Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2453

 

гр. Пловдив, 23 декември 2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на двадесет и трети декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 като разгледа административно дело №1089 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.175, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с §2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производството по делото е образувано по жалба на “**** – БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *****, ЕИК ******, представлявано от Адвокатско дружество “Б. и П.”, ЕИК ********, пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001615005008-091-001 от 01.02.2016г., издаден от П.И.Л.- старши инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложил ревизията; и Г. Д.С.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №247 от 25.04.2016г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 14 593,34 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 6 257,46 лв.

Претендирана е отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт Г. К.-Д.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на дружеството жалбоподател.

С Решение №2324 от 06.12.2016г. оспореният РА е отменен, а на жалбоподателя са присъдени разноски в общ размер от 2 576,62 лв., от които 1 626,62 лв. адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, като е прието, че общо заплатеното адвокатско възнаграждение в размер от 2 700,00 лв., с включен ДДС е прекомерно. Решение №2324 от 06.12.2016г. е съобщено на “**** – БГ” ЕООД на 13.12.2016г.

С молба Вх.№20823 от 13.12.2016г. на “**** – БГ” ЕООД, чрез Адвокатско дружество “Б. и П.”- пълномощник, е поискано изменение на Решение №2324 от 06.12.2016г. в частта за разноските, като на дружеството се присъди адвокатско възнаграждение в целия му размер от 2 700,00 лв., с включен ДДС.

На 23.12.2016г. по делото постъпва становище с Вх.№21423 от Г. К.-Д.- пълномощник на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с което заявява, че искането за изменение на Решение №2324 от 06.12.2016г. е неоснователно. Респективно, спазено е изискването на чл.248, ал.2 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Освен това, искането за допълнение на Решение №2324 от 06.12.2016г. се явява подадено в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустимо, а разгледано по същество е основателно.

Наличното по делото възражението с Вх.№70-00-858 от 20.01.2016г. (листи 385-392) против Ревизионен доклад (РД) с №Р-16001615005008-092-001 от 23.12.2015г. е изготвено от Адвокатско дружество “Б. и П.”, за което е представено пълномощно (лист 393). Също така, жалбата (листи 181-185) против процесния РА, адресирана до ответника, също е изготвена от Адвокатско дружество “Б. и П.”.

По делото не са ангажирани доказателства за направено заплащане на разходите по изготвянето на възражението против РД и по изготвянето на жалбата против РА, адресирана до ответника.

Според разпоредбата на §1 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия.

След като за съдебното оспорване на процесния РА (20 850,50 лв.) е предвидено минималното адвокатско възнаграждение в размер от 1 155,52 лв. (без ДДС) или 1 388,62 лв., с включен ДДС, то за обжалването на същия РА по административен ред би следвало да се присъди същия размер адвокатско възнаграждение.

При това положение, общият размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 2 700,00 лв., с включен ДДС, се явява съответстващ на двукратния размер на минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на Наредба №1/09.07.2004г.

Ето защо и на основание чл.175, ал.1 от АПК и чл.248, ал.1 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Решение №2324 от 06.12.2016г. в частта за разноските, като в диспозитива на същото да се чете:

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати на “**** – БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *****, ЕИК ******, сумата от общо 3 650,00 лева, представляваща направените по делото разноски,

вместо:

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати на “**** – БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *****, ЕИК ******, сумата от общо 2 576,62 лева, представляваща направени по делото разноски. 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./п/........................

/Н.Бекиров/