Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 75

 

Гр. Пловдив, 19.01.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц.. като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛОВ административно дело № 1630 по описа за 2016 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалбата на Т.З.Т., с адрес: ***, чрез процесуалния му представител адв. Д., срещу Решение № 2153-15-148/10.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № **********/03.12.2015 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата. Иска от съда да отмени решението като неправилно, поради съществено нарушение на административните правила, противоречие с материалните норми и несъответствие с целта на закона Претендира присъждане на разноски. 

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез  юрисконсулт В. моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди атакуваното решение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представя писмени бележки.

Административен съд - Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а по същество за основателна.

В хода на административното производство, за  да мотивира своите актове, административният орган е приел, че за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. жалбоподателят Т. не е подал декларация в ТП на НОИ, че прекратява да упражнява дейност като едноличен търговец с фирма - ЕТ “Б. - Т.Т." и за посочения период се дължали осигурителни вноски. Също така е констатирал, че за 2004 г. Т.Т., след като подал годишна данъчна декларация и е упражнявал  дейност като едноличен търговец  с фирма  “Б. - Т.Т.", осигурителните вноски са дължими. Административният орган приема, че  Т.Т. не е ангажирал доказателства за осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.1997 г. - 03.02.2003 г. и от 12.11.2003 г. - 01.12.2003 г., а в тази връзка липсата на данни за осигурителния доход, върху който се дължат и внасят осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, за периода 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. правило обективно невъзможно изчисляването на индивидуален коефициент за определяне на реалния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Последната констатация, върху която административният орган обосновал своя извод е, че за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г. когато Т. е осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО от ЕТ “С.” - Пловдив и е самоосигуряващо се лице в качеството му на едноличен търговец в ЕТ “Б. - Т.Т.", също се дължат осигурителни вноски.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.З от КСО инидивидуалния коефициент се изчислява от дохода, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Административният орган е приел, че в случая, по отношение на Т.Т. не може да се приложи разпоредбата на чл.70, ал.3 от КСО, тъй като законът не предоставял право на избор на лицата по отношение на дохода след 31.12.1996 г. Отказът за определяне на пенсията в действителния й размер е мотивиран с невнесени осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице за периода 01.01.1997 г. – 31.12.1999 г. и  от 01.01.2004 г. - 31.12.2004 г., което е пречка за изчисление на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО.

Така постановените актове, обосновани по посочения начин, съдът намира за незаконосъобразни, издадени в противоречие със материалния закон.

 При придобит осигурителен стаж с продължителност 41 години, 08 месеца, 06 дни размерът на пенсията следва да се определи въз основа на данните за осигурителен доход в представените документи, като в противен случай лицето би било лишено от правото на индивидуален коефициент в съответствие с осигурителния му доход след 1997 година и получаване на пенсия в размер, съответстващ на реалния му принос към държавното обществено осигуряване.

На основание чл. 70а, ал. 1 от КСО средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски. За лицата, които са подлежали на осигуряване на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителният стаж и доход се зачитат съобразно чл. 6 и чл. 9 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. В случаите, когато лицето е било осигурявано по трудов договор и в същото време е подлежало на осигуряване като самонаето лице, се взема предвид доходът му по трудово правоотношение и доходът му като самоосигуряващо се лице при положение, че върху този доход са внесени дължимите осигурителни вноски (чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО и § 1, т. 3, изр. 3 на КСО). Индивидуалният коефициент се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 6. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО, в сила към датата на издаване на оспорения акт, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният стаж и размерът на осигурителния доход за пенсиониране след 31.12.1996 г. се установяват от представените надлежни доказателства.

На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Пенсията за осигурителен стаж и възраст следва да бъде отпусната в действителния й размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени, поради което не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО и изчисление на пенсията в действителния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 01.01.1997 г. На жалбоподателя следва да се определи пенсия за ОСВ в действителен размер съобразно установените от ответната администрация осигурителен стаж и възраст и при стриктно прилагане на реда предвиден в чл.70 КСО.

          При липсата на процесуални предпоставки да се цени по същество заключението по ССЕ, съдът намира, че същото дава яснота при разрешаване на правния спор, съдържайки експертен извод за възможността да се изчисли действителния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

         Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени. 

          На основание чл.173 ал.2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 КСО при ТП на НОИ гр. Пловдив, за ново произнасяне заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – с вх. № 2113-15-735/03.08.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от Т.З.Т.. Това налага извод за основателност на жалбата.

         В полза на Т.З.Т., с оглед изхода на делото, следва да се присъдят установените за сторени разноски в размер на 250 лв. за съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, доколкото за уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. /л.7/ по делото не са ангажирани доказателства за действително плащане на същото.

        Предвид горното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, Х състав

 

Р   Е   Ш   И : 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-148/10.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № **********/03. 12.2015 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив.

         ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за  произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – с вх. № 2113-15-735/03.08.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от Т.З.Т., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

          ОСЪЖДА  ТП на НОИ Пловдив, да заплати на Т.З.Т., с ЕГН **********, и с адрес: ***, разноските по делото в размер на 250 лв. за ССЕ експертиза.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                           

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: