Р Е Ш Е Н И Е

 

 847

 

гр. Пловдив, 19 май 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                                                         

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                                                                   

при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1014 по описа на съда за 2016год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на «***» ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: **, с посочен в жалбата адрес: **, представлявано от управителите Т.Д. и Н. П. против РА № Р-16001315004636-091-001/12.01.2016г., издаден от С.Г. – началник сектор, възложил ревизията и К.Я. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 212/06.04.2016г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер на 14 998,32лв., непризнат данъчен кредит в размер на 7 799,56лв., начислени лихви за ДДС в размер на 5 811,79лв., допълнително определен корпоративен данък за 2012г. в размер на 1 090,01лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 308,55лв., за 2013г. в размер на 6 304,83лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 628,65лв. и за 2014г. в размер на 3 702,28лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 295,63лв.

В жалбата се правят конкретни възражения относно необоснованост на назначената при ревизионното производство оценителска експертиза, въз основа на която органите по приходите са намерили неосчетоводени приходи от дружеството, довели до допълнително определяне на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО. На следващо място, неправилно е определена пазарната цена на недвижимите имоти, продадени на лицата С.П. и В.В. само въз основа на отпуснат банков кредит за закупуването им, като са игнорирани фактите на степен на завършеност към момента на издаване на фактурите от жалбоподателя. Неправилна е и констатацията за непризнат данъчен кредит и документално необосновани разходи, тъй като същите касаят доставки на стоки и услуги, вложени при строителството на сградата.

В съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя адв. Б. се поддържа жалбата, счита се също, че процесният ревизионен акт е незаконосъобразен. Иска се той да бъде отменен в посочената по-горе част, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Р., моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Пре­тендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

  Пловдивският административен съд, осемнадесети състав, след като пре­цени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­каза­телства, намира за установено следното:

  Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

  Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001315004636-020-001/23.06.2015г. на С.Г. - началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, е сложено началото на данъчна ревизия на жалбоподателя, със срок от три месеца, считано от връчването на заповедта, което е станало на 01.07.2015г. ЗВР е изменена със ЗВР № Р-16001315004636-020-002/30.09.2015г. и ЗВР № Р-16001315004636-020-003/27.10.2015г. Ревизията обхваща задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2014г. и за данък върху добавената стойност за същия период.

В хода на ревизионното производство е издаден ревизионен доклад /РД/ № 16001315004636-092-001/14.12.2015г., против констатациите в който не е подадено възражение. Въз основа на посочения РД е издаден и РА № 16001315004636-091-001/12.01.2016г., който е обжалван по административен ред с жалба вх. № 3034/01.02.2016г. Всички актове са издадени от снабдени със съответните правомощия за това длъжностни лица, видно от представената Заповед № РД-09-518/30.04.2014г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗНАП и на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК, с която на определени длъжностни лица от дирекцията е делегирано правомощие да издават заповеди по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.    

С Решение № 212 от 06.04.2016г., Директор на Дирекция “ОДОП“ – гр. Пловдив е потвърдил издадения срещу дружеството ревизионен акт.  

В хода на ревизионното производство са установени следните факти и обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО:

1. Относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 12 045,39лв. за данъчни периоди мм. 01 и 03.2013г. и увеличение на финансовия резултат със сумата в размер на 60 226,97лв. за 2013г.

В хода на ревизията е установено, че с НА № 153/29.12.2011г., С.С. продава на С.И.П., при 63% завършеност, самостоятелен обект от сграда жилище - апартамент № 1, намиращ се в **, ет. 2, ап. 1 с площ от 86,97кв.м., ведно с прилежащите части 9,57кв.м. от общите части за сумата от 11 760 евро или левовата равностойност на 23 000,56лв., която сума ще бъде изплатена със средства от договор за банков ипотечен кредит , сключен между купувача и ТБ“ **“ АД. До търговската банка е изпратено ИПДПОЗЛ, в отговор на което е получено искане за отпускане на ипотечен кредит с предназначение покупка на имот -апартамент в **, със стойност на придобиване 34 754евро, както и договор за ипотечен кредит „Домът“ от 25.01.2012г., подписан между ТБ „МКБ **“ АД - кредитор и С.И.П. - кредитополучател. В него е „заличен“ размерът на отпуснатия кредит, но е посочено, че се обезпечава с договорна ипотека на следния недвижим имот собственост на кредитоискателя: апартамент при 63 % завършеност на строителните работи,находящ се в ** със застроена площ 86,97кв.м.

До С. П. е изпратено ИПДПОЗЛ във връзка с покупката на процесния апартамент, но в указания в него срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

Във връзка с продажбата на посочения апартамент на П., от ревизираното дружество са представени издадени фактури на обща стойност 34 700,56лв.: № 9/03.01.2012г. на стойност 19 078,96лв. и ДДС - 3 921,60лв. и № 22/24.01.2013г. на стойност 9 750,00лв. и ДДС - 1 950лв. Първата фактура е на стойност 23 000,56лв., равна на стойността на продажбата на апартамента по нотариален акт при 63% завършеност, а втората е с предмет - извършени строително-монтажни работи.

При анализ на събраните доказателства е направен извод, че в подаденото искане от физическото лице за отпускане на ипотечен кредит стойността на придобиване на имота е 34 754евро, равностойност в български лева - 67 972,92лв. Това означава, че С.С. не е фактурирало в пълен размер извършените СМР на С.П.. Върху разликата от 33 272,36лв. между прогнозната стойност на ипотечния кредит - 67 972,92лв. и стойността на двете процесни фактури - 34 700,56лв. е начислен допълнително ДДС в размер 5 545,39лв., изчислен като включен в цената.

С НА № 98/08.03.2013г. С.С. продава на В.Й.В., при 63% завършеност, самостоятелен обект от сграда жилище - апартамент № 11, намиращ се в **, с площ от 84,90кв.м., ведно с прилежащите части 9,37кв.м. от общите части за сумата от 12 015,36евро или левовата равностойност на 23 500лв., която сума ще бъде изплатена със средства от договор за банков ипотечен кредит , сключен между купувача и “ОББ“ АД. До търговската банка е изпратено ИПДПОЗЛ, в отговор на което са предоставени следните документи: молба - декларация от В.В. за отпускане на ипотечен кредит с посочен размер на искания кредит 75 000лв.; договор за предоставяне на ипотечен кредит от 07.03.2013г., подписан между „ОББ АД – кредитор и В.В. – кредитополучател за отпуснат ипотечен кредит в размер на 62 000лв., за закупуване и ремонт на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с предназначение жилище - апартамент № 11, с площ 84,90 кв.м.***. Сградата е със завършени строителни работи до 63 %. Кредитът се усвоява на траншове както следва: първи транш - след вписване на първа по ред ипотека- 55 000лв. и втори транш - при представяне на акт 16 - 7 000лв. Усвояването ще се извърши на две части, както следва: 23 500лв. за закупуване на описания имот и 38 500лв. за ремонт на закупения имот. Представен е и предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 25.02.2013г. със страни С.С. – продавач - изпълнител и В.Й.В. – купувач - възложител, съгласно клаузите в който продавачът - изпълнител продава на купувача -възложител правото на строеж върху недвижим имот - апартамент, описан подробно в договора и съвпадащ по квадратура и характеристики с продадения по НА. Продавачът - изпълнител се задължава да предаде обекта с разрешение за ползване и да прехвърли правото на собственост общо за сумата от 73 000лв. Цената е окончателна и не подлежи на промяна.

Във връзка с изпратено до В. ИПДПОЗЛ по повод прехвърляне на собствеността върху имота са представени копие на НА № 98/08.03.2013г. и нареждания за плащане. Съгласно съдържанието на депозирани писмени обяснения сумата, за която е закупен апартамента, е 34 000лв., от която 23 500лв. по нотариален акт и 10 500лв. за допълнителни довършителни работи.

От страна на С.С., във връзка с продажбата на апартамент на В.В., са издадени следните фактури на обща стойност 34 000лв.: фактура № 24/08.03.2013г. на стойност 19 461,62лв. и ДДС  - 4 038,08лв. и фактура № 25/12.03.2013г. на стойност 8 750,00лв. и ДДС - 1 750,00лв. Първата фактура е на стойност 23 499,70лв., равна на стойността на продажбата на апартамента по нотариален акт при 63% завършеност, а втората е с предмет - извършени строително - монтажни работи.

При анализ на събраните доказателства е направен извод, че в подаденото искане от физическото лице за отпускане на ипотечен кредит стойността на придобиване на имота е 75 000лв., а в предварителния договор стойността е в близък размер – 73 000лв. Това означава, че С.С. не е фактурирало в пълен размер извършените СМР на В.В.. Върху разликата от 39 000лв. между стойността по предварителния договор – 73 000лв. и стойността на двете процесни фактури - 34 000лв. е начислен допълнително ДДС в размер 6 500лв., изчислен като включен в цената.

Правното основание за допълнително начисляване на ДДС е разпоредбата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 3, т. 1 и чл. 27, ал. 2 от ЗДДС.

При същата фактическа обстановка е направен извод, че са налице неосчетоводени приходи от жалбоподателя от извършени СМР и довършителни работи по апартаментите, продадени на П. и В.. На основание разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО декларираният счетоводен финансов резултат е преобразуван в увеличение със сумата в размер на 60 226,97лв., в следствие на което е определен допълнително корпоративен данък за 2013г., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 144,13лв. Тъй като е констатиран деклариран в ГДД за 2013г., но невнесен корпоративен данък в размер на 2 670лв., на основание чл. 9 и чл. 93 от ЗКПО, чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ в размер на 484,52лв.

2. Относно допълнително начислен ДДС в размер на 2 952,93лв. за данъчен период м. 06.2012г. и увеличение на финансовия резултат със сумата в размер на 14 764,63лв. за 2012г.

С НА № 186 от 08.06.2012г. С.С. продава на Н. Г. П. апартамент № 15, находящ се на 6-ти етаж в жилищна сграда № 5, с адрес на имота **, който апартамент е със степен на завършеност 63 % и площ 158,76 кв.м. ведно с прилежащи части: тераса 76,96кв.м. и 25,93кв.м. идеални части от общите части на сградата за сумата 48 033лв. (равностойност на 24 558,88евро). Продавачът С.С. и купувачът Н. Г. П. са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „г“ от ДР на ДОПК, физическото лице е представляващ и управител на дружеството. За извършената продажба от дружеството е издадена фактура № 16/08.06.2012г. с данъчна основа 39 843,37лв. и ДДС - 7 968,67лв.

Тъй като се касае за доставка между свързани лица, предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т.1 от ЗДДС, че данъчната основа на доставката в този случай е пазарната цена, е възложена експертиза за оценка на продадения имот. Експертната оценка е дала становище, че цената на обекта при 63% завършеност е 54 608лв., като дължимият ДДС върху тази данъчна основа възлиза на 10 921,60лв. Върху разликата между цената на недвижимия имот по назначената в ревизията експертиза и стойността му в издадената фактура в размер на 14 764,63лв. е начислен ДДС в размер на 2 952,93лв.

Правното основание за допълнително начисляване на ДДС е разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.

При същата фактическа обстановка е направен извод, че е налице сделка между свързани лица, сключена в отклонение от данъчно облагане. На основание разпоредбата на 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО декларираният счетоводен финансов резултат е преобразуван в увеличение със сумата в размер на 14 764,63лв., в следствие на което е определен допълнително корпоративен данък за 2012г., ведно с прилежащи лихви в размер на 308,55лв.

В резултат на преобразуването на декларирания счетоводен финансов резултат е определена данъчна печалба в по-голям размер и е извършено пренасяне на данъчната загуба от 2011г. Ревизиращите органи по приходите са установили, че през 2012г., следва и може да се пренесе цялата данъчна загуба за предходната година в размер на 4 370,47лв. По този начин, натрупаната данъчна загуба към този момент е пренесена изцяло и е изчерпана и е извършена корекция в декларираното намаление за 2013г. със сумата в размер на 2 821,36лв.

Горестоящият административен орган е констатирал, че е допусната неточност при изчислението на данъчната печалба за 2012г., вместо счетоводният финансов резултат в размер на 953,09лв. е взет предвид декларираният данъчен финансов резултат в размер на 0лв. и е пропуснато декларирано намаление на счетоводния финансов резултат в размер на 505,98лв. Компенсирането на финансовия резултат с намалението е в полза на ревизираното лице, поради което при спазване забраната на чл. 155, ал. 8 от ДОПК ревизионният акт е потвърден, в частта на допълнително определен корпоративен данък за 2012г. в размер на 1 090,01лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 308,55лв.

3. Относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 7 666,67лв. за данъчен период м. 04.2014г. и увеличение на финансовия резултат със сумата в размер на 38 333,33лв. за 2014г.

Ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури № 1/23.04.2014г. с данъчна основа 30 833,33лв. и ДДС 6 166,67лв. с предмет - плащане на СМР и № 4/30.04.2014г. на стойност 7 500лв. и ДДС 1 500лв. с предмет – СМР, издадени от „**“ ЕООД. При извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че посочените фактури са отразени в дневници за продажби на доставчика. В отговор на ИПДПОЗЛ са представени следните документи:         заверени копия от процесните фактури; протокол обр.19; банкови извлечения за извършени разплащания по банков път; хронология на сметки 411 и 703; оборотна ведомост за м.04.2014г. Проверяващите органи по приходите са направили констатация, че не са представени доказателства за чия сметка са вложените материали в СМР и за чия сметка е транспортът.

При извършена проверка в информационната система на НАП - регистър трудови договори е установено, че „**“ ЕООД има назначени по трудови правоотношения на длъжности „общ работник строителство на сгради“ 5 работника, считано от 08.05.2014г. и 2 работника, считано от 04.04.2014г. За периода на издаване на фактурите м.04.2014г., както и за м.05.2014г., „**“ ЕООД има общо задължения в размер на 36 027,52лв., произтичащи от невнесен ДДС по СД за тези периоди, както и за осигуровки за същите месеци. За 2014г. няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

От страна на ревизираното дружество, във връзка с фактурите, издадени от „**“ ЕООД са представени 2 бр. протоколи обр. 19 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР.  Посочено е, че не са сключвани договори с изпълнителя, разплащането на материалите и услугите е осъществявано в брой, по банков път, авансово, частично и при доставка на материали.

Предвид горното, прието е при ревизията, че не са налице реално извършени доставки СМР от „**“ ЕООД. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право приспадане на данъчен кредит.

При същата фактическа обстановка е извършено преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат за 2014г. със сумата в размер на 38 333,33лв., представляваща разходи, осчетоводени от жалбоподателя по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“. Определен е допълнително корпоративен данък в размер на 3 702,28лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 295,63лв.

Посоченото правно основание са разпоредбите на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 от ЗКПО и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО.  

4. Относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 102,89лв. за данъчни периоди мм. 04 и 07.2010г.

Ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури с №№ 204/01.04.2010г. с данъчна основа 353,30лв. и ДДС 70,40лв. с предмет дървен материал и 332/14.07.2010г. с данъчна основа 312,49лв. и ДДС 62,49лв. с предмет греди, издадени от ЕТ „**“. При извършена насрещна проверка на посоченото лице, във връзка с изготвено ИПДПОЗЛ, са направени две посещения на адреса за кореспонденция, при които не е открито представляващо лице. Предвид това искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Не са представени изисканите доказателства.

От страна на ревизираното лице е посочено, че към процесните фактури няма съпътстващи доставките документи, а материалите са доставени на строителния обект - **. Транспортът на материалите е извършен от доставчика.

Посоченото правно основание са разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. 

В хода на съдебното обжалване на РА са приети следните писмени доказателства, в хронологичен ред: документи за плащания на местни данъци и такси, нотариални такси и такси за вписвания по нотариални актове №№ 153/29.11.2011г., 98/08.03.2013г. и 186/08.06.2012г. на нотариус Х.П. за лицата С.П., Велко В. и Н. П. (л. 395 – 404); счетоводни документи, анализирани от вещото лице по ССЕ, подробно описани в молба на л. 431 по делото (л. 432 – 464).

В съдебно заседание на 08.09.2016г. е прието заключение по назначената съдебно – техническа експертиза, изпълнено от вещото лице С.Ж., без направени възражения от страните по делото. При използване на метода на увеличената себестойност, регламентиран в Наредба № Н – 9/14.08.2006г. на Министъра на финансите за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени вещото лице е посочило, че строителната себестойност на обектите в сградата, находяща се в **, е следната: при 63% завършеност на строителните работи (сградата е приета за построена на груб строеж, без изпълнени замазки, железарски работи и други довършителни работи) е в следните размери:

-за самостоятелен обект жилище – апартамент с площ по нотариален акт 158,76 кв.м, ведно с прилежащите части тераса от 76,96 кв.м и 25,93 кв.м идеални части от общите части на сградата, към 08.06.2012г. е в размер на 49 472,11лв.;

-за самостоятелен обект жилище – апартамент с площ по нотариален акт 86,97 кв.м, ведно с прилежащите части 9,57 кв.м идеални части от общите части на сградата, към 29.12.2011г. е в размер на 22 339,06лв.;

-за самостоятелен обект жилище – апартамент с площ по нотариален акт 84,90 кв.м, ведно с прилежащите части 9,34 кв.м идеални части от общите части на сградата, към 08.03.2013г. е в размер на 22 289,97лв. За същия имот е налице сключен предварителен договор за покупко – продажба, в който е посочена пазарна цена при 100% завършеност 73 000лв.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че посочените от него пазарни цени са без включен в тях ДДС. Използвал е методът на увеличената себестойност, тъй като самият жалбоподател му е посочил себестойността на СМР на обекта. Разликата в пазарните стойности между неговата експертиза и тази, назначена в хода на ревизионното производство, се състои в това, че е изключил от себестойността разходите за проектиране. Причината за това е, че в основния договор за прехвърляне собствеността на отделните обекти от собственици на земята на строителя, е посочено, че съществува такъв проект, т.е. разходите се отнасят към друга сделка. За продажбата на други обособени обекти в сградата има сключена само една сделка. Известно му е, че има предварителен договор за продажба на самостоятелен обект, който е посочен в заключението.

В съдебно заседание на 24.11.2016г. е прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице И.С., без направени възражения от страните по делото. При преглед на събраните по делото доказателства и анализ на допълнително представени документи вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

-при извършените продажби на апартаменти данъчната основа е определена като върху продажната цена без ДДС са включени допълнително такса „Вписване“ и местен данък и върху тази стойност е начислен допълнително 20% ДДС. Размерът на таксата и на местния данък отговарят на заплатените от клиентите и внесените такива с платежни нареждания към Община Пазарджик и Агенцията по вписванията.

-стоките и услугите от доставчиците ЕТ „**“ и „**“ ЕООД са заведени, както следва: за първия доставчик по дебита на сметка 3020 „Материали“ и дебита на сметка 453/1 „Начислен ДДС на покупките“ срещу кредитиране на сметка 401 „Доставчици“, а за втория доставчик – съгласно посочените записвания за всяка фактура по отделно на стр. 3 от заключението (л. 419). Разплащанията по доставките са извършени в брой и по банков път (таблици на л. 419 и л. 420). Материалите са предназначени за СМР на сградата в **, а услугите – за СМР на обекти в гр. Хасково и КК „Слънчев бряг“.

-налице са последващи доставки към клиента „**“ ЕООД за извършени СМР съгласно договор от 21.03.2014г. и ДЗЗД „**“ съгласно договор от 11.03.2014г., съответно актове обр. 19 за приемане на подробно описаните извършени работи от 15.04.2014г. и 21.05.2014г.

-процесните фактури притежават всички изискуеми реквизити съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (действал към процесния период). При съпоставка на пазарните цени по фактурите, издадени от жалбоподателя към купувачите С.П., В.В. и Н. П. с пазарните цени по заключението на съдебно – оценъчната експертиза вещото лице е установило, че само продаденият на третото лице апартамент е с продажна стойност, по-ниска от себестойността.

-направени са изчисления на дължимите ДДС и корпоративен данък в различни варианти спрямо кредитиране на всички представени от жалбоподателя писмени доказателства и заключения на експертизи или на част от тях (л. 423 – 425).   

В съдебно заседание на 08.09.2016г. са депозирани показанията на свидетелката С.И.П., закупила апартамент от жалбоподателя по нотариален акт № 153/29.12.2011г. Съгласно свидетелските показания П. е започнала търсенето на оферти за закупуване на жилище от лятото на 2011г. и е намерила офертата на жалбоподателя. Апартаментът бил в степен на завършеност до акт обр. 14, но за нея това било изгодно, тъй като за покупката му е изтеглила банков кредит от „**“. Закупила е жилището през декември 2012г., като размерът на отпуснатия й банков кредит бил 15 400евро. Предпочела условията на „жилищния“ кредит спрямо потребителския кредит, тъй като срокът на погасяване е 15 години (за потребителския кредит е 10 години) и лихвата е по-ниска. Първата сума за закупуване на жилището е преведена директно от банката на строителя и е била в порядъка на около 25 000лв., след което за довършителни работи и за подготовка на акт обр. 16 са заплатени още около 10 000 – 11 000лв. При извършване на довършителните работи по жилището е използван трудът на познати и колеги, като разходите са в приблизителен размер, тъй като не е запазила документи и е използвала и спестени средства. СМР на общите части на сградата са извършени изцяло от строителя С.С.. Не си спомня каква сума е посочила в декларацията си пред „**“ по повод отпускане на кредита.

Въз основа на тези фактически установявания съдът стигна до следните правни изводи:  

В настоящото производство и съгласно чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 112, чл. 118 ал. 2 и чл. 119 ал. 3 от ДОПК /в съответната редакция/ орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120 ал. 1 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ДОПК въвежда принципът за законност при осъществяване на производството по ДОПК, а чл. 3, ал. 1 от ДОПК изисква органите по приходите да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс.

По отношение констатациите по т. 1 от настоящото решение: изводът на ревизиращите органи по приходите относно допълнително начислен ДДС и допълнително определен корпоративен данък по отношение продажбите на апартаменти на П. и В. е обоснован с наличието на документи за отпуснати банкови кредити (с непосочен размер за първото лице) и сключен предварителен договор за продажба с второто лице. Констатирана е и извършена продажба на още един апартамент в строящата се сграда в **, като купувачът е представил доказателства договорена пазарна цена от 35 119 евро и доказателства за изтеглен банков кредит в размер на 30 000 евро. Прието е, че се касае за недвижим имот със застроена площ от 71,37 кв.м, прилежащи части тераси със застроена площ 19,03 кв.м и общи части от 9,94 кв.м, при 63% завършеност на строителните работи.

При съдебното обжалване жалбоподателят е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че заплатената от купувачите цена е именно тази, посочена в нотариалните актове. Представени са фактури – сметки за заплатени местни данъци и такси нотариална такса при изповядване на сделките и е ангажирано изготвянето на съдебно – оценъчна експертиза.

В тази връзка, настоящият съдебен състав съобрази следното: не са спорни обстоятелствата по делото, че заплатената от купувачите П. и В. пазарна цена за самостоятелни обекти в строяща се сграда, при 63% завършеност на строителните работи, е в размер близък до размера на данъчната оценка: 22 592,30лв. за първия обект и 23 500лв. за втория обект. При ревизионното производство не е назначавана оценъчна експертиза за пазарната стойност на имотите, тъй като са събрани доказателства за изтеглени банкови кредити в по-големи размери спрямо посочените в нотариалните актове пазарни цени. В тази връзка, заключението по назначената съдебно – оценъчна експертиза не следва да бъде кредитирано, тъй като в него е посочена пазарна цена на недвижимите имоти, определена по метода на увеличената себестойност, регламентиран в Наредба № Н – 9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на Министъра на финансите. В разпита си по приемане на заключението вещото лице е посочило, че данните за себестойностите на обектите са въз основа на справка, представена му от самия жалбоподател, като в себестойността не е включил разходите за проектиране. По делото действително е представена справка от счетоводителя на С.С., в която, обаче, е посочена себестойността на недвижимите имоти на П. и В. към 31.03.2013г. Това означава, че себестойността може да послужи като основа за изготвяне на заключението на съдебно – оценъчната експертиза само по отношение недвижимия имот на В., който е продаден с НА № 98/08.03.2013г., не и по отношение недвижимия имот на П., продаден с НА № 9/29.12.2011г.

При използване данни за цени за СМР на монолитна масивна жилищна сграда – еталон 01 на СЕК за 2011г. вещото лице е посочило, че цената за 1 кв.м бруто площ на 63% изпълнени строителни работи възлиза на 225,04лв., а пазарната цена на този обект е в размер на 22 339,06лв., по-ниска от продажната цена и от данъчната оценка. Следва да бъде посочено, че в свидетелските си показания П. посочва, че е изтеглила банков кредит в размер на около 15 400евро, което й твърдение не е подкрепено с други доказателства. Същото е в противоречие с декларираните от нея обстоятелства в декларация пред „**“ във връзка с искане за отпускане на банков кредит, но предвид липсата на данни за действителен размер на отпуснатия жилищен кредит не може да се направи извод и в обратна посока, а именно, че недвижимият имот е продаден на „занижена“ цена, вследствие на което от дружеството – жалбоподател не са осчетоводен приходи в пълен размер от продажбата.

Не може да се изведе и подобен извод от наличието на сделка за продажба на недвижим имот при 63% завършеност на строителните работи на ** на цена от 35 119 евро. По делото са представени нотариални актове за продажба на самостоятелни обекти в сградата при 63% завършеност на строителните работи и на други лица – ** – 64,03кв.м и прилежащи общи части 7,04кв.м за 17 000лв. (л. 86 – 87); ** – 51,98кв.м, склад – 4,37кв.м за 14 000лв. (л. 88 – 90); ** – 51,98кв.м, прилежащи части - 5,72кв.м и склад – 4,37кв.м за 15 500лв. (л. 93 – 95); ** – 52,43кв.м, прилежащи части – 5,77кв.м за 15 000лв. (л. 96 – 97); ** – 84,90кв.м, прилежащи части – 9,34кв.м и склад – 4,44кв.м за 23 500лв. (л. 98 – 100** – 92,13кв.м, прилежащи части – 10,14кв.м за 25 000лв. (л. 101 – 103). Очевидно практика на дружеството – жалбоподател е била изповядване на сделките на пазарна стойност, равна на данъчната оценка, като фактът на неосчетоводяване на приходи се обосновава с наличие на документи за изтеглени банкови кредити в по-голям размер. Такива доказателства са налице по отношение на сделката с В., по отношение на която е налице сключен предварителен договор за пазарна стойност от 73 000лв. при пълна завършеност на СМР. Именно поради тази причина при ревизията не е назначена оценъчна експертиза за пазарната стойност на имотите на П. и В. и поради същата причина не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по назначената при съдебното обжалване съдебно – оценъчна експертиза. Действително, при изготвянето й експертът се е съобразил с данни за строителната себестойност на апартамента на В., но по делото са събрани несъмнени доказателства, че пазарната цена е в по-висок размер.

Предвид изложеното, ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен, в частта на увеличението на финансовия резултат, съответно допълнително начисления данък по отношение продажбата от „***“ ЕООД на недвижимия имот на С.П. и законосъобразен по отношение продажбата на недвижимия имот на В..

По отношение констатациите по т. 2 от настоящото решение: жалбоподателят не оспорва факта, че Н. П. е свързано лице със С.С., но не е съгласен с определената при ревизията пазарна стойност на недвижимия имот. Според него, пазарната цена е определена въз основа на експертиза на независим оценител „**“ ООД, изготвена към м. 03.2012г. Необосновано това заключение не е кредитирано от ревизиращите органи по приходите, като е назначена нова оценъчна експертиза, посочваща по-висока пазарна стойност на недвижимия имот.

В хода на съдебното обжалване е назначена нова съдебно – оценъчна експертиза, изпълнена от вещото лице С.Ж., в която се посочва трета, различна пазарна стойност на недвижимия имот на П.. Заключението следва да бъде кредитирано като обосновано и съответстващо на останалите събрани по делото доказателства, като е направена детайлна обосновка относно изчисленията по метода на увеличената себестойност, приложим при изпълнението на СМР. В разпита си по приемане на заключението инж. Ж. е обяснил за защо от строителната себестойност са изключени разходите за проектиране, тъй като са предмет на сделка, различна от процесната. При изготвяне на заключението е съобразена и представената от счетоводителя на жалбоподателя С.С. справка за строителната себестойност на обектите в сградата към 31.03.2013г. (л. 440), която е сравнително близка спрямо датата на изповядване на сделката – 08.06.2012г.

При така установеното, съдът намира за частично незаконосъобразен обжалваният ревизионен акт относно преобразуването на финансовия резултат за 2012г. на основание чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, съответно допълнително начисления ДДС.

По отношение констатациите по т. 3 от настоящото решение:

В хода на ревизията е оспорено, че именно дружеството „**“ ЕООД е извършило СМР услуги на два обекта – в гр. Хасково и КК „Слънчев бряг“. Изводът е обоснован с факта, че за фактическото изпълнение на СМР от вида на процесните се изисква престиране на труд, а при доставчика са назначени по трудови правоотношения 2 лица, които са отработили през м. 04.2014г. 16 дни. Същевременно, видно от данните в представените по делото протоколи обр. 19 за изпълнените СМР само на единия обект те са общо 65 позиции, а по някои позиции изпълнената квадратура, линейни метри и бройки е в порядъка на стотици мерни единици и многообразие на отделните видове СМР.

С цел опровергаване констатациите на ревизиращите органи по приходите е ангажирано изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза, посредством която жалбоподателят обосновава защитната си теза за реалност на доставките с надлежни счетоводни записвания на процесните фактури, заплащане на доставките и обвръзката им с последващи облагаеми доставки.

Съдът намира, че задачите на съдебно – счетоводната експертиза така, както са поставени, се отнасят до неспорни между страните факти и обстоятелства. В случая спорен е въпросът на възможността на доставчика с двама работника да изпълни фактурираните СМР, подробно описани в актовете обр. 19, а не надлежността на счетоводните записвания по отношение на доставките при жалбоподателя. Не е спорно по делото, че дружеството действа като подизпълнител на две други дружества по отношение изпълнението на СМР на строителни обекти в гр. Хасково и КК „Слънчев бряг“ и разполага с обезпеченост за извършване на доставки с предмет най-общо казано СМР, като неяснота съществува относно необходимостта за използване на подизпълнител по отношение на част от тях.

По делото са представени два броя актове обр. 19 за изпълнение на СМР на обект – пречиствателна станция в гр. Хасково. При преглед на данните в тях се констатира, че предаването на изпълнени СМР от жалбоподателя към неговия възложител СК „**“ ООД е на по-ранна дата, предшестваща с 10 дни датата на приемане на изпълнени СМР от изпълнителя „**“ ЕООД към възложителя С.С.. Не са ангажирани доказателства на какво се дължи разминаването в датите на двата протокола обр. 19, като в тази връзка не могат да се намерят за обосновани и констатациите в заключението на вещото лице по ССЕ относно последователност на доставките от предходния доставчик „**“ ЕООД към прекия доставчик С.С. и неговите възложители СК „**“ ООД и ДЗЗД „**“.

В случая, за оборване на констатациите в ревизионния акт е необходимо ангажирането на други доказателства, а не на съдебно – счетоводна експертиза. В тази връзка, не са представени доказателства за заплащане на възнаграждения по извънтрудови правоотношения с други лица, както и не е ангажирано заключение по съдебно – техническа експертиза за оборване извода на ревизиращите органи по приходите по отношение невъзможността за изпълнение на описаните в актовете обр. 19 СМР само от две лица за период от 16 дни.

Съдът споделя изводите на ревизиращите органи по приходите и на горестоящия административен орган относно това, че правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от това дали лицето, издател на фактурите, е извършило действително посочените доставки на стоки и/или услуги. Правилно е и позоваването на съдебна практика в решения на Съда на Европейския съюз относно преценката за наличието на облагаема доставка по обективни критерии. Според т. 34 и т. 38 от решение по дело С – 152/02 „приспадането на платения данък трябва да бъде направено по отношение на данъчен период, през който са изпълнени и двете условия, изисквани по силата на чл. 18, параграф 2, ал. 1 от Директивата – стоките следва да са доставени или услугите извършени и данъчно – задълженото лице трябва да притежава фактура“.

Обосновани са и изводите относно документална необоснованост на осчетоводените разходи по фактурите с издател „**“ ЕООД, поради недоказана реалност на извършените доставки на услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В конкретния случай, реквизитите в двете процесни фактури не отразяват вярно реално извършена стопанска операция, тъй като доставчикът на разполага със съответната кадрова обезпеченост за извършване на доставки на услуги от вида на процесната.

Правилно е посочено и другото основание за регулиране на счетоводния финансов резултат за 2014г., а именно разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, съгласно която за отклонение от данъчно облагане се счита и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те реално да са извършени.

При така изложеното, ревизионният акт е правилен и законосъобразен, в частта на непризнат данъчен кредит и преобразуване на финансовия резултат на С.С. по фактурите с издател „**“ ЕООД.

 По отношение констатациите по т. 4 от настоящото решение: съображенията за неоснователност на жалбата в тази й част са аналогични с тези, изложени по отношение констатациите по т. 3 от настоящото решение. В случая, следва единствено да бъде съобразено, че се касае за доставка на стоки на неголяма стойност, които според жалбоподателя са вложени в строителството на сградата на ул. „Цар Освободител“ № 13. Ангажирани са аналогични доказателства в подкрепа на защитната теза, а именно коректни счетоводни записвания в счетоводството на самия жалбоподател.

В случая следва да бъде отбелязано, че доставчикът не е представил доказателства за наличието на стоките, предмет на доставката, както и доказателства за извършването на транспорт до мястото на строящата се сграда, в която са били вложени в кратък период от време, съгласно твърденията на самото ревизирано лице.

При така изложените съображения следва да бъдат извършени преизчисления на допълнително начисления ДДС и на данъчния финансов резултат за 2012г., 2013г. и 2014г. Допълнително начисленият ДДС за данъчен период м. 06.2012г. по отношение сделката с купувач Н. П. следва да бъде определен върху данъчна основа в размер на 49 472,11лв., съгласно заключението в съдебно – оценъчната експертиза, приета в хода на съдебното обжалване. Върху тази данъчна основа дължимият ДДС възлиза на 9 894,42лв. и след приспадане на начисления от С.С. данък в размер на 7 968,67лв. по фактура № 16/08.06.2012г. се получава доначислен данък на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в размер на 1 925,75лв.

Доколкото в настоящото съдебно решение са изложени аргументи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт по отношение допълнително начисления ДДС в размер на 5 545,39лв. за м. 01.2013г., общият размер на допълнително начисления ДДС се променя от 14 998,32лв. на 8 425,75лв. Променя се и размерът на прилежащите лихви, съответстващи на сумата от 14 998,32лв. от 4 439,56лв. на 3 620,95лв. Не следва да бъде кредитирано заключението по приетата съдебно – счетоводна експертиза, тъй като не съдържа нито един вариант на изчисления, съвпадащ с изложените в настоящото решение аргументи за частична незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт.

Размерът на увеличението на финансовия резултат за 2012г. следва да бъде намалено от 14 764,63лв. (54 608лв. – 39 843,37лв.) на 9 628,74лв. (49 472,11лв. – 39 843,37лв.). При използване методиката на ревизиращите органи по приходите счетоводният финансов резултат се преобразува в увеличение със сумата в общ размер на 10 134,72лв. (505,98лв. декларирано от дружеството + 9 628,74лв., установено при ревизията) и в намаление със сумата от 4 370,47лв., представляващо размер на данъчната загуба за приспадане за 2011г. Върху данъчния финансов резултат (печалба) в размер на 5 764,25лв. е дължим корпоративен данък в размер на 576,43лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 163,18лв. За разликата над посочените размери на данъчните задължения и прилежащите лихви ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Размерът на увеличението на финансовия резултат за 2013г. следва да бъде намалено от 60 226,97лв. на 32 500лв., в следствие отмяната на обжалвания ревизионен акт по отношение увеличението на финансовия резултат за сумата от 27 726,97лв. При използване методиката на ревизиращите органи по приходите счетоводният финансов резултат се преобразува в увеличение със сумата в общ размер на 32 511,71лв. (11,71лв. декларирано от дружеството + 32 500лв., установено при ревизията) и в намаление със сумата от 2 821,36лв., декларирано от дружеството. Върху данъчния финансов резултат (печалба) в размер на 59 211,72лв. (26 700,01лв. деклариран от дружеството + 32 511,71лв., установен при ревизията) е дължим корпоративен данък в размер на 5 921,17лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 074,54лв. За разликата над посочените размери на данъчните задължения и прилежащите лихви ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Не следва да бъде кредитирано заключението по приетата съдебно – счетоводна експертиза, тъй като не съдържа нито един вариант на изчисления, съвпадащ с изложените в настоящото решение аргументи за частична незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт.

При така направените изчисления, ревизионният акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, в частта на непризнат данъчен кредит в общ размер на 7 799,56лв., допълнително начислен ДДС в общ размер на 8 425,75лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 4 993,18лв., както и в частта на допълнително определения корпоративен данък за 2012г. в размер на 576,43лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 163,18лв., за 2013г. в размер на 5 921,17лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 074,54лв. и за 2014г. в размер на 3 702,28лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 295,63лв. В останалата си част обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на настоящия правен спор, претенцията на жалбоподателя и на ответника за разноски следва да бъде уважена. За жалбоподателя се констатираха направени разноски в общ размер на 2 000лв., в т.ч. за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на 428,60лв. (четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет стотинки).

На основание чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдена равностойността на осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислена съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 28.03.2014г.) сумата възлиза на 1 404,97лв. (хиляда четиристотин и четири лева и деветдесет и седем стотинки).

Водим от горното Съдът,

                                     

                                      Р Е Ш И:

 

 ИЗМЕНЯ по жалба на на «***» ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: **, с посочен в жалбата адрес: **, представлявано от управителите Т.Д. и Н. П. РА № Р-16001315004636-091-001/12.01.2016г., издаден от С.Г. – началник сектор, възложил ревизията и К.Я. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 212/06.04.2016г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив, В ЧАСТТА относно допълнително начислен ДДС, КАТО НАМАЛЯВА размера на задължението от 14 998,32лв. на 8 425,75лв. и прилежащите лихви от 4 439,56лв. на 3 620,95лв. и В ЧАСТТА на допълнително определения корпоративен данък за 2012г., КАТО НАМАЛЯВА размера на задължението от 1 090,01лв. на 576,43лв. и размера на прилежащите лихви от 308,55лв. на 163,18лв. и за 2013г., КАТО НАМАЛЯВА размера на задължението от 6 304,83лв. на 5 921,17лв. и размера на прилежащите лихви от 1 628,65лв. на 1 074,54лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, по отношение непризнат данъчен кредит кредит в размер на 7 799,56лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 372,23лв. и допълнително определен корпоративен данък за 2014г. в размер на 3 702,28лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 295,63лв.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на «***» ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: **, с посочен в жалбата адрес: **, представлявано от управителите Т.Д. и Н. П. сумата в размер на 428,60лв. (четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет стотинки) разноски по водене на делото, съобразно уважената част на жалбата.

ОСЪЖДА «***» ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: **, с посочен в жалбата адрес: **, представлявано от управителите Т.Д. и Н. П. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 404,97лв. (хиляда четиристотин и четири лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/Начало на формуляра