РЕШЕНИЕ

 

2351

гр.Пловдив,  12.ДЕКЕМВРИ. 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на 17.11.2016г. в състав :

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА                                                                                               

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 1153 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Оспорва се Ревизионен акт № 261302242 от 31.07.2013 г., издаден от В.В.П.-главен инспектор по приходите,в частта в която е потвърден с Решение № 1142/01.11.2013г. на директора на дирекция“ОДОП“ гр.Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 60 127,49лв.,ведно с прилежащи лихви и допълнително начислен корпоративен данък за 2010г. в размер на 3 945,38лв., ведно с прилежащи лихви по отношение на „Б.“ООД, гр.Хасково, ЕИК *********.

Жалбоподателят „Б.“ООД, гр.***, представлявано от В.Х. В., оспорва изцяло ревизионният акт в потвърдената част и моли същия да бъде отменен като незаконосъобразен и необоснован. Претендира да е налице по отношение на него право на данъчен кредит по спорните доставки, както и неправилно да е преобразуван счетоводния му финансов резултат. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.            Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.Пловдив, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Н., оспорва жалбата и моли да се остави без уважение.  Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Производството е повторно, по реда на чл.222,ал.2 от АПК, образувано въз основа на решение на Върховен административен съд по адм.д.№ 1861/2015г.

Съдът, след изпълнение указанията на ВАС, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта :

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество :

Спорният ревизионен акт е издаден в хода на повторна ревизия, възложена във връзка с Решение № 1433/13.11.2012г. на директора на Д“ОДОП“. Определеният със същото решение предмет на производството обхваща задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2008г.-м.02.2011г. и задължения по ЗКПО за 2010г.

Началото на повторното ревизионното производство е сложено със ЗВР № 1205606/23.11.2012г.,изменяна последователно със ЗВР № 1301065/06.03.2013г., ЗВР № 1301738/10.04.2013г. и ЗВР № 1302242/08.05.2013г.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложена по делото Заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив и Приложение № 2 - на органа, издал посочените по-горе заповеди /за възлагане и за удължаване на срокът/ са били делегирани надлежни правомощия по чл.112 ал. 1 и чл.119 ал.2 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен доклад № 1302242/25.06.2013г.

Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1302242/28.06.2013г. е определена В.В.П. – гл. инспектор по приходите за компетентен орган по издаването на РА.

 В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК въз основа на съставения РД определеният за това орган е издал процесния Ревизионен акт, редовно връчен на 13.08.2013г.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган.

Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.

С обжалвания ревизионен акт не е признато право на данъчен кредит в размер общо на 9 829,60 лева по две фактури № 1214/27.01.2009г. и № 1288/06.03.2009г., издадени от „***“ АД с предмет покупка на захар, съответно по 22 тона.

Данъчният кредит е отказан на основание чл.70,ал.5 от ЗДДС. Прието е от приходната администрация, че не се установява плащане по фактурите, не се установяват доставки от предходните доставчици, последните нямали назначени работници към момента на данъчното събитие според справките в масива на ТД на НАП-Пловдив, в товарителниците по предходните доставки не се четял рег.№ или не било посочено ППС,         нямало печат на превозвач, а обясненията на доставчика се разминавали с дадените при първоначалната ревизия. Затова е прието,че липсват доказателства за реално осъществени доставки от предходните доставчици „***“ и „***“ ЕООД към “***“АД, а от там и към ревизираното дружество.

Сами по себе си мотивите на приходната администрация са в противоречие със закона, а и със събраните още в хода на ревизията доказателства.

В противоречие със закона, защото нито произходът на стоките, начинът на получаването им от доставчика, нито точният начин на осъществяването на доставките са сред обективните критерии по чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Такъв обективен критерии е единствено и само наличието на прехвърлена собственост върху стока. Съответно, без значение за правото на данъчен кредит е дали прекият доставчик или негови предходни доставчици са спазили точно всички изисквания на ЗДДС за документиране и деклариране на доставките и в частност начисляване на данъка, респ. дали са били изрядни в регистрирането на сключени от тях трудови договори с осигурени работници и служители.

В случаите, при които има действително извършена доставка между доставчик и получател по фактурата, и констатирани нередности по веригата от доставчици данъчният кредит не следва да бъде отказван. И точно върху изследването на това обстоятелство дали има фактическо прехвърляне на стока е следвало да се съсредоточи ответната страна.

В противоречие са изводите на приходната администрация и със събраните по делото доказателства.

Видно е, че в хода на извършена насрещна проверка доставчикът е представил спорните две фактури, които са редовни от външна страна, подписани са от представител на доставчика и имат за предмет доставка на посочено точно количество захар с определена единична цена и посочен на отделен ред ДДС.

Не се спори, че данъкът е начислен според изискванията на чл.86, ал.1 ЗДДС.

Представени са извлечения от разплащателна сметка, като доказателства за плащане по фактурите.

Факта на плащане допълнително е предмет на анализ и от вещото лице по приетата при предходнота разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението е,че разплащания с „***“ ООД са направени по банков път с изключение на част от сумата по фактура № 1214/27.01.2009г. в размер на 1457,60лв., която сума е платена в брой.

От счетоводна страна задълженията към доставчика и плащанията, според експертното заключение, са отразени надлежно.

Според обясненията на доставчика стоката е била предадена на място в производствената база на получателя,за наличието на каквато не се и спори между страните.

Установява се още, че след първоначалното осчетоводяване на стоката, същата е вложена в производство, което е отразено счетоводно с дебитиране на счетоводна сметка 61102 „Разходи за производство“ и кредитиране на сметка 302 „Материални запаси“ със стойност данъчната основа на закупената захар.

Отражение има и в оборотните ведомости на материалните запаси, подробно описано на стр.17 от експертното заключение/лист 1587 от делото/.

В обясненията на доставчика/лист 1299/ се сочат различни предходни доставчици, но тук са визирани доставчиците и на друга стока, не само на захар. За предходен доставчик на захарта всъщност са посочени двама доставчици- „***“ЕООД и ЕТ“***“, а при повторната ревизия вече се сочи само първия.

Доставчикът е представил фактури по предходни доставки- фактура № 163/16.01.2009г. издадена от „***“ЕООД и фактура № 13/28.02.2009г. издадена от ЕТ“***“/лист 278 и 279/.

          Видно от представения от самата приходна администрация ревизионен доклад № 1002378/16.08.2010г. издаден при ревизия на доставчика „***“АД е, че доставките и по двете фактури са били предмет на обстойно изследване от приходната администрация по друга ревизия, като е прието, че доставки има и няма основания за отказ на данъчен кредит. Нещо повече, направена е констатация,че към 28.02.2009г. доставчикът „***“АД е имал налични 360 382кг. захар, като през периода 28.02.2009г.-18.03.2009г. е закупил от ЕТ“***“ 253 800кг. и в същия период е продал 614 182кг. захар, а към 19.03.2009г. не е имал налична захар.

Какво по-голямо доказателство от това за факта на предаване на стоката, предмет на процесните две доставки, които са се случили точно в този период от време.

         Подробно са описани в цитирания ревизионен доклад инвойси и фактури от предходните доставчици на доставчика на доставчика „***“ЕООД/лист 1145/,като е видно представянето в хода на онази ревизия на товарителници,банкови извлечения за разплащания.

         След като има предходни доставки и това се приема от ответната страна в издаден от нея акт, който в тази си част съдържа благоприятни за ревизираното лице изводи и констатации, които няма как да са били предмет на последващ контрол, то следва да се приеме, че доставчикът  разполага с материална и техническа обезпеченост за извършване на спорните две доставки и обективно прехвърлянето на собствеността върху описаната в процесните две фактури стока се е случило.

         От друга страна, от справката в отдел КАТ-Пътна полиция към РДВР гр.Хасково е видно, че на името на ревизираното дружество има регистрирани дванадесет товарни автомобила./лист 661-670 от делото/. Тоест,самият ревизиран разполага с технически ресурс,а и видно е,че стоката е свързана с основния му предмет на дейност,което се установява и от водената счетоводна отчетност.

Действително доставчиците на доставчика при извършените насрещни проверки не са били открити и не са представили изисканите доказателства. Но това само по себе си не е обстоятелство, което да е основание да се направят изводи за липса на доставка.

От изложеното следва да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.226 от Директива 2006/112 и, като получател по облагаема доставка „Б.” ООД е субект на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС.

 

С обжалвания ревизионен акт не е признато право на данъчен кредит в размер общо на  50 297,89 лева по 12 броя фактури, издадени от „***“ ООД, подробно описани по номер и дата на стр.17 от РД/лист 111 от делото/  с предмет на доставките захар.

Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.  

Приходната администрация приема, че липсва доставка, тъй като не е доказано извършването на предходните доставки от „***“ЕООД и „***“ ЕООД.

Тук отново мотивите на ревизиращия екип, а и на горестоящия административен орган, изложени в хода на административното обжалване, се свеждат до липсата на доказана предходна доставка.

 Видно от събраните в хода на ревизията доказателства е, че спорните фактури са представени с придружаващи ги документи,а именно:

-фактура № 3748/13.04.2010г./лист 708/ е придружена от фискален бон

-фактура № 3998/28.05.2010г. е придружена от фискален бон /лист 709 гръб и 231/

-към фактура № 4349/27.07.2010г. е представен приемо-предавателен протокол от 28.07.2010г./лист 336/ подписан от двете страни с посочени начин и място на предаване на стоката,вид превозно средство.

-към фактура № 5052/22.10.2010г. е представен приемо-предавателен протокол от 22.10.2010г./лист 337/ подписан от двете страни с посочени начин и място на предаване на стоката,вид превозно средство.

-фактура № 5055/22.10.2010г. е придружена от фискален бон /лист 709/ и експедиционна бележка с отбелязан начин на плащане в брой.

-фактура № 5101/27.10.2010г. е с представен приемо-предавателен протокол от 27.10.2010г./лист 339/ подписан от двете страни с посочени начин и място на предаване на стоката,вид превозно средство.

-фактура № 5254/22.11.2010г. е с представен приемо-предавателен протокол от 18.11.2010г./лист 340/ подписан от двете страни с посочени начин и място на предаване на стоката,вид превозно средство.

-фактура № 5286/25.11.2010г. е с представен приемо-предавателен протокол от 24.11.2010г./лист 341/ подписан от двете страни с посочени начин и място на предаване на стоката,вид превозно средство.

-фактура № 5510/21.12.2010г. е с представен приемо-предавателен протокол от 21.12 .2010г./лист 342/ подписан от двете страни с посочени начин и място на предаване на стоката,вид превозно средство.

-фактура № 5828/26.01.2011г.,погрешно посочена в ревизионния доклад с № 6828, е с представен приемо-предавателен протокол от 01.02.2011г./лист 232/ подписан от двете страни с посочени начин и място на предаване на стоката,вид превозно средство.

-фактура № 5910/02.02.2011г. /лист 233/ всъщност е кредитно известие към фактура № 5828/26.01.2011г. за -1200кг. Захар.

-фактура № 6023/14.02.2011г./лист 228/ към нея е представен приемо-предавателен протокол от 16.02.2011г.подписан от двете страни с посочени начин и място на предаване на стоката,вид превозно средство.

 Представени са в хода на ревизията още свидетелство за регистрация на фискално устройство, договор за наем на склад от 01.09.2009г., находящ се в стоково тържище „***“ гр.Стара Загора.

Видно от експертното заключение на вещото лице Скерлетова е, че счетоводно вземанията от „Б.“ООД по процесните фактури са отразени в счетоводството на „***“ ЕООД, като при осчетоводяване на фактурите е съставена счетоводна статия: дебитирана е сч.сметка 411/1 Клиенти със стойността на доставките с включен ДДС, кредитирана е сч.сметка 702 Приходи от продажби на стоки с данъчната основа на продадената стока и сметка 45302 ДДС продажби с начисления ДДС.

От друга страна, в счетоводството на получателя на доставките е констатирано от вещото лице да е отразена всяка една фактура със съставяне на счетоводна статия: дебитирани счетоводни сметки 302 „Материални запаси“ с количество и стойност на данъчната основа на закупените материали и 45301 „Начислен данък за покупките“ с начислен ДДС и кредитиране на счетоводна сметка 401 „Доставчици в лева“, партида „***“ ЕООД с обща стойност на доставката с включен ДДС.

Според експертното заключение доставките след първоначалното осчетоводяване са отразени като вложени в производството с дебитирането на сметка 61102 „Разходи за производство“ и кредитиране на счетоводна сметка 302 „Материални запаси“ със стойност данъчната основа на закупените материали.  Последното е някаква индиция за последваща реализация,но не е достатъчно доказателство за това,доколкото не е установено каква продукция е произведена и дали за същата действително е било необходимо влагането на съответното количество захар.

Установено е от справка в НАП,че към 25.02.2010г. доставчикът „***“ЕООД има регистрирани трудови договори за 24 човека,а към 28.02.2011г. – за 27 човека. Тоест може да се приеме наличието на кадрова обезпеченост.

Така, формално може да се приеме, че са налице повечето от предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит- както прекия доставчик (включително и предходните), така и жалбоподателят са регистрирани по реда на ЗДДС субекти към момента на извършване на процесните сделки, издадени са редовни, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС фактури, данъчната основа и дължимия косвен данък са разплатени между съконтрахентите,за което не се и спори между страните, има косвени доказателства за материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките,счетоводните отразявания са коректни.

Няма несъмнени доказателства обаче за това процесната стока физически да съществува като материална вещ, доколкото не се установява, освен споменатото счетоводно отразяване за това, като как се е случила последващата реализация ,в какво призводство е вложена въпросната захар, пакетирана ли е,ако да продадена ли е и на кого,и кога. За тези обстоятелства даже не се и твърди нищо конкретно от жалбоподателя.

От друга страна, съмнение за физическото съществуване на стоката и изобщо за осъществяването на спорните доставки е обстоятелството,че предходните доставки не само не са установени,но и липсата им е установена със сила на пресъдено нещо, която впрочем е обвързваща за съда.

 Така, с решение по адм.д. № 3227/12г. на Административен съд гр.Пловдив, потвърдено с Решение № 9787/11.07.2014г. по адм.д.№ 5008/2014г. на Върховен административен съд, е отхвърлено оспорване срещу РА № 241200211/13.06.2012г., представен по преписката/лист 1483/ и е прието,че реалността на доставките на захар не е доказана при условията на пълно доказване и липсва данъчно събитие относно всички доставки получени от доставчика „***“ от „Евро фууд 2010“ЕООД в периода май-октомври 2010г. и от „***“ в периода октомври 2010г. –януари 2011г. А точно това са предходните доставчици, които и сам жалбоподателят твърди. Ако това не са осъществени доставки, а след като със сила на присъдено нещо това е признато, то въпросната стока няма от къде да е дошла.

Представен по преписката е и РА № 261100712/15.06.2011г. относно спорни доставки за „***“ ЕООД от „Евро фууд 2010“ЕООД за периода март, април, май и юни 2010г.,който в тази част също е потвърден със сила на пресъдено нещо с влязло в сила съдебно решение по адм.д.№ 2721/2011г. на АС-Пловдив, потвърдено с решение на ВАС по адм.д.№ 1885/2014г.

От тук, за целия период, в който са извършвани процесните доставки е налице установена със сила на пресъдено нещо липса на предходни доставки, което при липсата на други твърдения и доказателства, води до обосновани съмнения за липса на фактическо осъществяване на доставките, за липса на стока, която да е можело да бъде предадена на ревизираното лице от посочения доставчик,издател на фактурите.

Поради това в тази част съдът намира, че не е проведено пълно доказване на претендираното право на данъчен кредит и оспорването на РА следва да бъде отхвърлено.

По ЗКПО

С обжалвания РА, изменен с решението на директора на дирекция „ОДОП“ в тази част, е начислен корпоративен данък за 2010г. в размер на 3 945,38лв., ведно със съответните лихви.

Прието е приложението на чл.10,ал.4 от ЗКПО по отношение на разходи, осчетоводени въз основа на фискални бонове от ЕКАФП, който не е регистриран в ТД на НАП Стара Загора относно фактури № 3748/13.04.2010г., № 5055/22.10.2010г. и № 3998/28.05.2010г., издадени от „***“ ЕООД.

Тук констатациите на ораните по приходите съдът намира за обосновани и правилни.

Съгласно чл.26, ал.2 от ЗКПО непризнати разходи за данъчни цели са разходите, които не са документално обосновани .

В част втора, глава шеста от ЗКПО, в приложимата за съответната година редакция, са уредени общите положения за определяне на данъчния финансов резултат. Така съгласно чл. 22 от закона, същият се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в тази част (в редакцията на нормата в сила от 01.01.2008 г. изразът „тази част“ е заменен с „този закон“), със: 1. данъчните постоянни разлики; 2. данъчните временни разлики; 3.сумите, предвидени в тази част (в редакцията на нормата в сила от 01.01.2010 г. изразът „тази част“ е заменен с „този закон“).

Член 23, ал. 1 от същия закон пък дава дефиниция за данъчни постоянни разлики, а това са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели.

В ал. 2, т. 1 от посочения член е пояснено, че за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

От своя страна счетоводните разходи, които не се признават за данъчни цели са изчерпателно изброени в чл. 26, т. 1 - 11 ЗКПО, сред които по т. 2 са разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

Съответно, понятието „документална обоснованост“ е уредено в чл. 10 ЗКПО. В ал. 4 на цитираната законова разпоредба изрично е посочено че данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане, като липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.

От така направения кратък нормативен анализ се налага извода, че от съществено значение за разрешаване на текущия административноправен спор е да се даде отговор на въпроса дали процесните фактури са придружени с фискални касови бележки от фискално устройство, респективно налице ли е документална обоснованост на стопанските операции по смисъла на чл. 10, ал. 4 ЗКПО. След като фискалното устройство,от което са фискалните бонове,не е регистрирано по установения за това ред, то е налице документална необоснованост по смисъла на законаи правилно съответните разходи не са признати за данъчни цели.

Ето защо в тази част ревизионният акт следва да се остави в сила.

 

За разноските:

При този изход на делото, на двете страни следва да се присъдят разноски по съразмерност. Общо сторените от жалбоподателя разноски,включително и при касационното разглеждане на делото са 555лв. заплатени държавни такси и възнаграждение за вещо лице. Съразмерно на уважената част от жалбата следва да се присъдят в негова полза 85,14лв.

На ответната страна се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 2076лв., което е съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Водим от горното, Съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ по оспорване на Б.“ООД, ЕИК *********, гр.Хасково, Ревизионен акт № 261302242 от 31.07.2013г., издаден от В.В.П.-главен инспектор по приходите, в частта, в която е потвърден с Решение № 1142/01.11.2013г. на директора на дирекция“ОДОП“ гр.Пловдив, относно отказано  право на данъчен кредит в размер общо на 9 829,60 лева по две фактури № 1214/27.01.2009г. и № 1288/06.03.2009г., издадени на Б.“ООД, ЕИК *********, гр.Хасково от „***“ АД.

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването на „Б.“ООД, ЕИК *********, гр.Хасково  ул.“Лозенец“ №6, представлявано от В.Х. В., против Ревизионен акт № 261302242 от 31.07.2013 г., издаден от В.В.П.-главен инспектор по приходите,в частта в която е потвърден с Решение № 1142/01.11.2013г. на директора на дирекция“ОДОП“ гр.Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит в размер общо на  50 297,89 лева по 12 броя фактури, издадени от „***“ ООД, в данъчни периоди от м. април 2010г. до м.февруари 2011г.,както и относно допълнително начислен корпоративен данък за 2010г. в размер на 3 945,38лв., ведно с прилежащите лихви.

 

ОСЪЖДА „Б.“ООД, ЕИК *********, гр.***, представлявано от В.Х. В., да заплати на  Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив при Централно управление на НАП, сумата от   2076лв. юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.

 

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на „Б.“ООД, ЕИК *********, гр.***, представлявано от В.Х. В. сумата от 85,14лв. разноски по съразмерност.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.     

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:    /П/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ