РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 

    Р Е Ш Е Н И Е

 

 

      №1237

 

   гр. Пловдив, 12.07. 2017 год.

 

 

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1661 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК вр. чл. 226 от АПК, приложим във връзка с § 2 от ДР ДОПК.

2. Производството по делото е образувано след като с Решение № 8289 от 05.07.2016г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9019/2015г. е отменено Решение № 1300 от 23.06.2015г. на Административен съд, гр.Пловдив, постановено по адм. дело № 2913/2014г., с което е отхвърлена жалбата на Д.В.В. в качеството му на ЕТ “В.-Д.В.“, ************, против Ревизионен акт № 261400964/11.07.2014г., издаден от Н. Ж. К. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и С. Д. Й. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 961/24.09.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, гр.Пловдив, в частта на установените задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ, и делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг съдебен състав. Съдебното решение на Административен съд, гр.Пловдив е отменено в частта на установените задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г. както следва : за ДОО в размер на 1530.86 лева и съответните лихви от 1468.31 лева, за ДЗПО - УПФ - в размер на 530.51 лева и съответните лихви от 421.84 лева и ЗО в размер на 739.16 лева и съответните лихви от 345.36 лева, както и в частта на присъдените разноски и е отменен Ревизионен акт № 261400964/11.07.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП, гр.Пловдив, потвърден с Решение № 961/24.09.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, гр.Пловдив в частта, в която са установени задължения за задължителни осигурителни вноски за ревизираните периоди на 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г. както следва: за ДОО в общ размер на 1530.86 лева и съответните лихви от 1468.31 лева, за ДЗПО - УПФ - в общ размер на 530.51 лева и съответните лихви от 421.84 лева и ЗО в общ размер на 739.16 лева и съответните лихви от 345.36 лева и е оставено в сила  решението в останалата му част по отношение на определените лихви за невнесени в законоустановения срок задължителни осигурителни вноски за 2011г. и 2012г.

Прието е, че в частта, по отношение на задълженията за ДДС в размер на 30 455.31 лева и съответните лихви и данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ в размер на 2331.98 лева и съответните лихви, решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на  чл. 236, ал. 2 ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, изразяващо се в липсата на мотиви и фактически констатации по релевантните за спора факти, препятстващо възможността касационната инстанция да извърши проверка за наличието на основание по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и спазването на материалния закон, съгласно чл. 220 АПК. В тази насока ВАС е приел, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е разграничил кои от доставчиците са представили преписи от спорните фактури и кои от доставчиците не са. Не е обсъдено заключението на СГЕ кои фактури са подписани от ревизирания търговец или от негов служител. В мотивите на решението не е разграничено, които доставчици са представили доказателства за извършен транспорт в подкрепа на писмените си обяснения, че доставките са осъществени на принципа на разносната търговия и кои доставчици не са представили такива. Лисват фактически установявания относно размера на данъчната основа и мотиви по определения размер на задълженията за ДДС и данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ.

Допълнително в решението на ВАС е прието, че съдът не е дал указания по чл. 171, ал. 4 от АПК и разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Указанията на Върховния административен съд са при новото разглеждане на делото съдът да даде указания по разпределението на доказателства тежест за установяване основанието по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК и указания на административния орган по кои от доставчиците не се сочат доказателства за транспортиране на стоките до обект на ЕТ „В.-Д.В.“, като даде възможност на страната за събирането им. При постановяване на решението следва да се обсъдят събраните при насрещните проверки на всеки от доставчиците доказателства във връзка с заключението на СГЕ и ССЕ и да се изложат мотиви доказано ли е доставянето и получаването на стоките по процесните фактури и налице ли са данни за укрити приходи от продажби на стоки. При установяване на обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК да се изложат мотиви по законосъобразността на формираната данъчна основа по ЗДДС и ЗДДФЛ и размера на установените задължения.

3. Производството по адм. дело № 2913 по описа на Административен съд Пловдив за 2014г. е било образувано по жалба на Д.В.В., като ЕТ “В.-Д.В.“, ***********  против Ревизионен акт № 261400964/11.07.2014г., издаден от Н.Ж. К. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и С. Д.Й. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 961 от 24.09.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в ЧАСТТА, с която е установен допълнителен размер на задълженията по ЗДДС в размер на 30 455,31 лева с прилежащите лихви, определени са задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2007 г. – 2012 г. в общ размер на 2 331, 98 лева ведно с прилежащите лихви, както и допълнително са установени ЗОВ за внасяне в размери по видове конкретно посочени в акта.

Навежданите доводи в жалбата са за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, като се претендира за неговата отмяна от съда. В тази насока от страна на жалбоподателя се оспорва наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК. Поддържа се, че копията от фактури, които не носят подпис на представител на ревизираното лице, и които не са осчетоводени в счетоводството на едноличния търговец, не могат да служат като основание за прилагане на презумпцията за укрити приходи. Подробни съображения в тази насока се излагат в жалбата и в депозирано по делото писмено становище от страна на процесуалния представител.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

4.Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи са в ревизионния акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП” - гр.Пловдив.

Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

ІІ. За допустимостта:

5. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За процедурата и за фактите :

6. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1305789/27.11.2013г., издадена от Н. Ж. К., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, е възложено извършване на данъчна ревизия на Д.В.В., като ЕТ „В.-Д.В.“ с обхват, установяване на задълженията по данък добавена стойност за периода от 01.12.2007г. до 31.12.2012г., за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2012г. и за вноски за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО- УПФ на самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. Крайният срок за извършване на ревизията е съответно продължен със Заповед за възлагане на ревизия № 1400964/04.03.2014г., издадена от същия орган по приходите. Заповедите са надлежно връчвани на ревизираното лице по електроннен път.  

В хода на това ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад  № Р- 1400964 от 14.05.2014г. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е подадено възражение от страна на ревизираното лице срещу съставения ревизионен доклад, от 25.06.2014г. Въз основа на РД е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт.

Този резултат е обжалван от ревизираното лице с жалба от 21.07.2014г., като с Решение № 961 от 24.09.2014г., Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите е потвърдил процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част за допълнително начислен ДДС на стойност 30 455,31 лв., ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 15 925,61 лв., определените задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2007г. – 2012г., в общ размер на 2 331,98лв. ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, както и допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски, ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета (които задължения не са предмет на настоящия административноправен спор, с оглед решението на ВАС).

Последвало е подаването на жалба на основание и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, с която спора относно законосъобразността на ревизионния акт в посочената част, е отнесен пред Административен съд гр.Пловдив,  по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото дело.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 и чл.119, ал.2 от ДПОК, по делото е представена Заповед № РД – 09-1301/01.11.2012г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив.

Изложеното до тук налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионния доклад, така и ревизионния акт са съставени в предвидената за това  форма. Ревизионният акт е валиден административен акт и е издаден от материално компетентен, териториално компетентен и компетентен по степен административен орган, в съответствие и с приетото от Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016г. Съгласно това решение, ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен.

7. Относно допълнително определените задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.

Относно определената данъчна основа от стопанска дейност, като ЕТ „В.-Д.В.”.

В хода на ревизията е установено, че за ревизирания период от 01.12.2007г. до 31.12.2012г. основната дейност на ЕТ „В.-Д.В.” е търговия на дребно в обект: магазин за хранителни стоки в гр. *****************

Установено е, че Д.В.В. е местно физическо лице по чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ за доходите, получени през ревизираните данъчни (календарни) години, включени в обхвата на ревизията. Органите по приходите са установили, че за процесните 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. лицето е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и е декларирало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец по приложение № 2 към ГДД. 

В хода на ревизията са извършени насрещни проверки, изискани са и са представени документи от ревизираното лице, както и са извършени проверки в информационните масиви на НАП,  въз основа на които данни е установено, че за периода 01.01.2007г. - 31.12.2012г. на ревизираното лице са издадени множество фактури (за цигари, хранителни и др. стоки), като една част са намерили отражение, а друга не са намерили отражение в дневниците за покупки, в СД и в счетоводството на ревизираното лице.

Въз основа на събраните в хода на административното производство документи органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по  т. 2 - данни за укрити приходи или доходи, което дава основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа. С Уведомление изх. № 3258/01.04.2014г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив, лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1  ДОПК, че основата за облагане с ДДС за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2012 г. и основата за облагане с Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г., 2008г.,  2009г., 2010г.,  2011г. и 2012г., ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. От страна на ревизираното лице съответно са представени декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК.

Изводът за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, органите по приходите са извели въз основа на следните фактически установявания:

8. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки по реда на чл.45 от ДОПК на следните доставчици на жалбоподателя: „Д.Х.” АД, „К.– Д. К. – А. К.” ЕТ, „В.” ЕООД, „Н.Б.“ АД, като правоприемник на „Н. А. К. България“ АД, „К.О.“ ООД, „К.“ ЕООД, „М. М.“ ООД, „В. Бг“ ЕООД и „П. Бг“ ЕООД. При проверките е констатирано, че посочените дружества са издали на жалбоподателя фактури през ревизираните данъчни периоди.

Предмет на доставките по спорните първични счетоводни документи са различни видове хранителни стоки и тютюневи изделия. Дружествата – издатели на фактурите са регистрирани по ЗДДС лица и са отразили издадените на жалбоподателя фактури в дневници за продажби, в подадени справки-декларации по ЗДДС, и в счетоводните си регистри като приходи и е начислен ДДС. При насрещните проверки е установено, че стоките по фактурите, издадени от доставчиците „Д.Х.” АД, „К. – Д. К. – А. К.” ЕТ, „В.” ЕООД, „Н. А. К. Б.“ АД, „К. О.“ ООД, „К.“ ЕООД, „М. М.“ ООД, „В. Бг“ ЕООД и „П. Бг“ ЕООД са предавани в търговския обект на ЕТ, транспортът е извършван от и за сметка на доставчиците и фактурите са платени в брой. Същевременно, ревизиращите органи по приходите са констатирали, че издадените от тези дружества фактури не са намерили отражение в счетоводни регистри на ЕТ “В.-Д.В.“.

9. Тези именно факти и обстоятелства са дали основание на органите по приходите да формират извод, че стоките по неосчетоводените фактури са реализирани на вътрешния пазар като за продажбата им не са издавани документи, съответно не са отчитани приходи при търговеца от тяхната последваща реализация, а осъществените сделки с тези стоки са облагаеми по смисъла на ЗДДС.

С оглед констатираните обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК при определяне на данъчните основи за облагане с преки данъци.

Тъй като през ревизираните периоди не са констатирани осчетоводени липси или излишъци на стоки ревизиращите органи са направили извод, че стоките по неосчетоводените фактури, описани в ревизионния доклад, не са заведени счетоводно по сметка 304 „Стоки“, но са продадени към 31.12. на съответната година.

Направено е заключение, че след като стоките, закупени по процесните фактури, не са намерили отражение в счетоводството на ЕТ за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. количествено и стойностно, то и тяхната отчетна стойност не е отчетена в ОПР на ЕТ като разход през отчетните периоди, съответно не са отчетени и приходите от тяхната продажба.

От страна на органите по приходите са изискани данни за размера на търговската отстъпка и/или надценка, която е  ползвало ревизираното лице за процесните периоди, в резултат на което е установено, че тютюневите изделия от доставчиците „Д.Х.” АД и „В.” ЕООД са с търговска отстъпка от 6 %, а средната годишна надценка при продажбата на стоките (определена по счетоводни данни от ОПР, анализ на ТО и надценка по неотразените фактури) за: 2007г. е 27%, за 2008г. – 38%, за 2009г. – 46%; 2010г. – 62%, за 2011г. – 30% и за 2012г. – 32%. Въз основа на предоставените данни от ревизираното лице и данните от информационните масиви на ТД на НАП, от страна на органите по приходите е изготвена справка за всеки един от процесните периоди за установената стойност на закупените стоки, които не са осчетоводени в счетоводството на лицето и размера на неотчетените приходи от тях, имайки предвид търговската отстъпка на стоките, представена от лицето.

Установено е, че за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011 г. и 2012 г. отчетната стойност на закупените стоки от едноличния търговец, които не са намерили отражение в счетоводните му регистри, а са отразени в дневниците за продажби на доставчиците, регистрирани по ЗДДС лица, е съответно за 2007г. - 14468,00 лв., за 2008г. -  60090,63 лв., за 2009г. -  31667,60 лв., за 2010г. -  13567,23 лв., за 2011г. - 2136,32 лв. и за 2012г.  - 2437,26 лв.

Като е съобразен процентът надценка, с която е работил търговецът са изчислени и неотчетените приходи от продажби за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., съответно в размер 17476,15 лв., 69737,17 лв., 38317,96 лв., 20768,10 лв., 2760,35 лв. и 3217,18 лв. По отношение на тютюневите изделия, органите по приходите са се съобразили с определената в документите търговска отстъпка и посочена пределна продажна цена по бандерол.

10. Така, въз основа на извършения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК от страна на органите по приходите е определена облагаема данъчна основа за доходите на ревизираното лице от стопанска дейност, като ЕТ “В.-Д.В.“ съответно за 2007г., 2008г, 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., като са взети предвид недекларираните приходи от продажби на стоки и съответстващите им разходи, както и декларираните доходи от лицето, съгласно  ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

Въз основа на горното, така установените неотчетени приходи и разходи са прибавени към декларираните такива от търговеца, като е определена обща годишна данъчна основа за облагане с данък върху дохода  за периода 2007 г. – 2012 г. след определяне на задължения за задължителни осигурителни вноски, съгласно разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, които са приспаднати при определяне на основата за облагане с данък върху дохода. Годишното данъчно задължение е определено върху определената данъчна основа за 2007г. – 2010г., тъй като за 2011 г. и 2012 г. определената основа е  0 лева.

В резултат на това с ревизионния акт са определени задължения за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2007г. – 2012 г., общо в размер на 2 331,98 лв., ведно със съответните лихви.

11. Относно допълнително определените задължения по ЗДДС, ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.

Съобразно изложената по - горе фактическа обстановка в т.7-т.10 от настоящото решение и направените от страна на органите по приходите констатации, обусловили определянето на облагаемата основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК за задълженията по ЗДДФЛ досежно констатациите за укрити приходи от дейността като едноличен търговец по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, ревизиращите органи са констатирали, че  ЕТ „В.-Д.В.“ е получател на стоки по облагаеми доставки, съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, които не са отразени в отчетните и счетоводните регистри на ревизираното лице и към 31.12. на съответните отчетни периоди 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. задълженото лице е реализирало, и не е осчетоводило приходи от реализацията на стоки (цигари, хранителни стоки и др.) доставени по фактури, издадени от доставчиците „Д.Х.” АД, „К. – Д. К. – А.К.” ЕТ, „В.” ЕООД, „Н. А. К. Б.“ АД, „К. О.“ ООД, „К.“ ЕООД, „М.М.“ ООД, „В. Бг“ ЕООД и „П. Бг“ ЕООД.

Въз основа на извършения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК от страна на органите по приходите е определена облагаема данъчна основа за облагане с косвен данък, върху която е начислен дължимия ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2  и  чл. 82, ал. 1, от ЗДДС във връзка с чл. 122 от ДОПК в общ размер на 30 455.31 лв., както следва :

-           за м.12.2007 г. -   3 495.23 лв.;

-           за м.12.2008 г. - 13 947.43 лв.;

-           за м.12.2009 г. -   7 663.59 лв.;

-           за м.12.2010 г. -    4 153.62 лв.;

-           за м.12.2011 г. -       552.07 лв.;

-           за м.12.2012 г. -       643.44 лв.

12. Към доказателствения материал по делото са приобщени следните писмени доказателства, в заверени копия: Справка за актуално състояние на всички  трудови договори в ЕТ „В.-Д.В.“ (л.1532 – л.1533 от а.х.д № 2913/2014г.); трудов договор № 2 от 06.06.2008г., сключен между ЕТ „В.-Д.В.“ – работодател и Д.Т. И. – работник (л.10 от а.х.д № 1661/2016г.); трудов договор № 3 от 06.06.2008г., сключен на между ЕТ „В.-Д.В.“ – работодател и Б.Г.Т. – работник (л.11 от а.х.д № 1661/2016г.); трудов договор № 11 от 21.06.2010г., сключен на между ЕТ „В.-Д.В.“ – работодател и Д.Т.И. – работник (л.12 от а.х.д № 1661/2016г.); документи, изходящи от третото неучастващо по делото лице „Владая“ ООД, описани в молба на л.62 (л. 63–л.76 от а.х.д № 1661/2016г.); документи, изходящи от третото неучастващо по делото лице ЕТ „К. – Д. К. – А. К.“ (л. 78 – л.136 от а.х.д № 1661/2016г.)-Обяснение от А. К. К., представляваща ЕТ „К.-Д.К.- А. К.“, Справка за издадените фактури на клиент ЕТ „В.-Д.В.“, втори екземпляр на процесните фактури; документи, изходящи от третото неучастващо по делото лице „Н. Б.“ АД, като правоприемник на „Н. А. К. Б.“ АД  (л.138 - л.539) - втори екземпляр на процесните фактури; документи, изходящи от третото неучастващо по делото лице „М. М.“, описани в молба на л. 541(л.542 - л.554 от а.х.д № 1661/2016г.); документи, изходящи от третото неучастващо по делото лице „П.Б.“ ЕООД, описани в опис на л. 557 – л.558 (л. 559 - л.605 от а.х.дело № 1661/2016г.); документи, изходящи от третото неучастващо по делото лице „В.Б.“ ЕООД, описани в опис на л.607 - л.608 (л.609 - л.926 от а.х.дело № 1661/2016г.); документи, изходящи от третото неучастващо лице „О. Б.“ ЕООД, като правоприемник на „К.О.“ ООД, описани в молба на л. 928 (л.929 - л.988 от а.х.дело № 1661/2016г.).

13. Жалбоподателят е оспорил автентичността на подписите положени за „Получател” на процесните фактури. По искане на жалбоподателя, в чиято доказателствена тежест е установяване неистинността на оспорените частни документи, носещи неговия подпис, са назначени две съдебно-графологични експертизи (СГЕ) - при първоначалното разглеждане на делото и по настоящото дело. Вещото лице е дало своите заключения след изследване подписите на Д.В.В. и на всички работили в търговския обект на жалбоподателя през ревизирания период, съгласно представената Справка за актуалното състояние на всички трудови договори на л.1532 - л.1533 от а.х.д.№ 2913/2014г. и три броя трудови договори на л.10-л.12 от а.х.дело № 1661/2016г.  Заключенията, приети без заявени резерви, се свеждат до следното:

13.1. В заключение вх. № 1158/20.01.2015г. по назначената първа СГЕ, находящо се на л.1545 и сл. от а.х.д № 2913/2014г. вещото лице е направило следните констатации:

I.Фактури, издадени от "М.М." ООД, намиращи се в делото от л.952 до л.987.

Подписът за "Получател:" във фактури с номер:

№ 000026419/28.02.2012г.- л.952

№ 000005863/05.01.2009г.- л.955

№ 000006335/24.02.2009г.- л.957

№ 000007104/21.04.2009г.- л.959

№ 000002993/28.01.2008г.- л.964

№ 000004926/25.09.2008г.- л.966

№ 000006087/29.01.2009г.- л.956

№ 000006718/24.03.2009г.- л.958

№ 000005484/25.11.2008г.- л.967

№ 000001676/31.07.2007г.- л.987

  000003446/27.03.2008г.- л.965

НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от Д.В.В. и служителите във фирмата, посочени във сравнителния материал.

Във фактури. издадени от "М.М.” ООД с номера: №  000008026/24.06.2009г. - л.960 и № 000010909/22.12.2009г. - л.961 в мястото за получател няма положен подпис.

ІІ. Фактури, издадени от "К.О."ЕООД не са приложени по делото. 

ІІІ. Фактури, издадени от "К."ООД, намиращи се в делото от л. 544 до л.673 от делото в мястото за "Получател:" няма положен подпис.

IV.Фактури, издадени от "В.Б." ЕООД, намиращи се в делото от л.686 - л.849 Подписът за "Получател: във фактури с номер:

№ 0000017421/06.08.2010г.-л.686

 0000017641/13.08.2010г.- л.703

  0000018588/10.09.2010г.- л.716

  0000018819/17.09.2010г.- л.737

 00000019036/24.09.2010г.- л.749

  0000019259/30.09.2010г.- л.762

  0000019492/08.10.2010г. - л.780

 0000037782/23.12.2011г.- л.797

  00000540411/05.12.2012г.- л.830

 0000055040/28.12.2012г.- л.849

НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от Д.В.В. и служителите във  фирмата, посочени във сравнителния материал.

V. Фактури, издадени от "Н. Б."АД, намиращи се в делото от л.1064 - л.1149 в мястото след "Получател подпис:" - няма положен подпис.

VI.Фактури, издадени от "П.Б.", намиращи се в делото от л.1377 - л.1502.

Подписът за "Получател:" във фактури с номер:

№14050/13.08.2010г.-л.1377

№14803/10.09.2010г.-л.1397

№15013/17.09.2010г.-л.1410

№15191/24.09.2010г.-л.1427

№15369/30.09.2010г.-л.1444

№15564/08.10.2010г.-л.1463

№15766/15.10.2010г.-л.1482

НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от Д.В.В. и служителите във фирмата, посочени във сравнителния материал.

Фактура, издадена от "П.Б." с номер: № 16416/05.11.2010г.-л.1502 е анулирана поради грешен получател. Същата в мястото за "Получател подпис:" няма положен подпис.

VІІ. Фактури, издадени от "Д.Х." АД, намиращи се в делото от л.276 - л.325 /89 бр. нямат подпис/

Подписът за получател след "Подпис:" във фактури с номер:

№ 2174916252/08.08.2011г.-л.276

№ 2174908345/19.11.2010г.-л.276

№ 030020529/17.11.2009г.-л.280

№ 030020107/02.11.2009г.-л.280

№ 030020213/05.11.2009г.-л.280

№ 030020405/12.11.2009г.-л.281

№ 030017618/30.07.2009г.-л.285

№ 030012338/11.12.2008г.-л.290

№ 030011701/17.11.2008г.-л.293

№ 030006568/ 01.05 .2008г.-л.305

№ 030011526/10.11.2008г.-л.292

№ 030006639/05.05.2008г.-л.305

№ 030006237/17.04.2008г.л.307

№ 030006140/14.04.2008г.-л.307

№ 030006054/10.04.2008г.-л.308

№ 030011345/03.11.2008г.-л.292

№ 030011806/20.11.2008г.-л.293

№ 030011987/27.11.2008г.-л.294

№ 030011626/13.11.2008г.-л.293

№ 030006427/24.04.2008г.-л.307

№ 030011880/24.11.2008г.-л.294

№ 030011164/27.10.2008г.-л.295

№ 030010904/16.10.2008г.-л.295

№ 030005954/07.04.2008г.-л.308

№ 030006326/21.04.2008г.-л.308

НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от Д.В.В. и служителите във фирмата, посочени във сравнителния материал.

Подписът за получател след "Подпис:" във фактура с номер № 30011451/06.11.2008г.- л.292 Е ИЗПЪЛНЕН от К.Я. Н..

Подписът за получател след "Подпис:" във фактура с номер №030010983/20.10.2008г.-л.295 Е ИЗПЪЛНЕН от Величка Николаева Иванова. 

Фактурите, издадени от "Д.Х."АД от 317 до л.325 от делото са ксероксни копия и са изготвени на пишеща машина с игломатрична глава. В мястото за "Получател:" няма ПОЛОЖЕН ПОДПИС.

VІІІ.При проверката на фактурите, издадени от ЕТ "К.", намиращи се в делото от д.217 - л.253-13бр. в мястото за "Получател:" няма ПОЛОЖЕН ПОДПИС.

IХ.Фактури, издадени от "В." ЕООД, намиращи се в делото от л.421-л.435 и от л. 1006 - л.1045 - в мястото за "Получател:" няма положен подпис.

13.2. В заключение вх. № 19841/01.12.2017г. находящо се на л.21  и сл. от а.х.д № 1661/2016г. по назначената втора СГЕ, вещото лице е направило следните констатации:

I.Фактури, издадени от "М. М."ООД, намиращи се в делото от л. 952 до л.987.

Подписът за "Получател:" във фактури с номер:

№ 000026419/28.02.2012г.- л.952

№ 000005863/05.01.2009г.- л.955

№ 000006335/24.02.2009г.- л.957

№ 000007104/21.04.2009г.- л.959

№ 000002993/28.01.2008г.- л.964

№ 000004926/25.09.2008г.- л.966

№ 000006087/29.01.2009г.- л.956

№ 000006718/24.03.2009г.- л.958

№ 000005484/25.11.2008г.- л.967

№ 000001676/31.07.2007г.- л.987

№ 000003446/27.03.2008г.- л.965

НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от Д.Т.И. и Б. Г.

Във фактури, издадени от "М.М."ООД с номера:

№ 000008026/24. 06.2009г.- л.960 и № 000010909/22. 12.2009г.- л.961

в мястото за получател няма положен подпис.

ІІ. Фактури, издадени от "К.О."ЕООД не са приложени по делото.

ІІІ. Фактури, издадени от "К."ООД, намиращи се в делото от л. 544 до л.673 от делото в мястото за "Получател:" няма положен подпис.

IV.Фактури, издадени от "В.Б."ЕООД, намиращи се в делото от л.686 - л.849

Подписът за "Получател:" във фактури с номер:

№ 0000017421/06.08.20 10г.-л.686

№ 0000017641/13.08.2010г.-л.703

№ 0000018588/10.09.2010г.- л.716

№ 0000018819/17.09.2010г.- л.737

№ 0000019036/24.09.2010г.- л.749

№ 0000019259/30.09.2010г.- л.762

№ 0000019492/08.10.2010г.- л.780

№ 0000037782/23.12.2011г.- л.797

№ 0000054041/05.12.2012г.- л.830

№ 0000055040/28.12.2012г.- л.849

НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от Д.Т.И. и Б.Г.V. Фактури, издадени от "Н.Б."АД, намиращи се в делото от л.1064 – л.1149 в мястото след "Получател подпис:" - няма положен подпис.

VІ.Фактури, издадени от "П.Б.", намиращи се в делото от л.1377 - л.1502.

Подписът за "Получател:" във фактури с номер:

№ 14050/13.08.2010г.-л.1377

№ 14803/10.09.2010г.-л.1397

№ 15013/17.09.2010г.-л.1410

№ 15191/24.09.2010г.-л.1427

№ 15369/30.09.2010г.-л.1444

№ 15564/08.10.2010г.-л.1463

№ 15766/15.10.2010г.-л.1482

НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от Д.Т.И. и Б.Г.Фактура, издадена от "П.Б." с номер:

№ 16416/05.11.2010г. - л.1502 е анулирана поради грешен получател. Същата в мястото за "Получател подпис:" няма положен подпис.

VII. Фактури, издадени от "Д.Х." АД, намиращи се в делото от л.276 - л.325 /89 бр. нямат подпис/

Подписът за получател след "Подпис:" във фактури с номер:

№ 2174916252/08.08.2011г.-л.276

№ 2174908345/19.11.2010г.-л.276

№ 030020529/17.11.2009г.-л.280

№ 030020107/02.11.2009г.-л.280

№ 030020213/05.11.2009г.-л.280

№ 030020405/12.11.2009г.-л.281

№ 030017618/30.07.2009г.-л.285

№ 030012338/11.12.2008г.-л.290

№ 030011701/17.11.2008г.-л.293

№ 030006568/01.05.2008г.-л.305

№ 030011526/10.11.2008г.-л.292

№ 030006639/05 .05 .2008г.-л.305

№ 030006237/17.04.2008г.-л.307

№ 030006140/14.04.2008г.-л.307

№ 030006054/10.04.2008г.-л.308

№ 030011345/03.11.2008г.-л.292

№ 030011806/20.11.2008г.-л.293

№ 030011987/27.11.2008г.-л.294

№ 030011626/13 .11.2008г.-л.293

№ 030006427/24.04.2008г.-л.307

№ 030011880/24.11.2008г.-л.294

№ 030011164/27.10.2008г.-л.295

№ 030010904/16.10.2008г.-л.295

№ 030005954/07.04.2008г.-л.308

№ 030006326/21.04.2008г.-л.308

НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от Д.Т.И. и Б.Г.Подписът за получател след "Подпис:" във фактура с номер № 030011451/06.11.2008г. - л.292

Е ИЗПЪЛНЕН от К.Я.Н..

ПОДПИСЪТ за получател след "Подпис:" във фактура с номер

№ 030010983/20.10.2008г. - л.295

Е ИЗПЪЛНЕН от В. Н. И..

Фактурите, издадени от “Д.Х."АД от л.317 до л.325 от делото са ксероксни копия и са изготвени на пишеща машина с игломатрична глава. В мястото за "Получател:" няма положен подпис.

VIII. При проверката на фактурите, издадени от ЕТ "К.", намиращи се в делото от л.217 - л.253-13бр. в мястото за "Получател:" няма положен подпис.

IX.Фактури, издадени от "В." ЕООД, намиращи се в делото от л.421-л.435 и от л.1006 - л.1045 - в мястото за "Получател:" няма положен подпис.

14. По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), също приета без заявени резерви от страните (заключение вх. № 4511/09.03.2015г.), находящо се на л.1575 и сл. от а.х.д.№ 2913/2014г. Вещото лице е направило следните констатации:

При извършената проверка в счетоводството на ЕТ "В.-Д.В.“, на експертизата се представиха следните документи и счетоводни справки:

Първични счетоводни документи за покупки и продажби за периода от 01.01.2007г. до 30.04.2013 г.

Дневници на покупки и справки-декларации по ЗДДС за периода от 01.01.2007г. до 30.04.2013 г.

Хронологични описи на счетоводни сметки 4531"Начислен ДДС на покупките",

4532 "Начислен ДДС на продажбите" за периода от 01.01.2007г. до 30.04.2013г.

Хронологични описи на счетоводни сметки 304 “Стоки“, 702 “Приходи от продажба на стоки“, 611 “Разходи за основна дейност“, за периода от 01.01.2007г. до 30.04.2013 г.

Аналитични оборотни ведомости и главни книги по всички счетоводни сметки за периода от 01.01.2007г. до 30.04.2013г.

Годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, вкл. годишни финансови отчети за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2012 г.

След анализ на предоставените счетоводни справки и документи и наличните по делото материали, експертизата е установила, че ЕТ "В.-Д.В." - гр. Свиленград е организирал счетоводната си отчетност съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Счетоводните стандарти, като организацията на счетоводната система осигурява в достатъчна степен:

всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции въз основа на първичните счетоводни документи;

счетоводните регистри за обобщаване на счетоводната информация се откриват в началото на отчетния период и приключват в края на същия период; 

заведени са необходимите за дейността синтетични и аналитични счетоводни регистри, наличие на равенство и връзка между тях;

годишно счетоводно приключване на счетоводните регистри и съставяне на оборотна ведомост и главна книга за периода; 

прилагане на утвърден от управителя индивидуален сметкоплан; 

възприетата счетоводна политика е в съответствие със Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти, спазени са основните принципи, заложени в чл. 4, ал. 1 от ЗСч, включително и принципа за текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;  счетоводната отчетност е осъществявана, съгласно изискванията на чл.4, ал.3 от ЗС, на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като са спазвани изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство, при организиране и отчитане на приходите и разходите;

прилага се двустранна форма на счетоводната отчетност, за обработката на счетоводната информация е ползван счетоводен програмен продукт; счетоводната отчетност на дружество отразява вярно и честно осъществените стопански операции, извършени през ревизирания период и създава предпоставка за последващ контрол.

След анализ на предоставените счетоводни справки и документи и наличните по делото материали, експертизата е установила, че от така установената организация на счетоводната отчетност при жалбоподателя ЕТ "В.-Д.В." - гр.Свиленград, може да бъде получена информация относно продажбата на стоки:

-  за продадените артикули стоки, количествата на продадените артикули.

- относно продажните цени и търговската отстъпка при продажбите на цигари информация може да бъде получена от Публичен регистър на цените на тютюневите изделия, съставен на основание чл. 6 от Наредба за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия на МФ на РБ.

- в счетоводните регистри на едноличния търговец няма информация относно продажните цени на всеки един продаден артикул стоки.

При извършената проверка в счетоводството на ЕТ "В.-Д.В.", се представиха следните документи и счетоводни справки: ГДД по ЗДДФЛ и ОПР за периода от 2007 г. до 2012 г., обобщени оборотни ведомости за периода от 2007 г. до 2012 г.

След анализ на описаните по-горе справки и документи и приложените по делото материали, експертизата е установила следните отчетени приходи от ЕТ "В.-Д.В.", за ревизирания период:

 

период

Приходи по ГДД и ОПР

Приходи по обор. ведомост

2007 г.

148944,08

148944,08

2008г.

101599,51

101599,51

2009г.

89261,22

89261,22

2010г.

71451,83

71451,83

 

 

81257,33

2011г.

81257,33

2012г.

94926,09

94926,09

 

Приходите от подадените от жалбоподателя ГДД по ЗДДФЛ и ОПР към тях за ревизираните години съответстват на действително реализираните приходи, отразени в оборотните ведомости.

 

След анализ на установените в РА /РД/ факти и обстоятелства, експертизата е установила следните данни в изчислителен аспект за ревизирания период:

 

ДО на всички установени

установена данъчна основа

установен при ревизията

период

при ревизията "неосчето

при ревизията при продажба

укрит приход /увеличение

 

водени" фактури

на стоки по "неосчетов." ф-ри

на данъчната основа/

 

 

 

 

2007

1337,50

1951,81

614,31

 

 

 

 

2008

36677,38

43539,27

6861,89

2009

48932,32

61829,33

12897,01

 

 

 

 

2010

23590,60

33907,91

10317,31

2011

6525,75

8650,28

1824,53

2012

2691,55

3552,85

861,30

 

Всички посочени в РА /РД/ като "неосчетоводени" фактури за покупки на стоки кореспондират с увеличената от органа по приходите данъчна основа за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г., 2012 г.

Експертизата е извършила съпоставка на приходите, отчетени по съответните счетоводни сметки и обобщени в оборотните ведомости за ревизираните периоди в ЕТ "В.-Д.В." и представените /оповестени/ приходи от дейността в ОПР и ГДД на едноличния търговец, при която е установила следните резултати:

 

период

Приходи

оборотна

ведомост

 

общо приходи 

Приходи

 

сметка 702

сметка 701

сметка 709

сметка 721

обор. ведомост

ГДД и ОПР

2007

143607,1

 

5336,87

0,11

148944,08

148944,08

2008

100036,91

 

1562,5

0,1

101599,51

101599,51

2009

88658,73

268,31

333,35

0,83

89261,22

89261,22

2010

67984,28

3133,58

333,35

0,62

71451,83

71451,83

2011

75013,16

6244,02

 

0, 42

81257,60

81257,60

2012

89877,83

5048,26

 

 

94926,09

94926/09

 

Действително реализираните приходи, отчетени въз основа на първични счетоводни документи, фигуриращи като сума на оборотната ведомост, съответстват на представените /оповестени/ приходи от дейността в ОПР и ГДД за ревизираните периоди.

При проверка на приложените по делото материали, експертизата е установила, че от събраните при ревизията доказателства и представените от жалбоподателя такива, е налице следното документално обосновано нарастване на имуществото на ревизираното лице по години:

- 2008г.  Закупен лек автомобил "Рено Канго" на стойност 840,00 лв. с фактура № 12/07.02.2008г. от “Л." ЕООД

- 2009г. Закупен мотоциклет "Сузуки" на стойност 500,00 лв. с Договор за покупко-продажба от 05.03.2009 г. от И. Г. В.

- 2011г.  Закупен товарен автомобил "Нисан Ванет" на стойност 2200,00 лв. с Договор за покупко-продажба от 02.02.2011г. от Автокъща "Ю. К.".

Съобразявайки изброените в Ревизионния акт и Ревизионния доклад фактури, за които се твърди, че касаят доставени и получени от жалбоподателя стоки, реализирани като продажби, но неотчетени като приход, експертизата за данъчни цели е установила следните резултати за отделните периоди от извършената корекция за внасяне на ДДС, като разлика между дължимото за внасяне ДДС на база изброените фактури и внесеното от жалбоподателя ДДС, ако съдът приеме за доказано това твърдение /изброените в РД/  РА  "Неосчетоводени" фактури/:

 

За м.декември 2007 г.

резултат за периода

Декларирано

Установено

Разлика

ДДС за внасяне

0

0

0

ДДС за възстановяване

1578,75

1188,39

390,36

 

За месец декември не е декларирано и внасяно ДДС от жалбоподателя. Не е установено ДДС за внасяне и при ревизията. Няма разлика за внасяне.

 

За м.декември 2008 г.

резултат за периода

Декларирано

Установено

Разлика

ДДС за внасяне

266,31

8974,16

8707,85

ДДС за възстановяване

 

 

 

 

Установена разлика ДДС за внасяне 8707,85 лв.

За м.декември 2009 г.

резултат за периода

Декларирано

Установено

Разлика

ДДС за внасяне

108,29

12474,16

12365,87

ДДС за възстановяване

 

 

 

 

Установена разлика ДДС за внасяне 12365,87 лв.

За м.декември 2010 г.

резултат за периода

Декларирано

Установено

Разлика

ДДС за внасяне

310,01

7091,59

6781,58

ДДС за възстановяване

 

 

 

 

Установена разлика ДДС за внасяне 6781,58 лв.

За м.декември 2011 г.

резултат за периода

Декларирано

Установено

Разлика

ДДС за внасяне

271,23

1941,29

1670,06

ДДС за възстановяване

 

 

 

 

Установена разлика ДДС за внасяне 1670,06 лв.

За м.декември 2012 г.

резултат за периода

Декларирано

Установено

Разлика

ДДС за внасяне

19,96

730,53

710,57

ДДС за възстановяване

 

 

 

 

Установена разлика ДДС за внасяне 710,57 лв.

Позовавайки се на заключението на СГЕ с вх. № 1158/20.01.2015г.  и изключвайки изброените в РД/РА фактури, които съдържат подпис на "получател", но подписа не е изпълнен от жалбоподателя и/или наето във търговеца лице, както и фактурите, по които няма положен подпис на "получател", експертизата е установила следните резултати за отделните периоди при извършена корекция по ЗДДС, респ. ЗДДФЛ :

 

 

 

 

ф-ра №

дата

До покупка

ДДС

До с надц.-6%

ДДС върху

разлика м/у

 

 

 

 

 

укрития

продажната и

 

 

 

 

 

доход

отчетната ст/ст

030010983

20.10.2008

219,33

43,87

232,49

46,6

13,16

030011451

6.11.2008

228,33

45,67

242,03

48,41

13,7

 

 

447,66

89,54

474,52

94,91

26,86

 

Съобразно заключението на вещото лице ако се приеме твърдението на ревизиращите органи по приходите, че закупените по "неосчетоводените" фактури стоки, са реализирани към 31.12. на съответната година, то резултатът при извършената корекция по ЗДДС, съгласно заключението на СГЕ, би се отразил на декларираното в СД по ЗДДС за м.12.2008г., или:

За м.декември 2008 г.

резултат за периода

Декларирано

Установено

Разлика

МС за внасяне

266,31

361,22

94,91

ДДС за възстановяване

 

 

 

 

Установена разлика ДДС за внасяне 94,91лв.

Дължимия данък върху доходите по ЗДДФЛ съгласно заключението на СГЕ, се определя по следната таблица:

 

Декларирано

Установено

Разлика

облагаем доход от дейност като ЕТ

-3947,45

-3920,59

26,86

Данъчна основа по чл.122 от ДОПК /укрит доход/

-

26,86

26,86

Внесени осиг.вноски като самоосигуряващо се лице

907,20

907,20

0

ГОД.дан.основа за доходи от дейност като ЕТ

0

0

0

Данък върху доходите от дейност като ЕТ

0

0

0

Внесен данък

0

0

0

Данък за внасяне

0

0

0

 

За 2008 г.

Не се установява дължим данък по ЗДДФЛ за внасяне.

 

Съответно приобщени към доказателствения материал по делото са и документите, по които е работило вещото лице по приетата ССЕ, съгласно молба на л.1584 (л.1585 - л.1868 от а.х.дело № 2913/2014г.)

15. Други доказателства относно механизма на доставките и съставяни документи съпътстващи доставките не са ангажирани по делото от страна на ответника, въпреки изрично дадените указания относно разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл.171, ал.4 от АПК, във вр. с §2 от ДР ДОПК.

ІV. За правото :

16. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган.  Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Това обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

17. Спорните между страните въпроси, се концентрират относно действителното извършване на доставки на хранителни и други стоки, и тютюневи изделия по спорните фактури, подробно описани в РД, издадени на жалбоподателя през периода от 2007г. до 2012 г.  

18. За да определи данъчните основи за облагане с ДДС и с данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, приходната администрация е приела, че са налице данни за укрити приходи, формирани от продажби на неосчетоводени стоки. Този извод е обоснован с обстоятелството, че ревизираното лице е получател по множество данъчни фактури издадени през 2007г. - 2012г. от горепосочените доставчици „Д.Х.” АД, „К.-Д.К.– А. К.” ЕТ, „В.” ЕООД, „Н. А.К. Б.“ АД, „К.О.“ ООД, „К.“ ЕООД, „М.М.“ ООД, „В.Б.“ ЕООД и „П.Б.“ ЕООД, които не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице.

19. В тази насока следва да се посочи, че за жалбоподателя би възникнало задължение за осчетоводяване на процесните фактури само ако същите са му редовно издадени, т.е. при наличието на законоустановените предпоставки за това. На фактуриране подлежат само действително извършените доставки. Според чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. За да е осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС обаче, е необходимо освен сключването на сделка, да бъде прехвърлена и собствеността върху стоката срещу насрещната престация. В конкретния случай, за да приемат, че гореизброените търговци са доставили на жалбоподателя стоките по процесните фактури, органите по приходите са се позовали на самите фактури, на писмените обяснения на доставчиците, на извлечения от счетоводни сметки (представени само от част от доставчиците) съдържащи единствено записи на конкретните фактури, от които не става ясно дори от кого са изготвени и каква е връзката му със съответния търговец. Въз основа на тези именно доказателства и на данните в информационния масив на НАП, че фактурите са включени в дневниците за продажби на доставчиците за съответния данъчен период, ревизиращите органи са направили извод, че собствеността върху стоките по процесните фактури е прехвърлена към момента на покупката. По отношение на плащането е констатирано, че последното е извършено в брой. Този извод е изведен въз основа на представените от доставчиците писмени обяснения и служебни бонове (също представени само от част от доставчиците -„Д.Х.” АД ).

20. С оглед изложеното до тук съдът намира, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство не доказват по безспорен и категоричен начин действителното извършване на доставките на стоки по коментираните фактури. Законът /ЗЗД и ТЗ/ не установява изискване за форма за действителност на покупко-продажбата на този вид стоки – хранителни и други стоки и тютюневи изделия, поради което и с факта на издаването на фактурите принципно е възможно да е постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на определено количество и вид стока. Очевидно е обаче, че предмет на процесните сделки са родово определена вещи. Според правилата на гражданското право собствеността върху родово определени вещи се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена – чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. От това следва, че само фактът на сключване на сделка с предмет родово определени вещи не представлява данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката. Сделката с родово определени вещи може да се сключи и по нея да не последва предаване, което съответно изключва прехвърлянето на вещни права на купувача и за целите на облагането с ДДФЛ и ДДС ще липсва облагаема доставка, а фактурите ще бъдат издадени без основание. Именно факта на получаване на стоките, фактурирани на жалбоподателя, остана недоказан в настоящето производство. Този факт е останал недоказан още в хода на самото ревизионно производство. В тази връзка следва да се посочи, че изводите на приходна администрация относно наличието на реални доставки между жалбоподателя и неговите доставчици по разглежданите фактури, са напълно необосновани и формирани в противоречие с принципа на “Законност”, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК, който изисква ревизиращите органи да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Богата е практиката на приходната администрация във връзка с изследване на въпроса, свързан с реалността на доставките за целите на облагане с ДДС най-вече, когато се касае за признаване правото на приспадане на задълженото лице на данъчен кредит по конкретни данъчни фактури, като това право никога не е било признавано от администрацията само въз основа на писмени обяснения и издадена фактура, без да е установен факта на получаване на стоките. В този контекст следва да се отбележи, че е изненадващ либералния подход на ревизиращите органи по отношение на изводите им относно действителното извършване на процесните доставки, изводи изградени единствено и само на предположения, а именно:

- Без дори да е извършена проверка на място в счетоводствата на доставчиците.

- Без да са събрани като доказателство всички фактури, за които се твърди да са издадени от процесните доставчици на жалбоподателя.

Така например констатациите относно фактурите издадени от „К.О.“ ООД са направени само въз основа на обстоятелството, че посоченото дружество ги е декларирало в дневниците си за продажба, без органите по приходите да са се уверили, че такива действително съществуват. В тази насока е необходимо е да се посочи, че в хода на извършената насрещна проверка на доставчика „К.О.“ ООД такива не са представени. Във връзка с изложеното, следва да се констатира, че в хода на съдебното производството по реда на чл. 192 от ГПК от коментираното дружество отново са изискани процесните фактури – такива отново не бяха представени - от страна на правоприемника „О. Б.“ ЕООД са представени единствено  шест броя Свидетелства за регистрация на МПС, както и  седмични пътни листове, но не и процесните фактури. При това положение съдът приема, че въпросните фактури не са съществували към датата, на която се твърди да са издадени.

- На база счетоводни извлечения (от които по никакъв начин не става ясно от кого и в какво качество са изготвени), които не съставляват годно доказателство, доколкото не е установено, че са създадени или ползвани от лицата, които са ги представили, с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК. Цитираната разпоредба гласи, че органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент, като се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол. Такава проверка, каза се, не е извършена в хода на ревизията. Такава проверка в счетоводствата на доставчиците не е направена и в хода на съдебното производството, поради което допълнително представените по реда на чл. 192 ГПК счетоводни извлечения, от които също не става ясно от кого и в какво качество са изготвени също няма как да бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт;

- Въз основа на твърдения на доставчиците за извършено плащане в брой по процесните фактури от страна на жалбоподателя. Такива например биха могли да бъдат контролните ленти от ЕКАФП, доколкото чл. 25, ал. 4 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изисква фискалната касова бележка да се издава в два екземпляра - един за клиента (от боновата лента) и втори за лицето по чл. 3, ал. 1 и 2 (на контролната лента). Нито един от проверените търговци не е представил надлежни доказатства в тази насока. Така от страна на „Д.Х.“ АД са представи касови бонове с надпис „СЛУЖЕБЕН БОН“. От страна на останалите дружества – доставчици не се представят доказателства за извършено разплащане в брой по доставките (с изключение на „П.Б.“ ЕООД и В.Б.“ ЕООД, които както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство по реда на чл.192 от ГПК представят фискални бонове). В обсъжданата насока, и по отношение на представените фискални бонове от доставчиците „П.Б.“ ЕООД и В.Б.“ ЕООД следва да се посочи, че доколкото нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство е извършена проверка в счетоводството на посочените доставчици, то представените в хода на ревизията, включително и допълнително представените по реда на чл. 192 ГПК фискални бонове от посочените доставчици, също няма как да бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт;

- Направен е извод, че е доказано и транспортирането на стоките отново само въз основа на твърдения на доставчиците. При съдебното обжалване по реда на чл. 192 от ГПК се представиха допълнително пътни листове от доставчика „М.М.“ ООД и Седмични пътни листове от доставчика „О.Б.ЕООД, като правоприемник на „К.О.“ ООД. При съдебното обжалване по реда на чл.192 от ГПК по отношение на доставчиците „П.Б.“ ЕООД и В.Б.“ ЕООД, наред с представените още в хода на ревизията пътни листове, товарителници, фактури за ползване на транспорт от трети лица - „В.“ ЕООД, Заповеди за извършване на превоз за собствена сметка от „В.“ ЕООД, се представиха също и Свидетелства за регистрация на МПС, собственост на „В.“ ЕООД, Удостоверения за регистрация на транспортно средство за превоз на суровини и храни от животински произход на „В.“ ЕООД, Заповеди за командироване на работници от „В.“ ЕООД.

Така представените писмени доказателства и обяснения от страна на доставчиците на ревизираното лице очевидно не дават задоволителен отговор на основния по делото въпрос кога, на кого и къде са предадени стоките по процесните фактури. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че  в представените по делото пътни листове и товарителници, също и в заповедите за командироване на работници е посочен единствено маршрут между две населени места или конкретното населено място, в което е осъществяван транспорта, без конкретизация на отделните адреси и търговски обекти, които са посетени от шофьорите.

21. Както вече бе казано, процесните фактури, приети по делото с административната преписка, са оспорени от жалбоподателя досежно истинността им (авторството на положените подписи за получател от името на ЕТ “В.-Д.В.”). Оспрването е проведено частично успешно. Според приетите по делото без заявени резерви от страните две графологични експертизи, които съдът възприема като компетентни и обективно изготвени, въвеждащи в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаването на административния спор факти и обстоятелства,  от всички фактури, съдържащи подпис за получател от името на жалбоподателя, само две от издадените фактури от доставчика „Д.Х.“ АД, а именно фактура № 030011451/06.11.2008г. и фактура № 030010983/20.10.2008г. са подписани от лица, намиращи се в трудово правоотношение с ЕТ „В.-Д.В.“. Тези фактури са подробно индивидуализирани в самите заключения и са описани в т. 13 от настоящото решение, като от тях релевантна е единствено фактура № 030011451/06.11.2008г., която не е отразена в отчетните регистри на ЕТ и не е осчетоводена(така и констатациите в РА на стр. 12 - 24 от същия, л.77-л.89 от а.х.дело № 1661/2016г.). Всички останали фактури или изобщо не съдържат подпис за „получател“, или подписът е положен от неизвестно лице.

Следва още веднъж да бъде отбелязано, че фактурите, издадени от „К.О.“ ООД, не са представени по делото, поради което фактическите констатации на органите по приходите в тази част се явяват недоказани. Това налага да се приеме, че разглежданите фактури никога не са били издавани на жалбоподателя, независимо че са посочени в дневниците за продажби на доставчика, поради което няма да бъдат съобразени от съда при формиране на данъчните основи за облагане за процесните данъчни периоди.

22. Тези обстоятелства наред с липсата на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на каквито и да е други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като складови разписки, искания за отпускане на материални ценности и др. подобни, налагат несъмнения извод за липса на действително извършени доставки по обсъжданите фактури, издадени от доставчиците „Д.Х.” АД, „К.-Д.К.– А. К.” ЕТ, „В.” ЕООД, „Н. А. К. България“ АД, „К.О.“ ООД, „К.“ ЕООД, „М.М.“ ООД, „В.Б.“ ЕООД и „П.Б.“ ЕООД.

Изключение от казаното правят двете фактури, по отношение на които бе установено въз основа на двете приети СГЕ, че съдържат подпис на лица, намиращи се в трудово правоотношение с ЕТ „В.-Д.В.“. Тези фактури ще бъдат коментирани самостоятелно.

23. От гледна точка на формалната логика, липсата на доставка съставлява отрицателен факт от обективната действителност, а наличието на доставка положителен такъв. След като в случая ответникът твърди наличието на „реална“ доставка, като основание за начисляване на ДДС и на данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, то в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. Жалбоподателят твърди обратното, липсата на факт от обективната действителност, поради което при обжалването следва да бъде проверено от съда това твърдение на база на логичен анализ на фактите и обстоятелствата по делото. Само ако действително ЕТ е получил тези стоки е възможно последващото им разходване и съответно генерирането на приходи от продажбата им, които да са укрити, както се твърди от органите по приходите. Тези факти обаче, не са доказани, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за „реални“ доставки по процесните фактури. Същевременно по делото са налице достатъчно косвени доказателства по отношение на обратното – че не са получени доставки по процесните неосчетоводени фактури (с изключение на тези изброени в т. 22, втори абзац от настоящото решение). В тази насока в хода на ревизията е установено, че жалбоподателят не разполага с тези фактури, те не са подписани от него или негов представител, съответно стоките описани в тях не са заприходени в счетоводството му. Липсват и разходи свързани с процесните доставки, включително липсват надлежни доказателства за извършеното плащане. В този смисъл са и експертните изводи на вещото лице по приетата без заявени резерви от страните съдебно - счетоводна експертиза, които съдът възприема като компетентни и обективно изготвени, въвеждащи в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаването на административния спор факти и обстоятелства. Експертът е категоричен,че приходите от подадените от жалбоподателя ГДД по ЗДДФЛ и ОПР към тях за ревизираните години съответстват на действително реализираните приходи, отразени в оборотните ведомости.

Твърденията на процесуалния представител на ответника, че по делото са събрани множество документи от доставчиците (включително и в хода на съдебното производството по реда на чл. 192 ГПК, съдържащи се в том 1- том 4 от а.х.дело № 1661/2016г., които впрочем не се и отличават съществено от представените в хода на ревизионното производство ) са принципно верни, но тяхната съвкупна преценка не обосновава извод в желаната от приходна администрация насока.

В хода на съдебното производство, както вече бе казано (т.12 от настоящото решение) от „В.“ ООД, описани в молба на л. 62 (л. 63–л.76 от а.х.д № 1661/2016г.); от ЕТ „К.-Д.К.- А. К.“ (л. 78 – л.136 от а.х.д № 1661/2016г.); от „Н.Б.“ АД, като правоприемник на „Н.А.К.Б.“ АД (л.138 - л.539); от „М.М.“, описани в молба на л. 541 (л.542- л.554 от а.х.д № 1661/2016г.); от „П.Б.“ ЕООД, описани в опис на л. 557 – л.558 (л. 559 - л.605 от а.х.дело № 1661/2016г.); от „В.Б.“ ЕООД, описани в опис на л.607- л.608 (л. 609 - л.926 от а.х.дело № 1661/2016г.); от „О.Б.“ ЕООД, като правоприемник на „К.О.“ ООД, описани в молба на л.928 (л.929 - л.988 от а.х.дело № 1661/2016г.) по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, са изискани, съответно представи писмени доказателства – процесните фактури, извлечения от счетоводни сметки и регистри, свидетелства за регистрация на МПС,  пътни листове, товарителници, фактури за транспорт, командировъчни заповеди (последните вече бяха коментирани по-горе в т.20, последно тире). Тези писмени доказателства по никакъв начин не променят възприетите вече изводи за липса на действително извършени доставки, обективирани в спорните фактури, тъй като наличието на платен транспорт, собствени на трето лице – превозвач МПС, командировани работници по трудов договор от трето лице - превозвач, не установяват по безспорен начин прехвърлянето на правото на собственост върху процесните стоки. Представените извлечения от счетоводни сметки и регистри (без извършена проверка на място в счетоводствата на доставчиците и без надлежна заверка) също не могат да променят възприетите вече изводи по аргумент от разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК, тъй като не е установено, че обсъжданите разпечатки на данни от технически носители са създадени или ползвани от горепосочените търговци, доколкото не е констатирано, че се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол.

Всички тези доказателства са свързани със счетоводното отразяване на процесните фактури и с материалната и кадрова обезпеченост на доставчиците (обстоятелства, които не са спорни между страните), но не и с действителното извършване на обсъжданите доставки.

24. Крайният извод на съда е, че по делото липсват доказателства за осъществени доставки по спорните фактури (с изключение на тези изброени в т. 22, втори абзац от настоящото решение, които ще бъдат коментирани отделно). При това положение, след като не са налице действително извършени доставки, то фактурите за тях са издадени без основание и като такива не подлежат на осчетоводяване, нито при доставчика по тях, нито при получателя им – жалбоподателят в настоящето производство. Същевременно, липсата на доказателства за реално получените доставки от жалбоподателя изключва последващото отчуждаване на тези стоки, вкл. евентуалното задължение за начисляване на ДДС за тези последващи доставки.

25. Тези именно съображения обосновават извод, за липса данни за укрити приходи - една от предпоставките възведени в нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, даваща основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа. В този смисъл формираните от ревизиращите органи изводи досежно наличие на данни за укрити приходи от страна на ЕТ „В.-Д.В.”, като основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът намира за фактически и правно необосновани.

Изложеното в т. 18 до т. 23 от настоящото съдебно решение не е съобразено от органите по приходите, което е довело до грешни изводи и неправилно приложение на материалния закон.

26. Не така обаче стои въпроса с процесната фактура № 030011451/06.11.2008г.,  издадена от доставчика „Д.Х.“ АД индивидуализирана в двете заключения на СГЕ, за която по делото по несъмнен начин се установи, че е подписана от лице, работещо по трудово правоотношение в ЕТ „В.-Д.В.“. В тази насока следва да се посочи, че от подписаните две фактури, издадени от доставчика „Д.Х.“ АД, а именно фактура № 030011451/06.11.2008г. и фактура № 030010983/20.10.2008г.,  индивидуализирани в двете заключения на СГЕ, неосчетоводена е единствено фактура № 030011451/06.11.2008г., а   фактура № 030010983/20.10.2008г. е намерила отражение в отчетните и счетоводни регистри на ревизираното лице и съответно лицето е начислило приходи и ДДС (така и констатациите в РА на стр. 12 - 24 от същия, л.77-л.89 от а.х.дело № 1661/2016г.).

По отношение на обсъжданата фактура № 030011451/06.11.2008г.,  издадена от доставчика „Д.Х.“ АД следва да се приеме, че същата обективира действително извършена доставка. В тази връзка съдът приема, че с факта на подписването на съответната фактура от името на ЕТ и конкретния доставчик, процесните стоки (които са родово определени вещи), са определени по съгласие между страните, т.е. същите вече са индивидуализирани по вид и количество и собствеността върху тях е прехвърлена. Казано с други думи настоящият съдебен състав приема, че стоките по обсъжданата фактура са действително получени от жалбоподателя, съответно впоследствие са реализирани на вътрешния пазар, без да са отчетени приходи от тази последваща реализация и без да е начислен дължимия в случая ДДС и съответно данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.

Доказателства, които да подложат на съмнение така възприетите факти и обстоятелства и формираните въз основа на тях правни изводи, не се ангажираха от страна на жалбоподателя.

27. Тези именно съображения обосновават извод, за наличие на данни за укрити приходи - една от предпоставките възведени в нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК по отношение на обсъжданата данъчна фактура, издадена от доставчика „Д.Х.“ АД, даваща основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа. В този смисъл формираните от ревизиращите органи изводи досежно наличие на данни за укрити приходи от страна на ЕТ „В.-Д.В.”, като основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът намира за фактически и право обосновани.

28. Изложеното по – горе, налага оспореният РА да бъда отменен, в частта, относно допълнително установените задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2007г. – 2012г., в общ размер на 2 331,98 лв., ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, както и в частта относно допълнително установените задължения за ДДС за данъчни периоди м.12.2007г. в размер на 3 495.23 лв.; м.12.2009г. в размер на  7 663.59 лв.; м.12.2010г. в размер на 4 153.62 лв.; м.12.2011г. в размер на  552.07 лв.; м.12.2012г. в размер на 643.44 лв., ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета. В частта, относно допълнително установеното задължение за ДДС за данъчен период м.12. 2008г. в размер на 13 947, 43 лв., ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, процесният РА ще следва да бъде изменен, като така установеното задължение бъде намалено от 13 947, 43 лв. на 21,42 лв., ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета върху тази разлика. В случая, видно от констатациите в РА на стр. 22 от същия, л.87 от а.х.дело № 1661/2016г. стойността на ДДС върху укрития приход за тази фактура е 21,42 лв., до която стойност следва да се намали начисления ДДС, доколкото, каза се, от подписаните две фактури, издадени от доставчика „Д.Х.“ АД, а именно фактура № 030011451/06.11.2008г. и фактура № 030010983/20.10.2008г.,   индивидуализирани в двете заключения на СГЕ, неосчетоводена е единствено фактура № 030011451/06.11.2008г., а фактура № 030010983/20.10.2008г. е намерила отражение в отчетните и счетоводни регистри на ревизираното лице и съответно лицето е начислило ДДС(така и констатациите в РА на стр. 12 - 24 от същия, л.77-л.89 от а.х.дело № 1661/2016г.). Съответно на изложеното, съобразявайки разликата между продажната стойност и отчетната стойност по неотчетената фактура № 030011451/06.11.2008г., съставляваща укрит доход, а именно в размер на 6,06 лв., данъчната основа за облагане по чл.122 от ДОПК с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е отрицателна величина (така и констатациите в РА на стр. 22 от същия, л.87 от а.х.дело № 1661/2016г. и констатациите в РД на л.43 – лице и гръб, стр.144 от а.х.д № 1661/2016г.) и се равнява на сумата в размер на - 3941,39лв. (декларирания отрицателен финансов резултат в размер на – 3 947,45лв., увеличен с посочената разлика между продажната и отчетната стойност по неотчетената фактура № 030011451/06.11.2008г., в размер на 6,06 лв.). В този смисъл е и методиката на ревизиращите органи и позицията на вещото лице по приетата ССЕ. При това положение не се установява дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2008г.

V. За разноските :

29. При посочения изход на спора, на основание чл.226, ал.3 от АПК, приложим във връзка с разпоредбата на § 2 от ДР ДОПК на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 3 196,59 лв., от които заплатени държавни такси, възнаграждения за вещи лица и за един адвокат за първоинстанционното (при първоначалното и новото разглеждане на делото) и за касационното производство, съобразно представения списък на разноските, съразмерно на уважената част от жалбата.

С оглед изхода на спора, на основание чл.226, ал.3 от АПК, приложим във връзка с разпоредбата на § 2 от ДР ДОПК на ответника също, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на   600 лв., съставляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, на основание чл.8 т, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014г./, съразмерно на отхвърлената част от жалбата, за първоинстанционното производство при първоначалното и новото разглеждане на делото.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 261400964/11.07.2014г., издаден от Н. Ж.К. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и С.Д. Й. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 961/24.09.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Д.В.В., като ЕТ “В.-Д.В.“, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление **********, допълнително са установени задължения за  данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2007г. – 2012г., в общ размер на 2 331,98 лв., ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, както и в частта относно допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м.12.2007г. в размер на  3 495.23 лв.; м.12.2009г. в размер на 7 663.59 лв.; м.12.2010г. в размер на  4 153.62 лв.; м.12.2011г. в размер на 552.07 лв.; м.12.2012 г. в размер на 643.44 лв., ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 261400964/11.07.2014г., издаден от Н.Ж.К.на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и С.Д.Й.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 961/24.09.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Д.В.В., като ЕТ “В.-Д.В.“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ****, допълнително е установено задължение за ДДС за данъчен период м.12.2008г. в размер на 13 947, 43 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 13 947, 43 лв. на 21,42 лв., ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета върху тази разлика.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на Д.В.В., като ЕТ “В.-Д.В.“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ****, сумата от 3 196,59 лв., съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.В.В., като ЕТ “В.-Д.В.“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ****, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 600 лв., представляваща съответната част от възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: