РЕШЕНИЕ

 

№ 572

 

гр. Пловдив, 10.04. 2017 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав,  в публично заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря Д.Й., като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 1447 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Л. П. Г., със седалище и адрес на управление: *********, против Ревизионен акт  № Р-16001315004549-091-001/23.12.2015г., издаден от П.И. Л. – Старши инспектор по приходите,  възложил ревизията и Г. Д. С. на длъжност инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 276/09.05.2016 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта, с който на оспорващия за период  м.06.2014г. – м.12.2014г. по 12 бр. фактури от „В. 1“ ЕООД, е отказан данъчен кредит в размер на 12785,29 лв. и прилежаща лихва; по 6 бр. фактури от „Е. Л.“ ЕООД, е отказан данъчен кредит в размер на 4588,60 и прилежаща лихва; по 24 бр. фактури от „Т.М т.“ ЕООД, е отказан данъчен кредит в размер на 22265,39 лв. и прилежаща лихва; по 4 бр. фактури от „М.“ ЕООД, е отказан данъчен кредит в размер на 2986,38 лв. и прилежаща лихва и по 3 бр. фактури от „Н. Д.“ ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 4141,67 лв. и прилежаща лихва

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че органите по приходите са действали в нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материално – правните разпоредби, в несъответствие с целта на закона и относимата към казуса практика на Съда на Европейския съюз. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Прави се искане, в случай на отмяна на ревизионния акт, да бъде приложена хипотезата на чл. 161, ал.3 от ДОПК и разноските по делото да се възложат изцяло на жалбоподателя.

4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си частично го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За процедурата:

6. Със Заповед за възлагане на ревизия Р-16001315004549-020-001/19.06.2015г. /л. 339/ на Л.П. Ц. – началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив е възложено извършване на данъчна ревизия на „Г. -1“ ЕООД, с ЕИК ***,  с обхват данък по ЗДДС за периода от 01.06.2014г. до 31.12.2014 г. Крайният срок за извършване на ревизията е определен на три месеца от връчване на ЗВР. Съответно срокът е продължен със Заповед № Р-16001315004549-020-002/18.09.2015г. /л.338/ и Заповед № Р-16001315004549-020-003/22.10.2015г.  /л. 337/,  до 25.11.2015г., без да е изменян обхватът на ревизията.

Издадено е решение № Р-16001315004549-098-001/13.11.2015г. за изземване на разглеждането и решаването на конкретни въпроси/преписки, с което поради кадрови промени, П. И. Л. – старши инспектор по приходите, е определен за възложител на ревизията, а  Г. Д.С. на длъжност инспектор по приходите - за ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив, в изпълнение на решението е издадена Заповед № Р-16001315004549-020-004/13.11.2015г.  /л. 336/, без да се изменя срока и обхватът на ревизията.

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001315004549-092-001/30.11.2015г. /л. 97/, въз основа на който, възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001315004549-091-001/23.12.2015г. /л. 66/.

По жалба на „Г. -1“ ЕООД е издадено Решение № 276/09.05.2016 г. /л. 29/ от Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден, оспореният в настоящото производство ревизионния акт.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото е представена Заповед № РД-09-518/30.04.2014 год. /л.15/ и Заповед № РД-09-1679/11.11.2015 год. /л. 22/ на Директора на ТД на НАП Пловдив.

7. Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл. 118, ал.2 и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

ІV. За фактите:

8. „****" ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС на 18.02.2004г. Основната дейност на дружеството е производство на изделия от хартия и картон. Дейността се осъществява в град ****, Стопански двор. Дружеството има регистриран ЕКАФП в обекта, с номер DТ274617 и номер на ФП 36361521, със свидетелство за регистрация № 616 .

9. През ревизирания период „****" ЕООД е упражнило правото си на данъчен кредит по 12 бр. фактури, с предмет доставка на велпапе, издадени от  „В. 1” ЕООД  с ЕИК ***** както следва: 1) №429/12.06.2014г., на стойност 6992,00 лева и ДДС 1398,40 лева; 2) №431/30.06.2014, на стойност 5940,00 лева и ДДС 1188,00 лева; 3) №452/09.12.2014г., на стойност 5537,00 лева и ДДС 1107,40 лева; 4) №453/11.12.2014 г. на стойност 5695,20 лева и ДДС 1139,04 лева; 5) №1000000004/05.06.2014 на стойност 6670,00 лева и ДДС 1334,00 лева; 6)  №1000000005/09.06.2014г. на стойност 6532,00 лева и ДДС 1306,40 лева; 7) №1000000007/02.07.2014г. на стойност 3431,00 лева и ДДС 686,20 лева; 8) №1000000008/08.07.2014г. на стойност 3525,00 лева и  705,00 лева ДДС; 9) №1000000009/14.07.2014г, на стойност 3478,00 лева и ДДС  695,60 лева; 10) №1000000010/22.07.2014г., на стойност 3337,00 лева и ДДС 667,40 лева; 11) №430/26.06.2014г., на стойност 6998,00 лева и ДДС 1399,60 лева; 12) №1000000061/02.12.2014г. на стойност 5842,50 лева и ДДС 1168,50 лева

9.1 "В. 1" ЕООД, с Булстат ******* е регистриран по реда на ЗДДС на 10.05.2011г. и дерегистриран на 10.03.2015г. Собственик на капитала на дружеството е "В." ЕООД с Булстат ****** с управител Д. П. Б..

На доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от които са отразени в № П-16001315122079-141-001/24.08.2015 г.  В предоставения от органите по приходите срок, обяснения и писмени доказателства във връзка с процесните доставки не са представени. 

След служебна справка е установено, че ф-ра № 430/26.06.2014г. и ф-ра № 1000000061/02.12.2014г., за процесните периоди, не са отразени в дневника за продажби на доставчика. Останалите дванадесет броя фактури са надлежно отразени.

9.2. Преди приключване на ревизията с вх. № 27273/25.11.2015г., по електронна поща, са получени писмени обяснения и документи от „В. 1“ ЕООД. Съгласно писмените обяснения дружеството е издало на „****“ ЕООД фактури, съгласно приложена справка – 13 бр. Предмет на доставката е велпапе, внос от Гърция. Фактурите са отразени в счетоводството на дружеството и плащането е извършено по касов път. Приложени са 2 бр. хронологични регистри; 10 бр. складови разписки; 13 бр. международни товарителници; 13 бр. фактури за продажби; 13 бр. инвойс фактури. Международните товарителници са издадени от „EUROMET SA“ Гърция с VIN № EL094511819, на получател „В. 1" ЕООД. Вписана е като превозвач транспортна фирма от Русия - ZAO ALSTORM GRID – RUSSIA. Място на разтоварване съвпада с адреса на „****“ ЕООД – стопански двор гр. ****, България.

В представените складови разписки се съдържа информация за получател и изпращач, номер и дата на фактура, адреси на доставката, описание на стоката, мярка, количество, единична цена, обща стойност и ДДС. Положени са подписи за доставчика и получател, но не е вписан превозвач.

При извършена служебна проверка във VIES системата ревизиращите са установили, че гръцкото дружество е с валиден номер, но не е декларирало доставки към „В.1“ ЕООД. В дневниците за покупки и за продажби за 2014г. на „В. 1“ ЕООД не били отразени доставки от Гърция и от фирма с № EL 094511819. Дружеството не е декларирало ВОП на стоки.

9.3. За доставките от „В. 1" ЕООД, от ревизираното дружество са представени: аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка - обект Склад 1 за периода 01.07.2014г.-31.12.2014г.; фактури за извършени продажби от „****" ЕООД, за периода м.06/2014г.-02/2015г.; копия на 12 броя международни товарителници, по които „В.1" ЕООД е получател по доставки от Гърция; 10 броя копия на стокови разписки към издадените фактури за продажба.

9.4. При тази фактическа обстановка органите  по приходите са стигнали до извод, че не се установява лицето, посочено за доставчик в спорните фактури, реално да е придобило право на собственост върху процесните стоки, които впоследствие да прехвърли на „****“ ЕООД. По тези съображения на ревизираното лице, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС, е отказано право на данъчен кредит по 12 бр. фактури, издадени от „В. 1” ЕООД  с ЕИК ****** в общ размер на 12 785,29лв. и са начислени лихви за забава.

9.5. По делото бе допусната съдебно - счетоводна експертиза, с вещото лице В.Й.Б., чието заключение бе прието по делото с изразено възражение от страна на процесуалния представител на ответника, че на стр. 3, 4 и 5 от същото са формирани правни изводи, които не следва да бъдат кредитирани. Според вещото лице, от прегледа на документите в счетоводството на „В. 1" ЕООД се установява, че закупените материали по процесните фактури са заприходени, като са взети съответни счетоводни операции. Данните от представените по делото 13 бр. инвойс – фактури, дават надлежна информация за предходния доставчик на „В. 1" ЕООД, фирмата превозвач и мястото на разтоварване. Гръцкият доставчик „Еуромет СА“, VIN  EL094511819 е начислил 23% ДДС. Стоките са включени в дневника за покупки на „В. 1" ЕООД, като внос без право на данъчен кредит или без данък. Дружеството не е съставило Протокол по чл. 117 от ЗДДС. Не е ползвало данъчен кредит. Документи за заплащане на транспорта не са представени, тъй като същият е за сметка на доставчика и е включен в цената на стоката. Стоките са включени в дневника за продажби на „В. 1" ЕООД и е начислен ДДС, с изключение на ф-ра № 430/26.06.2014г. и ф-ра № 1000000061/02.12.2014г. Според декларация от Д. П. Б. /л.930/, управител на „В. 1" ЕООД, посочените 2 бр. фактури не са  отразени в СД, поради софтуерен проблем, но доставките са извършени съгласно приложените съпътстващи документи.

Доставките са разплатени, издадени са касови бонове, при което са взети правилни счетоводни операции за тяхното заприходяване и изписване. Съпътстващите доставките документи, съдържат достатъчно информация за да бъде проследено движението на стоките от предходните доставчици до ревизираното лице.

При проверката в счетоводството на „****“ ЕООД, вещото лице е установило, че закупените стоки са заприходени, плащането е извършено в брой. По счетоводни данни материалите са вложени в произвежданата от ревизираното лице продукция. Същите са изписани като материали и са отнесени към разходите за основна дейност на дружеството. Произведената продукция се изписва при продажба със съответни счетоводни операции, за което са издадени данъчни фактури и е начисляван ДДС. Вещото лице е онагледило заключението си с описание на производствения процес, справки за реализацията на продукцията /л.1126/, в която са вложени материалите от процесните доставки, и справка за приходите от продажба за ревизираното лице.

10. През ревизирания период „****" ЕООД е упражнило правото си на данъчен кредит по 24 бр. фактури,  с предмет доставка на велпапе, издадени от „Т. М Т.” ЕООД с ЕИК **********, както следва: 1)1048/03.11.2014г., на стойност 5508 лева и ДДС 1101,60 лева; 2)1022/01.9.2014г., на стойност 3783,50 лева и ДДС 756,70 лева; 3) №1036/02.10.2014г., на стойност 4300 лева и ДДС 860 лева; 4) №2014/11.8.2014г., на стойност 5221 лева и ДДС 1044,20 лева; 5)1051/11.11.2014г., на стойност 5832 лева и ДДС 1166,40 лева; 6) №1015/19.08.2014г., на стойност 4784 лева и ДДС 956,8 лева; 7) №1043/13.11.2014г., на стойност 4691,56 лева и ДДС 938,31 лева; 8) №1025/04.9.2014г., на стойност 3694,20 лева и ДДС 738,84 лева; 9) №1016 26.8.2014г., на стойност 4843,80 лева и ДДС 968,76 лева; 10) №1038/07.10.2014г., на стойност 4045 лева и ДДС 809 лева; 11) №1056/24.11.2014г., на стойност 6162 лева и ДДС 1232,40 лева; 12) №1039/15.10.2014г., на стойност 4025 лева и ДДС 805 лева; 13) №1027/08.09.2014г., на стойност 3727,10 лева и ДДС 745,42 лева; 14) №1058/03.12.2014г. на стойност 5265 лева и ДДС 1053 лева; 15) №1028/10.9.2014г., на стойност 3689,50 лева и ДДС 737,90 лева; 16) 1041/20.10.2014г., на стойност 4207,50 лева и ДДС 841,50 лева; 17) №1042 27.10.2014г., на стойност 4232,50 лева и ДДС 846,50 лева; 18) №1059/08.12.2014г., на стойност 5305,50 лева и ДДС 1061,10 лева; 19) №1000000246/11.12.2014г., на стойност  4819,50 лева и ДДС 963,90 лева; 20) №1031/ 15.9.2014г., на стойност  3783,50 лева и ДДС 756,70 лева; 21) №1061/16.12.2014г., на стойност 5022 лева и ДДС 1004,40 лева; 22) №1034/19.9.2014г., на стойност 3830,50 лева и ДДС 766,10 лева; 23) №1064/18.12.2014г., на стойност 5143,50 лева и ДДС 1028,70 лева; 24) №1066/22.12.2014г., на стойност 5410,80 лева и ДДС 1082,16 лева.

10.1. "Т. М Т." ЕООД с ЕИК ********е регистрирано по реда на ЗДДС на 30.03.2012г. и дерегистриран на 19.02.2015г. Собственик и управител на "Т. М Т. " ЕООД е К. Б. Г..

На доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от които са отразени в Протокол  №П-16001315122063-141-001/24.08.2015г. В предоставения от органите по приходите срок, обяснения и писмени доказателства във връзка с процесните доставки не са представени. След служебна справка е установено, че описаните 24 бр. фактури, за съответните периоди са отразени в дневника за продажби на "Т. М Т." ЕООД.

10.2. Преди приключване на ревизията със заявление вх.№27269/25.11.2015г., от „Т. М Т." ЕООД, са постъпили писмени обяснения и документи. Съгласно същите управителя на дружеството декларира,че е издал фактури към „****" ЕООД,същите са цитирани в табличен вид. Декларира се, че предмет на доставките е велпапе внос от Гърция. Стойността по фактурите е заплатена в брой. Доставките са осъществени с транспорт на доставчици на „Т.М Т." ЕООД, директно до базата на „****" ЕООД. Фактурите са осчетоводени в счетоводството на дружеството. Предходен доставчик по същите е „Ю. Ф." ООД Гърция. Към заявлението са приложени копия на: 16 бр. счетоводни справки; 22 броя стокови разписки; 24 броя фактури за продажба; 24 броя инвойс фактури и 24 броя международни товарителници.

Международни товарителници са издадени от „Ю.Ф." ООД, VIN №  EL099268447, на получател „Т.М Т." ЕООД. Вписана е като превозвач, транспортна фирма от Гърция - „Б. Х. Транспорт АГ“. Мястото на разтоварване,  съвпада с адреса на „****“ ЕООД – стопански двор гр. ****, България. В международните товарителници не са записани номерата на фактурите – инвойс.

В представените 24 бр. складови разписки се съдържа информация за получател и изпращач, номер и дата на фактура, адреси на доставката, описание на стоката, мярка, количество, единична цена, обща стойност и ДДС. Положени са подписи за доставчика и получател, не е посочено име на съставител.

При извършена справка във VIES системата, ревизиращите са установили, че дружеството доставчик е с валиден номер, но не е декларирал доставки към „Т. М Т." ЕООД. От извършена справка в дневник покупки и продажби за 2014 г. за „Т. М Т." ЕООД са констатирали, че дружеството няма отразени доставки от Гърция и от фирма с № EL 099268447. Дружеството не е декларирало ВОП на стоки. В дневниците за покупки и за продажби за 2014г. на „Т. М Т." ЕООД не били отразени доставки от Гърция и от фирма с № EL 099268447. Дружеството не е декларирало ВОП на стоки.

10.3. За доставките от „Т. М Т.” ЕООД, от ревизираното дружество са представени: аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка- обект Склад 1 за периода 01.07.2014г.-31.12.2014г.; фактури за извършени продажби от „****" ЕООД за периода м.06/2014г.-02/2015г.; копия на 25 броя международни товарителници по които „Т.М Т." ЕООД е получател по доставки от Гърция; 24 броя копия на стокови разписки към издадените фактури за продажба

10.4. При тази фактическа обстановка органите  по приходите са стигнали до извод, че не се установява лицето, посочено за доставчик в спорните фактури, реално да е придобило право на собственост върху процесните стоки, които впоследствие да прехвърли на „****“ ЕООД. По тези съображения на ревизираното лице, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС, е отказано право на данъчен кредит по 24 бр. фактури, издадена от „Т. М Т.” ЕООД с ЕИК по ЕИК********, в общ размер на 22 265,39лв. и са начислени лихви за забава.

10.5. Според заключението на вещото лице В.Й.Б., закупените материали по процесните фактури са заприходени, като са взети съответни счетоводни операции. Данните от представените по делото 24 бр. инвойс – фактури, съдържат информация за предходния доставчик на „Т. М Т.” ЕООД, фирмата превозвач и мястото на разтоварване. Гръцкият доставчик  - „Ю. Ф." ООД , VIN  EL099268447, е начислил 23% ДДС. Стоките са включени в дневника за покупки на „Т. М Т.” ЕООД, като внос без право на данъчен кредит или без данък. В м.08 и м.09.2014г. инвойс фактурите са включени само в колона 2 и 3 на дневника за покупки, без да е посочена стойността в кол. 4. Дружеството не е съставило Протокол по чл. 117 от ЗДДС. Не е ползвало данъчен кредит. Документи за заплащане на транспорта не са представени, тъй като същият е за сметка на доставчика и е включен в цената на стоката. Стоките са включени в дневника за продажби на „Т. М Т.т” ЕООД и е начислен ДДС. Доставките са разплатени, издадени са касови бонове, при което са взети правилни счетоводни операции за тяхното заприходяване и изписване. Съпътстващите доставките документи, съдържат достатъчно информация за да бъде проследено движението на стоките от предходните доставчици до ревизираното лице.

При проверката в счетоводството на „****“ ЕООД, вещото лице е установило, че закупените стоки са заприходени, плащането е извършено в брой. По счетоводни данни материалите са вложени в произвежданата от ревизираното лице продукция. Същите са изписани като материали и са отнесени към разходите за основна дейност на дружеството. Произведената продукция се изписва при продажба със съответни счетоводни операции, за което са издадени данъчни фактури и е начисляван ДДС. Вещото лице е онагледило заключението си с описание на производствения процес, справки за реализацията на продукцията /л.1127/, в която са вложени материалите от процесните доставки, и справка за приходите от продажба за ревизираното лице.

11. През ревизирания период „****" ЕООД е упражнило правото си на данъчен кредит по 6 бр. фактури, с предмет доставка на велпапе, издадени от „Е.- Л.” ЕООД с ЕИК ******* както следва: 1) №0000040008/03.06.2014г., на стойност 3487,50 лв. и ДДС 697,50 лв.; 2) №0000040009/17.06.2014г., на стойност 5062,50 лв. и ДДС 1012,50 лв.; 3) №0000040010/25.06.2014г., на стойност 3818,00 лв. и ДДС 763,60 лв.; 4) №0000040011/01.07.2014г., на стойност 3478,00 лв. и ДДС 695,60 лв.; 5) №0000040012/03.07.2014г., на стойност 3572,00 лв. и ДДС 714,40 лв.; 6) №0000040013/04.07.2014г., на стойност 3525,00 лв. и ДДС 705,00 лв.

11.1. „Е. – Л.” ЕООД с ЕИК ********** е регистрирано по реда на ЗДДС на 28.11.2005 г. и дерегистрано на 11.07.2014 г. Собственик и управител на дружеството е О.И. М..

На доставчика е  извършена насрещна проверка, резултатите от които са отразени в Протокол № П-22221215123499-141-001/20.08.2015г. В предоставения от органите по приходите срок, обяснения и писмени доказателства във връзка с процесните доставки не са представени. След служебна справка е установено, че описаните 6 бр. фактури, за съответните периоди са отразени в дневника за продажби на „Е.- Л.” ЕООД.

11.2. С възражението срещу ревизионен доклад № Р-16001315004549-092-001/30.11.2015г., от страна на ревизираното лице са представени документите и обяснения от „Е. – Л.“ ЕООД. Управителя на дружеството декларира, че е издал 6 бр. фактури към „****" ЕООД, същите са цитирани в табличен вид. Декларира се ,че предмет на доставките е велпапе внос от Гърция. Стойността по фактурите е заплатена в брой. Доставките са осъществени от Гърция, с транспорт на доставчика на „Е.– Л.“ ЕООД, директно до базата на „****" ЕООД. Фактурите са осчетоводени в счетоводството на дружеството и предходен доставчик по същите е „CAREL EPE“, VIN EL095209120. Към заявлението са приложени копия на: 3 бр. счетоводни справки; 5 броя стокови разписки; 6 броя фактури за продажба; 6 броя инвойс фактури

При извършена справка във VIES системата ревизиращите са установили, че дружеството доставчик е с валиден номер, но не е декларирал доставки към „Е. – Лес“ ЕООД. От извършена справка в дневник покупки и продажби за 2014 г. за „Е. – Лес“ ЕООД е констатирано, че дружеството няма отразени доставки от фирма с № EL EL095209120. Дружеството не е декларирало ВОП на стоки.

11.3. За доставките от „Е. – Л.” ЕООД, от ревизираното дружество са представени: аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка - обект Склад 1 за периода 01.07.2014г.-31.12.2014г.; фактури за извършени продажби от „****“ ЕООД за периода м.06/2014г.- 02/2015г.; копия на стокови разписки издадени от „Е. Л.“ ЕООД на „****“ ЕООД.

11.4. При тази фактическа обстановка органите  по приходите са стигнали до извод, че не се установява лицето, посочено за доставчик в спорните фактури, реално да е придобило право на собственост върху процесните стоки, които впоследствие да прехвърли на „****“ ЕООД. По тези съображения на ревизираното лице, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС, е отказано право на данъчен кредит по 6 бр. фактури, издадена от „Е. – Л.” ЕООД с ЕИК *********, в общ размер на 4588,60лв. и са начислени лихви за забава.

11.5. В хода на съдебното производство, по отношение на „Е. – Л.” ЕООД, от ревизираното дружество се представиха: стокови разписки към всяка от издадените фактури за продажба и 6 бр. международни товарителници по представените инвойс фактури /л.1092-л.1129/. Международни товарителници са издадени от „CAREL EPE“, VIN EL095209120, на получател „Е. – Л.” ЕООД. Вписана е като превозвач, транспортна фирма от Гърция - „Х. Д. М. АЕ“. Мястото на разтоварване,  съвпада с адреса на „****“ ЕООД– стопански двор гр. ****, България. В международните товарителници не са записани номерата на фактурите – инвойс. Положени са подписи и печати за доставчик, получател и превозвача. В представените 6 бр. складови разписки се съдържа информация за получател и изпращач, номер и дата на фактура, адреси на доставката, описание на стоката, мярка, количество, единична цена, обща стойност и ДДС. Положени са подписи за доставчика и получател.

11.6. Според заключението на вещото лице Б., закупените материали по процесните фактури са заприходени, като са взети съответни счетоводни операции. Данните от представените по делото 6 бр. инвойс – фактури, съдържат информация за предходния доставчик на „Е. – Л.” ЕООД, фирмата превозвач и мястото на разтоварване. Гръцкият доставчик  - „CAREL EPE“, VIN EL095209120, е начислил 23% ДДС. Стоките са заприходени по с-ка 304 с цялата стойност и фактурите са включени в дневника за покупки на „Е. – Л.” ЕООД, за м.06 и м.07.2014г., в колона 4, като внос без право на данъчен кредит или без данък. Дружеството не е съставило Протокол по чл. 117 от ЗДДС. Не е ползвало данъчен кредит. Документи за заплащане на транспорта не са представени, тъй като същият е за сметка на доставчика и е включен в цената на стоката. Стоките са включени в дневника за продажби на „Е. – Л.” ЕООД и е начислен ДДС. Доставките са разплатени, издадени са касови бонове, при което са взети правилни счетоводни операции за тяхното заприходяване и изписване. Съпътстващите доставките документи, съдържат достатъчно информация за да бъде проследено движението на стоките от предходните доставчици до ревизираното лице.

При проверката в счетоводството на „****“ ЕООД, вещото лице е установило, че закупените стоки са заприходени, плащането е извършено в брой. По счетоводни данни материалите са вложени в произвежданата от ревизираното лице продукция. Същите са изписани като материали и са отнесени към разходите за основна дейност на дружеството. Произведената продукция се изписва при продажба със съответни счетоводни операции, за което са издадени данъчни фактури и е начисляван ДДС. Вещото лице е онагледило заключението си с описание на производствения процес, справки за реализацията на продукцията /л.1129/, в която са вложени материалите от процесните доставки, и справка за приходите от продажба за ревизираното лице.

12. През ревизирания период „****" ЕООД е упражнило правото си на данъчен кредит по 4 бр. фактури, с предмет доставка на велпапе, издадени от „М.“ ЕООД с ЕИК ********** както следва: 1) №1000000003/02.09.2014г., на стойност 3807,00 лв. и ДДС 761,40 лв.; 2) №1000000004/05.09.2014г., на стойност 3736,50 лв. и ДДС 747,30 лв.; 3) №1000000006/09.09.2014г., на стойност 3675,40 лв. и ДДС 735,08 лв.; 4) №1000000007/17.09.2014г., на стойност 3713,00 лв. и ДДС 742,60 лв.

12.1. „М.“ ЕООД с ЕИК ********** е регистрирано по реда на ЗДДС на 18.07.2014 г. и дерегистрано на 29.12.2014 г. Собственик и управител на дружеството е К. К.Ж..

На доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от които са отразени в Протокол № П-22221315123401-141-001/17.08.2015г. В предоставения от органите по приходите срок, обяснения и писмени доказателства във връзка с процесните доставки не са представени. При извършена проверка в регистрите на НАП се констатира, че фактурите са отразени в дневници за продажби на „М.“ ЕООД.

12.2. За доставките от „М.“ ЕООД, от ревизираното дружество са представени: аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка - обект Склад 1 за периода 01.07.2014г.-31.12.2014г.; фактури за извършени продажби от „****" ЕООД за периода м.10/2014г.-12/2014г.; 4 броя копия на приемо-предавателни протоколи от 02.09.2014г., 05.09.2014г., 09.09.2014г. и 17.09.2014г., в които е посочено, че ****" ЕООД приема от „М.“ ЕООД съответни количества велпапе, без да е посочен номер на фактури и без данни за лицата, които са ги подписали. Посочените по вид и количества стоки са съответни на издадените от доставчика 4 броя фактури.

12.3. При тази фактическа обстановка органите  по приходите са стигнали до извод, че не се установява лицето, посочено за доставчик в спорните фактури, реално да е придобило право на собственост върху процесните стоки, които впоследствие да прехвърли на „****“ ЕООД. По тези съображения на ревизираното лице, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС, е отказано право на данъчен кредит по 24 бр. фактури, издадена от „М.“ ЕООД с ЕИК *********, в общ размер на 2986,38лв. и са начислени лихви за забава.

12.4. В хода на съдебното производство, по отношение на този доставчика не бяха представени други доказателства, поради което не се установи произхода на стоките, механизмът на доставките, транспортирането им и лицата приели и предали стоките.

12.5. Вещото лице Б., по наличните по делото документи и поради неустановен контакт с представител на „М.“ ЕООД, не е могло да направи документален и счетоводен анализ на стоковия поток по фактурите на този доставчик.

При проверката в счетоводството на „****“ ЕООД, вещото лице е установило, че закупените стоки са заприходени, отразено е плащане в брой. По счетоводни данни материалите са вложени в произвежданата от ревизираното лице продукция. Същите са изписани като материали и са отнесени към разходите за основна дейност на дружеството. Произведената продукция се изписва при продажба със съответни счетоводни операции, за което са издадени данъчни фактури и е начисляван ДДС.

13. По отношение на доставките от „Е. – Л.“ ЕООД, „Т. М Т.“ ЕООД, „В. 1“ ЕООД и „М.“ ЕООД, ревизираното лице в заявление вх. № 20422/09.09.2015г. е посочило, че контактите с доставчиците са осъществени чрез търговски пътници, обадили се по телефон или посетили производствената база на дружеството. Поръчките са осъществявани по телефон и материалите са доставяни директно до базата в гр. ****. Посочено е още, че доставките с „Е. – Л.“ ЕООД са прекратени по взаимна договорка, във връзка с искане на доставчика за увеличаване на доставяните стоки; с „Т. М Т.“ ЕООД са прекратени от страна на доставчика; с „В. 1“ ЕООД са прекратени от страна на „****“ ЕООД, поради несъответствие на заявени и получени материали.; с „М.“ ЕООД са прекратени от страна на „****“ ЕООД поради влошено качество на последните две доставки.

14. През ревизирания период „****" ЕООД е упражнило правото си на данъчен кредит по 3 бр. фактури, с предмет строително-монтажни работи „текущ ремонт“, издадени от  „Н. Д.“ ЕООД с ЕИК **********, както следва: 1) №10001/05.12.2014 г., на стойност 6875,00 лв. и ДДС 1375,00 лв.; 2) №10003/ 10.12.2014 г., на стойност 6750,00 лв. и ДДС 1350,00 лв.; 3) № 24/15.12.2014 г., на стойност 7083,33 лв. и ДДС 1416,67 лв.

14.1. „Н. Д.“ ЕООД с ЕИК ********* е регистрирано по ЗДДС на 24.10.2014 г. и дерегистрирано на 11.06.2015 г. Собственик и управител на дружеството е Д.М. И..

На доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от които са отразени в Протокол № П-22002315123522-141-001/25.08.2015г. В предоставения от органите по приходите срок, обяснения и писмени доказателства във връзка с процесните доставки не са представени. При извършена проверка в регистрите на НАП е констатирано, че фактурите са отразени в дневници за продажби на „Н. Д.“ ЕООД.

14.2. За доставките от „Н. Д.“ ЕООД, от ревизираното дружество са представени писмени обяснения и 3 броя копия на Акт 19 за извършени СМР. Посочено е, че доставчикът е извършил ремонт в производствена база на „****“ ЕООД в гр. ****, Стопански двор. Ремонтирани са покривите на производствени помещения, ограда, беседка за почивка на персонал и офис-сграда. За ремонтите са съставени протоколи. На база на същите са издадени фактури за извършени СМР. Фактурите са платени в брой. Ремонтът е извършен в периода м.11.2014г. - м.12.2014г., от 8 работници, както следва: Г. Х. Б. с ЕГН **********; М.К. М. с ЕГН **********; Б. И. С. с ЕГН **********; Ж.Я. Р. с ЕГН **********; М. Л. Т.с ЕГН **********; В. Б. С. с ЕГН **********; И. Г.К. с ЕГН **********; Б. А. Г. с ЕГН **********. Имената на същите са известни от дружеството изпълнител на ремонта, във връзка със заповед за достъп до предприятието, която управителят на „****“ ЕООД издал във връзка с извършения ремонт. Тези работници спали във фургон,  който са поставили на паркинга пред производствената база.

Според издадените фактури и протоколи обр. 19, строително-монтажните работи са завършени на 05.12.2015г., 10.12.2015г. и 15.12.2015г. В тази връзка, органите по  приходите са констатирали, че всички работници са назначени по трудови договори на 12.12.2015г. и 13.12.2015г., като обстоятелствата са декларирани на 15.12.2015г. и 16.12.2015г., след приключване на фактурираните дейности.

Според  Протокол обр. 19 от 05.12.2014г. е извършен демонтаж на ламаринен покрив - 700 кв.м. и изправяне на ламарина – 300 кв.м. Протокол обр.19 от 10.12.2014г.  отразява извършено почистване и грундиране на покривно покритие - 700 кв.м. и монтаж на ламаринен покрив - 700 кв.м. Съгласно Протокол обр.19 от 15.12.2014г. е извършено строителство на беседка 16 кв.м., сваляне на мазилка на външна ограда - 120 кв.м., мазилка външна ограда - 120 кв.м., ремонт офис сграда - мазилка и боядисване - 90 кв.м., лепене на каменна мазилка - 30 кв.м. и сортиране и товарене на строителни отпадъци - 28,93 куб.м.

Към трите броя фактури са приложени и касови бонове за извършено плащане с дата 06.01.2015г. и 07.01.2015г. При извършена справка в информационния масив на НАП за регистрирани касови апарати за „Н. Д.“ ЕООД е констатирано, че дружеството има въведен в експлоатация касов апарат от 16.12.2015г.

14.3. В края на ревизията, със заявление вх. № 27453 от 26.11.2015г., по електронна поща, в приходната администрация са получени писмени обяснения от управителя на „Н.Д.“ ЕООД, съгласно които дружеството е издало на „****“ ЕООД посочените по-горе 3 бр. фактури. Същите са отразени в счетоводството на дружеството. Предмет на доставка са строително-монтажни услуги, за които са съставени протоколи с подробно описание на извършените услуги. Разплащането е извършено в брой. Услугата е извършена от работници, наети на трудови договори. Приложени са фактурите, протоколите, 8 бр. трудови договори, 2 бр. разчетно-платежни ведомости.

14.4. На физическите лица, всички от гр. Самоков, посочени като фактическите извършители на СМР на обекта, са извършени насрещни проверки, при които всички те са представили еднотипни писмени обяснения, в които са заявили, че са работили за „Н. Д.“ Еоод  за периода м. **** 2014г. до м. април - май 2015г. Получавали са заплати всяка седмица, като към края на месеца управителката им давала да подпишат ведомост. Всяка сутрин им разпределяли задачите за деня, като са им правели инструктаж, за което са се подписвали. Извършвали са различни видове СМР. На обектите са спали във фургон, предоставян от фирмата. Работили са в гр. Пазарджик, гр. ****, с. Капитан Димитриево, гр. Пловдив, гр. Перущица и др., за които не си спомнят.

14.5. При тази фактическа обстановка органите по приходите са приели, че фактурираните от „Н. Д.“ ЕООД доставки не са реално извършени, тъй като дружеството не е имало назначени работници към датите на извършване на СМР, липсват книга за инструктажи на работници, заповеди за достъп до предприятието, трудови книжки, командировъчни заповеди и доказателства за изплатени командировки, документи за притежавана квалификация; доставчикът нямал регистрирани транспортни средства, както и не са представени договори за наем на такива.

По тези съображения на ревизираното лице, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС, е отказано право на данъчен кредит по 3 бр. фактури, издадена от „Н. Д.“ ЕООД с ЕИК ****** в общ размер на 4141,67лв. и са начислени лихви за забава.

14.6. В хода на съдебното производство, за доказване произхода на вложените при СМР материали, ревизираното лице представи 15 бр. фактури /л.1158-1172/, за закупени от „****“ ЕООД строителни продукти.

По делото бе разпитан и свидетелят В. Д. Б. - работник в “****” ЕООД  гр. ****, от ноември 2005 г. В показанията си свидетелят сочи, че адресът на фирмата е в Стопанския двор, в гр. ****. Знае за извършени ремонти и строителни дейности през периода октомври – декември 2014 г. Правели се огради, офис сградата била ремонтирана, покривите на цеховете, беседка била направена, мазилки се правили на сградите, чешма се изградила за работниците, подпорните стени били отремонтирани. Фирма извършила ремонтите. Не знае коя е, нямала достъп до тези неща. Имали общо с работниците, когато се засичали в кафенето. Г-н Г. се занимавал. Когато започнали да работят, докарали фургон за инструменти и преобличане и от работниците разбрала, че работят към строителна фирма. Не знае нищо за фирмата. Работниците казвали, че са от софийско, от Самоков, но за фирмата не знае. Приключили това, за което били наети.

14.7. По делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Н.Р., чието заключение бе прието без заявени резерви от страните. Според вещото лице, от огледа намясто се установява, че в производствената база на ревизираното лице, в Стопанския двор, в гр. ****, са изпълнени ремонтни работи по част от сградите – административна /офисна/ сграда, цехове №1,2 и 3, ремонтирана е оградата и е монтирана нова дървена беседка. Количествата отчетени СМР, в протоколите обр. 19, са реални, като се има предвид размерите и площта на сградите и дължината на оградата. Измазаната със силикатна мазилка и боядисана с фасадна боя площ на административна /офисна/ сграда приблизително отговаря на отчетената площ от 90 кв.м. По отношение на цех № 2 се установява, че е  премахната старата ламарина от покрива, почистено и преустроено е подпокривното пространство, като е изпълнено ново покритие от бяла поцинкована трапецовидна ламарина и окачен таван от същата - отчетената квадратура на премахнатата и новопоставена ламарина приблизително отговаря на вложените количества. По фасадата на сградата, към двора, е изпълнена каменна облицовка като цокъл, в долния край по цялата дължина - отчетената квадратура отговаря на изпълнението намясто. По отношение на цех № 3 се установява, че е  подменена покривната ламарина с нова поцинкована трапецовидна ламарина, чиято отчетена квадратура приблизително отговаря на площта на покрива на сградата. Старата покривна ламарина на цех № 1 е премахната и към момента на огледа няма покритие върху стоманобетоновата плоча.

Пред фасадата на производствена сграда цех № 4 е монтирана дървена беседка, с размери 3,20м/5,00м, от дървени колони и греди, двускатен дървен покрив и покритие от битумни керемиди. Под беседката са изработени и монтирани маса и пейки, изпълнена е облицована с камък външна чешма. Отчетената квадратура на беседката – 16 кв.м., отговаря на изпълнената на място.

Извършен е ремонт на оградата, в участъци около транспортния вход на базата и пред оформения паркинг за автомобили. Оградата е двустранно ремонтирана, като е очукана старата мазилка, изпълнено е ново измазване със силикатна мазилка и в долния край при ширина от 50 см. е изпълнена каменна облицовка. Отчетеното количество кореспондира с наличното намясто.

Видът на сградите, покриви и фасади показва физическо състояние на сравнително ново строителство – ремонтните работи, кореспондиращи като време на извършване с процесния период – декември 2014г. Беседката също има вид на новомонтирано съоръжение. Каменните облицовки са видимо нови, като сравнението се налага от вида на старите облицовки по съществуващите сгради и оградите, които са по-захабени и изпълнени по друг практически способ на облепяне и боядисване. Видът на боята, с която са извършени ремонтните работи, също е различен от старата ограда и административната сграда. Каменната облицовка от 2014г. е от различен камък в сравнение с облицовката на фасадата на цех № 2 и на оградата, от времето на построяване на сградите и оградата в базата.

Представените на експертизата 15 бр. фактури за закупени строителни материали и консумативи, описани в Приложение № 2, са присъщи като вид и количество на вида извършен ремонт, отразен в протоколите обр. 19 към всяка процесна фактура.   

V. За правото:

15. При обсъдената фактическа обстановка, не е спорно, че ревизираното лице притежава данъчни документи (фактури), съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на процесните стоки и услуги, по които лицето е получател. Спорът в настоящото производство се концентрира относно реалността на процесните доставки и услуги, т.е. обективирането им като проявени юридически факти, респ. прехвърлянето на правото на собственост върху стоките по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС и получаване на резултата от услугите.

16. Пряко приложимото в случая национално право, предвижда следното:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­ник­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

17. В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

В допълнение, според решение на СЕС по дело С-18/13, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама  и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

Също така константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/.

Тук е важно да се отбележи, че липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11 /"....Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател."/.

18. Тук следва да се има предвид и общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е. лицето което, претендиращо право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. Доказателствата за реалното осъществяване на доставките могат условно да бъдат разделени на две групи: 1) установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в която се включат факта на притежание на стоките от доставчика, материално-техническата и кадрова му обезпеченост, възможността му да ги достави и изпълнение на задълженията за деклариране и внасяне на ДДС; 2) и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на родовоопределените вещи (стокови или складови разписки, кантарни бележки и др.).

19. Според установеното с разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Според установеното с разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Произходът на стоката не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. А според установеното от разпоредбата на чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род (в случая, канцеларски материали), собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

20. В случая, няма съмнение, че процесните първични счетоводни документи и представените по делото договори с предмет „рекламни услуги“, касаят не нещо друго, а договор за изработка. Според легалната дефиниция, установена с нормата на чл.258 от ЗЗД, във връзка с чл.288 от Търговски закон (ТЗ), с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати възнаграждение. Това налага да се приеме, че договорът за изработка е двустранен (задължения възникват за двете страни); възмезден (налице е еквивалентно разместване на блага); комутативен (облагата от договора е известна към момента на сключването му); консенсуален (за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните); неформален. Договорът за изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да “изработи нещо”- един предмет на труда, един трудов резултат. Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението. 

Според чл.8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. А според чл.9, ал.2 от ЗДДС, за доставка на услуга се смята и: 1) продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество; 2) поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права; 3) всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя; 4) извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.        Съответно, за да се приеме, че е налице изпълнена доставка на услуга (извършена услуга) и е възникнало данъчно събитие, е нужно услугата да е извършена в съответствие с начина, по който същата е уговорена между страните.

21. Как се съотнася горната фактическа и правна установеност към конкретиката на настоящия казус?

22. По отношение на доставките по 12 бр. фактури, издадена от „В. 1” ЕООД  с ЕИК *******; по 24 бр. фактури, издадена от „Т. М Т.” ЕООД с ЕИК******** и от по 6 бр. фактури, издадена от „Е.- Л.” ЕООД с ЕИК ********* всичките с предмет доставка на велпапе, съдът намира, че са налице дозактелства за реалното им извършване. Представените стокови разписки, фактури от предходен доставчик, ЧМР, касови бонове и надлежно счетоводно отразяване, са годни доказателства за индивидуализирането и установяване факта на получаването процесните родово определени вещи от страна на ревизираното лице. Посочените съпътстващите доставките документи, съдържат достатъчно информация, за да бъде проследено движението на стоките от предходните доставчици до ревизираното лице.

Освен доказателствата, сочещи на прякото реализиране на доставката, по делото се налице и фактури, счетоводни справки и ведомости, от които е видно и влагането на стоките в икономическата дейност на ревизираното лице, респ. и фактът на тяхната последваща реализация. Този извод се подкрепя непротиворечиво и от заключението на вещото лице Б., по допуснатата по делото ССчЕ.

Тук следва да се посочи, че в случая представянето на доказателства на различните етапи от ревизионното и съдебно производство не може да обезцени доказателствената им сила, тъй като те напълно съответстват на цялостния доказателствен материал, и най-вече на заключенията на вещото лице. В хода на съдебното производство ответникът не оспори по надлежния ред доказателствената сила на документите, съставени от страните по доставките, поради което и съдът няма основание да не ги цени заедно с общата доказателствена маса. От друга страна ревизиращите не доказаха задълженото лице да е знаело или е трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит, са част от данъчна измама. В този смисъл установените нередности в декларирането на ВОП при преките и предходните доставчици, не следва да се третира като основание за отказа на данъчен кредит на добросъвестния получател по облагаеми с ДДС доставки на стоки, за които надлежно е заплатил ДДС. Каза се, това е допустимо при доказана от органите по приходите недобросъвестност на получателя, въз основа на обективни данни относно обстоятелството, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект по веригата.

При това положение ревизионният акт, в частта с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит: по 12 бр. фактури, издадена от „В. 1” ЕООД  с ЕИК ******* в общ размер на 12 785,29лв.; по 24 бр. фактури, издадена от „Т.М Т.” ЕООД с ЕИК по ЕИК *******, в общ размер на 22 265,39лв. и по 6 бр. фактури, издадена от „Е.- Л.” ЕООД с ЕИК ********* в общ размер на 4588,60лв., е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

23. По отношение на 4 бр. фактури, с предмет доставка на велпапе, издадени от „М.“ ЕООД с ЕИК ******* съдът намира, че не са налице достатъчно доказателства, в подкрепа на реалността им. Представените по делото 4 броя копия на приемо-предавателни протоколи не са убедителни и тяхното съдържание не дава възможност да се направи документален и счетоводен анализ на стоковия поток по фактурите на този доставчик, нито да се индивидуализират конкретни физически лица, които фактически са предали и приели съответните родово определени вещи. При липсата на други съпътстващи доставките документи, не може да бъде проследено движението на стоките, техният произход, а от там и реалното им получаване от ревизираното лице.

Представените протоколи са частни свидетелстващи документи, които не се ползва с достоверност на посочената в тях дата, нито с материална доказателствена сила, доколкото удостоверяват благоприятни за издателите си факти. При липса на убедителни доказателства в подкрепа на реалното извършване на услугата, следва да бъдат приети за ирелеванти доказателствата за плащането по доставките в брой и отразяването на това по счетоводните записвания. Не са годни доказателства и счетоводните записи за последващата реализация на стоки, тъй като същите са косвени и не могат да попълнят доказателствения материал по стоковата верига, след като не е установен основният правопораждащ факт – получаването на вещите от прекия доставчик. Следва да се има предвид, че счетоводните операции, които предприятията отразяват в първичните си и вторични регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от тях действия. Принципът за предимство на съдържанието пред формата е въздигнат в законовата норма на чл.4, ал.1, т.5 от ЗСч. Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й представяне във формални актове. При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма.

При това положение, след като не е доказана реалността на доставки от „М.“ ЕООД с ЕИК ******* не е в противоречие с практиката на СЕС, нито с националното законодателство, на ревизираното лице да бъде отказано правото на приспадане на данъчния кредит по фактура №1000000003/02.09.2014г., с данъчна основа 3807,00 лв. и ДДС 761,40 лв.; 2) по фактура №1000000004/05.09.2014г., с данъчна основа 3736,50 лв. и ДДС 747,30 лв.; 3) по фактура №1000000006/09.09.2014г., с данъчна основа 3675,40 лв. и ДДС 735,08 лв.; 4) по фактура №1000000007/17.09.2014г., с данъчна основа 3713,00 лв. и ДДС 742,60 лв.

24. По отношение на доставките по 3 бр. фактури, с предмет строително-монтажни работи „текущ ремонт“, издадени от  „Н. Д.“ ЕООД с ЕИК ********* съдът намира, че са налице достатъчно дозактелства за реалното им извършване.

Неоснователно органите по приходите са приели, че доставчикът не разполага с необходимия трудов и материален ресурс за осъществяване на процесните доставки. Каза се  по делото са приобщени съответни трудови договори и писмени обяснения от наетия персонал. Обстоятелството, че има разминаване между датите на сключване на трудовите договори и периода на извършване на СМР, не може самостоятелно да обоснове извод за нереалност на доставката. В тази насока не може да бъде довод и обстоятелството, че писмените обяснения на ангажираните със строителните дейности физически лица са еднотипни и не съдържат информация за конкретни обекти, при условие, че всяко от тези лица потвърждава ангажимента си с доставчика. Непосочването на конкретни обекти, а само на населени места, не е пречка да се приеме, че тези лица са положили труд в базата на ревизираното лице, тъй като това обстоятелство се потвърди и със събраните по делото свидетелски показания, които съдът намира за последователни, непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал. В аспекта на т.т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11, са ирелевантни и всякакви твърдения и/или факти относно незаконосъобразното протичане на трудовите правоотношения между работниците и работодателят – доставчик, респ. съмнения относно материалната му обезпеченост. Тук също следва да се посочи, че представянето на доказателства на различните етапи от ревизионното и съдебно производство не може да компрометира доказателствената им сила, тъй като те напълно съответстват на останалата съвкупност от приобщените по делото доказателства, включително на заключението на СТЕ, която е извършила проверка намясто в производствената база. Каза се, съгласно СТЕ представените по делото 15 бр. фактури за закупени строителни материали и консумативи, са присъщи като вид и количество на вида извършени СМР, отразени в протоколите обр. 19 към всяка процесна фактура. Отчетените СМР са съответни на извършените на място, както по вид и обем, така и във времеви диапазон. Още повече, наличието на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика се потвърждава и от показанията на разпитания свидетел, които лично е били в производствената база и е видял фургона, оборудването и работниците. Не на последно място налице са и доказателства за плащане по доставките в брой и надлежното им отразяване в дневниците на доставчика и получателя.

В конкретния случай не се доказва участие на ревизираното лице в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от прекия му доставчик.

При това положение ревизионният акт, в частта с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по 3 бр. фактури, издадена от „Н.Д.“ ЕООД с ЕИК *********, в общ размер на 4141,67лв. и начислените лихви за забава, е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

VI.За разноските:

25. Съобразно отхвърлената част на жалбата, на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1, т. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 439,05 лева (четиристотин тридесет и девет лева и пет стотинки).

В случая, съдът намира за неприложима разпоредбата на чл. 161, ал.3 от ДОПК, по отношение на доказателства, които е следвало да бъдат събрани от трети неучастващи в ревизионното производство лица и които са представени  от  жалбоподателят, в хода на настоящото производство, тъй като по отношение на същите за него не стои задължението по чл. 37, ал. 2 от ДОПК. Що се отнася до представените едва пред съда фактури, за покупка на строителни материали, от преценката на общия доказателствен материал, е видно че същите не са решаващи за изхода на спора, тъй като дори без тяхното ангажиране, представените в хода на ревизията доказателства са достатъчни за формирането на законосъобразни правни изводи по тези доставки (така Определение № 4383 от 27.03.12 г. по адм. д. № 2972/11 на Върховния административен съд; Определение № 6388 от 13.05.14 г. по адм. д. № 6187/13 на Върховния административен съд). Констатираната частична незаконосъобразност на административния акт, налага на жалбоподателя съразмерно да се присъдят сторените разноски по производството, които се доказаха в размер на 3016,26 лева (три хиляди и шестнадесет лева и двадесет и шест стотинки).

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт  № Р-16001315004549-091-001/23.12.2015г., издаден от П.И.Л.– Старши инспектор по приходите,  възложил ревизията и Г. Д. С. на длъжност инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 276/09.05.2016 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта, с която спрямо „****“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Л. П. Г., със седалище и адрес на управление област: ***************, е отказано право на данъчен кредит: по 12 бр. фактури, за периоди м.6, м.7 и м12.2014г., издадени от „В. 1” ЕООД  с ЕИК ******* в общ размер на 12785,29лв. и прилежаща лихва; по 24 бр. фактури,  за периоди м.8, м.9, м.10, м. 11 и м. 12.2014г., издадени от „Т. М Т.” ЕООД с ЕИК ******** в общ размер на 22265,39лв. и прилежаща лихва;  по 6 бр. фактури, за периоди м.6 и м.7.2014г., издадени от „Е.- Л.” ЕООД с ЕИК ********* в общ размер на 4588,60лв. и прилежаща лихва; по 3 бр. фактури, за период м.12.2014г., издадени от „Н. Д.“ ЕООД с ЕИК ********* в общ размер на 4141,67лв. и прилежаща лихва.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Л. П. Г., със седалище и адрес на управление: ************, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 439,05 лева (четиристотин тридесет и девет лева и пет стотинки), представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

ОСЪЖДА Дирек­ция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да зап­ла­ти на „****“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Л.П. Г., със седалище и адрес на управление: **********, сумата от 3016,26 лева (три хиляди и шестнадесет лева и двадесет и шест стотинки) разноски по де­ло­то.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: