РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

  РЕШЕНИЕ

 

 

 2347

 

 

       гр. Пловдив, 09.12. 2016 год.

 

 

       В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1038 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от “Т. 91“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление **, представлявано от изпълнителния директор Г.М.К. против Ревизионен акт (РА) с № Р-16002415005073-091-001/27.01.2016г., издаден от Г.Н.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите възложил ревизията и М.Т.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 211 от 06.04.2016г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/, относно допълнително установените задължения на дружеството, както следва : допълнително установен корпоративен данък за 2014г., в размер на 4 235,85 лв., ведно с определени лихви за просрочие в размер на 398,81 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна от Съда. Поддържаните оплаквания се субсумират в твърденията, че в случая са налице законоустановените предпоставки по чл.46, ал.3 от ЗКПО на преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока на неговото намаляване, като направените изводи от органите по приходите в обратния смисъл са необосновани и незаконосъобразни.

Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна, и моли Съдът да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив.

 

ІІ. За допустимостта :  

4. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната пред настоящата инстанция негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно  осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ.За процедурата :

5. Процесното ревизионно производство е сложено в ход със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002415005073-020-001/02.07.2015г. издадена от Г.Н.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив. Предметният обхват на ревизията е определяне на задълженията на лицето по Закон за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2013г. – 31.12.2014г. и за Корпоративен дънък за периода 01.01.2013г. – 31.12.2014г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед (06.07.2015 г.). Последвало е издаването на Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16002415005073-020-002/15.09.2015г., № Р-16002415005073-020-003/05.10.2015г. и  № Р-16002415005073-020-004/03.11.2015г., издадени от същия орган по приходите – Г.Н.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, с които срокът на ревизията е съответно продължен до 06.12.2015г.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по  делото е представена Заповед № РД-09-518/30.04.2014г., издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, ведно с Приложение № 1 и Приложение № 2. Представени са също и Заповед № 783/01.06.2015г. на и.д.Директор на ТД на НАП – Пловдив, Заповед № 2-384/27.05.2015г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 2-1427/24.02.2016г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив.

От посочените писмени доказателства се установява, че Г.Н.Ч. е изпълнявал длъжността главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, към датата издаване на РА, и именно в това си качество – като орган по приходите по чл.7, ал.1, т.4 от Закона за Националната агенция за приходите, е издал процесния РА.

6. В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002415005073-092-001/21.12.2015г. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден и оспореният РА от Г.Н.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите – възложил ревизията и М.Т.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив.

7. В срока по чл.152 ал.1 ДОПК този РА е обжалван пред Директора на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

В срока по чл.155 ал.1 ДОПК ответникът е разгледал жалбата, с която е бил сезиран, съответно е постановил и реше­нието си под № 211/06.04.2015г., с което е потвърдил процесния РА в посочената по - горе обжалвана част, съответно отменил е ревизионния акт в частта относно определените задължения по ЗДДС.

Последвало е подаването на жалбата на основание и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, с която спора относно законосъобразността на ревизионния акт в тази му част,  е отнесен пред Административен съд гр.Пловдив, по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото дело.

 

ІV.За фактите :

8. Ревизионното производство за определяне на задълженията на дружеството за корпоративен данък обхваща периода 01.01.2013г. - 31.12.2014 г., през който дружеството е извършвало продажба на дрехи втора употреба и отдаване под наем на ДМА.

Предмет на констатациите в тази част на ревизионния акт е непризнатото от страна на органите по приходите намаляване на счетоводния финансов резултат за 2014 г., извършено от страна на дружеството по реда на чл. 46, ал. 3 от ЗКПО със сумата в размер на 42 358,42 лв.

В тази насока констатациите в обжалвания ревизионен акт са следните : Установено е при ревизията, че за финансовата 2014г. дружеството е подало Годишна данъчна декларация по ЗКПО, с вх. № 244351500249830 от 23.03.2015г. със счетоводен финансов резултат печалба в размер на 53 481,47 лв. и формиран положителен данъчен резултат в размер на 8061,26 лв. Деклариран е корпоративен данък в размер на 1692,35 лв. Авансови вноски в размер на 600,00 лв. Корпоративен данък за довнасяне в размер на 1092,35 лв. По данни от ГДД за 2014г. общо приходите за 2014г. са в размер на 1 428 321,50лв.  Разходите  за 2014г. са в размер 1 369 972,01 лв. Формирани са в основната си част от разходи за основна дейност, разходи за възнаграждения, разходи за материали, разходи за външни услуги и др. Резултатът е счетоводна печалба в размер  53 481,47 лв.

Финансовият резултат за 2014г. е преобразуван в посока увеличение в размер на 26 048,51 лв., която сума представлява годишни счетоводни разходи за амортизации, разходи за начислени глоби, конфискации, санкции и лихви за просрочие и разходи, непризнати за данъчни цели съгласно чл.26 от ЗКПО. Финансовият резултат е преобразуван в посока намаление със сумата в размер на 62 606,50 лв., която сума представлява годишни данъчни амортизации, както  и сумата на погасените задължения, за които е приложена разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗКПО през предходен отчетен период/чл.46, ал.3, т.1 от ЗКПО/. След така извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат, от страна на дружеството е деклариран положителен данъчен финансов резултат в размер на 16 923,48 лв.

Относно спорната сума в размер на 42 358,42 лв., с която е преобразуван финансовия резултат в посока намаление по реда на чл. 46, ал. 3 от ЗКПО от страна на органите по приходите е констатирано, че същата представлява неизплатени възнаграждения на персонала за 2002г., с която сума от страна на дружеството е извършено увеличение на финансовия резултат за 2009г. на основание чл.46, ал. 1 от ЗКПО. Прието е, че през 2014г. дружеството неправомерно е извършило намаление на финансовия резултат с посочената сума, тъй като задълженията на дружеството, с които е увеличен финансовия резултат за предзходния период, не са изплатени/погасени през текущата година, поради което и и не са приложими разпоредбите на чл.46, ал.3 от същия закон.

 

V. За правото :

9. В случая, на първо място следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е постановен в предвидената от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

В случая съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на приходната администрация са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В последващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

Разрешаването на текущия административноправен спор по същество, налага да се констатира, че противоположните становища на страните, поддържани в настоящото производство се концентрират по отношение наличието на предпоставките да извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014г. в посока на неговото намаляване със сумата в размер на 42 358,42 лв., представляваща неизплатени възнаграждения на персонала за 2002г., с която сума  е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2009г. на основание чл.46, ал.1 от ЗКПО.  

Според становището на органите на приходна администрация, в случая не са налице предпоставките на чл.46, ал.3, т.1 от ЗКПО за преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014г. в посока намаляване с посочената сума, тъй като задълженията не са погасени през текущата година, а в предходен данъчен период.

Обратно разбира се е становището на жалбоподателя.

10. Приложимото в случая национално право, предвижда следното:

Разпоредбата на чл.46 от ЗКПО съдържа правна регламентиция на данъчното третиране на задължения. Така според посочения нормативен текст при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо;

2. производството по несъстоятелност на данъчно задълженото лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на намалението на задължението;

3. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо;

4. кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с размера на опростената сума;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) преди изтичане на съответния срок по т. 1 задълженията са погасени по силата на закон;

6. данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване/ал.1/

Алинея 1 не се прилага, когато в годината на настъпване на обстоятелство по ал. 1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението/ал.2/.

Когато ал. 1 е приложена през предходна година, при определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява със:

1. сумата на погасеното през текущата година задължение;

2. отчетените счетоводни приходи през текущата година в резултат на отписване на задължението./ал.3/

Намалението по ал. 3 е до размера на увеличението по ал. 1 през предходните години за съответното задължение/ал.4/.

Между страните по делото не съществува спор, че от страна на дружеството е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2009г. със сумата в размер на 42 358,42 лв. по реда на чл. 46, ал. 1, т.1 от ЗКПО, представляваща неизплатени възнаграждения на персонала за 2002 г., през който отчетен период, а именно 2009г., е настълило погасяване на задълженията по давност поради изтичане на пет годишния срок, предвиден в разпоредбата на чл.110 от Закона за задълженията и договорите за тази категория вземания.  Не е спорно по делото и обстоятелството, че през отчетния период 2014г. дружеството е извършило намаляване на счетоводния финансов резултат с посочената сума в размер на 42 358,42 лв. на основание чл.46, ал.3, т.1 от ЗКПО, във вр. с чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО. 

Каза се, спорът в казуса се концентрира във въпроса относно законосъобразността на така извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока на неговото намаляване.

В случая съвкупната преценка на приобщените по делото писмени доказателства налага несъмненият извод, че дружеството е извършило увеличение на счетоводния си финансов резултат със сумата на неизплатените възнаграждения за персонала за 2002г., през отчетния период  2009г., през  който отчетен период е настъпило обстоятелството, свързано с погасяването на задълженията по давност /арг. от чл.110 от Закона за задълженията и договорите/. Казано с други думи, разпоредбата на ал.1 на чл.46 от ЗКПО е приложена от дружеството през предходна година, в случая отчетния период 2009г. и за това обстоятелство няма спор по делото. За да се приложи обаче разпоредбата на чл.46, ал.3, т.1 от ЗКПО следва да е налице погасяване на задължението през текущата година, в случая 2014г., за която се претендира намаляване на счетоводния финансов резултат. Това в случая не е сторено от страна на дружеството, като от данните по делото не се установява да е налице погасяване на задължения през текущата година, в случая 2014г. Напротив, установява се това да е сторено в предходен данъчен период, в случая през 2009г., когато е настъпило погасяване на задълженията по давност. Оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни и не се споделят от състава на съда.

11. Доказателства в обратния смисъл, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не са ангажирани, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя, който носи доказателствената тежест, с оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо настъпване на благоприятни правни последици – намаляване на счетоводния финансов резултат за процесния отчетен период.

Не водят до различни изводи предствените писмени доказателства от страна на жалбоподателя с възражението срещу съставения ревизионен доклад, съответно с жалбата срещу издадения ревизионен акт. В тази насока е необходимо да се посочи, че с възражението срещу ревизионния доклад са представени  ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2009г. и 2014г.(по отношение на които доказателства няма спор), както и мемориални ордери № 15 за м. декември 2009г. и № 9 за м. декември 2014г. С оглед представянето на мемориалните ордери в хода на ревизионното производство – с възражението срещу РД, същите са били поставени на вниманието на ревизиращите органи, но видно от същите е, че те не съдържат обозначение на лицето, което ги е съставило, длъжностното му качество,  съответно връзката му с ревизираното дружеството, респективно липсва подпис на съответното лице – съставител на документа, поради която причина същите законосъобразно не са кредитирани от страна на ревизиращите органи. По аналогичен начин стои въпросът с представените мемориални ордери с жалбата срещу ревизионния акт, които съдържат единствено подпис на съставител, но липсва означение кое е лицето, което ги е съставило и подписало, респективно неговото длъжностно качество и връзката му с ревизираното дружество. Ясно е при това положение, че коментираните писмени доказателства основателно не са кредитирани ревизиращите органи като годни доказателствени средства обосноваващи констатациите и изводите в ревизионния акт. По отношение на обсъжданите документи на първо място е необходимо да се посочи, че същите трудно могат да бъдат индивидуализирани и съответно  съотнесени към ревизираното лице, като освен, че липсва ясно указание относно принадлежността им към този субект, в случая липсва ясно указание относно лицето, което ги е съставило и подписало, респ. за връзката му със съответния  правен субект. Поради  тази причина, с оглед разпоредбата на чл.11 от Закона за счетоводството (съгласно която лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях), тъкмо поради липсата на ясно указание относно принадлежността на въпросните документи към съответния правен субект, респективно  относно лицето, което ги е съставило и подписало, не може в случая да се приеме, че същите са достоверни източници на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства.  Казано с други думи, в случая не е установено, дали и доколко обсъжданите документи са част от съществуваща и редовно водена счетоводна отчетност на дружеството, касателно което се твърди, че принадлежат тези документи, по смисъла на чл.51 от ДОПК за съответния отчетен период, поради което и същите не могат да обосноват несъмнен извод в обсъжданата насока.

Но дори и да не беше така, в случая следва да се посочи още, че твърдяните счетоводни записвания, касаещи 2009г., съгласно съставените мемориални ордери, в никаква степен не биха могли да бъдат съотнесени спрямо процесния период на 2014г. в твърдяния аспект, поради обстоятелството, че в случая, както вече бе казано, основанията погасяване на задълженията на дружеството към персонала за 2002г. са настъпили, още в предходен отчетен период, а именно през 2009г., когато задълженията са погасени по давност.

В обсъжданата насока, с оглед разрешаване на административноправния спор е необходимо да се посочи още следното :

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства по делото, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

В случая жалбоподателят, комуто бе доказателствената тежест, да установи изпълнението на визираните условия на чл.46, ал.3,т.1 от ЗКПО, като позитивно проявени юридичеки факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици – намаляване на счетоводния финансов резултат, не е ангажирал необходимата пълнота от доказателства относно изпълнение на визираните предпоставки за такова намаление. При това положение, след като не е установено осъществяването на въпросните юридически факти, не е възможно да се приеме, че за жалбоподателя са налице предпоставките визирани в нормата на чл.46, ал.3, т.1 от ЗКПО за преобразуване на счетоводния финансов резултат за спорния отчетен период за данъчни цели в посока на неговото намаляване. 

Обратно, в случая органите по приходите, които носят доказателствената тежест, с оглед правилото на чл.170, ал.1 от АПК, приложим във връзка с препращащата норма на § 2 от ДР ДОПК установиха по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основават правомощието си да откажат да зачетат претендираното от жалбоподателя намаляване на счетоводния финансов резултатат, като констатациите им са обосновани и законносъобразни и се основават на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, обосноваващи единствения възможен доказателствен извод, а именно - за липса на предпоставките на чл.46, ал.3, т.1 от ЗКПО за намаляване на счетоводния финансов резултат.

12. Съобразяване на изложеното до тук, обосновава изводът, че ревизионния акт е съответен на материалния закон в частта на допълнително определените задължения по ЗКПО.

Предвид гореизложеното, крайният извод е, че обжалвания ревизионен акт  е правилен и законосъобразен.Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу му отхвърлена като неоснователна и недоказана. 

 

VІ. За разноските :

13. При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на НАП, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 554, 42 лв., изчислено, съобразно правилото на чл. 8, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ, бр.2 от 2009г., доп ДВ, бр.43 от 2010г. изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

                             Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Т. 91“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление **, представлявано от изпълнителния директор Г.М.К. против Ревизионен акт (РА) с № Р-16002415005073-091-001/27.01.2016г., издаден от Г.Н.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите възложил ревизията и М.Т.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение №  211 от 06.04.2016г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/, относно допълнително установените задължения на дружеството, както следва : допълнително установен корпоративен данък за 2014г., в размер на 4 235,85 лв., ведно с определени лихви за просрочие в размер на 398,81 лв.

ОСЪЖДА “Т. 91“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление **, представлявано от изпълнителния директор Г.М.К. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 554,42 лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: