РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  П.

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1922

 

гр. Пловдив, 24 октомври  2016 год.

 

                                                                       

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение,  ХІ с., в открито заседание на  двадесет и шести септември  през две хиляди и шестнадесета  година,  в състав:

              Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

                  

при секретаря Д.Й. и участието на прокурора …………….,  като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 1633 по описа за 2016 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ и  чл.129, ал.7  от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Н.И.“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление  гр.П., ул.“***, представлявано от  Т.К.Т., чрез адв.П.Т., против Акт за прихващане и възстановяване № 3636/24.10.2014 г., съставен от Златомира Георгиева – гл.инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община П., потвърден с Решение № 1/09.01.2015 г. на Кмета на Община П..

Твърди се издаденият АПВ да е неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалните и процесуалните изисквания за това. Според жалбоподателя, неправилно са определени задълженията му за МДТ и ТБО вследствие определянето на имота като нежилищен.

Излагат се подробни съображения в защита на тезата, че процесният имот е жилищен, отреден е за жилищно строителство.

 

 

 

Иска се отмяна на акта и възстановяване на жалбоподателя на надвенесените от него местни данъци и такси и такси битови отпадъци.

 Ответникът по жалбата – Кметът на Община П., чрез юрисконсулт Я., заема становище за неоснователност на жалбата. Счита процесното решение, потвърждаващо АПВ, за мотивирано и подробно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

         Административен съд - П., като прецени допустимостта на жалбата,  доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на настоящото оспорване е Акт за прихващане или възстановяване № 3636/24.10.2014 г., издаден от Златомира Георгиева – гл.инспектор в отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община П., потвърден с Решение № 1 от 09.01.2015 г. на Кмета на Община П..

АПВ е издадено по повод подадено Искане за прихващане или възстановяване с вх.№ 14 Ф 6846/24.09.2014 г. на суми за надвнесени ДНИ в размер на 18 086,70 лв. и ТБО в размер на 61 134,60 лева, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, за притежавания от „Н.И.“ЕООД недвижим имот, представляващ земя с площ 2 810 кв.м., находящ се в гр.П., бул.“***, Район Ю., кв.99 а, УПИ 3-39,5.

         С Резолюция за възлагане на проверка № 14 Ф 6846/25.09.2014 г. на Началник отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „МДТ“, Община  П., е посочено, че проверката следва да бъде завършена в срок до 24.10.2014 г. с издаването на Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/, като е посочено, че при разглеждане на възражението да се вземат предвид разпоредбите на ДОПК, ЗМДТ, Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на  Община П., Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община  П., Решения на ОбС – П..

         На 24.10.2014 г. е издаден АПВ № 3636, от Златомира Георгиева – главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „Местни данъци и такси“, Община П., упълномощена със Заповед № 09 ОА-833/27.04.2009 г. на Кмета на  Община П., издадена на основание чл.44 ал.1 т.1 и ал. 2 от ЗМСМА и чл.4 ал.4 във връзка с чл.4 ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, в който, след извършена проверка в масива на Д „МДТ“, Община П., е посочено, че сумата за възстановяване е 0.00 лв.

         С жалба вх. № 14 СГ 501/14.11.2014 г. пред горестоящия административен орган е обжалван цитираният по–горе АПВ, който с Решение № 1 от 09.01.2015 г. е потвърден изцяло.

         Настоящият състав на Административен съд П. намира, че при издаване на процесния АПВ са спазени всички изисквания на процесуалния и на материалния закон.

         Същият е издаден от компетентен орган, след  възложена проверка с надлежна резолюция по повод постъпило искане, от страна на жалбоподателя в това производство, за възстановяване на недължими, според него, суми за ДНИ и ТБО.

Възстановяването на недължими суми, внесени от данъчния субект  въз основа на подадена от него декларация, какъвто е конкретния случай, се осъществява по негово искане. В този случай е подадено такова. Общият ред за подаване на искането и компетентността на органа са регламентирани с чл. 129 и чл. 130 от ДОПК. В чл. 128, ал. 1 ДОПК са изброени подлежащите на прихващане суми и това са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. При спазване на изискванията на чл. 129, ал. 3 ДОПК, след постъпване на искането, в настоящия случай е извършена  проверка, при която е  издадено и процесното  АПВ.

В него правилно е прието, че не е налице недължимост за търсените за възстановяване суми, съответно не се следва възстановяване на същите.

 

1.                 По отношение на ДНИ

 

По делото няма спор по фактите.

 

Спорният момент тук е в какъв размер се дължи ДНИ за процесния имот в зависимост от това дали същият е жилищен /според жалбоподателя/ или нежилищен такъв /според ответника/.

Съдът изцяло споделя изложените по АПВ/Решението доводи относно характера на процесния имот като нежилищен такъв.

Процесният имот, сам по себе си, представлява недвижим имот – земя с площ 2 810 кв.м., находящ се в гр.П., бул.“***, Район Ю., кв.99а, УПИ III -39,5.

Видно от изложеното в АПВ, което се потвърждава и от приетото по делото заключение по СТЕ /л.310 и сл. от адм.д. № 227/2015/ по действащата КККР на гр.П., процесният имот е отразен без застрояване със сгради, определен е с начин на трайно ползване „високо застрояване“, с площ от 2 810 кв.м., стар № 5, 39, кв.99а, п.III-5,39-обществено-обслужващи дейности и жилищно застрояване, кв.“Хр.Ботев-юг“, гр.П., ИД56784.535.39 по КК.

Според действащия ПУП-ПРЗ за процесния имот  отреждането за УПИ III-39,5 е „обществено-обслужваща дейност, жилищно застрояване“. Устройствените показатели за УПИ са за зона „Сож“. Съгласно ОУП на гр.П., процесният имот попада в „СмфЗ“ – Смесена многофункционална зона  З, част от устройствените режими по ОУП на гр.П., приети за урбанизираните територии на града като „Смесени зони за обитаване и социална и бизнес структура“. Действащият ПУП за имота не е в противоречие с приетия по-късно ОУП на гр.П.. в съответствие с чл.112, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, с плана процесният имот е урегулиран за „смесено предназначение“ по т.11, а не за „предимно жилищно застрояване“ по т.3 или „със сгради за обществено обслужване“ по т.7. Тези текстове определят предназначението на процесния имот като „смесено“. Конкретното предназначение на сградите, в обхвата на допустимото застрояване, се определя с инвестиционните проекти на сградите. За процесния  имот през м.12.2008 г. е издадена виза за проучване и проектиране по влезлия в сила ПУП, одобрен със заповед № ОА-2287/05.12.2005 г. Няма издадено разрешение за строеж на сгради в имота. Видно от заключението на ВЛ, от осъществения оглед на място, става ясно, че застрояване в процесния имот няма. Няма изпълнени както сгради, така и техническа инфраструктура.

Т.е. от изложеното дотук се извежда единствения възможен извод /предвид смесеното предназначение на имота по действащия ОУП и ПУП – ПРЗ и липсата на построена сграда/сгради в него, които да отговарят на характеристиките на т.29 и т.30 на §5 от ДР на ЗУТ за „жилищна сграда“ и „жилище“/ е,  че процесният имот е нежилищен такъв и правилно АО е приел, че за него са дължи ДНИ в посочените размери и няма дължими за възстановяване суми.

 

Предвид посоченото жалбата е неоснователна в тази си част.

 

2.                 По отношение на ТБО

 

Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване.

Случаите, в които не се събира ТБО по отделни компоненти са определени в чл. 71 ЗМДТ и това са: 1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; 3. такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.

Дължимостта на ТБО  се поражда  освен от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 ЗМДТ и от фактическото престиране и ползване на услугата по отделните ѝ компоненти.

Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ е услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и тя се предоставя от общината на конкретния правен субект. Доказателствената тежест е на органа и съдът приема, че същият е доказал фактическото престиране на услугата в конкретния случай. По делото са представени многобройни писмени доказателства, от които по безспорен начин се установява, че от страна на Община П. се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за процесния имот. Като част от административната преписка са представени за всяка от процесните години заповедите на Кмета на Община П., издадени на основание чл.62 и чл.63, ал.2 от ЗМДТ за организирането на сметосъбирането и сметоизвозването за всяка конкретна година – л.261 и сл., от които става ясно, че за Район Южен няма посочен имот в регулацията, за които да няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване. В крайна сметка въпросното обостоятелство не е и било спорно по делото. Единственият изложен довод от страна на жалбоподателя е, че понеже се касае за празна, неизползваема и необработваема земя, площ или поземлен имот не биха могли от него да бъдат генерирани битови отпадъци. Този довод не може да бъде споделен предвид законодателната уредба на процесните обществени отношения. Законодателят за подобни хипотези обаче  е предвидил случаите, в които не се събира ТБО по отделни компоненти и те са определени в чл. 71 ЗМДТ и са развити с Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, която се приема от Общинския съвет. В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл.19 в, ал.1, т.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община П. / в сила до изм. и  доп. с Р.№365 Пр.№18 от 18.11.2014 г./ не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване  за имотите, които няма да се ползват през цялата година и данъчно задълженото лице е подало декларация в Д“МДТ“ до края на предходната година, придружена с изрично изброени удостоверения от дружествата – доставчици на комунални услуги. Видно от събраните писмени доказателства, част от административната преписка, жалбоподателят се е възползвал от така предоставената възможност за освобождаване от ТБО /сметосъбиране и сметоизвозване/ като за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. е подадена съответната декларация от дружеството и то съответно е освободено от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за тези периоди.

За 2009 г. няма подадена такава декларация, съответно и въпросната такса е дължима.

 

 

 

Предвид посоченото, се налага извода, че е налице престиране на услугата по първия компонент за 2009 г., съответно е налице и дължимост на задължението за ТБО.

 

Неоснователна е жалбата и по отношение на останалите два компонента.

 

В настоящия случай, предвид данните по административната преписка, събраните писмени доказателства  - заповедите на Кмета на Община П., издадени на основание чл.62 и чл.63, ал.2 от ЗМДТ за организирането на сметосъбирането,  сметоизвозването и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване,  за всяка конкретна година по безспорен начин се установява, че общината предоставя  услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в Район Южен, където е имотът на жалбоподателя, тази такса се дължи. Касателно реалното  предоставяне на услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване няма отправено възражение от страна на жалбоподателя, не са и ангажирани доказателства в  насока непрестиране на тази услуга за неговия имот. Предвид представените с административната преписка писмени доказателства - заповедите на Кмета на Община П., издадени на основание чл.62 и чл.63, ал.2 от ЗМДТ за организирането на сметосъбирането,  сметоизвозването и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване  за всяка конкретна година, които писмени доказателства не са оборени от жалбоподателя, съдът приема за доказано престирането на въпросната услуга.

 

По отношение на последния компонент от ТБО, свързана с предоставяне на услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци,  по аргумент на противното на чл.71, ал.3 от ЗМДТ се приема, че дължимостта на таксата е в зависимост от наличието на такива депа. Община П. извозва и депонира битовите отпадъци, генерирани на нейна територия, в „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Ц.“. Общината е собственик и на „Депо за неопасни отпадъци и инсталации за биологично разграждане по закрит способ“ с.Ш.. Предвид това се налага извода, че и по този компонент ТБО е дължима от жалбоподателя.

 

При този изход на спора на ответника  се дължат сторените по делото разноски в размер на 300 лева възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, П.ският административен съд

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

  ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Н.И.“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление  гр.П., ул.“***, представлявано от  Т.К.Т., чрез адв.П.Т., против Акт за прихващане и възстановяване № 3636/24.10.2014 г., съставен от Златомира Георгиева – гл.инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община П., потвърден с Решение № 1/09.01.2015 г. на Кмета на Община П..

 

 

ОСЪЖДА „Н.И.“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление  гр.П., ул.“***, представлявано от  Т.К.Т.,  да заплати на Община П. сторените по делото разноски в размер на 300  лева.

 

 

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

              Председател: