Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 568

 

 

гр. Пловдив, 07.04.2017г.

 

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА 

 

         при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от  съдията Л. Несторова административно дело № 1215 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29.12.2005г. в сила от 1.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./                       

         Образувано е по жалба на „Е.П. 2006“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, с посочен в жалбата адрес: ***, представлявано от управителя С.  Д.Б., против Ревизионен акт № Р-16001615006562-091-001 от 29.02.2016г., издаден от Г.Н. – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и Б. Ч. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 245 от 25.04.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 30 299,38 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 9 717,21 лв.

         В жалбата се навеждат се доводи за материалноправна и процесуална незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. Претендират се разноските по делото.

         Ответникът - директорът на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

            Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен. Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, по повод на която е образувано настоящото производство, налагат извода за нейната ДОПУСТИМОСТ.                                               Ревизионното производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001615006562-020-001/10.08.2015г. на компетентния за това орган – начал­ник сектор “Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив с обхват данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.04.2012г. до 31.08.2013г. Определен е срок за приключване до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 19.08.2015г. Срокът на ревизията е продължен с последваща ЗВР № Р-16001615006562-020-002/19.11.2015г. до 19.01.2016г. Заповедта е надлежно връчена на лицето по електронен път на 25.11.2015г. 

Съгласно представената по делото Заповед № РД-09-518/30.04.2014г., издадена от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията и заповед за определяне на компетентен ор­ган, са делегирани правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. По делото са представени заповед № А-6567/05.08.2015г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с която е наредено длъжността началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, ИРМ Стара Загора да се изпълнява от служителя Н.К. за срок от 10.08.2015г. до 14.08.2015г. (л. 510).

В законоустановения срок е съставен РД № Р-16001615006562-092-001/02.02.2016г., против констатациите на който, в законоустановения срок, е постъпило възражение вх. № 70-00-10350/13.10.2015г., без приложени към него писмени доказателства и допълнение към възражение вх. № 70-00-1953/17.02.2016г., без приложени към него писмени доказателства (л. 52 – 62 и л. 64 - 74).  Възражението е обсъдено, намерено е за неоснователно и в законоустановения в разпоредбата на чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК срок е издаден про­цесният Ревизионен акт № Р-16001615006562-091-001/29.02.2016г.

         В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, кой­то в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК постановил и решението си под № 245 от 25.04.2016г., с което е потвърдил същия изцяло в обжалваната част.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Ревизионното производство е предхождано от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № П-16001615021740-073-001/14.07.2015г. С протокол № 861833/19.01.2016г. към доказателствения материал на ревизионното производство са присъединени писмените доказателства, събрани при проверката, както и допълнително представени писмени доказателства от доставчика ММ О. 2013г. ЕООД, описани във възражение вх. № Д1/РД-20-663/30.07.2015г. (л. 93 – 104).

При ревизията на „Е.П. 2006” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 30 299,38лв. по 7 броя фактури от доставчика „М.Д.О.“ ЕООД през данъчни периоди мм. 07 и 08.2013г. (данъчен кредит в общ размер на 12 682,33лв.) и по 11 броя фактури, издадени от доставчика „К.Ф.“ ООД през данъчни периоди мм. 04, 05, 06, 07, 08, 09 и 10.2012г. (данъчен кредит в общ размер на 17 617,05лв.).  Предмет на доставките са различни количества дизелово гориво.

Извършена е насрещна проверка на доставчика „ММ О. 2013“ ЕООД (с предишно наименование М.Д.О.“ ЕООД, документирана с протокол за извършена насрещна проверка № П-22221415040428-141-001/29.05.2015г. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ са постъпи копия на документи с вх. № 1453-00-1724/26.03.2015г. от „М.Д.О.“ ЕООД, както следва: копия на процесните 7 броя фактури; договор за покупко-продажба на светли горива от 03.06.2013г.; стокови разписки; товарителници; пътни листове; разпечатки на определени счетоводни сметки; свидетелство за водач, превозващ опасни товари; договор от 01.12.2012г. за наем на бензиностанция, намираща се в с. Добровница, общ. Пазарджик; договор за наем на цистерна за светли горива от 11.02.2013г., сключен между наемодателя „М.“ ЕООД и „М.Д.О.“ ЕООД.

След извършен анализ на така представените документи, ревизиращите органи по приходите са установили липсата на приложени доказателства относно извършено плащане по коментираните 7 броя фактури. От страна на доставчика не се прилагат фактури и платежни документи във връзка с твърдяното наемане както на бензиностанцията, така и на цистерната. В представените пътни листове, чийто бланки не съответстват на утвърдения образец, като водач на МПС с рег. № Р 1715 РХ е посочено лицето Г.Т.. Същият е служител на фирма „М Д.Т. 2012“ ЕООД и съгласно сключен договор за преотдаване на трудов ресурс, лицето следва да изпълнява определени дейности за периода от 28.05.2013г. до 30.06.2014г. Ревизиращият екип е констатирал липсата на издадена фактура, документираща преотстъпването на работна сила. Не са представени доказателства относно собствеността на въпросното МПС, с което се твърди, че е осъществено транспортирането на фактурираните количества дизелово гориво и няма данни същото да е специализирано за превоз на опасни товари. Установено е, също така, че посоченото в товарителниците и пътните листове МПС с рег. № Р 1715 РХ не е собственост нито на „М.Д.О.“ ЕООД, нито на „М Д.Т. 2012“ ЕООД.

Извършена е допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационните масиви на НАП относно произхода на горивото, предмет на процесните доставки. Констатирано е, че предходен доставчик на стоките е „И.У.“ ООД - гр. Пловдив, по отношение на който с ревизионен акт № 2141400877/27.05.2014г., документиращ данъчна ревизия на прекия доставчик „М.Д.О.“ ЕООД за данъчните периоди мм. 07 и 08.2013г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит за извършените покупки.

С оглед така установените в хода на ревизията обстоятелства и факти и обстоятелства, ревизиращият екип е формирал извода, че процесните 7 броя фактури не документират реално осъществени доставки на стоки (дизелово гориво), поради липсата на представени от страна на доставчика доказателства, удостоверяващи съхранението, транспортирането и прехвърляне собствеността върху тях. На жалбоподателя „Е.П. 2006“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 12 682,33лв. основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1  и  чл. 6 , ал. 1 от ЗДДС.

Извършена е насрещна проверка на доставчика „К.Ф.“ ЕООД, документирана с протокол за извършена насрещна проверка № П-16001616001178-141-001/19.01.2016г., при която са установени следните факти и обстоятелства: дружеството е прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, считано от 14.02.2013г. поради наличие на обстоятелствата по чл. 176 от същия закон. Процесните фактури са издадени преди датата на дерегистрация, получател по тях е жалбоподателят „Е.П. 2006“ ЕООД и са отразени в дневника за продажби и справките -декларации, касаещи съответните данъчни периоди. В отговор на ИПДПОЗЛ от страна на проверяваното лице са представени следните документи: заверени копия на процесните 11 броя фактури; фискални бонове към тях; стокови разписки; товарителници; договор за покупко - продажба на светли горива, сключен на 30.01.2012г. с клауза, че транспортът на горивото се извършва от доставчика; договор от 01.01.2012г. със страни „Г.К.“ ЕООД (наемодател) и „К.Ф.“ ЕООД (наемател) и предмет камион - цистерна с рег. № СМ 7566 АМ; оборотна ведомост за периода от 01.04.2012г. до 31.10.2012г.; граждански договор от 04.06.2012г. с лицето Б.В.Т. и граждански договор от 01.03.2012г. с лицето Г.К.Р. за осъществяване на услуги с личен труд като шофьори на цистерна за светли горива.

Ревизиращият екип е извършил анализ на всички представени от страна на дружеството - доставчик документи, в резултат на което са установени следните несъответствия: не са представени пътни листове, документиращи осъществен транспорт на горивата - предмет на въпросните доставки, по които е договорено стоките да бъдат транспортирани от доставчика; МПС с рег. № СМ 7566 АМ е било продадено на 16.06.2010г. с предварителен договор от собственика „Г.К.“ ЕООД на „В. 2010“ ЕООД и фактически предадено на купувача с приемо -предавателен протокол от същата дата. Съгласно решение № 2540 на Районен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 15.07.2014г., предварителният договор за продажба е обявен за окончателен. Превозно средство е придобито в собственост от първоначалния продавач „Г.К.“ ЕООД на 22.01.2015г.

От съдържанието на събраните писмени доказателства е направен извод, че МПС с рег. № СМ 7566 АМ, което се твърди да е предоставено под наем на „К.Ф.“ ЕООД за транспорт на дизелово гориво, през 2012г. не е било собственост на наемодателя и поради тази причина не може да бъде предмет на наемно правоотношение. Съгласно счетоводните записвания в представената оборотна ведомост доставчикът не разполага с никакви активи, необходими на за осъществяване на стопанска дейност, включително такава с предмет търговия на едро и дребно с течни горива. Налице счетоводни записвания, отразяващи големи наличности от стоки при доставчика, съответно задължения към доставчици на значителна стойност. В оборотната ведомост не са намерили отражение разходи за трудови възнаграждения и разходи за осигурителни вноски на нает персонал.

Извършена е допълнителна проверка относно деклариране на данни във връзка със сключените граждански договори с лицата Б.Т. и Г.Р., при която е установено, че нито изпълнителите са подали годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи, нито платецът на дохода е подал справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения за 2012г.

С оглед така установените в хода на ревизията обстоятелства и факти и обстоятелства, ревизиращият екип е формирал извода, че процесните 11 броя фактури не документират реално осъществени доставки на стоки (дизелово гориво), поради липсата на представени от страна на доставчика доказателства, удостоверяващи съхранението, транспортирането и прехвърляне собствеността върху тях. На жалбоподателя „Е.П. 2006“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 17 617,05лв. основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1  и  чл. 6 , ал. 1 от ЗДДС.

При съдебното обжалване на ревизионния акт са представени удостоверения за електронни подписи на органите по приходите, издали ревизионния доклад и ревизионния акт – Г.Н., Б. Ч. и Н.Н. (л. 512 – 520); съдебно решение № 2540 от 2014г. на Районен съд – Пловдив, постановено по гражд. дело № 18827 от 2013г. по описа на съда (л. 537); свидетелство за регистрация на специален автомоли марка „Щаер 19 С 37“ с рег. № СМ 7566 АМ от 22.01.2015г. (л. 536); договор за наем от 01.01.2012г. за предоставяне под наем на МПС с рег. № СМ 7566 АМ (л. 539) и предварителен договор за покупко – продажба на МПС от 16.06.2010г.  (л. 540).

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която е изпълнено от вещото лице Н.Г., с направено възражение от процесуалния представител на ответника по отношение изводите по въпрос № 8. Съдът кредитира заключението ведно с приложенията.

След анализ на представените по делото доказателства и други доказателства, изчерпателно изброени (л. 575 – 580) вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

-въпрос 1 и 11 – За процесните периоди в счетоводството на жалбоподателя са допускани пропуски, по-точно неосчетоводяване на една от процесните фактури - № 10…56/23.10.2012г. от доставчика «К.Ф.» ООД. В счетоводствата на преките доставчици също са допускани пропуски, описани в т. 1.2 и 1.3 от констативно съобразителната част на заключението (л. 580 – 581).

-въпрос 2 и въпрос 4 – През периода на процесните доставки доставчиците са били регистрирани по ЗДДС лица. Всички процесни фактури са осчетоводени в периода на издаването им. Изводите на вещото лице са направени въз основа на анализ в данните в счетоводен регистър на сметка 411 «Клиенти», аналитична партида «Е.П. 2006» ЕООД в кореспонденция със сметка 453/2 «ДДС на продажбите», сметка 703/4 «Постъпления от продажба на услуги» и сметка 501 «Каса». Сделките са свързани с основния предмет на дейност на доставчиците, а именно продажба на горива. Вещото лице не може да даде конкретен отговор за разчитането на дължимия ДДС с бюджета, тъй като е изискан, но не е представен счетоводен регистър на сметка 453/9 «ДДС за внасяне».

-въпрос 3 и въпрос 5– Изготвено е приложение № 6 към заключението, в което са обобщени данните на съпътстващите доставките документи. Съпътстващите доставките документи са следните: за «М.Д.О.» ЕООД – товарителници (7 броя), стокови разписки (7 броя) и пътни листове (7 броя) и за «К.Ф.» ООД – товарителници (10 броя), стокови разписки (10 броя) и пътни листове (7 броя). Непълнотите в данните са изчерпателно посочени в тт. 3.1 и 3.2 от заключението (л. 583 – 587). На вещото лице не са представени първични счетоводни документи за заплащане на наема на цистерните, наети от двамата доставчика, както и документи за изплащане на възнаграждението на лицето Г.Т., работещо по трудово правоотношение в «М Д.Т. 2012» ЕООД (предоставено по договор за предоставяне на трудов ресурс от 28.05.2013г.) и на лицето Г.Р., наето по граждански договор от «К.Ф.» ООД.

-въпрос 6 и въпрос 7 – При жалбоподателя сделките с доставчик «М.Д.О.» ЕООД са отразени по счетоводна сметка 601/7 «Разходи за материали» директно като разходи за материали, като процесното гориво е използвано за извършване на основната му дейност като земеделски производител и за стопанисване на пункт за изкупуване на мляко. Сделките с доставчик «К.Ф.» ООД са отразени най-напред по счетоводна сметка 301 «Материали» и след това по сметка 600/7 «Разходи за материали». Относно процесната фактура № 10…56/23.10.2012г. вещото лице не е намерило счетоводни записвания в счетоводството на «Е.П. 2006» ЕООД.

При доставчика «М.Д.О.» ЕООД на вещото лице са представени счетоводен регистър на сметка 304 «Стоки – аналитична партида дизелово гориво/евродизел» и регистър на сметка 401 «Доставчици», от данните в които е видно, че предходен доставчик на стоката е «И.У.» ООД. При доставчика «К.Ф.» ООД на доставчика са представени счетоводен регистър на сметка 304 «Стоки – аналитична партида дизелово гориво» и регистър на сметка 401 «Доставчици», от данните в които е видно, че предходни доставчици на стоката са «Б.О.» АД, «Н.Г.» ООД, «Х.» ЕООД и «НАП – « ЕООД. На вещото лице не са преставени счетоводен регистър на сметка 702 «Приходи от продажба на стоки», в кореспонденция със счетоводна сметка 304 «Стоки», съответна аналитична партида, от записванията в които да е видно изписването на процесното гориво.

При жалбоподателя процесното гориво е съхранявано в бензиностанция, находяща се в землището на с. Дълго поле, община Калояново, съгласно договор за наем от 01.03.2012г. с наемодател СД «М.-К.-Й. И С.». За периода от месец април до месец ноември включително жалбоподателят е заплащал наем от 300лв. месечно без ДДС. При доставчика «М.Д.О.» ЕООД горивото е съхранявано в бензиностанция, находяща се в с. Добровница, общ. Пазарджик, съгласно договор за наем с «Й.» ЕООД от 01.12.2012г. Заплащан е наем за ползване на обекта за периода от месец януари до месец юни 2013г. При доставчика «К.Ф.» ООД дизеловото гориво е предоставено за съхранение в обект на «М.Д.О.» ЕООД, съгласно договор за отговорно пазене и временно съхранение на горива от 01.01.2012г. На вещото лице не са предоставени документи за заплащането на наем.

-въпрос 8 – Няма последваща търговска реализация на процесното гориво по доставките от «М.Д.О.» ЕООД и «К.Ф.» ООД, тъй като изцяло е вложено в стопанската дейност на жалбоподателя «Е.П. 2006» ЕООД по отглеждане на земеделска продукция (зърнени култури) и дейностите по нея (оран, дисковане, засяване, пръскане и др.) и като пункт за изкупуване на мляко.

-въпрос 9 – За да отговори на въпроса има ли жалбоподателят закупувани стоки от същия вид от други доставчици за процесния период вещото лице е поискало, но не му е бил предоставен счетоводен регистър на сметка 301 «Материали – аналитична партида дизелово гориво/евродизел», в кореспонденция със сметка 401 «Доставчици». Тъй като поисканите документи не са представени не може да се даде конкретен отговор на въпроса.

-въпрос 10 – Доставчиците не са представили на вещото лице счетоводен регистър на сметка 206 «Транспортни средства», както и данъчен амортизационен план. Не са представени счетоводни документи за начисляване и плащане на наем по договорите за наем на МПС – цистерни.

В разпита си в съдебното заседание на 25.01.2017г. вещото лице е направило подробни пояснения и уточнения (л. 602 гръб – 603). Посочило е, че едно и също лице с фамилия М. представлява двете дружества – доставчици, като не може да каже на кое от двете дружества е представляващо лице с фамилия И. (посочени в съпътстващите доставките документи).

По делото са приети писмени доказателства, анализирани от вещото лице при изготвяне на заключението,  съгласно опис на л. 605 – 609 (л. 610 – 890). По отношение на новопредставените документи е направено изрично възражение от процесуалния представител на ответника относно лицето, изпълнило заверката «вярно с оригинала».

           При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

         При съдебното обжалване се ангажират писмени доказателства и заключение по ССЕ, посредством които жалбоподателят обосновава твърдението си за реалност на извършените доставки на стоки – различни количества дизелово гориво. Според него, доставчиците разполагат със стоки от вида на процесните, които се съхраняват в съответни помещения, ползвани съгласно договор за наем/договор за депозиране. Документирано е извършването на транспортна услуга между тях и жалбоподателя, посредством наети товарни МПС – цистерни по договори за наем от трети лица. Налице е и кадрова обезпеченост за извършване на доставката, тъй като от едното дружество е сключен граждански договор с лице за изпълнение на услуга с личен труд под формата на „управление на товарно МПС – цистерна“, а второто дружество е сключило договор за предоставяне за ползване на работна сила с трето лице, отново отнасящо се до лице, назначено по трудово правоотношение на длъжност „шофьор“.

Предмет на доставки по процесните фактури са стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС – различни количества дизелово гориво, като търговията с горива се подчинява на особени правила. С оглед на това, една реална доставка на гориво следва да бъде документирана не само с фактура за продажба, но и с редица други съпътстващи документи. Редът и начинът за извършване на дейността, е предмет на специална законова уредба в Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол, като не са представени доказателства за изпълнение изискването на чл. 12, ал. 2 от Наредбата. Съгласно посочената разпоредба лицата, които пускат течни горива на пазара и лицата, които разпространяват течни горива на пазара, са длъжни да предоставят заверено копие на декларацията за съответствие на разпространяваната от тях партида течно гориво, като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция. Това изискване не е изпълнено от нито един от преките доставчици, които са издали като съпътстващи доставката документи товарителници и стокови разписки.

Ревизиращите органи по приходите и горестоящият административен орган са обосновали извод за нереалност на извършената доставка на стоки от вида на процесните с фактите на липса на доказателства за заплащане на наемната цена за ползване на обектите за съхранение на горивото от доставчиците, неяснота относно собствеността на товарните МПС, отдадени под наем, съответно незаплащане на наемна цена и липса на документи, установяващи заплащането на възнаграждението на лицето, наето по граждански договор и ангажирано по договор за предоставяне на работна сила. Констатирани са и редица несъответствия в съпътстващите доставката документи – товарителници, относно маршрута на превозване на стоките.

При съдебното обжалване са представени допълнително писмени доказателства от жалбоподателя и неговите доставчици, подкрепящи защитната му теза относно счетоводно отразяване на процесните доставки в счетоводствата на страните по сделките. Доказателствата са обсъдени в заключението на вещото лице, което е констатирало отново несъответствия в тях, включително непълноти във водените счетоводства за процесния период, които не могат да обосноват извод за редовност.

Съдът намира за неспорни между страните обстоятелствата по делото относно счетоводното отразяване на доставката при доставчиците и жалбоподателя, съответно използването на закупеното дизелово гориво в икономическата дейност на получателя като земеделски производител. Спорни по делото са обстоятелствата относно механизма на извършване на доставката, в частност: разполагаемост на доставчика със съответните съпътстващи документи, регламентирани в Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол; разполагаемост при доставчиците с транспортни средства за превозването на стоката от мястото на набирането й до обект на жалбоподателя; наемане на съответните лица за извършване на специализиран транспорт на опасни товари със специални товарни МПС.

След анализ на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че не са опровергани констатациите на ревизиращите органи по приходите относно липса на кадрова и материално - техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на доставки на стоки от вида на процесните, както и за неизяснен произход на стоките. И в двата случая доставчиците са посочили, че осъществяват дейността си в наети обекти и използват за транспорт на стоката наети специализирани МПС. Тези твърдения са подложени на проверка, като е установено, че двете дружества – доставчици са свързани лица, представлявани от едно и също лице – М.М... Същото лице е представител и на третото лице „М Д.Т. 2012“ ЕООД, от които се твърди да е предоставена за ползване работната сила на работника Г.Т.. Не са представени никакви доказателства за заплащане на възнаграждение за предоставянето на работната сила на Т. за управление на специално товарно МПС за превоз на опасни товари, както и за фактическо предоставяне на същото МПС за ползване под наем. Не е спорно по делото, че МПС-то не е собственост нито на „М.Д.О.“ ЕООД, нито на „М Д.Т. 2012“ ЕООД, а е предоставено под наем от трето лице „М.Г.“ ЕООД, представляващ на което също е М.М... Изложеното налага извод за недоказано изпълнение на договор с предмет наем на конкретно МПС и договор за предоставяне на работна сила, сключени между свързани помежду си лица, едно от които е пряк доставчик на дизелово гориво за жалбоподателя.

Неопровергана е констатацията на ревизиращите органи по приходите по отношение неизпълнението на договора за наем за предоставяне на бензиностанция в с. Добровница, общ. Пазарджик, за ползване от прекия доставчик „М.Д.О.“ ЕООД. Фактът на неплащане на наемни вноски за процесния период мм. 07 и 08.2013г. е потвърден в заключението на вещото лице, който факт не се оспорва от жалбоподателя, но същият излага твърдения, че разполага с обект за съхранение на гориво. Дори да се приеме, че „М.Д.О.“ ЕООД е упражнявал фактическа власт върху обекта, предмет на договора за наем, независимо, че е преустановил плащането на наема през м. 06.2013г., неопровергана остава констатацията на ревизиращия екип относно неустановен произход на горивото и несъответствия в част от пътните листове, в които като начална точка на транспорта е посочен гр. Пазарджик, а не с. Добровница. Вещото лице е поискало обяснение относно включването в маршрута на гр. Пазарджик, в което населено място доставчикът „М.Д.О.“ ЕООД няма обект за съхранение на гориво, но не е получило разяснения по този факт.

Не е опровергана констатацията и за наличие при прекия доставчик „М.Д.О.“ ЕООД на количествата дизелово гориво, продадено на жалбоподателя, доколкото при извършена ревизия не са признати за реално извършени доставките на стоки от неговия пряк доставчик „И.У.“ ЕООД. Вещото лице е констатирало този факт, като е направило и друга констатация в заключението – не са представени счетоводни регистри, съдържащи информация за изписването на горивото като продадено.

Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен обжалваният ревизионен акт, в частта му, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит на „Е.П. 2006“ ЕООД по доставките с доставчик „М.Д.О.“ ЕООД.

Аналогични са аргументите относно липса на кадрова и материално – техническа обезпеченост при доставчика „К.Ф.“ ООД за извършване на доставки от вида на процесната. От една страна, не са представени доказателства за фактическото предоставяне под наем на процесното товарно МПС рег. СМ 7566 АМ, тъй като от страна на органите по приходите са събрани доказателства, че същото е предмет на продажба съгласно предварителен договор за покупко – продажба между собственика „Г.К.“ ЕООД на „В. 2010“ ЕООД, обявен за окончателен със съдебно решение, влязло в сила на 15.07.2014г. Твърденията, че МПС-то се е намирало във фактическо държане на „Г.К.“ ЕООД към 2012г., когато го е предоставил на „К.Ф.“ ООД за ползване под наем не са подкрепени с каквито и да е доказателства. Не са представени доказателства и за заплатени наемни вноски по договора за наем, който факт е потвърден и в заключението на вещото лице.

Не се представиха доказателства за изплащането на възнаграждения на лицата, наети по граждански договори, подаване на справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения от „К.Ф.“ ООД и годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за получателите на доходите. В тази връзка, съдът намира за обосновано направеното възражение за недостоверност на датата на писмените доказателства, посредством които прекият доставчик се опитва да установи техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Съдът намира, че е допустимо икономическа дейност да се извършва не само със собствени, но и с наети активи и не само с лица, наети по трудови правоотношения, но и с такива, ангажирани по граждански договори. Водещ критерий за вярност на подобно твърдение е именно изпълнението на допълнителни изисквания в материалните данъчни закони относно декларирането на определени факти и обстоятелства, а именно: издаване на фактури с предмет наем на имущество, съответно наличие на първични счетоводни документи и записвания във вторични счетоводни регистри, включително записвания, свързани със заплащането на наемни вноски. Тези факти не са установени от вещото лице при изготвяне на заключението, което е посочило изрично, че при поискване не са му предоставени съответните счетоводни регистри за проверка на определени декларирани от доставчика данни.

В заключението си вещото лице е потвърдило констатациите на ревизиращите органи по приходите относно несъответствие на началната точка на маршрута на превоза на горивото с обекта за съхранение на гориво на доставчика. Обяснение във връзка с посочването като начална точка на гр. Пазарджик не са дадени от представляващ доставчика, както и не е изяснено качеството на лицето Г. И. спрямо дружеството и защо това лице е посочено като предал в стоковите разписки.

Съдът намира за неотносими към правния спор твърденията в жалбата, че жалбоподателят разполага с обект за съхранение на закупеното дизелово гориво – бензиностанция в с. Дълго поле, наета от СД „М-К.,Й. И С.“ и е използвал горивото в дейността си като земеделски производител. Това обстоятелство не е спорно между страните по делото, а спорно е дали именно издателите на фактурите са фактическите изпълнители по доставките с предмет дизелово гориво. Именно този факт е оспорен при проверката, предхождаща ревизията и при ревизионното производство, като органите по приходите са обосновали изводите си за нереалност на доставките с анализ на данните в представени писмени доказателства и проверка на декларирани данни в информационни масиви на НАП. При съдебното обжалване са ангажирани доказателства само за счетоводното отразяване на доставките при доставчиците и получателя, като при анализа им вещото лице е констатирало непълноти, които обосновават извод за нередовност на воденото счетоводство както на доставчиците, така и на получателя по доставката.

Съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата за противоречие на констатациите в обжалвания РА с международните нормативни актове и практиката на СЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Шеста Директива и съответстващия чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО, правото на приспадане на данъчен кредит възниква по време, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Шеста Директива и съответстващия му чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Тези разпоредби са транспонирани в българския Закон за данък върху добавената стойност, съответно в чл. 25, ал. 2 и ал. 6, чл. 68, ал. 2.

Позоваването на жалбоподателя на решения на СЕС е неоснователно, предвид това, че при липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било да се пренебрегне това обстоятелство и да се признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Не може да се носи обективна отговорност когато е налице облагаема доставка, но когато има само един издаден документ, какъвто е настоящия случай, не е налице основание това събитие да попадне в регулациите на Директива 2006/112 .

Според решения по дело С-152/02, С-146/05,  С-392/09, правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с две кумулативни предпоставки, а именно: стоките да са били предоставени или услугите да са били извършени и данъчнозадълженото лице да притежава данъчна фактура, или документ, който съгласно критериите, определени от държавата членка, може да се счита за служещ за фактура. В случая не е доказано изпълнението на първото от тези условия - стоките да са били предоставени на ревизираното дружество, поради което не може да се приеме, че е налице обогатяване на бюджета, противоречащо на общностната правна система по облагане с ДДС. Не може да се приеме също, че констатацията е в противоречие с принципа на неутралност на ДДС, установен с Директива 2006/112/ЕО, който изисква от държавите членки да позволят приспадане на данъчен кредит при осъществяване на всички съществени изисквания, дори и данъчният субект да не е изпълнил изцяло някое формално изискване.

         По изложените аргументи жалбата против ревизионния акт, в тази й част, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

         При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.   На основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК и чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) на ответника Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика”- гр. Пловдив следва да бъде присъдена сумата от 1 730,50лв. (хиляда седемстотин и тридесет лева и петдесет стотинки).

         Съдът констатира, че по делото е депозирана молба от вещото лице, в която се посочва, че към 13.03.2017г. не е внесен допълнително определеният депозит за изготвяне на заключението в размер на 190 лв. След извършена допълнителна проверка се установи, че действително сумата не е внесена като депозит по сметката на вещи лица в Административен съд, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати посочената сума.

         Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът, ХV състав

 

Р    Е    Ш    И    :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е.П. 2006“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, с посочен в жалбата адрес: ***, представлявано от управителя С.Б., против Ревизионен акт № Р-16001615006562-091-001 от 29.02.2016г., издаден от Г.Н. – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и Б. Ч. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 245 от 25.04.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 30 299,38 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 9 717, 21лв.

         ОСЪЖДА „Е.П. 2006“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, с посочен в жалбата адрес: ***, представлявано от управителя С.Б. да заплати в полза на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” –гр. Пловдив сумата в размер на 1 730,50лв. (хиляда седемстотин и тридесет лева и петдесет стотинки).

         ОСЪЖДА „Е.П. 2006“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, с посочен в жалбата адрес: ***, представлявано от управителя С.Б. да заплати по сметката за вещи лица на Административен съд сумата в размер на 190 лв. (сто и деветдесет лева) депозит за възнаграждение на вещо лице.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.                               

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/