РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

284

27.02.2017 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 1040 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалба на “А.М.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.Н.Т. против ревизионен акт № 16251200108 от 31.5.2012 г., издаден от   инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 1105 от 27.08.2012 г. на зам.директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП,сега Дирекция „ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП  в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 104722,96 лева и прилежаща лихва в размер на 6826.39лв.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.  Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в решението на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

І. Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила.

Констатациите на ревизиращия екип са мотивирани със следното изложение в РА и РД

„………………Извършената ревизия на „А. - МК" ООД обхваща данъчните периоди от 01.01.2011 г. до 31.01.2012г, В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество не е осъществило доставки от горепосочените 13 доставчици. Предмет на процесните доставки са СМР и строителни материали. По отношение на доставките по издадени от 7 от дружествата процесни фактури, а именно: „К.А.Р. И." ООД, „Ю.Б." ЕООД, „С." ЕООД, „М Е." ЕООД, „Б.К." ЕООД, „Т.Г.П." ЕООД и„Д. ДС" ЕООД, документи не са представени нито от доставчиците, нито от ревизираното дружество, от което са изискани доказателства за транспортиране и приемо-предаване на стоките, информация за мястото на натоварване и на разтоварване на стоките, къде са вложени стоките, но същото не е представило исканите доказателства и информация. Като за фактурата, издадена от „С." ЕООД, ревизиращият орган е установил, че същата не е включена в дневник за продажбите и в СД. За 5- те броя фактури, издадени от „Д. ДС" ЕООД, при проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурите не са включени в дневника за продажби и в СД, касовата бележка не е издадена от регистрирано устройство по реда на Наредба Н-18/13.12.2006г. По процесните 11 фактури, издадени от „Ф. 11" ЕООД, от ревизираното дружество са представени пътни листове за транспорт, но не са представени товарителници. Във връзка с това ревизиращият орган е ., коментирал, че пътните листове са документ, който показва движението на едно транспортно средство - изминати километри, маршрут, водач, но не е документ, който удостоверява приемо-предаване на стоки, не съдържа данни за вида и количеството на товара. Нито доставчикът, нито ревизираното дружество са представили документи за приемо-предаване на стоките, за мястото на натоварване и на разтоварване на стоките и за последващата им реализация. По процесната фактура, издадена от „В.С. 61 М" ЕООД с предмет на доставката СМР е извършена насрещна проверка, при която са представени договор от 20.04.11 г. за възлагане на СМР и протокол № 1/20.05.11 г. за предаване на извършените СМР. Представен е договор от 18.05.11 г. за превъзлагане на СМР на подизпълнителя „Е.-Б." ЕООД и протокол обр.19 от 18.05 .11 г. за приемане на СМР, извършени от подизпълнителя. Ревизиращият орган е анализирал представените документи и е констатирал, че строително-ремонтните работи са извършени за един ден - 18.05.11 г., което не е възможно да бъде направено. Следователно представените документи не отразяват вярна стопанска операция. За процесните 3 броя фактури, издадени от „М.и С." ЕООД, с предмет на доставките материали от ревизираното дружество са представени експедиционни бележки, подписани от М.Д. за „А.М." ООД - купувач. Нито доставчикът, нито ревизираното дружество са представили документи за приемо-предаване на стоките, за мястото на натоварване и на разтоварване на стоките и за последващата им реализация. За 2 броя фактури, издадени от „М.Д." ЕООД с предмет на доставките материали от ревизираното лице са представени приемо- предавателни протоколи, но не са представени доказателства за транспортиране на стоките, информация за мястото на натоварване и на разтоварване на стоките, къде са вложени материалите. След анализ на събраните при ревизията доказателства, органът по приходи е направил извод, че не са налице доказателства за реално осъществени облагаеми доставки по фактурите и е отказал правото на приспадане на данъчния кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС. Липсват доказателства относно тяхното приемо-предаване и транспортиране, както и непредставянето на счетоводната отчетност от доставчиците, от която да е видно, че са притежавали стоките и съответно дали могат да прехвърлят собствеността на същите/ съответно да извършат услугите на „А.М." ООД. ……….“

Настоящият съдебен състав споделя изводите на ревизиращия екип и на решаващия орган.

По отношение на ССЕ при първоначалното разглеждане на делото: Изводите на ВЛ за воденето на счетоводството на жалбоподателя /стр.17-18 от заключението/ са само за конкретни месеци. ВЛ е посочило, че процесните стоки и услуги са осчетоводени „методически правилно", което посочване само по себе си не е извод за редовно водено счетоводство. Този начин на проверка не може да доведе до извод за редовно водено счетоводство. Още повече, че част от проверката на счетоводните документи обхваща счетоводни регистри - сметки „401" и„501, неналични по делото /" внесени" по делото чрез направеното заключение - с.з. на 1 1.0З.2013г./. В случая става въпрос за основни счетоводни регистри - сметки „401" и„501 ". Непредставянето им в хода на ревизията от страна на жалбоподателя, е в резултат на неговото бездействие. Същите като частни документи, представени от проц.представител на ответника, са използвани от ВЛ при изготвяне на заключението му и същото е направило изводи, базирани на ТЯХ.

В тази връзка проц. представител на дирекция ОДОП Пловдив изрично е посочил, че представените между лист 12 и лист 18 хронологични ведомости на сметки, при условие, че същите не са налични по делото и са представени в счетоводството на жалбоподателя, вещото лице не следва да ги представя заедно със заключението по ССЕ, а евентуално същите следва да бъдат представени надлежно заверени от страна на жалбоподателя. В с.з. на 11.03.2013г. ВЛ К. изрично е уточнило, че „При изготвяне на заключението си, съм проверил на място единствено счетоводството на жалбоподателя, но не съм имал възможноет за проверка на доставчиците." Заключението е оспорено от проц.представител на дирекция ОДОП Пловдив в т. 6, относно редовно водено счетоводство на преките доставчици, тъй като вещото лице не е било на място в счетоводствата на преките доставчици и не може да направи изводи в тази насока. По делото са представени от страна на проц.представител на жалбоподателя и приети по делото нови документи по опис. Част от същите, а именно описаните в молбата на адв. П. под т. 59 и 61 са приемо- предавателни протоколи, т. 71, 73, 75, 88, 96, 98 - експедиционни бележки, касова бележка, фискални бонове, са оспорени от проц.представител на ответника като частни документи с недостоверна дата /с.з. 17.04.2013 г./. По отношение на последваща реализация на процесните стоки и услуги: В хода на ревизията ревизираното лице не е представило доказателства за влагане на материалите и това е отбелязано от органа по приходите в РД /напр.на стр.13, 22 от РД/. с жалбата не се представят доказателства за последваща реализация на стоките. При което изводите на ВЛ, възприети от съда, за последващо разпореждане със стоката се базират на представените пред съда документи. ВЛ е посочило в с.з. на 11.03.2013г., чс „ На стр. 8, Задача N2 2, последният абзац, за последващото използване и разпореждане със стоките по процесните доставки, съм правил проверка в счетоводството на жалбоподателя, да извърша такава в счетоводството на евентуални клиенти на жалбоподателя - това няма как да стане, не съм имал такава задача.". Проверка е правена само от данни от счетоводството на жалбоподателя. Счетоводното отразяване на фактури в съответните счетоводни регистри само по себе си не е доказателство за извършена доставка. Прави впечатление, че за доказване на плащане по част от процесните доставки са представени касови бонове едва в съдебното производство. III. По отношение на ССЕ при повторното разглеждане на делото: ВЛ П. също не е правило проверка в счетоводството на доставчиците, както и на жалбоподателя. В с.з. на 19.09.2016 г. ВЛ посочва, че на стр. 11 от заключението коментира счетоводните записвания, които са налични по делото. За 9 от обща 13-те доставчика ВЛ на стр.11 сочи, че не са налични счетоводни журнали. на дружествата и че не може да отговори какви са счетоводните записвания за теви дружества. За три от дружествата ВЛ сочи, че във връзка с отчитането на процесните фактури в счетоводствата на дружествата са извършени правилни счетоводни записвания. Това заключение на ВЛ е само за конкретните фактури, но на практика няма извод за цялостно редовно водено счетоводство на тези дружества. За едно от дружествата „А.-Н." ЕООД ВЛ сочи, че правилните счетоводни записвания касаят „само начисляването на ДДС". Това на практика означава, че всички останали счетоводни записвания не са правилно осчетоводени. По отношение на счетоводството на жалбоподателя в ССЕ също няма конкретен извод за редовно водено счетоводство. Самата проверка на счетоводството обхваща „хронологични ведомости за документ", представени пред съда при първоначалното разглеждане на делото, но в незаверен вид. Тези документи „хронологични ведомости за документ" са представени с молба с опис --- т. I от молбата, в с.з. на 19.09.2016 г. и са оспорени от проц. представител на ОДОП Пловдив като достоверност на дата, още повече че ВЛ по настоящата ССЕ е проверявало тези документи и върху тях гради своето заключение. Тоест ВЛ П. не е посетило и счетоводството на жалбоподателя, за може да проследи начина на водене на счетоводството му и дали същото е водено редовно. Както бе посочено по - горе счетоводното отразяване на фактури в съответните счетоводни регистри само по себе си не е доказателство за извършена доставка или услуга. В заключението на ВЛ няма посочени съпътстващи фактурите документи, свързани с прехвърлянето на собствеността върху тях, от съответния доставчик на „А. МК" ЕООД. За фактура N 288/22.03.2011 г. с предмет СМР по договор 10.00936 от 05.08.2010 г. /непредставен по делото/ също няма представени доказателства относно извършената услуга „СМР". При ревизията е установено, че доставчикът не е имал назначени по трудов договор лица. Наличието на кадрови потенциал е от значение при доставките на услуги, при които е необходимо наличието на работници, които да извършат СМР. От ревизираното дружество са изискани доказателства за транспортиране и приемо-предаване на стоките, информация за мястото на натоварване и на разтоварване на стоките, къде са вложени стоките и кой е обектът, на който са извършвани СМР, но ревизираното дружество не е представило исканите доказателства и информация. На стр. 5-6 от заключението ВЛ П. подробно е посочило за кои фактури изобщо не е установило счетоводни данни за последващо движение. Отделно в с.з. на 19.09.2016 г. ВЛ посочи още фактури, за каито няма счетоводна информация какво се е случвало с материалите /фактури 295, 292, 291, издадена от „К.А.Р. И." ЕООД и фактура 782, издадена от „Ф. 11" ЕООД/. Такава информация няма общо за 12 фактури. А за процесните фактури, издадени от доставчиците „Б.Г." ЕООД, „Б.К." ЕООД, „М.и С." ЕООД и„С." ЕООД, изобщо няма данни в счетоводството на „А. МК" ООД за последващо движение на материалите за всички процесни фактури, издадени от тези 4 дружества. Не се доказва и последваща реализация на процесните стоки - стр. 6 от заключението. По отношение на извършено плащане по процесните фактури - на стр.8-10 ВЛ е посочило установеното от него. Прави впечатление, че по част от процесните фактури /като например фактура N 292/ в заключението е посочено „в брой - счетов.". ВЛ уточни в с.з. на 19.09.2016 г., че плащането е видяно като такова по наличния счетоводен документ, но не е видял касов бон. Такова записване ВЛ е направило и при фактурите, издадени от „Б.Г." ЕООД и„Водно строителства 61 М" ЕООД. А при фактурите, издадени от „М.и С." ЕООД, изобщо няма данни за плащане. Отделно самата проверка на счетоводството относно плащанията обхваща „хронологични ведомости за документ", които бяха коментирани по-горе. Представянето на счетоводни докумуенти в съдебното заседание, може да наведе само на извод, че същите са съставени за целите на съдебното производство. ВЛ по допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза при първото разглеждане на делото също е проверявало само счетоводнирегистри, но не и съпътстващи процесната доставка документи като приемо- предавателни протоколи, товарителници и други. След като ВЛ не са посетили счетоводствота на доставчиците и жалбоподателя не е възможно проследяването на движението по процесните фактури с предмет стоки и услуги, не може да каже дали по счетоводни данни дружествата са разполагали с въпросните стоки, поради което не може да се проследи и стоковия поток относно тези стоки. Ето защо при подробен анализ на представените от ревизираното лице „А. - МК" ООД документи, може да се стигне само до извод, че същите са съставени за целите на ревизионното и съдебното производство. Обобщено горното сочи, че не е ясно къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката, както и не може да установи къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя. За РА, издадени на доставчиците „Ф. 11" ЕООД, „Б.Г." ЕООД, „Т.Г.П." в ликвидация, процесните фактури са издадени извън ревизираните периоди. Видно от РА № 161201361/23.05.2012 г. /стр.20-22 от РА/ на „М.Д." ЕООД за данъчния период /м. 10.2011 г./, през които са издадени процесните фактури, на „М.Д." ЕООД е отказан данъчен кредит по фактури с предмет на стоките идентични с процесните. Видно от РА .№ 161300117/27.03.2013 г. /стр.28-31 от РД/ на „М.Д." ЕООД за данъчните периоди /м.11 и м. 12.2011 г./, през които са издадени процесните фактури на „М.Д." ЕООД, е отказан данъчен кредит по фактури с предмет на стоките идентични с процесните. В хода на ревизията не са събрани доказателства за това, че доставчиците са разполагали с процесните стоки, за да могат да прехвърлят същите. Напротив, всички събрани доказателства сочат, че доставчиците не са представили годни доказателства за придобиване на собствеността върху тях.

Анализът на всички събрани по преписката доказателства, налага извода, че правилно ревизиращият екип е приел, че процесните фактури не документират реално осъществени доставки на стоки и услуги. Това означава, че не е доказано настьпило данъчно събитие и основание за издаване на тези фактура. То от своя страна прави данъкът, отразен в тях начислен неправомерно и представлява изпълнен фактически състав на нормата на чл.70, ал.5 от ЗДДС.

Процесните фактури и придружаващите ги документи, в качеството им на частни документи без материална доказателствена сила, следва да се преценяват с оглед на всички събрани доказателства при ревизията и в съдебното производство. Гореизложеното води до извода, че е налице единствено съставена документация по ЗСч и ЗДДС, която обаче не отразява реални стопански операции. Назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи не обосновават категоричен извод за реалност на доставките при последователна съдебна практика, че единствено наличието на фактури и счетоводното им отразяване при получателя не е достатъчно да обоснове тази реалност, още повече, че проверки не са правени нито в счетоводствата на преките доставчици, нито на последващи клиенти. Счетоводството е вторично и отразява предходно съставени документи. При наличие на данни по делото за съставени документи, които не отразяват реални стопански операции, заключението на ССЕ, което е изготвено на база на същите документи, обсъдено съвкупно с другите доказателства по делото по смисъла на чл.202 ГПК, не доказва реалност на доставките на стоки и услуги по смисъла на чл.б и чл.9 ЗДДС. Видно от установените при ревизията факти и обстоятелства и събраните по делото доказателства, се потвърждават изводите на органа по приходите за липса на доставки по процесните фактури. С оглед на гореизложеното, ревизионният акт се явява мотивиран и подкрепен с доказателства, необорени и в съдебното производство.

Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. В настоящия случай, изложените от твърдения в жалбата не са подкрепени с доказателства. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 8 042, 97 лв. (осем хиляди четиридесет и два лева и 97 ст.).

 

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

                                                     Р    Е    Ш    И    :

                     

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “А.М.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.Н.Т. против ревизионен акт № 16251200108 от 31.5.2012 г., издаден от   инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 1105 от 27.08.2012 г. на зам.директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП,сега Дирекция „ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП  в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 104722,96 лева и прилежаща лихва в размер на 6826.39лв.

         

ОСЪЖДА “А.М.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.Н.Т. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 042, 97 лв. (осем хиляди четиридесет и два лева и 97 ст.).

       

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: