РЕШЕНИЕ

 

1956

  гр. Пловдив, 27 октомври 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IІ състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година,  в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ     

                                                     

при секретар П.К., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №  1037 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по жалба на Д.Н.Н. *** против Решение № 2153-15-95 от 08.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-71/ 10.03.2016 г. срещу разпореждане № **********/ протокол 2140-15-419/ 03.12.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. В СЗ жалбодателят не се представлява, в писмени бележки се поддържа жалбата.

         Ответникът чрез процесуален представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.  

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Жалбодателят е поискал отпускане на пенсия за ОСВ по реда на § 4 от ПЗР на КСО. Не е спорно между страните, че на жалбодателят е признат трудов стаж от ІІ категория  13 г., 10 м. и 15 дни, т.е. по-малко от изискуемите за пенсиониране в конкретната хипотеза 15 г. Жалбодателят твърди, че неправилно не бил признат стаж от 01.01.1986 г. до 31.01.1986 г., от 01.04.1988 г. до 30.10.1988 г., от 01.01.1990 г. до 02.05.1990 г., както и неправилно бил приет от ІІІ категория вместо от ІІ категория стажът за м.12, 1985 г. и от 01.11.1988 до 31.03.1989 г., вследствие на което неправилно бил постановен отказ за отпускане на пенсия.

В хода на съдебното производство към доказателствата са приобщени осигурителни и трудови книжки /в заверени копия/, включително тези, които засягат спорните посочени по-горе периоди. Изискани са ведомостите за заплати от правоприемника на осигурителя, при когото се твърди да е полаган стаж през спорните периоди. В придружителното писмо към ведомостите се сочи, че дружеството не разполага с лично трудово досие на жалбодателя, представени са ведомостите за времето от 26.12.1985 г. до 31.12.1989 г., отнасящи се за бригадата /цеха/ в списъчния състав, на които фигурира името на жалбодателя.

На първо място следва да се отбележи, че твърдението за незачетен трудов стаж за м.януари, 1986 г. е невярно, напротив този стаж е зачетен като такъв от ІІ категория. Посочването на административните органи, че жалбодателят не фигурира в разплащателните ведомости за м.януари, 1988 г. и за период април – октомври, 1988 г. съответства на данните от разплащателните ведомости. Доколкото последните периоди са отразени в трудовата книжка на жалбодателя и в съответствие с чл.347, ал.1 от КТ, същите е следвало да бъдат зачетени за трудов стаж, но за такъв от ІІІ категория, предвид отбелязванията в трудовата книжка за заеманите длъжности – “маш.монтьор” и “стр.тенекиджия”, тъй като тези длъжности не попадат в обхвата на списъка на професиите и специалностите по т.26 от ПКТП /отм./ и т.66и от ПКТП /отм./, както и поради това, че не са ясни условията при които е полаган трудът. В тази връзка следва да се отбележи, че на жалбодателя е указана доказателствената тежест по отношение спорните периоди, но освен събраните писмени доказателства – ведомости и трудови книжки, други доказателства не са събирани поради липсата на доказателствени искания. По отношение соченият от жалбодателя период 01.01.1990 г. – 02.05.1990 г. следва да се отбележи, че  предвид отразяването в трудовата книжка на жалбодателя /“стр.тенекиджия”/ и в съответствие с чл.347, ал.1 от КТ, отново става въпрос за трудов стаж от ІІІ категория. За месеците декември, 1985 г. и ноември и декември, 1988 г., жалбодателят фигурира в   разплащателните ведомости без длъжност, поради което ноември и декември, 1988 г. правилно са зачетени като такива за ІІІ категория, единствено положения труд 5 дни от през декември, 1985 г., за който в трудовата книжка е отбелязана длъжност “монтажник” е следвало да бъде зачетен за ІІ категория. За м.януари, февруари и март, 1989 г. единствено за м.февруари е посочена длъжност “монтажник”, а за другите два месеца “работник”, при което отново не са налице безспорни доказателства за положен труд от ІІ категория. Но дори за всички тези 5 месеца да се приеме хипотетично, че жалбодателят е работил на длъжност “монтажник”, както и към същите да се добавят петте дни през декември, 1985 г., то същите отново са недостатъчни, за да се покрие изискването на § 4, ал.1 от КСО. При това положение е законосъобразен извода, че не е изпълнено второто условие по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО – наличие на 15 години осигурителен стаж, придобит при условията на ІІ категория труд, и жалбата правилно е била оставена без уважение. Що се отнася до въведеното в съдебното производство оплакване по отношение компетентността на лицето, подписало обжалваното решение, процесуалният представител на ответника е представил Заповед, с която на Началник отдел “Пенсии” и началник отдел “КПК” е възложено да подписват за директор решения по чл.117 от КСО в случай на отсъствие на Директора; извадка от ПОДНОИ /отм./; длъжностна характеристика; а също така и заповед, от която е видно, че на датата на подписване на решението Директорът на ТП на НОИ е бил в платен отпуск. При това положение решението е подписано от началник отдел “КПК”, съобразно посочването в заповедта, с която се урежда хипотезата на заместване и тъй като другият определен за заместващ не може на практика да контролира собствените си разпореждания, т.е. решението не е нищожно, както твърди жалбодателят.    

Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Д.Н.Н. *** против Решение № 2153-15-95 от 08.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-71/ 10.03.2016 г. срещу разпореждане № **********/ протокол 2140-15-419/ 03.12.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

         При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъдена жалбодателят да заплати на ТП на НОИ – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.Н. *** против Решение № 2153-15-95 от 08.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-71/ 10.03.2016 г. срещу разпореждане № **********/ протокол 2140-15-419/ 03.12.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА Д.Н.Н. *** да заплати на ТП на НОИ – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: