Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 824

 

Град Пловдив, 18.05.2017 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при участието на секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1669 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалбата на Р. А. Б., с ЕГН **********, действащата като едноличен търговец с фирма - ЕТ „*** – Е. Б. – Р. Б.“, с ЕИК ***, с посочен в жалбата адрес: ***, против Ревизионен акт № 16002115008324-091-001 от 13.04.2016г., издаден от Г. Ч. – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и П. Д. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 403/21.06.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно -осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 18 199,39лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 104,84лв.

Жалбоподателят оспорва констатациите на ревизиращия екип, че действително са получени стоките по процесните фактури, както и че е извършена последваща продажба на същите и не е бил отчетен приход от тези продажби. Сочи се, също така, че в хода на ревизията и предхождащата я проверка са депозирани писмени обяснения относно механизма на доставките от доставчиците „С. М.“ ЕООД и „А.“ ЕООД и относно използване на закупените стоки от „*** ЕООД за лична употреба от Б. и нейни роднини, които необосновано не са приети за достоверни. Твърди се, че не следва да се вземат предвид обясненията, дадени от доставчиците в хода на ревизионното производство, тъй като същите декларират изгодни за себе си факти. За част от фактурите се твърди, че не носят подпис на жалбоподателката, като в търговския обект не работят лица, назначени по трудови правоотношения. Органите по приходите не са извършили графологична експертиза, за да установят по несъмнен начин, че положените подписи „за получател“ са изпълнени от нея. В този смисъл се сочи практика на и практика на ВАС по редица дела. Освен липсата на данни за реално извършени доставки, липсват доказателства и за последващата реализация на стоките по обследваните фактури. Иска се отмяна на РА.

В съдебно заседание е постъпила молба от пълномощника на дружеството - жалбоподател, с която поддържа жалбата и претендира разноски по делото. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директор на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се представлява от процесуалния си представител юр. Г., която оспорва жалбата. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира се присъждане на присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира жалбата за допустима - ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок.

Ревизионното производство на Р. Б. е започнало с издаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002115008324-020-001/ 08.10.2015г., издадена от Г. Ч., началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, с която е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя за данък върху доходите на физически лица, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2014г., като е определен срокът за извършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 09.10.2015г. С последващи Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия №№ Р-16002115008324-020-002/08.01.2016г., Р-16002115008324-020-003/10.02.2016г. и Р-16002115008324-020-004/24.02.2016г. срокът на ревизията е удължен последователно до 09.03.2016г. С последната Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия е разширен предметният обхват на ревизионното производство, като в него са включени и задължения по ЗДДС за периода от 29.01.2013г. до 31.12.2014г.

Въз основа на така издадените заповеди ревизиращият екип е извършил ревизия, за резултатите от която, в законоустановения срок е съставен ревизионен доклад № Р-16002115008324-092-001/23.03.2016г., против констатациите в който е депозирано възражение, без приложени към него писмени доказателства.

Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, е издаден  процесният ревизионен акт, срещу който в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК е подадена жалба.  В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е издадено решение № 403 от 21.06.2016г., с което процесният ревизионен акт е потвърден в обжалваната част.

Представена е заповед № РД-09-518/30.04.2014г., издадена от териториалния директор на ТД на НАП – гр. Пловдив и изменящи я заповеди №№ РД-09-2/05.01.2015г., РД-09-782/01.06.2015г., РД-09-783/01.06.2015г., РД-09-784/01.06.2015г. и РД-09-456/04.04.2016г. на същия орган по приходите, за делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК по делото, от които е видно, че цитираните по горе ЗВР са издадени от надлежно упълномощени за това органи по приходите.

Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол № П-16002115139226-073-001/30.09.2015г. Събраните при проверката писмени доказателства са приобщени надлежно към доказателствения материал на ревизионното производство.

През ревизирания период лицето е извършвало основна търговска дейност търговия на дребно с хранителни стоки и тютюневи изделия и други пакетирани хранителни стоки в търговски обект – павилион, находящ се в собствен недвижим имот в ***.

РА е издаден след проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК ревизионно производство. В хода на ревизията са установени данни за укрити приходи и доходи – обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Този извод на органите по приходите е обоснован с установено несъответствие между данните от счетоводните регистри на ревизираното лице и данните за извършени продажби от доставчици на лицето. След извършена проверка в информационната система на НАП и счетоводството на ревизираното лице е установено, че дружеството не е осчетоводило стоките по издадени му от трети лица фактури, респективно не са отчетени и приходите от последващата им продажба.

За периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г. са установени неосчетоводени фактури от пет доставчика: ***“ ЕООД – 20бр. фактури за 2012г., 26бр. фактури за 2013г. и 12 броя фактури за 2014г.; „***“ АД и „*** Пловдив“ ООД – 11бр. фактури за 2013г.; „С. М.“ ЕООД – 12бр. фактури за 2012г., 2бр. фактури за 2013г. и 1бр. фактура за 2014г.; „А.“ ЕООД – 6бр. фактури за 2012г. и 9бр. фактури за 2013г. (таблици на л. 99 – 101).

В хода на ревизията са извършени насрещни проверки, резултатите от които са обективирани в съставени протоколи за извършени насрещни проверки – подробно описани в обстоятелствената част на РД (л. 86) и неразделна част от него.

В хода на извършените им насрещни проверки, всяко от дружествата доставчици е потвърдило издаването на фактурите. Представени са писмени обяснения, че транспортът е с техни транспортни средства и за тяхна сметка, с изключение на фактурите, издадени от „***“ ЕООД и „С. М.“ ЕООД за част от фактурите. Представени са доказателства за наличие на материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките, посочени са МПС, с които е извършен транспортът. От представените документи е установено, че плащането по всички доставки е в брой, като това не е отразено счетоводно у дружеството - жалбоподател.

Според органите по приходите, представените от жалбоподателката фактури за закупени стоки, както и тези, представени от неговите доставчици (които ревизираното лице не е представило в хода на ревизията) са идентични по отношение на начин на осъществяване на доставките – транспортиране, предаване, плащане, реквизити. Констатирано е, също така, че е налице регулярност в доставките от по-голямата част от дружествата; количествата и асортимента на стоките, вписани във фактурите съответстват на представените от ревизираното лице документи.

Ревизиращият екип е установил, също така, че всички проверени фирми са редовни доставчици на ЕТ „*** – Е. Б. – Р. Б.“ и видовете стоки – храни, напитки – алкохолни, безалкохолни, бира, кафе и др. и тютюневи изделия, в проверените фактури съвпадат с предмета на дейност на дружеството, което е дало основание за формиране на извод, че ревизираното лице е получило процесните стоки и впоследствие те са реализирани в търговския обект, като не е отчетен приход от продажбата им. 

С РА е прието, че стоките по неосчетоводените фактури са реално получени от ревизираното лице и са били предмет на последваща продажба без да са отчетени приходите от това и без да е начислен дължимия ДДС.

На ревизираното лице е връчено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че данъчната му основа за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.

Общата стойност на неотчетените приходи е изчислена, като към покупните фактури е приложена надценка от 5% за хранителните и нехранителни стоки и от търговска отстъпка в същия размер за тютюневите изделия. За 2012г. размерът на неотчетените приходи с ДДС възлиза на 48 006,92лв., за 2013г. – на 36 526,29лв. с ДДС и за 2014г. – на 4 885,46лв. с ДДС.

За формиране на общия облагаем оборот, към тези стойности, отнесени към 31.12. на съответната година, са прибавени и приходите от отчетените продажби от ЕКАФП. Формиран е помесечен облагаем оборот за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г. с цел изследване облагаемият оборот, необходим за регистрация по ЗДДС. Констатирано е, че към 31.12.2012г. ревизираното лице е реализирало облагаем оборот, необходим за задължителна регистрация по ЗДДС, в размер на 89 310,69лв., а към 31.12.2014г. облагаемият оборот е паднал под 50 000лв. (таблица на л. 105 гръб – 106).

Предвид горното, прието е в хода на ревизионното производство, че за периода от 15.01.2013г.  до 31.12.2014г. ЕТ „*** – Е. Б. – Р. Б.“ дължи ДДС като регистрирано лице, на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ДОПК, поради което на посоченото основание е начислен допълнително ДДС за посочения период общо в размер на 18 380,86лв. (таблица на л. 106 гръб).

За да потвърди РА решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил съответната нормативна уредба много подробно. В решението на директора са изложени  и мотиви, кое е наложило провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК.

В хода на съдебното производство е изслушана съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице М.М.. Въз основа на събраните по делото доказателства, вещото лице е направило експертен извод, че не са сключвани договори за доставка на стоки, не са издавани първични документи относно предаване, превозване или получаване на стоки, освен процесните фактури, приемо – предавателни протоколи, неразделна част от тях (за доставките от „***“ АД и „*** Пловдив“ ООД) и други съпъстващи доставката документи (за доставките от „С. М.“ ЕООД и „А.“ ЕООД).

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е посочило, че значението на използваните думи „не притежава“ е по-скоро в смисъл, че жалбоподателката не представя за проверка процесните фактури.

Към доказателствения материал по делото са приобщени дубликат на фактури №№ 3002144441/22.06.2012г., 3003153242/21.069.2012г. и 3002173270/ 04.07.2013г., издадени от „***“ ЕООД. 

         При тази фактическа обстановка жалбата е частично основателна поради следното:

На първо място, следва да се посочи, че ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съгласно константната съдебна практика, за да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за конкретния данъчен субект. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и следва да са установени обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание.

Посоченото в РА основание за формиране на основите за облагане с данък върху доходите е това по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи и по чл. 122, ал. 1, т. 4 от с.к. – водената от дружеството счетоводна отчетност не отразява вярно и точно финансовото му състояние. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа по чл. 122, ал. 1 се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред на чл.122 ал. 1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал. 2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да  направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най–обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран субект.

В случая, ревизиращите органи по приходите са извършили анализ на обстоятелствата по ал.2,  които са приели за относими към данъчната основа, а именно и които биха допринесли за определянето й по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение ревизирания субект.

Неминуемо, така определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая, не е декларирало и не е заплатило данък върху доходите за процесните периоди. Същото, обаче, разполага с процесуална възможност в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае установените фактически констатации, като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размера на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетият от ревизиращите органи.

В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото възведено в чл.124 ал.2 от ДОПК, съобразно което – “В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.”

Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред, материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя; това обаче важи в случай, че преди това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл.122 ал.1 от ДОПК обстоятелства.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва, че по отношение на жалбоподателя и за ревизираните периоди, са налице данни за получени доходи от дейността, които не са били декларирани – чл. 122, ал. 1 т. 2 от ДОПК, макар и не в посочените в РА размери.

През ревизирания период жалбоподателят е получил стоки по издадените му от трети лица фактури, които обаче не е осчетоводил, съответно не е осчетоводил последващата им продажба, начислявайки приходите от това и ДДС.

В хода на ревизията от петте доставчици са представени фактури издадени на ЕТ „*** – Е. Б. – Р. Б.“, като във фактурите с издател „С. М.“ ЕООД за 2012г., 2013г. и 2014г. не е положен подпис за получател, а във фактурите с издател „А.“ ЕООД е изписано името на получателя Р. Б., но отново не е положен подпис.

Съгласно чл. 113, ал. 1 и 4 от ЗДДС фактурата се издава в петдневен срок при извършване на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане. По отношение на спорните фактури не се твърди и не се доказва да е извършено авансово плащане. Следователно, основанието за издаване на данъчния документ е именно доставката на стоките от доставчика на получателя. Последният, с подписването им, по същество се е съгласил и удостоверил това обстоятелство. Противното означава, че доставчикът е издал фактурата, а получателят е подписал същата в нарушение на ЗДДС - преди да е налице настъпило данъчно събитие.

Следва да се посочи, че с подписването на фактурата и от двете страни, същите се съгласяват, че е настъпило данъчно събитие – авансово плащане или доставка на стоки и/или услуги, като това обстоятелство се удостоверява именно със съставянето на фактурата. Това обстоятелство не се оспорва от органите по приходите, както е в случаите, когато на получателя по една фактура се отказва право на приспадане на данъчен кредит с доводи за липса на кадровата и материално-техническата обезпеченост на доставчика, начина на извършване на услугата или за предаване на стоките и т.н. В тези случаи, така наречената материално-техническа обезпеченост се изследва, именно, за да се обори доказателствената стойност на съставения между страните по доставката данъчен документ.

От изложеното до тук следва, че констатациите на органите по приходите за наличието на укрити приходи са частично доказани и основателни само по отношение на фактурите, издадени от „***“ ЕООД и от „***“ АД и „*** Пловдив“ ООД, в които „за получател“ е изписано името Р. Б. и е изпълнен подпис.

При съобразяване на изложеното до тук, на събраните в хода на ревизията доказателства и писмените обяснения, дадени от упълномощени лица на „***“ ЕООД, както и на ноторно известния начин на осъществяване на търговската дейност от страна на този доставчик, настоящият съдебен състав намира, че макар и неподписани, фактурите, издадени от този доставчик обективират реално осъществени доставки с получател жалбоподателя.

В хода на насрещната проверка, доставчикът е декларирал следното: „*** извършва търговия на едро „Кеш и Кери”, при която упълномощени представители на клиента, преносители на валидни клиентски карти, закупуват стоки на самообслужване в търговските обекти на дружеството. Отношенията между *** и клиентите са регламентирани от Общи условия за покупка в магазините на дружеството, които клиентът е приел. Фактическото предаване на стоките по фактурите е станало на датата на извършване на съответната продажба на преносителя на клиентската карта, който с плащането на фактурираната стойност е потвърдил получаването на стоките съгласно Общите условия. Единственият документ, който удостоверява получаването на стоките от клиента е фактурата, която се издава от *** след плащането на цената. Фактурите са платени в брой към момента на издаването им. … Приложени са разпечатки от клиентската база данни, от която са видни броят издадени карти и имената на картоносителите, които са упълномощени  да пазаруват в *** за нуждите на фирмата.“.

Така описаният механизъм на извършване на търговски продажби от магазините „***” е и общоизвестен. Една от предпоставките, за да бъде направена покупка е, клиентът да притежава клиентска карта. Същата е поименна, а не на приносител и всяка една фактура, макар и да не съдържа подпис на получателя, се издава единствено, ако клиентът притежава, съответно представи на касата, такава карта. В конкретния случай, по делото са направени твърдения, че роднини и близки на семейство Б. са използвали издадената *** – карта за закупуване на стоки за лични нужди. По повод тези твърдения, ревизиращите органи по приходите са извършили преглед на количествата стоки, отразени в процесните фактури и са направили извод, че се касае за сравнително големи количества, които да се обвържат с лична употреба. Нещо повече, стоките, предмет на процесните фактури, издадени от „***“ ЕООД са обичайни за дейността на дружеството, а именно – хранителни стоки и стоки с хранително предназначение и са извършени не само за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г., когато е установен облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на ЕТ, но и в предходни периоди – от 01.01.2009г. до 31.12.2011г. Следва да бъде отбелязано, че голямата си част оборотът за задължителна регистрация по ЗДДС в размер, надвишаващ 50 000лв., е формиран именно от неосчетоводени фактури, издадени от този доставчик. В настоящото съдебно производство, настоящият съдебен състав приема, че същите са действително получени от жалбоподателя, съответно впоследствие са реализирани на в дейността му, без да са отчетени приходи от тази последваща реализация и без за нея да е начислен дължимия ДДС.

По отношение доставките от „***“ АД и „*** Пловдив“ ООД за същите се установи да са извършени само за 2013г. и в представените фактури е положен подпис „за получател“. В случая, органите по приходите са ангажирали доказателства за извършена реална доставка на стоки, като са извършили насрещна проверка на двете дружества. При насрещната проверка са представени доказателства за материално – техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците за изпълнение на доставки от вида на процесните чрез механизма на разносна търговия, със собствени МПС, при заявка от клиента и заплащане в момента на доставката.

Точно обратно, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 3 от ДОПК, в случай, че жалбоподателят излага твърдения, че подписът „за получател“ във фактурите не е изпълнен от него, следва да ангажира доказателства, каквито не е ангажирал при съдебното производство.

Установи се, при анализа на така събраните в хода на ревизията доказателства, а така също и в хода на настоящото съдебно производство,  че в нито една от фактурите, издадено от „С. М.“ ЕООД за 2012г., 2013г. и 2014г. не се съдържа подпис на материално отговорно лице за получател. Нещо повече, във фактурите е изписан изричен текст “съгл. чл. 7 ал. 1 от ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС печат и подпис не са задължителни реквизити на фактурата“. В тази насока, ревизиращите органи по приходите само са извършили анализ на асортимента и количествата на стоки, закупени от този доставчик, и са намерили за недостоверни твърденията за закупуване на стоки от роднини и близки на ревизираното лице, за закупуване на стоките за тяхна лична употреба, чрез използване отстъпката за закупени стоки на едро, предоставяна на търговците. Този извод е направен и след анализ на съдържанието на писмените обяснения на представител на доставчика, съгласно което нямат практика на предоставяне на търговска отстъпка за закупуване на стоки на едро.

Тук следва да бъде отбелязано, че ревизираното лице се намира в трайни търговски взаимоотношения с доставчика „С. М.“ ЕООД, който притежава склад на едро за хранителни стоки в гр. Златоград. През 2009г., 2010г. и 2011г. са издавани фактури от същия доставчик, върху които е положен подпис „за получател“, но предвид защитната теза на жалбоподателката за закупуване на стоките от други лица за лична употреба, от съществено значение е фактът за фактическото им доставяне в нейния търговски обект.

В този смисъл, за ревизираното лице би възникнало задължение за осчетоводяване на процесните фактури само ако същите са му редовно издадени, т.е. при наличието на законоустановените предпоставки за това. На фактуриране подлежат само действително извършените доставки.

Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. За да е осъществена доставка по смисъла на закона обаче, е необходимо, освен сключването на сделка, прехвърлянето на  собствеността върху стоката срещу насрещната престация - плащане.

В конкретния случай, за да приеме, че посоченият доставчик е доставил на ревизираното лице стоките по процесните фактури, ревизиращият орган по приходите се е позовал на самите фактури, на писмените обяснения на доставчика, на извлечения от счетоводни сметки. Въз основа на тези именно доказателства е направен извод, че собствеността върху стоките по процесните фактури е прехвърлена към момента на покупката и че е налице извършено разплащане в брой.

Ето защо съдът намира, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство не доказват по безспорен и категоричен начин реалното извършване на доставките на стоки по спорните фактури. Законът /ЗЗД и ТЗ/ не установява изискване за форма за действителност на покупко-продажбата на този вид стоки – хранителни такива, поради което, и с факта на издаването на фактурите, принципно е възможно да е постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на определено количество и вид стока. Предмет на процесните сделки са родово определена вещи. Собствеността върху такъв вид вещи се прехвърля в момента на индивидуализацията им, което става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена – чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Тоест, само фактът на сключване на сделка с предмет родово определени вещи не представлява данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката. Сделката с родово определени вещи може да се сключи и по нея да не последва предаване, което съответно изключва прехвърлянето на вещни права на купувача и за целите на облагането с ДДС ще липсва облагаема доставка, а фактурите ще бъдат издадени без основание, а от тук няма как да се направи и извод за реализиране на последващи доставки, а от там и неотчитане на приходи и укриване на доходи. Именно фактът на получаване на стоките, фактурирани на жалбоподателя, остана недоказан в настоящето производство. И тази недоказаност е била налице още в хода на самото ревизионно производство.

За да се приеме, че обсъжданите сделки са позитивно проявени юридически факти, следваше да се установи наличието на постигнато съгласие, отделяне и предаване на родово определената вещ от доставчика на получателя и съответно заплащане на дължимата цена и на косвен данък от получателя.

При поддържаната от страна на жалбоподателя позиция в процеса, при липсата на положен подпис от него или от представител за получател в процесните фактури /които би следвало да обективират сделката и нейните елементи/, при липсата на съответно отразяване в счетоводството на ревизираното лице, което би било равнозначно, че е приета сделката, и при липсата на каквито и да е други данни в тази насока, не е възможно да се направи извод, че в случая, по всяка една от сделките е налице постигнато взаимно съгласие.

При липсата на каквито и да е данни за обстоятелствата кой, къде и кога е предал стоките от продавача на купувача, т.е. при липсата на данни за фактическото отделяне на родово определените вещи и тяхното предаване във владение на получателя, не може да се направи извод, че този елемент от сделката е осъществен и тя е породила транслативния си ефект.

Независимо, че е налице разплащане в брой, така, както твърдят доставчиците, съдът счита за необходимо да отбележи, че този факт не е елемент от фактическия състав за начисляване на ДДС; той касае само и единствено облигационните отношения между страните.

Аналогични са аргументите по отношение на доставчика „А.“ ЕООД, които не следва да бъдат преповтаряни.

В тази връзка, посредством заключението на вещото лице се потвърждават само и единствено неспорни по делото обстоятелства, че двама от доставчиците („С. М.“ ЕООД и „А.“ ЕООД) са издали само и единствено процесните фактури, без съпътстващи доставките документи; доставчиците „***“ АД и „*** Пловдив“ ООД са издали процесните фактури, придружени с приемо – предавателен протокол, неразделна част от тях, а процесните фактури с издател „***“ ЕООД не съдържат подпис на получател, предвид специфичните условия на търговска дейност.  

Изложеното до тук налага РА да бъде изменен, като размерът на допълнително начисления ДДС следва да бъде намален.

При прибавяне към декларирания от ЕТ оборот за 2012г. в размер на 41 303,77лв. на укритите приходи от закупени и в последствие продадени стоки от „***“ ЕООД в размер на 10 712,49лв. (10 202,37лв. х 5% надценка) се получава облагаем оборот в размер на 52 016,26лв. към 31.12.2012г., което означава, че на 15.01.2013г. (както е посочено в ревизионния доклад) ревизираното лице е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, което не е направило. Оборотът за задължителна регистрация се запазва и към 31.12.2013г. доколкото към декларирания оборот в размер на 39 009,78лв. се прибавят укритите приходи от закупени стоки от „***“ ЕООД, „***“ АД и „*** Пловдив“ ООД в размер на 11 209,55лв. = 50 219,33лв. Към 31.12.2014г. оборотът пада под 50 000лв., но през годината са констатирани неосчетоводени фактури само от издателя „***“ ЕООД.

Размерът на допълнително дължимия ДДС за осъществени облагаеми доставки на стоките по подписаните, но неосчетоводени фактури, издадени от „***“ ЕООД, „***“ АД и „*** Пловдив“ ООД е в следните размери: отчетени продажби в брой по ЕКАФП в общ размер на 68 825,61лв. + допълнително установени приходи от продажби в общ размер на 13 613,15лв. (11 209,55лв. за 2013г. и 2 403,60лв. за 2014г.) = 82 438,76лв. Върху тази данъчна основа, съгласно правилото на чл. 67 от ЗДДС, начисленият ДДС възлиза на 13 739,79лв. При изчисленията е използван методът на ревизиращите органи по приходите, обобщен в таблицата на л. 106 гръб. При използване на общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор дължимата лихва върху сумата от 13 739,79лв. възлиза на 3 100,15лв.

РА следва да бъде изменен за разликата от така посочените суми до пълния размер на допълнително установените за данъчните периоди задължения, ведно с прилежащите лихви за забава.

         Спор между страните е формиран и по въпроса дали по отношение на жалбоподателя са възникнали предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, към кой период е достигнат облагаемия оборот за регистрация и били ли са налице основанията по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС към датата на издаване и връчване на акта за регистрация.

        За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази още:

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, облагаемият оборот се формира от сумата на данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, поради което при определяне на оборота за всеки един от месеците, следва да се съобразят разпоредбите относно изключването на някои видове адвокатски услуги от кръга на облагаемите доставки. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, в облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по облагаеми доставки.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ППЗДДС, всички данъчно задължени лица, след изтичане на календарния месец, са длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, в т.ч. частен съдебен изпълнител и нотариус.

            Тоест, за да са налице основанията за задължителна регистрация е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия: субектът да е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, което да е формирало облагаем оборот в размер на 50 000лв. и повече, в период от време 12 последователни месеца, преди текущия месец, през който е достигнат този оборот.

           Съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице. Според ал. 2 от същата разпоредба, в акта по ал. 1 се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация. Датата на регистрацията според чл. 103 от ЗДДС е датата на връчване на акта за регистрация.

При този изход на делото, на страните се дължат направените разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. За жалбоподателя разноските възлизат общо на 1 740лв., в т.ч. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно направеното възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Съобразно материалния интерес по делото минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1 204,57лв. без ДДС или в размер близък до договорения 1 440лв. с ДДС. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на 436,88лв. (четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки).

На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде заплатени възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към 25.10.2016г.) следва да бъде присъдена сумата в размер на 902,10лв. (деветстотин и два лева и десет стотинки).

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.160 ал.1 ДОПК, Пловдивският административен съд, Х състав,

 

   Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ по жалбата на Р. А. Б., ЕГН: **********, с ЕТ „*** – Е. Б. – Р. Б.“ ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен в жалбата адрес: ***, Ревизионен акт № 16002115008324-091-001 от 13.04.2016г., издаден от Г. Ч. – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и П. Д. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 403/21.06.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно -осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 18 199,39лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 104,84лв., КАТО НАМАЛЯВА данъчното задължение на 13 739,79лв. и прилежащата лихва – на 3 100,15лв.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати на Р. А. Б., с ЕГН **********, действащата като едноличен търговец с фирма - ЕТ „*** – Е. Б. – Р. Б.“, с  ЕИК  ***, с посочен в жалбата адрес: ***, сумата от 436,88лв. (четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата.

ОСЪЖДА Р. А. Б., с ЕГН **********, действащата като едноличен търговец с фирма -  ЕТ „*** – Е. Б. – Р. Б.“, с ЕИК ***, с посочен в жалбата адрес: ***, да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата от 902,10лв. (деветстотин и два лева и десет стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: