РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 274

 

 

гр. Пловдив, 24 февруари 2017 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1218 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от  Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от Р.И.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-121/03.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Н. срещу Разпореждане № ********** протокол № N01028/21.01.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт като се иска неговата отмяна. Сочи се, че в решението на Директора на ТП на НОИ се твърди, че датата на инвалидизиране, при която е отпусната пенсията на Н. през 2002 г. е 17.02.1947 г., като това е дало повод за определяне на нова пенсия за инвалидност при стаж и доход от 01.05.1999 г. до 31.12.2001 г. Така определената нова пенсия според жалбоподателя е по-неблагоприятна от получаваната по-рано пенсия за инвалидност. Твърди се също така, че не е приложена разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от Наредбата за пенсиите, поради което получава по-нисък размер на пенсията от този, който му се дължи.

В представени по делото писмени молби с вх. №1665/17.10.2016 г. и вх. № 191103 от 21.11.2016 г. (л. 122 и л. 157 по делото) от процесуалния представител на жалбоподателя са изложени доводи, че към подаденото Заявление образец УП-1 с вх. № 26916/244 от 24.06.2002 г. за отпускане на пенсия е приложено Експертно решение (ЕР) № 1503/115/24.06.2002 г. с посочена дата на инвалидизиране (ДИ) - 31.12.1982 г., а пенсията е определена на основа на посочена дата на инвалидизиране в ЕР № 1540/117/26.06.2002 г.

Твърди се, че ЕР от 26.06.2002 г., в което е посочена ДИ 17.02.1947 г., е получено служебно от административния орган, няма данни да е връчено на Н., съответно същият не е бил уведомен надлежно за него и не е могъл да го обжалва. В тази насока се сочи, че ЕР № 1540/117/26.06.2002 г. не е влязло в законна сила и в този случай разпореждането за определяне на пенсията е следвало да бъде издадено съобразно дата на инвалидизиране – 31.12.1982 г., посочена в ЕР № 1503/115/24.06.2002 г.

Излагат се доводи, че редът за определяне на индивидуалния коефициент при ДИ - 31.12.1982 г. и при ДИ - 17.02.1947 г., е различен съобразно разпоредбата на чл. 77 от КСО, в приложимата редакция.

Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения в тази насока се излагат в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. Изначално производството е започнало по повод заявления вх. № 2109-15-935 от 23.09.2015 г. (л. 87 по делото), с което Н. е направил искане за изменение на Разпореждане № ********** Прот. № N01154 от 23.04.2015 г. (л. 57 по делото), на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 КСО. Исканото е обосновано с обстоятелството, че в експертните решения приложени по преписката са посочени различни дати на инвалидизиране (ДИ), съответно 17.02.1947 г., 02.01.1976 г. и 31.12.1982 г., като противоречието между трите дати не е отстранено в последното разпореждане, а от правилното определяне на ДИ зависят и следващите процедури по възобновяване (възстановяване) или отпускане и изменение на пенсията. Според жалбоподателя отпускането на нова пенсия за ИОЗ следва да стане единствено, ако същата е по-благоприятна от получаваната такава по-рано като такова сравнение следва да се извърши и относно индивидуалния коефициент (ИК). Сочи се също така, че от УП-2 № 74/03.02.1976 г. и № 89/30.01.1976 г. се установява по-висок ИК, от този определен с последното разпореждане, но от страна на административния орган не е направено сравнение между коефициентите и размерите на възобновената (възстановена) и новоотпуснатата (сега изменена) пенсия съгласно.

Към заявлението са приложени УП-2 № 74/03.02.1976 г. за 3 месеца трудов стаж на Н. положен като строителен работник за периода от 19.11.1974 г. до 20.02.1975 г. (л. 91 и сл.), УП-2 № 89/30.01.1976 г. за трудов стаж положен като строителен работник за периода от 25.03.1975 г. до 17.12.1975 г. (л. 93 и сл.), Експертно решение № 2013 от 181 от 28.09.1982 г., в което е посочена ДИ – 17.02.1947 г. и ЕР № 045 от заседание № 064 от 02.04.1976 г., в което е определена ДИ - 02.01.1976 г. Срокът на валидност на последнопосоченото ЕР е 2 години (л. 89 и 90 по делото).

6. При тези данни, е издадено процесното  Разпореждане № ********** Прот. № N01028 от 21.01.2016 г. от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив, с което на основание чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е отказано изменение на личната пенсия за ИОЗ по заявлението на Н. от 23.09.2015 г. В разпореждането е отразен размера на изчислената пенсия по подаденото заявление – 163,75 лв. и индивидуалния коефициент- 0,835, като е посочено, че е запазен размера на пенсията - 172,76 лв. като по-благоприятен за лицето (л. 108 по делото).

7. Този резултат е обжалван от Н. (жалба вх. № 1012-15-103  от 05.04.2016 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, л. 111 по делото) пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-121/03.05.2016 г. е оставил без уважение жалбата му против Разпореждане № **********  Прот. № N01028 от 21.01.2016 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ, гр. Пловдив.

За да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:

Н. получава лична пенсия за ИОЗ, отпусната с разпореждане № ********** от 28.08.2002 г. по заявление от 24.06.2002 г. считано от 01.01.2002 г. за 59,05 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и дата на инвалидизиране 17.02.1947 г. определени с ЕР на ТЕЛК № 1503/24.06.2002 г. и ЕР № 1540/26.06.2002 г. Личната пенсия на ИОЗ е отпусната при осигурителен стаж 19 г. 05 м. 25 дни и тригодишен базисен период 30.12.1982 г. – 16.10.1989 г. С разпореждане № **********  от 23.04.2015 г. пенсията е изменена по реда на чл. 99 ал. 1, т. 6 от КСО при осигурителен стаж 22 г. 01 м. 25 дни, базисен период и осигурителен доход както следва:

30.12.1982 г. – 16.10.1989 г.                                                                   11657,00 лв.

01.05.1999 г. – 30.06.1999 г.                                                                  122000,00 лв.

01.07.1999 г. до 31.12.2001 г.                                                                    2630,91 лв.

Общо брутно трудово възнаграждение от 01.05.1999 г. до 31.12.2001 г. - 2752,91 лв.

При това положение е определен действително полагащия се размер на пенсията при индивидуален коефициент 0.883.

Посочено е, че с експертно решение на ТЕЛК № 2013 от 28.09.1982 г., на лицето е определена дата на инвалидизиране 17.02.1947 г. – датата, от която лицето е получило трайно нараняване на лявото око. Пенсията за ИОЗ е отпусната съобразно определената от ТЕЛК дата на инвалидизиране.

Все в тази насока в решението е подчертано, че датата на инвалидизиране се определя от ТЕЛК и експертните решения на комисията подлежат на обжалване в 14-дневен срок от постановяването им, след което ако не са обжалвани влизат в сила, като претенциите на жалбоподателя относно правилността на определената от ТЕЛК дата на инвалидизиране не са от компетентността на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО.

Началната дата на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Н. е 01.01.2002 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за 2001 г. е 242,96 лв. От 01.10.2008 г. пенсията на Н. е преизчислена на основание § 7 от ПЗР на КСО със средномесечен осигурителен доход 398,17 лв., но полученият размер 113,38 лв. е по-неблагоприятен от получавания 122,70 лв. към тази дата и пенсията е определена в запазен размер 122,70 лв.

Според ответния административен орган, със заявление вх. № 2109-15-535/23.09.2015 г. лицето е поискало преизчисление на пенсията по реда на чл. 21, ал. 3 от НПОС, като представя друг тригодишен период до 01.01.1997 г. – от 19.11.1974 г. до 18.11.1987 г., при което определения индивидуален коефициент 0.835 е по-неблагоприятен от индивидуален коефициент 0.883, въз основа на който се получава пенсията, поради което е отказано изменение на същата. 

С тези съображения Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е обосновал крайния си извод за законосъобразност на оспореното пред него Разпореждане № ********** протокол № N01028/21.01.2016 г.

8. Само за яснота, във връзка с изложеното по-горе, съдът намира за нужно да посочи хронологията на издадените на жалбоподателя разпореждания във връзка с отпуснатата му лична пенсията за ИОЗ:

8.1. Със заявление вх. № 26916/244 от 24.06.2002 г. (л. 5 по делото), Р.Н. е направил искане за отпускане на лична пенсия за ИОЗ. Към заявлението е приложено ЕР № 1503 от 115 с дата 24.06.2002 г. (л. 13), постановено при освидетелстване на жалбоподателя, с определена оценка на трудоспособността – 59,05% намалена работоспособност /позиция 7/, дата на инвалидизиране - 31.12.1982 г., със срок пожизнено.

С писмо с изх. № ********** от 24.06.2002 г. на  Началника на отдел „Пенсии“ при РУ „СО“ Пловдив (л. 16), на основание чл. 32 от Наредбата за експертизата на работоспособността (отм.), ЕР № 1503 от 24.06.2002 г. е изпратено до ТЕЛК  с искане за произнасяне относно дата на инвалидизиране и с мотиви, че „….. лицето е имало определена дата на инвалидизиране - 17.02.1947 г…“.

В тази връзка ТЕЛК издава ЕР № 1540 от 117 от дата 26.06.2002 г. (л. 15), с което е извършена корекция на датата на инвалидизиране от  31.12.1982 г. на 17.02.1947 г. Няма данни това ЕР да е изпратено, съответно получено от жалбоподателя.

При това положение, Ръководителят на отдел “Пенсии” в ТП на НОИ – Пловдив е постановил Разпореждане № 4 от 28.08.2002 г., с което на Н. е отпусната лична пенсия за ИОЗ, пожизнено по чл. 74, ал. 2 КЗОО, по подадено заявление от 24.06.2002 г., считано от 01.01.2002 г. в размер на 97,82 лв. и при индивидуален коефициент 1,320 (л. 18 по делото).

С последващи разпореждания пенсията на Н. е осъвременявана ежегодно.

8.2. С Разпореждане № ********** от 19.01.2006 г. на основание § 7 от ПЗР на КСО, пенсията на жалбоподателя е преизчислена, като е определена месечна сума за изплащане - 119,80 лв., считано от 01.01.2006 г.

С Разпореждане № **********/ Прот. № N01068 от 19.07.2006 г., Разпореждане № ********** от 01.10.2008 г. и Разпореждане № ********** от 01.04.2009 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив (л. 25, л. 30, л. 31 по делото), личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя е преизчислявана, като размерът на пенсията и в трите разпореждания е определен при датата на инвалидизиране 17.02.1947 г. 

Постановените разпореждания не са обжалвани и са влезли в законна сила.

8.3. С подадени заявления вх. № МП-5335 от 22.01.2015 г. и вх.№ МП-5340 от 22.01.2015 г., Р.Н. е поискал да му се измени личната пенсия за инвалидност, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО и съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), като е посочен базисен период 01.05.1999 г. - 01.09.2002 г. Към заявленията са  приложени трудова книжка и справка за осигурителния стаж на лицето (л. 35, л. 36 по делото).

На основание чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КСО, е постановено Разпореждане № ********** Прот. № N01154 от 23.04.2015 г., с което е изменена личната пенсия за ИОЗ, като е определена месечна сума за изплащане в размер на 165,90 лв. (размерът на пенсията е намален от 234,73 лв. – л. 34), считано от 01.07.2014 г. и индивидуален коефициент 0,883, при дата на инвалидизиране 17.02.1947 г. (л. 57 по делото). В тази връзка е издадено Разпореждане № **********  Прот. № 3045-15-7 от 24.08.2015 г., с което е разпоредено Н. да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за ИОЗ. Това разпореждане е обжалвано от Н. и към настоящия момент не е влязло в законна сила.

Последвало е издаване на Разпореждане № **********  Прот. № N01188 от 20.05.2015 г., с което е определен размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване - 169,54 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 22.01.2015 г. пожизнено по чл. 21, ал. 1 НПОС. (л. 63  по делото).

С Разпореждане № ********** от 01.07.2015 г. за осъвременяване на пенсията е определена лична пенсия на Н. за ИОЗ по чл. 74 КСО в размер 172,76 лв. (л. 81 по делото).

По делото липсват данни цитираните по-горе разпореждания, с изключение на Разпореждане № **********  Прот. № 3045-15-7 от 24.08.2015 г., да са обжалвани от страна на Н.. Впрочем това обстоятелство не е спорно между страните.

8.4. Накрая е издадено и процесното разпореждане.

9. В хода на съдебното производство от Регионална картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/ към Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр. Пловдив са изискани доказателства, удостоверяващи датата, на която Експертно решение № 1540/117/26.06.2002 г. е връчено на Р.И.Н.. В тази връзка, от страна на РЗИ по делото е депозирано Писмо вх. № 17433/28.10.2016 г. по описа на съда, в което е посочено, че в медицинското досие на Н. не се съдържат такива доказателства. Представени са единствено копия от протоколни тетрадки на очна ТЕЛК към МБАЛ-Пловдив за 2002  г. за ЕР ТЕЛК ОЧНА № 1540 от 117/26.06.2002 г. и ЕР ТЕЛК ОЧНА № 1503 от 115/24.06.2002 г. на Р.Н., в които обаче липсва информация за датата на връчване на посочените ЕР.

ІV. За правото :

10. В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, според която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от кодекса, настоящият съдебен състав констатира, че оспореният административен акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна.

В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.

11. В настоящата хипотеза ръководителят на "ПО", е бил сезиран с искане за изменение на Разпореждане № ********** Прот. № N01154 от 23.04.2015 г. (л. 57 по делото), в което жалбоподателят изрично се е позовал на чл. 99, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 КСО. Съдържанието на това искане е подробно възпроизведено в т. 5 от настоящото решение и от него по никакъв начин не може да се формира извод, че „…лицето е поискало преизчисление на пенсията по реда на чл. 21, ал. 3 от НПОС, като представя друг тригодишен период до 01.01.1997 г. – от 19.11.1974 г. до 18.11.1987 г. …“. Такова съждение не може да бъде изведено и от представените към заявлението писмени доказателства (УП-2 № 74/03.02.1976 г. за 3 месеца трудов стаж на Н. положен като строителен работник за периода от 19.11.1974 г. до 20.02.1975 г., УП-2 № 89/30.01.1976 г. за трудов стаж положен като строителен работник за периода от 25.03.1975 г. до 17.12.1975 г., ЕР № 2013 от 181 от 28.09.1982 г. и ЕР № 045 от заседание № 064 от 02.04.1976 г.).

Как и защо пенсионният орган е достигнал до този извода (че е сезиран с искане за преизчисление на пенсия по реда на чл. 21, ал. 3 от НПОС и че Н. е представил друг тригодишен период до 01.01.1997 г., а именно от 19.11.1974 г. до 18.11.1987 г.), не може да бъде установено нито от съдържанието на процесното разпореждане, нито от оспореното решение, нито от останалите приобщени към доказателствения материал документи.

При това положение, следва да се приеме, че с издавеното на Разпореждане № ********** Прот. № N01028 от 21.01.2016 г., с което пенсията за ИОЗ на Н. е преизчислена по реда на чл. 21, ал. 3 от НПОС, Ръководителят „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив, се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран.

12. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да се съобразено следното:

Няма съмнение и спор, че искането за издаване на административен акт очертава предмета на производството и неговите страни. То е волеизявление насочено да породи определени, искани от лицето правни последици, а именно да възбуди административното производство, като породи в тежест на сезирания административен орган да се произнесе по него. В своята практика ВАС приема, че искането представлява твърдение на лицето, че притежава право да получи от органа издавеното на искания административен акт. Независимо дали това право съществува или не, органът е длъжен да се произнесе по основателността на искането, разбира се ако последното е допустимо съобразно разпоредбата на чл. 27 АПК.

Преди обаче, органът да пристъпи към тази двояка преценка от гледна точка на допустимост и основателност на искането, следва да провери дали същото, е редовно от формална страна и при необходимост да проведе процедура по отстраняване на недостатъците в него по реда на чл. 30 АПК.

13. Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус означава, че пенсионният орган е следвало първо да прецени дали искането, с което е бил сезиран (заявления вх. № 2109-15-935 от 23.09.2015 г.) отговаря на изискванията на закона, включително дали волята на заявителя е била ясно изразена. Това в случая очевидно не е сторено, тъй като ръководителят на „ПО“, без да даде възможност на лицето да конкретизира искането си по реда на чл. 30, ал. 2 от АПК (тъй като липсата на ясно изразено искане е недостатък на заявлението по смисъл на цитираната разпоредба от кодекса), е заместил волята му, като е приел, че макар в заявлението да е налице изрично позоваване на чл. 99, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 КСО, всъщност се иска издаване на акт по реда на чл. 21, ал. 1 от ПНОС като пенсионният орган дори сам е определил периода за преизчисляване на пенсията му по този ред.

При това положение, крайният извод на съда е, че процесното разпореждане е постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.

14. Това има за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-121/03.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № ********** протокол № N01028/21.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по заявления вх. № 2109-15-935 от 23.09.2015 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Р.И.Н., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

V. За разноските:

15. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на 350 лв. - заплатеното възнаграждение за един адвокат.

 

Така мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

Р    Е    Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-121/03.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ -  Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № ********** протокол № N01028/21.01.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив, за ново произнасяне по заявления вх. № 2109-15-935 от 23.09.2015 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Р.И.Н., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив, да заплати на Р.И.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 350 лева, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: