РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - П.

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

             965

 

               гр. Пловдив, 8 юни 2017 г.

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ състав, в открито съдебно заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

 

         при  секретаря Д.Й., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1180 от 2016 г. по опи* на Административен съд – П., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   

Производството по делото е образувано по повод жалба от "Б. г.е." ООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя - А. М. Б., против Ревизионен акт № 16002615004109-091-001/22.01.2016 г. потвърден с Решение № 285 от 25.04.2016 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика» /Д «ОДОП»/ - гр. П., при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 61 920.10 лв. и прилежащи лихви в размер на 7 355.22 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 30 670.45 лв. и лихви 2 608.48 лв.

Недоволен от така издадения РА, жалбоподателят счита, че актът е необоснован и неправилен, постановен при необосновано и неправилно обсъдени факти, и при съществени нарушения на материалноправните норми. Конкретно възраженията * свързани с неправилно разпределяне доказателствената тежест относно факта на реалността на доставките. Излага се становище, че неправилно от страна на приходната администрация е прието, че липсва кадрова обезпеченост у изпълнителите на доставките. Отделно от това се твърди, че след като жалбоподателят не е краен получател на спорните строителни услуги и след като е признато, че като обем същите * реално извършени спрямо основните възложители (и крайни получатели), то следва да се признае и правото на данъчен кредит по спорните фактури. В частта по ЗКПО се твърди, че изводите също * неправилни, тъй като се ка*е за реално изпълнени доставки, за които е заплатено по банков път, разходите * документално удостоверени с всички предвидени в закона и допустими писмени доказателства – първични счетоводни документи, банкови извлечения, удостоверяващи реално извършени разходи. Подробни доводи се излагат в представените по делото писмени бележки. Иска се отмяна на РА и се претендират разноски по делото.  

Ответникът по жалбата – директор дирекция “ОДОП”– гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. С., счита същата за неоснователна, поради аргументите, изложени в решението на директора на Д “ОДОП” - П., поради което настоява за отхвърлянето й. Пре­тендира присъж­дане на юрисконсултско възнаграждение.

П.ският административен съд, ХІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното:

Жалбата до съда е процесуално допустима, като подадена в предвидения за това срок и от лице, имащо правен интерес от това.

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002615004107-020-001/05.06.2015 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП, гр. П., надлежно упълномощен със Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на териториалния директор на ТД на НАП - гр. П..  Ревизията е следвало да обхване задълженията по  данък върху добавената стойност за периода 01.01.2014 г. - 30.04.2015 г. за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчването, което е сторено по електронен път на 05.06.2015 г. Въз основа на направено искане, със ЗВР № Р-16002615004107-020-002/27.08.2015 г. срокът за завършване на ревизията е продължен до 07.10.2015 г. Последната заповед е връчена на лицето също по електронен път на 27.08.2015 г.  

В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК е бил съставен РД № Р-16002615004107-092-001/22.12.2015 г. По делото липсват данни в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК да е депозирано възражение срещу така изготвения РД.

В законоустановения срок е бил издаден РА № Р-16002615004107-091-001/22.01.2016 г, който в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК е бил обжалван пред директора на дирекция “ОДОП ” – П. при ЦУ на НАП.

В срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, директор дирекция “ОДОП” - гр. П.,  е постановил  решението си под № 258/25.04.2016 г., като е потвърдил РА в обжалваната част за непризнат данъчен кредит и дължим корпоративен данък в  посочените по-горе размери, ведно с прилежащите лихви.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган, при спазени административно-процесуални правила за това.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

I.                  По ЗДДС.

Ревизията по ЗДДС е за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2015 г. Основна дейност на ревизираното лице е строителство. За ревизирания период е извършило СМР по договор за обществена поръчка със Софийска община - район „Л.“ с ЕИК по Булстат/***. „Б.Г.Е.“ ЕООД се явява изпълнител съгласно договор № 074/22.08.2014 г. с регистрационен индекс № *** г., сключен във връзка с Решение № 48/30.07.2014 г. на кмета на район „Л.“ за изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Аварийни ремонти на училища, детски заведения и общински сгради на територията на район „Л.“, във връзка с нанесени щети от паднала градушка, проливен дъжд и силен вятър над град С. на 08.07.2014 г.“ Общата стойност на договора е 360 787.63 лв. без ДДС или 432 945.16 лв. с включен ДДС. Съгласно цитирания по-горе договор, с възлагателни писма * определени обектите на СМР, подробно цитирани в РД, които представляват основно детски градини и училища. За извършените ремонти, от страна на ревизираното дружество * представени приемателни протоколи на Столична община – район „Л.“, ведно с протоколи за установяване извършването и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи – обр. 19. За извършените ремонти ревизираното дружество е издало фактури на обща стойност 368 495.69 лв. и начислен ДДС 73 699.14 лв. Дружеството е получило по сметката си 422 736.22лв. от Софийска община-район „Л.“.

В хода на ревизията е констатирано, че във връзка с изпълнението на горния договор ревизираното дружество, в качеството си на възложител, е сключило договори за строителство с  подизпълнители, като обект на проверка * станали сключените договори като подизпълнители с дружествата „Б. 2014“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ/ЗТР ***; „Е. Д.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ/ЗТР *** и „М.К.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ/ЗТР ***. Освен сключените договори с тези дружества, от страна на ревизираното лице, * представени протоколи обр. 19 за установяване завършването и за заплащане на натрупани видове строителни монтажни работи, за първите две дружества – 14 бр. за „Б. 2014“ ЕООД, 1 бр. за „Е. Д.“ ЕООД, а относно третото – два протокола за предаване на мълниезащитна заземителна уредба и два приемо-предавателни протокола за приемане-предаване на строителни материали за обекти в район „Л.“.

Във връзка с превъзлагането на строителни дейности на посочените три дружества е констатирано, че последните * издали фактури за извършени СМР, строителни материали, по които ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит както следва:

-       40 200.00лв. по 14 бр. фактури, издадени от „Б. 2014“ ЕООД в данъчните периоди м.10.2014 г. и м.11.2014 г. с предмет на сделки „плащане по протокол обр. 19“, „протокол 19 за извършени СМР“. Общата стойност по фактурите е 201 000.00лв. или 241 200.00блв. с ДДС.

Относно плащането * приложени банкови извлечения от ревизираното дружество, като органите по приходите сочат, че за периода 29.10.2014 г. - 17.12.2014 г. ревизираното лице е извършило плащане в размер общо на 115 610.00лв. и напълно е заплатило задълженията си по три фактури и частично по една, подробно опи*ни в РД.

Във връзка с извършена насрещна  проверка на „Б. 2014“ ЕООД е изготвено ИПДПОЗЛ, което е изпратено на декларирания електронен адрес, но не е получено потвърждение за получаване на искането. Извършени * две посещения на адре* за кореспонденция, при които не е открито представляващо лице.  Предприети * действия за връчване на искането по реда на чл. 32 от ДОПК. Изготвено е съобщение за уведомяване, изпратено на електронния адрес и по пощата с обратна разписка, поставено е на съответното място в ТД. След изтичане на законовия срок съобщението е свалено. Не * представени изисканите доказателства.

При извършена служебна проверка е констатирано, че от 14 бр. фактури, *мо една е отразена в дневници за продажби на „Б. 2014“ ЕООД. Останалите фактури не * намерили отражение в периода на издаване, нито в следващи периоди. С протокола за извършена насрещна проверка на „Б. 2014“ ЕООД е констатирано също, че дружеството няма назначени лица по трудови правоотношения, не * подавани данни за осигуряване на наети лица. Не * установени данни за наличие на материално-техническа обезпеченост. Дружеството е квалифицирано като такова с „рисков профил“ и е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 14.08.2015 г. поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.

Предвид така установените факти и обстоятелства за посоченото като доставчик дружество, органите по приходите * направили извод, че по издадените от него фактури не се доказва настъпило данъчно събитие, поради което данъкът, посочен във фактурите е начислен неправомерно. Отразено е, че от страна на ревизираното лице не се посочва конкретно по какви критерии е избрало този подизпълнител и му е превъзложило строителните дейности по договор за обществена поръчка със СО - район „Л.“, след като това дружество, поради лип* на каквато и да е обезпеченост, е в пълна невъзможност да извърши процесните СМР. Констатира се също, че липсват и доказателства за вложените материали от страна на „Б. 2014“ ЕООД, за тяхното придобиване, транспорт, товаро-разтоварни дейности, лицата, които * извършили строителните дейности. Поради това представените от ревизираното лице протоколи за извършени СМР, подпи*ни с „Б. 2014“ ЕООД не * приети за годни доказателства, удостоверяващи реално изпълнение. На основание чл.68 ал.1 т.1, чл.69 ал.1 т.1 и във връзка с чл.70 ал.5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 14 бр. фактури в размер общо на 40 200.00лв.

-       5 000лв. по две фактури от м.09.2014 г. с  предмет плащане по договор, издадени от „Е. Д.“ ЕООД с обща стойност 25 000.00 лв.

При извършена проверка на представените банкови извлечения органите по приходите не * констатирали такива за извършено плащане по двете фактури.

По отношение плащането, по всички изследвани фактури в хода на ревизията, по сметка 401 – Доставчици е установено, че посочената счетоводна сметка към 31.12.2014 г. е с кредитно *лдо в размер общо на 197 204.92 лв. – т.е. неплатени фактури на доставчици. Тъй като липсва аналитичност не * установени задълженията по конкретни доставчици.                

На „Е. Д.“ ЕООД е извършена насрещна проверка, във връзка с която е изготвено ИПДПОЗЛ, което е изпратено на декларирания електронен адрес. Получено е потвърждение за получаване на същото, но след изтичане на поставения срок в искането не * представени изисканите доказателства. В дневници за продажби на дружеството * отразени цитираните две фактури. Дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014 г., т.е. не отчело приход от двете издадени фактури, съответно не е разчело с бюджета и дължимия корпоративен данък. Органите по приходите сочат, че „Е. Д.“ ЕООД не разполага с материално-техническа обезпеченост за извършването на СМР по представения от ревизираното лице протокол обр. 19, предвид което този протокол не е приет за годно доказателство, удостоверяващо реално изпълнение на строително-ремонтните дейности, впи*ни в него.

Предвид горното, прието е при ревизията, че не * налице доставки на СМР по двете фактури, издадени от „Е. Д.“ ЕООД и на основание чл.68 ал.1 т.1, чл.69 ал.1 т.1 и чл.70 ал.5 от ЗДДС е отказан данъчен кредит в размер на 5 000.00лв.

-       16 140.90лв. по четири фактури от м.09.2014 г. и м.11.2014 г. на обща стойност 80 704.53лв. (96 845.43лв. с ДДС), издадени от „М.К.“ ЕООД с предмет на доставки аванс по договор, плащане по договор, изграждане на мълниезащитна система.

От ревизираното лице * представени банкови извлечения за извършени плащания по фактурите в размер на 66 970.23лв. с ДДС.

Във връзка с извършени насрещни проверки на „М.К.“ ЕООД * представени два договора, сключени с ревизираното дружество – за доставка на строителни материали на обща стойност 67 445.00 лв. и за изграждане на мълниезащита на 27 СОУ и 96 СОУ в район Л. в размер на 29 400.00 лв. с ДДС.

За доставката на строителните материали е констатирано следното: издадени * фактури от „М.К.“ ЕООД с номера 78/01.09.2014 г., 80/24.09.2014 г. и 83/04.11.2014 г. Приложени * от соченото за доставчик дружество два приемо-предавателни протокола за предаването на строителни материали на ревизираното лице. Приложени * три фактури за покупки на строителни материали с № 15473 от 29.10.2014 г.; 15049/24.09.2014 г. и 14801/27.08.2014 г., издадени от „Х.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ/ЗТР ***, 47 бр. приемо-предавателни протоколи между „Х.“ ООД - доставчик и „М.К.“ ЕООД – получател.

Съгласно приложени писмени обяснения от бившия собственик на „М.К.“ ЕООД и настоящ пълномощник на дружеството, поради изградени дългогодишни партньорски на последното с „Х.“ и ползване на добър стоков кредит и преференциални цени, покупката на строителните материали е извършена чрез „М.К.“ ЕООД. Това е извършено с цел „Б.Г.Е.“ ЕООД да се ползва от преференциите на „М.К.“ ЕООД. В тази връзка се представят два броя приемо - предавателни протоколи от дата 24.09.2014 г. и от 04.11.2014 г., от които било видно, че „М.К.“ ЕООД е продало материалите на ревизираното дружество без фактурирана надценка. Доставките на материалите по тези протоколи били извършени основно с транспорт на „Х.“ ООД. За удостоверяване на това обстоятелство * приложени 47 бр. приемо-предавателни протоколи между „Х.“ ООД и „М.К.“ ООД, в които било впи*но мястото на доставката, която за всеки протокол е различен обект, посочен от представител на „Б.Г.Е.“ ЕООД. За незначителните количества материали бил ползван собствен транспорт – товарен автомобил „Р.М.“ с рег. № *

61 20 РМ, управляван от тогавашния управител К. С. с ЕГН **********.

По повод на приложените протоколи и при извършено сравнение органът по приходи е установил различие в количествата, предадени от „Х.“ ООД на „М.К.“ ЕООД и от последното на ревизираното лице. Посочено е конкретно установено различие по отношение на материал „воалит сив 4,5кг“, за който по документи се установява, че „Х.“ ООД е предало на „М.К.“ ЕООД 1 070 отчетни единици, а последното е предало на ревизираното лице 5 750 единици, като не се установява откъде „М.К.“ ЕООД се е снабдило с останалото количество, което е предадено на ревизираното лице. Формиран е извод, че не е доставено реално такова количество.

По отношение на представените два приемо-предавателни протокола между  „М.К.“ ЕООД и ревизираното дружество е прието, че те не осъществяват реално приемане-предаване на материали, предвид твърденията, че същите тези материали * доставяни директно от „Х.“ ООД на обектите на ревизираното лице. 

Освен това, от страна на „М.К.“ ЕООД, не * представени доказателства за притежанието на посоченото МПС, с което се твърди, че е извършен транспортът на част от материалите, документи за правоспособност на бившия управител за управление на такъв вид МПС, а също и доказателства за *мия транспорт.

Предвид горното, прието е при ревизията, че не * налице годни доказателства, удостоверяващи прехвърлянето на собственост върху строителните материали по фактурите, издадени от „М.К.“ ЕООД.   

По отношение на фактура № 85/20.11.2014 г., издадена от „М.К.“ ЕООД на ревизираното дружество с предмет на сделка изграждане на мълниезащитна система се установяват следните обстоятелства: -  от страна на  „М.К.“ ЕООД * представени: - договор, с който то възлага на „В.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ/ЗТР *** извършване на ремонт на мълниезащита на 27 СОУ и 96 СОУ в район Л.. Общата цена по договор е 7 000.00 лв. с ДДС, която е платима авансово в размер на 4 800.00лв. с ДДС и окончателно плащане след завършване на всички видове СМР, съставяне на акт 19. Срок-14 календарни дни; - две фактури, издадени от „В.“ ЕООД на „М.К.“ ЕООД – от 30.10.2014 г. с ДО 4 000.00 лв. и ДДС 800.00 лв. и от 06.10.2014 г. с ДО 3 333,35 лв. и ДДС 666,67 лв., като на втората е впи*но аванс по договор; - протокол за контрол на съпротивление на мълниезащитни заземителни уредби № 903-4/03.11.2014 г., ведно с копия от сертификат за контрол, декларация и сертификат за акредитация на СД „А.– 93 – Т. И С.“ с ЕИК по БУЛСТАТ/ЗТР *** /дружеството издател на сертификата за контрол/ - 1бр. За същия е констатирано, че е приложен в два екземпляра и се отнася за 96 СОУ СО Район Л., като липсва и не е представен такъв сертификат за 27 СОУ Л.; - доклад/становище, отнасящо се за 27 СОУ СО Район Л., като не е ясно лицето, издало становището, поради лип* на реквизити – имена, подписи, печати и адре*т на становището. Освен това в становището се посочва, че липсва изградена мълниезащитна система и то представлява предпи*ние за изграждане на такава, а не е сертификат за одобрение на изградена вече система в 27 СОУ Л.; - сертификати от Камарата на строителите в България – 3 броя; копие от застрахователна полица с впи*ни 3 застраховани лица; - диплома за средно специално образование на Катерина И. Станкова, представляващ и собственик на капитала към момента на издаване на фактурите на ревизираното лице.

По отношение на представената диплома е направена следната констатация: същата не дава проектантска правоспособност. Такава, съгласно Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, се придобива с издаването на удостоверение от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/, като законът поставя изискване за магистърска образователна степен на инженерно образование с професионална правоспособност за съответния вид инсталации и съоръжения. Едва при наличието на изброените документи за правоспособност – диплома за завършена магистърска степен и удостоверение от КИИП, е налице пълна или частична проектантска правоспособност. В хода на ревизията не * представени документи за проектантска правоспособност на лицето-предишен управител на „М.К.“ ЕООД.

Наличието на такъв документ е от значение, тъй като при извършено сравнение на документите органите по приходите установяват следното: договорената сума по изграждане на мълниезащитни системи между „Б.Г.Е.“ ЕООД и „М.К.“ ЕООД е 29 400.00 лв. с ДДС, а фактическото изпълнение от „В.“ ЕООД е извършено и струва 7 000.00 лв. с ДДС.

В хода на ревизията не * представени документи, удостоверяващи проектантска правоспособност на „М.К.“ ЕООД, както и техническа документация, свързана с проектиране на мълниезащитната система или други технически подобрения, което би дало основание за оскъпяване и промяна в базовата цена на системата, изградена фактически от „В.“ ЕООД.

При извършена служебна проверка е установено, че *мото дружество „М.К.“ ЕООД не разполага с ресурсна обезпеченост – назначените три лица в дружеството * на ръководни длъжности – управител строителство и ръководител строителство.

Констатирано е също така, че „М.К.“ ЕООД и „Б.Г.Е.“ ЕООД * свързани лица – К. С. бивш управител и едноличен собственик на капитала на „М.К.“ ЕООД, е наето лице по трудов договор в „Б.Г.Е.“ ЕООД; В. Х.З. – предишен управител и едноличен собственик на капитала на „Б.Г.Е.“ ЕООД, е наето лице по трудов договор в „М.К.“ ЕООД; лицата П. С. Ш. и М. Т.Б., * наети лица по трудови правоотношения, заемащи ръководни позиции и в двете дружества. Предвид посочената свързаност на двете дружества, прието е при ревизията, че между тях могат да се уговорят условия, различни от обичайните, които, като впоследствие да доведат до отклоняване от данъчно облагане.

Предвид посоченото, е прието, че не е налице документална обоснованост между сделките, а свързаността по смисъла на ДОПК между ревизираното дружество и соченото за доставчик „М.К.“ ЕООД потвърждава извода за уговаряне на условия, различни от обичайните.

Предвид посоченото, е прието, че за ревизираното лице не може да възникне право на данъчен кредит по фактурата за изграждане на мълниезащитна система, издадена от „М.К.“ ЕООД, поради лип* на доставка на услуга, оказана от това дружество.  

За да потвърди РА в тази част, решаващият орган е възприел изцяло доводите на ревизиращия екип, като е посочил, също така, че с оглед установените по преписката обстоятелства ревизиращият орган правилно намира, че при проследяване на процесните фактури с предмет стоки и услуги, не се установява реалното им престиране, а е налице *мо фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции. От установените факти и обстоятелства за дружествата, сочени като доставчици, може да се направи извод, че същите *мо * издали фактури без да * изпълнили реално впи*ните в тях сделки.

Посочено е също така, че част от изследваните доставки ка*ят извършване на услуги – СМР. За установяване реалността на извършените доставки, правилно органите по приходите *  предприели процедурни действия за събиране на доказателства от дружествата, сочени за доставчици. Изводът на решаващия орган в тази насока е, че след като не е осъществен контакт с представителите на посочените лица, следва да се установи, от наличната информация в масивите на НАП, тяхната потенциална възможност за осъществяване на процесните строителни дейности, впи*ни в представените протоколи от ревизираното лице. В случая от извършените допълнителни служебни проверки е установено, че и трите дружества „Б. 2014“ ЕООД, „Е. Д.“ ЕООД и „М.К.“ ЕООД не разполагат с кадрови ресурс за извършване на фактурираните доставки на СМР, които * разнообразни по характер, значителни по обем и намиращи се на различни обекти, видно от приложените актове обр. 19.

От справките е установено, че и трите дружества не разполагат с кадрови потенциал за изпълнение на доставките, още повече, че се изискват специфични условия за част от тях – напр. проектантска правоспособност.

От страна на решаващия орган е посочено, че изпълнението на процесните услуги – СМР е свързано също и с влагане на строителни материали, тъй като, видно от протоколите обр. 19 някои от договорените работи * свързани и с доставки на материали, а също и предполагат наличие на инвентар, инструменти. В хода на ревизионното производство не * установени данни въпросните дружества, сочени за доставчици, да * доставяли материали до обектите, на които, според приложените актове обр. 19, * изпълнявани строителните дейности. Няма доказателства за наличието и притежанието на строителни материали у двете дружества.

Предвид посоченото, решаващият орган е приел, че не следва да се приеме, че двата приемо-предавателни протокола удостоверяват реално предаване на стоки, като е посочил изискването на чл. 24 от ЗЗД, според което, при прехвърляне правото на собственост върху вещи, определени по своя род, следва да * налице доказателства за предаването им и за индивидуализирането им – протоколи, товарителници, стокови, складови разписки и др. подобни, а с оглед изискването на чл.6 ал.1 от ЗДДС, че доставка по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, е приел, че не следва да се приеме, че в хода на настоящата ревизия * налице годни доказателства за удостоверяване на това обстоятелство.

Посочено е също така, че наличието на съпътстващи сделките достоверни доказателства би позволило да се направи несъмнен извод, че посочените във фактурите доставки * осъществени, така както предвижда чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Установяването им е наложително и произтича от това, че жалбоподателят черпи за себе си оспореното в хода на ревизията право на данъчен кредит от тези доставки, за всяка от които твърди, че е реално осъществена.

Според решаващият орган фактът, че ревизираното лице е фактурирало облагаеми доставки от вида на спорните не доказва, че те * извършени от посочените дружества.

Приел е също така, че неоснователни * възраженията, че констатациите на органите по приходи били в противоречие с практиката на Съда на ЕС, като е изложил подробни доводи в тази насока.

Крайният извод на решаващия орган е, че при недоказана реалност на доставките като материалноправна предпоставка за признаване на претендираното право, органите по приходи с основание * отказали правото на данъчен кредит.

При ревизията е констатирано, че ревизираното лице е упражнило правото си на данъчен кредит в размер на 579.20 лв. по фактура № 2000000001/28.11.2014 г., издадена от „Ю. Б. М.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ/ЗТР *** с предмет на сделки материали, за което се установява, че е дерегистрирано по ЗДДС на 20.11.2014 г.

               В тази връзка е посочено, че предвид разпоредбата на чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, а именно, че доставчикът следва да е регистрирано по ЗДДС към датата на извършване на доставката и чл.106 ал.1 от ЗДДС, че след датата на прекратяване на регистрацията лицето няма право да начислява ДДС, правилно при ревизията е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 579.20 лв.

               В с.з. на 11.01.2017 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи. Констатациите на вещото лице *, че отчетените приходи от СМР за 2014 г. * отчетени по к/т с/ка 703, като за изпълнените СМР * налични за всеки един от обектите налични ППП и протоколи обр.19. Извършените СМР * подробно посочени в табличен вид в експертизата. Вещото лице е установило наличие на фактури за вяска една от СМР, както и, че плащанията * постъпили по банкова сметка ***а сумата от издадените фактури. По отношение на фактура № 38/29.10.2014 г., издадена от „Б.а 2014“ ЕООД, е установено, че *мо тя е включена в дневника за продажби, а 13 бр. фактури не * отразени в счетоводните регистри. Относно „Е. Д.“ ЕООД вещото лице е установило, че е представен 1 бр. протокол обр.19, на стойност, съответна на два броя фактури, подробно опи*ни в ССчЕ. По отношение на „М.К.“ ЕООД е установено, че всички фактури * разплатени по банков път, както и * включени в дневници за продажби.

               В с. з. на 08.03.2017 г. е разпитано като свидетел лицето М. Т.Б., от чийто показания се установява, че работи в дружеството жалбоподател още от създаването на фирмата и от тогава тя се занимава *мо със строителство. Сочи, че дружеството е извършило строителство във връзка с договор с район Л., за авариен ремонт на училища и детски градини. След голяма градушка, трябвало да се отремонтират бързо, с оглед на това учебният процес на децата да не се нарушава. Бил сключен договор да се отстранят пораженията на 20 училища. Той *мият е бил отговорник по строителството изцяло. Понеже фирмата била предимно инженерингова и има основно инженери и техници, тя се насочвала към подизпълнители и поради това се спрели на такъв, препоръчан от техен колега, “Б-й”. Нямат назначени работници, работят основно с подизпълнители, което била нормалната им практика. Други подизпълнители не мога да си спомня, това беше основният подизпълнител. Основно отремонтирали покриви, след градушка, която била сериозна; били повредени почти на всички покриви на училища и, за да е нормален учебния процес, трябвало много бързо да се ремонтират. Изпълнението било в срок, изцяло с работници на “”, под контрола на наши технически ръководители и инженери. Не * имали лоши отношения и * плащали по актовете и по банка. След проекта не * работили с тях. Според свидетеля, фирмата няма нищо неплатено; всички плащания, след всички актове, * минали през банката. Не * давали пари на ръка или под ма*та. Всички стоки * вземани от една фирма, не от няколко, и основната част * взети от “Х.”. Свидетелят твърди, че тя е основна фирма - монополист на хидроизолационните системи в държавата. Тези материали * доставени от близка фирма, като “Б. г.е.” няма търговски отстъпки и няма разсрочено плащане във времето. Използвали момента да сключат договор с тях за доставка, която минала през тях, с цел използване отстъпката и търсили вариант за отсрочено плащане. Сочи също така, че “В.” също е подизпълнител, който изпълнявал в техния профил, не извършвали електрочаст или защита, за което * сключили договор с фирма, която се занимава с това нещо. Договор с “Б. г.е.”, не мисли, че е имал; бил пълномощник на “Бългериан грийн”. Твърди, че в момента не е подготвен за това – мисли, че е бил директор “Строителство”, на трудов договор, не си спомням за какъв период. Има висше образование, хуманитарно и икономика.

Твърди, че фирмата работи с общината. Договорът е изпълнен от подизпълнител, който не е коректен. Платили * си данъци и осигуровки, изпълнили * договорите и * платили.

               В хода на съдебното производство към делото * приобщени: - 210 стр. писмени доказателства, приложени към жалбата, писмени доказателства, постъпили с молба от 08.12.2016 г. от жалбоподателя.

               При така установеното от фактическа страна в частта за отказан данъчен кредит, съдът формира следните правни изводи:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това на­ли­це ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 или чл.9 ал.1 от ЗДДС и ед­­­ва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл.71 ал.1 т.1 ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ/фактури/от страна на преките доставчици, които * издали процесните фактури, които освен това, * отразени в справ­ките-декларации на доставчиците и в този смисъл следва да се приеме, че данъ­кът е и начислен по сми­съла на чл.86 ЗДДС /така резултатите от извършените насрещни проверки/. За прецизност на изложението следва да се посочи, че при действието на настоящият ЗДДС начисляването на данъка от страна на прекия доставчик не е предпоставка за възникване правото на данъчен кредит.

Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е наличието на осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС на ус­лу­ги по спорните фактури­те, съответно по смисъла на чл.6 от ЗДДС за фактурите,  издадени от “М.К.“ ЕООД. 

Изводите на ревизиращите за лип* на облагаема доставка между всеки един от преките доставчици на строителни услуги и жалбоподателя * обосновани с лип*та на кадрови потенциал за осъществяване на дос­тав­ки от рода на процесните, и на лип*та на данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДДС, до­ко­лкото липсвали доказателства за извършване на *мите услуги именно от съответния доставчик.

Що се отнася до доставките на „М.К.“ ЕООД, изложени * доводи и за установени разминавания ,по повод приложените протоколи и за доставени количества материали от „Х.“ на „М.К.“ ЕООД  и от последното на ревизираното лице – материалът „воалит сив 4.5 кг“.

Според легалното определение на чл.6 и чл. 9 ал.1 от ЗДДС дос­тавка по смисъла на закона е извършването на услуга, респективно стока, а според чл.25 ал.1 от за­кона, данъчно съ­би­тие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно за­дължени по този за­кон лица, вътре­общностното придобиване, както и вносът на сто­ки по чл.16. Раз­­поредбата на чл.25 ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното съ­битие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху сто­­ката е прех­въ­р­­лена или услуга­та е извършена.

В случая съдът счита, че от събраните в хода на проце* доказателства не мо­­­же да се установи извършването на услугите, именно от сочените доставчици на жалбопо­да­теля, което по същество със­тавлява дос­тавка на ус­луга по сми­­съла на това понятие, вложено в нормата на чл.9 от ЗДДС в сила от 01.01.2007г. Аналогично съдът намира за недоказана и реалността на доставката на строителни материали по смисъла на чл.6 от ЗДДС по издадените от “М.К.“ ЕООД фактури и относно доставените от „Х.“ ООД материали съгласно съставените протоколи.

Отделно от това, по делото на практика, не се и установи реалното извършване на СМР от рода на процесните и тяхното наличие в съответните обекти. Наличието на ССчЕ, макар и обоснована и съответстваща на събраните по делото доказателства, при лип*та на съдебно-техническа такава, не обосновава извод за реалност на доставките. По същество се доказва наличието на сключените договори с подизпълнителите и реалното извършване на СМР на съответните обекти, като спорът е относно това кой е реалният им изпълнител. В този смисъл и изводът на вещото лице по ССчЕ, че строителните услуги * извършени по документи, не изяснява спорните между страните факти.

Спорът се концентрира върху това дали сочените като из­пъл­ни­­тели търговци * разполагали с трудов и технически ресурс, за да осъ­ществи име­н­но всеки един от тях фак­турираните по отношение на доставчика строителни услуги, както и доставката на строителни материали. Лип*та на СТЕ оставя отворен и въпросът за принципното наличие като реално осъществени СМР в процесните обекти, идентични на актуваните такива и съответно фактурирани услуги между все­­­ки един от доставчиците подизпълнители и жалбоподателя.

Както нееднократно изрично подчертава Върховният административен съд на Р. България в последната си практика, за да възникне право на приспадане на да­нъчен кредит е необходимо предвидените в закона изисквания да * изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т.е. не е достатъчно услугите по принцип да * извършени, а е необходимо да се извър­ше­­ни именно от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури.

Т.е. в случая съдът намира, че дори да се приеме, че безспорно е установено, че строително-монтаж­ните работи, за които * издадени процесните фактури, * обективно извър­ше­ни и съществуват, остава спорен въпросът относно това, дали те * извършени от издате­ли­те на фактурите.

Тук следва да се посочи, че доколкото се ка*е за извършване на строително-монтажни работи, които ноторно известно е, че следва да бъдат осъществени от наети за целта работници или служители, то от огромно значение за правилно­то разрешаване на правния спор е доказването точно на наличието на такива нае­ти лица – било то по трудово, гражданско и др. правоотношение

За пълното следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не * дадени изрични обяснения за чия сметка * вложените в процесните услуги строителни материали, данни в тази насока не могат да се изведат и от договорите с подизпълнителите. С оглед поставените задачи на вещото лице и осчетоводените от жалбоподателя разходи за материали, както и от представените протоколи за приемане на работите може да се направи извод, че съгласно цитираните документи част от материалите * осигурени от подизпълнителите.

Действително наличието на “материален, технически или кад­рови /трудов/ ресурс” за доставчика, не е част от условията по чл.68 от ЗДДС за въз­никване на правото на данъчен кредит, но безспорно такова е реалното осъ­ще­­­ст­вяване на доставката на услуга по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС, за доказ­ва­не­то на който факт, е необходимо да се докаже и фактът на обезпечеността на до­с­­тавчика да извършва този род дейност. Именно в тази насока по делото от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства.

С представените по делото частни свидетелстващи документи (фактури и приемно-предавателни протоколи към тях) се удостоверява фактът на извършване на опи*ните строителни работи от всеки от подизпълнителите, но същите не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същевременно, същите не съответстват на безспорно установените по делото факти относно всеки от доставчиците, свързани с тяхната ресурсна и материално-техническа обезпеченост.

Аналогични * изводите и по отношение на „М.К.“ ЕООД относно извършени доставки на материали.

Тук е необходимо да се отбележи още, че „Б. 2014“ ЕООД и „Е. Д.“ ЕООД, могат да бъдат квалифицирани като липсващи търговци, с оглед обстоятелството, че при насрещните проверки, на първото дружеството изпратеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, а на второто – получено е потвърждение за получаването на искането, но и двете дружества, в указаните срокове, не * представили никакви документи и писмени обяснения.  

И трите дружества доставчици, не разполагат с кадрови ресурс за изпълнение на доставките, включително и лип*та на професионална правоспособност на К. С., управител на „М.К.“ ЕООД – липсват доказателства за регистрирани трудови договори по реда на КТ, както и не * ангажирани доказателства за наети лица на граждански договори. Не * ангажирани доказателства, че доставчиците * разполагали с активи за осъществяване на различните видове дейности, за начислени разходи за заплати и осигуровки, както и за извършени разплащания за заплати или суми по извънтрудови правоотношения. При така установените факти ревизиращият екип е достигнал до обоснован и правилен извоз, че фактурираните услуги (като количество и предмет) не * реално извършени – същите не могат  да бъдат извършени без съответната кадрова обезпеченост, за каквато, каза се, не * ангажирани доказателства.

Представените договори, сключени между „Б. г.е.“ ЕООД, и съответно, „Б. 2014“ ЕООД, „Е. Д.“ ЕООД и „М.К.“ ЕООД, актовете обр.19, както и ППП, не * достатъчни, за да се приеме безспорното извършване като резултат спрямо възложителя на СМР, не променя направените до тук изводи, тъй като не се доказва извършването им именно от твърдените дружества.

Отделно от това, констатирано е, а и тази констатация не е оборена от жалбоподателя, че от 14 бр. фактури, издадени от „Б. 2014“ ЕООД, *мо една фактура е отразена в дневника за продажбите. Не е оборена и констатацията, за лип* на транспортни средства у „М.К.“ ЕООД за извършване транспортът на част от материалите.

Констатирано е също така, че „М.К.“ ЕООД и „Б. г.е.“ ЕООД * свързани лица, - К. С., бивш управител и едноличен собственик на капитала на „М.К.“ ЕООД, е наето лице по трудов договор в „Б. г.е.“ ЕООД; В. Х.З. – предишен управител и едноличен собственик на капитала на „Б. г.е.“ ЕООД, е наето лице по трудов договор в „М.К.“ ЕООД; лицата П. С. Ш. и М. Т.Б., * наети лица по трудови правоотношения, заемащи ръководни позиции и в двете дружества, при което е формиран извод, че между тях могат да се договорят условия, различни от обичайните, които като следствие да доведат до отклоняване на данъчното облагане.

Освен това, безспорно е установено, от дневниците за продажби на „Е. Д.“ ЕООД, за периода м.08.2014 г. -  м.09.2014 г. * издадени 245 бр. фактури с разнороден предмет на дейност, като същевременно, за 2014 г. от това дружество не е подадена и ГДД по чл.92 от ЗКПО, което е индиция, от една страна, че дружеството действително *мо издава фактури, без да извършва каквито и да било доставки, а от друга, не е отчело приходи от двете издадени фактури на жалбоподателя.

На следващо място, необходимо е да се отбележи, че е основателна констатацията на приходната администрация по отношение доклада/становище, отнасящо се до 27 СОУ район „Л.“, че същото представлява предпи*ние за изграждане на мълниезащитна система, но не и сертификат за същата. От друга страна, лип*та на име на лицето, дало становището, лип*та на подписи, печати и адре*т на същото, затруднява съда да прецени дали действително същото представлява компетентно становище за състоянието на обекта или е документ, съставен за целите на ревизията.

С оглед на изложеното, органите по приходите * достигнали до правилен и законосъобразен извод относно реалността на доставките по отделните фактури. По същество представените приемно-предавателни протоколи и фактури * частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена стойност се компроментира от наличието на разминаване относно стойностите на извършените СМР.

За пълнота следва да се посочи, че освен лип*та на доказателства относно реалната кадрова, материална и техническа обезпеченост и несъответствията между представените частни свидетелстващи документи и обяснения на дружеството жалбоподател, е озадачаващо и обстоятелството, че с жалбата до настоящата инстанция * представени голям брой писмени доказателства. Съдът намира, че същите * вероятно съставени за целите на ревизията, тъй като, ако същите * били изготвени по време на действителното извършване на доставките на СМР и доставките на строителните материали, те биха били налични при жалбоподателя и не би имало пречки да бъдат предоставени на органите по приходите още по време на проверката за установяване на факти и обстоятелства, та дори и по време на ревизията.  

От представените частни документи, не се установява, дали като доставчици дружества * доставяли материалите до обектите, на които според приложените актове обр.19, * изпълнявани строителните дейности. В този, не * оборени констатациите на приходната администрация, че няма доказателства за наличието и притежанието на строителни материали у „Б. 2014“ ЕООД и „Е. Д.“ ЕООД.

         Относно издадените от “М.К.“ ЕООД фактури, следва да се съобрази обстоятелството, че предмет на доставка * строителни материали, тоест на стоки определени по техния род. Едно от изключенията на това правило е установено в чл.24 ал.2 от ЗЗД. В този случай, съгласно нормата на чл.24 ал.2 от ЗЗД собствеността не се прехвърля, като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при лип* на такова, когато бъдат предадени.

Според цитираната разпоредба на чл.6 ал.1 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка, следва да се установи едно единствено нещо - прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Установяване на това обстоятелство от своя страна е в тежест на жалбоподателя, който черпи за себе си спорното в проце* право на данъчен кредит именно от тези доставки. Жалбоподателят следваше да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват реални доставки строителни материали, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит, който е предмет на главното доказване (наличието на действително извършени доставки). Тук следва да се посочи, че надлежното осчетоводяване на една стопанска операция не означава автоматично, че тя действително е осъществена.

От страна на жалбоподателя следваше да бъдат представени документи свързани с транспортирането на фактурираните стоки – пътни листове, товарителници, приемно-предавателни протоколи, които по същество индивидуализират родово определените вещи и удостоверяват тяхното предаване на купувача. Подобни писмени доказателства относно транспорта на фактурираните стоки липсват. Не се установява и складовата база от която * закупени стоките, както и дали същите * били налични при доставчика.

Лип*та на каквито и да било съпътстващи документи * пречка за установяване реалността на доставката, при което, предвид правилата на доказателствената тежест, за съда възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила онази правна последица (правото на данъчен кредит), чиито правопораждащ фактически състав не се доказва да е осъществен.

Както и Съдът на европейските общности е имал възможност да се произ­не­се в Решение на съда (трети състав) от 18 юни 2009 година по дело C-566/07 (Staatssecretaris van Financien срещу Stadeco BV) във връзка с тълкуването на об­щ­­­ностното право, в смисъл, че предвиждайки, че посоче­ни­ят във фактурата ДДС се дължи независимо от това дали е налице за­дължение за плащане на данъка въз основа на облагаема по ДДС, сделка чл.21 па­раграф 1 б.) в от Шестата Дирек­тива /която норма е заменена с чл.28 ж параг­раф 1 буква г) на Шестата директива, и е аналогична на сега действащия чл.203 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕ­ТА от 28 ноември 2006 година относно об­щата система на да­нъка върху до­баве­ната стойност, съответно транспонирана в на­ционалното ни за­конодателство с чл.85 от ЗДДС, бел.моя/, има за цел да отстрани риска от загуба на да­нъчни при­ходи, който може да по­роди предвиденото право на при­с­падане.

По нататък е прието, че всъщност, въпреки че упражняването на посо­чено­то право на приспадане се ограничава *мо до данъка по облагаема с ДДС сдел­ка /в този смисъл е постановено и Решение по дело Genius/, рискът от загуба на да­нъч­ни приходи по принцип не е напълно отстранен дока­то получателят на факту­рата, в която не е следвало да бъде начислен ДДС, все още има възможност да я използва с цел такова упражняване, в съответствие с член 18, параграф 1, буква а) от Шеста директива (в този смисъл и Решение по де­ло Schmeink & Cofreth и Strobel) /съответно сега действащите разпоредби на европейското законодателст­во, бел. моя/. 

Или иначе казано следва да се приеме, че правото на приспадане е свърза­но винаги и *мо с наличието на реално осъществена облагаема доставка с ДДС, до­­като с цел да се предотвратят загуби на данъчни приходи, е въведено прави­ло­то на чл.85 от ЗДДС /което е в унисон и с нормите на правото на Общността/, съг­ласно което, на практика, данъкът ще е дължим към бюд­же­­та, когато е погрешно по­сочен във фактурата, при положение, че той не се дъл­жи поради наличие на об­лагана с този данък сделка.

Следва да се посочи, че в цитираното Решение на Съда в Люксембург, дей­ствително е прието, че след като в Шеста директива /а и в сега действащата Ди­ректива 2006/112/ЕО на Съвета, бел.моя/ не е изрично предвидена хипотезата, при която ДДС е погрешно посочен във фактурата, при положение, че той не се дъл­жи пора­ди облагана с този данък сделка, именно държавите-членки следва да предвидят разре­шение на посочения случай, като, за да осигурят неутралитета на ДДС, същите следва да пред­видят във вътрешния си правен ред възможността да се коригира фак­тури­ран данък, който не е следвало да бъде начислен, при поло­жение, че из­да­телят на фак­турата докаже своята добросъвестност, докато об­щ­ностният законодател не запълни тази празнота.

Това обаче ка*е лицето, което е посочило данъка във фактура и, от което същият е изискуем, съобразно посоче­ните нормативни разпоредби и не влияе вър­ху правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по тези фактури, кое­то винаги се свързва с наличието на реално осъществена доставка.

Или иначе казано, приема се, че правото на приспадане е свърза­но винаги и *­мо с наличието на реално осъществена облагаема доставка с ДДС, който факт в процесния случай не бе успешно доказан от жалбоподателя, посочи се при до­ка­зателствена тежест за него.

Изложеното до тук не се променя и от приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ. По същество тя съответства на събраните по делото доказателства и се кредитира от съда, но не удостоверява реалността на доставките. Отделно от това, каза се, неизяснен остава и въпросът дали съответните обекти и строителни работи * реално извършени, както и за това, дали реалните изпълнители * именно посочените дружества. Конкретното отразяване на процесните фактури не доказва реалността на доставките – каза се между страните единствената спорна предпоставка е реалността на доставките, която не би могла да се установи от счетоводното отразяване на първични счетоводни документи. Известно косвено значение би имала експертиза свързана със счетоводствата на изпълнителите и под изпълнителите, в случай, че те установят наличието на осчетоводени разходи за работни заплати, за материали, на осчетоводени активи или за наети такива. Подобни експертизи, както и доказателства относно посочените обстоятелства, при осигурена за това процесуална възможност за жалбоподателя не бяха поискани.

Относно упражненото право на данъчен кредит по фактура № 2000000001/28.11.2014 г., издадена от „Ю. Б. М.“ ЕООД, с Булстат *** с предмет на сделки – материали, съдът намира изводите на приходната администрация за правилни и законосъобразни.

Тук е необходимо да се отбележи следното: - съдържанието на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици * уредени в чл.106 ал.1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо различно /с арг. от чл.83 ал.3 от ДОПК актът за дерегистрация поражда действие от деня на връчването му/, а според чл.110 от ЗДДС, датата на дерегистрация по инициатива на данъчен орган е датата на издаване на акта за дерегистрация.

Следователно, след 20.11.2014 г. "Ю. Б. М." ЕООД не е имало правото да начислява данък по фактурата, издадена след тази дата и съответно, по фактура № 2000000001/28.11.2014 г. данъкът се явява неправомерно начислен и за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер от 579.20 лв. на основание чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС.

                                                                                                                        Предвид изложеното, съдът намира жалбата в частта по ЗДДС за неоснователна, и като такава, следва да бъде отхвърлена, а РА в тази му част – потвърден.

 

II. По ЗКПО.

В частта за определени задължения по ЗКПО, органите по приходите * установили допълнителен корпоративен данък и лихви, в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2014 г. на основание чл.26 т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10 ал.1 от с. з. Видно от  констативната част на обжалвания РД и РА, посочените суми представляват отчетени от „Б. г.е.“ ЕООД разходи по сметка 602 въз основа на множество фактури, подробно опи*ни в РД, издадени на РЛ от доставчиците „Б. 2014“ ЕООД, „Е. Д.“ ЕООД и „М.К.“ ЕООД, с предмет плащане по договор. На посочените доставчици * извършени насрещни проверки, като * изискани доказателства за реалното осъществяване на сочените във фактурите доставки и от тях, и от РЛ. В мотивната част на РД е запи*но, че от събраните доказателства и извършения анализ, ревизиращият екип приема, че не * налице неоспорими доказателства за реалността на извършените доставки от посочените по-горе доставчици към „Б. г.е.“ ЕООД по процесните фактури , поради изложеното в частта по ЗДДС от РД. Установено е, че доставчиците не представят изисканите документи, възпрепятстват извършването на проверка, не разполагат с материален, технически и кадрови ресурс за изпълнение на договорените стопански операции, не изпълняват задълженията си по ЗДДС; „Б. 2014“ ЕООД не е декларирало всички издадени от него фактури; „Е. Д.“ ЕООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО и др. От страна на „М.К.“ ЕООД и от РЛ * представени част от изисканите документи, обсъдени в РД, като е формиран извод, че събраните от двете страни доказателства не доказват по безспорен начин фактическото извършване на услугите от посочените контрагенти. Визирани * счетоводни принципи и е счетено, че се ка*е за разходи, които не * документално обосновани по смисъла на ЗКПО.

За да потвърди РА в тази му част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, изложил е подробно нормативната уредба, уреждаща тези отношения, като е посочил също така, че в РД неточно * цитираните нормите на §1 т.34 от ДР на ЗКПО /отм./ и чл.26 ал.1 от ЗКПО, които не * действащи за ревизирания период, но по същество не променят направените констатации.

Крайният извод на директора на Д „ОДОП“ – П. при ЦУ на НАП е, че е обоснован изводът на ревизиращия екип за наличие на предпоставките на чл.26 т.2 във връзка с чл.10 от ЗКПО.

По основателността на жалбата в частта по ЗКПО.

          По отношение на  допълнително установения корпоративен данък и лихви, в резултат на преобразуването на счетоводния финансов резултат за 2014 г. на основание чл.26 т.2 от ЗКПО в размер на 306 704.53 лв. е необходимо да се отбележи, че посочената сума представлява непризнати разходи за данъчни цели, отчетени през тази процесна година от задълженото лице, на основание фактури, издадени от „Б. 2014” ЕООД, „Евротреайд дизайн“” ЕООД и „М.К.” ЕООД, с предмет на сделките – СМР и доставка на строителни материали. Въпросните разходи е установено, че * отчетени по сметка 602 - Разходи за външни услуги, в която сметка се отчитат разходите на предприятието за ползвани услуги, извършени от трети лица, в т. ч. разходи за реклама, съобщения и писмени обяви, разходи за печатарски, телеграфо-пощенски услуги и телефонни и телексни такси, абонаментни такси, данъци (сгради, смет и др.), застраховки, наеми за помещения, транспортни и други разходи. Чрез сметка 602 не се отчитат разходите за външни услуги по придобиване на дълготрайни активи и материални запаси чрез покупка.

По силата на изложеното по-горе по повод непризнаването на данъчен кредит по процесните фактури, същите  представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени стопански операции.

Съгласно разпоредбата на  чл.26 т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не * документално обосновани по смисъла на този закон. Отразените стопански операции в счетоводството на едноличния търговец не отговарят на основни принципи на ЗСч. Съгласно чл.4 ал.3 от закона, предприятията осъществяват счетоводството си на основата на документалната обоснованост на стопанските операции. Този принцип изисква всяко записване в счетоводството на предприятието да се основава на редовни и автентични счетоводни документи. Документална обоснованост е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по ЗСч и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи /чл.10 ал.1 от ЗКПО/. Видно от горното, органът по приходите е установил документирането на стопански операции, за които задълженото лице  не може да представи доказателства за реално извършване на документираните стопански операции. При осчетоводяването им като разход жалбоподателят е извършил действие, с което е формиран финансовия резултат. 

Предвид гореизложените аргументи следва изводът, че ревизираното дружество е осчетоводило спорните фактури като разход незаконосъобразно, т.к. горепосоченото осчетоводяване невярно и неточно представя стопанските операции. Отчетените разходи * в нарушение на счетоводното законодателство и на принципа „документална обоснованост” на стопанските операции. Наличието *мо на първични счетоводни документи, каквито * представените фактури, не е достатъчно основание за записвания по счетоводните сметки. След извършен анализ на приложените към административната преписка доказателства, следва да се направи извод, че документираните с процесните фактури доставки на строителни материали и строително-монтажни услуги, не * реално извършени, и липсва основание същите да бъдат осчетоводени като разход за дружеството. В конкретния случай, както доставчиците, така и ревизираното лице, не * представили годни доказателства, че процесните доставки * извършени. Издаденият първичен документ *м по себе си не означава наличие на извършена сделка по смисъла на ТЗ.

Ето защо, съдът намира жалбата за неоснователна и в частта по ЗКПО, поради което следва да бъде отхвърлена, а РА в тази му част – потвърден.  

При посочения изход на спора, на основание чл.161 ал.1 изр. 3 от ДОПК на ответния административен орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.7 и чл.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3 555.54 /три хиляди петстотин петдесет и пет и 0.54/ лв.

          Мотивиран от гореизложеното, П.ският административен съд, ХІ състав,

 

        Р    Е    Ш    И    :

                      

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Б. г.е." ООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя - А. М. Б., против Ревизионен акт № 16002615004109-091-001/22.01.2016 г. потвърден с Решение № 285 от 25.04.2016 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика» /Д «ОДОП»/ - гр. П., при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 61 920.10 лв. и прилежащи лихви в размер на 7 355.22 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 30 670.45 лв. и лихви 2 608.48 лв.

ОСЪЖДА "Б. г.е." ООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя - А. М. Б., да заплати на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр.П. при Централно управление на Национална агенция по приходите сумата в размер на 3 555.54 /три хиляди петстотин петдесет и пет и 0.54/ лв., равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

        Решението подлежи на ка*ционно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

                                                                Председател: