РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

   № 1792

 

   гр. Пловдив, 11.10.  2016 год.

 

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1053 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

  Образувано е по жалба на Н.М.Н., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-101 от 15.04.2016г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив, с което е оставена без уважение, жалбата на Н.М.Н. срещу Разпореждане № **********/2140-15-459/22.12.2015г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Пловдив, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се правят оплаквания за постановяване на решението и на потвърденото с него разпореждане в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят оспорва направения от решаващия административен орган извод, че не са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО. Поддържа, че неправилно и необосновано е лишен от достъп до пенсионната система на Република България, тъй като административният орган е приел, че жалбоподателят няма 100 точки, което е условия за отпускане на пенсия по този ред.

Твърди, че е започнал трудовата си дейност и е преустановил осигурителния си стаж при условията на Закон за пенсиите (1957г.-1999 г.), както и Правилник за прилагане на закона за пенсиите (1958г.-1999 г.), а влезлият в сила от 01.01.20000 г. КЗОО е неприложим спрямо него като осигуряващо се лице. Счита, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсията  са налице всички условия, за да му бъде отпусната въпросната пенсия. Иска се отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и на потвърденото с него разпореждане на ръководител „ПО” при ТП на НОИ.

 Ответникът по жалбата -  директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, се представлява от процесуалния си представител юрисконсулт В., която поддържа жалбата по мотиви, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита

             Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

        Със Заявление вх. № 2113-15-1277/02.09.2015г. с приложени към него документи, жалбоподателят в настоящото производство – Н.М.Н. е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № ********** от 22.12.2015 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, на Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е приел, че за Н.Н. не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4 ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като не е изпълнено условието, сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта, да не бъде по-малко от 100. Посочено е, че към датата на заявлението лицето има сбор 92 – възраст 61 г. 08 м. 22 дни и осигурителен стаж 30 г. 05 м.25 дни.

          Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Пловдив по съображения, че неправилно и незаконосъобразно му е отказана пенсията, тъй като в Закона за пенсиите, действащ до 1999 г. липсва условие за сбор от стаж и възраст, а той самият е обект на осигуряване до 1999 г.

            С оспореното Решение № 2153-15-101 от 15.04.2016 г., постановено в производство по чл.117 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение, като неоснователна, жалбата на Н.Н. и е потвърдил изцяло Разпореждане № ********** от 22.12.2015 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ.

От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че на Н.Н. не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, като решаващият административен орган е приел, че лицето има изискуемия се осигурителен стаж от втора категория труд от 22 г. 06 м. 03 дни, но не е изпълнило условието за навършена възраст 57 години към 01.01.2000 г. съгласно отменения Закон за пенсиите.

Прието е, че от представените редовно оформени документи, осигурителният стаж на Н. за периода 11.10.1971г. до 12.09.1996г. е, както следва:

-         осигурителен стаж от първа категория труд – 05 г. 07 м. 21 дни;

-         осигурителен стаж от II категория труд – 13 г. 00 м. 28 дни, и

-         осигурителен стаж от III категория труд – 04 г. 08 м. 25 дни.

На основание чл.104 от КСО – общ осигурителен стаж, превърнат

към III категория труд  - 30 г. 05 м. 25 дни.

Към датата на подаване на заявлението Н.Н. има навършена възраст 61 г. 08 м.22 дни.

            В решението на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив е посочено, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 ал.1 от КСО през 2010 г., мъжете придобиват, ако са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, имат навършена възраст 52 години за първа категория труд или 57 години за втора категория труд и отговарят на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО – не по-малко от 100.

Установено е също така, че към датата на навършена възраст – 10.12.2010 г., Н. не е изпълнил условието за сбор 100 от осигурителен стаж и възраст. Към същата дата лицето има сбор 87 (възраст 57 г. и осигурителен стаж 30 г. 05 м. 25 дни) и не изпълнява условията за придобиване право на пенсия по реда на §4 ал.1 от ПЗР на КСО за 2010 г.

Констатирано е също така, че Н. е направил искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ по §4 ал.1 от ПЗР на КСО със заявление № 2113-15-1277/02.09.2015 г. В решението е посочено, че право на пенсия за ОСВ при условията на § 4 ал.1 от ПЗР на КСО за 2015г. мъжете придобиват, ако са работили 10 години при условията на първа категория труд и 15 години при условията на втора категория труд, имат сбор от ОСВ 100 и са навършили възраст 52 г. и 8 м. за първа категория труд или 57 г. и 8 м. за втора категория труд. Посочено е също така, че заявление за отпускане на пенсия за първи път Н. прави на 02.09.2015 г., поради което преценката за придобитото право на пенсия се извършва по действащото към тази дата законодателство, поради което и на лицето е отказано правото на пенсия за ОСВ, тъй като към тази дата, жалбоподателят има сбор 92 (възраст 61 г. 08 м. 22 дни и осигурителен стаж – 30 г. 05 м. 25 дни) и жалбата му е оставена без уважение.

          Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване”.

            В хода на съдебното производство са приети като доказателства 6 бр. копия на удостоверения обр. УП-3, както и удостоверение изх. № 12010/12.01.2011 г. на ДА „Архиви“, дирекция „Държавен военно-исторически архив“ – В. Търново.  

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:

            Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118 ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално ДОПУСТИМА.

            Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Обжалваното Решение № 2153-15-101/15.04.2016 г. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117 ал.1 т.2 б. „а” от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ – Пловдив, в предвидената в чл.59 ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.

            Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и съставляващи основание по смисъла на чл.146 т.3 от АПК за отмяна на постановеното от директора на ТП на НОИ – Пловдив решение. 

            С правната регламентация по § 4 ал.1 от ПЗР на КСО е създаден преференциален режим за пенсиониране, като е дадена законова възможност до 31.12.2015г. лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл.68 от КСО възраст, ако отговарят на три условия, а именно: 1. Лицето да е работило 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; 2. Да е навършило определена възраст - 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд и 3. Да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 за мъжете. Тези изисквания съставляват материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по §4 ал.1 от ПЗР на КСО, при кумулативното проявление на които, възниква правото на пенсия за осигуреното лице. Не е спорно, че обуславящият спорното право фактически състав е един и същ, както към датата на подаване на заявлението, така и към датата на произнасяне на административния орган, като настъпилата междувременно законодателна промяна в съдържанието на разпоредбата на §4 ал.1 от ПЗР КСО (ДВ бр.107/2014г), се свързва с удължаване на срока, в който регламентираното с нея право може да бъде упражнено – до 31.12.2015 г.

            Видно от съдържанието на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане, в хода на проведеното административно производство не е имало спор относно обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /02.09.2015 г./, Н.Н. е навършил изискуемата се по §4 ал.1 от ПЗР на КСО възраст.

Не е спорно и, че жалбоподателят има придобит осигурителен стаж при условията на първа категория труд – 05 г. 07 м. 21 дни, на II категория труд – 13 г. 00 м. 28 дни и на III категория труд – 04 г. 08 м. 25 дни, за длъжностите и периодите, посочени в разпореждането, потвърдено с обжалваното решение, или общ осигурителен стаж 30 г. 05 м. 25 дни.

         Спорът е към кой момент следва да се зачете стажът на Н., за да получи правото на пенсия за ОСВ и по кое законодателство и към кой момент е налице материалноправна предпоставка за възникване на правото по §4 ал.1 от ПЗР на КСО.  

            От мотивите на Решение № 2153-15-101/15.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и приложените документи за осигурителния стаж на лицето, се установява, че трудовият стаж на Н.Н. за периода 11.10.1971г. – 13.09.1996г., е зачетен като осигурителен стаж от втора категория труд – 20 години, изискващ се съгласно чл.2б от ЗП (отм.). Жалбоподателят претендира, че следва да му бъде отпусната пенсия по отменения Закон за пенсиите, тъй като към последно сочената дата, същият е преустановил трудовата си дейност.

            В този смисъл е необходимо да се отбележи следното:  от 01.01.2000г. в сила е Кодексът за задължително обществено осигуряване, нов Кодекс за социално осигуряване, който урежда изцяло отношенията в областта на задължителното обществено осигуряване. В този кодекс, с §12, 13 и 14 от ПЗР на КЗЗО, се отменя от 01.01.2000 г. Законът за пенсиите, като в § 2 ал.1 от ПЗР на КЗЗО, е указано, че лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени до 31.декември 1999г. и са придобили право на пенсия по отменения ЗП, могат до 30.06.2000г. да се пенсионират при условията на отменения закон, ако това е по-благоприятно за тях, като е посочено, че след тази дата преценката за право на пенсия се извършва при условията на КСО.

 От данните по делото, безспорно се установява, че към 13.09.1996 г. (датата на преустановяване на трудовата дейност на жалбоподателя) няма данни лицето да е подавало заявление за отпускане на пенсия за ОСВ. Няма данни да е подавано заявление и с дата преди 30.06.2000 г., както и да е подавано заявление и към 10.12.2010 г., за която дата жалбоподателят твърди, че е навършил 57 г. и е изпълнил условието за придобита възраст.

             Съгласно § 9 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999г. е в сила Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, който определя съответните длъжности, производства и фирми, трудът на които се причислява към съответните категории. Работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения на тях труд като осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в съответните точки от ПКТП (отм.). Въз основа на тази нормативна регламентация следва изводът, че причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е, лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в общите разпоредби на т.67 и т.68 от ПКТП (отм.) и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли.

            В разпоредбата на чл.40 ал.1 от НПОС е регламентирано, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В ал.3 на посочената норма е предвидено, че документът по ал.1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на труд. 

             Съгласно чл.94 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаване на заявлението.

            Действително, според жалбоподателя, правото на пенсия не се погасява, но предвид по-горе цитираната разпоредба, заявлението за отпускане на пенсия, Н. е подал на 02.09.2015 г., а не на 10.12.2010 г., поради което към последно цитираната дата не възниква правото на отпускане на пенсия. Предвид цитираната разпоредба, пенсията следва да бъде отпусната, считано от 02.09.2015 г.

По делото няма спор, че така отразените данни в представените по делото документи относно трудовата дейност и стаж на Н.Н. са направени по установения ред и в предвидената от закона форма. Ето защо въз основа на удостовереното в посочените официални документи, съдът приема за безспорно установено, че за съответните периоди, Н.Н. е извършвал трудова дейност при така определените категории труд, както и че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, лицето е навършило 61 г. 08 м. 22 дни.

          Независимо, че осигурителният стаж на Н.Н. за периода 11.10.1971 г. до 12.09.1996 г. следва да бъде зачетен като такъв при условията на трета категория труд, за жалбоподателя не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4 ал.1 от ПЗР на КСО.  Не е изпълнена третата от законово регламентираните кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки, обуславящи правото по §4 ал.1 от ПЗР от КСО - сборът от осигурителния стаж и възрастта на Н.Н., след превръщане на стажа от първа и втора категория труд към трета, съгласно чл.104, ал.2 от КСО, не покрива изискването за сбор 100 за мъжете. След превръщане на осигурителния стаж от първа и втора категория към трета категория труд по правилото на чл.104 ал.2 от КСО, общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 30 г., 05 м. 25 дни и съответно сборът от осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението е бил 92 /възраст 61 г. 08 м. 22 дни + стаж 30 г., 05м. 25 дни/– недостатъчен за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО.

          При липса на кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за възникване на претендираното от Н.Н. право на пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, отказът да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, е законосъобразен.

            Отделно от това, необходимо в случая е да се отбележи още, че съгласно чл.68 ал.1 от КСО (действащата разпоредба преди 01.01.2016 г.) право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. А съгласно ал.3 на същия текст, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

            Жалбоподателят няма и навършена възраст за отпускане на пенсия по чл.68 ал.1 или ал.3 от КСО. С оглед изложеното съдът приема, че Решение № 2153-15-101/15.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/2140-15-459/22.12.2015 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Пловдив за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.М.Н., е постановено при правилно приложение на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

          При посочения изход на спора и съобразно своевременно направеното искане от ответника, жалбодателя следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ  - Пловдив възнаграждение за осъществената юрисконсултска  защита, което се констатира в размер на 350 лв.

          Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.II, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Пловдивският административвен  съд

 

 

 Р     Е     Ш     И  :

 

 

  ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М.Н., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-101 от 15.04.2016г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив, с което е оставена без уважение, жалбата на Н.М.Н. срещу Разпореждане № **********/2140-15-459/22.12.2015г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Пловдив, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

          ОСЪЖДА  Н.М.Н., ЕГН **********,*** да зап­ла­ти на ТП на НОИ – Плов­див с адрес гр.Пловдив, ул.“Любен Караве­лов”№7 сумата от 350/триста и петдесет/ лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

        

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: