Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  1477

 

 

гр. Пловдив, 16 август 2017 година

           

                      В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д  А

 

Административен съд - Пловдив, І отделение, ІХ състав, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

     Председател:Велизар Русинов

 

при секретар Стефка Костадинова, като разгледа докладваното от съдията административно дело №1245 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:       

 

Производството е по реда на  чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Б.ЕООД ЕИК*** със седалище и  адрес на управление : гр. ****,представлявано от Е.А.С.против ревизионен акт №Р-16001615006738-091-001/03.02.2016г., издаден от, началник сектор при ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и  гл. инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП оф ис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №265 от 26.04.2016 г. на Директора , на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив с който  допълнително е  начислен ДДС в общ размер на12272,25 лева и лихви в  размер3164,56, както и корпоративен  данък за 2011г.,2012г. и 2013г. съответно , както и корпоративен данък за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., съответно в размер на 437,43 лв., 60.13 лв. и 6 384,12 лв., с прилежащи лихви 171,40 лв., 17,39 лв. и 1 197,57 лв.Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е незаконосъобразен, тъй като били налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. Ревизиращият екип не е направил необходимото, за да изясни начина и механизма на осчетоводяване на доставките и да обсъди и анализира в пълнота всички представени доказателства. Иска се отмяна на ревизионния акт в обжалва­на­та част и присъждане на направените разноски.                                                                                                    Ответникът счи­та жалбата за неоснователна, поради което моли тя да бъде отхвърлена. Пре­тенди­ра при­съждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения по съществото са изложени в  писмена защита.Окръжна прокуратура –Пловдив не излага заключение .

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт за дружеството се създават нови публични задължения. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:Основната дейност на  Б. ЕООД е добив и преработка на дървен материал. Дейността се извършва в нает дървопреработващ цех ведно с машини и оборудване, находящ се в гр. Смолян. Според обясненията на представляващия дружеството, всички плащания се извършват по банков път и дружеството няма регистриран ЕКАФП.Констатирано е, че за 12 броя превозни билети /ПБ/ през 2013 г. и за 1 бр. ПБ през 2011 г. за експедирана дървесина, описани в дневника за експедирана дървесина, не са издадени фактури за продажба и не е отчетен приход от продажбата на дървения материал. В превозните билети са посочени само две имена на физически лица, клиенти на дружеството. Данните за населено място и адрес, както и ЕГН, са непълни.От жалбоподателя/ревизираното лице/РЛ/ е представено обяснение, че по ПБ, които са издавани за услуги „ишлеме“ на физическите лица, няма издавани фактури към всеки билет, тъй като експедицията е извършвана с няколко билета, които са към една фактура за разбичване на трупи. Пояснено е, че услугата „ишлеме“ като забележка в дневника на постъпилата и експедирана дървесина за 2013 г„ означава разбичване на трупи. Дървесината постъпва в цеха с превозен билет, издаден на едно физическо лице, а купувачът на дървесината може да се окаже трето лице, което извършва плащането и на което се издава фактура за извършена услуга „разбичване“ /ишлеме/ на дървесината. След това експедирането на фасонираната дървесина се извършва с издадени превозни билети от фирмата /могат да бъдат няколко превозни билета/ в зависимост от това на колко пъти ще бъде експедирана дадената дървесина.Представените от превозвачите потвърждения, че са натоварили дървесината от цеха на жалбоподателя и са я превозили до трето лице, не е достатъчно доказателство за извършени продажби на тази дървесина. Наличието на дървесината в цеха и нейната експедиция не са спорен момент. Самото ревизирано лице е представило превозните билети и същите са описани в дневника за експедираната дървесина. Спорен е въпросът дали тази дървесина е била предмет на продажба, т.е. дали жалбоподателят се е разпоредил с нея като собственик или не е била негова собственост.Ревизиращият орган е изследвал лицата - 11 на брой, за които са установени идентификационни данни и които са посочени като купувачи и като превозвачи в процесиите превозни билети. Поискал е от тях да представят документи и писмени обяснения за това предоставяли ли са дървесина в цех на дружеството „****“ ЕООД; с каква цел е предоставена тя - продажба или обработка; какви документи са съставени за целта; какъв е произходът на дървесината; с какво превозно средство е превозена до цеха на дружеството и какви документи за превоз, приемане, складиране, са съставяни; какви документи са съставяни ако дървесината е приемана за обработка; по какъв начин, с какви документи обработената дървесина е върната обратно; по какъв начин е документирано плащането за извършената обработка или продажба на дървесината на дружеството или на трети лица; има ли съставяни договори между лицата и „****“ ЕООД.Пет от лицата посочват, че не са предоставяли на това дружество дървесина за обработка и не са продавали дървен материал, посочен в представени превозни билети. 5 лица посочват, че са предоставяли дървесина с цел обработка, като една част от нея след това е използвана за лично потребление, а друга е продадена на трети лица, но в потвърждение на писмените обяснения не представят никакви документи - договори, издадени им фактури за извършена услуга, превозни билети за обратно връщане на дървесина, фактури за продажба.Е.С.Б., представя разходен касов ордер от 04.07.2013 г., издаден от „****“ ЕООД за получена сума в размер на 3 610.00 лв. и опис на превозни билети за продадена дървесина от различен клас. Във всички превозни билети за продавач е посочено това лице, а за купувачи - различни фирми и физически лица. Сред превозните билети е и такъв с номер 448195 / 23 . 5 . 2013г.„ в който са посочени 4,6 куб. м. иглолистни дърва и купувач „****“ ЕООД. Този превозен билет е отразен в дневника за постъпилата дървесина, поддържан от дружеството, с различно от това количество. В писменото си обяснение Е.С.Б. посочва, че няма сключен писмен договор с дружеството.За  ПБ № 0089598/27.03.2011 г. е констатирано, че е с получател „***“ ООД с ЕИК*****. Посочен е автомобилът, с който се транспортира дървения материал. Този ПБ не е анулиран. Във връзка с него няма издадена фактура. Като причина за това жалбоподателя посочва, че материалът бил върнат от клиента и по тази причина не е издадена фактура, но не представя документи, доказващи такова връщане. При извършени насрещни проверки в хода на двете ревизионни производства, от страна на клиента не са представени исканите документи и писмени обяснения във връзка с издадения му превозен билет. Не са представени такива и от лицето, посочено като водач на МПС.Според превозните билети, превозвачи са осем физически лица. Запитани са и са извършени проверки на седем от лицата. С изключение на М.Д./който е и получател по превозния билет/ останалите потвърждават, че са извършвали превоз на дървесина от дърво обработващия цех в Смолян до посочените в билетите направления . Лицата са назначени на длъжност шофьор тежкотоварен автомобил , някои са собственици на автомобилите. Дървесината е с получатели лица, за които в хода на ревизията не е установено да са предоставяли дървесина за обработка на „ишлеме“ на ревизираното лице.От  представените от жалбоподателя  документи, органите по приходите/ответникът/ са/е установил/и постъпилата при жалбоподателя  дървесина през 2013 г., отразена в дневника за постъпила и преработена дървесина и тази, отразена в счетоводството на дружеството. Направили са съпоставка и са установили, че в счетоводството лицето е посочило количества закупени материали по фактури в повече от количествата дървесина по записани в дневника за постъпилата дървесина превозни билети. Установено е и несъответствие при експедираната от дружеството дървесина - по дневника за получения и експедиран дървен материал е отразена по-малко количество продадена дървесина. Направен е извод ,който ставът сподела, че жалбоподателят е експедирал дървесина без да издава превозни билети или е продавал дървесина, за която в дневника за получената и експедирана дървесина е посочил, че тя не е собствена такава, а от ишлеме. Направен е извод, че жалбоподателя има неотчетени приходи, произтичащи от неиздадени фактури за продажба на дървесина, експедирана от обекта по подробно изброени в РА превозни билети. По тази причина е прието, че данъчната основа за определяне на задълженията на лицето по ЗКПО и ЗДДС ще бъде определена по особения ред на чл.122 - 124 от ДОПК. Взети са предвид тези обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, които са относими към жалбоподателя .На база установените ,по-горе  факти и обстоятелства ревизиращият орган е констатирал, че по подробно изброените в РА превозни билети от жалбоподателя  е продадена дървесина, но не са издадени фактури и не е начислен ДДС за извършените продажби. Данъчната основа е определена на база количествата дървесина по превозни билети и средната продажна цена на жалбоподателя . Определен е размерът на неотчетените приходи - 4 746.52 лв. за м.03.2011 г. и 56 614,86 лв. за 2013 г. и е начислен допълнително ДДС в общ размер 12 272,25 лв., в т.ч. 949,30 лв. за м.03.2011 г. и 11 322,95 лв. за 2013 г. За закъснението при внасянето на допълнително установения данък е начислена и прилежаща лихва.Данъчната основа (данъчна печалба) за 2011 г. и 2013 г. е формирана като към декларираните от жалбоподателя  приходи са прибавени допълнително установените укрити такива, съответно в размер на446,52лв. и 56 614,86лв., а от декларираните разходи са приспаднати тези, непризнати за данъчни цели за 2013 г. - за гориво в размер на 7226,45 лв. Стойността на процесиите приходи от укритата реализация на дървесина (фасониран иглолистен материал) е изчислена на база нейното количество и определената от жалбоподателя  средно претеглена цена през 2011 г. - 235,77 лв. и през 2013 г. - 183,75 лв., а за реализираните изрезки - 14,00 лв., видно от писмено обяснение  от жалбоподателя. На основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него, по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от изброените в него обстоятелства. В случая органите по приходите установяват обстоятелство по т. 2 - наличие на данни за укрити приходи или доходи. Данните са установени при извършени проверки на трети лица и проверки на представени от жалбоподателя първични счетоводни документи и регистри. При прегледа на тези документи са установени данни за извършени превози на дървесина, за която не е доказано да е собственост на физическите лица, посочени в превозните билети и правилно е прието от ответника, че е такава, собственост на жалбоподателя, издал тези билети, за която не са отчетени приходи от продажба.Установените в хода на ревизията превозни билети не доказват,  че същите са издадени по повод  твърдяни за извършени услуги на ишлеме от  жалбоподателя . Това е така, защото , не се подкрепя от събраните доказателства твърдението на жалбоподателя , че представената обла дървесина е собственост на ФЛ, тъй като липсват доказателства за постъпване на въпросните количества материал в цеха на жалбоподателя , както и други документи /напр. договори за ишлеме/ за предаване на облата дървесина, с оглед нейната обработка на „ишлеме“.По своята същност договорът за ишлеме е вид договор за изработка. С договора за изработка изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да извърши определена работа по възлагане от поръчващия/възложителя/. Възложителят или поръчващият е лицето, което възлага извършването на една определена работа. Изпълнителят е лицето, на което се възлага извършването на тази работа, качествено, точно и в уговорения срок.В приложената към писмен отговор декларация от Е.А.С.- управител на „****" ЕООД, се твърди от управителя на жалбоподателя ,че ****" ЕООД   няма сключени договори с клиенти и доставчици, поради което,правилни са изводите на ответника ,че липсват доказателства, че облата дървесина е собственост на физическите лица, посочени в разглежданите превозни билети, която да е постъпила в цеха на „****" ЕООД за нейната обработка на „ишлеме". В тази връзка липсват данни и не може да се установи какво количество обла дървесина са предоставили тези лица, както твърди жалбоподателя , на коя дата това е станало и с какво транспортно средство същото е доставено.Тъй като в спорните превозни билети е отбелязано, че получената от дружеството дървесина е обработена „на ишлеме“, при извършените ревизионни производства от жалбоподателя е поискано да представи пред  ответника фактури, документиращи услугата; отчетени във връзка с нея приходи и разходи; други документи, които са съставяни във връзка с приемането, обработката и предаването на дървесина на собственици; да представи обяснения издавана ли е фактура във връзка с всеки един от превозните билети и протичането на целия процес по услугата „ишлеме“. Получен е отговор, в който се изяснява протичането на самия процес по обработка на „ишлеме“ на доставената от физически лица дървесина. Данните от получения отговор и приложените към него документи, не могат да обвържат лицата, посочени в превозните билети и тези, на които са издавани фактури.Ответникът е изискал от жалбоподателя  да обвърже всеки превозен билет, удостоверяващ превозването /преместването и транспортирането/ на преработения дървен материал за 2013г. с издадената от жалбоподателя  фактура за продажба на съответното количество. От представената информация се установява / същото се потвърждава и от заключението на в.л. по назначената ССЕ/, че лицата посочени като купувачи в превозните билети не съвпадат с лицата, посочени като получатели във фактурите. В тази връзка не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя , че „собствениците на гори, съотв. дървесина са предоставили пълномощни на трети лица, за които имат информация, че са предоставили от тяхно име в качеството си на собственици-дървения материал в дружеството-жалбоподател за преработка…“, предвид липсата на  писмени данни в тази насока, включително относно това какъв точно е обемът на представителната власт на т.нар. „пълномощници“, освен твърденията на жалбоподателя,които съставът не кредитира ,като некореспондиращи с доказателсвата по делото и изводите на заключението по ССЕ,прието в о.с.з. без възражения от жалбоподателя.В потвърждение на констатацията на ответника, че въпросните физически лица не са доставяли материали на ишлеме, а са получатели на готова продукция - фасониран дървен материал е фактът, че в счетоводството на дружеството няма заведени материали, собственост на трети лица, видно от писмено обяснение с вх.№ Рев.230/24.01.2015г., както и, че няма отчетени приходи от извършени услуги на ишлеме с получател една голяма част от физическите лица от билетите.През 2013 г. от сочените във входящ дневник за "ишлемодатели," жалбоподателя  е издал фактури за обработка на дървесина на две лица- Д.М.и С.П.- фактури с № 92/17.5.2013 г. и № 141/30.12.2013 г. През 2013 г. за извършване на услуги са издадени 5 бр. фактури на още три физически лица - И.С.(Ф-ра № 87/19.04.2013 г.), Д.Ч.(ф-ра 133/15.11.2013 г. и № 124/20.09.2013 г.) и Д.Л.(ф-ра 142/30.12.2013 г.). За тези обаче 3 физически лица няма отразени ПБ за предоставена от тях дървесина на ишлеме във входящия дневник на дружеството.На две лица от "ишлемодателите" са издадени фактури за услугата през 2014 г. - С.Б.- ф-ра № 163/02.007.2014 г. и А.Х.- № 164/21.07.2014 г.На останалите лица сочени за ишлемодатели - Ф.И., Е.Б., С.К., Д.С., М.Б., Р.Л., В.П., Н.П.и К.Д.не се откриват издадени фактури за обработка на дървесината. На тяхно име не се откриват и отразени в дневника за изходяща дървесина ПБ за връщането на дървесината след обработка. За това и с оглед на изложеното органа по приходите прави извода, че постъпилата по ПБ издадени от посочените лица дървесина е продадена от жалбоподателя.От ответника  в хода на ревизията ,са извършени  проверки и на лица, за които в превозните билети е посочено, че били транспортирали дървесина. За една част от документираните превози  правилно е прието, че действително е превозвана дървесина за сочените физически лица, която не е собственост на жалбоподателя  и данните от тези ПБ не са взети предвид при определяне на данъчната основа за облагане с пряк и косвен данък.За да се установи налице ли е продажба на дървесина по процесиите превозни билети, е направен анализ на постъпилата и продадена дървесина и е установен стоковият поток за 2013 г. по дневника за постъпила и експедирана дървесина, по счетоводните сметки на жалбоподателя, издадените фактури и превозни билети. Установено е, че в счетоводството жалбоподателят е посочил количества закупени материали по фактури в повече от количествата дървесина по записани в дневника за постъпилата дървесина превозни билети. Установено е несъответствие и при експедираната от жалбоподателя  дървесина - по дневника за получения и експедиран дървен материал е отразена по - малко количество продадена дървесина. Представените документи не дават възможност да се обвържат всички издадени фактури с всички издадени превозни билети.Във връзка с констатациите, довели до непризнаване на разход на гориво, пред ответника в хода на предходната и повторната ревизията не са били представени всички изискани от ревизиращите органи доказателства и информация - как са определени м/ч и м/с по представените актове за извършена работа; каква е разходната норма на мотокара и трактора; как тя е определена; аналитичен регистър на с/ка 302/5 за 2013 г. - количество, ед. цена и стойност; как и къде е извършено зареждането с гориво, трактора и мотокара; регистрирани ли са в КАТ или общината и кога са регистрирани, свидетелствата или други документи за извършена регистрация на трактора и мотокара, както и тяхната техническа документация, издадена от производителя, от които ревизията да установи разходните норми на машините и др. Налице са само писмени обяснения от жалбоподателя, неподкрепени с документи и доказателства. В РД е записано и че освен това в приложения към писмено обяснение вх.№ Рев.230/24.01.2015 г. като доказателство опис на ДМА (т.4), находящи се в базата на „****" ООД е посочено мотокар (за ремонт), т.е. същият към момента на съставяне на описа не е бил в движение. От изисканото от дружеството писмено обяснение относно какво е било предназначението на закупените от „***” ЕООД с фактура № 03572/16.12.2013г. автомобилни части (маховик, съединител, кормилна кутия и други) е установено, че с тези части е направен ремонт на  трактор и мотокар. Според твърденията  на жалбоподателя това били разходи за ремонт , чрез които се възстановявало  състоянието на материалния дълготраен актив за нормалното му функциониране, т.е. мотокарът е започнал да функционира „нормално“ от 16.12.2013 г. В тази връзка няма как да бъде изписан разход за гориво на мотокара, тъй като той не е бил в състояние да работи до датата на ремонта му или 16.12.2013 г.При закупуването на горивото съответно при счетоводното отразяване на първичния документ за доставка (фактура), горивото все още има характер на материален запас. Отчитането му в момента на покупката следва да се отрази по счетоводните сметки за материали, т.е. в момента на покупката на горивото в разходните сметки не се правят записи, респективно - самото придобиване на материалния запас не се отразява във финансовия резултат на предприятието. За да бъде изписвано горивото като разход, документът за доставка не е достатъчно основание. За целта е необходимо съставянето на документ, който да дава изчерпателна информация за разхода на горивото. Такъв документ може да бъде например работна карта за мотокара, която да съдържа информация за дата; име и фамилия на работилия с мотокара; начален час;, краен час; подпис; отработени часове и накрая се сумират общо отработените часове, разходната норма за горивото на мотокара, отразена със заповед на управителя на фирмата. В случая няма данни да е издавана такава заповед. Именно затова ревизиращият екип е изискал техническата документация на машините, издадена от производителя, от които да установи разходните им норми. Посочено е, че по отношение на трактора, за който разходната норма за горивото е за моточас работа се прави дневник на отработените моточасове, в който дневник водачът вписва времето за работа и на база отчетените часове се изписва горивото.Счетоводното и данъчното законодателство визират правилото, че като разход следва да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива. Аргумент в подкрепа на това е и характеристиката на счетоводна cметка 601 „Разходи за материали“, по която се отчита стойността на изразходваните материали.Ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи, тъй като е установено, че има неотразени в дневниците за покупки, дневниците за продажби, справките-декларации по ЗДДС и счетоводно доставки на дървесина, разходи за покупка на материали (горива, резервни части, други), разходи за получени услуги, извършени от дружеството доставки на стоки, които не намират отражение в счетоводните сметки. Ревизиращите органи са констатирали, че голяма част от издаваните от жалбоподателя фактури за извършени доставки са с неточен и неясен предмет на доставката, невинаги е конкретизиран точният предмет на доставка, не е конкретизиран видът на продаваната дървесина. Издаваните превозни билети от жалбоподателя за транспорт на дървесина не винаги са съпоставими с конкретна фактура за продажба .Констатирано е също, че счетоводството на жалбоподателя е водено невярно и неправилно, тъй като има много голям брой неотчетени, незаприходени фактури за покупка на дървесина, има изписана стока при издадени фактури за извършени услуги, поради което не може да се направи никаква съпоставка между началните и крайните салда, отчетените дебитни и кредитни обороти и издадените фактури, касови бонове, превозни билети, оборотни ведомости. На дружеството/РЛ/ е връчено уведомление по реда на чл.17, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 ДОПК. Извършен е анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10 и 16 ДОПК и е направен извод, че след като дружеството жалбоподател не е отразил закупените от различни доставчици, стоки в счетоводните регистри, неправилно дружеството е изписвало стоки за извършени доставки на услуги и е изписвало в повече отчетна стойност на стоки срещу фактурирани продажби. Тъй като към 31.12 на съответната година не са констатирани липси на стоки, процесните стоки, изчерпателно изброени в ревизионния доклад, са станали обект на последваща продажба, приходите от която е укрит, съответно дължимият ДДС и корпоративен данък не  са начислени.          Допълнително начисленият данък е определен като разлика между установения в хода на ревизията дължим по периоди данък и начисления от ревизираното лице . Според органите по приходите той е дължим, за данъчния период, през който е издаден данъчния документ или, ако не е издаден такъв документ, в данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. При така установените факти съдът намира, че ревизионният акт в обжалваната част е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна или изменение .Съгласно чл.124, ал.2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по реда на чл.122 ДОПК, което е сторено, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта,с което жалбоподателят не успя да се справи. Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че са налице некоректни счетоводни записвания от страна на жалбоподателя,което е установено от ответника .Всички тези факти по категоричен начин потвърждават констатациите на приходните органи. Закупените стоки и неправилно изписаните на разход стоки без да е извършена действително продажба по категоричен начин установяват наличието на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. В този смисъл презумпцията за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт остана необорена. Ето защо съдът намира, че в случая органите по приходите са направили законосъобразен и обоснован извод, че, следва да бъде начислен ДДС и корпоративен данък за процесните периоди и по доводи,които съставът споделя /подробно описани в РД/РА и решението на Директор на Дирекция „ОДОП“Пловдив/.РА е издаден от компетентен орган/предвид приложени по делото  упълномощителни заповеди ,в предвидената от закона форма ,без съществено нарушение на процесуалния закон и в съответствие с  материалния закон.

Водим от всички изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и с оглед направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ответната дирекция сумата1241,15/хиляда двеста четиридесет и един лева и петнадесет стотинки /лева съгласно чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 09.007.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.                                       На основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд- Пловдив, в този състав,

 

Р        Е        Ш         И :

 

Отхвърля жалбата на    „ ***“ ЕООД ЕИК *** седалище и  адрес на управление : ******,представлявано от Е.А.С.против ревизионен акт №Р-16001615006738-091-001/03.02.2016г., издаден от, началник сектор при ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и  гл. инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №265 от 26.04.2016 г. на Директора , на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив.                                                                              ОСЪЖДАБ.ЕООД ЕИК*** седалище и  адрес на управление : гр. ****,представлявано от Е.А.С., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер на 1241,15/хиляда двеста четиридесет и един лева и петнадесет стотинки /лева,представляващи юрисконсултско възнаграждение. Препис от акта да бъде изпратен на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                            Съдия:/П/