РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

   № 1488

 

гр. Пловдив,  21 август 2017година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Х състав в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесетата година в състав :

                                                                                                                                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО АНГЕЛОВ

                                 

          при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от  съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно  дело № 1417 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

        

Делото е образувано по жалба на Й. Т. Б., действащ като едноличен търговец с фирма - ЕТ „Т. – Й. Б.“, с ЕИК ***, от ***, против Ревизионен акт № 161303877 от 05.12.2013год., потвърден и изменен с Решение № 611 от 23.06.2013год. на  И.Д. Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр.Пловдив при Централно Управление на Национална агенция по приходите в частта относно допълнително установените  задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 15 672,55лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 7 645,16лв.; и определените за довнасяне вноски за здравно осигуряване /ЗО/ за 2008г. в размер на 967,78лв. и определени лихви за просрочие в размер на 467,83лв.

В жалбата се излагат конкретни твърдения и възражения, доколкото нереалността на доставката е приета за основание за определяне на допълнителни задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ и за здравно-осигурителни вноски, се твърди, че при доказване на реалността й допълнително определените задължения са недължими.

Жалбоподателят - Й. Т. Б., действащ като едноличен търговец с фирма - ЕТ „Т. – Й. Б.“ се явява лично в съдебно заседание и поддържа жалбата.

Ответникът - Директор на дирекция "ОДОП"-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.Р. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства и приложената административна преписка,намери за установено следното: 

Няма спор, че жалбата срещу тази част на Ревизионният акт е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С влязло в сила съдебно решение № 1215 от 15.06.2015 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 2086/2014 г. е отказано право на данъчен кредит /ДК/ по фактури № 309/11.03.2008 г. и № 332/12.03.2008 г., издадени от ***ООД, отказано е и правото на ДК по фактура № 94/27.05.2005 г. издадена от ***ООД, както и в частта на установените на основание чл.107 ЗЗО, вр. чл.175 ДОПК лихви върху авансови вноски за 2008 г.

         Ревизиращите органи по приходите са приели, че съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството, счетоводството на едно предприятие следва да се осъществява в съответствие с изискванията на закона и при спазване на счетоводните принципи. Съгласно легалната дефиниция на принципа за съпоставимост на приходите и разходите разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях. Съответно, приходите се отразяват в периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.

В хода на оспорване на РА са поддържани възражения от ревизирания субект, че посочените по фактурите доставки на стоки и услуги са реално извършени, същите са правилно осчетоводени, използвани са и са свързани със стопанската дейност на търговеца, като в тази насока се прави възражението, че в обжалвания РА неправилно е посочена разпоредба на чл. 16 от ЗКПО.

Доколкото преобразуването на финансовия резултат е въз основа само на непризнатото право на данъчен кредит, то е налице основанието на чл.26,т.2 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО.

В тази връзка, следва да бъде съобразено и следното: съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.Т.е. документална обоснованост на стопанските операции, ще бъде налице когато данъчно задълженото лице притежава първичен счетоводен документ който отразява реално извършени доставки на стоки и услуги.

Разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО сочи, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В случая се установява, че разходите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство тъй като не са налице доказателства, които да установяват по безспорен начин,че разходите по процесните фактури действително са извършени, и че са свързани с реално осъществени доставки.

На следващо място, следва да бъде посочено, че разходите не са документално обосновани и по смисъла на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, тъй като във фискалния бон, прикрепен към фактурите, издадени от ***ООД е посочена различна сума, която действително няма как да се обвърже със сумата на задължението на търговеца – жалбоподател към доставчика ***по двете спорни фактури за общата сума от 75000.

В тази връзка, при неговата доказателствена тежест, жалбоподателят не обори констатациите в ревизионния акт като представи писмени доказателства в хода на съдебното производство – обяснения, фактура №102 от 07.06.2007 г., фактура №92 от 28.06.2007 г., дневник за покупки за периода – 01.06.2007 г. – 30.06.2007г. и справка – декларация по ЗДДС, за периода 01.06.2007 г. – 30.06.2007 г. Тези две фактури са неотносими към предмета на спора, с оглед доказването на документалната обоснованост на разхода от 135288лв. доколкото се твърди от жалбоподателят, че сумата по същите /60288лв./ се явява разликата  между 75000лв. и 135288лв. Освен, че са издадени извън обхвата на ревизирания период, в тези две фактури е посочен начин на плащане – пл.нареждане, а за сумата от 135288лв. за която има и „издаден“ фискален бон и квитанция към ПКО от 16.12.2008 г. е отбелязано плащане в брой.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н – 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (в редакцията й към 2008г.) всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. След като е налице императивно изискване за притежание на фискална касова бележки от фискално устройство за признаване за данъчни цели на счетоводен разход, без значение са причините за липсата на такава бележка или несъответствие на съдържанието й спрямо нормативните изисквания.

В част втора, глава шеста от ЗКПО, в редакцията му към 2008 г., са уредени общите положения за определяне на данъчния финансов резултат. Така съгласно чл. 22 от закона, същият се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в тази част, със: 1. данъчните постоянни разлики; 2. данъчните временни разлики; 3. сумите, предвидени в тази част. Член 23, ал. 1 от същия закон пък дава дефиниция за данъчни постоянни разлики, а това са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. В ал. 2, т. 1 от посочения член е пояснено, че за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. От своя страна счетоводните разходи, които не се признават за данъчни цели са изчерпателно изброени в чл. 26, т. 1 - 11 ЗКПО, сред които по т. 2 са разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съответно понятието документална обоснованост е уредено в чл. 10 ЗКПО. В ал. 4 на цитираната законова разпоредба изрично е посочено че данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане, като липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. От така направения кратък нормативен анализ, се налага извода, че от съществено значение за разрешаване на текущия административноправен спор е да се даде отговор на въпроса дали процесните фактури са придружени с фискални касови бележки от фискално устройство, респективно налице ли е документална обоснованост на стопанските операции по смисъла на чл. 10, ал. 4 ЗКПО.

С чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., е въведено задължението за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път (такова задължение е въведено и с разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 10, ал. 4 ЗКПО).

В хода на ревизията органите по приходите са установили, че фактурите, които са отчетени като заплатени в брой, не са придружени от касови бележки, които да са издадени от ЕКАФП, регистриран на доставчика по фактурите "Т. Г." ООД, и са приели, че са налице разходи, които не са документално обосновани, което е основание същите да не се признават за данъчни цели, съгласно чл. 26, т. 2, вр. с чл. 10, ал. 4 от ЗКПО.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба. За целите на данъчното облагане по ЗКПО са регламентирани данъчни постоянни разлики, които в частност включват непризнати за данъчни цели счетоводни разходи, посочени в чл. 26 от ЗКПО. В т. 2 на чл. 26 е посочено, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъл на този закон.

Изискването за притежание на фискална касова бележка от фискално устройство като необходимо условие за признаване на счетоводен разход за данъчни цели е законодателно заложено в императивната разпоредба на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, и е без значение какви са причините и чия е вината, поради която издадените процесни фактури не са придружени от фискален бон или придружаващия такъв не отговаря на императивни законови изисквания относно неговото съдържание. Неспазването на изискванията по чл.10, ал.4 ЗКПО, е основание за непризнаване на разхода – чл. 26, т. 2 от ЗКПО и като последствие - преобразуване на финансовия резултат на търговеца за 2008 г. в посока увеличение и определяне на допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ.

Съобразно задължителните указания на ВАС, с оглед необходимостта за фактически установявания, по делото се назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице съобрази резултата от спора по ЗДДС и  определи данъчната основа, с оглед определяне на задълженията на лицето - жалбоподател  по ЗДДФЛ и ЗЗО за 2008 г.. Вещото лице съобрази разпоредбата на чл.27, т.2 ЗКПО (в редакцията към 2008 г.) и определи съответстващи на спорните фактури от ***ООД приходи като даде заключение, прието без възражения от страните, за размера на дължимия ДДФЛ и лихвите за просрочие.        

С оглед на горното, и съобразно изчисленията на вещото лице по назначената експертиза, следва да се преобразува финансовия резултат на дружеството за 2008г. на основание чл.26, т.2  и чл.77, ал.1 от ЗКПО в посока увеличение със сумата от 63475лева, представляващи разходи, които не са документално доказани.

При така установените факти, определената данъчната основа за облагане с пряк данък е в размер на 66723,24лв., съответно дължимата сума за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, след приспадане на авансово внесения данък, е в размер на 8318,45лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4019,16лв. Съобразно неоспорените изчисления по съдебно-счетоводната експертиза, търговеца – жалбоподател, следва да довнесе и вноски по ЗЗО в размер на 34,53лв.

На ответника се дължи присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК, във връзка с с чл.8, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдена сумата от 901,16лв. (деветстотин и един лева и шестнадесет стотинки).

Водим от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 161303877 от 05.12.2013год., издаден от Н. К.– началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, възложил ревизията, и С. Й.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден и изменен с Решение № 611 от 23.06.2013год. на  И.Д. Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при Централно Управление на Национална агенция по приходите като определя допълнително установено задължение за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 8318,45лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 4019,16лв.; и за довнасяне за ЗО за 2008г. в размер на 34,53лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

ОСЪЖДА Й. Т. Б., действащ като едноличен търговец с фирма - ЕТ „Т. – Й. Б.“, с ЕИК ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр.Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите сумата от 901,16лв. (деветстотин и един лева и шестнадесет стотинки) за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.                             

  

 

        

 

 

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: