РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

2267

28.11.2016 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 1011 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по постъпила жалба на Г.А.Д., с адрес ***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-92/07.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-64 от 29.02.2016 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна, „О.“ ЕООД – Куклен, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Спорът по делото се изразява в това дали станалият инцидент на 06.07.2015 г. с К. Д. съставлява трудова злополука. Съгласно разпоредбата чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт. Съобразно констатациите в протокола от проведеното разследване на злополуката и преценка за наличието на всички елементи от разпоредбата на чл.55, ал.1 от КCO, длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО правилно е издало разпореждане № 5104-15-64 от 29.02.2016 г., с което злополуката с К. Д. не е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. Същественото в случая е, че инцидентьт с К. Д., предвид събраните по делото доказателства, се е случил не през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, а в следствие на лична уговорка по повод монтаж на блиндирана врата в жилището на Б.Д. след приключване на работния ден в"О." ЕООД. По делото се събраха доказателства, писмени и свидетелски, от които по безспорен начин се доказа, че Б.Д. няма сключени договорни отношения с "О." ЕООД и няма оформена поръчка - спецификация за изработка и монтаж на блиндирана врата, съгласно установения във фирмата ред. Съгласно обясненията и дадените свидетелски показания на К.Д. — организатор производство в "О." ЕООД - въпросната врата не е била редовна поръчка. Това се потвърждава и от обясненията и свидетелските показания на Б. Х. - текнически сътрудник в"О." ЕООД. Същата заявява, че тя е служителят, който приема поръчките за монтаж на врати, изготвя график за тях и ги възлага на служителите в"О." ЕООД, в чиито служебни задължения попадат. Б. Х. отрича да е възлагала монтаж на блиндирана врата на К. Д. по поръчка на Б.Д.. Същата добавя, че действително на 06.07.2015 г. е освободила пострадалия от работа около 15.00 ч., тъй като е приключил с плановите монтажи. По делото е разпитан и свидетелят Г.Б., който е помагал на К. Д. за поставянето на блиндираната врата в апартамента на Б.Д., когато се е случил злощастният инцидент. Г.Б. заявява, че двамата не са били изпратени да извършват работа от името на фирмата, а са работили "на частно" в конкретния случай. Свидетелят допълва, че за помощ, която е оказвал на К. Д. във връзка с "частни" уговорки е получавал пари "на ръка" от пострадалия. Когато злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа и е налице причинно-следствена връзка между нея и полученото увреждане, което от своя страна е довело до неработоспособност или смърт на осигуреното лице, то от това следва, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В случая обаче, предвид гореизложеното, това не е така. Доказано е, че злополуката е станала с осигурено по чл. 4, ал. 1 от КСО лице и че през време на извършваната работа е възникнало внезапно травматично увреждане на неговото здраве, довело до неговата смърт. Но не са налице доказателства, че при злополуката пострадалото лице е извършвало възложена от работодателя работа или е извършвало работа в интерес на предприятието.

От разпитаните по делото свидетели, вкл. и свидетелите на жалбоподателката, безспорно се установи неоснователността на оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на жалбоподателката за необоснованост и незаконосъобразност. Административният орган, респ.длъжностните лица са извършили цялостна преценка на събраните по административната преписка доказателства и са установили правилно фактите по случая. Всички разпитани свидетели непротиворечиво и недвусмислено изложиха фактите по случая, че пострадалият К. Д. след приключване на работния ден е извършвал частна поръчка за св. Б.Д., като последният лично в с.з. категорично заявява, че не е имал договор с фирмата -производител на врата ,,О.,, ЕООД за монтаж на врата, при който монтаж се е случил инцидента с фатален край за К. Д.. При тези обстоятелства административният орган правилно е приел, че увреждане на здравето с фатален край за К. Д. е настъпило след приключване на изпълнението на служебните задължения, увреждането с фатален край не е причинено през време и във връзка или по повод извършваната работа, не е свързано с дейност, извършвана в интерес на службата, и не са налице основанията по чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване. Законодателят не е регламентирал възможност за признаване на злополуката като трудова при осъществяване на друга дейност, различна от посочената в чл. 55, ал. 1 от КСО.

Обосновано предвид събраните документи и показанията на свидетелите в мотивите на обжалваното решение е прието, че дейността извършвана от пострадалия не попада в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО, което изключва характеризирането на процесната злополука като трудова. С оглед на това, решението на административния орган е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 55, алинеи 1 и 2 от Кодекса за социално осигyряване. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, Директора на ТП на НОИ -Пловдив е постановил правилен административен акт, който при липсата на основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на настоящото производство и предвид задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИПловдив в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.Д., с адрес ***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-92/07.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-64 от 29.02.2016 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

 

ОСЪЖДА Г.А.Д., с адрес ***, ЕГН ********** *** разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 350 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: