Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1897

 

град Пловдив, 07.11.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря Полина Цветкова като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1214 по описа за 2016 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на с чл.156 и сл. във връзка с чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на Е.К.С., ЕГН ********** ***, против решение за отказ № 1602543/05.04.2016г., постановено от орган по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърдено с решение № 325/27.05.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, с което е отказано възстановяване на сума в размер на 1 744 лв.

В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен. Според жалбоподателката не е извършвана проверка на твърдяните от нея факти и обстоятелства. Сочи, че констатациите в мотивната част на решението са неверни и са довели до необосновани изводи и в крайна сметка до отказът от възстановяване на надвнесени суми. Претендира отмяна на издадения отказ и решение. Претендира разноски.

         Ответният административен орган - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. К. излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - гр. Пловдив, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

Процесният отказ е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Първоначално жалбата е подадена против мълчаливото потвърждаване на решението за отказ, но на 27.05.2016г. е издадено Решение на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против решението за отказ. С уточняваща молба с вх. № 11082 от 22.06.2016г. по настоящото дело, С. е посочила, жалбата да се счита подадена срещу Решение на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив. Посоченото налага извод процесуална ДОПУСТИМОСТ на жалбата.

Обжалваният акт е издаден във връзка с извършена проверка по повод подадено от лицето искане за възстановяване с вх. № 94-00-2288/17.03.2016г., с което Е.К.С. иска да й бъде възстановена внесената сума в размер на 1744 лв.

При извършената проверка по реда на ДОПК, органът по приходите, счел че не е налице основание за възстановяване на ЗОВ поради липса на доказателства за недължимо внесени вноски.

В процесния акт е посочено, че на основание чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н – 8 от 29.12.2005г. декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от самоосигуряващите се лица еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година. Посочено е, че по силата на  § 2, т. 2 от Наредбата "самоосигуряващо се лице" е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, като е аналогично и определението на понятието в чл. 5, ал. 2 от КСО. Посочено е, че задължени да внасят осигурителни вноски за своя сметка са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, като в тази връзка е посочено, че всяко самоосигуряващо се лице, което е извършвало търговска дейност през съответната година, за която подлежи на осигуряване /независимо от броя на месеците/ е задължено да подаде декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, като в декларацията се включват авансовите вноски направени през годината по реда КСО, ЗЗО и размера на окончателната осигурителна вноска за съответния фонд или здравно осигуряване по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.

Според ответника за периода от 2010г. до 2014г. има подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които е деклариран доход от упражняване на дейност като свободна професия, като на 23.03.2014г. С. подава коригиращи ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011г. и 2012г. и годишни декларации образец 6 за 2011г. и 2012г., които до този момент не са били подавани. На 23.02.2015г. подава и коригиращи ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013г. и 2014г. Посочено е, че авансови вноски за ДОО и ЗО са правени през 2011г. и 2012г, като към 31.12.2012г. тези авансови вноски са били налични в ДОС на лицето, а сумите са обвързани на 20.03.2014г. след подаване на годишните декларации образец 6 за 2011г. и 2012г. В решението за отказ е посочено, че недължимо внесени суми за 2011г. в размер на: за ДОО - 11.78 лв. и за ЗО – 4.98 лв.; за 2012г. – за ЗО – 3.06лв. са възстановени с АПВ № 1501111/09.03.2015г. Посочено е, че към 05.04.2016г. ДЗЛ има изискуеми задължения в размер на 158.45 лв. – лихви върху ДДФЛ за периода от 03.05.2012г. до 12.12.2015г.

Спорното в процеса Решение за отказ било обжалвано от С., като с Решение № 325/27.05.2016г., Директорът на Дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив го потвърждава. За да постанови този резултат ответният административен орган е приел, че за да бъде обвързана  внесената сума от 1 744 лв. за данъци и осигурителни вноски по ДОС на ЗЛ е необходимо задълженията за данъци и осигурителни вноски да бъдат декларирани, като декларирането на ДДФЛ става с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, а задължителните осигурителни вноски с декларация обр. 6. Посочено е, че срокът за това е до 30 април на годината следваща годината, за която се отнасят.

По делото бе назначена и изслушана съдебно–счетоводна експертиза с в.л. М.М., която съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвена и даваща отговор на поставените задачи. В заключението си вещото лице е направило извод, че жалбоподателката е внасяла осигурителни вноски за здравно осигуряване върху месечен избран доход и лихви за забава чрез Осигурителната каса при АК – Пловдив от учредяването й по години, по месеци, до датата на заключението, които са подробно описани в табличен вид. Експертът е посочил, че Е.С. е внесла осигурителни вноски за социално осигуряване чрез Осигурителната каса при АК – Пловдив от учредяването й до датата на пенсионирането си 03.10.2011г., като датите и размера са подробно изложени в таблица. Относно необвързаните суми по партида ДОО – 1 023.91 лв. и по партида ЗО – 720.09 лв. вещото лице е посочило, че те са моментно състояние по ДОС на жалбоподателката и се явяват като такива от неотчитане в срок на декларации образец 6 за всеки от отчетните периоди. В експертното заключение в табличен вид са посочени начислените задължения за ДОО и ЗОВ от жалбоподателката по периоди, съответно и лихви за забава и с плащания на кои дати са погасени. Експертът е посочил, че коригиращи ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от С. са подадени както следва: за 2011г., 2012г. и 2013г.на 20.03.2014г., а за 2014г. на 23.02.2015г. В заключението, вещото лице е посочило, че към 30.04.2014г. няма неусвоена сума по ДОС на жалбоподателката.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд - Пловдив направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

 В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на проверка съгласно чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Проверката е завършила с издаването на спорното решение за отказ, което е постановено в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. 

Спорът между страните в настоящото производство се отнася до необвързаните суми по данъчната сметка на С. по партида ДОО – 1 023.91 лв. и по партида ЗО – 720.09 лв., установени към датата на изготвянето на заключение на в.л. по адм. дело 2336/2012 г. на Адм. съд – Пловдив.

Съдът намира постановения отказ и потвърждаващото го решение за правилни.

Съгласно разпоредбите КСО задължени да внасят осигурителни вноски за своя сметка са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизовдители.

Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година и  задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната.

По делото няма спор, че Е.С. е регистрирана като упражняваща свободна професия – адвокат и е декларирала, че от 01.10.2001г. започва дейност и ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Между страните няма спор и че 03.10.2011г. е декларирала, че прекъсва дейността, а от 04.10.2011г. възобновява дейност. На 22.11.2011г. декларира, че прекъсва дейност и от 22.11.2011г. възобновява дейност като пенсионер. По делото не се спори и че лицето е избрало да се осигурява върху осигурителен доход от 420 лв. за 2011г., върху 550 лв. за 2012г. и върху осигурителен доход 420 лв. за 2013г., 2014г. и 2015г.

В тази връзка следва да се отбележи, че декларирането на ДДФЛ става с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, а задължителните осигурителни вноски с декларация обр. 6, като срокът за това както бе отбелязано по-горе по делото е до 30 април на годината, следваща годината за която се отнасят. А за да бъдат обвързани внесените спорни суми за данъци и осигурителни вноски по ДОС на С. е необходимо задълженията за данъци и осигурителни вноски да бъдат декларирани.

Необвързаните суми по данъчната сметка на С. по партида ДОО – 1 023.91 лв. и по партида ЗО – 720.09 лв.,  са били установени към датата на изготвянето на заключение на в.л. с вх. № от 25.09.2012г. по адм. дело 2336/2012г. на Адм. съд – Пловдив, а жалбоподателката е подала коригиращи ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както следва: за 2011г., 2012г. и 2013г. на 20.03.2014г., а за 2014г. на 23.02.2015г. Но видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, към 30.04.2014г. няма неусвоена и неразпределена сума по ДОС на жалбоподателката. Следователно, едва след подаване на годишните декларации образец 6 за 2011г. и 2012г. спорната сума е била обвързана и разпределена.

Не на последно място следва да се отбележи, че по делото е приложен акт за прихващане или възстановяване № П-16001615077199-004-001 от 18.05.2015г.,  в който е посочено, че няма надвнесена сума, а напротив има остатък, представляващ неиздължена сума. По делото няма данни посоченият АПВ да е обжалван.

Изложеното налага извод за неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

От страните се претендират разноски, които предвид изхода то делото следва са се присъдят на ответника. Същите на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата й редакция/ се констатираха в размер на 352 лева /триста петдесет и два лева/.

Ето защо и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К.С., ЕГН: ********** ***, против решение за отказ № 1602543/05.04.2016г., постановено от орган по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърдено с решение № 325/27.05.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, с което е отказано възстановяване на сума в размер на 1 744 лв.

ОСЪЖДА Е.К.С., ЕГН: ********** *** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – гр. Пловдив сумата в размер на 352 /триста петдесет и два/ лева възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: