РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1859

18.10.2016 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЗДРАВКА ДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:              1. НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

2. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Г.Г. и при участието на прокурора Костова, като разгледа АХД № 1278 по описа на съда за 2016 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалби на “С.” ЕООД, с ЕИК ******, гр. ***, ***, представлявано от управителя А. Н. Х., ЕГН ********** и Я.К.Х., ЕГН ********** ***, представлявани от адв. М.Н., с които са оспорени разпоредбите на чл. 26 до чл. 32, съдържащи се в Глава Втора, Раздел ІІ “Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение” от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на Община *** (наричана по-долу за краткост Наредбата), ведно с Приложение № 1 от тази наредба.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалваните разпоредби и се иска тяхната отмяна от съда. Твърди се, че не са спазени изискванията нито на ЗНА, нито на ЗМДТ и ЗМСМ. Твърди се, че с въвеждането на различни по размер такси, съобразно субектите, е нарушен принципът, залегнал в чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, както и този по чл. 8, ал. 1, т. 3 от с.з., в това число и че е налице дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. чрез по-неблагоприятно третиране на една категория субекти в сравнение с друга такава, ползващи едно и също право върху общински терени. Претендират се сторените в производството разноски. Подробни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Общински съвет *** е на становище, че жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Поддържа се, че процесният нормативен административен акт е законосъобразен в оспорената част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в депозирано по делото становище.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбите.

 Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съобразно чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. При това положение и доколкото жалбите са подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК, същите се явяват процесуално ДОПУСТИМИ за разглеждане.

Разгледани по същество, те са неоснователни.

 

С Решение № 344, взето с протокол № 11 от 27.04.2016 г., Общински съвет – *** е отменил досега действащата Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община *** и е приел нова такава.

Посоченото решение е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 9 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, чл. 8, чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от АПК. Като фактическо основание са посочени дадените такива в докладна записка вх. № ДЗ-363/11.04.2016 г. от кмета на Общината и направените предложения от ПК по Бюджет и финанси.

Приемането на процесната наредба е инициирано от Кмета на Община ***, за което последният е изготвил Докладна записка до Общински съвет *** с изх. № ВЗ-363/11.04.2016 г.

Предмет на настоящото съдебно производство са разпоредбите, съдържащи се в Глава Втора “Видове местни такси”, Раздел ІІ “Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение”, а именно от чл. 26 до чл. 32 вкл., ведно с Приложение № 1 от Наредбата.Указания към ответника да попълни административната преписка с доказателства бяха дадени на два пъти с разпореждане от 14.10.2015 г. /л. 15/ и с определението за насрочване на делото от 22.10.2015 г. / л. 21/.

Оспорването е съобщено чрез публикуване на обявление в бр. 49/28.06.2016 г. на "Държавен вестник" и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд - гр. Пловдив. В хода на съдебното производство не са налице встъпили заедно с административния орган или присъединени към оспорването страни по реда  на чл. 189, ал. 2 и ал. 3 от АПК.

Правната същност и характеристиките на нормативните административни актове са уредени от разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК. Правилото обявява за такива всички подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Няма съмнение и спор, че атакуваната наредба е нормативен административен акт, който се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.

Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. В настоящия случай Наредбата е била издадена на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 9 от ЗМДТ, които разпоредби делегират на общинските съвети правомощия да определят размера на местните такси, като за целта приемат наредби. В този смисъл, процесната наредба, чиито разпоредби се атакуват в настоящото производство, е акт на компетентен орган.

Наредбата е издадена и при спазване на регламентираните в приложимите в настоящия случай ЗМСМА, АПК и ЗНА, както и Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, императивни процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган – Общински съвет ***, същият (проектът на нормативния акт) следва да бъде публикуван на интернет страницата на Община ***, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предостави най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

В изпълнение на цитираната законова разпоредба, на 12.04.2016 г., преди внасянето на проекта, същият е публикуван на интернет страницата на Община *** заедно с мотивите, като на заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища. В този смисъл на жалбоподателите е била предоставена възможност за участие в процедурата по изготвяне на наредбата. Нещо повече, в хода по същество от страна на ответника се заяви, че управителят на дружеството - жалбоподател “С.” ЕООД е присъствал на заседанието на Постоянната комисия по бюджет и финанси, провело се на 21.04.2016 г. в сградата на Община *** и на което се е разглеждало направеното предложение, в т.ч. са били зачетени направените предложения от страна на присъстващите от ресторантьорския бизнес, ето защо наведените от жалбоподателите възраженията в тази насока, съдът намира за неоснователни.

На следващо място, проектът на Наредбата и мотивите към него, обективирани в Докладна записка вх. № ДЗ-363/11.04.2016 г. са внесени в общинския съвет от Кмета на Община ***. В мотивите са посочени причините, които налагат приемането на Наредбата, целите, които се поставят, необходимите финансови средства, анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и очакваните резултати, поради което отговарят и на изискванията, посочени в чл. 28, ал. 2 от ЗНА.

Наредбата е приета и в съответствие с разпоредбата на чл. 77 от АПК - след обсъждане на проекта и предложенията на кмета на заседание на общинския съвет, на което каза се е присъствал и представител на единия от жалбоподателите.

Самата наредба е приета с решение, взето съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3, във връзка с ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА по отношение на изискуемия кворум.

При приемането на Наредбата е спазена и предвидената в закона специална форма. Спазени са изискванията на чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК - посочен е видът на акта (наредба), органът, който го е приел (ОС ***) и е отразен главният му предмет (определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на Община ***). Посочено е и правното основание за приемане на Наредбата – чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 9 от ЗМДТ, чл. 8, чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от АПК.

Като структура, форма и обозначение на съдържанието, коментираният нормативен административен акт отговаря на изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане.

Относно материалноправната законосъобразност на оспорените разпоредби и направените в тази връзка възражения, съдът намира същите за неоснователни.

Твърди се, че с въвеждането на различни по размер такси, съобразно субектите, е нарушен принципът, залегнал в чл. 7, ал. 1 и чл. 73  от ЗМДТ, както и този по чл. 8, ал. 1, т. 3 от с.з., в това число и че е налице дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр чрез по-неблагоприятно третиране на една категория субекти в сравнение с друга такава, ползващи едно и също право върху общински терени. Подобни съждения не могат да бъдат споделени. Безспорно е, че различните стопански субекти, осъществяващи различна дейност използват за различни цели и по различен начин предоставените им общински терени. Това обуславя и различната по размер цена за предоставените права, каквато по съществото си представлява определената такса в процесните разпоредби.

Липсва и твърдяното противоречие с разпоредбите на чл. 124 и 125, вр. с чл. 56 от ЗПФ. Тези разпоредби уреждат реда и условията по промяна на общинските бюджети. В конкретния случай не е налице извършване на такава промяна, като оспорените разпоредби на процесната наредба не касаят извършване на актуализация на общинския бюджет, не предвиждат уреждане на обществине отношения в противоречие с цитираните правни норми. Липсва законоустановено задължение за общинските съвети да приемат наредби относно местните такси след предварителна актуализация на общинските бюджети.

Не е налице и нарушение на чл. 73  от ЗМДТ, доколкото с Приложение 1 към оспорената наредба коректно и точно са определени различните такси за всяка една от обособените зони. Видно от събраните доказателства по делото, в изпълнение на своите правомощия Общински съвет-*** с Решения № 666/28.09.2005 г., № 793/22.02.2006 г. и № 1648/29.10.2014 г. е уредил зонирането на общинските терени, предмет на оспорената наредба.

Изложените до тук съображения обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорените подзаконови нормативни разпоредби. Това има за последица неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

 

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК в полза на ответника се дължат сторените разноски по производството, но от данните по делото не се установи такива да са направени.

Воден от горното, на основание чл. 193, ал. 1, предложение последно от АПК, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбите на “С.” ЕООД, с ЕИК ******, гр. ***, ***, представлявано от управителя А. Н. Х., ЕГН ********** и Я.К.Х., ЕГН ********** ***, представлявани от адв. М.Н., с които са оспорени разпоредбите на чл. 26 до чл. 32, съдържащи се в Глава Втора, Раздел ІІ “Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение” от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на Община ***, ведно с Приложение № 1 от тази наредба.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

Решението, след влизането му в сила, да се обяви по реда, по който е обявена Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община ***.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

ЧЛЕНОВЕ:              1.

 

 

 

 

2.