РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 2130

 

гр. Пловдив,  10 ноември 2016 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1148 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба (наименувана “частна”), подадена от Ж.А.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, против Решение № 2153-15-107/22.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Н. срещу Разпореждане № **********/протокол № 2140-15-63/28.01.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна.

Твърди се, че необосновано и недоказано не е зачетен стажът, положен в Железопътен завод “Г.Д.” – София и СО “В.”, с правоприемник ДФ “С.”, удостоверен съответно с обр. УП-30 № ХІV-242/17.06.1990 г. и обр. УП-3 № 203-3/23.07.2001 г., в тази връзка жалбоподателката счита за неверни твърденията на пенсионния орган, че са извършени всички действия за изясняване на действителната обстановка.

Относно незачетения стаж в Железопътен завод “Г.Д.” София за периода 01.01.1980 г. до 31.12.1980 г. на длъжност “общ работник” и от 01.01.1981 г. до 31.12.1989 г. на длъжност “оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех” се твърди, че пенсионният орган е излязъл извън компетентността си, обявявайки представен официален документ за неистински. На следващо място, се посочва, че не осигуреното лице е виновно, че ведомостите са унищожени при пожар и че не може да бъде направена необходимата проверка.

По отношение незачетения стаж в СО “В.” с правоприемник ДФ “С.” се твърди, че не става ясно за какви престъпни обстоятелства е сезирана прокуратурата, какви са данните и доказателствата, послужили за иницииране на проверката, както и образувано ли е въобще производство и ако е образувано, какъв е резултатът от него.

Твърди се на последно място, че с Решението си Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е нарушил материалния закон, като не се е съобразил със задължителната доказателствена сила на официалните документи. Иска се отмяна на оспорения административен акт и на потвърденото с него разпореждане. Подробни съображения са изложени в прието по делото писмено становище. Претендира се присъждане на сторените разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Изначално производството е започнало по повод заявление вх. МП-20947 от 19.03.2015 г., с което Ж.Н. е направила искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Констатирано е, че към датата на подаване на заявлението, лицето е навършило 51 години, 05 месеца и 01 ден. След анализ на представените със заявлението писмени доказателства и допълнително извършени проверки, осигурителният стаж на жалбоподателката е приет за такъв, положен при условията на трета категория, и е установен в размер на 18 години, 11 месеца и 18 дни, като не е зачетен осигурителен стаж за периода от 01.01.1980 г. до 31.12.1980 г., положен на длъжност “общ работник” и от 01.01.1981 г. до 31.12.1989 г. на длъжност “оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех”, за който стаж Н. е представила УП-30 № ХІV-242/17.06.1990 г., издадено от Железопътен завод “Г.Д.” – София /л. 92 по делото/. Не е признат и стажът, положен в периода 01.01.1990 г. до 01.08.1995 г. на длъжност “оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех”, за който е представен УП-3 № 203-3/23.07.2001 г. /л. 91 по делото/, издадено от ДФ “С.” /правоприемник на СО “В.”/. Двата стажа са отразени и в трудова книжка № 831/01.01.1980 г., издадена от Железопътен завод “Г.Д.” София /л. 93 и сл. по делото/.

Въз основа на тези данни е установено, че Н. има осигурителен стаж само от трета категория 18 г. 11 м. 18 дни и навършена възраст към датата на заявлението 51 г. 05 м. 01 ден. При това положение е издадено Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-63/28.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй като не е изпълнено условието за наличие на осигурителен стаж от първа категория 10 години или 15 години от втора категория.

6. Този резултат е обжалван от Н. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-107/22.04.2016 г., е оставил без уважение подадената от нея жалба срещу процесното Разпореждане. За да постанови оспореното пред настоящата инстанция решение, Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:

Към цитираното по-горе заявление вх. МП-20947 от 19.03.2015 г., Н. е приложила документи за осигурителен стаж, включващи трудова книжка 831/01.01.1980 г., трудова книжка 831/04.10.2001 г., обр. УП 30 XIV-242/17.06.1990 г., издадено от Железопътен завод "Г.Д." София, обр. УП 3 203-3/23.07.2001 г., издадено от ДФ "С." София, обр. УП 3 950048­2/02.11.2004 г., обр. УП 30 4/01.08.1997 г., издадени от “Е. ООД - Д. и обр. УП 3 23/14.04.2015 г., издадено от "П." ЕООД - П..

Установено е, че в представения образец УП 30 XIV-242, издаден на 17.06.1990 г. от Железопътен завод "Г.Д." София е вписан осигурителен стаж на длъжност "общ работник" за периода от 01.01.1980 г. до 31.12.1980 г. и "оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех" от 01.01.1981 г. до 31.12.1989 г. с предложение да бъде зачетен от първа категория по т. 4 "н" от ПКТП /отм./ трудът като "оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех".

В тази връзка е цитирано писмо УП-505#1/16.03.2015 г., на ТП на НОИ София-град, получено „по повод на искана проверка в други случаи“, в което е посочено, че "Р." ЕАД С., правоприемник на Железопътен завод "Г. Д." С., е представило протокол от 14.12.1999 г., според който след възникнал пожар на 9.12. срещу 10.12.1999 г. напълно са унищожени ведомостите на цех "Леярен" на завода за периода от 1953 г. до 1999 г. и проверка не може да бъде извършена.

При тези данни решаващият орган е посочил, че поради съмнения за достоверността на данните в представения документ образец УП-30 № XIV-242/17.06.1990 г. и поради липса на разплащателни документи за установяване на достоверността му, стажът по образец УП-30 № XIV -242/17.06.1990 г. не е зачетен и не е взет предвид при преценяване правото на пенсия за ОСВ.

Относно представения от Н. обр. УП-3 203-3/23.07.2001 г., издаден от ДФ "С." – София за вписан осигурителен стаж за периода от 01.01.1990 г. до 01.08.1995 г. с продължителност 05 г. 07 м. 00 дни на длъжност "оператор на автоматична формовъчна линия в леярен цех" в СО “В.”, с предложение за зачитане на стажа от първа категория труд по т. 4 буква "н" от ПКТП /отм./, е извършена проверка, в хода на която с писмо изх. 1042-09-205#1/08.09.2015 г. от ТП на НОИ - Кюстендил е отговорено, че в отдел “Обединен осигурителен архив” с. Невестино е приета разплащателна и трудовоправна документация на ДФ “С.” С. с различни приемо-предавателни протоколи, в която за периода от м.01.1990 г. до м. 07.1995 г. липсвали данни за Ж.А.Н.. Поради това, осигурителният стаж по обр.УП-3 203-3/23.07.2001 г., издаден от ДФ "С." - София за периода от 01.01.1990 г. до 01.08.1995 г. не е зачетен. Посочено е също така в решението, че няма данни за неприети разплащателни документи на цитирания осигурител.

Въз основа на изложеното е прието, че осигурителният стаж за процесните периоди, правилно не е зачетен и с тези съображения е обоснован крайният извод за законосъобразност на Разпореждане № **********/протокол № 2140-15-63/28.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че Решение № 2153-15-107/22.04.2016 г. е подписано със запетая не от органа сочен като негов издател, но това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е издадено от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името на Директор ТП на НОИ - Пловдив и е подписано от лицето Г.Д. на длъжност Началник отдел „Пенсии” в РУСО – Пловдив, поради обстоятелството, че титулярят - Р.Д. е в платен годишен отпуск за периода 18.04.2016 г. - 22.04.2016 г. включително (така писмени доказателства на лист 89 и 90 по делото), поради което последната е била замествана при осъществяване на възложените и от закона функции, а в случая при осъществяване на компетентността й по чл. 117 КСО, от друг служител на същото учреждение. Необходимо е още да се добави, че съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. В случая, безспорно е налице тази хипотеза, тъй като Д., поради обстоятелството, че е в платен годишен отпуск, е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си за период от пет работни дни, поради което титулярят е посочил с нарочна заповед лице, което да го замества при осъществяване на функциите му, вкл. и при упражняване на компетентността му по чл. 117 КСО - изрично посочено в заповед № 213 от 10.07.2012 г.

8. Неправилна е била преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.

На първо място е необходимо да се констатира, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това.

Достатъчно в тази насока е да се посочи, че в хода на административното производството, органът е приел безкритично отговора на ТП – Кюстендил, Отдел „Обединен осигурителен архив” с. Невестино, обективиран в писмо вх. № МП-20947#8/09.09.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив (лист 54 по делото), а именно, че „В отдел “Обединен Осигурителен Архив” с. Невестино към ТП – Кюстендил е приета разплащателна и трудовоправна документация на ДФ “С.” С. с различни Приемателно – предавателни протоколи, в която за периода от м. 01.1990 г. до м. 07.1995 г. липсват данни за Ж.А.Н..”, без да изиска информация за конкретно проверените документи и за датите, на които последните са приети за съхранение в “Обединен Осигурителен Архив” с. Невестино. Установяването на тези обстоятелства е от съществено значение за правилното разрешаване на конкретния административноправен въпрос, доколкото по административната преписка са налични доказателства, че е съществувал проблем с приемането на разплащателните ведомости от този осигурител, който се явява правоприемник на СО “В.” /така жалба от Щ.Щ. бивш директор ДФ “С.” от 07.01.2015 г., писмо от 30.01.2015 г. от НОИ, писмо – номерът и датата не се четат от ТП на НОИ София-град - л. 83 и сл./. Не е изследван също така въпросът съхраняват ли се изходящи дневници на въпросния работодател и вписани ли са в тях издадените на Н. удостоверения обр. УП-2 изх. № 203-2/23.07.2001 г. и обр. УП – 3 изх. № 203-3/23.07.2001 г. от ДФ “С.” София. Не е изследван и въпросът каква е била правноорганизационната форма на “С.” към датата на издаване на процесните УП-3 и УП-2 и доколко е било възможно това предприятие да е съществувало като „Държавна фирма” през 2001 г.

9. По идентичен начин стои въпросът и по отношение на Удостоверение Обр. УП № 30 № ХІV – 242 от 17.06.1990 г., издадено от Железопътен завод “Г.Д.” – С.. Пенсионният орган е отказал да зачете стажа по това удостоверение, позовавайки се единствено и само на писмо № УП-505#1 от 16.03.2015 г., което каза се, е изготвено в хода на извършвана проверка по отношение на друго лице. Приел е, че проверка не може да бъде извършена, тъй като в писмото било посочено, че “...фирма “Р.” ЕАД С. правоприемник на архивите на Железопътен завод “Г. Д.” С. е представила протокол от 14.12.1999 г., според който след възникнал пожар на 9.12. срещу 10.12.1999 г. напълно са унищожени ведомостите на цех “Леярен” на завода за периода от 1953 г. до 1999 г. ...”. По отношение на този осигурител също не е изследван въпросът съхраняват ли се изходящи дневници и вписано ли е в тях издаденото на Н. Удостоверение обр. УП № 30 № ХІV-242 от 17.06.1990 г. от Железопътен завод “Г.Д.” София, още повече, че във въпросното писмо е посочено, че липсва съхранен архив на разплащателните ведомости на цех “Леярен” за периода от 1953 г. до 1999 г., а не на архива в неговата цялост. Липсват също така и доказателства, че “Р.” ЕАД е правоприемник на Железопътен завод „Г.Д.” С..

Необходимостта от изследването на коментираните факти и обстоятелства, се налага от обстоятелството, че тяхното наличие или липсата им са от съществено значение за признаването или непризнаването на спорния между страните осигурителен стаж.

10. Освен това, невъзможността да бъде извършена съответната проверка, не може да послужи като основание за незачитане на процесния стаж, при положение, че жалбоподателката разполага с надлежно съставена и заверена трудова книжка, с надлежно вписан стаж и от двамата работодатели. Все в тази насока следва да се посочи, че внасянето на съмнения относно положения от нея трудов стаж, обосновано с действия на осигурителя, за които не може да се ангажира отговорността й, само по себе си не е достатъчно, за да се откаже заявеното от Н. право на пенсия. Още повече, че административният акт не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти и обстоятелства. В този смисъл обосноваването на изводи със „…съмнения за достоверността на данните в представените документи…“ е в разрез с принципа за „истинност“ залегнал в чл. 7, ал. 1 от АПК, според който административните актове се основават на действителните (а не на предполагаемите) факти от значение за случая.

В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, в която е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а в случаите, когато такива липсват или в тях не са направените нужните отразявания, трудовите книжки са доказателство за установяването не само на трудовия стаж, но и на заеманите от работника длъжности.

При това положение, представената от Н. на пенсионния орган трудова книжка, чиято материалната доказателствена сила като официален документ по смисъла на чл. 347 от КТ, не е оборена по съответния ред, е годно и достатъчно доказателство за направените в нея отразявания.

11. Не на последно място следва да се отбележи, че от представената по делото преписка не се установява на Н. да е предоставена възможността по чл. 34 от АПК да участва в административното производство, като изрази становище и възражение по основателността на направените от административния орган констатации. Допуснатото от административния орган нарушение на чл. 34 от АПК лишава жалбоподателката от защита пред една инстанция и я поставя в невъзможност да упражни процесуалните си права и да посочи факти и обстоятелства, които опровергават констатациите на административния орган.

12. Изложеното до тук, не е съобразено от горестоящия в йерархията административен орган при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, което е довело до неправилната му преценка за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.

13. Това има за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-107/22.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № **********/протокол № 2140-15-63/28.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. МП-20947 от 19.03.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от Ж.А.Н., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

14. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-107/22.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № **********/протокол № 2140-15-63/28.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на Ж.А.Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. МП-20947 от 19.03.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от Ж.А.Н., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, да заплати на Ж.А.Н., с ЕГН **********,***, сумата от 300 лева, представляваща сторените от последната разноски по производството.

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: