РЕШЕНИЕ

№ 1849

гр. Пловдив, 17.10.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, V състав, в открито съдебно заседание на  двадесет и седми септември,  две хиляди и шестнадесета година, състав:

                                                                                                Председател: Стоил Ботев

при секретаря В. Е., като разгледа административно дело № 1300 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д.Г.К., ЕГН: **********, с посочен адрес *** против отказ на Директора на ОД на ДФ “Земеделие” – гр. Пловдив за разглеждане на заявка за второ плащане по Договор за предоставяне на финансова помощ № 16/112/00572 от 14.11.2008г., респективно извършване на плащане по същата, обективиран в Писмо изх. № 02-1606500/2626#1 от 16.05.2016г. В жалбата се твърди, че след като се е запознал подробно с представеното му  от ДФЗ споразумение, жалбоподателя констатирал, че за него ще възникнат нови задължения, касаещи периода след подаване на заявката за второ плащане. Сочи, че същите задължения ги е изпълнил в срок и съгласно договор за предоставяне на финансова помощ № 16/112/00572 от 14.11.2008г., макар че не била приета заявката му за второ плащане. Сочи, че териториално структурно звено на ДФЗ е ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив. Излага съображения, че с оглед разпоредбата на чл. 31, ал. 2 и ал. 3 от АПК е следвало заявката да бъде препратена на компетентния орган. По изложените съображения счита за незаконосъобразни и неоснователни мотивите в процесния административен акт прекратяване на договора с оглед изтичане на посочените в него срокове. Моли съда да постанови решение, с което да отмени отказа на Директора на ОД на ДФЗ – гр. Пловдив, като  претендира присъждане на съдебни разноски.

 Ответникът – Директор на ОД на Държавен фонд “Земеделие” – Пловдив, чрез процесуален представител юр. Г., оспорва жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като обсъди приложените доказателства в настоящото дело и  становищата на страните, намира за установено следното от  фактическа страна:

    На 14.11.2008г. между Д.Г.К. и ДФ „Земеделие” е сключен Договор №16/112/00572 за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г., подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /л. 183 и сл./.

По т.2.1 от Договора безвъзмездната финансова помощ въз основа на представените документи по проект №16/112/00572 е в размер на 48 892лв. за период от пет години. Помощта по договора са изплаща на два етапа: първото плащане в размер на 24 446лв., второто плащане в размер на 24 446лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с пет икономически единици. В глава IV “Права и задължения на страните са посочени правата на Фонда /ДФ „Земеделие”/ да откаже да извърши второ плащане и да изиска възстановяване на цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва. Изброени са определени условия, които при евентуално неизпълнение от страна на ползвателя, дават право на Фонда да откаже второ плащане. В т. 4.4. б. ”е”  е договорено, че Фондът отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г-2013г.

   В глава  V от договора „Ред за изплащане на финансовата помощ”, в т. 5.1. е договорено, че заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава от ползвателя не по-късно от един месец след изтичане на срока т. 3.1 по договора.  В т .3.1 от договора е определен срокът на договора, като ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес-плана до годината на проверка и предмет на настоящия договор /Приложение 1/ в срок до 12.11.2011г.

В хода на изпълнение на договора от страна на ДФЗ е регистрирано „лошо вземане“ към жалбоподателя и била предявена претенция за възстановяване на полученото по същия договор първо плащане.

След образувано заповедно производство на ДФЗ е издаден изпълнителен лист, срещу което жалбоподателят в настоящото производство е подал надлежно възражение. От страна на ДФЗ била подадена искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 19392/2012г. по описа на Пловдивски Районен съд. С Решение от 27.01.2014г. е отхвърлен искът на ДФЗ да се признаят за установени вземанията към Д.Г.К. в размер на 24 446лв., представляващи предоставена финансова помощ - първо плащане по договор №16/112/00572 от 14.11.2008г., както и лихва в размер на 319,24лв. и законната лихва върху главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 24644/2011г. С Решение № 1516 от 21.07.2014г. на Окръжен съд Пловдив по гр.д. 1285/2014г. е потвърдено изцяло първоинстанционното решение. Няма данни за касационно обжалване на посоченото въззивно решение, доколкото са представени съдебни решения касаещи брата на жалбоподателя Ю. К..

На 08.12.2011г. Д.Г.К. подал жалба с вх. № 02-160-6500/17853 в ДФЗ – ОД Пловдив, относно получен отказ да се приеме заявката му за второ плащане.

С писмо изх.№ 02-160-6500/17853#2 от 09.12.2011г. жалбоподателят бил уведомен, че след като докаже правотата си по съдебен ред и вземането срещу него бъде дерегистрирано и при желание от негова страна ще му бъде предоставен разумен срок за подаване на заявка за второ плащане.

На 06.01.2016г. Д.Г.К. подал заявление с вх. № 02-160-6500/13 по описа на ДФ „Земеделие“ – ОД Пловдив, с което заявил, че желае вземането на ДФЗ срещу него да бъде дерегистрирано и да му бъде предоставен разумен срок за подаване на заявка за второ плащане.

  С писмо изх. № 01-163-6500/592 от 24.03.2016г. /л. 56/ на К. е указано, че следва да представи в РРА – гр. Пловдив попълнено и подписано от него искане за сключване на споразумение към договор №16/112/00572 от 14.11.2008г., което споразумение било приложено към писмото. В същото писмо е било указано, че ако в срок от 10 работни дни не представи попълненото и подписано споразумение ДФЗ ще счита цитирания договор за действащ в неговата цялост, от което ще следва че за да бъде извършено второ плащане следва в срока по договора да е изпълнил всички инвестиции, дейности и цели, залегнали в одобрения бизнес план, както и да е изпълнил всички други условия включително и да е подадена заявка за второ плащане в нормативно определения срок. Видно от известието за доставяне /л. 57/ писмото е получено на 28.03.2016г.

  На 08.04.2016г. Д.Г.К. подал заявление с вх. № 02-160-6500/262 по описа на ДФ „Земеделие“ – ОД Пловдив /л. 58 - 62/, със становище относно предложеното му споразумение, с приложена заявка за второ плащане /л. 63 и сл./.

  Писмо изх. № 02-1606500/2626#1 жалбоподателят получил отказ на Директора на ОД на ДФ “Земеделие” – Пловдив за разглеждане на заявка за второ плащане по Договор за предоставяне на финансова помощ № 16/112/00572 от 14.11.2008г.

  По делото са приложени следните писмени доказателства: Контролен лист от проверка за окомплектованост  от 30.05.2008г., Констативен протокол № 0000724 за извършена проверка от ОБДХ на ЗП Д.Г.К., Анекс I към Договор № 16/112/00572 от 14.11.2008г. от 06.11.2009г., Обяснение с вх. № 02-6500/16288 от 20.10.2009г., Молба вх. № 02-6500/16288 от 04.09.2009г. и молба вх. № 02-6500/13700 от 10.08.2009г. от Дончо К., писмо изх. № 01-6500/24528 от 20.12.2010г. от зам. изп. Директор на ДФЗ, обяснение с вх. № 01-6500/24528 от 11.01.2011г., Протокол за предаване на обработено досие от 03.12.2010г. (ведно с уведомително писмо за отстраняване на констатирани несъответствия), докладни записки, изчисление на „лошо вземане“, Писмо с изх.№ 01-6500/3634 от 13.12.2011г. на зам.изпълнителен директор. Част от административната преписка са и анкетните карти за регистрация на земеделски производител.

В о.з. на 27.09.2016г. от процесуалния представител на ответника са представени Заповед № 03-РД/203/18.02.2015г. и Заповед  № 03-РД/1404/23.07.2015г. на Изпълнителен директор на ДФЗ.

В същото заседание пълномощникът на жалбоподателя е направил искане да бъде допуснат до разпит един свидетел, който да установи обстоятелството, че доверителят му на два пъти е правил опит да подаде заявка в срок за извършено второ плащане и тази негова заявка не е била приета.

Съдът е допуснал до разпит Н.Г.П., според свидетелските показания на който Д.К. е подал заявление още през 2011г. и му е било отказано да приемат документите. Свидетелят заявява, че е помагал на жалбоподателя за подготовка на документите, както и за жалба по направения през 2011г. отказ. След подаване на заявка по второто плащане в началото на 2016г., в края на месец март са получили писмо, с което на К. е било предоставено споразумение, с което реално се искало провеждане на изцяло нов срок по договора за още три години, а останалите клаузи предвиждали повторно изпълнение на задълженията. Сочи, че след отказа на директора да приеме заявката  са я подали със заявление във самото деловодство.

При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на акта, на която са засегнати права и законни интереси и е налице правен интерес от оспорване. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е и основателна като съображенията на съда за това са следните:

Предмет на оспорване е отказ на Директора на ОД на ДФ “Земеделие” – Пловдив за разглеждане на заявка за второ плащане по Договор за предоставяне на финансова помощ № 16/112/00572 от 14.11.2008г., съответно извършване на плащане по същата, обективиран в Писмо изх. №02-1606500/2626#1 от 16.05.2016г.

При проверка законосъобразността на оспорения акт и в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК,  във връзка с чл. 142 от същия кодекс съдът извърши проверка за законосъобразността на акта към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК.

Всъщност спорът по настоящото дело се концентрира върху това, дали жалбоподателят е предприел действия за „входиране“ на заявление за второ плащане по Договор №16/112/00572 за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /Наредбата/ при кандидатстване за второто плащане по чл. 6, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА, в съответното териториално структурно звено на ДФЗ и прилага документи съгласно приложение 4. Според разпоредбата на ал.2 от същата норма, заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1.

Разпоредбата на чл. 25 от Наредбата предвижда съответното териториално структурно звено на ДФЗ да извърши преглед на документите по чл. 24, ал. 1 в присъствието на ползвателя на помощта, като в случай на липса или нередовност на документите по ал. 1 съответното териториално структурно звено на ДФЗ връща документите на ползвателя на помощта заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите. След отстраняване на констатираните пропуски по ал. 2 ползвателят на помощта има право в рамките на срока по чл. 24, ал. 2 отново да подаде заявка за плащане. След приемане на документите за плащане ползвателят на помощта получава уникален идентификационен номер на заявката.

  С обжалваното писмо административния орган е посочил, че за да е валидно подадена заявката следва да е регистрирана в съответна РРА на ДФЗ, за да бъде извършен преглед на документите и за да получи уникален идентификационен номер. Органът е направил извод, че заявката не е надлежно подадена. На следващо място органът е приел, че Договор за предоставяне на финансова помощ № 16/112/00572 от 14.11.2008г. е прекратен поради изтичане на предвидените в него срокове и в тази връзка страните не дължат изпълнение на задълженията по него.

Следва да се отбележи, че от показанията на свидетеля, които съдът кредитира като логични, последователни и безпристрастни става ясно, че жалбоподателя се е срещнал с Директора на РРА, който настоял, че без подписани споразумения няма да приемат заявката и няма да я разгледат и имено поради тази причина К. в присъствието на свидетеля е подал заявлението в деловодството на ДФЗ ОД- Пловдив.

Фактът, че заявлението е било подадено в деловодството на ДФЗ ОД - Пловдив не го опорочава, а напротив поставя началото на административно производство, което е приключило с издаването на процесното писмо, с което подадените от жалбоподателя документи били върнати. Като такова производството се подчинява на процесуалните правила, регламентирани с АПК, освен ако със закон не са въведени изключения.

Правилото на чл. 31, ал. 1 АПК сочи, че искането за издаване на административен акт се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса. Това правило е залегнало и в нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата, В случай на липса или нередовност на документите по ал. 1 съответното териториално структурно звено на ДФЗ връща документите на ползвателя на помощта заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите.

Вярно, че когато искането за започване на административното производство е внесено пред некомпетентен орган, за некомпетентния орган възниква задължение за изпращане на искането на компетентния да реши въпроса - чл. 31, ал. 2 АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители ДФЗ изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация, а съгласно чл.43 т.3 от Устройствения правилник на ДФЗ Областните дирекции, включително и ОД в област Пловдив изпълняват следните функции във връзка с дейността на фонда като Разплащателна агенция, а именно: „ а) приемат заявления за кандидатстване за подпомагане по мерките от ПРСР; извършват първична обработка на приетите проекти; изпращат обработените проекти в дирекция "ОППМРСР" на Централното управление на фонда - Разплащателната агенция; б) приемат заявления за директни плащания по схемите и мерките за директни плащания; извършват първична обработка и необходимите проверки на приетите заявления и документи; отговарят за опазването и съхранението на оригиналите на подадените заявления за директни плащания; изпращат копия на обработените заявления в дирекция "Директни плащания" на Централното управление на фонда; в) приемат и обработват документи по схемите, мерките и програмите на дирекция "Селскостопански пазарни механизми" и изпращат обработените документи в дирекцията;“

Следователно, заявлението е заведено при компетентния орган, и е следвало от  деловодството да бъде придвижено съобразно изискванията на Правилника за работа на отдел „Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони” и Правилника за деловодната дейност и документооборота в ДФ „Земеделие”. Още повече, че заявката е подадена лично от ползвателя на помощта. Съгласно тези вътрешни правила експерт от отдел РРА прави проверка за наличието на всички изискуеми документи за съответната дейност, като отбелязва резултата от проверката в Контролен лист, като проверката се извършва в присъствието на ползвателя на помощта или упълномощено от него да подаде документите лице, което последният удостоверява с подпис върху контролния лист. В случай, че документите на бенефициента не са окомплектовани или не съдържат необходимите реквизити, експертът предава контролния лист на втори експерт, който извършва последваща проверка и удостоверява проверката си с подпис. При потвърждаване на заключението на първия експерт от втория експерт, първият експерт връща документите на бенефициента, като му предоставя копие от контролния лист и го уведомява, че след отстраняване на нередовностите може да подаде нова заявка за плащане в рамките на нормативно определения срок.

Видно от съдържанието на процесното писмо административния орган не е констатирал липса или нередовност на документите във връзка с чл. 25, ал. 2 на Наредба № 9.  По делото няма приложен и контролен лист от проверка. Още повече, че административният орган е бил длъжен при връщане на документите на ползвателя на помощта, писмено да изложи липсите и нередовностите.

Предвид изложените по–горе мотиви настоящият състав намира, че оспореният акт е незаконосъобразен поради което следва да бъде отменен. Тъй като предметното естество на оспорения пред настоящата съдебна инстанция административен акт не позволява тя да реши сама делото по същество, следва то да се изпрати като преписка на компетентния административен орган за преглед на приложените по заявката документи по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 9 от  03.04.2008 г. в присъствието на ползвателя на помощта.

Предвид изхода на спора съдът следва да се произнесе и по направеното искане от жалбоподателя за присъждането на разноски. Съдът счита възражението за прекомерност на така заплатения адвокатски хонорар за неоснователно.

В случая, правният спор има конкретен материален интерес – тъй като с процесния отказ да се разгледа заявката за второ плащане, на практика е и отказ за извършване на второ плащане по процесния договор, което съобразно клаузите на Договор №16/112/00572 е в размер на 24 446 лева. В този смисъл и минималния размер на адвокатския хонорар по конкретния правен спор следва да се определи като за административно дело с определен материален интерес съобразно правилото на пар. 2 от ДП / изм. и доп. В ДВ бр. 28/2014г., във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид горното съдът счита, че претендираното възнаграждение не е прекомерно, поради което на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 1510 лв., от които 1500 лева адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2  от АПК, Административен съд Пловдив, V състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  по жалба на Д.Г.К., ЕГН: **********, с посочен адрес *** на отказ на Директора на ОД на ДФ “Земеделие” – гр. Пловдив за разглеждане на заявка за второ плащане по Договор за предоставяне на финансова помощ № 16/112/00572 от 14.11.2008г., респективно извършване на плащане по същата, обективиран в Писмо изх. № 02-1606500/2626#1 от 16.05.2016г.

ВРЪЩА преписката на същия административен орган за ново произнасяне по направеното искане от същото лице.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция да заплати на Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***  съдебни разноски в размер на  1510/ хиляда петстотин и десет /  лева.

Решението подлежи на касационно обжалване  пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: