Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ 1676

 

Град Пловдив, 16 септември 2016 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на първи септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Д.Т., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1077 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.405 КТ.

Образувано е по жалба на Г.М.Х. *** против акт за спиране от 05.04.2016 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с който е спряна дейността по пръскане на овощна градина в землището на град Кричим, с композиция трактор ЮМЗ с ДК № РВ06659 и с прикачена механично задвижваща се пръскачка.

Според жалбоподателя актът е незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че жалбоподателят не е нарушил нормата на чл.186, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, защото няма качеството на работодател по отношение на Ф. А. К. и защото тракторът може да бъде спрян от движение единствено от компетентния за това орган – КАТ, като самият акт се съставя на собственика на трактора, който е друго физическо лице. Твърди се още, че в оспорения акт за спиране не е посочен нормативният акт, от който е цитираната като правно основание за неговото издаване правна норма, поради което същият е нищожен. Иска се обявяване нищожността на оспорения акт или алтернативно неговата отмяна като незаконосъобразен, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Обстоятелството, че правоотношението между жалбоподателя и пострадалото лице не е трудово, по никакъв начин не влияе върху принудителната административна мярка, която може да се приложи по отношение на всеки работодател по смисъла на § 1, т.8 от ПЗР на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, какъвто е и жалбоподателят. Освен това с оспорения акт е спряна дейността по пръскане на овощната градина, а не е спрян от движение самият трактор, поради което са без правно значение обстоятелствата във връзка с техническата изправност на трактора и неговата собственост.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат на оспорения акт, чиито права неблагоприятно са засегнати от акта, доколкото с него се вменява забрана за извършване на определена дейност от жалбоподателя, и в преклузивния четиринадесетдневен срок от съобщаването на решението на горестоящия административен орган, издадено по повод на осъществения административен контрол на оспорения акт, поради което е допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по сигнал от телефон 112 за настъпила смърт на работник на 05.04.2016 г. е извършена проверка от служител на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив в овощна градина в град Кричим, местност „Джевезлика“, стопанисвана от земеделския производител Г.Х. – жалбоподател по делото, и е установено, че жалбоподателят е използвал за извършване на пръскане на овощните дръвчета композиция от колесен трактор и механично задвижвана пръскачка с необезопасен вал за задвижване на пръскачката – без защитно предпазно ограждение на въртящата се част, предпазващо от достъп до опасната зона, с което е изложил на риск живота и здравето на работещия Ф. Кехайов и с което е нарушил чл.186, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, довело до смъртта на Ф. Кехайов. Затова по отношение на жалбоподателя в качеството му на работодател е издаден оспореният акт за спиране от 05.04.2016 г. от Бончо Дечев, главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив.

С акт от 19.04.2016 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив на основание чл.91, ал.1 АПК е изменено правното основание, на което е издаден оспореният акт за спиране, като изрично е посочено, че това е чл.404, ал.1, т.3 от Кодекса на труда.

По повод подадена от жалбоподателя жалба против акта за спиране по реда на административния контрол е издадено решение от 22.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което жалбата на Г.Х. е отхвърлена и е потвърден акта за спиране от 05.04.2016 г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя допълнително са представени документи за собственост, за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ и за извършен технически преглед за 2016 г. (л.61-67 от делото), удостоверяващи, че процесният трактор е собственост на О. С. М., че тракторът е преминал задължителния технически преглед за 2016 г. и за него е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Тези факти са безспорно установени от представените официални документи, затова следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля О. М., дадени в същата насока. Следва също да бъде отбелязано, че от страна на ответника тези факти не се оспорват, в какъвто смисъл е изявлението, направено от процесуалния му представител в последното по делото съдебно заседание.

По отношение на показанията на свидетеля Щ. Я. К. съдът намира, че същите са неотносими към предмета на спора, доколкото от тях не се установят никакви факти, имащи значение за установяване на спорния факт – дали Г.Х. е бил работодател на Ф. К. Свидетелските показания са хаотични, твърде общи и неконкретни.

В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел и Б.Д., главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, издал оспорения акт за спиране. Доколкото неговите показания изцяло съвпадат с констатациите, отразени в самия акт, съдът намира, че тези показания следва да бъдат кредитирани.

От друга страна, не трябва да се забравя фактът, че жалбоподателят по същество не оспорва констатациите на главния инспектор, че валът, свързващ трактора и пръскачката, не е бил обезопасен и не е имал предпазен кожух, че частите са били открити без никакво защитно съоръжение, което да предпазва хората от въртящата се част. Съответно тези факти също следва да се считат за безспорно установени. Защитната теза на жалбоподателя се концентрира върху факта, че тракторът и пръскачката не са негова собственост и затова не е негова отговорността за настъпилата в резултат на повличането от въртящия се вал смърт на работника, извършващ пръскането на собствената му овощна градина.

При тези факти съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.

Актът за спиране е издаден от компетентен орган – служител на инспекцията по труда, за което между страните няма спор, и в предвидената от закона форма. Не се споделя възражението на жалбоподателя, че в оспорения акт не е посочено правното основание за неговото издаване. С изричен акт в производство по чл.91, ал.1 АПК директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив е извършил изменение на акта за спиране, като е поправил и допълнил основанието – чл.404, ал.1, т.3 КТ. Доколкото актът за поправка подлежи на самостоятелно обжалване (арг. чл.91, ал.2 АПК) и не е обжалван, същият е влязъл в сила, следователно следва да се съобрази така извършената поправка и съдържанието на оспорения акт за спиране следва се приеме, че не страда от наведеното от жалбоподателя съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

На основния спорен въпрос по настоящото дело – дали жалбоподателят има качеството на работодател по смисъла на § 1, т.8 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, за да бъдат приложими спрямо него принудителните административни мерки по Кодекса на труда – според настоящия съдебен състав следва да се отговори положително, независимо от постановеното съдебно решение № 1601 от 05.08.2016 г. по адм. дело № 904/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено постановление от 06.04.2016 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Г.Х. като работодател и Ф. Кехайов като работник на длъжност тракторист, считано от 05.04.2016 г. (л.84-88 от делото; невлязло в сила към настоящия момент, което е служебно известно на съда). Това е така, защото по смисъла на § 1, т.8 от цитираната наредба „работодател“ е понятието, определено в § 1, т.2 ДР ЗЗБУТ, който от своя страна определя, че „работодател“ е понятието, определено в § 1, т.1 ДР КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Следователно понятието работодател по смисъла на ЗЗБУТ е разширено, като към лицата-работодатели по смисъла на § 1, т.1 ДР КТ (всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател) са причислени и лицата, които възлагат работа и носят цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.

В случая няма спор, че работата по пръскане на овощната градина е възложена от жалбоподателя по граждански договор (както твърди той самият в жалбата и както е установено в хода на административно дело № 904/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив) и че той като земеделски производител (за което има безспорни доказателства по административната преписка – л.40 от делото) носи цялата отговорност за стопанството си, следователно и за работата по пръскане на собствената му овощна градина, за осъществяването на която е бил ангажиран починалият Ф. К. Т.е., в деня на инцидента пострадалото лице е извършвало дейност в полза на земеделския производител, който в този смисъл притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т.2 ДР ЗЗБУТ, тъй като е възложил на работа без трудово правоотношение с работника, но в рамките на неговото стопанство, да съблюдава изискванията на трудовото законодателство по отношение на наетото по граждански договор лице и да обезопаси движещите се части на работното оборудване, ползвано за извършване на пръскането на овощната градина, което очевидно не е направил предвид настъпилата смърт на работника. След като е имал задължението да осигури безопасни условия на труд и не е сторил това, по отношение на жалбоподателя могат да бъдат прилагани принудителните административни мерки по чл.404 КТ.

Напълно ирелевантен за законосъобразността на оспорения акт за спиране е фактът чия собственост са били тракторът и ремаркето. Безспорно е, че те са използвани за извършване на дейността по пръскане на овощната градина на жалбоподателя, следователно негова е била отговорността тези машини и свързващия ги вал да са безопасни за работниците, които ще извършват пръскането. Ирелевантен е също фактът, че процесният трактор е бил изправен и с необходимите документи за техническа изправност и за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото в случая има значение единствено и само обстоятелството, че свързващият вал между трактора и ремаркето, причинил смъртта на работника, е бил необезопасен и този факт няма никаква връзка с техническата изправност на самото превозно средство или собствеността върху него. За неизпълнението именно на това задължение (движещите части на работното оборудване да се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа по тях), което е задължение на лицето, възлагащо работата (било по граждански или трудов договор) – в случая пръскането, е издаден оспореният акт за спиране.

Неправилно жалбоподателят твърди, че с оспорения акт е спрян от движение процесния трактор, с който е извършвано пръскането и който е собственост на трето лице. Видно и от самия оспорен акт, с него е спряна самата дейност – пръскането на овощната градина. Самият трактор, както казва това и свидетелят М., тракторът е запечатен  и мястото, където е станал инцидентът, е оградено от следователя, т.е., дори и тракторът да не може да се движи и използва в момента, това не се дължи на действията и акта за спиране на органите на инспекцията по труда, а на действията и актовете на органите на досъдебното производство.

Съгласно чл.404, ал.1, т.3 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората, да поставят специален знак, указващ приложената принудителна административна мярка. Видно от събраните по делото доказателства, в процесния случай са били налице всички предпоставки на цитираната правна норма за налагане на принудителната административна мярка – спиране на дейността на стопанството на жалбоподателя по пръскане на овощната градина, доколкото установеното нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, изразяващо се в задължение движещите части на работното оборудване да се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа по тях, не само е застрашило живота и здравето на хората, а е причинило смъртта на един човек.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото на ответника се дължат разноски на основание чл.143, ал.4 АПК, но доколкото искането е направено несвоевременно, едва с депозираната на 08.09.2016 г. писмена защита, след приключване на устните състезания, съдът намира това искане за недопустимо, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.Х., ЕГН **********,***, против акт за спиране от 05.04.2016 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: