РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

2357

13.12.2016 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 1225 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по жалба на Т.Д.М., с адрес ***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-123/03.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /ПР-2141-15-6 от 08.01.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив и е разпоредено след влизане в сила на решението, пенсионното досие да се върне на длъжностното лице по чл.98 ал.1 от КСО за произнасяне по искането за преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.102 от КСО.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт като се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което се отсъди, че получената в по-голям размер пенсия е получена добросъвестно и на основание чл.114 ал. 2 КСО не се дължи нейното възстановяване, като излага подробни доводи в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител  юриск. М., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, като излага аргументи в тази насока в представената по делото писмена защита. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

С Разпореждане № **********, Протокол 2141-15-6/08.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, на основание чл.99 ал.1 т.5 от КСО и чл.68 ал.4 от КСО, е отменено Разпореждане № 40/22.05.2000 г., с което на жалбоподателя, считано от 01.09.1999 г. е отпусната пожизнено по чл.2 ал.1, ал.46а от ЗП /отм./ и 25 от ЗИДЗП/1996 г.; отпусната е пожизнено по чл.68 ал.4 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.02.2006 г. и в административния акт изрично е посочено, че „На основание чл.114 ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се  възстановят от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО”.

Недоволен от така постановеното разпореждане, М. е обжалвал същото пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-123/03.05.2016 г. е оставил жалбата без уважение.

За да постанови този резултат, директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е приел за установено следното от фактическа и правна страна:

С Разпореждане № **********/22.05.2000 г. на М., е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.09.1999 г. на основание чл.2 ал.1 б. „б“ от ЗП /отм./ при наличие на осигурителен стаж от втора категория 35 години 03 месеца 02 дни, от които 32 г. 07 м. 25 д. от втора категория и 03 г. 03 м. 01 д. от трета категория, индивидуален коефициент 2.687, определен по реда на чл.70 ал.1-5 от КСО, изчислен от осигурителен доход за периодите 01.01.1985 г. – 31.12.1987 г. и от 14.07.1998г. – 31.08.1999 г. 

Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на лицето и осигурителния му доход и основателността на отпуснатата му пенсия. За целта с писмо изх. № К-24376/30.05.2013 г. от М. са изискани оригиналните документи, удостоверяващи трудовия/осигурителен стаж.

В тази връзка е инициирана процедура по реда на чл.108 ал.1 т.1 от КСО за извършване на проверка от контролните органи при ТП на НОИ - гр. Пловдив.

От страна на М. такива не са представени, като със собственоръчна декларация от 22.08.2013 г. е удостоверил, че не съхранява документи за осигурителен стаж, трудовият стаж е положен до 2000 г.и се състои от следните периоди:

-         1959 г. – 1961 г. – военна служба;

-         1966 – 2000 г. – в ЗСК „К.“

С писмо изх. № К-24376#5/15.04.2014 г. е изискано от „К.“ АД – София да се издаде документ за осигурителния стажг за периода 1966 – 2000 г. С удостоверение № 3300-84/23.05.2014 г. „К.“ АД – София – в несъстоятелност, е уведомило ТП на НОИ, че ЗСК „К.“ не е структурна единица на „К.“ АД  , в несъстоятелност. С писмо изх. № К-24376#8/10.06.2014 г. е изискано от „Х.К.М.“ – София, да се издаде документ за осигурителен стаж за периода 1966 – 200 г., тъй като с решение на СГС № 14/28.12.2007 г. ЗСК „К.“ става „Х.К.М. Р.“ АД. С удостоверение № РД-П-74/22.07.2014 г. „Х.К.М. Р.“ АД  е отговорило, че Т.Д.М. не фигурира в разплащателните ведомости на ЗСК „К.“ за периода 1966 – 2000 г.

С писмо изх. № К-24376#10/12.08.2014 г. от отдел КПК при ТП на НОИ – Пловдив е изискано да се направи повторна проверка на „Х.К.М. Р.“ АД – София, за да се установи действително ли няма положен осигурителен стаж за периода 1996 г. – 2000 г. от г-н М. ***.   

С констативен протокол № 32/27.08.2014 г. от ТП на НОИ – София при извършената проверка е констатирано, че за посочения период, лице с името на Т.Д.М. не съществува. Извършена е проверка на първичната счетоводна документация – ведомост за заплати, трудови досиета на работилите в ЗСК „К.“. В регистъра на осигурителите липсват данни за периода 01.01.1997 г. – 31.12.2000 г.

М. е  представил удостоверение № 9929/01.12.2014 г., издадено от ЦВА –Велико Търново за времето от 28.03.1959 г. до 25.03.1961 г., за осигурителен стаж по чл.44 от НПОС – на наборна военна служба. Представил е удостоверение УП-3/18.112014 г., издадено от „Б.-И.“ АД /бивше ЦИИТТ/ - София за времето от 11.10.1997 г. до 01.01.1993 г. на длъжност научен сътрудник и удостоверение УП-3 № 78/09.12.2014 г., издадено от „Х.Х.И.К.Б.“ АД – София за времето от 28.05.21962 г. до 13.09.1962 г. на длъжност ел. монтьор.

  С писмо изх. № МП-24223#2/23.04.2015 г. от отдел КПК при ТП на НОИ – София е изискано да се направи проверка на представения обр. УП-3 № 78/09.12.2014 г., издаден от „Х.Х.И.К.Б.“ АД. Съгласно констативен протокол № КП 5-21-00032247/09.06.2015 г. на ТП на НОИ – София  при извършената проверка е констатирано, че осигурителят е издал некоректно цитирания образец. Същият е анулиран и е издаден нов УП-3 № 30/09.06.2015 г. за периода 23.07.1962 г. до 01.10.1962 г. с продължителност 02 м. 09 д.

С писмо изх. № МП-24223#1/23.04.10(5 г. от КПК при ТП на НОИ – София е изискано да се направи проверка на представените образци: УП 3 № 539/18.11.2014 г. и УП-2 № 540/18.11.2014 г., издадени от „Б.-И.“ АД – София. Съгласно констативен протокол № КП 5-21-00037583/24.06.2015 г. от ТП на НОИ – София при извършената проверка е констатирано, че процесните образци отговарят на изплащателните ведомости.

Въз основа на тези данни е прието, че М. няма установен придобит осигурителен стаж от втора категория  32 г. 07 м. 25 д и следователно не е имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.2 ал.1 от ЗП /отм./, няма осигурителен стаж от втора категория и общ осигурителен стаж, с продължителност, посочена в Разпореждане № 40/22.05.2000 г.

Прието е, че на основание чл.99 ал.1 т.5 от КСО Разпореждане № 40/22.05.2000 г., с което е отпусната лична пенсия за ОСВ по условията на чл.2 ал.1 от ЗП /отм./  и всички последващи на ръководителя на ПО при ТП на НОИ разпореждания следва да се отменят като неправилно постановени.

В разпореждането е посочено, че право на пенсия за ОСВ при условията на чл.68 ал.1-3 от КСО през 2002 г. придобиват мъжете, които са навършили 61 г. 06 м.  и имат сбор от осигурителен стаж и възраст не по-малък от 100, т.е. 38 г. 06 м. осигурителен стаж. При навършени 61 г. 06 м. на 25.08.2002 г. не е изпълнено условието за сбор от възраст и стаж 100 т. с установения осигурителен стаж от 22 г. 07 м.

Посочено е също така, че съгласно чл.68 ал.4 от КСО, в редакция до 31.12.2010 г., в случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочените в ал.1 -3, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените.

При така очертаната фактическа обстановка  е прието, че М. придобива право на пенсия по чл.68 ал.4 от КСЖ от 25.02.2006 г., при навършена възраст 65 години и осигурителен стаж 22 г. 07 м. 10 д., положен от 28.03.1059 г. до 04.04.1992 г. Размерът на пенсията е определен от дохода за периода 01.01.1986 г. до 30.09.1989 г. в размер на 19 416 лв,. удостоверен в УП-2 № 540/18.11.2014 г., издадено от „Б.-И.“ АД /бивше ЦИИТТ/ - София. Прието е, че не се зачита осигурителен стаж от 01.03.2011 г. до 31.03.2012 г. по данни от РОЛ, тъй като е след началната дата на пенсията. Посочено е също така, че същият може да се зачете след подаване на заявление до ТП на НОИ.

В Решение № 2153-15-123/03.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив е констатирано, че неправилно с Разпореждане № 40/22.05.2000 г. на М. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.4 от КСО, тъй като стажът, оформен от декларираните от лицето осигурители не потвърждава декларирания осигурителен стаж по заявлението за  отпускане на пенсията. Така е прието, че правилно с Разпореждане № **********, Протокол 2141-15-6/08.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив на основание чл.99 ал.1 т.5 и чл.68 ал.4 от КСО Разпореждане № 40/22.05.2000 г. и всички последващи го са отменени, тъй като установеният стаж на Т.М. от трета категория с продължителност 22 г. 07 м. 10 д, установен към 25.02.2006 г., към 01.09.1999 г. не дава право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито при условията на чл.2 ал.1 от ЗП /отм./(при 20 години положен стаж и 57 годишна възраст), нито при условията на чл.68 ал.4 от КСО (за 15 години осигурителен стаж и 65 годишна възраст) и на основание чл.68 ал.4 от КСО (в редакция до 31.12.2010 г.)  на лицето е постановено отпускане на пенсия, считано от 25.02.2006 г. при общ осигурителен стаж по чл.104 ог КСО от трета категория труд – 22 г. 07 м. 10 д.

С Разпореждане № **********, Протокол № 2141-15-6/08.01.2016 г. е определен индивидуален коефициент за изчисляване размера на пенсията – 2.195, като е посочено, че същият е изчислен от осигурителния доход в периода от 01.10.1086 – 30.09.1989 г. – 19 416 лв., който М. е избрал съгласно чл.70 ал.3 от КСО и, за който е представил документ по установен образец УП – 2 № 540/18.11.2014 г. 

По отношение възражението на М. в тази насока, в решението на административния орган е посочено, че преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането не е свързано с административно производство по отпускане на пенсията, поради което разпоредбата на чл.99 ал.3 от КСО няма приложение. Посочено е също така, че новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл.70 ал.1 от КСЖ, което М. е сторил с жалбата си. Констатирано е обаче, че към жалбата липсва удостоверение обр. УП-16, утвърден от управителя на НОИ, съгласно чл.45а от НПОС, а съгласно справка от 26.04.2016 г. в информационната система на НОИ няма данни за направени осигурителни вноски за фонд ДОО.  

Посочено е още, че изложените  обстоятелства категорично сочат, че М. е бил недобросъвестен, както при подаване на заявление за отпускане на пансията, така и при получаване на пенсията, която определено не му се полага, защото няма необходимия стаж, поради което към датата на отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст – 01.09.1999 г., същият не е имал право на пенсия на посоченото основание – чл.2 ал.1 от ЗП /отм./.

С тези мотиви е обоснована правилността на Разпореждане № **********, Протокол 2141-15-6/08.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив.

От данните по преписката се установява, че коментираното разпореждане е  издадено по повод писмо изх. № К-24376#1/22.08.2013 г. на началник отдел „ПО”, приложено към административната преписка (л. 25), според което е установена нуждата от възстановяване на пенсионното досие на Т.Д.М., поради което е направено предложение до началника на „КПК” при ТП на НОИ – Пловдив за извършване на проверка по реда на чл.108 ал.1 т.1 от КСО за установяване на осигурителния стаж и доход на Т.М.. С писмо изх. № К 24376#0/12.08.2014 г. до началника на отдел КПК е разпоредено да бъде извършена повторна проверка. 

В хода на съдебното производство към доказателствения материал са приобщени: - молба вх. № 14991/21.09.2016 г. с доказателства от третото неучастващо лице „Б.-И.“ АД, справка от НОИ, от която се установява, че жалбоподателят не е внесъл вноски по чл.9а от КСО и разпореждане  на административния орган, постановено след датата на решението на директора на ТП на НОИ и по него е зачетен стажът за периода 2011 – 2102 г.; писмо вх. № 17959/04.11.2016 г. от „Б.-И.“ АД удостоверение обр. УП-3; писмо вх. № 19481/28.11.2016 г. от „Х.К.М. Р.“ АД, с което уведомяват съда, че лицето Т.Д.М. не фигурира в разплащателните ведомости на ЗСК „К.“ АД за времето от 01.10.1062 г. – 11.10.1971 г. и за времето от 01.01.1993 г. до 31.12.1996 г.; Заповед № 82/06.03.2013 г.  и Заповед № 200/15.07.2013 г., двете издадени от директора на ТП на НОИ.

Според разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1 от КСО,  пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Очевидно е при това положение, че процесното Разпореждане № **********, Протокол 2141-15-6/08.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив е индивидуален административен акт, който разрешава конкретен административноправен въпрос. Този акт, има като правна последица възникването на конкретни права и задължения, за страните по административното правоотношение.

КСО не сочи, кога един административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, приложение намира чл.296 от ГПК. С оглед възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалвано по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване същото влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт, гарантира на адресата си окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е установено в акта.

Именно защото се посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени или отмени разпореждането, издадено по реда на чл.98 от КСО (каквото несъмнено е Разпореждане № 40/22.05.2000 г.). Регламентацията се съдържа в чл.99 от КСО. Правната норма лимитативно изброява предпоставките, даващи възможност да се образува производство по изменение или отмяна на влязло в сила разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е неправилно отпусната пенсия – чл.99 ал.1 т.5 предл. първо от КСО. Точно тази хипотеза е установена от органите на НОИ в хода на развилото се административно производство.

Както вече бе казано, на Т.Д.М. с Разпореждане № 40/22.05.2000 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.09.1999 г. при наличие на осигурителен стаж от втора категория 35 г. 03 м. 02 д., индивидуален коефициент 2.687, изчислен от осигурителен доход за периодите 01.01.1985 г. – 31.12.1987 г. и 14.07.1998 г. – 31.08.1999 г. 

Именно с оглед установяване на последно посочения осигурителен доход и стаж е поискано от жалбоподателя да представи необходимите документи. Тъй като такива не са представени, осигурителните органи са дали възможност на лицето да декларира къде, кога и при кой осигурител е работило. Въз основа на тези данни контролните органи са извършили проверка, при която декларираният стаж е потвърден, но същият не отговоря на този установен при първоначалното отпускане на пенсията на лицето през 1999 г.

При установения осигурителен стаж на жалбоподателя в хода на административната процедура, който напълно съответства на декларираните от него данни, и при липса на каквито и да било други доказателства ангажирани от страна на М. в съдебната фаза на процеса, в подкрепа на посочения в Разпореждане № 40/22.05.2000 г. осигурителен стаж, очевидно в случая се касае за неправилно отпусната пенсия с последно цитираното разпореждане.

Изложеното до тук налага да се приеме, че в хода на административно производство, от страна на администрацията са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало възведени в чл.7 и чл.9 АПК.

В тежест на жалбоподателя, като лице, претендиращо право на пенсия, е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж, и ако не разполага с документите по чл.40 ал.1 от НПОС е достатъчно да декларира стажа си поне приблизително по периоди осигурители и длъжност, а административният орган може да се позове на тези декларирани данни и да осъществи служебно изясняване на стажа на лицето, каквито действия е предприел по декларацията на М. от 22.08.2013 г.

Действително, следва да се констатира, че пенсионното досие на М. не е било налично в архивохранилището на НОИ (доколкото е била налице необходимост от неговото възстановяване), но контролните органи са дали възможност на жалбоподателя да представи всички документи, с които разполага или, в случай че не разполага с такива, да посочи (декларира) периода и осигурителя, където е положен релевантния за реализиране на пенсионните й права стаж.

Ето защо, приобщените в хода на административното производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно производство, обосновават несъмнения извод, че по отношение на установените пенсионни права на М., няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите на НОИ в хода на извършената му проверка са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от осигурителните органи в издадените от тях разпореждане и решение, съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в административното производство и въз основа на това правилно е отменено разпореждане № 40/22.05.2000 г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.09.1999 г. на основание чл.2 ал.1 от ЗП /отм./.  Каза се, доказателства, които да подложат на съмнение, така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство, независимо от доказателствените усилия на жалбоподателя. Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 АПК, като лице, претендиращо право на пенсия, в казуса не доказа по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ при условията на чл.2 ал.1 от ЗП/отм./, респ. чл.68 ал.4 от КСО, при наличие на осигурителен стаж, от трета категория с продължителност 22 г. 07 м. 10 д., и този извод не се променя в никаква степен от ангажираните писмени и гласни доказателства по делото.

Що се отнася до размера на така определения индивидуален коефициент, съдът намира за основателно възражението на ответника в тази насока. Съгласно чл.70 ал.3 от КСО, индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за осигурителния му стаж след 31 декември 1996 г. до датата на отпускане на пенсията. При определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващо се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски. В случая жалбоподателят е представил обр. УП -2 № 540/18.11.2014 г., с осигурителен доход в периода 01.10.1986 – 30.09.1989 г. – 19 416.00 лв. Пред административния орган не е правено искане за промяна на индивидуалния коефициент по надлежния ред, а не се оспорва и обстоятелството, че едва в хода на съдебното производство, лицето е представило удостоверение обр. УП-2 № 279/17.09.2014 г., издадено от осигурителя „Б.-И.“ АД – София, за друг три годишен период преди 1997 г., а именно -  01.01.1985 г. – 31.12.1987 г. Предвид горното, и фактът, че този избор е направен лично от М., съдът намира, разпореждането в тази част за правилно и законосъобразно.

Относно въпроса, свързан с добросъвестността на М. при получаване на неправилно отпуснатата му пенсия за ОСВ с Разпореждане № 40/22.05.2000 г., е необходимо да бъде съобразено следното:

Изречението: „На основание чл.114 ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО”, с което завършва спорното в процеса разпореждане, не е властническо волеизявление, поради което не е част от разпоредителната част на акта. Това изречение представлява предложение до длъжностното лице по чл.114 ал.3 КСО да издаде разпореждане по ал.1 за възстановяване на сумите, които са били изплатени над действителния размер на пенсията, определен с разпореждането.

В тази връзка следва да се посочи, че не съществува правна възможност разпореждане по чл.99 ал.1 т.5 от КСО да бъде едновременно с това и разпореждане по чл.114 ал.1 от КСО, защото се издават по различни административнопроизводствени правила, от различни длъжностни лица - по чл.98 ал.1 от КСО и по чл.114 ал.3 КСО и подлежат на обжалване в различни срокове (чл.117 ал.2 КСО).

В този смисъл Решение № 4950/09.04.2013 г. на ВАС по адм. дело №14888/2012 г. и Решение № 11387 от 22.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2013, VI отделение, постановени по идентични казуси.

Задължението за възстановяване на коментираните суми би се породило от последващото разпореждане от ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което се разпорежда на основание чл.114 ал.1 КСО и във връзка с процесното разпореждане (№ **********, Протокол 2141-15-6/08.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив), жалбоподателят да възстанови неправилно изплатената му сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ).

В хода на неговото оспорване следва да се преценяват възраженията за добросъвестно получаване на сумите и за погасяването им по давност.

Оспореният в настоящото производство акт е постановен от компетентния за това административен орган в съответствие с материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалноправните норми. Властническото волеизявление е облечено в изискуемата писмена форма, в която са обективирани фактическите и правни основания за постановяването му. Спазена  в пълнота е целта, която закона преследва с издаването на актове от категорията на процесния такъв. Това налага извод за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на настоящото производство и предвид задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Пловдив в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.М., с адрес ***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-123/03.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /ПР-2141-15-6 от 08.01.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив и е разпоредено след влизане в сила на решението, пенсионното досие да се върне на длъжностното лице по чл.98 ал.1 от КСО за произнасяне по искането за преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.102 от КСО.  

 

ОСЪЖДА Т.Д.М., с адрес ***, ЕГН ********** *** разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 350 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ :