РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1855

18.10.2016 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 1509 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по постъпила жалба на Г.К.Л., с адрес: ***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-145/06.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /Ра-111/16.02.2015 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С разпореждане № 51 ПРN01001 /03.01.2001 г. на Г.К.Л. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по условията на чл.68, ал.1-3 от КСО, считано от 30.11.2000г. при осигурителен стаж от II категория - 07г. 01 м. 00 дни, осигурителен стаж от III категория — 31 г. 01 м. 25дни и общ осигурителен стаж към III категория по чл.104 от КСО — 40г. 00 м. 03дни. Във връзка с прегледа на пенсионните досиета е преценена необходимостта от установяване на осигурителния стаж на Л.. След извършени от страна на органите на ТП на НОИ — Пловдив действия по изясняване осигурителния стаж на Л., по безспорен начин се установява, че осигурителния стаж на лицето за периода от 21.10.1959г. до 31.08.1989г. е 03г. 4м. 13 дни от втора категория и 19г. 5м. 28 дни от трета категория и общ превърнат към трета категория осигурителен стаж — 23 г. 8м. 14дни. Тъй като Л. не е удостоверил придобит от него осигурителен стаж от II категория - 07г. 01 м. 00 дни, осигурителен стаж от III категория — 31 г. 01 м. 25дни и общ осигурителен стаж към III категория по чл.104 от КСО — 40г. 00 м. 03дни, при които е отпусната и изплащана пенсията, е достигнато до извода, че същият не е имал право на пенсия по условията на чл.68, ал.1-3 от КСО, считано от 30.11.2000 г. В резултат на така установените факти е издадено Разпореждане №**********/ПР- 183/03.02.2015г., с което на основание чл.99, ал.1, т.5 и чл.68, ал.4 от КСО е отменено разпореждане № 51 ПРN01001 /03.01.2001 г. и всички последващи и считано от 30.05.2005 г. е отпусната пожизнено на лицето по чл.68, ал.4 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ — гр. Пловдив е получено от Л. на 20.02.2015г., видно от обратна разписка, приложена като доказателство по делото, не е обжалвано от лицето и е влязло в законна сила. За събиране на неоснователно получените от Л. суми за пенсия е издадено процесното рапореждане №**********/Ра-111/16.02.2015г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ — гр. Пловдив. С него на основание чл.98, ал.2 и чл.114, ал.1 от КCO u чл.85 от НПОС е разпоредено Л. да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 43 167, 33 лв., от които главница 24 774, 03 лв. за времето от 01.01.2005г. до 31.01.2015г. и лихва в размер на 18 393, 80 лв., начислена към 16.02.2015г.. С посоченото разпореждане задължението на лицето за периода 30.11.2000г. до 31.12.2004г. е погасено по давност на основание чл.115, ал.1 от КCO. Разпореждане №**********/Ра-111/16.02.2015г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ — гр. Пловдив е получено от лицето на 20.02.2015г., като в законоустановения срок, е обжалвано от Л.. С решение №РД-70/18.03.2015г. на Директора на ТП на НОИ — Пловдив е заличено като погасено по давност задължение на Л. по Разпореждане № **********/Ра-111 / 16.02.2015г. съгласно чл.115, ал.1 от КСО за периода 01.01.2005г. до 31.12.2009г., в размер на 22 704, 46 лв., от които главница в размер на 9 601, 77лв. и лихва за минало време в размер на 13 102, 69 лв., като е спряно образуваното административно производство по жалбата в останалата й част до влизане в сила на Разпореждане № **********/НР-183/03.02.2015 г. С решение № 1040-15-34/06.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ — Пловдив е възобновено спряното административно производство, поради влизане в сила на Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г. Фактическата обстановка описана по-горе се потвърждава и от представените и приети по делото писмени доказателства. С оглед на горното и събраните в хода на съдебното производство доказателства, процесните административни актове са правилни и законосъобразни, постановени в съответствие с материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липсата на компетентност на издателя на процесното разпореждане. Разпореждане № **********/Ра-111/16.02.2015г. е издадено на основание чл.98, ал.2, чл.114, ал.1 от КСО и чл.85 от НПОС и във връзка с Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г. Нормата на чл.98, ал.2 от КСО /в редакцията й към постановяване на обжалвания акт/ дава възможност на длъжностните лица по чл.98, ал.1 от КCO да издават разпореждания и за възетановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, а тази на чл.114, ал.1 от КCO постановява, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. От анализа на двете разпоредби в съответните им редакции е видно, че правилото на чл.114, ал.1 КСО е общо такова за Кодекса, приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания, като в тези производства компетентен орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ или друго длъжностно лице, определено от Ръководителя на поделението, докато нормата на чл.98 ал.2 КСО дава специална компетентност и на други длъжностни лица, включително и на това, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ — да издава подобни разпореждания, но само за неправилно изплатени суми за пенсии. Следователно, това правомощие следва от самия закон и не е необходимо нарочна заповед. В случая е безспорно, че издателят на разпореждането от 16.02.2015г. е Ръководителят на отдел "Пенсии" в ТП на НОИ — Пловдив, поради което е налице компетентността по чл.98, ал.2 КCO на длъжностното лице, а тъй като процесното разпореждане е издадено въз основа на Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г., който акт е издаден на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО, то безспорно е налице и хипотезата на неправилно отпусната пенсия. Неоснователно е и следващото твърдение на жалбоподателя, че процесното разпореждане е издадено преди влизане в сила на Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г. Безспорно е, че влезлите в сила административни актове, се ползват със стабилитет и наличието на влязъл в сила такъв акт означава, че даденото с него разрешение на конкретен административен въпрос, е задължително не само за адресатите на акта, но и за всички държавни органи. В случая, Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив е влязло в сила на 20.05.2016 г., видно от доказателствата по делото и представлява стабилен административен акт. Процесното Решение № 2153-15-145/06.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Л. във възобновената й част и е потвърдено Разпореждане № ********** /Ра-111/16.02.2015г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив е с дата 06.06.2016г. т.е. след датата на влизане в сила на административния акт, във връзка с който е издадено обжалваното в настоящото производство Разпореждане N **********/Ра-111/16.02.2015г. С оглед на изложеното, правилно контролиращия административен орган при постановяване на процесното решение е съобразил обвързващата сила на Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г., която безусловно следва да бъде зачетена от страна на административния орган.

На следващо място, не следва да се споделя възражението на жалбоподателя, че не е ясно по какъв начин са формирани дължимите суми - главница и лихва. От събраните по делото доказателства е видно, че са налице достатъчно данни за формиране размера на дължимите суми. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, касаещо възражението за липсата на доказателства за неговата недобросъвестност при получаване на пенсията. В настоящия случай, Л. е бил недобросъвестен, тъй като години наред е получавал пенсия, която не му се полага, поради непридобиване на категория и продължителност на стажа, при който пенсията е била отпусната. От доказателствата по делото става ясно, че Л. не е удостоверил придобит от него осигурителен стаж от II категория - 07г. 01 м. 00 дни, осигурителен стаж от IІІ категория - 31 г. 01 м. 25дни и общ осигурителен стаж към III категория по чл.104 от КСО - 40г. 00 м. 03дни, при които е отпусната и изплащана пенсията. Установени са само 03г. 4м. 13 дни от втора категория и 19г. 5м. 28 дни от трета категория и общ превърнат към трета катеrория осигурителен стаж - 23 г. 8м. 14дни. Следователно същият не е имал право на пенсия по условията на чл.68, ал.1-3 от КCO, считано от 30.11.2000 г. Въпреки това, същият е получавал всеки месец пенсия, която не му се полага.

На свой ред, в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав провери законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията относно обезщетенията по държавното обществено осигуряване. С оглед това, процесното решение е издадено от компетентен орган в законоустановената форма.

По делото не се установи решението на ответника да е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Изложеното дотук води до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Поради това жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на настоящото производство и предвид задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИПловдив в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.Л., с адрес: ***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-145/06.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /Ра-111/16.02.2015 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

 

ОСЪЖДА Г.К.Л., с адрес: ***, ЕГН ********** *** разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 350 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: