РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

295

28.02.2017 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 1497 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по постъпила жалба на Т.С.Р.,***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-143/02.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ — Пловдив, с което е изменена по реда на чл.99, ал.3 от КСО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с Разпореждане № ********** /ПР-2141-15-17/31.03.2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив.

В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С разпореждане №**********/30.04.2002 г., на Т.С.Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 01 .02.2002г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от II категория - 18 г. 06 м. и 06 дни и от III категория труд - 14 г.04 м. и 25 дни. С разпореждане № **********/18.07.2011 г., пенсията е изменена по условията на чл. 21, ал. 1 от НПОС за стаж от втора категория - 18г. 6м. и 6 дни и от трета категория – 16 г. 10м. и 2 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд по чл.104 от КCO - 39 г. 11 м. 25 дни. Пенсията е определена при индивидуален коефициент 1.419, изчислен от базисен период 01.01.1987 г.- 31.12.1989 г. и доход за съшия период-18712.00 лв. и от 01.01.1997г.-31.01.2002 г. и доход за същия период-11852.93 лв. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необкодимост от установяване на осигурителния стаж на Р.. За целта с писмо №K-30383/09.07.2013 г. от Р. са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС. Р. не се явява в посочения срок и не представя документи. След стартирана процедура по реда на чл. 108, ал.1, т.1 от КСО въз основа на саморъчна декларация на лицето от 12.09.2013 г., представени допълнително от жалбоподателката документи и развило се административно производство в т.ч. и пред контролиращия административен орган, са събрани доказателства относно редовно оформен осигурителен стаж на жалбоподателката за периода 01.06.1968г.-28.02.2014г. с обща продължителност по чл. 104 от КСО - 40 г. 04 м. 07 дни, от които 13 г. 01 м. и 07 дни стаж от втора категория труд и 23 г. 11 м. и 21 дни стаж от трета категория труд. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО през 2002 г. жените придобиват, ако са работили при условията на първа категория труд 10 г. или 15 години по условията на втора категория труд и възраст от 42 г. при първа категория труд и 47 г. при втора категория труд и отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст 90.

Предвид изложеното е заключено, че Р. няма право на пенсия по параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО от 01.02.2002 г., тъй като същата няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и не изпълнява условията на параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (в относимата редакция). Въз основа на така установените данни и след изследване на относимото законодателство е прието, че жалбоподателката придобива право на пенсия по чл. 68, ал.1-2 от КСО от 01.08.2009 г., но тьй като осигуряването на лицето е прекратено на 01.03.2014г., е формиран извод, че от тази дата следва да се отпусне пенсия на лицето. С оглед на така установените факти в административното производство, е достигнато до извода, че в конкретния случаи е налице неправилно отпусната пенсия и е постановено процесното Разпореждане № ********** /ПР-2141-15-17/31.03.2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО е отменено разпореждане N24908014715/30.04.2002 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив и всички последващи, и е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 01.03.2014 г. на Т.С.Р.,***. В хода на развило се производство по чл.117 от КCO, образувано по повод на жалба против Разпореждане № ********** /ПР- 2141-15-17/31.03 .2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, е установен допълнителен осигурителен стаж в периода 01.01.1966 г. до 31.12.1967 г. с обща продължителност 10 м. и 20 дни и от 01.04.1978 г. до 01.12.1978 г. с продължителност 7 м., който формира общ осигурителен стаж към трета категория по чл.104 от КСО - 41 г. 9 м. и 27 дни. Това дава основание отпуснатата с Разпореждане № ********** /ПР-2141-15-17/31.03.2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде изменена по чл.99, ал.3 от КСО при осигурителен стаж от втора категория труд 13 г. 1 м. и 7 дни и от трета категория труд 25 г. 5 м. и 11 дни и при общ осигурителен стаж към трета категория по чл. 104 от КСО - 41 г. 9 м. и 27 дни. В рамките на административното производство, жалбоподателката не представя други документи, удостоверяващи стаж и доход, извън зачетения от страна на осигурителния орган. Такива документи не са представени и в хода на съдебното производство. Събраните в съдебното производство доказателства са в подкрепа на формирания от страна на административния орган извод за осигурителен стаж, доход и категория. В тежест на жалбоподателя е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орrан. В тази посока е и практиката на Върховен административен съд на Република България (Решение № 11387/22.08.2013 г. по административно дело № 5238/2013 г. на ВАС на РБ - Шесто отделение). Изложеното категорично сочи, че жалбоподателката няма осигурителен стаж от II категория труд - 18 г. 06 м. и 06 дни и от III категория труд - 14 г. 04 м. и 25 дни, при които е отпусната пенсията и осигурителен стаж от II категория труд - 18 г. 06 м. и 06 дни и от III категория труд - 16 г. 10 м. и 02 дни или обш осигурителен стаж, превърнат към III категория труд по чл.104 от КCO - 39 г. 11 м. 25 дни, при които е изплащана пенсията. Действителният осигурителен стаж на Р. възлиза на такъв от втора категория труд - 13 г. 1 м. и 7 дни и от трета категория труд - 25 г. 5 м. и 11 дни или общ осигурителен стаж към трета категория по чл. 104 от КCO - 41 г. 9 м. и 27 дни. Следва да се отбележи, че процедурата по отпускане на лична пенсия стартира с подадено заявление, към което се прилагат оригинални документи за осигурителен стаж и доход и същата приключва с административен акт на Ръководителя на пенсионното осигуряване. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от НПОС (в приложимата редакция) обаче, в пенсионното досие не се съхраняват документи за стаж на лицето, от което следва, че за пенсионния орган не съществува задължение да пази същите. Безспорен е и фактьт, че проверка по достоверността на представените документи за осигурителен стаж, както по отношение на продължителност, така и по отношение на категорията труд и доход, са в правомощията на контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив. Именно това право административният орган е реализирал през 2013г. и констатираните факти и наложените изводи не променят установеното по безспорен начин различие между действително положения от Р. стаж и зачетеният й при отпускане респ. изменение на пенсията през 2002/2011 г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за нарушение на чл.34 от АПК в рамките на така развилото се административно производство, доколкото от данните по преписката не се установява, административният орган да е отказал или възпрепятствал същата да участва в административното производство посредством запознаване с материалите по преписката или чрез изразяване на становище по събраните доказателства. Неоснователно е и следващото твърдение на жалбоподателката, касаещо началната дата, от която и е отпусната пенсията. От събраните доказателства, налични в пенсионната преписка и приобщени към доказателствения материал по делото е видно, че към датата 01.08.2009 г. - датата на придобиване на правото, по отношение на Р. не е изпълнено условието на чл. 94, ал. 1 от КCO (в редакция до 31.12.2014 г.) за прекратяване на осигуряването. Осигуряването е прекратено едва на 01.03.2014 г. В този смисъл правилно от тази дата е отпусната пенсията на лицето с процесното разпореждане.

На свой ред, в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав провери законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията относно обезщетенията по държавното обществено осигуряване. С оглед това, процесното решение е издадено от компетентен орган в законоустановената форма.

По делото не се установи решението на ответника да е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Изложеното дотук води до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Поради това жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева за настоящата инстанция.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.Р.,***, ЕГН ********** против Решение No 2153-15-143/02.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ — Пловдив, с което е изменена по реда на чл.99, ал.3 от КСО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с Разпореждане № ********** /ПР-2141-15-17/31.03.2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив.

 

ОСЪЖДА Т.С.Р.,***, ЕГН ********** *** разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: