РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2349

 

гр. Пловдив, 09.12. 2016 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1183 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от  Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба предявена от В.А.В. ***, чрез адвокат Т.Ф. срещу Решение № 2153-15-114/27.04.2016г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № ********** по Протокол № N 01411 от 19.10.2015г. на Ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Районно управление “Социално осигуряване” гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите и за правото :

5. Между страните по делото няма спор по фактите и те са правилно установени от пенсионните органи и възпроизведени в процесните административни актове. Установява се, че жалбодателят В.А.В. в качеството си на самоосигуряващо се лице не е внесъл дължими осигурителни вноски за период 01.01.2000г. – 31.12.2004г., поради която причина и не е била заверена осигурителната му книжка за периода. С процесното разпореждане на Ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив е отказано определяне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, на основание чл.70, ал.3 от КСО. Прието е, че пенсията следва да се определи в минимален размер, с възможността, ако на основание чл.99, ал.3 от КСО се представят нови доказателства за осигурителен стаж и доход, пенсията да се измени от датата на отпускането. Важно е да се отбележи, че не е спорно направено от жалбодателя възражение за изтекла давност на вземането, и представеното в тази връзка писмено доказателство, а именно Удостоверение с изх.№ 160201600073115/10.03.2016г. на ТД на НАП – Пловдив, а също така че съобразно мотивите на разпореждането и решението на горестоящия орган под “нови доказателства” очевидно се имат предвид доказателства за платените осигурителни вноски за посочения период, доколкото се поддържа, с оглед и писменото становище на процесуалния представител на ответника, че  осигурителната книжка за този период можело да бъде заверена само при условие, че се внесат доброволно дължимите осигурителни вноски за периода. В случая пенсионните органи са направили интересна интерпретация на законодателството и са открили оригинален начин за събиране на погасени по давност осигурителни задължения, за които е направено и възражение за изтекла давност, но същите не намират никаква законодателна опора.  

6. Същественото в случая, което следва да се  съобрази е, че не съществува позитивно-правно норма, която да санкционира двойно едно лице, претендиращо отпускане на лична пенсия, като веднъж даден период да не се зачита за осигурителен стаж, респ. и дохода от него да се игнорира, и втори път  защото това се вменява да се е случило по вина на заявителя /поради невнасяне на дължимите осигурителни вноски/, пенсията да му се определя в минимален размер. Това, че лицето не е внесло осигурителни вноски за определен период, за които каза се, е направено и възражение за изтекла давност, не означава че пенсионния орган не следва да определя индивидуален коефициент и съответно да отпуска пенсията в минимален размер. Логичното разрешение в случая е, че за този период не следва да се завери осигурителната книжка на лицето, съответно доходът за този период няма да участва в определяне на действителния размер на пенсията, но същата следва да се изчисли в действителен размер по реда на чл.70, ал.3 от КСО, като се признаят стажът и доходите за времето, през които са внесени дължимите осигурителни вноски. При това положение, определяйки пенсията в минимален размер и като не е формирал индивидуален коефициент по чл.70 ал.3 КСО, както изисква за конкретната пенсия, пенсионният орган от една страна е нарушил материалния закон, а от друга е допуснал нарушение и на съществени административнопроизводствени правила, съставляващи основания съгласно чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

7.Поради факта, че в случая няма формиран индивидуален коефициент и действителен размер на пенсията /а само е определен минимален размер/, а съдът не може да разреши въпроса по същество, се налага отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане,  като преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение. 

 

IV. За разноските:

8. С оглед изхода от спора и съобразно надлежно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя,  на жалбоподателя се дължат от ТП на НОИ – Пловдив сторените съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно представения пред настоящата инстанция Договор за правна защита и съдействие от 17.05.2016г. Претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред административния орган, съгласно представения  Договор за правна защита и съдействие от 25.03.2016г.  не следва да бъде присъждано в настоящото производсто, доколкото се касае за разноски в административното, но не и за съдебни разноски в съдебното производство.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

 

 

Р    Е    Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-114/ 27.04.2016 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на В.А.В. *** срещу разпореждане № ********** по Протокол № N 01411 от 19.10.2015г. на Ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив да заплати на В.А.В., ЕГН ********** *** сторените разноски по делото в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: