РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

   № 2427

 

   гр. Пловдив, 21.12.  2016 год.

 

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 1804 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.         

Образувано е по жалба на П.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 2153-15-177/11.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № ********** /Протокол № NO1477 от 02.12.2015г. на ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр. Пловдив.

            Жалбоподателят счита, че с разпореждането неправилно е определен индивидуален коефициент 2.517 и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 822.59лв. Счита, че неправилно органът е приложил разпоредбата на чл.70 ал.7 от КСО.

             В съдебно заседание се представлява от адв. Х., поддържа жалбата и излага становище, че различието се получава от прилагането на различна методология, посочена в чл.70 ал.7 от КСО и чл.21а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Подробни съображения се излагат в писмено становище, депозирано от процесуалния представител. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

          Ответникът, директорът на РУСО Пловдив, се представлява от юриск. К., счита жалбата за неоснователна, като подробни доводи излага в представеното по делото писмено становище. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

         Пловдивски административен съд, ХII състав, като взе предвид процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата,  становищата на страните и извърши служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира следното:         

           Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

           Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От писмените доказателства по приложената административна преписка, се установява от фактическа страна, че на 14.09.2015г.  жалбоподателят П.В. е подал до директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, Заявление вх. № 2113-15-1511 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложил пет броя удостоверения за осигурителен стаж, както и документи, подробно описани в заявлението.

Длъжностното лице по пенсионно осигуряване след извършена проверка на представените документи, извършване на справка за осигурителен стаж, положен в Република България е приело, че жалбоподателят, след приравняването на стажа, има навършени 42 г. 00 м. 00 дни  осигурителен стаж, превърнат към трета категория, към датата на подаване на заявлението, като е зачело придобит осигурителен стаж от първа категория 0г. 01м. 08 дни, придобит осигурителен стаж от трета категория 1 г. 06 м. 29 д., осигурителен стаж по чл.104 ал.6 от КСО 20 г. 01 м.14 д.

В мотивите на оспореното решение е прието, че съгласно чл.21а, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), среднопретегленото съотношение по чл.21а, ал.1 от НПОС се намира като размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд се разделят на размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960г., за съответния период и получените съотношения се умножат по броя на месеците, за които се отнасят. Сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в периода. При тези данни е прието, че индивидуалният коефициент и размерът на пенсията са правилно определени.

В съдебно заседание на 18.10.2016г. е изслушана и приета без заявени резерви от страните съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която вещото лице се е запознало с всички приложени по делото документи. В заключението си експертът е посочил, че размерът на индивидуалния коефициент на П.В. е 2.517 при спазване разпоредбите на чл.70 от КСО. От страна на вещото лице е посочено, че разпоредбата на чл.70, ал.7 от КСО съгласно акт определен от Министерския съвет се прилага, като брутния осигурителен доход на лицето за периода 01.01.2004г. – 14.08.2015г. следва да се намали с коефициента, получен от съотношението между размерите на осигурителните вноски за УПФ и фонд „Пенсии“ за трета категория труд за лицата родени преди ***г., който е определен на 0.234. Прави извод, че в оспореното разпореждане правилно е приложена разпоредбата на чл.70, ал.7 от КСО. Относно методиката за изчисляване на индивидуалния коефициент, посочена в жалбата, експертът сочи, че ако се приеме че отговаря на изискванията на КСО, то индивидуалния коефициент на жалбоподателя би се променил на 2.751.

С допълнително изготвено по делото заключение, със задача да се определи индивидуалния коефициент на жалбоподателя при изчисляване за периодите: от 23.02.1995г. до 31.12.1996г., от 01.01.1997г. до 31.12.2003г. и от 01.01.2004г. до 14.08.2015г. вещото лице е посочило, че индивидуалния коефициент е 2.868.

При така установената фактическа обстановка съдът намира решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив за законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени процесуални нарушения.

            В случая на първо място следва да се констатира, че оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.          Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по делото.

Спорът по делото е от правен характер, като противоположните становища поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса относно методиката за определяне на индивидуалния коефициент на  жалбоподателя.

В случая  спор относно навършената възраст от жалбоподателя  не се формира между страните по делото.

От приложените и неоспорени по делото  писмени доказателства се установява, че В. е представил документи, въз основа на които е определен осигурителния му стаж, както следва  : 

-                     Удостоверение № 3-5034/12.09.2015г., издадено от военно формирование 32040;

-                     Удостоверение № 283-5861/08.09.2015 г., издадено от Оперативен архив на българската армия;

-                     Удостоверение № 283-5862/08.09.2015 г., издадено от Оперативен архив на българската армия;

-                     Удостоверение № 283-5863/08.09.2015 г., издадено от Оперативен архив на българската армия;

-                     Образец УП 2 № 3-5029/12.09.2015г., издаден от военно формирование 32040 Пловдив.

-                     Удостоверение № 1225/12.05.1995 г., издадено от ВВТУ „Г. Бенковски“ –

Долна Митрополия.

Въз основа на тези документи за осигурителен стаж с Разпореждане № ********** от 02.12.2015г. на жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69 ал.4 и ал.7 от КСО. 

Съгласно чл.69 ал.4 от КСО (Редакция към ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.) лицата по ал.1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца.

В конкретния случай, не е имало спор по отношение навършена възраст за пенсия на лицето, към момента на подаване на заявлението, като спорът каза се е относно методиката за определяне на индивидуалния коефициент на лицето.

Изводите на административния орган в тази насока за правилни и законосъобразни.Съображенията за това са следните :

 От приложените по делото документи относно стажът на жалбоподателя  се установява, че същият попада в кръга от лица по чл.4, ал.1, т.4, а именно военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по Закона за Държавна агенция „Разузнаване" и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана,  които са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

Начинът на изчисляване на дължимата пенсия за ОСВ и свързания с това индивидуален коефициент са определени в нормата на чл. 70 от КСО.

Съгласно приложимата редакция на чл.70 ал.3 от КСО (редакция към ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г.) индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

Според чл. 127 ал.1 и ал.3 от КСО (в редакцията му към датата на издаване на акта), задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 година, ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. За лицата по ал. 1 индивидуалният коефициент по чл. 70 се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960г. за периодите, през които са се осигурявали в универсален пенсионен фонд, по ред, определен с акт на Министерския съвет.

 Според чл.127 ал.4 от КСО, от 1 януари 2004 г. лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

 Съгласно чл.21а ал.1 и ал.2 от НПОС, при определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70 КСО на лицата по чл. 127, ал. 1 КСО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г. се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., като среднопретегленото съотношение се намира, като размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд се разделят на размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. за съответния период и получените съотношения се умножат по броя на месеците, за които се отнасят и. сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в периода.

  В случая подробно и коректно изложеният в оспореното решение механизъм за  определяне на  осигурителния доход, неговата трансформация с оглед допълнителното  пенсионно осигуряване, начина на изчисление на средно месечния осигурителен доход, начина на определяне на индивидуалния коефициент  и изчисляването на крайния резултат - размер на пенсията на жалбоподателя са съответни на материалния закон.

               Изцяло в този смисъл са и експертните изводи на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, в частта, възприемаща определената от пенсионния орган методика за изчисление на индивидуален коефициент. Съдът възприема експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза в тази им част, като им дава вяра, като обективно и компетентно изготвени, въвеждащи в процеса в необходимата пълнота релевантните факти и обстоятелства за правилното разрешаване на спора, кореспондиращи напълно със събраните и неоспорени писмени доказателства по делото. В този смисъл съдът не възприема изводите на вещото лице в останалата част от заключението, както и заключението по допълнителната съдебно - счетоводна експертиза, които е определили индивидуален коефициент по методика, съобразно поддържаното от жалбоподателя становище, доколкото тези изводи  са изградени въз основа на хипотетично възприемане на тезата на жалбоподателя,  която не се възприема от състава на съда, което е основание да не се възприеме и експертните изводи на вещото лице в обсъжданата насока.

            Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че с оглед  събраните  по делото доказателства, при правилно приложен механизъм на изчисление, и коректно въведени данни за осигурителния доход на жалбоподателя, пенсионният орган е определил полагащата се пенсия на В. в съответствие с изискванията на закона и съобразно конкретните данни, касаещи процесния случай.

             Каквито и да е данни в обратния смисъл не се представиха по делото.

          Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При извършената проверка, с оглед обхвата на посочената норма, следва да се приеме, че оспореният административен акт е не само валиден, но и законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Фактическите констатации на органите на РУ СО Пловдив са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена и целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

               Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-177/11.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, и потвърденото с него Разпореждане №№ ********** от 02.12.2015г. на ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр. Пловдив, съответно за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

                При посочения изход на спора и съобразно своевременно направеното искане от ответника, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ  - Пловдив възнаграждение за осъществената юрисконсултска  защита, което се констатира в размер на 350 лв.

                Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.II, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Пловдивският административен  съд

 

 

      Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 2153-15-177/11.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № **********/Протокол № NO1477 от 02.12.2015г. на ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр. Пловдив, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

               ОСЪЖДА П.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив, сумата в размер на 350 лв., възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: