрешен със задължителна за настоящия съд сила. Не може, при наличието на влязло в сила съдебно решение, тук наново да се разглежда въпросът относно това има ли данъчно събитие по издадени от доставчиците „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ МАРКЕТИНГ ЕКСПОРТ ИМПОРТ” ЕООД („ИМЕИ” ЕООД), „ЗЕРА ТРЕЙД” ЕООД, „ЛАРИСА ТРЕЙД” ЕООД, „Интернешънъл Маркетинг Експорт“ ЕООД фактури, за които е прието,че доставки няма.

От тук, предвид установената със сила на пресъдено нещо липса на доставки, в контекста на облагането по ЗКПО, следва да се постави въпросът за принципа на предимството на съдържанието над формата, въведен с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗСч (отм.),както и изискването за документална обоснованост, предвид разпоредбата на чл.26,т.2 от ЗКПО, понятие въведено с разпоредбата на чл.10 от ЗКПО.

Първият принцип изисква сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма.

Според разпоредбата на чл.10 от ЗКПО, даваща легално определение на понятието „документална обоснованост“, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанска операция в случая нямаме, предвид констатаците в частта по ЗДДС. Друга възможна хипотеза на документална обоснованост е въведена в ал.2, според която е възможно счетоводен разход да се признава за данъчни цели, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. В случая и тази хипотеза не е относима.  

 На свой ред, в част втора, глава шеста от ЗКПО, в приложимата за съответната година редакция, са уредени общите положения за определяне на данъчния финансов резултат. Така съгласно чл. 22 от закона, същият се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон със: 1. данъчните постоянни разлики; 2. данъчните временни разлики; 3.сумите, предвидени в този закон.

Член 23, ал. 1 от същия закон пък дава дефиниция за данъчни постоянни разлики, а това са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. В ал. 2, т. 1 от посочения член е пояснено, че за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. От своя страна счетоводните разходи, които не се признават за данъчни цели са изчерпателно изброени в чл. 26, т. 1 - 11 ЗКПО, сред които по т. 2 са разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

Тоест, съгласно действащата законова уредба, счетоводният финансов резултат (печалба или загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове  или са отчетени в нарушение на счетоводните изисквания.

Относно записването на дълготрайните материални активи, за каквито в случая става въпрос, са приложими правилата, закрепени в чл.13, ал.1 от ЗСч и т.4 от НСС 16 - Дълготрайни материални активи.

Съгласно чл.13, ал.1 от ЗСч активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.

Съгласно т.4 от НСС 16 - Дълготрайни материални активи- първоначално всеки, дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи. Съгласно т.6.1. начисляването на амортизацията започва от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба.

Анализът на цитираните норми води до извода, че факта на придобиването и начинът и моментът на придобиването са абсолютни предпоставки за записването на 18-те машини като ДМА и оттам за начисляването на амортизации през съответния данъчен период.

След като с представените фактури, въз основа на които машините са заведени като дълготраен материален актив, ведно с придружаващите ги документи, жалбоподателят не доказва придобиването им именно към момента на издаване фактурите, то остава неясно кога тези машини са придобити,но във всеки случай ясно е,че те не са придобити към твърдяния от жалбоподателя момент. 

Отделно от това, остава неустановена стойността на придобиването, а те несъмнено обуславя и процесния разход- амортизацията на спорните машини.

Следователно, записването им като ДМА на основание на същите фактури е в нарушение на чл.13, ал.1 от ЗСч и дружеството е отчитало разходи за амортизации в нарушение и на НСС 4 - Отчитане на амортизациите.

Нещо повече, съгласно нормата на чл.58, ал.1 от ЗКПО начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована. В процесният случай липсва документ, който да установява датата на въвеждането в експлоатация на тези активи.

При липса на документална обоснованост на датата на въвеждане в експлоатация за целите на дейността на дружеството неправилно те са отчетени в данъчния амортизационен регистър и за тях са ползвани данъчни амортизации.

Налице е нарушение на счетоводното законодателство,което е основание за преобразуване на финансовия резултат на задълженото лице по чл.26,ал.1,т.2 от ЗКПО в действащата му редакция към процесните два периода, поради което органът по приходите правилно и законосъобразно е преобразувал финансовия резултат на жалбоподателя и е определил допълнителни задължения по ЗКПО за 2008г. и за 2009г.

Другите констатации по ЗКПО съдът констатира,че по никакъв начин не са се отразили неблагоприятно за жалбоподателя, а и като цяло са правилни. За двете ревизирани години по отношение на една от непризнатите доставки, по която със сила на пресъдено нещо е отречено право на данъчен кредит - покупка на материали по опис от „Интернешънъл Маркетинг Експорт“ ЕООД по фактура № 549/17.03.2008г. с данъчна основа 552 150лв. и ДДС 110 430лв., както и по доставката по фактура № 20/28.04.2009г. издадена от „Машинокомплекс груп“ЕООД, спорна в настоящото производство, с  данъчна основа 501 170лв.  приходната администрация е увеличила финансовия резултат със сумите от данъчната основа на тези фактури и същевременно е намалила същия на основание чл.27,ал.1,т.2 от ЗКПО със същата сума.

Така, от гледна точка на крайния резултат увеличението на финансовия резултат въз основа на тези констатации е равно на нула. Доколкото спорните доставки не се признават, едната по влязлото в сила съдебно решение,а другата в рамките на настоящото производство,то правилно от разходната част е изключена данъчната основа по фактурите,на основание чл.27,ал.1,т.2,а в приходната част,на основание чл.26,т.2 от ЗКПО същата сума е включена с оглед непризнаването й като разход.   

По отношение на начислените лихви, след като е констатирал, че периодът за начисляване на всички лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за ревизирания период е определен неправилно решаващият орган е коригирал размера на същите, като ги е привел  в съответствие със законовите изисквания и е изменил размера на лихвите в полза на жалбодателя.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, съдът намира оспорвания ревизионен акт за правилен,а жалбата срещу него неоснователна.

За разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди съответно юрисконсултско възнаграждение,което на основание чл.8,ал.1,т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя в размер на 12 776лв.

Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „АТОМЕНЕРГОРЕМОНТ-ГЪЛЪБОВО” ЕООД, с адрес по чл.8 от ДОПК гр. ***, ЕИК по Булстат *********, представлявано от К.К.К., против Ревизионен акт № Р-24-1402456-091-001/16.04.2015г., потвърден с Решение № 527/02.07.2015г. на Директора на Дирекция “ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008г. в размер на 107 630,38лв. с прилежащи лихви 68 133,54лв и за 2009г. в размер на 299 087,29лв. с прилежащи лихви 154 677,03лв.,както и относно отказано право на данъчен кредит в размер на 170 580лв. по фактури, издадени от „Лариса трейд“ ЕООД и в размер на 100 234лв. по фактура,издадена от „Машино комплекс груп“ЕООД,с прилежащи лихви общо в размер на 181 672,81лв. 

 

ОСЪЖДА АТОМЕНЕРГОРЕМОНТ-ГЪЛЪБОВО” ЕООД, с адрес по чл.8 от ДОПК гр. ***, ЕИК по Булстат *********, представлявано от К.К.К. да заплати на  Дирекция  „ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 776 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                              

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /П/

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ