РЕШЕНИЕ

№ 532

гр. Пловдив, 04.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито заседание на  двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар П.К. като разгледа докладваното адм. дело № 1508 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на С.М.К. ***, против Решение № 2153-15-144 от 03.06.2016 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Раз­пореж­дане № **********/ 11.12.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив и е потвърдено същото. В жалбата се твърди, че неправилно било прието, че стажът за периодите от 01.01.1973 г. до 31.12.1973 г.;  01.01.1974 г. – 30.01.1977 г. и 01.12.1982 г. – 25.07.1985 г. бил признат за  ІІІ категория вместо за ІІ категория, както и че доходът за времето от 01.05.1998 г. – 25.01.1999 г. и от 29.05.2005 г.  до 19.06.2015 г. бил признат по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, като не било ясно съответства ли на действително получените доходи за периода, за които са внесени осигурителни вноски.  В СЗ жалбодателят не се представлява, в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата  чрез процесуален представител намира същата за не­ос­нователна. В писмени бележки се излагат съображения по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. През първия посочен период, видно от представеното в хода на съдебното производство удостоверение, жалбодателят е бил на длъжност “електромонтьор” в АПК “Ленин”, гр.Нови Кричим, като липсват доказателства същият да е работил непосредствено в селскостопанското производство като механизатор и/или бригаден механик, а и въпросното удостоверение не е по образец и не следва да бъде кредитирано. В друго представено от жалбодателя в хода на пенсионното производство удостоверение за процесния период УП -30 № 80/ 11.07.1990 г., издадено от ТКЗС “****”, гр.С. въобще не е отразена заеманата длъжност, т.е. също  липсват доказателства жалбодателят да е работил непосредствено в селскостопанското производство като механизатор и/или бригаден механик. За втория период посочената в трудовата книжка на жалбодателя длъжност е “ел.монтьор”, т.е. отново липсват доказателства същият да е работил непосредствено в селскостопанското производство като механизатор и/или бригаден механик. За третия период, съгласно издаденото от правоприемника /”Н.” АД на осигурителя КК”В.” удостоверение, положеният труд е на длъжност “стругар”, като изрично е посочено че дружеството е правоприемник, считано от 01.01.1982 г. Отново липсват доказателства жалбодателят да е работил непосредствено в селскостопанското производство като механизатор и/или бригаден механик. В изслушаното заключение по назначената експертиза за вторият и третия период трудът на жалбодателя не попада в обхвата на чл.52б от ПКТП /отм./, но бил с еднаква вредност и тежест с тази на механизатор в селското стопанство. Последният извод обаче се базира единствено на твърденията на жалбодателя, че бил монтьор на селскостопанска техника, съответно монтажник, монтьор и стругар в цех за производство на селскостопанска техника,  следователно не следва да бъде кредитиран, при липса на доказателства за тези твърдения.  В конкретният случай липсват доказателства за заеманата длъжност за първия период, за втория период липсват доказателства, че трудът е полаган в селското стопанство, а за третият период липсват доказателства, от които може да бъде направен извод, че трудът попада в обхвата на раздел ІІ от ПКТП /отм./.  Не следва да намери приложение и правилото на чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.), защото нормата на чл. 67, ал. 1 ПКТП се отнася само за дейностите, визирани в раздел I и II на правилника, а трудът, полаган на посочените длъжности  не е обхванат от раздел I и II на ПКТП (отм.). Що се отнася твърдението за неправилно определяне на дохода за времето от 01.05.1998 г. – 25.01.1999 г. и от 29.05.2005 г.  до 19.06.2015 г., в тази насока жалбодателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си в жалбата, поради което и това оплакване е неоснователно, съобразно правилата за доказателствената тежест.

При така изложеното съдът намира, че въпреки указаната му доказателствена тежест, жалбодателят не е представил убедителни доказателства, от които да бъде направен извод, че трудът през процесните периоди е от ІІ категория. Този извод не се оборва от събраните по делото доказателства, включително и от заключението по назначената експертиза, което отговаря на общо поставените въпроси от страна на жалбодателя, но не дава възможност да се направи  друг извод, а именно – че положеният труд е от ІІ категория.     При липсата на безспорни доказателства за противното и при положение, че пенсионните органи са изпълнили в максимална степен задължението си за изясняване на всички факти от значение за случая, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена. При този изход на делото следва да бъде осъден жалбодателя да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв. 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

 ОТХВЪРЛЯ  жалбата на  С.М.К. ***, против Решение № 2153-15-144 от 03.06.2016 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Раз­пореж­дане № **********/ 11.12.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив и е потвърдено същото.

ОСЪЖДА С.М.К. ***, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв. 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/