Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2011

 

31.10.2016г., гр. Пловдив

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на шести октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                         Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря М.Г.

Като разгледа докладваното АД № 1618 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 145, ал. 2 т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс  /Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./ във връзка с чл.211 от Закона за министреството на вътрешните работи /ЗМВР/.

            Образувано е по жалба на С.А.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Ч., против Заповед № 317з-2150 от 22.06.2016г. на Директора на ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 194, ал.2, т.1 и т.4, чл. 197, ал.1, т.4, чл. 201, ал.1,т.3 и чл. 204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание - забрана за повишаване в длъжност за срок от една година на младши инспектор С.А.П., на длъжност полицай в група „Охрана на обществения ред” към РУ-Раковски при ОД на МВР-Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта.

            В жалбата се навеждат оплаквания относно необоснованост и незаконосъобразност на оспорената заповед. Излагат се подробни писмени съображения.  Претендира се отмяната на атакуваната заповед и разноските по делото.

            Ответникът – Директорът на ОД на МВР Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата  за неоснователна. Представя подробни писмени съображения и претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от имаща право и интерес от оспорването страна.

            За да се произнесе по същество, Съдът по реда на чл. 168 ал.1 от АПК извърши роверка на релевантните факти и установи следното:

            Жалбоподателят младши инспектор С.А.П. заема длъжността полицай в група „Охрана на обществения ред” към РУ-Раковски при ОД на МВР-Пловдив.

           По повод постъпила жалба от Й.Я. И. с № 317002-9/22.02.2016г. по описа на ОД на МВР-Пловдив е извършена проверка в изпълнение на Заповед №329з-36/23.02.2016г. на ИФЗ Началник на РУ-Раковски. Същата е издадена на основание чл. 205, ал.2 от ЗМВР /редакцията към ДВ, бр.53 от 27.06.2014г., тъй като допълнението с ДВ, бр. 81 от 2016г.,  е в сила от 14.10.2016 г.  /. Съгласно чл.205, ал.1 от ЗМВР, в посочената редакция, дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. Съгласно ал.2 от същата разпоредба за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване.

          Със заповедта е определена комисията, която следва да извърши проверката и е определен срок  за завършване на същата-до 23.03.2016г.

          Жалбоподателят е запознат с описаната заповед на 01.03.2016г.  /установено от положен подпис от жалбоподателя П. – л. 49-гръб/.

          Комисията установява правна и фактическа сложност на случая и с предложение № 329р-2318/21.03.2016г е поискано удължаване срока на проверката.

          Със Заповед № 329з-47/23.03.2016г. ИФЗ Началник РУ-Раковски  удължава срока за разследване на дисциплинарното производство до 17.04.2016г. В заповедта изрично е посочено, че дисциплинарно-разследващият орган трябва да запознае със заповедта С.П.. Жалбоподателят се е запознал със заповедта на 23.03.2016г /л.54-тръб/.

          Действията и резултатите от проверката на комисията са обективирани в Справка с рег. № 329р-3580 от 20.04.2016г. до Директора на ОД на МВР Пловдив. Справката е подписана от председателя и от членовете на комисията: ст. инспектор В. Д., ст. инспектор Н.С. и инспектор Л. Г., определени със Заповед №329з-36/23.02.2016г., респективно със Заповед № 329з-47/23.03.2016г.  на ИФЗ Началник РУ-Раковски.

          Жалбоподателят е запознат с констатациите по справката на 20.06.2016г /л. 32 по делото/.

          Комисията е описала фактите по случая в дискотека „Скрийм” в гр. Раковски, посочила е изчерпателно имената на разпитатните свидетели и е установила, че показанията на всички свидетели съвпадат, но се разбичават в детайлите.  Анализирани са разбичията в показанията на свидетелите.

 Изрично е отразено поведението и действията на жалбоподателя, на Й.Я. и на всички други свидетели.

           Комисията е установила, че във връзка със случая в  дискотека „Скрийм” се извършва проверка в отдел „Криминална полиция” ОДМВР-Пловдив по преписка с рег. № 317000-2921/2016г. по описа на ОДМВР Пловдив, образувано по повод данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от Наказателния кодекс /НК/.

          Посочени са факти и обстоятелства относно поведението на Й.Я. И. при шофиране на автомобил с марка Мерцедес Ц-180 с рег. № РВ4424ВХ на дата 25/26.12.2015г. и с образувано ДП ЗМ №411/2015г. по описа на РУ-Раковски.

           Комисията е установила след проверка на седмичния график, че жалбоподателят на дата 12. и 13.02.2016г не е в наряд и ползва седмична почивка.

            В Справката е посочено, че на 13.02.2016г. двамата служители /има се предвид служителят Й.П.И. и служителят С.П./ са докладвали на ръководството на управлението – ИФЗ Началник на РУ-Раковдски старши инспектор П.С. и началник група „ОП” за инцидента и са представили докладни записки за случая. С.А.П. депозира докладна записка с рег. № 329р-1320/15.02.2016г.

            Началник група ОП входира Докладна записка с № 329р-1322/15.02.2016г., по която е разпоредено извършването на проверка за допуснато дисциплинарно нарушение от служителите: И. и С. П..

            Комисията е приела, че действията на служителите /има се предвид служителят Й.П.И. и  служителят С.П./ са неадекватни на ситуацията, изразяващи се в това, че не са предприели действия за своевременно уведомяване на дежурния в ОДЧ или дежурния по управление към дата 12/13.02.2016г.; не са предприели съвместни действия с двамата охранители по задържането на Й.Я.; при самозащита от И. и П. е употребена физическа сила, което е довело до нанасяне на телесна повреда на Й.Я. И. по смисъла на чл. 129 от НК-счупване на първата дланна кост с трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за повече от един месец.

           Относно причинената телесна повреда са изложени съображения, които сочат, че не е установено по категоричен начин, че същата е причинена от служителите.

           Прието е, че с действията и с поведението си в извънработно време служителят  П. е допуснал нарушение на етичните правила за поведение на държавни служители в отношенията с гражданското общество, съгласно т.11,б. „а” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348/25.07.2014г. на Министъра на МВР, определени в т.301 93, 94 и 95.

           Комисията предлага  на служителя С.П. да бъде наложено дисциплинарно наказание, съгласно чл. 201, ал.1, т.3 от ЗМВР.

           ИФЗ Началник на РУ-Раковски депозира Предложение с рег. № 329р-5441/06.06.2016г. до Директора на ОДна МВР-Пловдив, с което предлага да бъдат наложени дисциплинарни наказания по смисъла на чл. 201, ал.1, т.3 от ЗМВР на мл. Инспектор С.П. на длъжност полицай  ООР в група ОП на РУ-Раковски.

           Жалбоподателят е запознат с предложението на 06.06.2016г. като изрично е изписал, че в следващите 24 часа няма да дава допълнителни писмени обяснения.

           По делото е приета Справка за професионалния стаж и заемани длъжности, награди и наказания в МВР /л.16/. Установи се, че жалбоподателят не е награждаван по служба, има наложено едно наказание-мъмрене за срок от един месец със заповед № 329з-192/18.09.2015г.

           Във връзка с извършената проверка в изпълнение на Заповедта от 23.02.2016г. и изготвената справка с рег. № 329р-3580/21.04.2016г. и предложение с рег. № 329р-5441/06.06.2016г. е дадено обяснение от П. с рег. № 3176-918/20.06.2016г. Със същото се поддържа изложеното в Докладна записка от 15.02.2016г.

          Последвало е издаването на оспорената заповед, като дисциплинарнонаказващият орган изрично е посочил в мотивите на заповедта, че служителите /има се предвид служителят Й.П.И. и  служителят С.П./ не са уведомили ОДЧ на РУ-раковски за нарушение на обществения ред в дискотеката и за хулиганската проява от страна на Й.Я. И., а вместо това са предприели действия сами да се справят.

           С деянието си младши инспектор С.П. виновно е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Прието е, че са нарушени правилата по т.15, т.30, т.83, т.85, т.86, т. 93, т.94 и т.95 от ЕК.

           Прието е, че е извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2,т.1 и т.4 от ЗМВР.

          На основание чл. 194, ал.2, т.1 и т.4, чл. 197, ал.1, т.4, чл. 201, ал.1,т.3 и чл. 204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание - забрана за повишаване в длъжност за срок от една година на младши инспектор С.А.П., на длъжност полицай в група „Охрана на обществения ред” към РУ-Раковски при ОД на МВР-Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта.

          В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства.

          Свидетелят Й.П.И. описва случая в дискотека „Скрийм” . Посочва, че не е имало саморазправа и не смята случая за важен, за да сигнализира. Не е уведомил дежурния полицай за случая. Знае, че и С. не го е уведомил, защото са сметнали, че случаят не е толкова сериозен. На сутринта е уведомил устно Началника на охранителната група към патрула. После изготвил писмен документ. Случката станала сутринта и някъде към обяд уведомил и писмено. Написал докладна записка за случая и мисли, че и С. е написал такава. Не са искани и не са давали обяснения пред дисциплинарната комисия.

           Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като същите се потвърждават от събраните писмени доказателства в хода на дисциплинарното производство.

  При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

            В настоящото производство и съгласно чл.168, ал.1 вр. с чл. 146 от АПК, Съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазенили са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

           Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – Директорът на ОД на МВР Пловдив съобразно чл. 204, т.3 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма по чл.59 от АПК.

           Изпълнено е условието на чл.195 ал.1 от ЗМВР, според което дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нарушението е открито на 20.04.2016г. във връзка със представена справка до Директора на ОД на МВР-Пловдив с рег. № 329р-3580 от 20.04.2016г., дисциплинарното наказание е наложено на 22.06.2016г., т.е в срок.

            Спазени са изискванията на чл. 205 ал.1 и 2 от ЗМВР /редакцията към ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./.

              Разпоредбата на чл.205, ал.2 от ЗМВР /редакцията към ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./ определя, че за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване.

        При граматически анализ на нормата става ясно, че е употребен модалният глагол „може“ в третолична форма. В структурата на изречението модалният глагол стои спрегнат на второ място, а пълнозначният глагол се намира в края на изречението в инфинитивната си форма. Словоформата е „може да разпореди извършване на …„, което означава, че органът сам преценя кога да разпореди извършване на проверка, касае се за оперативна самостоятелност, предоставена с правната норма.

            В случая е изпълнено изискването  и на чл. 206 ал.1 от ЗМВР, тъй като преди налагане на наказанието, дисциплинарнонаказващият орган е приел писмените обяснения на държавния служител.

               Съгласно чл. 207, ал. 8 от ЗМВР държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има право: 1. да се запознае със заповедта по ал.1 и с обобщената справка по ал.7; запознаването се удостоверява с подпис и дата. Това процесуално изискване е спазено, установено от приетата по делото справка от 20.04.2016г., подписана от П. на 20.06.2016г. /л.32/

               Съгласно разпоредбата на чл.194 ал.1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания, като в ал.2, т.1 - т.4 на същия текст е посочено, че дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Административният орган е посочил в оспорената заповед за нарушени изискванията на чл.194, ал.2, т.1 и т.4 от ЗМВР. Съгласно чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР дисциплинарно нарушение представлява неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Съгласно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Посочена е и разпоредбата на чл. 201, ал.1, т.3 от ЗМВР, според която  дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага за нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други служби, държавни органи или организации.

         Дисциплинарно наказващият орган определя, че е нарушена и нормата на чл. 201, ал.1, т.3 от ЗМВР. При това положение правилно е приложена разпоредбата на чл. 208 от ЗМВР, според която при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението.

           В мотивите на процесната заповед изрично е посочено, че П. с деянието си е нарушил т.15, т.30 предложение първо и второ, т.83, т.85, т.86, т. 93, т.94 и т.95 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

           След като по делото безспорно се установи, че на 13.02.2016г., в извън работно време, около 4:00ч., в гр. Раковски, при посещение на дискотека "Скрийм", жалбоподателят се намесва да предотврати сбиване между младши инспектор Й.П.И. и Й.Я. И., то е следвало да съобрази действията, които възнамерява да предприеме и които е трябвало да бъдат адекватни на възникналата ситуация. Следвало е да съобрази, че при възникналата ситуация трябва да уведоми дежурния в ОДЧ или дежурния по управление.

           От събраните писмени и гласни доказателства, се стига до извода, че жалбоподателят е приел, че може заедно с колегата си да се справи с възнакналата ситуация и не са предприети действия по уведомяване на дежурния по управление, с което явно са нарушени изискванията на т.15 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, тъй като държавният служител не е съобразил законността на действията, които възнамерява да предприеме.

          Жалбоподателят не е предприел действия, с които да съдейства на охранителите в дискотеката, за да бъдат пресечени действията на Й.Я., които явно нарушават обществения ред, с което са нарушени изискванията, визирани в т.30, предл. първо и второ от ЕК.

           След като П. не е предприел веднага действия по уведомяване на дежурния по управление за правонарушението, на което е свидетел, за да бъде същото веднага пресечено, то същият е нарушил  и изискванията на т.83 от ЕК.

           От събраните доказателства се установи, че правонарушителят Й.Я. е бил агресивен, при това положение жалбоподателят е трябвало да положи всички усилия, за да предотврати правонарушението и настъпването на неговите общественоопасни последици, което, с оглед събраните доказателства по делото, не е сторено. Налага се изводът, че са нарушени изискванията по т.85 ог ЕК. Жалбоподателят не е запазил неутрално поведение, а е предприел действия по саморазправа, с което са нарушени нормите на поведение, визирани по т. 86 от ЕК. Вместо да предприеме действия, с които да предотврати саморазправата, като уведоми своите дежурни колеги, жалбоподателят сам застава пред Й.Я., за да спре боя, както сам посочва в Докладна записка /л. 43 по делото/.

          С деянието си жалбоподателят е нарушил визираните от дисциплинарнонаказващия орган правила от Етичен кодекс за поведение на държавни служители в МВР, представляващи нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР.

        С поведението си жалбоподателят е затруднил дейността на органите на МВР, тъй като не ги е уведомил веднага, поради което законосъобразно дисциплиналнонаказващият орган е наложил дисциплинално наказание по чл.201, ал.1, т.3 от ЗМВ, според кояато норма дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага за нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други служби, държавни органи или организации.  

            Анализът и съпоставката на относимите правни норми и установената фактическа обстановка, изложена по-горе, сочат, че са налице основанията за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посочените в акта основания.

            Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР и чл.201, ал.1, т.3 от ЗМВР и наложеното дисциплинално наказание е законосъобразно, следователно жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

           В хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърнят правото на защита на жалбоподателя. Запознал се е с всички изготвени документи в хода на проверката, имал е възможност да даде писмени обяснения пред дисциплинарнонаказващия орган и да ангажира доказателства.

            Претендирано е своевременно юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, които се установиха в размер на 400лв./четиристотин лева/ на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължими от жалбоподателя.

            Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, второ отделение, ХV състав

 

Р Е Ш И:

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 317з-2150 от 22.06.2016г. на Директора на ОД на МВР Пловдив.

            ОСЪЖДА С.А.П. с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Пловдив сумата в размер на 400лв./четиристотин лева/.

            Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /П/