РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1605

 

 

гр. Пловдив, 10.10.2017 г.

 

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

при секретаря Марияна Г. разгледа докладваното от  съдията Л. Несторова административно дело № 1365 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29.12.2005г. в сила от 1.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./

         Образувано е по жалба, предявена от "Х-Б." ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, представлявано от управителя М.П., чрез пълномощника Г.Т., против Ревизионен акт Р-16001615002006-091-001 от 07.03.2016г., издаден отглавен инспектор по приходите В.И. на длъжност – началник сектор, възложил ревизията и К.Л. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение 302 от 17.05.2016г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 114 696,83лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 40 976,91лв. и допълнително определен корпоративен данък за 2014г. в размер на 6 411,15лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 610.00лв.

          В жалбата се навеждат доводи за материалноправна и процесуална незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. Претендират се разноските по делото. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана писмена защита.

          Ответникът Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен. Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, по повод на която е образувано настоящото производство, налагат извода за нейната ДОПУСТИМОСТ.

         Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001615002006-020-001 от 26.03.2015г. (л. 542) на В.И. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложена ревизия на "Х-Б." ЕООД по прилагането на ЗДДС за периода 01.12.2009г. - 31.12.2014г. и прилагането на ЗКПО за периода 01.01.2009г. - 31.12.2014г. За ревизиращи органи по приходите са определени К. Л.Л. и В.Й.Б., заемащи длъжност главен инспектор по приходите. Заповедта е връчена на 07.04.2015г. на упълномощено лице на дружеството / пълномощно л. 541 по делото/. С последващи ЗВР за изменение на ЗВР №  Р-16001615002006-020-002 от 03.07.2015г. (л. 537), Р-16001615002006-020-003 от 23.07.2015г. (л. 535), Р-16001615002006-020-004 от 07.08.2015г. (л. 533) и Р-16001615002006-020-005 от 31.08.2015г. (л. 531) на същия орган по приходите срокът на ревизията е удължен последователно до 15.01.2016г. Всички заповеди за изменение на заповеди за възлагане на ревизия са връчени по електронен път на ревизираното лице, видно от приложени удостоверения за извършено връчване по електронен път.

         Ревизионният доклад (РД) Р-16001615002006-092-001 от 29.01.2016г. (л. 60 - 100) е изготвен в срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Връчен е на упълномощено лице на 04.02.2016г. (разписка на л. 100). Против изготвения РД, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не е подадено възражение. Ревизионният акт № Р-16001615002006-091-001 от 07.03.2016г. (л. 44 - 50) е връчен по електронен път на 08.03.2016г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 50).

         Оспореният РА е издаден от компетентни приходни органи, което се установи от Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014г. (л. 5 - 9), изменена със Заповед № РД-09-2 от 05.01.2015г. на териториалния директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, с която В.И. е оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии.

         В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период "Х-Б." ЕООД извършва основна дейност: хотели и подобни места за настаняване, с код по Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) 55.10 в обект, представляващ хотел – ресторант "Х. Б.", находящ се в ***. Обектът се ползва по силата на договор за предоставяне на концесия от 02.09.2004г. (л. 300 306) и договори за наем на недвижим имот (л. 307 – 323). Дружеството разполага с 2 броя регистрирани фискални устройства (таблица на л. 60 гръб), чието техническо поддържане и ремонт се осъществява от «РГБ и Изот сервиз» ООД (договори на л. 336 – 340)..

         В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) изх. № Р-16001615002006-040-001 от 01.04.2015г. (л. 525 – 527), като приложе­ние към опис вх. № 70-00-3212 от 14.04.2015г. и 70-00-3212 от 28.04.2015г. са представени множество документи и писмени обяснения (л. 275 - 524), между които Договор за счетоводно обслужване от 29.07.2013г., ведно с анекс № 1 към него (л. 324 - 329), с изпълнител "СМС консулт" ЕООД, декларация от Р.Г. Й.– В.за счетоводно обслужване на жалбоподателя за периода от 01.01.2009г. до 31.07.2013г. (л. 330) и договор за абонаментно правно обслужване от 06.01.2014г. (л. 331).

         От жалбоподателя е представен договор за лицензиране на информационна система от 12.07.2006г. с «О.И.» ЕООД, с предмет специализиран софтуер, разработен от изпълнителя за работно място «О. хотел» с допълнителни модули «Резервации», «Управление на везни, четци, дисплеи и др. външни устройства», «Touch screen display“ и „Рецептурник“. Специализираният софтуер е въведен и се използва от 12.07.2006г., като в последствие са извършени настройки на устройства и са организирани обучения на служители за работа с модули на софтуера (л. 342 – 362).

         Ревизионното производство е предхождано от извършена оперативна проверка на търговския обект, документирана с протокол за извършена проверка сер. АА № 0163258 от 05.08.2014г., при която са събрани счетоводни и други документи, подробно описани, сред които контролна лента от ЕКАФП, хронология на счетоводна сметка 304, оборотна ведомост към 31.12.2013г. и 31.07.2014г. (л. 213 – 264).

         Ревизионното производство е предхождано и от извършена оперативна проверка на търговския обект, документирана с протокол за извършена проверка сер. АА № 008365 от 03.09.2014г., при която е извършена инвентаризация на наличните стоки (л. 165 – 171). Предприети са действия за обезпечаване на доказателства, документирани с протокол серия АА № 0010306, изразяващи се в копиране на информация от и на технически носители (л. 172 – 175).

         Събраните доказателства от извършените оперативни проверки са надлежно приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство с протокол № 0728416 от 20.07.2015г. (л. 162 – 163).

         В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трето лице „С..БГ“ ООД изх. № Р-16001615002006-041-001 от 02.07.2015г. (л. 117 – 118) на оптичен носител е представено съдържанието на хостинг акаунта с домейн hebros-hotel.com към 03.07.2015г., ведно с копие на издадени фактури за плащания, свързани с хостинга на домейна (л. 105 – 116).

         С нарочен Протокол 0736789 от 07.12.2015г. (л. 133 - 160) е извършен ана­лиз на копираната база данни от информационната система за управление на продажбите "О. ПОС" в обекта, стопанисван от жалбоподателя – хотел «Х. Б.».

         След извършен анализ на информацията, съдържаща се в копираната база данни от информационната система за управление на продажбите "О. ПОС" в обекта, стопанисван от «Х. Б.» ЕООД, е прието за установено следното: отчитането на продажбите в обекта се извършва посредством програмен продукт "О. ПОС" - версия 4.2.1.10 и „О. ХОТЕЛ“ – версия 4.1.1.6.

         В архивното копие на базата данни се съдържа информация за извършени транзак­ции за периода от 30.06.2010г. до 03.09.2014г. За целите на ревизионния анализ на експортираните таблици от текущата база данни са използвани дефинициите на полетата на същите таблици от архивното копие, както и съдържанието на таблицата Document. Из­ползвани са описанията на полетата, налични в таблиците от базата данни, както следва: 1. В таблица DocData: за поле Коl - количество опаковки; за поле Сепа - складова цена за опаковка; за поле MenuCena продажна цена на опаковка; за поле Valuta - валута за MenuCena; 2. В таблица DocHead: за поле TotalCena - сбор DocData. (Kol * MiarkaBrojKol * MenuCena * Valuta).

         От архивното копие на базата данни е извлечена пълна информация за описанието на таблиците DocData, DocHead, Document. PayType, Stoki, Users, връзките (релациите) между таблиците и общите (ключови) полета. Установено е, че при регистриране на продажби системата генерира два взаимносвързани документа: производствен протокол код 11 (в поле Dokument на таблица DocHead, съответстващ на поле N от таблица Document); стокова разписка - код 1 (в поле Dokument на таблица DocHead, съответстващ на поле N от таблица Document). Информация за общата стойност на продадените артикули се намира в регистрираните документи тип "стокова разписка" в поле TotalCena на таблица DocHead. Особеност на полето е, че стойността му е с отрицателен знак. Информация за количеството (Kol), складовата цена (Сеnа), продажната цена (MenuCena), процента на отстъпка (discount), и кода на всяка продадена стока (Stoka) се съдържа в таблица DocData. Инфор­мация за видовете документи и техните кодове се съдържа в таблица Documents. Информация за кодовете и потребителските имена на служителите в системата се намира в таблица Users. Информация за кодовете и наименованията на артикулите се намира в таблица Stoki. А информация за начините на плащане се съдържа в таблица PayType, в която таб­лица, към 03.09.2014г., в системата е налична информация за 13 типа плащане (л. 62 гръб - 63).

         В текущата база данни са регистрирани продажби, приключени с три типа плаща­не: 'B брой"- код 0; "Кредитна карта" - код 5; "По сметка"- код 8.

         Таблица DocHead съдържа 26 203 записа и обхваща информация за периода от 31.12.2001г. до 03.09.2014г., в това число 16 257 броя записи на документи тип "1" - сто­кова разписка, документиращи извършените продажби. След извършена релация по общи ключови полета с таблици Document, PayType и Users е изведена информация за 16 257 броя записи на продажби на обща стойност от 1 098 210лв. от таблицата в приложен файл ExtrDocHead.pdf, записан на оптичен носител.

         Таблица DocData съдържа 259 824 броя записа. На всеки един запис от таблица DocHead съответстват един или повече от един запис в таблицата DocData, в зависимост от това дали в дадена сметка е поръчан и заплатен един или повече артикули.

         След извършена релация по общи ключови полета с таблици DocHead, Document, PayType, Users и Stoki е изведена информация за 54 232 броя записи за продадени артикули, съответстващи на 16 257 броя записи продажби от таблица DocHead. Информацията е представена в приложен файл с наименова­ние ExtrDocData.pdf, записан на оптичен носител. Изчислена е обща сума на извършените продажби в поле SUMA, като за всеки запис на продаден артикул е умножено количеството (Kol) по продажната (MenuCena), коригиран с процента на отстъпката (discount), в случайте, когато има такава. Подробна информация за продажби с тип плащане «в брой» е представена в приложен файл с наименование ExtrDocData_0.pdf, за продажби с тип плащане „кредитна карта“ – в приложен файл с наименование ExtrDocData_5.pdf и за продажби с тип плащане „по сметка“ – в приложен файл с наименование ExtrDocData_8.pdf (приложение № 3 към протокол № 0736789 от 07.12.2015г.).

         Извършена е съпоставка на регистрираните продажби в базата данни на ПП "О. ПОС" с отчетените от дружеството продажби на ЕКАФП № DT 428158 за периода от 04.04.2012г. до 14.08.2014г., установени посредством представените контролни ленти на фискалното устройство и на база получените данни от дистанционната връзка на устройството с НАП. Обобщените данни от продажбите по дни са представени в «Справка за извършена съпоставка на отчетени от дружеството продажби и на отчетените продажби по данни на ПП «О. ПОС» с код 0 (в брой) и с код 5 (кредитна карта). Прието е за установено, че е налице 1) почти пълно съответствие на регистрираните в ба­зата данни продажби тип "в брой" (код 0) и продажби тип „с кредитна карта» с отчетените продажби в брой във фискално устройство № DT 428158 – обект ресторант; 2) регистрираните в базата данни продажби тип "По сметка" (код 8) не са отчитени в посоченото фискално устройство за обект ресторант, като неотчетените продажби за периода от м. 07.2010г. до 03.09.2014г. са в размер на 688 180,90лв.

         С протокол № 0728416 от 20.07.2015г., към доказателствения материал по ревизионното производство, е присъединен протокол № 0744158 от 06.03.2015г. за извършена проверка на «Х. Б.» ЕООД. При извършената съпоставка на отчетените от дружеството продажби и установените при проверката продажби по данни на ПП «О. ПОС» за периода 01.01.2014г. – 31.08.2014г. е установено следното: 1) почти пълно съответствие на регистрираните в ба­зата данни продажби тип "в брой" (код 0) и продажби тип „с кредитна карта» с отчетените продажби в брой във фискално устройство № DT 428158 – обект ресторант. Налице е разлика от 184,50лв. за м.06.2014г.; 2) регистрираните в базата данни продажби тип "По сметка" (код 8) не са отчетени в посоченото фискално устройство за обект ресторант, като неотчетените продажби за периода от м. 01.2014г. до м. 08.2014г. са в размер на 56 858,75лв.

         Приетото за установено неотчитане на регистрираните в базата данни продажби тип "По сметка" (код 8) във фискалното устройство се квалифицира като обстоятелство по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, наличие на данни за укрити приходи или доходи, даващо право на приходните органи да определят данъчната основа и дължимия данък по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса. За целта е изготвено Уведомление изх. № Р-160016155002006-113-01 от 09.12.2015г., с което жалбоподателят е уведомен, че данъчната основа и задълженията по ЗДДС за периода 01.07.2010г. - 31.12.2014г., както и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2010г. - 31.12.2014г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Изготвени  са Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК изх. № Р-160016155002006-139-01от 09.12.2015г., както и ИПДПОЗЛ изх. № Р-160016155002006-040-03 от 09.12.2015г. за представяне на декларации по смисъла на чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Във връзка с така връчените документи от страна на дружеството е представено становище вх. № РД-20-1397 от 22.12.2015г., съгласно съдържанието на което не е налице законоустановено основание за прилагане на разпоредбите на чл. 122 – 124а от ДОПК. В хода на проверката са представени доказателства и обяснения, които отговарят на исканията за представяне на документи и обяснения и чрез които могат да бъдат установени по законосъобразен и законен начин проверяваните обстоятелства.

         Ревизиращите органи по приходите са намерили за недоказани изложените в писмените обяснения на представляващото дружеството лице твърдения, че част от записите с код 8 са отчетени като продажби на храни и напитки, които са включени в пакетна услуга (нощувка, храна и транспорт) и са отразени на касов аппарат ЕКАФП с индивидуален номер DT 326558 с фискална касова бележка с начислен ДДС в размер на 9%. При ревизията са представени единствено справки с обобщени суми по месеци, без представяне на допълнителна информация относно времеви период, в който са отчетени съответните единични записи от ПП „О. ПОС“. В тази връзка, нощувката в хотел “Х.“ включва като храна единствено континентална закуска, която е във времевия период от 8 часа до 10 часа, което е в противоречие с други твърдения на управителя на дружеството относно пакетната услуга. След анализ на записите с код 8 и по-конкретно на часовите пояси, в които са направени, на видовете продукти, единичните им цени и на лицата, които са отразявали тези записи на програмния продукт, може да се направи извод, че посочените записи са идентични с тези, които са за продажба на стоки от ресторанта (с код 0 и с код 5).

         Според разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, данъчната основа по чл. 122, ал. 1 от кодекса се определя след анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2, тт. 1- 16 от кодекса, като органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал. 2, а е достатьчно да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизираното лице.

         Ревизиращите органи по приходите са изготвили таблица на недекларираните приходи на жалбоподателя за периода от 01.07.2010г. до 30.09.2014г. (л. 71 – 71 гръб) по следния начин: от таблица DocHead са отделени записите с код 8 „по сметка“, за които е прието, че представляват записи за продажба на стоки от ресторанта, които не са отчетени от дружеството като приходи от продажби. Информация за конкретните стоки, които се включват в тези записи, са подробно описани във файл Neotrazeni.Data.pdf (приложение № 8 към ревизионния доклад). Върху изчисления размер на неотчетени приходи от 688 180,90лв. е начислен ДДС в общ размер на 114 696,83лв., като е прието, че данъкът е включен в цената на стоката (688 180,90лв. х 20/120). ДДС е определен помесечно, тъй като отчетният период по ЗДДС е календарният месец. По същия начин (помесечно) са изчислени и прилежащите лихви, възлизащи на обща стойност 40 976,91лв.

         Данъчната основа за облагане с корпоративен данък за ревизирания период е определена като е формиран нов размер на приходите, включващ неотчетените от лицето приходи, както следва: за 2010г. – 66 854,58лв., за 2011г. – 131 118,67лв., за 2012г. – 156 206,75лв., за 2013г. – 171 379,71лв. и за 2014г. – 47 924,38лв. Изчислен е и нов размер на разходите, включително на тези, съответстващи на недекларираните приходи, съобразно процентното съотношение на разходите към приходите за дейността от ресторантьорството, както следва: за 2010г. – 40 721,12лв., за 2011г. – 87 508,60лв., за 2012г. – 123 090,92лв., за 2013г. – 143 838,99лв. и за 2014г. – 35 593,44лв. За 2009г. и 2010г. е изчислена данъчна загуба съответно в размер на 88 021,77лв. и в размер на 61 591,81лв., към която е прибавена данъчна загуба до 2009г. в размер на 7 420,81лв. За 2011г. е изчислена данъчна печалба в размер на 53 137,80лв., от която подлежи на приспадане установена данъчна загуба в общ размер на 157 034,39лв. Данъчната загуба е приспадана последователно от данъчните печалби, изчислени през 2011г., 2012г. и 2013г., като към 2014г. е налице остатък за приспадане в размер на 36 790,29лв. (таблици на л. 90 – 93). За 2014г. е формиран счетоводен финансов резултат (печалба) в размер на 105 454,86лв. (538 396,04лв. – 432 941,18лв.), от който е приспадната данъчна загуба в размер на 36 790,29лв. Върху данъчния финансов резултат (данъчна печалба) в размер на 64 111,53лв. е дължим корпоративен данък в размер на 6 411,15лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 610лв.         

         В хода на съдебното производство са приети следните писмени доказателства в хронологичен ред: дневен финансов отчет и фискален бон (л. 557), дневник за продажбите за периода м. 08.2014г. (л. 558 - 559), удостоверение за валиден електронен подпис на В.И. (л. 575); документи, изходящи от жалбоподателя, анализирани от вещото лице по СТЕ при изготвяне на заключението (л. 665 – 1779); документи, изходящи от жалбоподателя, според него в подкрепа на защитната му теза за прехвърляне на натрупана в ресторанта сметка към общата сметка на хотела, ведно с пояснения към представените доказателства (л. 1789 – 1816).

         В хода на съдебното производство е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице А.К., която Съдът кредитира частично, тъй като на вещото лице не е предоставен архив на базата данни  и не е направен преглед на въведените записи и времевия период на въвеждането им.

         Експертът е дал следните отговори на поставените задачи: 

         3.1 елементите от таблици DocData и DocHead са изобразени на стр. 5 от заключението (л. 622); в таблица PayType съществуват 12 типа плащане, като позиция 8 и позиция 12 са с наименование „по сметка“.

         3.2 инсталираният софтуер може да бъде използван за тестови и учебни цели, което зависи от политиката на дружеството.

         3.3 по данни, предоставени от „О.И.“, системата прави архиви с еднакви имена, разположени в различни папки. Броят на гененерираните архиви може да бъде неограничен. Идентифицирането на всеки един архив може да стане по дата и папка, в която е разположен, също така всеки един файл в компютъра може да бъде идентифициран с хеш сумата си (MD5, SHA256).

         3.4 възможно е сметка за консумация в ресторанта да бъде отхвърлена към стая на клиента в хотела. По данни на работещите с програмата и „О.И.“ това е много често срещан начин за приключване на сметка в ресторанта, тъй като той се използва основно от гости на хитела. При проведена среща с представител на „О.И.“ на вещото лице е предоставена разпечатка от електронен архив на фирмата на Протокол за консултантска дейност № 7495 от 2007г. с предмет обучение на персонала на ресторанта и хотела. Възможно е дейностите по прехвърляне на сметка за консумация в ресторанта в хотелската сметка да са предмет на това обучение.

         3.5 по данни на „О.И.“ не е сключван договор за абонаментно сервизно обслужване до датата на извършената проверка от органите по приходите. Не са извършвани допълнителни функционални ъпдейти на програмния продукт.

         3.6 по данни от „О.И.“ протоколи 34085 и 34706 към фактура № 10…5791 от 11.04.2014г. са с предмет: „направени настройки на системата след спиране на сървъра“ и „не се стартират хотелската и ресторантската система; проблемът е в спрял сървър; възстановяване на работата на системата“.

         3.7 всеки един файл в компютъра притежава уникална чек сума (MD5 или SHA256), която остава непроменена, независимо колко пъти и къде е копиран файлът. Чек сумата се променя при промяна на съдържанието на файла. Този способ за идентификация гарантира пренасяне и копиране на файлове. След посещение в ТД на НАП – гр. Пловдив на вещото лице са предоставени дискове от извършената проверка и бяха изготвени копия от тях. Наименованията на файловете и техните изчислени чек суми са посочени в таблицата на стр. 8 от заключението (л. 625). Изчислените чек суми съвпадат напълно с описаните при извършване на проверка в обекта, което означава, че записът е автентичен и оригинален, неманипулиран чрез каквото и да е въздействие.

         3.8 при посещение в обекта ресторант “Х.“ вещото лице е констатирало, че сървърът е претърпял срив и базата, с която се работи в мимента е различна от иззетата при проверката. Не са открити и архиви на програмата. Поради тази причина не може да се каже към момента на извършване на проверката от органите по приходите кои файлове са били копирани на оптичния носител (диск).

         3.9 предвид неналичието на процесната база данни в сървъра не може да бъде извършена съпоставка относно наличие или липса на идентичност между елементите, наименованията и кодовете, от които се състоят таблиците DocData, DocHead и PayType в оригиналната версия на инсталираната през 2006г. в ресторанта на “Х.“ програма и таблиците след извършена релация в приложение № 2 към протокол № 736789 от 07.12.2015г.

         3.10 при извършване на анализ на базата данни, предоставена на вещото лице от приходната администрация, може да се направи извод, че съществуват полета в таблица DocHead, които са със знак минус. Съгласно обясненията на представител на „О.И.“ стойностите със знак минус са такива, за да може да бъдат изведени стоките от складовата наличност. Съответно, при заприхождаване на стоки стойностите са с положителен знак. Гледната точка относно тези стойности е от позицията на склада.

         3.11 възможно е възникване на всякакви промени в базата данни при нейното сриване. Сривовете могат да се дължат на отпадане на захранването, срив в операционната система, срив в системата за защита на базата данни, хардуерни дефекти като дефект в РАМ паметта и др.

         3.12 възможни са множество причине за промяна и некоректни дати и часове на записите в таблиците. Една от тези причини може да е неподдържане на програмата или срив.

         3.13 според установените подробности около експлоатацията на програмата не може да се каже с категоричност кои от записите в базата данни са от действително направени продажби и кои не.

         3.14 при посещението на вещото лице в ТД на НАП – гр. Пловдив е предоставен оптичен носител със записани при проверката данни, като данните са копирани на друг диск. Наименованията и техните изчислени чек суми са посочени в таблицата на стр. 10 от заключението (л. 627). При посещение в процесния обект е установено, че при срив в системата е загубена процесната база данни.

         3.15 след анализ на предоставената в ТД на НАП – гр. Пловдив база данни под формата на файл restdata9.1 вещото лице е констатирало, че базата данни представлява релационна база и полетата от една таблица сочат към съдържание в друга таблица. Така се получава една таблица, чието съдържание са полета от друга таблица (приложение № 4 към заключението). Таблиците, наименованията на полетата и съдържанието съвпадат с тези, установени при проверката.

         3.16 при регистриране на продажбите системата генерира документ, наименонован „стокова разписка“. Възможно е да се генерира и фактура. Понякога се издава информативен бон при прехвърляне на консумация от ресторанта към стая в хотела чрез тип „по сметка“.

         3.17 към 03.09.2014г. типовете документи, използвани в системата, са посочени в таблица първа на стр. 12 от заключението (л. 629), а типовете плащане – в таблица втора на стр. 12 от заключението (л. 629).

         3.18 всички продажби, направени с тип „в брой“ и тип „кредитна карта“ са отчетени по касовия апарат и подадени към НАП. Приключилите с тип „по сметка“ не са открити като отчетени по касовия апарат. След запознаване с алгоритъма на работа на софтуера вещото лице е установило, че част от продажбите, приключени с тип „по сметка“ се осъществяват, когато клиент на хотела има консумация в ресторанта и желае сметката му да бъде прехвърлена като задължение на стаята, в която е настанен. Така плащането може да не бъде отчетено на фискалния принтер в ресторанта, а да се отчете на касовия апарат в хотела. Освен това, „по сметка“ се използва от служителите на ресторанта за тестови или обучителни цели и за изготвяне на предварителни калкулации с цел оферта и др. В тази връзка, на вещото лице са предоставени копия от фискални бонове за покупка чрез банкова карта в хотелската част, в които се съдържа и стойност на консумация в ресторанта и копия на фискални бонове за плащания в брой в хотелската част на обекта, в които се съдържат данни за консумация в ресторанта. Вещото лице е направило съпоставяне на съдържанието на представените фискални бонове по карта със съдържанието на файл extr_DocData_8.pdf, който съдържа само прикличилите по код 8 (по сметка) суми. При съпоставката са открити съвпадения на консумирани в ресторанта продукти, които в последствие са пренесени в хотелската част и там са приключени чрез плащане с карта и издаване на фискален бон от фискалното устройство на хотела (приложение № 5 към заключението). Вещото лице не е компетентно да направи по-задълбочен анализ на предоставените данни. На вещото лице са представени и разпечатки от счетоводната програма на жалбоподателя, в която са включени продажби, направени в хотелската част под формата на консумация. Може да се изкаже предположение, че тези продажби отразяват част от приключилите в ресторанта поръчки с код 8 (по сметка) и са прехвърлени в хотелската част, в която е извършена фискалната операция. Експертът посочва, че не е компетентен да направи анализ на данните в предоставената му справка.

         3.19 при посещението на вещото лице в ТД на НАП – гр. Пловдив е предоставена таблица със записи на отчетите на ЕКАФП с инд. № DT 428158 за периода от 04.04.2012г. до 14.08.2014г. При посещението в търговския обект с цел извличане на електронна контролна лента е установено, че посоченият касов апарат е препрограмиран от месец януари 2017г. Моделът касов апарат не запазва в паметта си електронна контролна лента (приложение № 3). При посещение на счетоводството на дружеството на експерта е предоставена „книга за дневните финансови отчети“, в която се съдържат електронни контролни ленти с номера от 855 до 635. Данните във всички електронни контролни ленти съответстват на данните в отчетите, предоставени на НАП. От направеното проучване може да се направи извод, че има съответствие са регистрираните в базата данни продажби тип „в брой“ и продажби тип „кредитна карта“ с отчетените продажби от фискалното устройство в обект ресторант. Регистрираните продажби в базата данни от тип „по сметка“ не са отчетени във фискалното устройство на обект ресторант, поради причината, че част от тях са пренасочени към базата данни на хотелската част, където са приключени като комплексна услуга, а друга част вероятно са получени от обучителни или тестови дейности, както може и да има една част под формата на предварителни калкулации. Вещото лице не е в състояние да определи размера на неотчетените продажби за процесния период. За онагледяване на отчетените продажби по ЕКАФП на пакетнтите услуги нощувка, храна и транспорт по касовите апарати на ресторанта и хотела на вещото лице са предоставени множество фискални бонове (неиндивидуализирани по данни в тях).

         3.20 вещото лице няма компетентност да отговори на въпроса пакетнтите услуги отразени ли са по дата ден, месец, година и обвързани ли са с конкретен фискален бон или фактура, в които е отразен приходът от предоставената пакетна услуга. Възможно е тази комплексна услуга да се описва от предоставените касови бонове за плащания с карта и в брой.

         3.21 на вещото лице са предоставени платежни документи, на които са изписани имена на платилите гости на хотела и ресторанта. Не може да се направи специално обвързване на имената на тези гости с конкретна калкулация. Съгласно обяснения на представител на жалбоподателя и на „О.И.“ при изготвяне на оферти за посещения в обекта с предварителна калкулация, поради липса на специална функционалност в софтуера, се използва функцията за продажба на определени артикули и представянето им като оферта на клиента. В края на работния ден, с цел приключване на сметките, е възможно тези оферти да са били приключвани с код 8 (по сметка).

         В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е направило подробни пояснения във връзка с отговорите на поставените задачи (л. 1780 гръб – 1781).

         По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ с приложения, изпълнена от вещото лице Н.Г., без направени възражения от страните по делото за необоснованост. Съдът заключението като обективно и компетентно изготвено, съответстващо на приетите по делото писмени доказателства.

         След проверка и анализ на доказателствата, събрани по делото и допълнителни проверки в счетоводството на жалбоподателя и в «ОББ» АД , в която има три открити банкови сметка на жалбоподателя (първите две – на 04.07.2005г., третата – на 03.08.2012г.) вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

         -по тт. 1.1, 1.2 и 1.3 в банковите извлечения на откритите от жалбоподателя сметки в «ОББ» АД се съдържа информация за извършени преводи (междубанкови, бюджетни, входящи и изходящи), картови покупки  с карта «Виза», «Мастър карт» и разплащания и тегления, включително плащания ПОС. Не се установява осчетоводяване на сумите, посочени в т. 6 от ревизионния доклад (таблица на л. 71 – 71 гръб).

         -по т. 1.4 при сравнение на данните в оборотни ведомости на дружеството за периода от 01.01.2009г. до 30.09.2014г. със салдата на сметки 503 «Разплащателна сметка» и салдата по трите банкови сметки вещото лице е установило равенство, т.е. всички операции са осчетоводени надлежно и няма неосчетоводени такива.

         -по т. 1.5 вещото лице е извършило проверка в счетоводството на жалбоподателя на касовите книги за периода от 01.07.2010г. до 30.09.2014г. с цел установяване регистрирани продажби «По сметка». Направена е констатация, че за 2010г., 2011г. и 2012г. дружеството има регистриран само един касов апарат. Във фискалните дневни отчети са посочени департаменти «кухня» и «хотел» и начин на плащане, а именно: «в брой», «чек», «кредитна карта» и «карта», които са осчетоводени. За 2013г. и 2014г. има регистрирани два касови апарата – в хотела с обозначение «Датекс», в ресторанта – с обозначение «О.». Във фискалните дневни отчети са посочени начини на плащане, а именно: «в брой», «дебитна карта» и «кредитна карта», които са осчетоводени. За процесния период вещото лице не е установило регистрирани продажби «по сметка».

          В съдебно заседание експертът пояснява, че плащанията по банковите сметки се засичат с тези, които са фискализирани, с тези по касовия аппарат.Всичко, което е осчетоводено и фискализирано, обаче, е извън код 8, като такъв код няма и в дневните отчети, плащанията по банковата сметка е е извън код 8.

          

         С оглед  на установеното от фактическа страна Съдът формира следнит правни изводи:

         Законът за счетоводството, ЗДДС и останалите специални закони определят точно и конкретно счетоводните документи, в които данъчно задължените субекти следва да обективират всеобхватно и достоверно (съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗСч. (отм., действал за процесния период)) данните, които са от значение за определяне на задълженията им към бюджета така, както съответният материален закон е предвидил това. В изпълнение на тези изисквания всички факти и обстоятелства, въведени в хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК се свеждат до несъставянето, липсата, повреждането, неосигуряването или отказът на достъп до документите, които според съответния материален закон, следва да съдържат данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Именно това е наложило необходимостта да се установи особеният ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. При условията, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите, възведени в чл. 122 ал. 1 от ДОПК, се прилага особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства (критерии), които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които биха определили такава данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението, т.е. при надлежното съставяне и представяне на съответния счетоводен документ или декларация.  Търси се обективност като се спазват максимално основните принципи на облагане, прогласени в материалните закони. Извършването на облагане по аналог се извършва като се намират и анализират най-верните и обективни данни за ревизираното лице във връзка с упражняваната от него дейност. Принципът на законност, прогласен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК, изисква  приходните органи да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица, а това изисква неизменно и прилагенето на еднакви критерий при еднакви хипотези.

         С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, ор­ганите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити (в смисъл на неотчетени) приходи, реализирани от стопанската дейност на ревизираното лице „Х. Б.” ЕООД за процесните отчетни периоди в съот­ветните размери. 

В тази насока данните, съдържащи се в приобщените в хода на ревизион­ното производство писмени доказателства, данните от извършените проверки на ревизираното лице, в т.ч и данните относно свалените (снетите) ин­формационни файлове от база данни на програмните продукти в проверения тър­говски обект - ресторант, според настоящия съдебен състав, налагат несъмнения извод, че за процесните ревизирани периоди на 2010г. -  2014г. жал­боподателят „Х. Б.” ЕООД е реализирал приходи от продажби в посочения обект, които не са намерили надлежно счетоводно отражение в Отчета за прихо­ди и разходи и Справки – декларации по ЗДДС за съответните отчетни периоди, съгласно определения в съответните нор­мативни актове ред. Тук следва да бъде отбелязано, че не е извършен анализ на базата данни от програмата О. хотел и съпоставянето на информацията с декларираните приходи. В протокол № 0744158 от 06.03.2015г. за резултатите от извършения анализ на данните е изрично посочено, че „основната причина за неизвършване на анализ на базата данни от програмата О. хотел е сложността на таблиците, съдържащи се в базата данни и липсата на описание на таблиците и полетата от страна на създателя на програмата“. Този факт ще намери отражение по повод твърденията в жалбата, за „прехвървяне и приключване“ на сметки на гости на хотела, извършили консумация в ресторанта на хотела.

Установява се по безпротиворечив начин от приобщените в хода на реви­зионното производство писмени доказателства, в т.ч и протокола, обективира­щ действията на органите по приходите по сваляне /снемане/ на информационни файлове от база данни на програмния продукт в проверения търговки обект, със­тавени по установения ред и форма, съгласно чл. 50 от ДОПК и чл. 54, ал. 4 от ДОПК, че жалбоподателят е реализирал приходи от продажби на стоки в търгов­ския си обект ресторант към хотел “Х.“, които не са наме­рили съответното счетоводно отражение в Отчетите за приходи и разходи и в Справки - декларации по ЗДДС за съответните отчетни периоди, нито в отчетите на наличните в обекта фис­кални устройства. Констатациите на органите по приходите в обсъжданата насока са обосновани с годни доказателст­вени средства – протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите по сваляне (снемане) на дан­ни от информационните файлове на програмния продукт “О.“ в проверения търговки обект - ресторант, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Протоколът е съставен в присъствието на  служител на дружеството – жалбоподател, който е присъствал през цялото време на съответно извършва­ната проверка и го е подписал без заявени резерви и възражения. В случая, протоколите за извършена проверка на органите по приходите в проверявания търговски обект са офи­циални документи, съставе­ни по установения ред и форма от органите по прихо­дите в кръга на правомощия­та им, измежду които е бил и служител от отдел „Ин­формационни технологии“ в ТД на НАП – гр. Пловдив, притежаващ необходимата квалификация във връзка с информацион­ните технологии и системи, възражения по която ком­петентност не е и заявен в хода на процеса, които протоколи, доколкото не са ос­порени и опровергани по съ­ответния ред, съставляват пълно доказателство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и об­стоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

В случая събраните при проверките данни от технически носители, съдър­жащи се в програмния продукт, наличен в компютъра, намиращ се в търговския обект, където ревизираното лице упражнява дейността си, противно на твърденията в жалбата, се обхващат от хипотезата на чл. 54 от ДОПК. Без всякакво съмнение се касае за данни, получени на технически носители по електронен път по установения нормативен ред за събиране на информация от ревизирания субект, съгласно чл. 54, ал. 5 от ДОПК, които като такива, съставляват годно доказателствено средство. В тази на­сока е необходимо да се посочи още, че в разпоредбите на ДОПК се съдържат специални правила относно доказателствената стойност на данните от техничес­ки и електронни носители на информация и компютърни данни за ревизираните субекти или техни съконтрагенти, които в случая са спазени, поради което и със­тавените протоколи и получените данни от технически и електронни носители на информация, съставляват годни доказателствени средства, обосноваващи конс­татациите в процесния ревизионен акт.

Оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл, касаещи доказател­ствената стойност на данните от технически носители на информация, са неосно­вателни и не се споделят от съда. В обсъжданата насока в случая следва да се посочи още и това, че проверката в процесния търговски обект на ревизираното дружество е извършена в присъствие на лице, работещо по трудово правоотношение в дружеството. Тези данни са несъмнени и са обек­тивирани, като фактически констатации в протокола от извършена провер­ка в тър­говския обект на ревизираното дружество, които и доколкото не са оспорени и оп­ровергани по надлежния ред, съставляват пълно доказателство за извърше­ните от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелст­ва.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ос­порващия, че не е изследван механизмът на работа на програмата, не са посочени никакви спецификации и особености на тази програма, не е изяснена функционалността на същата, за да може програмният продукт на приходната администрация за извличане и анализ на процесната информация да може да предостави коректни резултати. В този смисъл, по-конкретни възражения са изложени във връзка с прехвърлянето на стойност на консумация в ресторанта в общата сметка на госта на хотела, извършвано под формата на записи с код „по сметка“, намерили отражение във фискалното устройство, регистрирано на търговския обект – хотел.        Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, за гарантиране автентичността на информацията по Протокол сер. АА № 0010306 от 03.09.2014г., на единия компютър в обекта са формирани контролни суми MD5 и SHA256 за файловете, подлежащи на копиране, а изчисляването на контролните суми се е извършвало посредством инсталирана програма на устройство с преносима памет, прехвърлени са на оптичен носител, на който с перманентен маркер са били изписани номерата и датата на протокола. Вещото лице прави изрична констатация в заключението, че генерирането на контролни суми MD5 и SHA256 за файловете, които се копират, гарантира, че те ще останат непроменени от компютъра в обекта до записа им на оптични носители, поради което и няма пречка да се приеме, че стореният ана­лиз е достоверен и обективен, още повече, че същият е потвърден и от приетата експертиза по делото. Отделно от това, следва да се подчертае и фактът, че всякакви последващи мани­пулации в информацията, снета в хода на проверката са изключени, което е пот­върдено в заключението на вещото лице по СТЕ.

В жалбата се правят възражения за неправилно приравняване на неотчетените приходи на констатираните записи в компонента на софтуера „по сметка“ (код 8). Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза всички операции са надлежно осчетоводени по трите банкови сметки на дружеството и по сметка 503 „Разплащателна сметка“, което е несъмнен извод за липса на неосчетоводени приходи.

Съдът намира тези възражения за неоснователни, тъй като вещото лице е уточнило в разпита си по приемане на заключението, че поставената му задача е била насочена към намерили отражение в първичните и вторични счетоводни регистри на дружеството на определени суми, но се касае за суми извън констатираните при ревизията „по сметка“ (код 8). Всички извършени разплащания в брой или с карта (дебитна или кредитна) са намерили отражение във фискалното устройство и се засичат със сумите по банковите сметки, който факт не е спорен между страните по делото. Спорът между страните се състои в естеството на констатираните направени записи по код 8 („по сметка“) и приравняването им на неотчетени приходи от консумация на клиенти на хотела в ресторанта.

На следващо място, защитната теза на жалбоподателя се основава на „прехвърлени“ сметки за консумация в ресторанта към общата сметка на госта на хотела под формата на фискални бонове с определени стойности, обвързани със записи на стокови разписки, намерили приложение във файл Neotrazeni.Data.pdf, които са предмет на проверка от вещото лице по СТЕ и за които е установена идентичност. В този смисъл, следва да бъде съобразено следното: по делото са представени фискални бонове за отделни дати на м. 07.2014г. (л. 1762), м. 06.2014г. (л. 1763), отново м. 07.2014г. (л. 1764), дневни отчети за периода от 14.07.2014г. до 31.07.2014г. с дописвания на цифри от неизвестно лице към данните от ЕКАФП (л. 1765 – 1770). Представени са и фискални бонове за отделни периоди на 2011г., 2012г. и 2013г., придружени с бележки, дописани с ръкописен текст, които са доказателство, че консумацията в ресторанта е отчетена не отделно, а в общата сметка на госта на хотела и не представлява неотчетен приход. Именно тези документи са анализирани от вещото лице по СТЕ и въз основа на данните в тях е даден отговор на поставената задача 3.18.

Налага се изводът, че не може да се направи специално обвързване на имената на гостите на хотела с конкретна калкулация.

Съгласно обяснения на представител на жалбоподателя и на „О.И.“, дадени в хода на ревизията, при изготвяне на оферти за посещения в обекта с предварителна калкулация, поради липса на специална функционалност в софтуера, се използва функцията за продажба на определени артикули и представянето им като оферта на клиента.

От приетата СТЕ не се установи категорично, че офертите са приключвани с код 8 / по сметка:.

Съдът намира възраженията за неоснователни, предвид следните аргументи: изводите на вещото лице по СТЕ не са самостоятелни, а представляват преразказване на твърдения на самия жалбоподател по отношение прехвърляне на сметка от ресторанта, за която следва да бъде издаден фискален бон, в обща стойност на хотелска услуга. Твърденията са обосновани с придружаване на отделни фискални бонове (в някой случай служебни бонове) с други „документи“ (в които липсват данни за съставил и въз основа на какви източници на информация са посочени конкретни цифри). От една страна, подобна обвръзка между отделни документи се прави едва в хода на съдебното обжалване, като от вещото лице се иска да направи анализ на определени данни по начин, който да потвърди защитната теза на жалбоподателя. Посочените документи не са представени на ревизиращия екип, а са представени единствено помесечни обобщени стойности, поради което при ревизията е било обективно невъзможно да бъде направена проверка именно за начина на обвързването им един с друг. Върху оригиналите на документите са извършени допълнителни изписвания на ръкописен текст на номерата на стаите, за които се отнасят, но тези записвания не се обвързват с други документи – направена резервация в хотел за определена дата, времетраене на престоя в хотела, ползване на допълнителни услуги от госта на хотела и др. подобни. Това означава, че в заключението е направено предположение, че касае обвръзка между документи именно по начина, описан от самия жалбоподател, но се касае само и единствено за предположение, тъй като на вещото лице не е предоставен архив на базата данни. Обяснението за непредоставяне на архив е обяснено със „срив в базата данни“, което означава, че не може да се направи преглед на въведените записи и времевия период на въвеждането им, т.е. ретроактивна проверка не е осъществена от вещото лице. Следва да бъде отбезязан и фактът, че до 2012г. включително „Х. Б.“ ЕООД е имало регистриран само един касов апарат с отделни модули за ресторант и хотел, а вторият касов апарат е регистриран през 2013г. Твърденията на жалбоподателя за издаване на информационен бон на клиент за стойност на сметка в ресторанта и евентуалното му подписване от клиента за потвърждаване стойността на консумацията имат житейски характер, но при приключване на консумация в ресторанта следва да бъде издаден фискален бон, който в последствие да бъде прикрепен към общата сметка на госта на хотела. Не може да се говори за предоставяна комплексна хотелско – ресторантска услуга, тъй като към нощувката в хотела е включена закуска за времевия период от 8 до 10 часа сутринта и право на самия клиент е да избере дали ще ползва услугите и на ресторанта към хотела.

Не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по СТЕ и в частта на отговорите на поставените задачи за използване на код „по сметка“ (код 8) за обучение на персонала в ресторанта и за изготвяне на предварителни калкулации с цел оферта към клиент. По делото не са представени оферти към конкретни клиенти, само искания от Община Пловдив – страна по концесионния договор, за осигуряване на нощувки на клиенти на определени дати.   

Следователно, правният извод, който се налага е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което предопре­деля определяне на основата за облагане с процесните преки и косвени да­нъци по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Именно, наличието на несъмнени данни за реализирани приходи от продажби в търговския обект ресторант, стопанисван от жалбопода­теля през процесните ревизирани периоди, установени по надлежния ред в хода на проведеното ревизионно производство, които не са отчетени в Отчета за приходи и разходи, в подадените Годишни данъчни декларации за облагане по ЗКПО и Справки – дек­ларации по ЗДДС, и за тях не са начислени следващите се преки и косвени данъ­ци, е наложило необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във все­ки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съ­ответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага особения ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоя­телства (критерии), които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се до­ближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нор­мално развитие на правоотношението.Това в никакъв случай не озна­чава, че следва да бъдат напълно игнорирани и основните принципи на обла­гане, възведени в съответния материален закон.

В конкретният казус, се констатира, че органите на приходната администра­ция са съобразили основните правила за облагане по ЗДДС и по ЗКПО и при нали­чието на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл. 122, ал. 2, тт. 1-16 от ДОПК, и по този начин са определили основата за облагане с преки и косвени данъци за всеки един от казаните отчетни периоди.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната ос­нова се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпател­но в тт. 1-16 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК, като органът по приходите следва да ана­лизира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал. 2 и съответно да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи основата за обла­гане по възможно най - достоверния и обективен начин по отношение на конкрет­ния ревизиран субект. В случая органите по приходите са сторили именно това, като са извършили изискуемия анализ на обстоятелствата по ал. 2 и са опреде­лили данъчната основа по възможно най - достоверния начин спрямо ревизира­ния су­бект, съобразявайки относимите  критерии, съгласно т. 1 - т. 16  по отноше­ние на конкретния ревизиран субект. Механизмът за определяне на облагаемата основа, от страна на ревизи­ращите органи, е съобразен с действителното фактическо и правно положение, като са взети предвид в необходимата пълнота релевантните обстоятелства по ал. 2, които са способствали за определяне на облагаемата основа по начин, до­ближаващ се в максимална степен до обективно осъществения фактически със­тав. В случая подходът, възприет от ревизиращите органи при определяне на об­лагаемата основа, несъмнено е максимално обективен и способства за форми­ране на облагаемата основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК по възможно най- достовер­ният начин спрямо ревизирания субект.

Неминуемо, така определената облагаема основа по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК, ще се различава в една или друга степен от обективно осъществения да­нъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на за­дълженото лице, независимо, че в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК са рег­ламентирани критериите за определяне на облагаемата основа, като по този на­чин различието се свежда до минимум. Задълженото лице обаче разполага с про­цесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт, да опровергае истинността на установените фактически констатации.

В случая без всякакво съмнение е приложимо и правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на реви­зионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия ко­декс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на против­ното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събра­ните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказа­телствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъоб­разността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл. 122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдър­жащите се в ревизионния акт фактически констатации, когато те са надлежно обосновани със събраните в хода на ревизията доказателства.          

Или съгласно презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА при ревизия, осъществена по прави­лата на чл. 122 от ДОПК, данъчният субект е този, който е следвало да обори същите в хода на процеса.

Съобразно изложеното по-горе, следва да се приеме, че данните от приоб­щените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, в т.ч. и дан­ните относно свалените /снетите/ информационни файлове от базата данни на програмния продукт в проверения търговки обект, налагат несъмнения извод, че за процесните ревизирани периоди жалбоподателят е реали­зирал приходи от продажби в посочения обект ресторант, които не са намерили надлежно счетоводно отражение в Отчета за приходи и разходи, и в подадените Годишни данъчни декларации по ЗКПО и Справки - декларации по ЗДДС за съответните от­четни периоди, нито дори в отчетите на наличните в обектите фискални устрой­ства.          

Каквито и да е доказателства в обратния смисъл, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не са ангажирани, нито в хода на административното, нито дори в хода на настоящото съдебно производство, като ревизираното лице не е опровергало истинността на фактическите констатации, посредством ангажираните от него доказателства, включително и посредством експертните заключения на приетите по делото СТЕ и ССЕ. Дори напротив, в случая констатациите на вещите лица са в унисон с установените фактически констатации в ревизионния акт и ко­респондират напълно с тях.

Следва в случая да се посочи и това, че по отношение на останалите факти, които са от значение за оп­ре­деляне на данъчната основа за облагане по чл. 122 ал. 2 от ДОПК с преки и косвени данъци, спор не се формира между страните. Няма причина при това положение да не се приеме, че тези факти са точно установени от органите на приходната администрация. С ог­лед точното определяне на конкретния размер на данъчните основи за облага­не за обсъжданите периоди и съответното изчисление на размера на дължимите преки и косвени данъци, следва да се приеме, че в тази насока от страна на ре­визиращите органи също не са допуснати нарушения на закона.

         При така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, съответно обжалваният ревизионен акт за правилен и законосъобразен.

         При този изход на делото и своевременно направеното искане, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.) същото възлиза на 4 156,95лв. (четири хиляди сто петдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки). 

         Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът, ХV състав

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Х-Б." ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, представлявано от управителя М.П., чрез пълномощника Г.Т., против Ревизионен акт Р-16001615002006-091-001 от 07.03.2016г., издаден от В.И. – началник сектор, възложил ревизията и К.Л. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение 302 от 17.05.2016г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 114 696,83лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 40 976,91лв. и допълнително определен корпоративен данък за 2014г. в размер на 6 411,15лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 610лв.

 

         ОСЪЖДА "Х-Б." ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, представлявано от управителя М.П., чрез пълномощника Г.Т., да заплати в полза на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 4 156,95лв. (четири хиляди сто петдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки).

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                                  

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/